Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”-ЕООД-ГР.ПЕТРИЧ 2850 Петрич ул.”Оборище”№6 тел.0879947575 Булстат-101005019 СТАНОВИЩЕ от инж. Ивайло Христов Управител на „ВиК“ ЕООД гр. Петрич Относно: Проектозакон за ВиК, публикуван на сайта на МС на 10.06.2024 г. УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Основните проблеми от предходните законопроекти са останали в същия вид. Останало е несъответствието с Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и не на последно място – противоречието с Европейските законови норми. Последното от своя страна ни поставя в абсурдната ситуация – със проект на закон, в който са нарушени европейски закони, се опитваме да докажем „съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)“, имайки предвид, че същия План изисква спазване върховенството на Закона. Да, проблема е налице, и той е, че в някои административни области не е извършено обединяване (консолидация), в тези области има общини които никога не са членували в Асоциацията по ВиК, а други са с приети решения на Общински съвет за прекратяване на членството им в тези Асоциации. Но вместо да се проучат причините за този проблем и съответно да се отстранят чрез проекта на закон, те просто се премълчават и заобикалят, предлагайки не решение, а потъпкване на всякакви законови норми. Действието по принудително присъединяване на Общините, които не членуват в Асоциацията по ВиК е представяно „запазване на собствеността”, но по същество то е - Държавата в лицето на МРРБ (принципал на ВиК операторите на обособените територии на Асоциациите по ВиК) прави опит, пренебрегвайки всички законови норми, да се разпорежда с общинска собственост без произнасяне на нейния принципал – Общински съвет. С предложения законопроект се цели узаконяване на подобно безотговорно отношение към общинската собственост. МРРБ не отчита, че в страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини. Също така принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на свобода и собственост на общините. Лишава се компетентния орган - общинския съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население. - В нарушение на чл.18, ал.4 от Конституцията на РБ, със законопроекта фактически се установява държавен монопол във ВиК сектора. В чл.16, ал.3 се запазва положението държавата да има блокираща квота от 35% в общото събрание на асоциациите, което, освен напълно безпринципно (липсват критерии как се определя този процент), на практика елиминира общините при взимането на решения. - Законопроектът, в горепосочените аспекти, е в противоречие на СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ 2016-2025г., в която се сочи: „Добре работещите държави се характеризират с децентрализация, основана на принципа на субсидиарността, т.е. решенията се вземат на възможно най-близко до хората ниво. По този начин, децентрализацията е процес на предоставяне на общините отговорността за осъществяването на услуги, при което те имат необходимите ресурси и възможност за самостоятелно вземане на решение“. - Статистиката също не е в полза на консолидацията на сектора. Повечето държавни ВиК оператори са с огромни задължения. В консолидираните територии не са усвоени никакви средства по договорената програма със Световната банка. Десетки държавни ВиК оператори са обявени в несъстоятелност. Опитът е доказал, че мега- структурите са тромави и неработещи. Непрекъснато в публичното пространство излизат сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. При учредяването на Асоциация по ВиК, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор, практиката показва, че обикновенно средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, от където произтича и тяхното недоволство, а цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. На този фон общинските ВиК оператори показват по-добри финасови резултати, по - голяма гъвкавост и оперативност при предоставянето на услугата. - Не на последно място – нарушен е и чл. 140 от Конституцията на РБ, съгласно който Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Факт е, че предложения законопроект Общинския съвет е определен да се произнесе само в случаите когато: трябва да се определи друг представител на общината за участие в събранията на АВиК и да се определи мандата му; да се взимат решения за финансиране на ВиК системи публична общинска собственост; да се предоставят безвъзмездно в полза на държавата общински имоти. Изложеното обосновава несъответствието с Конституцията на България на представения за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. В същия се установяват противоречия с реалната ситуация в сектора. В същото време развитието на ВиК инфраструктурата се нуждае от практични и реално осъществими решения. - Предложения законопроект в нарушение на чл. 19 от Конституцията на РБ- правото на свободна стопанска инициатива и свободна конкуренция, предвижда на територията на една административна област, ВиК услугите да се извършват само от един оператор. Така се нарушават правилата за конкуренция. Ограничава се и се контролира пазара на водоснабдяване за обособената територия в противоречие с чл.101 т.1 буква „б“ от Договора за функционирането на ЕС. Съгласно чл.106 от ДФЕС забраните на чл.101 и чл.102 се отнасят и за публични предприятия и предприятия, на които държавите членки са предоставили специални или изключителни права. - С оглед въвеждане на равнопоставеност между общинската и държавната собственост, предлагам следните конкретни промени в така предложения проект на закона, както следва: - Чл. 44. (1) ВиК оператор е капиталово търговско дружество или обединение – ДЗЗД, на което е възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите, публична собственост и предоставянето на ВиК услугите срещу заплащане в границите на една обособена територия. - (2) ВиК оператор може да бъде търговско дружество, образувано/учредено по реда на Търговския закон или обединение – ДЗЗД, което: - 1. е с основен предмет на дейност експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 2. има регистриран капитал не по-малко от 100 000 лева, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 3. притежава финансови и технически възможности, включително организационна структура и персонал за изпълнение на нормативните изисквания за осъществяване на дейността по т. 1, , а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 4. е публично предприятие по смисъла на Закона за публичните предприятия или е обединение от публични предприятия – ДЗЗД. - Чл.45. Не може да бъде ВиК оператор дружество: - 1. спрямо което е открито производство по несъстоятелност или което е обявено в несъстоятелност, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 2. което е в ликвидация, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 3. което е с прекратен по негова вина договор за същата дейност и не е изтекъл срок от 2 години от влизането в сила на прекратяването, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 4. което не отговаря на изисквания на действащото законодателство, приложими към дейността, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - 5. което има публични задължения, с изключение на задълженията по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, а при ДЗЗД – условието важи за всеки участник в обединението; - Чл. 46. ВиК операторите осъществяват дейностите по чл. 44, ал.1 въз основа на договор за възлагане по чл.50, сключен с асоциацията по ВиК за обособената територия. - - В новия проект на ЗВиК е направена корекция относно определяне на изискванията към ВиК операторите с наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. - Предлагаме чл. 44а: - Изискванията към ВиК операторите, минималните професионални и квалификационни изисквания към техния персонал, както и условията и реда за обучението му се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със същата наредба се определят основните изисквания и процедури при сключване на договора за образуване на обединение по ЗЗД, както и реда за одобряване от принципалите на съответните Дружества включени в Обединението (ДЗЗД) – Общински съвет и МРРБ. - - Предлагаме и следните промени в Преходните и заключителни разпоредби на проекта за закон: - § 7. (1) Асоциациите по ВиК по чл. 198в от ЗВ продължават дейността си като асоциации по чл. 13 до чл. 19 от този закон. Сключените от тях договори с ВиК операторите в административните области, в които е извършено обединяване (консолидация) на общините, запазват действието си за срока, за който са сключени и се привеждат в съответствие с този закон в 3 месечен срок от влизането му в сила. - (2) В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация) на общините, сключените договори от Асоциациите по ВиК с ВиК операторите се прекратяват на основание чл. 17.1, VII. „във всички останали случаи, предвидени в действащото право“ от тези договори. В тези административни области се извършва ново договаряне с оператор – ДЗЗД, обединение от ВиК операторите – държавни и общински дружества, действащи до момента на територията на съответната област. - (3) Съществуващите към датата на влизане в сила на този закон ВиК системи – публична собственост на държавата и на общините, разположени на територията на съответната област, се управляват от асоциациите по ВиК по силата на този закон. Видно от изпратените преди това становища и тяхното неглижиране смятаме,че ще бъдем изправени пред това да бъдат организирани протестни действия,които ще включват блокиране на пътища,протест пред МРРБ и повдигане на темата пред медиите,както и всички заинтересовани страни. В заключение считам, че в този проект на закон прозират користни цели, като чрез окрупняване на сектора да бъде ликвидирана възможността на общините за свободна инициатива, посредством което да не бъде допусната възможност за сравнение на качеството на ВиК услугата предоставяна от ВиК дружество, собственост на община и услугата предоставена от ВиК асоциацията посредством нейния оператор. С УВАЖЕНИЕ, Инж.ИВАЙЛО ХРИСТОВ УПРАВИТЕЛ НА „ВиК“ ЕООД ПЕТРИЧ

Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“ София 1000, ул. Христо Белчев 14, galiabardarska@gmail.com, 0887 602672 СТАНОВИЩЕ Относно: Проектозакон за ВиК, публикуван на сайта на МС на 10.06.2024 г. https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8380 Уважаеми дами и господа, Според нас предложеният проектозакон за ВиК (ПЗВиК) страда от съществени недостатъци, най-важните от които могат да се обобщят по следния начин: 1. Логическата конструкция на ПЗВиК е изградена на принципа на механично консолидиране на съществуващи разпоредби и практики, без да е направен анализ на тяхната обществена полезност и необходимост. При осъществяване на тази компилация е допуснато влошаване на нормативната уредба с постановки, чиято необходимост нито е обоснована, нито е концептуално свързана с други нормативни документи и съществуващи практики. В тази проблемна област попада предложеният институционален модел за управление на ВиК отрасъла. Предложено е продължаване функционирането на доказалите своята безполезност асоциации по ВиК. Отстъпление е направено чрез прехвърляне на специализирани функции по управление на отрасъла и държавните дружества от Българския ВиК холдинг към министъра на РРБ. Някои от функциите по управление на сектора е предвидено да се осъществяват съвместно от министъра и холдинга. Това е управленски нонсенс, защото холдингът е пряко подчинен на министъра и ръководството му е назначено от него. За изпълнение на прехвърлените функции от холдинга към министъра е необходимо да се създаде нова администрация, която би трябвало вече да е изградена в холдинга. Проблемите в институционалната уредба продължават с предложението за отделяне на водния от енергийния регулатор. Досега не са забелязани проблеми при съвместното функциониране на двата регулатора в рамките на една административна структура, което да поражда необходимост от разделянето им. 2. ПЗВиК не решава проблема с политическата зависимост и контрол върху водния регулатор. В него е възпроизведена практиката на Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“ София 1000, ул. Христо Белчев 14, galiabardarska@gmail.com, 0887 602672 избиране на членовете на регулатора от парламента. Според нас за да се реши този проблем трябва да се създаде нов механизъм за селекция и избор на членове на водния регулатор. Една от възможностите е да се въведе квотният принцип, така че парламентът, президентът и гражданското общество да могат да избират свои представители в този орган. Необходимо е да се повишат изискванията към членовете на водния регулатор, за да се гарантира техния професионализъм и независимост от политическата конюнктура. За запазване на генетичните кодове във водния регулатор е препоръчително мандатите на членовете му да се застъпват, така че ротацията им да се прави не еднократно, а периодично. 3. В ПЗВиК е направен опит за повишаване на експертността при управление на ВиК отрасъла чрез създаване на Обществен съвет по водоснабдяване и канализация. Нито компетентността на този орган, нито начинът на представителство на участващите институции, нито броят на членовете му е ясно определен. По този начин е възможно тази добра идея да се превърне в мъртво родена още в самия си зародиш. 4. Друг проблем на предложената институционална уредба е преплитането на функции между различните институции. Например, не е ясна връзката между договорите, сключвани от асоциациите и ВиК операторите и бизнес плановете, има дублиране на контролни функции между асоциациите и водния регулатор и не е предвидена никаква координация при изпълнение на дейностите между тях с изключение на съгласуването на бизнес плановете от асоциациите. Не е предвидено какво се случва, ако не се постигне одобрение на бизнес плановете от асоциациите, за което вече съществуват прецеденти. ПМВиК има нужда от извършване на сериозен функционален анализ, прецизно определяне на функциите и отговорностите на институциите. 5. ПЗВиК има проблеми с правата на собственост, гарантирани от Конституцията. Безвъзмездното национализиране на частна ВиК инфраструктура, както и консолидирането на общинските ВиК дружества е в противоречие с Конституцията и не може да бъде осъществено. 6. Предлаганият в ПЗВиК начин за възлагане на управлението на ВиК инфраструктурата на ВиК оператори изключва всякаква конкуренция, което е пагубно за сектора и предоставянето на качествени услуги. Без въвеждане на конкуренция няма да могат да се разпределят и по-добре управляват обществените ресурси, няма 2 Сдружение „Глобално партньорство по водите – България“ София 1000, ул. Христо Белчев 14, galiabardarska@gmail.com, 0887 602672 да се привлекат средства за инвестиране в мрежата и да се подобри управлението на ВиК операторите. 7. ПЗВиК е разписано въвеждането на фиксиран компонент на цената за достъп до услугите без да е уточнено на каква основа ще се определя този компонент. Малко вероятно е от този компонент да се получат сериозни приходи за ВиК операторите, защото тази компонента е част от общата цена, която се ограничава от изискванията за социална поносимост. По този начин другата част от цената на услугата, свързана с потреблението на вода ще трябва да се намали. В зависимост от размера на този компонент, може да се очаква част от потребителите да се изключват от мрежата, за да не плащат тази такса, ако нямат потребление. 8. Друг важен проблем, който е пропуснат от ПЗВиК е за въвеждане на социално подпомагане на уязвимите потребители. Това е проблем, който е отлаган много години, а от неговото решаване зависи стабилизирането на финансовото състояние на ВиК операторите и увеличаване на възможностите им за инвестиции. 9. ПЗВиК повтаря съществуващата схема за определяне на социалната поносимост на цената на водата. Тази схема е порочна, защото се основава на непредставителна информация за доходите на домакинствата по области. В заключение, поради съществените си пропуски в обхвата, повторение на неработещи или лошо работещи механизми и практики, неспазване на Конституцията на страната, липса на аргументация и влошаване на използвани практики, предлагаме този проект да бъде отхвърлен и да започне работа по нов проект за закон за ВиК. София, 14.06.2024 С уважение: Доц. д-р инж. Галя Бърдарска Проф. д-р Спартак Керемидчиев 3

РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО 1.1. Проблем/проблеми за решаване: В раздел 2.В.2. „Местно развитие“ на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България (НПВУ), приет с Решение № 203 на Министерския съвет от 2022 г., е предвиден ангажимент за страната, изразяващ се в продължаване на реформата във водния сектор, като за целта следва да бъде приет Закон за водоснабдяването и канализацията. Отрасълът водоснабдяване и канализация (ВиК) в Република България функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба. Обществените отношения, възникващи във връзка със собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, и с предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги, са регламентирани основно в Закона за водите (ЗВ) и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. На подзаконово ниво уредбата е детайлизирана в множество подзаконови нормативни актове, 1 Образецът на резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Закон за водоснабдяването и канализацията Период на извършване на оценката: Септември/октомври 2022 г. От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Светла Христова – държавен експерт в отдел „Водоснабдяване и канализация“ в дирекция „Водоснабдяване и канализация благоустройствено дейности“, Телефон и ел. поща: тел. 02/9405 457, SHristova@mrrb.government.bg и 1. Проблеми, цели и варианти на действие издадени по прилагането на цитираните закони. Тази уредба е приемана в различни времеви периоди, като не винаги е постигано необходимото вътрешно съответствие на ниво нормативен акт и синхрона ѝ в други нормативни актове. През последните две десетилетия в политиката и законовата уредба на отрасъл ВиК са настъпили съществени промени чрез приетите ЗРВКУ, който е в сила от началото на 2005 г., Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, приета с Решение на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 96 от 2012 г.), и отраслова Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г., одобрена с Решение № 269 на Министерския съвет от 2014 г. Съществени са нормативните промени в ЗВ от 2009 г., 2012 г., 2013 г. и 2015 г., пряко касаещи ВиК инфраструктурата, ВиК операторите и ВиК услугите. Налице са промени в ЗУТ, касаещи водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения. Редица са новите наредби и промените в действащи наредби, детайлизиращи законовата уредба, включително за регулиране на качеството на В и К услугите, предоставяни от ВиК операторите, за изискванията за присъединяването към ВиК системите и съоръженията и други. От значение са и други актуални законови решения, в т.ч. Законът за публичните предприятия, с който се въвеждат нови стандарти за управление на публичните предприятия въз основа на добрите практики и международния опит в съответствие с Насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративното управление на публичните предприятия, който е приложим и към публичните предприятия – ВиК оператори. При изпълнение на законовите изисквания и отрасловата стратегия по изготвянето и приемането на регионалните генерални планове на ВиК системите и инвестиционните програми към тях, по създаването на асоциациите по ВиК и сключването на договорите между тях и ВиК операторите, по изготвянето и изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите, както и при натрупания опит в управлението на отрасъл ВиК, в планирането на инвестициите и регулирането при предоставянето на услугите, са установени проблемни области от различно естество, включително дължащи се на пропуски и несъвършенства в нормативната уредба. Това е важна предпоставка за осъществяване на цялостен преглед и обновяване на нормативната база на отрасъл ВиК. Нормативната уредба за водоснабдяването и канализацията е уредена предимно в два основни закона – ЗВ и ЗРВКУ, което води до механично разделяне на материята, и въпреки вътрешните препратки, затруднява нейното прилагане, поради допуснати принципни, терминологични и институционални неточности и пропуски. Въпреки изрично възприетия в цитираната отраслова стратегия териториален принцип на управление на отрасъла чрез 28 обособени територии, които да съвпадат с административните области, съгласно административно-териториалното устройство на страната, това до момента не е въведено като нормативно изискване, поради което има административни области, в които не е осъществена консолидацията на обособените територии и ВиК операторите, което се отразява негативно на управлението на ВиК системите, качеството на извършваните дейности и възможностите за инвестиции за подмяна на съществуващата и доизграждане на нова ВиК инфраструктура. 2 Анализът на нормативните актове, регулиращи отношенията в отрасъл ВиК, както и проследяването на историческото развитие на нормативната уредба, позволява да се направи извод, че е необходимо да бъде създадена организирана и последователна цялостна уредба на тези отношения, която да преодолее недостатъците на настоящата регламентация, като систематизира материята, премахне противоречията в отделните актове и даде цялостна и оптимална регулация, съобразена с актуалните нужди на обществените отношения в страната. 1.2. Цели: Общата цел на новия нормативен акт е да се създаде систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с отрасъл ВиК в Република България, която да уреди по-ефективна правна рамка от правила, регламентиращи собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, както и предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги. Като част от общата цел с проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020г. (публикуван и за обществено обсъждане), които към настоящия момент са прецизирани в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а именно: - да се въведе отделяне на регулирането на ВиК услугите в самостоятелен субект; - да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите, базирана на гарантиране на минималните разходи за ползване на системите и потребените услуги; - да се регламентира ролята на Българския ВиК холдинг; - да се прецизират ролите и функциите на заинтересованите страни; - да се създадат предпоставки за консолидация при стопанисването, експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите. Като измерими показатели за постигането на посочените цели могат да се посочат функциониращ независим самостоятелен орган за регулиране на ВиК услугите; приета и приложена наредба за ценообразуване на ВиК услугите; действащи договори за стопанисване поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите на ниво административна област между ВиК операторите и областните асоциации по ВиК в 28 –те административни области на страната и др. В тази връзка, вземайки под внимание и изискванията, които се поставят в НПВУ, разработването на настоящия законопроект има за цел преодоляване на установените проблеми чрез създаването на актуална, последователна и съответстваща на съвременната обществено-политическа реалност и социално-икономическата динамика законова уредба. Същевременно, този закон цели обособяването на уредбата за водоснабдяването и канализацията да бъде направено по начин, който да съответства и кореспондира с общата уредба на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения, която остава в ЗВ, с устройствените правила, уредени в ЗУТ и с другите относими изисквания и режими в законодателството, с които има допирни точки. Разпоредбите на новия закон ще бъдат 3 съобразени с добрите решения на предходната правна уредба, като част от тях ще се прецизират и допълват въз основа на опита от досегашната практика. Специфичните цели на Закона за водоснабдяването и канализацията са: • Уреждане на взаимоотношенията в отрасъл ВиК, включително определяне на политиката за развитие, основните принципи и логическата връзка на процесите в отрасъла; • Ясно дефиниране на собствеността на ВиК инфраструктурата и определяне на функциите на асоциациите по ВиК и собствениците на публичната ВиК инфраструктура, както и техните задължения за постигане на съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води; • Преодоляване на проблемите със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите, чрез регламентиране на правата и задълженията на собствениците, на ВиК операторите и потребителите на ВиК услугите; • Регламентиране на реда за планиране на развитието, за изграждане и за управление на водоснабдителните и канализационните системи и подобряване на координацията между компетентните органи; • Регламентиране на функциите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД за установяването на устойчива рамка за управление и финансиране на ВиК дружествата; • Повишаване на ефективността на контролирането при предоставянето на услугите и постигането на показателите за качеството им при социална поносимост на цените на ВиК услугите; • Създаването на легални определения на основни термини, свързани с ВиК отрасъла. 1.3. Варианти за действие: Вариант 0 - Без действие. При този вариант се запазва съществуващото положение, няма да бъдат предприети действия по изменение в нормативната уредба, уреждаща обществените отношения, свързани със собствеността, управлението и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, както и предоставянето, регулирането и контрола на водоснабдителните и канализационните услуги. Отрасъл ВиК ще функционира в условията на сложна и фрагментирана нормативна уредба, която не осигурява баланс на обществените интереси за ускорено доизграждане на ВиК инфраструктурата и за устойчивост на промените, извършени при постигане на целите, заложени в Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 – 2023. При тази хипотеза ще е затруднено осигуряването на финансиране за постигане на съответствие с националните и европейските изисквания за питейните и отпадъчните води. Нерешени ще останат редица проблеми свързани със загубите на вода и ефективното използване на водния ресурс в условия на непрекъснати климатични промени и 4 увеличаващи се периоди на засушаване. Поддържането на задължителните стандарти за качеството на питейната вода, съгласно националните и европейските изисквания, ще е все по-трудно в условия на повишаващи се разходи за пречистване и обеззаразяване при влошаване на качествата на водата във водоизточниците. Вариант 1 – Промени в действащи нормативни актове При този вариант се предполага внасянето на промени в действащи закони, които имат пряко отношение и влияние към водоснабдяването и канализацията. Следва да се отстранят констатираните непълноти и несъвършенства, да се уеднакви терминологията, да се намали административната и регулаторна тежест чрез промени в повече от един нормативен акт. Въпреки, че ще се променят действащи нормативни актове, отрасъл ВиК ще продължи да функционира в условията на непълна и несъвършена нормативна уредба, като разпоредбите ще са в различни закони и подзаконови нормативни актове, с процедури които трудно ще се координират. За постигане на поставените цели ще е необходимо създаването на нови разпоредби, изменения и допълнения, съответно отмяна на множество текстове от действащи закони. Изготвянето на многобройни промени в действащите нормативни актове, които ще се приемат и влизат в сила в различни времеви периоди, е съпроводено от риска от възникването на затруднения при прилагането на единен подход при регулирането на отношенията в отрасъл ВиК. При този вариант би било възможно да се разрешат отделни проблеми в отрасъла, но не се намалява административната тежест и не се оптимизират процесите и процедурите при решаването на проблемите. Вариант 2 - Изготвяне на проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията При този вариант на действие ще бъде приет проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Целта на този нормативен акт е да създаде систематизирана и непротиворечива уредба, регламентираща както правилата и правомощията, свързани с политиката и управлението на отрасъл ВиК, включително планирането и изграждането на ВиК системите и съоръженията, дейностите по експлоатацията и поддържане на ВиК системите и съоръженията, така и изискванията към предоставянето на ВиК услугите на потребителите. Ще се уеднаквят понятията и термините, използвани в ЗУТ и в новия Закон за водоснабдяването и канализацията, с цел да не се допуска използване на еднакви понятия и термини по отношение на различните елементи. С нормативния акт ще бъде направено разграничение на дейностите по управлението на ВиК системите, което е задължение основно на техните собственици – държавата и общините чрез асоциациите по ВиК и на дейностите по експлоатацията, които се възлагат на ВиК операторите. Правилното им разбиране и прилагане изисква да се определи съдържанието, влагано във всяко от тези основни понятия. Законопроектът ще регламентира консолидацията на обособените територии, а именно същите да съвпаднат с административните области, съответно това трябва да се отрази и на ВиК операторите. По този начин ще се постигне заложеният в отрасловата стратегия принцип на управление на ВиК отрасъла – една област, една асоциация по ВиК, един ВиК оператор. В закона се предвиждат и текстове, разписващи възможността за работа в отрасъла на 5 холдингова структура. Относно намаляването на административната тежест в новите разпоредби ще се разпишат по-детайлно различните видове срокове, съгласувателни процедури, ще се изключат ненужните повторни процедури на съгласуване. Предвижда се промяна в структурата на цените. С приемането и прилагането на Закона за водоснабдяването и канализацията ще се повиши ефективността на контрола при предоставянето на услугите и постигането на показателите за качеството им. Вариант 2 - Изготвяне на проект на нов Закон за водоснабдяването и канализацията Описание: В момента пред обществото ни с особена острота стои въпросът с подобряването на водоснабдяването в страната и осигуряването на достатъчно количество и с необходимото качество вода за питейни и санитарни нужди за населението. Необходимо е и доизграждането на инфраструктурата за отвеждане и пречистване на отпадъчните води, с която ще се постигне съответствие с изискванията на директивите на Европейския съюз в областта на водите и изпълнение на поетите ангажименти от страната ни като член на съюза. Отрасъл ВиК пряко касае здравето на населението, стандарта на живот, благоустрояването на населените места и опазването на околната среда. Забавянето на развитието на инфраструктурата и услугите ще има отрицателно въздействие в демографски, икономически и социален план. Препоръчва се прилагането на вариант 2 и пристъпване към процедура по внасяне и приемане на нов законопроект за водоснабдяването и канализацията. С прилагането на този вариант в най-голяма степен ще се достигне до разгледаната проблематика на отрасъла и ще постигнат поставените цели за: • Извеждане на специфичната уредба на отрасъл водоснабдяване и канализация в специален закон; • Обединяване в общ нормативен акт на уредбата относно собственост, стопанисване, експлоатация и поддържане на ВиК системите и съоръженията, предоставяне и регулиране на ВиК услугите, планиране и финансиране на инвестициите във ВиК инфраструктурата; • Осъвременяване, опростяване и прецизиране на нормативната уредба; • Намаляване на административната тежест. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна 6 2. Препоръчителен вариант перспектива: Основните ползи от приемането на законопроекта биха били съществени. Ще се създаде систематизирана уредба, свързана с изграждането, поддържането, стопанисването и управлението на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения, както и с предоставянето на ВиК услугите. Обществените отношения в областта на ВиК отрасъла ще съответстват на съвременната обществено - политическа реалност и социално - икономическата динамика. Ще бъдат решени проблемите и трудностите, които се наблюдават при уреждането на взаимоотношенията в отрасъл ВиК. Ще бъдат ясно определени политиката за развитие, основните принципи и логическата връзка на процесите в отрасъла; Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: Не се предвиждат отрицателни въздействия при прилагането на вариант 2. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: Ще бъдат решени проблемите, възникващи във връзка със собствеността на ВиК инфраструктурата, като ясно се определят както функциите на асоциациите по ВиК, на собствениците на публичната ВиК инфраструктура и техните задължения за постигане на съответствие с изискванията на националното и европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води. Ще се преодолеят установените проблеми със стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията и предоставянето на ВиК услугите, чрез регламентирането на правата и задълженията на собствениците, на ВиК операторите и потребителите на ВиК услугите. Ще се регламентира редът за планиране на развитието, за изграждане и за управление на водоснабдителните и канализационните системи и ще се подобри координацията между компетентните органи. Ще се създадат легални определения на основните термини, използвани в нормативната уредба на ВиК отрасъла. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират специфични въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Чрез консолидирането на ниво административна област на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите се постига уеднаквяване в подхода, отразяват се тенденциите на европейско ниво за регионален и интегриран подход, създават се предпоставки за икономии от мащаба, които ще доведат до повишаване на ефективността, и намаляване на административната тежест, както по отношение на предприятията, така и от гледна точка на потребителите на ВиК услугите. С прилагане на горепосочения подход всички заинтересовани страни, отговарящи на условията за бенефициенти в страната ще имат достъп до европейско финансиране за изграждане на нова и реконструкция и модернизация на съществуващата ВиК инфраструктура. С прецизирането на актуални показатели за качество на ВиК услугите и с правилното 7 разпределение на отговорностите на компетентните (функционално) органи ще отпадне дублирането при мониторинга на един и същ показател от различни органи. Приемането на Закона за водоснабдяването и канализацията ще има положителен ефект върху всички заинтересовани страни, свързани с ВиК инфраструктурата и предоставянето на ВиК услугите, както и на компетентните органи, имащи отговорности за осигуряване на вода за питейни и санитарни цели за населението, вода за индустрията, опазването на околната среда, т.е. върху цялото общество. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Не се предвиждат рискове при прилагането на вариант 2 3. Разходи и ползи от вариантите за действие 4. Проведени консултации Консултации 8 Общи годишни разходи Общи годишни ползи Вариант на действие Вариант 0 При изпълнение на вариант 0 същите като тези при вариант положителните ефекти. се очаква разходите да бъдат 2, но без да се реализират Вариант 1 При изпълнение на вариант 1 същите като тези при вариант положителните ефекти се очаква разходите да бъдат 2, но без да се реализират Препоръчителен вариант: Вариант 2 При изпълнение на вариант върху държавния бюджет, средствата между съответните От реализирането на вариант ефект, ще се подобри дейността управлението, стопанисването, инфраструктурата и съобразно компетенциите и повиши ефективността им, ефект в демографски, икономически 2 се предвижда въздействие чрез преразпределяне на компетентни органи. 2 се очаква положителен на страните, свързани с поддържането на ВиК предоставянето на ВиК услугите, отговорностите им и ще се като се очаква положителен и социален план. Описание и обхват на основните При изпълнение на вариант Разходите за осъществяване на на съответните компетентни разходи: 2 не се предвиждат допълнителни дейностите от новия закон ще органи. разходи от бюджета. са в рамките на бюджетите Настоящият проект на Закон за водоснабдяването и канализацията запазва концепцията на варианта на законопроект от преди две години (публикуван и за обществено обсъждане), като ясно са прецизирани изискванията, заложени в НПВУ. В хода на работата по прецизиране на текстовете са взети и под внимание постъпилите по време на общественото обсъждане предложения, коментари и становища. В изпълнение на изискванията на Закона за нормативните актове и Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството е провело обществена консултация чрез Портала за обществени консултации и интернет страницата на ведомството, като в периода 05.05.2020 – 19.05.2020 г. е публикувало консултационен документ относно предложението за изготвяне на Закон за водоснабдяването и канализацията заедно със структура на бъдещия нормативен акт. Публикуван на официалната страница на МРРБ, както и на Портала за обществени консултации, а именно: 9 nov-zakon-s-rabotno-zaglavie-zakon-za-vodosnabdyavaneto-i-kanalizaciyata/ https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5132 В рамките на поставения срок бяха получени становища, които са отразени в справка за отразяване на постъпилите становища. Становища са получени от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Омбудсмана на Република България, инж. Емил Томов – експерт в Асоциация по ВиК (АВиК) за обособената територия на „ВиК Йовковци“, инж. О. Винаров, пълномощник на БТТП и НПО „Граждански контрол”. Беше проведена видеоконферентна среща между МРРБ и НСОРБ, на която бяха обсъдени предоставените коментари, бяха изложени мотиви и аргументи и от двете страни. Съобразно посоченото в таблицата, основателните предложения ще бъдат взети предвид при изготвянето на окончателните текстове на проекта на закон, заедно с обосновка за неприетите бележки. Предвид изложеното и това, че в периода 05.05.2020 – 19.05.2020 г. е бил публикуван консултационен документ относно предложението за изготвяне на Закон за водоснабдяването и канализацията и са проведени консултации със заинтересованите страни, както и поради спешността на реформите, които следва да бъдат извършени във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост, към настоящия момент не следва да бъдат провеждани предварителни консултации със заинтересованите стани по смисъла на чл. 26 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Обществени консултации със заинтересованите лица ще бъдат проведени по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за водоснабдяване и канализация, заедно с доклада, мотивите към него, цялостната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет ще се публикуват за обществено обсъждане на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации. Предвид гореизложените мотиви, на основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове, проектът на Закон за водоснабдяването и канализацията се публикува на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни, поради спешността на реформите, които следва да бъдат извършени във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. Законопроектът не е включен в законодателната програма на Министерския съвет. 5. Привеждане в действие и изпълнение 31.10.2024 г. От коя дата предложението влиза в сила? ден/месец/година 10 Коя институция ще отговаря за осъществяване на предложението и за регионалното развитие и благоустройството Предложението не предвижда разходи. контрола? Министерство на Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, на цялостната предварителна оценка на въздействието: Катя Попова, директор на дирекция „Водоснабдяване и дейности“ в Министерство на регионалното развитие и Име и длъжност: … Катя Попова, директор на дирекция „Водоснабдяване и дейности“ Дата: … 07.06.2024 г. Подпис: … отговорна за извършването канализация и благоустройствени благоустройството канализация и благоустройствени

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Закон за водоснабдяването и канализацията Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-01-212-2/14.11.2022 г. Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 30в, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация не е необходимо последващо съгласуване от администрацията на Министерския съвет. ***** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ (НИКОЛИНА СТОЯНОВА) Приложение: Съдържание на становището на администрацията на Министерския съвет от първото съгласуване на цялостната предварителна оценка на въздействието Номер и дата на първото становище: В отговор на №: 03-01-212/17.10.2022 г. Диспозитив на първото становище: Не съгласува. Отправя препоръки. Съдържание на първото становище: Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: В изложението на раздела са идентифицирани проблеми, произтичащи от фрагментираната нормативна уредба в тематичната област. В този контекст насърчаваме предложения подход за кодифициране (окрупняване) на приложимите нормативни актове и уеднаквяване на понятийния апарат. С цел по-добро онагледяване предлагаме изложението на раздела да се разшири посредством включване на конкретни примери за проявленията на проблема. Относно раздел 3 „Цели“: Формулираните цели са реалистични и постижими и съответстват на идентифицираните проблеми. Същевременно, към тях не са посочени обективно измерими критерии за постигането им. Това създава риск за проследяването на постигнатите резултати. В тази връзка съветваме към описаните цели да се формулират обективни показатели за текущо и желано бъдещо състояние, въз основа на които да се оцени осъществената политика в последваща оценка на въздействието. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: Предлагаме изложението да се разшири в частта, отнасяща се до регламентирането на ролята на „Български ВиК Холдинг“ ЕАД. Описанието да бъде в контекста на актуалното и желаното състояние спрямо функциите, статута и обезпечаването (финансово, кадрово и техническо) на организацията. Относно раздел 5 „Анализ на въздействията“: Предлагаме изложението да се разшири в частта, отнасяща се до административната тежест и по-конкретно: очаквани промени спрямо актуалното състояние на режими, услуги и регистри. Относно раздел 8 „Обществени консултации“: С цел улеснение на заинтересованите страни, предлагаме да бъдат включени препратки под формата на хиперлинкове към онлайн ресурсите от проведените обществени консултации. Насърчаваме предстоящата обществена консултация по реда на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове да се проведе в предвидения обичаен срок, а именно не по-кратък от 30 дни. Мотиви за това са: Високото обществено значение на темата, видно и от идентифицираните в оценката заинтересовани страни; Значителния обем на положения труд, особено в контекста на предложеното изготвяне на изцяло нов проект на закон, с който да се кодифицира тематичната област; Изминаването на повече от година и половина от проведените предварителни консултации. Относно раздел 9 „Последваща оценка на въздействието“: Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за нормативните актове, позволява извършването на последваща оценка на въздействието в срок по-кратък от 5 години. Предвид обхвата на планираните промени и натрупаната законодателна практика, възможно е да се създаде необходимост от последващи изменения на нормативния акт в периода до 5 години след влизането му в сила. В тази връзка предлагаме да се обмисли възможността за по-кратък срок за изготвяне на последваща оценка на въздействието. С цел по-ясна организация на процеса по планиране на последващата оценка на въздействието, предлагаме: В заключителни разпоредби на законопроекта да се посочи срокът за нейното извършване; В заключителните разпоредби на законопроекта да бъде определен органът, който ще извърши последващата оценка на въздействието. Съобразно материалната му компетентност към момента това е министъра на регионалното развитие и благоустройството.

бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България тел.: (02) 963-52-45, факс: (02)865 68 63 e-mail: aceadm@uacg.bg; https://uacg.bg Коментари от катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“, Университет по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) Относно проект на Закон за водоснабдяване и канализация, публикуван на 10.6.2024 г. В мотивите към настоящия проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е указано, че той е подготвен въз основа на варианти на законопроекта, изготвени през 2022 г. и през 2020 г., като е прецизиран в съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). В НПВУ Законът за водоснабдяване и канализация е представен като необходима мярка за продължаване на реформата във водния сектор и в този смисъл настоящият проектозакон е положителна стъпка към доразвиване на тази реформа. Считаме, че предложената нормативна рамка относно собствеността, управлението, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и регулирането и контрола на ВиК услугите, въпреки че има подобрения спрямо предишните варианти, все още не създава достатъчно добра законова база за развитие на ВиК сектора в унисон със съвременните научно- технически постижения в тази област и не гарантира напълно правото на потребителя да получава качествена ВиК услуга. В този смисъл е необходимо в Закона за водоснабдяване и канализация: ➢ Да се регламентира финансирането на научно-технически разработки и периодичната актуализация на нормативната уредба, свързани с ВиК отрасъла; ➢ Да се регламентира начина на одобряване на инвестиционните проекти в зависимост от тяхната значимост на национално, регионално или общинско ниво; ➢ Функциите на Обществения Съвет по водоснабдяване и канализация да бъдат ясно указани, така както са указани функциите на изпълнителната власт и Комисията за водно регулиране. Общественият съвет трябва да има ясно определени правомощия за въздействие при взимане на ключови решения за ВиК сектора, за да бъдат адекватно защитени потребителите; ➢ Да се създадат нормативни условия за засилване на експертния капацитет на ВиК асоциациите, като собственик на ВиК системите. Понастоящем тяхната роля е по-скоро фиктивна, отколкото ефективна; ➢ Да се регламентира как ще бъдат компенсирани крайните потребители (в дадена водоснабдителна система) при условие, че ВиК операторът не изпълнява показателите за качество и ефективност на ВиК услугите, в частност: ▪ Не доставя вода за питейно-битови цели с качество, отговарящо на нормативните изисквания; ▪ Не достига годишните целеви нива по отношение на загубите на вода; ▪ Не достига нормативните изисквания за качество на пречистената отпадъчна вода; С тревога отбелязваме, че в проектозакона не са отразени в пълнота изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, които кореспондират на Европейската Директива 2020/2184, а именно: Сˀранʺˁа 1 оˀ 4 бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България тел.: (02) 963-52-45, факс: (02)865 68 63 e-mail: aceadm@uacg.bg; https://uacg.bg ➢ В Глава 4, Раздел I ВиК оператори ▪ Липсва изискване към дейността на ВиК операторите да бъде включено извършване на оценка на риска и управление на риска на ниво водосбор за водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и на ниво водоснабдителната система. ➢ В Глава 5, Раздел ІІI: Регулиране на качеството на ВиК услугите ▪ Липсва показател за качество отнасящ се до оперативния мониторинг на изход ПСПВ по показателя „мътност“; ▪ Липсва показател за качество „реални загуби на вода“; ▪ При определяне на дългосрочните нива на показателите за качество на водоснабдителните услуги следва да се вземат под внимание и заключенията относно оценката на риска и управление на риска. Този подход ще диктува до голяма степен бъдещите инвестиции във водоснабдителната система. ➢ В Глава 8. Информационни системи за ВиК услуги и ВиК инфраструктура ▪ Липсва информация относно изискванията на раздел X. Информация за обществеността от Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. ➢ В Глава 11 Защита на водоснабдителната и канализационната инфраструктура при бедствия. Управление на водоснабдителните и канализационните системи в условията на промени в климата ▪ Липсва информация за оценката на риска и управление на риска на ниво водосбор, водоснабдителна система и сградна инсталация. Към настоящия момент липсва национална методика за оценка и управление на риска за водоснабдяването по смисъла на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. По-долу са дадени коментари относно съдържанието на конкретни членове от проектозакона: Сˀранʺˁа 2 оˀ 4 No Коментар на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“, УАСГ 1. Чл. 3, алинея 2 - следва да се допълни, че при водоснабдителните услуги има приоритет осигуряването на вода за питейно-битови цели в необходимото количество, с минимално необходимото налягане, съгласно изискванията на чл. 22 от Наредба № 2 от 22 март 2005 г. за проектиране изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи и с качество, отговарящо на изискванията на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели 2. Чл. 22 - необходимо е да се направи препратка към чл. 11 от Закона за водите, който регламентира като държавна собственост и подземните води и речни тела, които също могат да се използват за водоснабдяване 3. Чл. 28, т.2 – необходимо е да се допълни, че регионалните генерални планове трябва да вземат предвид и заключенията от оценката на риска и управлението на риска на ниво водосборни райони за местата за черпене на вода и на ниво водоснабдителни системи по смисъла на Наредба № 9 от 16 март 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България тел.: (02) 963-52-45, факс: (02)865 68 63 e-mail: aceadm@uacg.bg; https://uacg.bg Сˀранʺˁа 3 оˀ 4 4. Чл. 31 - при доставяне на вода за потребителите е препоръчително да има диференцирана цена за битови потребители и за промишлени потребители, които ползват питейно-битова вода от мрежата като суровина за производствени нужди. Подобна диференцирана цена следва да има и за отвеждане на отпадъчни води за промишлени потребители. Това ще ги стимулира за по-ефективно използване на водния ресурс в производствения процес. Необходимо е да се въведе цена и за заустване на дренажни и дъждовни води в канализационни системи. 5. Чл. 39 е свързан с изграждане на нови системи. Преди изграждането се преминава през проект и одобрението му. В този смисъл изискванията имат повече отношение при наредбите за проектиране, а не в този закон. 6. Чл. 42 Дава възможност улични мрежи да се изграждат от и за сметка на собствениците на урегулираните поземлени имоти, когато в непосредствена близост липсва ВиК инфраструктура. Препоръчително е да бъде създаде законов механизъм за компенсация на собствениците. 7. Чл. 49, ал.2 – необходимо е в преходните и заключителни разпоредби да се даде дефиниция за „стратегическа водоснабдителна и канализационна инфраструктура от национално или регионално значение“. Дефиницията за „Дейност от стратегическо значение“ е твърде обща, както и определенията и обектите в цитираните към нея нормативни документи. Препоръчително е, проектите за стратегическа водоснабдителна и канализационна инфраструктура да се одобряват от национален експертен съвет. 8. Чл. 58-59 – необходимо е да се регламентира и отвеждането на дъждовни и дренажни води в смесени канализационни мрежи или в мрежата за дъждовни води при разделни системи. Това би поощрило собствениците да използват системи за събиране и повторно използване на дъждовна вода на мястото на нейното образуване. Това от своя страна може значително да облекчи експлоатацията на канализационната система и би намалило негативния ефект от дъждопреливниците върху околната среда. 9. Чл. 69 – необходимо е да има уточнение, че в състава на комисията трябва да има поне един представител с висше инженерно, икономическо и/или юридическо образование, за да се гарантира наличието на комплексна експертиза в комисията. Експертиза в „други комунални услуги“, без професионален опит в областта на водоснабдяването и канализацията, следва да отпадне, защото не гарантира нужното добро познаване на ВиК сектора. 10. Чл. 72 – срокът за предоставяне на становища по ал. 1 е препоръчително да се удължи (напр. не по-кратък от 30 дни). Общественият съвет по водоснабдяване и канализация бе следвало да се добави като заинтересована страна. 11. Чл. 89 – вижте коментара към чл. 31 12. Чл. 92 – препоръчително е фиксираният компонент на цената да е обвързан с определен % от необходимите приходи за ВиК оператора, както и да е различен за определени групи потребители с битов характер (но различни от домакинства) и промишлени потребители. 13. Чл. 96 - Общите условия би следвало да могат да се изменят и допълват освен по искане на ВиК оператора или комисията и по искане на ВиК Асоциацията. бул.”Хр. Смирненски” №1, София 1046, Р. България тел.: (02) 963-52-45, факс: (02)865 68 63 e-mail: aceadm@uacg.bg; https://uacg.bg Дефинициите на термините, свързани с инженерни понятия относно ВиК инфраструктурата имат нужда от съществена ревизия, за да отговарят адекватно на инженерния смисъл, който е вложен в тях и да бъдат хармонизирани с международно утвърдената терминология в областта. Необходимо е също така Законът за водоснабдяване и канализация да бъде допълнен с нови членове, относно: ➢ Възможност ВиК дружеството да осъществява контрол върху частните мрежи, за да следи за спазването на изискванията от договора за присъединяване. Примери за такива проблеми включват: заустване на дъждовен отток в битова канализация; контрол върху заустваните максимално допустими количества дъждовен отток и др.; ➢ Разработване на нормативен документ с изисквания относно проектирането на водопроводни системи за непитейни нужди; ➢ Разработване на нормативен документ за определяне на дъждовния/дренажния отток, заустващ в канализационната мрежа от даден обект и цената, която трябва да плащат собствениците, които ползват канализационната мрежа. В заключение, препоръчваме в следващата версия на проектозакона, към придружаващата документация да бъдат посочени авторите и тяхната експертиза във ВиК сектора. Членовете на катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“ изразяват готовност да подпомогнат доразвиването и подобряването на този необходим за държавата закон. Дата: 9.07.2024 С уважение: /доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова Ръководител катедра „Водоснабдяване, канализация и пречистване на води“, УАСГ/ Сˀранʺˁа 4 оˀ 4 14. Чл. 110- Рейтинговият метод на индекса за течове в инфраструктурата (ИТИ) следва да бъде даден в приложение в подзаконов акт. „Други подходящи методи“ следва също да бъдат ясно описани в подзаконов акт. Препоръчително е да има срок за извършване на оценка на течовете и за другите ВиК оператори (т.е. доставящи под 10 000 куб. м на ден или обслужващи по-малко от 50 000 души). 15. Чл. 113, Чл. 114 - липсва информация за методиките, по които се извършва анализът и оценката на рисковете от бедствия и аварии и анализът на въздействието на климатичните промени върху ВиК системите. Необходимо е да има указания за спазване на препоръките, заложени в Стратегията за адаптация към климатичните промени. Липсва изискване за превантивни мерки и такива за ранно предупреждение, които до голяма степен биха минимизирали щетите, както и редът, по който за тях могат да бъдат заложени инвестиции, особено в случаите когато тяхната същност не е пряко свързана с дейността на ВиК оператора (например защита на ВиК инфраструктурата от свлачища). 16. Чл. 120-122 – препоръчително е санкциите да бъдат % от приходите на ВиК Операторите. Нужно е да се укаже за какво ще бъдат използвани събраните средства от санкции. В чл. 122 трябва да се укаже по какъв начин ще бъдат компенсирани потребителите за това, че не са получили услуга с необходимото качество, но са платили за такава.

СЪЮЗ НА В и К ОПЕРАТОРИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ул. "Ангел Кънчев"№ 2 1000 гр. София e-mail: office@srvikbg.com web: www.srvikbg.com СЪЮЗ НА ВИК ОПЕРАТОРИТЕ В БЪЛГАРИЯ 1000 София, пл. Македония №1 Регистрационен индекс и дата Изх. № 10/10.07. 2024 г. СТАНОВИЩЕ от „Съюз на ВиК операторите в Република България" ОТНОСНО: Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024г. на Портала за обществени консултации УВАЖАЕМИ ГОСПОДА, Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяване и канализация, след преглед и обстоен анализ на текстовете, Съюзът на ВиК операторите представя следните коментари по предложените изменения и допълнения: Като общ коментар следва да се отбележи, че необходимостта от приемане на работещ закон за водоснабдяването и канализацията, който да регламентира ефективното управление в сектора среща консенсусното възприятие от наша страна относно идеите и концепции за неговия характер и съдържание. В тази връзка изразяваме принципна подкрепа за процедиране на новия закон, като основа за реализиране на изложените приоритети, тяхното по-задълбочено обществено обсъждане с оглед постигането на общо съгласие и съгласуваност. Препоръки по конкретни текстове: Чл.5 - Считаме, че текстът на чл.5, ал.3 в предложената редакция не съответства на разпоредбата на чл.52, ал.1 от проекта, предвид което предлагаме следната редакция: „(3) ВиК операторите по ал.1 предоставят ВиК услугите срещу заплащане, след възлагането им по реда на този закон или Закона за концесиите.". Чл.12 - Считаме, че следва да бъде допълнително осмислен с оглед целесъобразността и добавената стойност от създаването и функционирането на Обществен съвет по водоснабдяване и канализация като консултативен орган, който ще представлява още една административна организация без конкретни нормативни функции. Чл.19, ал.1 - Считаме предложения едномесечен срок за предаване на новоизградената публична ВиК инфраструктура от собствениците на ВиК операторите за нереалистичен, като предлагаме прехвърлянето на собствеността на активи да се извършва веднъж годишно в 1 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 календарната година. Предложението се прави с цел намаляване на административната тежест и необходимостта от сформиране на комисии по приемане на активи и извършване на обходи на обектите, които се предават. Чл.26 - По отношение разпоредбата на чл.26, ал.3 имаме коментар по отношение въведеното правило да се осъществява при хипотезата на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП). Както е известно, влязъл в сила ПУП не е равно на приложен ПУП. Ако по влезлия в сила ПУП има предвидена улица, а фактически я няма или, ако заварените площадкови ВиК мрежи не попадат в предвидените улици, не става ясно как точно ВиК операторът ще изпълнява задължението си да ги обслужва. Предвид изложеното, предлагаме следната редакция на изречение 2-ро от разпоредбата: „(3) ..................... Изградените и/или предвидени с план-схемите към плана водопроводни и канализационни мрежи са предназначени за обслужване на новообразуваните самостоятелни урегулирани имоти, в случай че изградените проводи попадат в рамките на новопроектираните улици.". По отношение разпоредбата на чл.26, ал.4, становището ни по отношение разликата между влязъл в сила и приложен подробен устройствен план е същото, като изразеното по отношение чл.26, ал.3 по-горе. Отделно от това, считаме, че изградените като площадкови мрежи са и трябва да запазят статута си на обект – частна собственост, общ на собствениците на отделни водоснабдени обекти, присъединени към съответната площадкова мрежа, тъй като тези мрежи са изграждани именно за вътрешно обслужване и не отговарят на нормативните изисквания за улични проводи – нито от техническа гледна точка, нито от гледна точка на разположението им. С настоящата редакция на разпоредбата е отпаднала концепцията за безвъзмездно придобиване, което ще доведе до натоварване на общинските бюджети със средства за изкупуване на тези съоръжение, при това без да е ясно как ще се определя стойността им. Чл.42 – В чл.42 следва да бъде добавена ал.4, в която да се вмени задължение на Общинските съвети в срок до 6 месеца след влизане в сила на Закона за ВиК да издадат Наредба за изграждането на необходимите водопроводни и канализационни мрежи и съоръженията към тях в урбанизираните територии. Чл.43 - С оглед изчерпателното уреждане на обществените отношения, свързани с дейността по предоставяне на ВиК услуги, включително изграждането на ВиК системи и съоръжения, предлагаме чл. 43, ал.3 да придобие следната редакция: „(3) ВиК операторите са възложители на строителството по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията в случаите, когато в договора по чл.50 или в концесионния им договор е възложено изграждането на ВиК системи или част от тях.". Чл.46 - Предвид една от основните цели на новия закон – да осигури набор от възможности за ефективно управление на ВиК сектора, предлагаме в чл.46 в ал.1 да бъде добавен текстът: „(1) ВиК операторите осъществяват дейностите по чл. 44, ал.1 въз основа на договор за възлагане по чл. 50, сключен с асоциацията по ВиК за обособената територия, или по реда на Закона за концесиите." Чл.47, ал.2 - Изключва от състава на ВиК операторите предприятия, които не отговарят на изискванията на чл.44, но предоставят услугата доставяне на вода за ВиК оператор. Същевременно, в новата редакция на чл. 88, ал.2 е предвидено, че Комисията ще регулира цените, по които тези лица доставят вода. Напълно неясно остава как Комисията ще регулира цени на лица, които не са ВиК оператори. 2 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 Чл.50 - По отношение на чл.50 ал.4, т.1 от закона, считаме че законодателят е поставил прекалено строги изисквания за подновяване на сключения договор за възлагане на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите. ВиК операторът може да е допуснал неизпълнение на някое задължение предвидено в договора, което обаче може да не е съществено. Например минимално отклонение в предвидените в договора инвестиции или в показателите за качество на ВиК услуги. Въпреки несъщественото отклонение например неизпълнение на заложените инвестиции в размер на 1 000 лв., ще е налице формална пречка за продължаване на договора. Поради това предлагаме разпоредбата да придобие следната редакция: „чл.50 (4) Срокът по ал. 3 може да бъде продължен с не повече от 15 години, независимо от броя на удължаванията, ако: ВиК операторът отговаря на условията на закона и няма съществено неизпълнение на Договора." Чл.56 - Предлагаме чл.56, ал.2 да придобие следния вид: „Активи – публична собственост, предоставени на ВиК оператора за извършване на ВиК услуги, не могат да се използват за други стопански дейности, които се извършват на отворен за конкуренция пазар, ако тези дейности не са свързани и необходими за предоставяне на ВиК услугите и/или не са обвързани с мерки за подобряване на енергийната ефективност и автоматизацията на ВиК системите." С въвеждането на такова изключение се дава възможност да се изграждат и въвеждат мерки за енергийна ефективност, като фотоволтаични централи, които подпомагат енергийната независимост, но в зависимост от профила на потребление участват и на друг пазар отворен за конкуренция – енергийния. В същото време такова изключение няма да доведе до противоречие с правилата за държавна помощ, тъй като дейностите са пряко свързани с основната дейност стопанисване, експлоатация и поддържане на публична ВиК инфраструктура. Чл.57, ал.2 – Предлагаме да отпадне. Предложението се прави с оглед на действащото специално законодателство в областта на счетоводството. Чл.59 - В чл.59 е дадена легална дефиниция на „водоснабдителни и канализационни услуги". Считаме, че следва да се добави нова алинея с текст: „Водоснабдителни и канализационни услуги са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения." По отношение на чл.59 ал.8 от закона, считаме че е по-целесъобразно да се предостави право на преценка за ВиК оператора за кои промишлени потребители да доставя ВиК услуги въз основа на общите условия и за кой да доставя по силата на индивидуален договор. При дадената в закона дефиниция на понятието промишлен потребител, ще следва да сключват индивидуални договори с множество търговци юридически лица, при положение, че като профил за ползване на ВиК услуги, същите не се различават от този за битови потребители. Такива са например множество юридически лица, които предоставят услуги и консумират вода за задоволяване на битови нужди на своите служители- напр. банкови офиси, офиси на мобилни компании, счетоводни кантори и т.н. Задължителното сключване на индивидуални договори и в тези хипотези ще създаде административна тежест за ВиК оператора. Поради това предлагаме разпоредбата на чл.59 ал.8 да придобие следната редакция: „По преценка на ВиК оператора условията за предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на промишлени и приравнени към тях други потребители се уреждат въз основа на индивидуални договори." 3 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 Чл.60 – В чл.60 считаме за необходимо въвеждане на хипотеза за регламентиране на случаите, в които липсват всякакви документи за собственост или други за учредени вещни права. Чл.65 - Разпоредбата на чл.65, ал.2 въвежда категорична забрана за ползването на ВиК услуги без монтиран водомер/средство за измерване. Макар и правилна от принципна гледна точка, цитираната разпоредба не е съобразена с обективното положение в страната към настоящия момент, а освен това не става ясно за кои водомери се отнася – за водомерите на сградните отклонения, за индивидуалните водомери или и за двата вида. При всяко положение, следва да се отчете обективното състояние на водомерното стопанство в страната – както при потребителите, така и при ВиК операторите и ако тази разпоредба остане, то прилагането й следва да се отложи за разумен срок (не по-кратък от 3 години) чрез нарочна разпоредба в преходните и заключителните разпоредби на закона. Чл.72, ал.2 - Във връзка с формулировката на чл.72, ал.2, считаме, че следва внимателно да се прецизира, доколкото във формираната понастоящем практика по отношение административните актове на КЕВР, както в областта на ВиК, така и в областта на енергетиката, е застъпено общо разбиране относно липсата на правен интерес от обжалване на тези актове от субекти, различни от адресатите на съответния акт. Считаме, че този подход следва да бъде запазен, като нормите, уреждащи приемането на административни актове от Комисията, следва да са идентични с текстовете от Закона за енергетиката. Чл.84 - По отношение чл.84 ал.8, т.1 и т.2 считаме, че поставените нефинансови цели - ниво на удовлетвореност на служителите и ниво на удовлетвореност на потребителите следва да отпаднат. Посочените показатели изразяват изключително субективни възприятия по отношение на удовлетвореност, поради което няма да отразяват обективното състояние на съществуващите отношения. Поддържаме, че за степента на удовлетвореност на потребителите следва да се съди от постигнатите нива за качество на доставяните ВиК услуги. Считаме, че нивото на удовлетвореност на служителите, е извън предмета на регулиране на закона. Удовлетвореността или съответно неудовлетвореността на служителите е предмет на регулиране от трудовото законодателство. Чл.87 - По отношение на чл.87 ал.7 считаме, че предвидения срок за предоставяне на отчетни доклади за изпълнение на бизнес плана за предходната година е прекалено кратък. Това се потвърждава от практиката, тъй като и в момента преобладаващата част от ВиК операторите не успяват да спазят посочения срок - до 15 април. Поради изложеното предлагаме разпоредбата на чл.87 ал.7 от закона да придобие следната редакция: „ВиК операторът предоставя ежегодно на комисията в срок до 30 април отчетен доклад за изпълнението на бизнес плана за предходната година. Структурата на доклада се определя в наредбата по реда на чл. 84, ал. 7." Чл.90 - Предлагаме този член да бъде изменен по следния начин: Цената на ВиК услугите е двукомпонентна: 1. фиксирана, представляваща достъп до услугите по чл.59, ал.1; 2. променлива, зависеща от използвани количества от услугата по чл.59, ал.1 по видове; С въвеждането на постоянна компонента ще се гарантира по-добра социална справедливост на приходите на ВиК операторите. Фиксираната компонента няма да доведе до увеличение на ВиК услугите, тъй като приходите на ВиК операторите са строго регламентирани в Бизнес плана на дружествата и при отчетено надвишаване на тези приходи, регулаторът ще промени стойността на променливата компонента. Това изменение ще засегне само потребителите с повече водоснабдени имота. 4 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 Чл.94, ал.1 – Да отпадне следния текст „........и за всяко звено от организационната си структура". Това е ненужно раздробяване на отчетността. Разделянето на разходите се извършва на ниво „разходи по икономически елементи", а последващо отнасяне на разходите към конкретно обособена дейност или отдел/звено е въпрос на управленски решения и необходимост от проследяване на резултатите им. Предлагаме чл.94, ал.3 да отпадне. Необходимата информация за разходите и приходите може да се извлече от корпоративното счетоводство. Въвеждането на отделно счетоводство създаде необходимостта от допълнителен административен персонал, увеличи разходите за разработване и поддържане на използваните софтуери, както и ненужни изисквания към информацията, която трябва да се съдържа в счетоводния софтуер. Чл.98 - По отношение на чл.98 ал.2 от закона , считаме че посочения минимален срок от 5 работни дни е прекалено кратък. В практиката често възникват различни усложнения като напр.-отпуски по болест на служители, изискване на информация или документи през летния сезон, когато значителен брой служители ползват годишните си отпуски, поради което в подобни ситуации- такъв кратък срок създава изключителни трудности и напрежение в отговорния персонал. Ето защо предлагаме посочената разпоредба да придобие следната редакция: „чл.98 ал.2 Срокът по ал. 1 не може да е по-кратък от 10 работни дни." Чл.100 – Предлагаме да отпадне следния текст „........правилата за водене на разделното счетоводство". Мотивите за предложението са същите като тези в чл.94. Чл.103 – Трябва да се изясни как следва да бъде осъществяван процесът по контрол и какви документи следва да се съставят. Защо е необходимо съхранение на документацията в такъв срок при положение, че Комисията извършва ежегодни проверки и доклади за изпълнението на бизнес плановете на дружествата. Чл.104 – Предлагаме да бъде добавена допълнителна алинея (2), с която да се регламентират задълженията на ВиК операторите: „Системите по предходната алинея не се поддържат и стопанисват от ВиК операторите, освен ако това не е уредено с договор по реда на Търговския закон.". Отбелязваме, че е важно внасянето на уточнение относно задълженията за стопанисване и поддържане на ИДПС, както и предвиждането на промени в Закона за устройство на територията с оглед тяхното регламентиране. Според нас в закона липсва уредба на въпрос, който засяга съществено обществените отношения във връзка е доставката на ВиК услуги - а именно отговорността за ползване на ВиК услуги чрез незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи. Считаме, че уреждането на материята в закона ще доведе до решаване на множество неясноти и проблеми в практиката. Първия съществен проблем е във връзка с установяването на незаконното присъединяване. Въпреки , че в чл.37 ал.3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е установено, че незаконното присъединяване се установява чрез протокол изготвен от длъжностно лице на ВиК оператора, преобладаващата част от съдебната практика, счита тези документи за частни свидетелстващи документи, поради което ако протоколите не са подписани от потребителя/нарушителя, същите имат незначителна доказателствена сила. Това създава изключителни трудности пред дейността на ВиК операторите за доказване на констатирани незаконни присъединявания към ВиК системите и реализиране на отговорността на нарушителите. На следващо място се оформя съдебна практика, която счита, че разпоредбите уреждащи отговорността на потребителите на ВиК услуги за незаконно присъединяване към ВиК системите, разписана в общите условия на ВиК операторите, представляват неравно правни клаузи по смисъла на потребителското право и отказват да ги прилагат. Ето защо 5 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 включването на уредба на обсъжданата материя в закона е особено важно за ефективната борба срещу ползването на ВиК услуги, чрез незаконно изградени отклонения. В тази връзка предлагаме в закона да бъде създаден нов текст със следната редакция : Чл.117а ал.1 - При установяване на незаконно присъединяване на водоснабден имот на потребител към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. ал.2 - В случай на незаконно присъединяване на имот към водопроводните и канализационните системи, за който няма открита потребителска партида от ВиК оператора, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по пропускателната способност на изградената незаконна водопроводната инсталация при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Да се добави нова алинея 3 със следния текст: „при установена манипулация на измервателно средство, изразходените, отведените и пречистени водни количества се определят съгласно алинея 1. Сегашната ал.3 да стане ал.4 - Незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора и представлява официален документ. Чл.122 - Смятаме, че предвидената имуществена санкция по чл.122 от проекта за закон следва да отпадне. При неспазване на годишните целеви нива на показателите за качество, заложени в бизнес плана, е предвидена своеобразна санкция, която се изразява в намаление от страна на Комисията на цената за доставяне на ВиК услуги. Предвиждането допълнително и на имуществена санкция на практика ще представлява наказване на ВиК оператора за втори път за едно и също нарушение. § 13 - Считаме посочениятв § 13, ал.1 от ПЗР срок за нереалистичен, предвид което предлагаме следната редакция: „§ 10. (1) В срок от 18 месеца след влизане в сила на този закон на всички сгради водопроводни отклонения, отразени в поддържаните от ВиК оператора регистри и бази данни, следва да има монтирани измервателни средства/водомери.". В § 13, ал.8 – текстът да се промени както следва: „Ангажимент на ВиК оператора е осигуряването на софтуер за дистанционно отчитане на водомерите по ал.3 и на водомерите по ал.4, инсталирани от същия ВиК оператор." Горното се налага, вземайки предвид разпоредбите на ал.6, 7 и 9. След като Операторът разполага с възможност да отчита водомерите с отворен протокол, не се налага изграждането и поддържането на система за дистанционно отчитане, а за такава няма и предвидено финансиране. Освен това потребителите могат да искат да подменяме и батериите или радиомодулите, които считат за част от такава система – такъв проблем съществува и сега. В § 13, ал.10 от ПДР - Предлагаме да отпадне. Много хубава идея, но за съжаление е неприложима на практика, тъй като отчетните периоди на различните доставчици е различен и поради това данните могат да се ползват само за сравнение. § 19, т.2 от ПЗР се предвижда в отмяна на ал.4, 5, 6, 7 и 8 от чл.83 на ЗУТ, както и отмяна на чл.83а и 83б. . Не става ясно какво налага отмяната на тези текстове. 6 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977 Общи коментари: Текстовете все още водят до неясноти в частта с бизнес планове, бизнес програми и инвестиционни програми. Необходимо е да се прецизират текстовете с цел избягване на противоречия и припокриване, вкл. с други норамтивни актове като Закона за публичните предприятия. Текстовете, свързани с регулирането на ВиК услугите имат нужда от преработка в посока на опростяване и яснота на заложеното, тъй като към момента те са механично изведени от Закона за енергетиката и внасят объркване и неясноти. Досегашния модел на регулиране трябва драстично да се промени като се създаде устойчивост в отношенията между оператора и потребителя. При сегашния модел, при който операторите се държат на ръба на оцеляването, губят най-вече потребителите, които не могат да получават качествена услуга. За някои от определенията в допълнителни разпоредби е необходимо допълнително прецизиране с оглед яснота и избягване на интерпретации като за „водоснабдителна система", „водоснабдителна мрежа", „водопроводно отклонение". Текстовете, регламентиращи наличие на социална поносимост на цената на ВиК услугите е необходимо да бъдат допълнени и доразвити с оглед определяне на ред и условия при достигане на границата на социална поносимост. Проектозакона не дава решение и на най-големия проблем в работата на ВиК операторите – проблемът свързан със събираемостта на вземанията. Към настоящият момент има несъбрани вземания за стотици милиони лева. Това е огромен ресурс, който не може да бъде оползотворен. На тези огромни суми операторите са платили всички данъци и тяхното събиране ще внесе свеж ресурс за инвестиции в сектора. Практиката показва, че тези задължения се натрупват не от социално слабите потребители, а от недобросъвестните. Въвеждането на някои законови рестрикции към тези потребители ще се отрази в посока на увеличение на приходите на ВиК операторите и по този начин на ценовите нива на ВиК услугите. Значително ще се подобри и социалната справедливост в обществото. Не са изяснени най-вече и текстовете касаещи окрупняването на ВиК дружествата. Съществува голяма вероятност засегнатите общини, притежаващи общински ВиК оператори да инициират обжалване на някои текстове от закона пред конституционния съд, което ще внесе допълнителен смут в сектора. В зключение отбелязваме, че постигането на консенсус по основните точки от предложения проект биха имали ключово значение за безпроблемното му приемане и прилагане, като се ограничат и възприятията за нормативна несправедливост и едностранно налагане на политики. В тази връзка считаме за целесъобразно да се обмислят и провеждането на допълнителни мероприятия за дискусия и обсъждане на най-проблемните текстове от проектозакона преди формалното разглеждане на текстовете в парламента. АНГЕЛ ПРЕСТОЙСКИ Председател на Управителния съвет на „Съюз на ВиК операторите в Република България" 7 Адрес за кореспонденция: 3000 – гр.Враца, ул. „Александър Стамболийски"№2 телефон: 092/661223 факс: 092/ 660977

ДО ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО СТАНОВИЩЕ относно Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на страницата за Обществени консултации www. strategy.bg Преобладаващото мнение на членовете на Сдружение „Българска асоциация по водите – БАВ“ е, че отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ се нуждае от специализиран закон, с който да се засвидетелства важната обществена роля, която има отрасъла, но и най-вече да се разрешат установени проблеми с текущото законодателство. Десетки години гилдията очаква въпросният закон да бъде приет, но по различни причини все още такъв няма. В същото време изработването на Закон за водоснабдяването и канализацията е едно от условията на реформите, които са приети от нашата Държава, за да получим така необходимите ни европейски финансови средства и изпълним успешно Националния план за възстановяване и устойчивост. Подкрепяме усилията на Министерството на регионалното развитие и благоустройство да отговори на тези очаквания и да създаде устойчива законодателна рамка за отрасъла. В желанието ни да подкрепим тези усилия, ние от Сдружение „Българска асоциация по водите – БАВ“ организирахме публично обсъждане на публикувания на 30.11.2022 г. тогава проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Обсъждането се проведе на 12 декември 2022 г. и в него взеха участие широк кръг от заинтересовани страни, в това число представители на ВиК операторите, общини, Асоциации по ВиК, академичната общност, КЕВР и бизнеса. От направените разисквания се установи, че има някои критични теми по които Законът е неприемлив и които бяха представени в нашето становище към въпросния проект. След проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията от 30.11.2022 г. на общественото внимание бе представен нов проект от 11.04.2023 г., за да стигнем до сегашния (от 10.06.2024 г.), който е обект на текущото ни Становище. И в трите цитирани проекта не се забелязват съществени разлики, което ни дава основание да споделим отново основните изводи и заключения от организираното публично обсъждане през ноември 2022 г., както следва: 1. Законопроектът е изготвен на основата на текстовете на чл. 13, чл. 19 и Глава ХІа от Закона за водите, Закона за регулиране на ВиК услугите и текстове от Закона за устройство на територията, но пренасянето на разпоредбите от първите два закона е силно редуцирано и проектът предлага съществени промени в действащия правен режим относно статута на Асоциациите по ВиК, 25-годишните регионални планове за ВиК инфраструктурата и тяхната задължителна обвързаност и съгласуване с Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ), коренна промяна на регулаторния модел и разкъсване на връзката между цените и качеството на ВиК услугите. 2. Законопроектът страда от редица недостатъци и липса на ясна структура и баланс в законодателно отношение – някои от важните теми са само маркирани, а други нямат характер на законови разпоредби и подхождат по-скоро за устройствен правилник или някой подзаконов акт. 3. В проекта няма законови решения за ролята на общините в изграждането, експлоатацията и управлението на ВиК инфраструктурата. 4. Липсват изцяло законови механизми за финансиране на ВиК отрасъла, а само формално са посочени вече известните източници – вж. Глава Седма от проекта. 5. Национализацията на частни активи. 6. Принудителното окрупняване на общински ВиК. 7. Липсват текстове за ролята на „Български ВиК холдинг“ ЕАД. И въпреки, че законопроектът внася някои нови положителни за развитието на отрасъла идеи, като двукомпонентната цена на услугите (чл. 92) и отделеното специално внимание на намаляването на общите загуби на вода в Глава Девета, към него липсва ясна и стройна концепция за нова законова уредба, както и анализи на положителните и отрицателни страни на действащата към момента такава. Мотивите към проекта само формално, но не и по същество, покриват определена част от регулираната материя. Няма връзка между мотивите и съдържанието на цели глави от закона. Предвид на гореизложеното, но и с надежда, че все някога отрасъл Водоснабдяване и канализация ще получи подобаващото признание и ще се сдобие със своя закон, предлагаме да се удължи срокът за обществено обсъждане. Да има възможност да се проведат тематични публични дискусии по набелязаните стратегически въпроси, като се отчете преобладаващото мнение на участниците. Иван Иванов Председател

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. Изх. № 202/10.07.2024 г. ДО Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО Относно: Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, предложен за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) детайлно разгледа горепосочения законопроект и приветства идеята за уредба със специален закон на обществените отношения в сферата на ВиК. С настоящото представяме на Вашето внимание конкретни бележки и предложения. В законопроекта са съобразени изразявани от нас становища по повод на предходни редакции на проекти на Закон за ВиК, в които последователно сме изразявали позиция, че новата уредба на обществените отношения в сферата на водоснабдяването и канализацията следва да запази регламентацията, дадена в действащия Закон за водите по отношение възможността възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите - публична общинска и/или публична държавна собственост да става по реда, предвиден в Закона за концесиите. Считаме, че по този начин проектът на Закон за ВиК в по-голяма степен отговаря на европейското законодателство в областта на конкуренцията и държавните помощи. Във връзка с изложеното по-горе, правим следните коментари и предложения за изменения и/или допълнения по отделни текстове от проекта на закона, както следва: 1. Смятаме, че текстът на чл. 5, ал. 3 в предложената редакция не съответства на разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от проекта, предвид което предлагаме следната редакция, като допълнението е маркирано в болд шрифт: „(3) ВиК операторите по ал. 1 предоставят ВиК услугите срещу заплащане, след възлагането им по реда на този закон или Закона за концесиите.“. 2. Разпоредбата на чл. 10, т. 2, съответно на чл. 11, т. 3 не дава яснота как ще се случва финансирането на ВиК системи публична/общинска държавна собственост. Предвид целта на закона - да уреди обществените отношения, свързани с водоснабдяването и канализацията, следва да се разработят ясни и изчерпателни норми, които да дават като минимум основната рамка, а не просто да съдържат декларативно правомощие, без никаква конкретика. 1 АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. 3. В чл. 14, ал. 1, т. 1 разпоредбата е недостатъчно прецизна, тъй като се предвижда в Асоциацията да има представител на държавата (във всички случаи), дори и да няма активи публична държавна собственост, какъвто е например случаят с област София – град. 4. По отношение разпоредбата на чл. 16, ал. 3 следва да се посочи, че е напълно неясно въз основа на какви критерии или съображения е определена квотата от 35% за държавата. В разпоредбата е посочено, че броят на населението се определя по данни от Националния статистически институт към 31 декември на предходната година, което изяснява как се разпределя вътрешно квотата от 65% между общините, но все така не дава отговор на въпроса по какъв принцип е определено съотношението между държавата и общините. 5. Текстът на чл. 16, ал. 5 следва да бъде допълнен, като се допълни с механизъм какво се случва, ако няма единодушие. Иначе на практика се блокира дейността на асоциацията. 6. Чл. 17, ал. 1 предвижда, че организацията и дейността на асоциациите по ВиК се определят с правилник на (!?!, би следвало да е „издаден от“) министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлагаме също да се предвиди задължение този правилник да е съгласуван с общините, които участват в асоциацията, и още по-добре - бъде одобрен от тях. 7. Неясна е причината, поради която с чл. 18, ал.1 от настоящия проект на Асоциацията по ВиК се придава качеството на административен орган по смисъла на Закона за електронното управление. Що се отнася до частта от същия текст, с която на кмета се придава същото качество по реда на цитирания закон, смятаме, че това е излишна тавтология, доколкото качеството на кмета като административен орган е въведено със Закона за местното самоуправление и местната администрация, вр. §1 от Допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. 8. Считаме, че дефинициите, дадени в чл. 22, кои водоснабдителни, респективно канализационни системи са публична държавна собственост следва да се прецизират с оглед избягването на противоречиво тълкуване и прилагане на разпоредбата. Предлагаме следната редакция на разпоредбите, като предложението ни за допълнение е маркирано в болд шрифт: „1. част от водоснабдителните системи, предназначена пряко за водоснабдяването на териториите на две или повече общини; 2. част от канализационните системи, предназначена пряко за отвеждане и/или пречистване на отпадъчните и/или дъждовните води от териториите на две или повече общини“. Също така, следва да се посочи, че след редакцията на т. 3, всички язовири, които са предназначени за питейно-битово водоснабдяване стават публична държавна собственост, което поставя множество въпроси относно уреждането на отношенията между държавата и съответните общини при влизане на този закон в сила. 9. По отношение разпоредбата на чл. 26, ал. 3 досежно въведеното правило площадковите водопроводни и канализационни мрежи с прилежащите им съоръжения да придобиват предназначението по чл. 24, ал. 1 при хипотезата на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) отбелязваме, че влязъл в сила ПУП не е равно на приложен ПУП. Ако по влезлия в сила ПУП има предвидена улица, а фактически я няма или, ако заварените площадкови ВиК мрежи не попадат в предвидените улици, не става ясно как точно ВиК операторът ще изпълнява задължението си да ги обслужва. Предвид изложеното, предлагаме следната редакция на изречение 2-ро от разпоредбата, като предложенията за допълнение са маркирани в болд шрифт: 2 АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. „(3) ................... Изградените и/или предвидени с план-схемите към плана водопроводни и канализационни мрежи са предназначени за обслужване на новообразуваните самостоятелни урегулирани имоти, в случай че изградените проводи попадат в рамките на новопроектираните улици“. 10. По отношение разпоредбата на чл. 26, ал. 4, становището ни, визиращо разликата между влязъл в сила и приложен подробен устройствен план е същото, като изразеното по чл. 26, ал. 3, по-горе. Отделно от това, смятаме, че изградените като площадкови мрежи са и трябва да запазят статута си на обект – частна собственост, общ на собствениците на отделни водоснабдени обекти, присъединени към съответната площадкова мрежа, тъй като тези мрежи са изграждани именно за вътрешно обслужване и не отговарят на нормативните изисквания за улични проводи – нито от техническа гледна точка, нито от гледна точка на разположението им. С настоящата редакция на разпоредбата е отпаднала концепцията за безвъзмездно придобиване, което ще доведе до натоварване на общинските бюджети със средства за изкупуване на тези съоръжение, при това без да е ясно как ще се определя стойността им. 11. В чл. 36, ал. 4 следва да се предвиди, че и носители на други вещни права могат да бъдат правоимащи по отношение на обезщетението за ограниченията при ползването му извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство. 12. С оглед изчерпателното уреждане на обществените отношения, свързани с дейността по предоставяне на ВиК услуги, включително изграждането на ВиК системи и съоръжения, предлагаме чл. 43, ал. 3 да придобие следната редакция, като предложението за допълнение е маркирано в болд шрифт: „(3) ВиК операторите са възложители на строителството по смисъла на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията, както и заинтересовани лица по смисъла на чл. 124а, ал. 5 от Закона за устройство на територията в случаите, когато в договора по чл. 50 или в концесионния им договор е възложено изграждането на ВиК системи или част от тях.“. 13. Считаме, че новата ал. 4 на чл. 44 излишно повтаря законодателно решение, което понастоящем е уредено в Закона за електронното управление. 14. Чл. 47, ал. 2 изключва от състава на ВиК операторите предприятия, които не отговарят на изискванията на чл. 44, но предоставят услугата доставяне на вода за ВиК оператор. Същевременно, в новата редакция на чл. 88, ал. 2 е предвидено, че Комисията ще регулира цените, по които тези лица доставят вода. Напълно неясно остава как Комисията ще регулира цени на лица, които не са ВиК оператори. 15. Предвид една от основните цели на новия закон – да осигури набор от възможности за ефективно управление на ВиК сектора, предлагаме в чл. 46 в ал. 1 да бъде добавен текстът, маркиран в болд: „(1) ВиК операторите осъществяват дейностите по чл. 44, ал. 1 въз основа на договор за възлагане по чл. 50, сключен с асоциацията по ВиК за обособената територия, или по реда на Закона за концесиите.“ Също да бъде добавена нова алинея 2 със следното съдържание: „(2) С решение на Общото събрание на акционерите/съдружниците във ВиК оператора може да бъде сключен договор с друго юридическо лице за изпълнение на конкретни дейности, с 3 АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. цел постигане на определени технически, финансови и други резултати (договор за техническо и финансово изпълнение). Условията и срокът на този договор се съгласуват с асоциацията по ВиК за съответната обособена територия. Изборът на изпълнител по такъв договор се осъществява от ВиК оператора по реда на Закона за обществените поръчки“. 16. С оглед спазването на сроковете за провеждане на процедура за избор на ВиК оператор по реда на Закона за концесиите считаме, че срокът по чл. 52 следва да бъде определен на не по-късно от 2 години. Също така предлагаме да се допусне възможност за ВиК оператор да може да бъде определен и действащ ВиК оператор за друга обособена територия. 17. Във връзка с разпоредбата на чл. 58, ал. 4 отново следва да се посочи, че няма яснота по отношение собствеността на водомерната шахта. 18. В чл. 59 е дадена легална дефиниция на „водоснабдителни и канализационни услуги“. Считаме, че следва да се добави нова ал. 6 с текст: (6) „Водоснабдителни и канализационни услуги са и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения“. 19. Разпоредбата на чл. 65, ал. 2 въвежда категорична забрана за ползването на ВиК услуги без монтиран водомер/средство за измерване. Макар и правилна от принципна гледна точка, цитираната разпоредба не е съобразена с обективното положение в страната към настоящия момент, а освен това не става ясно за кои водомери се отнася – за водомерите на сградните отклонения, за индивидуалните водомери или и за двата вида. При всяко положение, следва да се отчете обективното състояние на водомерното стопанство в страната – както при потребителите, така и при ВиК операторите и ако тази разпоредба остане, то прилагането й следва да се отложи за разумен срок (не по-кратък от 5 години) чрез нарочна разпоредба в преходните и заключителните разпоредби на закона. 20. Във връзка с формулировката на чл. 72, ал. 2 считаме, че следва внимателно да се прецизира, доколкото във формираната понастоящем практика по отношение административните актове на КЕВР, както в областта на ВиК, така и в областта на енергетиката, е застъпено общо разбиране относно липсата на правен интерес от обжалване на тези актове от субекти, различни от адресатите на съответния акт. Считаме, че този подход следва да бъде запазен, като нормите, уреждащи приемането на административни актове от Комисията, следва да са идентични с текстовете от Закона за енергетиката. 21. По отношение предлаганата разпоредба на чл. 84, ал. 8, следва да се отбележи, че не е ясно по какъв механизъм Комисията ще следи изпълнението на посочените в същата разпоредба нефинансови цели и как изпълнението им ще се отразява на общото представяне на ВиК оператора, в контекста на контролните функции на Комисията по изпълнение на приетия бизнес план и показателите за качество по чл. 84, ал. 3. 22. С оглед на постигането на ефективно и своевременно разглеждане и одобряване на бизнес плановете на ВиК операторите, предлагаме чл. 87, ал. 3 да придобие следната редакция: 4 АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. „В случаите по ал. 2 ВиК операторът преработва бизнес плана и го внася за одобряване в комисията в срока, определен с указанията, и уведомява за промените асоциацията по ВиК. Асоциацията по ВиК не съгласува преработения бизнес план“. 23. По отношение разпоредбата на чл. 88, ал. 2 считаме, че следва да се анализира възможността регулирането от страна на Комисия на цените, по които ВиК оператор доставя вода до водоснабдителна/и система/и на друг/и ВиК оператор/и, да отпадне, а законът да посочи принципите, при съобразяването на които ВиК операторите да договарят тези цени помежду си, като представят на Комисията съответната обосновка. В настоящата редакция на посочената разпоредба в кръга на лицата, обхванати от хипотезата й, попадат и лицата по чл. 47, ал. 2, за които изрично е посочено, че не са ВиК оператори. Както посочихме по-горе, неясно е как Комисията ще упражнява правомощията си по отношение на лица, за които самият закон предвижда, че нямат качеството на регулирани субекти. 24. По отношение Раздел V - Общи условия за предоставяне на ВиК услугите на потребителите, считаме, че така разписани, от предложените текстове не става ясно дали Общите условия подлежат на обществено обсъждане и какъв е редът за приемането им. Според нас сега съществуващият ред за приемане, действие и изменение на Общите условия следва да бъде запазен, независимо от кой орган се предлага първоначалният текст на тези условия. 25. По отношение разпоредбата на чл. 110, ал. 3 не става ясно как и кога Комисията ще определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива за тяхното ежегодно намаляване, с оглед на факта, че бизнес плановете се приемат за 5-годишен период и няма как ежегодно да се променят. Ако целта е Комисията да определя максималния размер на допустимите общи загуби за съответния регулаторен период, това следва да се посочи изрично, както и да се посочи, че този размер може да е различен за различните ВиК оператори. 26. Считаме, че текстовете на чл. 110, ал. 4, т. 1 и т. 2 следва да бъдат преместени в Преходните и заключителни разпоредби. 27. По отношение разпоредбите на чл. 117, ал. 2, т. 1 и т. 2 считаме, че не е ясно как се третират намиращи се в или извън имотите на потребителите СКО/СВО или посочените текстове означават, че за част от СВО/СКО отговаря операторът, а за другата част - потребителят? 28. Считаме, че дефиницията на „Площадкови обекти на ВиК системите“, дадена в т. 23 на §1, ал. 1 не е достатъчно прецизна. Буквалният прочит води до извода, че всяка сграда и прикрепено към нея или към поземлен имот съоръжение има качеството на площадков обект. 29. Според нас посоченият в § 13, ал. 1 от ПЗР срок е нереалистичен, предвид което предлагаме следната редакция, която предложението за допълнение е маркирано в болд шрифт: „§ 10. (1) В срок от 24 месеца след влизане в сила на този закон на всички сградни водопроводни отклонения, отразени в поддържаните от ВиК оператора регистри и бази данни, следва да има монтирани измервателни средства/водомери“. 30. Считаме разпоредбата на § 13, ал. 7 от ПЗР за противоречаща на принципите на свободна инициатива и защита на конкуренцията, предвид което считаме, че следва да отпадне. 5 АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ Отговорният бизнес – за бизнес по правилата. 31. При съблюдаване на принципа на равнопоставеност между стопанските субекти, предлагаме в § 14 от ПЗР да бъде добавена нова алинея 3 със следното съдържание: „(3) Действието на договора по ал. 1 може да бъде продължено с допълнително споразумение, сключено не по-късно от 3 месеца преди изтичането на срока на договора, с което срокът се удължава със срок, който заедно с изтеклия срок не може да надхвърля максималния срок по Закона за концесиите“. Алинея 3 да стане съответно ал. 4. 32. С § 19, т. 2, буква „б“ и точка 3 от ПЗР се предвижда отмяна на ал. 4, 5, 6, 7 и 8 от чл. 83 на ЗУТ, както и отмяна на чл. 83а и 83б. Не става ясно какво налага отмяната на тези текстове, което, за да бъде подкрепено, предполага най-малко мотивиране от страна на вносителя. С УВАЖЕНИЕ, ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ 6

ДО МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО e-mrrb@mrrb.government.bg Копие: Портал за обществени консултации s.minkov@government.bg ОТНОСНО: проект на закон за водоснабдяване и канализация УВАЖАЕМА Г-ЖО МИНИСТЪР, След поредния вариант на Проекта на Закон за водоснабдяване и канализация за нас данъкоплатците останаха без отговори редица въпроси, на които съставителите избягват да отговорят от 26.10.2020. Затова се обръщаме към вас с молба да ни отговорите в писмен вид в законоустановения срок на следните въпроси: 1. Кое налага разделянето на КЕВР? Никъде в анализите не са ясни причините за това разделяне, освен написаното от МРРБ в Плана за възстановяване и устойчивост. Моля да дадете конкретни отговори - как ще се подобри регулирането след разделянето, колко ще струва на данъкоплатците и колко нови държавни служители ще бъдат назначени. 2. Защо МРРБ упорства да раздели КЕВР, след като самата КЕВР не е съгласна с тази идея. Защо не се вземат предвид нейните предложения? Не е ли това умишлен подход да се увреди регулацията във ВиК отрасъла и да се назначат нови калинки? 3. Моля да отговорите конкретно защо не е проведена нито една кръгла маса или публична дискусия за бъдещето на ВиК отрасъла, както се обещаваше от много различни министри? Защо МРРБ бяга от обществен дебат? Защо не вземате предвид становищата на важни институции, които са негативни към проектите на закона до момента - Омбудсман, Сдружение на общините, КЕВР, УАСГ, БАВ, НПО, ВиК дружества и много други експерти? Също така, няма публичност на становищата на министерства, агенции и др. 4. В министерството направи ли се анализ на дейността и функционирането на асоциациите по ВиК? Ако да - къде е и може ли да бъде прегледан от потребителите? В медиите се показват редица мнения на областни управители, че ръководените от тях асоциации не са правилно регламентирани и не могат да изпълняват заложените от закона функции. Как ще оцените това? 5. В проекта на новия закон буквално са преписани действащите изисквания за асоциациите по ВиК, за които самите областни управители твърдят, че са неработещи. Как очаквате да се решат проблемите с дейността на тези асоциации при това положение? Изобщо имате ли намерение да решите тези проблеми? 6. Настояваме да дадете публичен отчет за извършената работа от ВиК холдинга след създаването му през 2020 г. и какво направи с онези 1 млрд. лв., които му се дадоха от парите на данъкоплатците, т.е. от нашите пари? За какво се използват тези средства, които можеха да послужат за приемливи възнаграждения за работещите във ВиК дружествата и за пенсии? Настояваме да дадете информация за годишните възнаграждения на изпълнителните директори, председателите и членовете на управителните и надзорните съвети и служители за всеки ВиК оператор. В нея освен заплати и допълнителното материално стимулиране /ДМС/, да се посочи и за чия сметка и колко са изразходваните командировъчни разходи в чужбина от 2020 г. досега. Съзнателно пропускаме въпроса за получаваните от ВиК управителите подаръци за рождени дни… 7. Настояваме да отговорите ВиК холдингът изпълнява ли функциите, за които беше създаден? Според решението на Министерския съвет той трябва да управлява много важни процеси общо за всички държавни ВиК оператори - обществени доставки, инвестиции и други – изпълнява ли ги, как и с какъв резултат? 8. Защо в проекта на закона не са заложени функциите, с които бе създаден ВиК холдинга през 2020 г.? 9. Защо МРРБ е категорично против общинските ВиК оператори? Какъв е проблема на министерството с тези дружества, освен ако не може да им влияе директно както на държавните? За това ли е целият спор? 10. Редица анализи показват, че проблемите със засушаването ще се задълбочават в много територии на страната. И сега много населени места са ежегодно на водни режими през лятото. Как ще решите тези проблеми? Кои са стратегическите дейности и обекти? Какво конкретно ще се подобри в инвестиционното планиране във ВиК с новия проект на закон? 11. Според изискванията на Европейския съюз трябва да се изградят стотици пречиствателни станции за отпадъчни води. Какво е решението на МРРБ във връзка с това? От къде и кога ще се осигурят необходимите финансови средства? Ако ЕС наложи глоби, защото не са изградени станциите за отпадъчни води, те от бюджета на МРРБ ли ще се плащат? В заключение, много от даващите становища посочват, че проектът на този закон се пише "на тъмно". Уж има официална работна група, но тя не се събира, а подбраните от МРРБ външни експерти в нея не знаят какво се предлага. Настояваме да посочите конкретните автори на законопроекта и колко пъти са се събирали на официални работни срещи. Без конкретни отговори на поставените тук въпроси няма да подкрепим поредния Проект на Закон за ВиК и ще го оспорваме по административен и съдебен ред. Настояваме да имате предвид и аргументите в представените по-рано от нас становища вх. № 92-00-86/22.02.2018 в МРРБ, вх. № 18.00-54/22.02.2018 в Министерския съвет, вх. № 823-00-14/22.02.2018 в Комисия по ОС и В на Народното събрание; вх. № към V8-1947-[1]/09.12.2022 и личен код EWR21E6B56C в МРРБ и вх. № 17.00-141/09.12.2022 г. в МС; вх. № 48-00-560/09.05.2023 г. към 92-00-596-[42]/09.05.2023 и личен код EWR21E6B56C в МРРБ. За Гражданско движение „ДНЕС": …………………………………… Член на Управителния съвет Георги Христов За Съюз на пенсионерите 2004-Обединени: …………………………………… Председател Валентина Николова Контакти за връзка: e-mail: gd.dnes.org.gz@gmail.com Тел. 0885467805

ДО: Г-Н РУМЕН РАДЕВ - ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ - МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА – КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ИНЖ. ПЕТЪР ДИМИТРОВ – МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ Г-Н ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ Г-Н КОСТАДИН КОСТАДИНОВ Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ Г-Н НИКОЛАЙ МАРКОВ Г-ЖА ДИАНА КОВАЧЕВА - ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: Проект на ЗАКОН ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА, публикуван на 10.06.2024 год. за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации https://www.strategy.bg/ със срок за предложения и становища: до 10.07.2024 г. ОТ ИНЖ. ПЕТЪР ВАСИЛЕВ – УПРАВИТЕЛ НА „ВИК ПАНИЧИЩЕ“ ЕООД, ГР.САПАРЕВА БАНЯ С настоящото становище изразявам категоричното си несъгласие с текстовете на проекта на Закона за Водоснабдяване и Канализация. Колко пъти и колко отрицателни становища бяха изказани по Законопроекта, без да се вземат под внимание. С глава стена пробивате уважаеми законотворци! В мотивите към законопроекта са посочени причините, които обосновават приемането на предложения законопроект. Тези причини не се преодоляват по никакъв начин със законопроекта. И за в бъдеще материята на водоснабдяването и канализацията ще се урежда в няколко основни закона. Вместо Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги ще съществува Закона за водоснабдяването и канализацията. Няма как да бъде изключена уредбата, съдържаща се в Закона за устройство на територията , Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. В проекта съществуват редица препратки към тези закони. На подзаконово ниво и за в бъдеще уредбата ще е детайлизирана в множество подзаконови нормативни актове, издадени по прилагането на цитираните закони - включително за регулиране на качеството на ВиК услугите, за регулиране на цените, за изискванията към ВиК операторите, за изискванията за присъединяването и други - Наредби по чл.47, чл.58, чл.68, чл.89, правилници по чл.17, чл.78, Общи условия и пр. Соченото в мотивите разкъсване на уредбата на водоснабдяването и канализацията в два основни закона – ЗВ и ЗРВКУ може елементарно да бъде преодоляно и без нов закон. Основната идея на законопроекта е консолидация. За целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите територията на страната се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната. Консолидация в този вид, който е предвиден в Проектозакона за ВиК е пълно безумие, ако целта на Проектозакона е оздравяване и устойчиво развитие на ВиК сектора. Но явно не е такава целта. Концепцията е сбъркана. Със законопроекта се поставя каруцата пред коня. Без да се направи обстоен анализ на съществуващото състояние,да се анализират резултатите от „ Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014-2023 г.”. Да се видят плюсовите и минусите от тази стратегия, сега в реално време, защото през 2012г. при нейното написване се говореше в бъдеще време и се използваха гръмки слова, как видите ли намери се правилния път и всичко ще бъде по мед и масло.НИЩО ПОДОБНО НЕ СЕ ПОЛУЧИ!!! Да се набележат конкретни мерки от експерти в широк мащаб, но не и от тази работна група, която изготви Стратегията за развитие 2014-2023г., да се тръгне в друга посока- вместо консолидация, да се тръгне към децентрализация. Малкото останали общини, които не са консолидирани показаха през годините, че са по ефективни от държавата и могат по добре да си подредят къщата. Да се изготви нова стратегия с ясна посока за развитие на ВиК сектора с която да се осигури нормално функциониране на ВиК Операторите и сигурно водоснабдяване на населението на всички населени места, а не само на големите градове (Областни центрове). Срамно е да чакаме външни консултанти да ни учат как да си изграждаме системите за водоснабдяване и да се надяваме на социални помощи от ЕС. Водоснабдяването е проста и лесна работа за умни хора, а такива в България има. Това окрупняване на Областен принцип чрез Областни АВиК и единна цена по никакъв начин не води до развитие на сектора, напротив ще доведе до влошаване качеството на услугата в общините със собствен ВиК Оператор и ще повиши цената на услугата за населението.Никой не даде отговор на въпроса: Защо трябва да се извърши консолидация на областен принцип? Твърди се че: „Единната цена на ВиК услугите в обособените територии е въведена с цел солидарност и намаляване неравнопоставеността при предоставянето им. Осигуряването на водоснабдяване и канализация включващо и разходи за стопанисване, поддръжка и експлоатация, обикновено е по-скъпо в отдалечените и малки населени места“. Какво значи солидарност –население с по малка покупателна способност да плаща като такова с по голяма такава? „Отдалечени и малки населени места“ – отдалечени от къде? От Областния център – ДА ! Ако всяка Община си има обособена територия и собствен ВиК оператор няма да има отдалечени и малки населени места. Всички тези лозунги за ползите от Окрупняване чрез тези имагинерни областни Асоциации като: - Повишаване ефективността, чрез икономии от мащаба - Достъпност, надеждност, сигурност и повишаване качеството на услугите - Баланс между цените и покупателните възможности на населението (не разходноориентирана цена, а според покупателната възможност на населението) минаваха през 2013г., защото се говореше в бъдеще време. Сега през 2024г. е ВИДОВДЕН и всичко се доказва с реални данни и цифри. - Ефективност от икономия от мащаба: От общодостъпни данни на страницата на КЕВР за показателите за качеството на услугите за показателя- „Ефективност на персонала“ показва , че малките общински ВиК Оператори са спазили норматива - 4/четири/ броя служители на 1000 броя СВО, а големите консолидирани ВиК Оператори са с 1,5 до 2 пъти над този норматив. (Първият балон се спука). - Достъпност, надеждност, сигурност и повишаване качеството на услугите: От медиите виждаме, че в Областите където има режим на водата главните потърпевши са селата и малките градове и авариите се отстраняват след седмици- РАВНОПОСТАВЕНОСТ! А пък говорим за демографска катастрофа! (Вторият балон се спука). - По-ниски цени на услугите: Също от страницата на КЕВР данните показват, че Общинските ВиК Оператори се справят с пъти по-ниски цени. Пример: „ВиК Паничище“ЕООД гр.Сапарева баня -цената на услугата-„Доставяне на вода“ е 1,134 лв.без ДДС. Това е цена утвърдена от КЕВР. „Кюстендилска вода“ЕООД гр.Кюстендил -цената на услугата- „Доставяне на вода“ е 2,114 лв. без ДДС. Цена също утвърдена от КЕВР. Явно след консолидацията гр.Сапарева баня и селата в Община Сапарева баня ще бъдат „Отдалечени и малки населени места“ и с висока покупателна способност на населението. (И трети балон се пука) Уважаеми дами и господа законотворци, С лозунги и празни Обещания за светло бъдеще и с принуда няма да се постигне никакво развитие на ВиК сектора, камо ли устойчиво. Необходими са Разумно управление и работа и нещата ще се случат. Като предложение бих направил следното: Оставете на мира Общинските ВиК Оператори, не отнемайте правото и функциите на Общинските съвети. Преработете законопроекта, така че да се даде възможност на всички Общини да поемат отговорността за най-важната социална услуга, пък те да се сдружават на своя воля и по начин защитаващ икономическите им интереси. Общинските съвети и Общинските Администрации са органите, които най-добре ще се справят и ще защитят интересите на териториалната общност. Не забравяйте чл. 140 от Конституцията на РБ. „Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност“ Държавата чрез МРРБ и Български ВиК Холдинг има широко поле на действие - да изгражда пречиствателни станции, нови водохващания, язовири и водопроводи, да подпомага Общините при експлоатацията и поддържането на ВиК системите и съоръженията в населените места. МРРБ са много силни в разработването на регионални генерални планове на ВиК и Прединвестиционни проучвания. Сега след влизане в сила на този закон „ ще ги изменят и актуализират”, отново за десетки милиони лева и има-няма десетина години. Относно фиксирания компонент – достъп до услугите по чл.59, ал.1 от Проектозакона за ВиК отново е определен на принципа „Дайте да дадеме“. Всяка Община, всяко населно място е специфично само за себе си. Има населени места, където целогодишно броят на водоползвателите е постоянна величина и потреблението на услугите е през всичките месеци в годината. В такива населени места не би трябвало да се прилага фиксираният компонент. В други населени места – вилни селища и сходни такива потреблението на услугите или процент от него е само в някои месеци в годината. В такива селища да се въведе някаква норма. Например ако даден водомер е с нулеви показания за повече от шест месеца през годината, то на този абонат да се начислява определена такса достъп. С уважение: ………..……………….….. гр. Сапарева баня /инж. Петър Василев/ 09.07.2024 год. Управител „ВиК Паничище” ЕООД

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО: проект на Закон за водоснабдяване и канализация, юни 2024 ОТ: ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ учреден на 10.11.2020 г. по реда на чл. 45 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление На основание чл. 44 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, Инициативен комитет Сапарева баня дава отрицателно становище на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, юни 2024, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации по отношение на разпоредбите, които касаят задължително окрупняване на обособените територии. Настояваме от проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията да отпаднат разпоредбите, касаещи задължително присъединяване на общинските ВиК дружества към Асоциациите по ВиК на обособената територия и задължително предоставяне в управление от областната асоциация на ВиК системи – публична собственост на Община Сапарева баня, разположени на територията на област Кюстендил, както и разпоредбите предвиждащи задължително окрупняване на обособените територии и автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО В проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации, подготвен въз основа на законопроекта изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, се запазват поставените цели във варианта на законопроект от 2020 г., тоест основната цел на този законопроект е да обедини в един нормативен акт всички обществени отношения, свързани със собствеността, изграждането, управлението и контрола на ВиК системите и съоръженията, статута на Асоциациите по ВиК, както и правомощията и собствеността на ВиК операторите. Това е четвъртото отрицателно становище, което изразяваме във връзка с проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, включително подписка по чл. 49, ал. 1 от Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Твърди се, че са взети под внимание всички относими коментари и становища, отразени в Портала за обществени консултации в периода 2022-2023 г., настъпилите промени в отрасъла и нормативната уредба в периода 2020-2024 г. Към настоящия проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации, е приложена таблица за отразяване на постъпилите предложения от общественото обсъждане, проведено в периода 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г. Категорично не сме съгласни с твърдението, че са взети предвид всички относими коментари и становища, защото като се проследят и анализират отразените в Таблицата от май 2023 г., е видно, че са приети четиридесет и едно /от общо сто осемдесет и пет точки, изложени в двадесет и пет становища/, частично приети четиридесет /от общо сто осемдесет и пет точки, изложени в двадесет и пет становища / и то само становища, касаещи отстраняване на технически неточности и предложения свързани с правомощия и права на министъра на Регионалното развитие и благоустройство. От отразените в Таблицата становища от декември 2022 г., е видно, че са приети две /от общо тридесет и три/, частично приети тринадесет /от общо тридесет и три/, отново касаещи отстраняване на технически неточности и предложения свързани с правомощия и права на министъра на Регионалното развитие и благоустройство. Всички становища, изразяващи негативно отношение по съществените страни на Законопроекта като присвояване на чужда собственост, противоконституционни права и задължения, цена на водата, отговорности при доставка на некачествена питейна вода и други подобни, отразени в Таблиците от май 2023 година и от декември 2022 г., са отхвърлени с един и същи аргумент: Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Също така се твърди, че проектът е прецизиран в съответствие с изискванията на НПВУ. Това също е невярно и цели заблуда на всички заинтересовани лица в качеството им на потребители, тоест на цялото население на Република България. Считаме, че при необходимост и с оглед изпълнение на условията на НПВУ, може да бъде приет Закона за водоснабдяване и канализация, като се изключи изричното уточнение в чл. 4 от Проекта на ЗВиК, съгласно което обособените територии „съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната“, както и свързаните с това уточнение разпоредби в преходните и заключителните разпоредби. Премахването на посоченото уточнение няма да бъде в противоречие със заложеното в НПВУ, доколкото в същия е предвидено новият закон да „създава ПРЕДПОСТАВКИ за консолидация при предоставянето на ВиК услуги. По никакъв начин в него не е предвидено изискване какви да са тези предпоставки, а още по-малко е изрично посочено условие обособените територии да съвпадат с административните области в страната, поради което приемането на задължителната консолидация не е изискване на НПВУ. Приемането на проекта на ЗВиК с предложеното от нас отпадане на уточнението по чл. 4 би било компромисно и от една страна няма да доведе до прекратяване на общинските ВиК оператори, от друга страна ще изпълнява заложените цели в НПВУ, доколкото предпоставките за консолидация ще са създадени – всяка една Община ще може да реши дали и към коя Асоциация по ВиК за се присъедини. Считаме, че консолидирането, следва да бъде извършено ЕДИНСТВЕНО на основание конкретна икономическа логика и желание на съответните общини, а не насилствено и по области. В Доклада за цялостната предварителна оценка на въздействието на Законопроект за водоснабдяването и канализацията е разписано, че на първо място стоят българските граждани. Защо тогава никой не взема предвид желанието на същите тези български граждани? И то при положение, че единственото желание на тези граждани е никой да не закача техните ВиК оператори, защото са доволни от тях. Тези граждани не желаят финансиране за изграждане на ВиК структури нито с държавни, нито с европейски средства. Категорично не сме съгласни с твърдението, че са взети предвид всички относими коментари и становища, защото като се проследят и анализират изразените становища от ноември 2020 г. до настоящия момент, качени в Портала за обществени консултации, не е взето под внимание нито едно от тях изразяващо негативно отношение в предложения сега Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Не е взета предвид подписката по чл. 49, ал. 1 от Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от Инициативен комитет Сапарева баня под входящ номер 08-00-961/25.11.2020 г. Това, че за пореден път изразените отрицателни становища се определят като „неотносими“, създава предпоставки за мисли в посока преследване на частни интереси и цели с приемакето на Закон за водоснабдяването и канализацията в този си вариант. Към това като се прибави и фактът, че се твърди, че НПВУ е разработен на база Специфична препоръка (СП) на Съвета на Европейския съюз (Съвета) от 2019 и 2020 г., в които обаче няма препоръки за окрупняване и одържавяване, вече категорично се затвърждава убеждението за користните цели, които се преследват. 1. В чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия по чл. 4 /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на 28 обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативна уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че с тази разпоредба се нарушават Конституцията на Република България, действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. С предложения текст се нарушава чл. 3 от Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985 г. /ЕХМС/, който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население съществена част от обществените дела. Не е налице нормативен текст в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. Съгласно окончателен доклад от проучване за ВиК услугите в избрани страни-членки на Европейския съюз от края на 2015 г. предназначен за Европейската комисия, както и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г., всяка страна е уредила предоставянето на ВиК услуги по различен начин, като в нито една от тях не се наблюдава окрупняване на обособени територии и консолидиране на ВиК оператори. Именно поради тази причина СП 3 от 2019 г. и СП 3 от 2020 г. на Съвета предлага реформа за въвеждане на нов регионален подход, като се отчитат регионалните различия /СП 3/2020/. В двете препоръки се набляга на повишаване ефективността на публичната администрация. Как точно ще бъде постигнато това, при положение, че в законопроекта е предвидено да се създаде нов орган за регулиране на ВиК услугите, като независим специализиран държавен орган. НПВУ се твърди, че е разработен именно на база СП на Съвета от 2019 и 2020 г., в които обаче няма препоръки за окрупняване и одържавяване, даже напротив, препоръчва се отчитането на регионалните различия. Жителите на Община Сапарева баня многократно са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия на Кюстендилска област. С приемането на разпоредбата на чл. 5. ал. 2 от проекта на ЗВиК за жителите на Община Сапарева баня ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на разходите за предоставяне на гражданите на общината на ВиК услуги, неминуемо съкращаване на персонал и ликвидиране на местното ВиК дружество, както и влошаване качеството на предоставяната услуга. 2. В §12. ал. (4) от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори и задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на Асоциация по ВиК, която съгласно ал. 5 от същата разпоредба, от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор. С предложената разпоредба се нарушава чл. 140 от Конституцията на Република България, съгласно който общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. В съдебната практика, когато разпоредбите на подзаконов нормативен акт противоречат на законов такъв, то те не се прилагат. В такъв случай как се залагат в проекта на ЗВиК разпоредби, които противоречат на върховния закон на Република България? С приемане на разпоредбата, Община Сапарева баня автоматично ще се задължи да прекрати сключения с общинското ВиК дружество договор и да предостави общинските ВиК съоръжения на Асоциацията по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор, което ще доведе до плащане на единна цена от местното население за вода, съответно до увеличаване разходите на жителите на общината, предвид по-високата в пъти цена на водата във ВиК Кюстендил. Интересът на териториалната общност в настоящия случай не е прехвърляне на съоръженията, публична общинска собственост и активите, в това число, капитала на общинското дружество, на окрупнената обособена територия в лицето на Асоциация по ВиК, повишаване цената на водата и съкращаване на работни места, респективно прекратяване и ликвидация на общинското ВиК дружество. При тази разпоредба също се наблюдава задължаване на общините за предприемане на нарочни действия без извършване на предварителен анализ и проучване на евентуалните последици. В §14 (2) от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда Столична община да не попада в обхвата на разпоредбите. Коя точно е причината, поради която изключение може да бъде направено за една община, а за още осем не може? И защо останалите осем общини, които насилствено трябва да бъдат присъединени към Асоциациите по ВиК възпрепятстват изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, а Столична община не го възпрепятства? 3. С § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВиК се предлага следното: В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация) общините, които не са членове на асоциацията по § 7, ал.1, се присъединяват към асоциацията в 3 месечен срок от влизането в сила на този закон. По силата на предложения § 9, в случаите по §8 собствениците на ВиК системи – публична собственост на прекратените обособени територии стават по силата на този закон членове на асоциацията по ВиК за обособената територия, към която са присъединени прекратените обособените територии. Считаме, че с цитираните разпоредби на практика се ликвидира свободната стопанска инициатива на общините и реално се извършва процедура по масовизация на ВиК сектора. 4. Не на последно място следва да се отбележи, че НПВУ е приет с Решение за изпълнение на Съвета от 04.05.2022 г. за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 8091 2022 INIT) и Приложение към решение за изпълнение на Съвета за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България (ST 8091 2022 ADD 1 - NOTE). С решението се одобрява и уточнява размерът на финансирането, а с приложението се изисква приемането на ЗВиК, с който трябва да се предвидят условията на консолидиране при предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги и да се въведат еднакви условия по отношение на критериите за качество и ефективност на услугите, които трябва да бъдат изпълнени от ВиК операторите. Със законодателството трябва да се уточнят механизмите за определяне на тарифите и да се гарантира разходно ориентираното ценообразуване за ползването на системите и на услугите, като същевременно се гарантира и финансовата устойчивост на операторите. Така записаната мярка не указва присвояване и одържавяване на чужди активи чрез принудителна консолидация, особено на ВиК оператори с финансова устойчивост, какъвто е „ВиК Паничище“ ЕООД. Не намираме причина, на територията на една административна област да има само една Асоциация по ВиК и да действа само един ВиК оператор, при положение, че той отговаря на изискванията на ЗВиК по отношение критериите за качество и ценообразуване. Също така с приложението вече е одобрена мярка по изграждане, реконструкция и модернизация на водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции за питейни и отпадни води в 13 агломерации, вече определени поименно. Единственото изискване, за да се осъществи инвестицията е тези агломерации да са част от консолидиран ВиК оператор. Това означава, че отказът на община Сапарева баня да се присъедини към Асоциацията по ВиК по никакъв начин не пречи да се осъществяват инвестиции в други общини, присъединили се към Асоциациите. Предвид мотивите, изложени в т. 1, 2, 3 и 4 по-горе следва да се запази към момента действащата законова уредба регламентирана в сега действащия Закон за водите или проекта да бъде променен в насока допускане на свободна стопанска инициатива на общините по отношение на ВиК сектора . Непрекъснато в публичното пространство излизат сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. При учредяването на Асоциация по ВиК, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор, практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство, а цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. На практика, малките общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове за сметка на понижено качество на предоставяната ВиК услуга. През 2016 г. жителите на община Сапарева баня бяха изправени пред същия казус за присъединяване на общината към границите на Асоциацията по ВиК на обособената територия на област Кюстендил, което както сега предизвика огромно обществено недоволство и Общински съвет със свое решение категорично отказа присъединяването. Различното, осем години по-късно, е в това, че към днешна дата дори не се иска съгласието на местната общност за присъединяването ѝ към Асоциацията по ВиК, а само с няколко текста в новия законопроект за ВиК, общината е задължена да предостави на новата Асоциация по ВиК всички съоръжения и да прекрати автоматично договора си с местния ВиК оператор с цел сключване на допълнително споразумение към договора с консолидирания ВиК оператор. Считаме, че в този проект на закон прозират користни цели, като чрез насилствено окрупняване на сектора да бъде ликвидирана възможността на общините за свободна инициатива посредством, което да не бъде допусната възможност за сравнение на качеството на ВиК услугата предоставяна от ВиК дружество, собственост на община и услугата предоставена от ВиК асоциацията, посредством нейния оператор. Считаме, също така, че прозира користната цел - след като бъдат усвоени средствата за обновяване на ВиК сектора, същия да бъде приватизиран на национално ниво, от което естествено негативните последствия ще бъдат за крайния потребител. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното обществено недоволство сред жителите на Община Сапарева баня по отношение на цитираните разпоредби от Проекта на Закон за ВиК, Ви информираме, че населението на общината е в готовност за организиране на протестни действия за запазване на общинското „ВиК Паничище" ЕООД и неприсъединяването му към Асоциацията по ВиК на обособената територия на област Кюстендил. „Питейната вода не е търговски продукт, а природно богатство - наследство, което следва да бъде опазено и защитено". ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: 1.................................. 2.................................. 3.................................. 4.................................. 5..................................

ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - БЕРКОВИЦА BERKOVITSA CITY COUNCIL МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ вх. № 07.00-111 05.07. 20 24 г. РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ Изх. №РД-92-00-416 (1) 28.06. 20 24 г. гр. БЕРКОВИЦА п.к. 3500 ДО Г-ЖА СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НСОРБ УЛ. „ГОЛАШ“, 23 ГР. СОФИЯ, 1111 E-mail: namrb@namrb.org ДО Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО УЛ. „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, 17-19 ГР. СОФИЯ, 1202 E-mail: e-mrrb@mrrb.government.bg ДО ИНЖ. ПЕТЪР ДИМИТРОВ МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ БУЛ. „КН. МАРИЯ ЛУИЗА“, 22 ГР. СОФИЯ, 1000 E-mail: edno_gishe@moew.government.bg ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РБ БУЛ. „КН. АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ“, 1 ГР. СОФИЯ, 1594 E-mail: ms_priemna@government.bg E-mail: ms_register@government.bg ДО Г-ЖА РАЯ НАЗАРЯН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБ ПЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I“, 2 ГР. СОФИЯ, 1169 E-mail: Raya.Nazaryan@parliament.bg ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ ПРЕЗИДЕНТ НА РБ ДИРЕКЦИЯ „КАНЦЕЛАРИЯ“ 3500, Берковица, обл. Монтана, пл. „Йордан Радичков“ №4 3500, Berkovitsa, Montana, 4 “Yordan Radichkov” Sq. Тел./Tel.: Председател на Общински съвет/Chairman of the City Council: 0953/88697,89141 www.berkovitsa.bg, e-mail: obs_berkovitsa@abv.bg БУЛ. „ДОНДУКОВ“, 2 ГР. СОФИЯ, 1123 E-mail: priemna@president.bg ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ В 50-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ E-mail: Boyko.Borissov@parliament.bg Г-Н ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ E-mail: Delyan.Peevski@parliament.bg Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ E-mail: Nikolay.Denkov@parliament.bg Г-Н КОСТАДИН КОСТАДИНОВ E-mail: Kostadin.Kostadinov@parliament.bg Г-Н БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ E-mail: Borislav.Gutsanov@parliament.bg Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ E-mail: Toshko.Yordanov@parliament.bg Г-Н НИКОЛАЙ МАРКОВ E-mail: Nikolay.Markov@parliament.bg ДО Г-ЖА ДИАНА КОВАЧЕВА ОМБУДСМАН НА РБ УЛ. „ГЕОРГ ВАШИНГТОН“, 22 ГР. СОФИЯ, 1202 E-mail: priemna@ombudsman.bg ДО BRUXELLES - BRUSSEL EUROPEAN PARLIAMENT 60 rue Wiertz / Wiertzstraat 60 B-1047 - Bruxelles/Brussels E-mail: eplobelgium@europarl.europa.eu ДО ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ БЮРО ЗА ВРЪЗКА В БЪЛГАРИЯ 124 G. S. RAKOVSKI STR. BG-1000 SOFIA E-mail: epsofia@europarl.europa.eu 3500, Берковица, обл. Монтана, пл. „Йордан Радичков“ №4 3500, Berkovitsa, Montana, 4 “Yordan Radichkov” Sq. Тел./Tel.: Председател на Общински съвет/Chairman of the City Council: 0953/88697,89141 www.berkovitsa.bg, e-mail: obs_berkovitsa@abv.bg УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, Приложено, изпращаме Ви отрицателно становище и Решение № 234 от Протокол № 11/28.06.2024 г. на Общински съвет - Берковица по проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван на Портала за обществени консултации на 10.06.2024 г. по отношение на разпоредбите, които касаят задължително обединяване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК и заявява, че е категорично против присъединяването на „ВиК - Берковица" ЕООД към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. За Общински съвет - Берковица остава неясно по какъв начин консолидацията ще осигури условия за икономия от мащаба при предоставяне на ВиК услугите и коя е безспорната тенденция в рамките на Европейския съюз. Не са налице нито конкретни факти, нито анализи, доказващи необходимостта от задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че се спекулира в публичното пространство с факта, че на територията на Европейския съюз е налице консолидация на ВиК дружествата и че липсата на такава в България е причината да не се финансират по европейски проекти и програми общините и асоциациите по ВиК, заради тези общини, които имат желание и възможност да съществуват самостоятелно. Предвид горното, моля за Вашата намеса и своевременна реакция срещу приемане на проект на ЗВиК във варианта, публикуван на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации. С уважение, ИВАН КИРИЛОВ Председател на Общински съвет - Берковица 3500, Берковица, обл. Монтана, пл. „Йордан Радичков“ №4 3500, Berkovitsa, Montana, 4 “Yordan Radichkov” Sq. Тел./Tel.: Председател на Общински съвет/Chairman of the City Council: 0953/88697,89141 www.berkovitsa.bg, e-mail: obs_berkovitsa@abv.bg ОБЩИНА БЕРКОВИЦА Наръчник по Качеството Версия: 04 07.06. 2017 Лист........ Изменение……../…… Приложение 6 ДК 05_00-06 ОБЩИНА БЕРКОВИЦА КОНТРОЛНО- РЕГИСТРАЦИОННА КАРТА на ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-БЕРКОВИЦА КОРЕСПОНДЕНТ: Заседание на Общински съвет – Берковица ПРОТОКОЛ № 11/28.06.2024 г. Р Е Ш Е Н И Е № 234 1. На основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общински съвет - Берковица дава отрицателно становище на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван за обществено обсъждане на 10.06.2024 г. на Портала за обществени консултации по отношение на разпоредбите, които касаят задължително обединяване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК и заявява, че е категорично против присъединяването на „ВиК - Берковица" ЕООД към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. 2. Общински съвет - Берковица дава съгласие да бъде изпратено до Националното сдружение на общините в Република България, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерския съвет, председателя на Народното събрание, президента на Република България, омбудсмана на Република България, председателите на Парламентарните групи в 50-ото Народно събрание, Европейския парламент и българските членове на ЕП, в срок до края на работния ден - 28.06.2024 г. мотивирано становище в подкрепа на решението по т. 1 в следния вид: „ДО Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО СТАНОВИЩЕ по проекта на ЗАКОН ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, Във връзка с публикувания на 10 юни 2024 г. проект на Закон за водоснабдяването и канализацията /ЗВиК/ и в нормативноустановения срок за провеждане на обществени консултации, предоставяме и моля да бъде взето под внимание при изготвянето на справката по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, следното отрицателно становище на Общински съвет - Берковица: Общински съвет - Берковица възразява срещу публикувания на 10 юни 2024 г. проект на ЗВиК и предвидените в него промени в подхода на управление на ВиК системите - задължително окрупняване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК, поради следните мотиви: 1.В чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия по чл. 4 /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. Мотиви против цитираната разпоредба: Основната цел на този законопроект, както се сочи в доклада и мотивите към него, е да се създаде единна уредба, събрана на едно място, която цели да обхване и подобри цялостната нормативна база, регламентираща дейностите в отрасъл водоснабдяване и канализация в Република България. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативна уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че с тази разпоредба се нарушават действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985 г. /ЕХМС/ органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета на Европа. С предложения текст се нарушават освен цитираните по-горе текстове и чл. 3 от ЕХМС, който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ - „Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация". Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. Община Берковица и нейните жители многократно в годините са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от ВиК Монтана ООД. Не на последно място, няма мотиви, нито правно основание какво налага това задължително обединяване на обособените територии. Не е налице нормативен текст, нито в българското, нито в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. В подкрепа на тези твърдения, прилагаме линкове към Окончателен доклад от проучване за ВиК услугите в избрани страни-членки от края на 2015 г., предназначен за Европейската комисия /FINAL REPORT STUDY ON WATER SERVICES IN SELECTED MEMBER STATES: http://publications.euro]^a.eu/resource/cellar/a9bdad4a-97f5-lle5-983e-01 aa75ed71 al .0001.01/DOC_1/ и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г. /EurEau - The governance of water services in Europe - http://www.eureau.org/resources/publications/150-report-on-the-governance-of-water-services-in-europe/file/. Цитираните доклади показват данни за управлението на ВиК услугите в различни държави-членки за периода 2010 - 2018 г. Видно от изложеното в тези документи е, че всяка държава-членка по различен начин е уредила предоставянето на ВиК услуги на своето население, като в нито една от страните не се наблюдава нито окрупняване на обособени територии, нито консолидиране на местните ВиК оператори. Всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора, като преобладават услугите, които на местно ниво се предоставят от общински и/или частни компании. Не са малко случаите и на държавно възлагане на ВиК услугите, но видно от данните в докладите е, че тези въпроси са решени приоритетно на местно ниво. Считаме за неоснователни твърденията в публичното пространство за загуба на големи финансови инвестиции в обособените територии на неконсолидираните Асоциации по ВиК, поради не присъединяване на общини, като нашата, към големите Асоциации по ВиК. Възможно е настоящата Програма „Околна среда и води" за програмния период 2021-2027 г. да е договорена при условие за финансиране изграждането и подмяната на ВиК инфраструктура на обособени територии само с една Асоциация по ВиК, съответно един действащ на територията ВиК оператор, но този факт не води автоматично до отхвърляне финансирането на останалите оператори чрез други финансови механизми. В тази връзка следва да упоменем, че Община Берковица е подменила над 55% от вътрешната водопроводната мрежа на град Берковица, и голяма част от селата на територията на общината са с подменен водопровод. Тези ремонти са извършени със средства по ПУДООС, ПМС и със собствени средства на Община Берковица. С приемането на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от проекта на ЗВиК за общината, общинското ВиК дружество и местното населението ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на разходите за предоставяне на гражданите на общината на ВиК услуги, неминуемо съкращаване на персонал или ликвидиране на местното ВиК дружество, както и съществени финансови загуби за Община Берковица. 2. В §12 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на ЗВиК се предвижда прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори и задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор /§12.(4) Договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмет на община по реда на отменената глава 11 „а" от Закона за водите се прекратяват по право след изтичане на 3 месеца от влизането в сила на този закон. Предоставените за експлоатация ВиК системи и цялата документация, свързана със стопанисването, поддръжката и експлоатацията им и с предоставянето на ВиК услуги на потребителите се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. (5) Асоциацията по В и К предоставя ВиК системите по ал. 1 на ВиК оператора за обособената територия с допълнително споразумение към договора за възлагане./. Мотиви против цитираната разпоредба: С приемане на разпоредбата, Община Берковица автоматично ще се задължи да прекрати сключения с общинското ВиК дружество договор и да предостави общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК, която от своя страна ще ги предостави на избрания ВиК оператор да предостави съоръженията публична общинска собственост на новата Асоциация по ВиК, което ще доведе до плащане на единна цена от местното население за вода, съответно до увеличаване разходите на жителите на общината, предвид по-високата в пъти цена на водата във ВиК Монтана. С предложената разпоредба се нарушава чл. 140 от Конституцията на Република България, съгласно който общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Интересът на териториалната общност в настоящия случай не е прехвърляне на съоръженията, публична общинска собственост и активите, в това число, капитала на общинското дружество, на окрупнената обособена територия в лицето на новата Асоциация по ВиК, повишаване цената на водата и съкращаване на работни места, респективно прекратяване и ликвидация на общинското ВиК дружество. При тази разпоредба също се наблюдава задължаване на общините за предприемане на нарочни действия без извършване на предварителен анализ и проучване на евентуалните последици, както и без необходимост от даване на съгласие от местния орган на власт. 3. С § 8, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗВиК се предлага следното: В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация), общините, които не са членове на асоциацията по § 7, ал. 1, се присъединяват към асоциацията в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. А с § 9 се предвижда в случаите по § 8 собствениците на ВиК системи – публична собственост на прекратените обособени територии, да станат по силата на този закон членове на асоциацията по ВиК за обособената територия, към която са присъединени прекратените обособени територии., като Асоциацията по ВиК разпределя гласовете на общините в общото събрание по реда на чл. 16, ал. 3. Предвид мотивите, изложени в т. 1 и 2 по-горе предлагаме да се запази текста от сега действащия Закон за водите, а именно: „Чл. 198а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) (1) Територията на страната за нуждите на управлението, планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК услуги се разделя на обособени територии. (2) Границите на обособената територия могат да се променят в зависимост от присъединяването или отпадането на общини от нея. (3) Решенията за промяна на границите на обособената територия се приемат от общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет. (4) Обособената територия прекратява съществуването си, когато общините в нея се присъединят към друга обособена територия. (5) Решението за прекратяване на съществуването на обособената територия и за присъединяването на общини от нея към друга обособена територия се приема от общото събрание на асоциацията по ВиК или от общинския съвет. чл. 198б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Управлението на ВиК системите се осъществява от: 1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) министъра на регионалното развитие и благоустройството, който координира управлението на ВиК системите на национално ниво; 2. асоциацията по ВиК, в която участват държавата и една или повече общини - когато собствеността на ВиК системите в границите на обособената територия е разпределена между държавата и общините или между няколко общини; 3. общинския съвет - когато в границите на обособената територия попадат ВиК системи - собственост само на една община. Чл. 198г. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 24.09.2009 г.) Общинският съвет в случаите на чл. 198б, т. 3: 1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.) определя ВиК оператора по реда на този закон; 2. приема решение за сключване на договора с ВиК оператора за възлагане на дейностите по предоставяне на ВиК услугата и поддържане на ВиК системите, включително за поемане на финансови задължения; 3. контролира изпълнението на задълженията на ВиК оператора съгласно договора; 4. изработва и приема регионалния генерален план на ВиК системите и съоръженията и генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на ВиК системите на съответната обособена територия; 5. изработва и приема дългосрочната инвестиционна програма към регионалния генерален план на ВиК системите и съоръженията и дългосрочната инвестиционна програма към генералния план на агломерации над 10 000 е. ж. на ВиК системите и съоръженията на съответната обособена територия; 6. съгласува бизнес плана на ВиК оператора; 7. приема решения за промяна на границите на обособената територия.". Към настоящия момент, в страната има учредени 28 броя Асоциации по ВиК на ниво административни области. 22 броя от тях са напълно консолидирани - 12 броя /100% държавна собственост/, а 10 броя със смесено участие - 51% държавно участие и 49% общинско участие. Шест Асоциации по ВиК към момента не са консолидирани - Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград - 4 бр. 100% държавно участие и 2 броя /51 % държавно участие и 49 % общинско участие/. От общинските ВиК дружества в страната - 11 броя вече са се присъединили към Асоциациите по ВиК. Това са общините Ботевград, Димитровград, Дупница, Кнежа, Кубрат, Панагюрище, Петрич, Свищов, Севлиево, Стамболово, Стрелча. Пет общински ВиК дружества /100% общинска собственост/ функционират самостоятелно на териториите на общините си и отговарят на всички изисквания. Това са Сапарева баня, Кресна, Троян, Берковица и Брацигово. Вече има сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. Учредяването на Асоциация по ВиК възникна като изискване на Световната банка, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор. Практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство. А цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. И на практика, малките и бедни общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове. Ако Община Берковица се присъедини към Асоциацията по ВиК на област Монтана, която е със смесено държавно и общинско участие, то нашият глас при вземане на решения от общото събрание на Асоциация по ВиК от тези ще е равен едва на 5% /на база брой население/. 4. Недоумение будят и разпоредбите на чл. 8 от законопроекта, с които се предвижда провеждането на политиката в отрасъл ВиК и от общинските съвети и кметовете. Последните ще са поставени в неизгодна ситуация, доколкото малките общини във връзка с чл. 16, ал. 9 от проекта на ЗВиК не биха могли да защитят своите интереси при вземането на решения в рамките на големите Асоциации по ВиК. Следователно, не бихме могли да говорим за провеждане на политика в отрасъла при положение, че вземането на решения, пропорционално на броя на гласовете на населението /Община Берковица е с тенденция за намаляване броя на населението и като такава не би имала голям процент от гласовете, при вземане на решения, свързани с дейността на Асоциацията по ВиК./ няма да изиграе решаваща роля за малките общини. „ВиК - Берковица" ЕООД е оператор на ВиК системите на територията на община Берковица от 1998 г. Повече от 25 години дружеството е доказало, че успешно, отговорно и с грижа за потребителите от общината изпълнява своите задължения по доставяне на вода с питейни качества и отвеждане на отпадъчните води от имотите. Макар и малко, дружеството изпълнява същите по обем задачи и отговаря на нормативните изисквания за бранша. Близкият контакт с потребителите, повечето от които познаваме лично, както и непрекъснатият близък контрол от страна на общинското ръководство спомагат за бърза реакция и отработване на проблемите. Дружеството отговаря на всички изисквания за оператор по сега действащия закон - регистрирано е като дружество, предоставящо ВиК услуги, има учредена Обособена територия, има изготвен самостоятелен регионален генерален план, има одобрен бизнес план за последния регулаторен период, има сключен Договор за ВиК оператор с община Берковица. 5. В чл. 104 от законопроекта се сочи, че финансирането на дейностите, свързани с ефективност и устойчивост на ВиК системите, в съответствие с директивите в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води, вкл. реконструкция или основен ремонт на съществуваща и изграждане на нова ВиК инфраструктура - публична собственост, се извършва: 1. от приходите на ВиК операторите 2. със средства от държавния бюджет и чрез предоставянето на целеви субсидии; 3. със средства от общинските бюджети или с общински извънбюджетни средства; [page-17.png — празна страница] 4. със средства от публичното предприятие по чл. 48; 5. със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове и програми на европейския съюз; 6. от други източници. Мотиви против цитираната разпоредба: В тази разпоредба отново се наблюдава задължение за общините да финансират конкретни дейности, свързани с ефективност и устойчивост на ВиК системите, което считаме, че нарушава разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Конституцията на Република България, съгласно която общината има самостоятелен бюджет, с който се разпорежда в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Средната цена на ВиК Берковица ЕООД е 2,28 лв. с ДДС, а единната цена за цялата област на ВиК Монтана ООД след последното увеличение е над 5 лева. Сравнението показва, че цената на берковското общинско ВиК дружество е наполовина по-ниска от тази на монтанското ВиК дружество или с 2.72 лв. по-малко на кубик вода. Изводът е, че това би натоварило месечно бюджета на всяко четиричленно семейство при разход средно 4 куб. м. вода на човек средно с минимум 40.00 лв. и би увеличило /утежнило/ издръжката на един пенсионер с пенсия от около 400 лв. с 10 лв. - 4 % от доходите му. В този смисъл, считаме, че увеличението на разходите за вода ще представлява тежко натоварване, несправедливо и непоносимо за жителите на община Берковица. В дружеството изкарват своята прехрана над 30 работници, които разчитат на тези средства за изхранване на семействата си. При присъединяване към асоциацията 2/3 от този персонал ще бъде освободен. Практиката /преди отделянето/ показва, че в район Берковица ще остане само една аварийна група и 2-3 инкасатори, които едва ли биха удовлетворили изискванията от нашите потребители и решаването на непрекъснато възникващите им проблеми. Друг проблем е, че общината не е от общините, които разполагат с големи финансови ресурси. Населението е застаряващо. Доходите са ниски. Населението компенсира чрез отглеждане на плодове и зеленчуци за собствена консумация през летния сезон. Това население ще бъде принудено да заплаща висока цена, без да получава адекватни и навременни услуги. Общинското ръководство също няма да може да влияе активно на политиката на управление на Асоциация по ВиК с 5 % дялово участие. В рамките на тези 5% ще е и разпределението на средствата. През пролетта на 2016 г. Община Берковица беше изправена пред същия казус за присъединяване на общината към границите на Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от [page-19.png — празна страница] „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. Различното, 8 години по-късно, е в това, че към днешна дата дори не се иска съгласието на общината за присъединяването й към Асоциацията по ВиК - Монтана, а само с няколко текста в новия законопроект за ВиК общината е задължена да предостави на новата Асоциация по ВиК всички съоръжения и да прекрати автоматично договора си с местния ВиК оператор с цел сключване на допълнително споразумение към договора с консолидирания ВиК оператор. С Решение № 174 от Протокол № 12 от 26.02.2016 г. Общински съвет-Берковица подкрепи организираната местна гражданска инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/ по въпроса да се запази ли „ВиК - Берковица" ЕООД или да се слее към „ВиК" ООД, гр. Монтана, като с Решение № 364 от Протокол № 27 от 17.06.2016 г. Общински съвет-Берковица подкрепи предложението на местната гражданска инициатива, внесено с подписка по реда на ЗПУГДВМС, срещу присъединяване на общинското ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. Неколкократно при всяко публикуване на проекта на ЗВиК Общински съвет – Берковица приемаше отрицателни становища и декларации срещу законопроекта в периода 2020 г. – 2023 г. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното му значение за жителите на общината, Ви информирам, че населението на община Берковица е в готовност за организиране на повторна местна гражданска инициатива по реда на ЗПУГДВМС по въпроса за запазване на общинското „ВиК - Берковица" ЕООД и в тази връзка моля да имате предвид, че Общински съвет - Берковица ще подкрепи всяка инициатива, която се отнася до неприсъединяване на местното ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана. Предвид гореизложеното, Ви уведомявам, че Общински съвет - Берковица е категорично против присъединяването на „ВиК - Берковица" ЕООД към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Монтана и дава отрицателно становище на проекта на ЗВиК по отношение на разпоредбите, които касаят задължително окрупняване на обособените територии, автоматично прекратяване на сключените договори от кметовете на общини с местните ВиК оператори, задължително предоставяне на общинските ВиК съоръжения на новата Асоциация по ВиК и отнемане на общинските съвети с общински ВиК дружества правомощията на Асоциации по ВиК. Желанието на Община Берковица е да се борим за съхраняване на самостоятелна обособена територия на община Берковица и дружеството [page-21.png — празна страница] - оператор на ВиК системите в нея, за доброто на цялата община, за опазването на нашето местно богатство - чистата планинска вода. Приоритет за общината е да се направи всичко възможно мнението и желанието на местното население да се зачетат като важни и значими за управляващите при вземането на решения, касаещи пряко хората и местния природен ресурс. В заключение, приканваме всички заинтересовани страни в настоящия казус да изразят активната си и обективна гражданска позиция, като при всичките си действия спазват Конституцията и законите на страната и се ръководят от интересите на гражданите при спазване върховенството на закона /чл. 2 от Договора за Европейския съюз/ и на първо място винаги да имат предвид параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите, съгласно който „Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова.". НАСОЧЕНО КЪМ: Вярно с оригинала на ОбС-Берковица ИЗПЪЛНИТЕЛ: /Мариета Русимова/ [page-23.png — празна страница, само отпечатък от печат]

УВЕКС ЕООД 2800 гр.Сандански, ул."Асен Хадживасилев" №9, тел/факс: +359 746 3 21 18; www.uvexbg.com e-mail: uvex_sandanski@abv.bg "УВЕКС" ЕООД Изх.№ 996 08.07 20.24....г. 2800 гр. Сандански СТАНОВИЩЕ от инж. Димитър Димитров – Управител на „УВЕКС" ЕООД гр. Сандански Относно: Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, За пореден път на портала за обществени косултации към Министерски съвет е качен за обществено обсъждане Закон за водоснабдяването и канализацията, като основните проблеми от предходните законопроекти са останали в същият вид. Останалото е несъответствието с Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и на последно място противоречието с Европейските законови норми. Последното от своя страна ни поставя в абсурдната ситуация – с проект на закон, в който са нарушени европейски закони, се опитваме да докажем „съответствие с изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)", имайки предвид, че същия План изисква спазване върховенството на Закона. Безспорно изграждане и модернизацията на ВиК инфраструктурата, осигуряването на ефективността и устойчивото поддържане на системите и съоръженията е важен приоритет за обществото ни. Но какво е реалното състояние на ВиК сектора, като се има предвид водещата, но не ефективна роля на структурите на Асоциациите по ВиК. Въпреки многобройните примери за неадекватността на тази стратегия, ролята на Асоциациите не само се запазва в Проекта за Закон за ВиК, но и се доразвива дори с цената на нарушение на Конституцията на Република България. При представяне на предходните законопроекти възразихме със следните аргументи, актуални и в настоящия момент: – В нарушение на разпоредбата на чл. 136 от Конституцията на РБ - правото на самоуправление и разпоредбата на чл. 137 от Конституцията на РБ - правото на свободно сдружаване, проектът предвижда автоматично - по силата на закона, участие на общините в Асоциациите по ВиК. – В нарушение на чл. 17 от Конституцията на РБ – правото на собственост, проектът предвижда автоматично – по силата на закона, задължение за безвъзмездно предаване на активи – общинска собственост за управление и експлоатация от търговски дружества. И тук не визираме само и единствено публичните активи, свързани с предоставянето на ВиК услугите.Освен нарушението на основния закон, ще цитираме и още една законова норма, пренебрегната в предложения законопроект. На основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА Общински съвет приема решения за придобиване, управление и 1 разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината. Тази законова норма е нарушена с предложения проект на ЗВиК, защото като цяло вносителите не са се съобразили с факта, че основната причина за проблемите по отношение на Асоциациите по ВиК, е именно неравнопоставеното третиране на държавната и общинската собственост. Какво имам предвид: В § 8 от Преходните и заключителни разпоредби е записано - „§ 8. В административните области, в които не е извършено обединяване (консолидация) общините, които не са членове на асоциацията по § 7, ал.1, се присъединяват към асоциацията в 3 месечен срок от влизането в сила на този закон." Да, проблема е налице, и той е, че в някои административни области не е извършено обединяване (консолидация), в тези области има общини които никога не са членували в Асоциацията по ВиК, а други са с приети решения на Общински съвет за прекратяване на членството им в тези Асоциации. Но вместо да се проучат причините за този проблем и съответно да се отстранят чрез проекта на закон, те просто се премълчават и заобикалят, предлагайки не решение, а потъпкване на всякакви законови норми. Действието по принудително присъединяване на Общините, които не членуват в Асоциацията по ВиК е представяно „запазване на собствеността", но по същество то е - Държавата в лицето на МРРБ (принципал на ВиК операторите на обособените територии на Асоциациите по ВиК) прави опит, пренебрегвайки всички законови норми, да се разпорежда с общинска собственост без произнасяне на нейния принципал – Общински съвет. С предложения законопроект се цели узаконяване на подобно безотговорно отношение към общинската собственост. – В нарушение на чл.18, ал.4 от Конституцията на РБ, със законопроекта фактически се установява държавен монопол във ВиК сектора. В чл.16, ал.3 се запазва положението държавата да има блокираща квота от 35% в общото събрание на асоциациите, което, освен напълно безпринципно (липсват критерии как се определя този процент), на практика елиминира общините при взимането на решения. – Законопроектът, в горепосочените аспекти, е в противоречие на СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ 2016-2025г., в която се сочи: „Добре работещите държави се характеризират с децентрализация, основана на принципа на субсидиарността, т.е. решенията се вземат на възможно най-близко до хората ниво. По този начин, децентрализацията е процес на предоставяне на общините отговорността за осъществяването на услуги, при което те имат необходимите ресурси и възможност за самостоятелно вземане на решение". – Статистиката също не е в полза на консолидацията на сектора. Повечето държавни ВиК оператори са с огромни задължения. В консолидираните територии не са усвоени никакви средства по договорената програма със Световната банка. Десетки държавни ВиК оператори са обявени в несъстоятелност. Опитът е доказал, че мега-структурите са тромави и 2 неработещи. Непрекъснато в публичното пространство излизат сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, недоволни. При учредяването на Асоциация по ВиК, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор, практиката показва, че обикновенно средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, от където произтича и тяхното недоволство, а цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. На този фон общинските ВиК оператори показват по-добри финасови резултати, по - голяма гъвкавост и оперативност при предоставянето на услугата. – Не на последно място – нарушен е и чл. 140 от Конституцията на РБ, съгласно който Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Факт е, че предложения законопроект Общинския съвет е определен да се произнесе само в случаите когато: трябва да се определи друг представител на общината за участие в събранията на АВиК и да се определи мандата му; да се взимат решения за финансиране на ВиК системи публична общинска собственост; да се предоставят безвъзмездно в полза на държавата общински имоти. Изложеното обосновава несъответствието с Конституцията на България на представения за обществено обсъждане проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. В същия се установяват противоречия с реалната ситуация в сектора. В същото време развитието на ВиК инфраструктурата се нуждае от практични и реално осъществими решения. В тази връзка нашето предложение е следното: Така предложения законопроект да не се внася за одобрение, а да се предложи сформирането на нова работна група, която да изготви нов проект, в който да бъдат взети в предвид исканията на всички заинтересовани страни. В новият законопроект да се даде възможност на всички оператори, които не са се присъединили към АВиК да се присъединяват по собствено желание. Така компетентният орган - общинските съвет, ще имат възможност пряко да упражняват своите правомощия и да преценят, кое е най-добре за населението, което представляват. Също така тези общини, които са се присъединили към АВиК да могат с решение на общински съвет да я напуснат, ако сметнат това за необходимо. По този начин смятаме, че ще се стимулира работата на АВиК /която ще полага старание за по-добра организация и равнопоставеност на всички консолидирани общини при разпределението на средствата и планирането на инвестиции, което ще задържи всички консолидирани общини в съответната АВиК и ще привлече неконсолидираните общини. С УВАЖЕНИЕ, инж. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ УПРАВИТЕЛ НА „УВЕКС" ЕООД САНДАНСКИ 3

КРИБ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ИНДУСТРИАЛЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС Изх. № 25-00-85 София 8 юли 2024 год. Г-ЖА ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА-КАСАБОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ОТНОСНО: Проект на Закон за водоснабдяване и канализация УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАСАБОВА, Във връзка с публикувания на сайта за обществени консултации на Министерския съвет проект на Закон за водоснабдяване и канализация Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява следното становище: Според нас предложения проектозакон за водоснабдяването и канализацията съдържа съществени недостатъци, а именно: Уреждането на правото на собственост в проектозакона противоречи на основните принципи на Конституцията на Република България, тъй като не защитава частната собственост, а дава приоритет единствено и само на държавната и общинската собственост върху т.нар. „ВиК системите". В страната съществуват множество големи частни дружества/предприятия, които имат законно изградени в последните над 50 години собствени водоснабдителни системи за питейни и промишлени нужди, на които МОСВ по реда на Закона за водите е издал разрешителни за водоползване. Тези частни дружества/предприятия законно са изградили в миналото собствени канализационни системи за отвеждане на отпадни води до собствени пречиствателни станции или ги заустват. Голяма част от тези водопроводни и канализационни съоръжения са изградени през много урбанизирани, но и през земеделски и горски имоти, които към момента са държавна, общинска и частна собственост. Тези частни ВиК системи за изградени още преди приватизацията на тези дружества/предприятия, както и преди възстановяването на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Съгласно чл.4, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато в земеделския имот има съществуващи обекти на техническа инфраструктура, собствениците на земеделски имоти са длъжни да ги опазват, както и да не пречат на техните собственици да ги ползуват и поддържат същите, т.е. сервитутното право е възникнало по силата на ЗСПЗЗ, въз основа на местоположението на обектите. Тези сервитути са законово установени и съществуването им не зависи от волята на собственика на земята като целят да осигурят запазването, нормалното функциониране и поддръжката на посочените съоръжения след преминаването на земите в ръцете на частните стопани след възстановяването на земеделските земи. Разпоредбите на чл.4, ал.4 от ЗСПЗЗ обаче никога не намират място в последващи закони за водоснабдяването и канализацията, както това е направено по отношение на енергийните обекти (частните дружества/предприятия разполагат и със собствени енергийни обекти – ел.подстанции, ел.проводи на високо, средно и ниско напрежение, собствени газопроводи, паропроводи и пр.). Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) ДВ, бр. 64 от 1999 година, (отм. ДВ, бр. 107 от 9.12.2003) в чл. 60, ал. 2, т. 1 регламентира създаването на сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, по силата на самия закон - т. е. тези, които са изградени преди влизането на закона в сила - 21.07.1999 година. Съгласно § 26, ал. 1 от ПЗР действащия Закон за енергетиката, възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права, в полза на енергийните предприятия, за съществуващи към влизането в сила на този закон енергийни обекти, запазват действието си. Освен това в последствие на земеделските земи е възможно да бъде променено предназначението и тогава ограниченията на чл.4, ал.4 от ЗСПЗЗ са неприложими, ако в Закон за водоснабдяването и канализацията няма изрични текстове относно правата на частните собственици на водоснабдителни и канализационни съоръжения. Но предлагания проектозакон не предвижда законов сервитут за частните ВиК системи, а единствено в чл.26, ал.1, т.3 е предвидено възникване на сервитут въз основа само на договор или административен акт за тях: „частната собственост върху водоснабдителни и канализационни системи за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и самостоятелно отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително частите от тях, изградени в чужди поземлени имоти, въз основа на учреден поземлен сервитут." В т.4. от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК обаче изрично е постановено, че не подлежи на вписване договор за учредяване на сервитут за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот по чл. 193 от Закона за устройство на територията в полза на лице, което не е собственик на друг недвижим имот. Следователно ако собственика на частна ВиК система не притежава съседен имот, той не може да вписва подобен договор/административен акт в имотния регистър. Като резултат той не може да отрази в кадастралния регистър този сервитут и съответно да претендира нанасяне на зони на ограничения за ВиК системите си в кадастралната карта. В същия смисъл е проектния чл. 38, който предвижда: „Собствениците на възстановени земеделски земи и гори са длъжни да опазват заварените в имотите им ВиК системи, да спазват ограниченията на ползването, определени с актовете за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и ограниченията на собствеността по чл. 35." Следователно проектозакона предопределя частните ВиК системи да не разполагат с правата на собственик на сервитут в земеделски и горски имоти, а това да са права само на държавните и общинските ВиК системи. В този смисъл §1,т.3 от ДР определя твърде тясно какво представляват ВиК системите, като изключва частните такива, както и тези извън неурбанизираните територии: „Водоснабдителни и канализационни системи („ВиК системи") са публични водностопански системи, предназначени за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води от урбанизираните територии. В § 11 от ПЗР е предвидено нанасянето на съществуващите водоснабдителни и канализационни проводи и на техните зони за ограничения в имотите само отново за публична държавна и публична общинска собственост : „Сервитутните ивици на съществуващите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост, изградени до 27.03.2020 г., се отразяват в кадастъра по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър с размер и разположение на зоната на ограничение, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията, по заявление от собствениците на ВиК инфраструктурата или по заявление от ВиК оператора." Улесняването с проектозакона само на отразяването на проводи (мрежи) и съоръжения – публична държавна и публична общинска собственост и липсата на изрични текстове за наличието на законов сервитут на частни ВиК системи ще доведе до невъзможност за отразяване на зони за ограничение на частни водопроводни и канализационни съоръжения в кадастралната карта и регистър. Поради всички изложено правим следните предложения: 1.В Чл. 35, ал.1 да отпадне изричното изброяване на „Държавата, общините и ВиК операторите, които изграждат и експлоатират ВиК системи, публична държавна и публична общинска собственост", които имат сервитутни права, като вместо това да бъде заменен с: „Собствениците на ВиК системи в границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти имат право:..." 2. Необходимо е наличието на изричен текст, че: „Около ВиК системите се създават сервитути, като сервитутното право възниква: - за съществуващи ВиК системи, изградени преди 31.12.1999г. – по силата на този закон; - за нови ВиК системи – по реда на този закон. " 3. В чл.38 думата „възстановени" да отпадне, тъй като предлагания текст предполага, че само първоначалния собственик на възстановени имоти е длъжен да се съобразява с ограничения в имота, но не и последващите приобретатели, тъй като за тях имота не е „възстановен", като предлагаме следния текст: „ Чл. 38. Собствениците на земеделски земи и гори са длъжни да опазват заварените в имотите им ВиК системи, да спазват ограниченията на ползването, определени с актовете за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и ограниченията на собствеността по чл. 35." 4. §1, т.3 от ДР на закона да се измени, като отпаднат думата „публични" и израза „урбанизираните територии", в следния смисъл: §1,т..3„Водоснабдителни и канализационни системи („ВиК системи") са водностопански системи, предназначени за водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчните води". 5. § 11 от ПЗР да бъде изменен в следния смисъл: „ Сервитутните ивици на съществуващите водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, изградени до 27.03.2020 г., се отразяват в кадастъра по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър с размер и разположение на зоната на ограничение, определени в наредбата по чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията, по заявление от собствениците на ВиК инфраструктурата. " С уважение, Евгений Иванов Изп. директор и член на УС

ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЪРА НА МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО ДО МИНИСТЪРА НА МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ КЪМ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ ДО ПОСТОЯННА КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ КЪМ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РБЪЛГАРИЯ ДО НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ [печат: ОБЩИНСКИ СЪВЕТ п.к. 2650, гр. Сапарева баня ул. „Германея" №1 Регистрационен индекс и дата Д-488 / 02.07.2024г.] ОТНОСНО: Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван на 10.06.2024г. за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации към Министерски съвет; ОТ: КОСТАДИН ИВАНОВ НИКОЛОВ – Председател на Общински съвет – гр. Сапарева баня, Адрес за кореспонденция: гр. Сапарева баня 2650, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул. "Германея" №1, тел.0899762908. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДИН МИНИСТРИ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ОМБУДСМАН, Представям на Вашето внимание Решение №129 по протокол №10/27.06.2024год. на Общински съвет – Сапарева баня. Решението е по повод проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван на 10.06.2024г., за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации към Министерски съвет. Независимо от политическите различия, Общински съвет – Сапарева баня прие с абсолютно мнозинство, декларация с изразено становище, против предвижданята на законопроекта. Считаме, че приетият общински акт изразява мнението на мнозинството от жителите на община Сапарева баня. В тази връзка по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, от сформиран за тази цел инициативен комитет е инициирана подписка против законопроекта. Категорично проектът в настоящия му вид, не следва да бъде внасян в Народното събрание на Република България, а още повече - приеман. Приемането на законопроекта не само няма да постигне посочените в мотивите към него цели, но същият ще доведе до приемане на нормативна уредба, противоречаща на основни конституционни принципи, ще задълбочи проблемите във ВиК сектора, ще доведе до социална несправедливост и напрежение. Предвидената в законопроекта уредба е в противоречие с конституционните принципи за собственост и местно самоуправление. Моля, да се запознаете с мотивите на Общински съвет – Сапарева баня и след като се убедите в правотата им с оглед на правомощията Ви, да предприемете необходимите действия за да не бъде приет този несправедлив и противоконституционен закон. Моля, декларацията със становището на Общински съвет – Сапарева баня да бъде публикувана на Портала за обществени консултации към Министерски съвет. Приложение: Решение №129 по протокол №10/27.06.2024год. на Общински съвет – Сапарева баня, с приложени към него декларация с изразено становище против предвижданята на проект на Закон за водоснабдяването и канализацията. Дата: 02.07.2024г. Гр.Сапарева баня С уважение: Костадин Николов Председател на ОбС – Сапарева баня ОБЩИНСКИ СЪВЕТ САПАРЕВА БАНЯ 2650 гр. Сапарева баня, ул. "Германея" №1, телефони : 0707/ 2- 23 65; e–mail : obc_sbanya@abv.bg ПРЕПИС-ИЗВЛЕЧЕНИЕ От ПРОТОКОЛ № 10/27.06.2024г. НА ЗАСЕДАНИЕ НА ОбС ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.61 от Правилник за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация – Сапарева баня; Общински съвет - гр. Сапарева баня взе РЕШЕНИЕ 129 1. Общински съвет Сапарева баня приема Декларация, с изразено становище против предвижданията на проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, публикуван на 10.06.2024г. на Портала за обществени консултации към Министерски съвет, съгласно Приложение 1, към настоящото решение. 2. Упълномощава Председателя на Общински съвет-Сапарева баня да изпрати Декларация, с изразено становище против предвижданията в проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията до Министъра на Министерство на регионалното развитие и благоустройство; до Президента на Република България; до Председателя на Народното събрание; Постоянна комисия по Околна среда и води към НС; Постоянна комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление към НС; до НСОРБ; до Министъра на околната среда и водите; до Омбудсмана на Република България. 3. Упълномощава Председателя на Общински съвет-Сапарева баня да подпише обща Декларация против проекта на Закон за водоснабдяването и канализацията, с общините засегнати от проекто-закона. 4. Упълномощава Председателя на Общински съвет-Сапарева баня да изпрати мотивирано писмено искане до всички, които съгласно чл.150 на Конституцията на Република България могат да сезират конституционния съд за противоконституционност на закона, ако предложенията в Декларацията за изменение и отмяна на текстовете от проекта за ЗВиК не бъдат отразени в закона; ПРЕДСЕДАТЕЛ Костадин Николов Приложение 1, към Решение №129 от Протокол №10 27.06.2024г. На заседание на ОбС Д Е К Л А Р А Ц И Я Долуподписаните: 1.Костадин Николов 2. Светослав Андреев 3. Николай Мертекчийски 4. Любомир Георгиев 5. Иван Куйов 6. Станислав Попов 7. Явор Дамянов 8. Николай Фарфаров 9. Йордан Камджилов 10. Славчо Павлов 11. Иван Базиргянов 12. Александър Мутавчийски 13. Васил Маргин В качеството ни на общински съветници в Общински съвет Сапарева баня, представители на гражданите живущи и ползватели на услугите на „ВиК Паничище" ЕООД и във връзка с публикувания на 10.06.2024г. от Министерски съвет на Портала за обществени консултации Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията /ЗВиК/, категорично изразяваме своето несъгласие с проекта за Закон за водоснабдяването и канализацията и заявяваме своето становище: А. МОТИВИ И КОМЕНТАРИ ПО ПРОЕКТА НА ЗВиК I. С промените от 2009 г. въведени съгласно Закона за водите се създадоха обособени територии, съвпадащи с териториите, на които действат съществуващите ВиК оператори. Създадоха се ВиК Асоциации, в които участва представител на държавата и на съответните общини. Запазиха се общинските ВиК оператори, като беше вменено на общинските съвети да изпълняват ролята на Асоциация. Вместо това, в публикувания проект за ЗВиК се предлагат промени в насока на въвеждане на нови понятия за обособена територия и закриване на общинските ВиК дружества. Становищата и предложенията направени от Общински съвет - Сапарева баня и Общинска администрация Сапарева баня, при второ обществено обсъждане, проведено в периода от 11.04.2023 г. до 11.05.2023 г., са отхвърлени без почти никаква мотивация за това. II. Категорично възразяваме по предложенията за задължително законово окрупняване на обособените територии и лишаване на Общинските съвети да имат правомощия на Асоциации по ВиК, поради следните съображения: 1.Принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на собственост на общините и лишава компетентния орган - общинския съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население. Окрупняването противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване. В обобщение може да се посочи, че при евентуално оспорване на закона пред Конституционния съд, има сериозни основания за обявяване на редица предлагани текстове за противоконституционни. Независимо от факта, че водоснабдителните и канализационни системи и съоръжения остават общинска собственост, с новопредвидените текстове се ограничава правото на Общината да стопанисва и експлоатира същите. Тоест, за Общината остава така наречената гола собственост, върху която няма да могат да се осъществяват права по управление, като и местната администрация няма да може да влияе върху вземането на решения по тяхната експлоатация. Независимо от факта, че Общината е основна административно-териотриална единица, която осъществява общото ръководство и контрол върху местните дейности, на практика ще бъде лишена от контрола върху така чувствителният ВиК сектор. Съгласно чл.20 от ЗМСМА, Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл.17 от същият закон. Разписаното право и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, касаещи устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея, благоустрояването и комуналните дейности, опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси, развитието на спорта, отдиха и туризма /който между впрочем е основна и неотменима част от развитието на община Сапарева баня/, се дерогира от новопредвидените текстове на ЗВиК, като без да се отменят права по ЗМСМА, на практика същите не могат да бъдат осъществявани. Тоест, окрупняването лишава общинските органи от право да вземат адекватни решения в областите, посочени в чл.17 ЗМСМА, като им дава право на глас, което право обаче е ограничено, с оглед обема на правата на малка община, като Сапарева баня. Извън горното, следва да се отбележи, че предвидената възможност за европейско финансиране е нереална. Посочен мотив за приемане на проекта за ЗВиК е Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, раздел Г, Реформа 2: Продължаване на реформата във водния сектор, като за тази реформа, предвидените средства са нула лева!!! Реално и на практика, приемането на нов ЗВиК противоречи на Националния план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/, раздел Г, Реформа 1, която касае новият регионален подход с пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти. Търсените изменения обаче, освен че опосредстват ролята на местните общности, по никакъв начин не допринасят за по пряко участие на същите в развитието на сектора и управлението на средствата. 2. Промяната в управлението на ВиК сектора в институционално и териториално отношение би трябвало да се мотивира от няколко обстойни анализи, каквито за момента липсват. Без тези проучвания трудно ще се изясни, какво налага държавата да предприеме подобно окрупняване, без да е направено следното: - оценка на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформата във ВиК сектора, чрез Закона за водите; - оценка на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги; - анализ на международното законодателство и оценка на данните свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК сектора в други страни. По наша информация преобладават услугите, които се предоставят от общински компании и липсва европейски нормативен документ предвиждащ задължителна консолидация. 3.Предложението за редуциране броя на „обособените територии" и механичното формиране на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната не отчита реалностите в България. В страната съществуват общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата, като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребители качествени услуги на социално приемлива цена. Анализите показват, че разликата в цената на операторите (цените на малките оператори са средно 40 % по-ниски от тези на областните). Неслучайно едни от големите оператори, стопанисващи скъпи и енергоемки съоръжения и преносна мрежа върху големи територии постоянно са в тежко финансово състояние през последните години. 4. До сега няма доказателства за връзката между големината на ВиК оператора и неговата финансова ефективност. В същото време в страната са налице около 20 ВиК оператора (държавните и държавно-общинските ВиК оператора), които изцяло функционират на областен принцип. Към момента не е отчетена по – добра ефективност и по - добра оптимизация в работата на тези областни дружества. 5. Не на последно място с промените се очертава заплащане на нереална цена на услугата за потребителите в обслужваната територия след извършване на окрупняването. За населените места, където има изградени ПСПВ и питейната вода се пречиства преди постъпване в мрежата, няма отделна компонента за услугата пречистване и разходите се поемат и от тези потребители където няма изградена ПСПВ. Това може да породи допълнителни вътрешно-териториални конфликти и демотивация за коректно доплащане на услугата. В заключение предлагаме в закона да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от ВиК операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински търговски дружества да продължат да функционират. Настояваме да се запази съдържанието на съществуващите членове от Закона за водите, като чл. 198а, чл. 198б, чл. 198г и др. III.Мотиви по отношение §14, ал. 1, 2 и 3 от проекта за ЗВиК Считаме, че законопроекта незаконосъобразно и неправомерно дели общините на територията в Република България на Столична община и на останалите общини. Нарушен е основния принцип за равнопоставеност. Сключените до влизането в сила на този закон концесионни договори за възлагане на дейности по управление, поддържане и експлоатация на ВиК системи и предоставяне на ВиК услуги следва да продължат действието си до прекратяването им, без да е необходимо да бъде изпълнено условието на чл.5, ал.2 от проекта за ЗВиК. „Вик Паничище ЕООД" е ВиК оператор за територията на община Сапарева баня на базата на концесионен договор. Такива взаимоотношения между община и ВиК оператор в страната са малко на брой. В първоначалния проект на законопроекта през 2020г. - §10 от ПЗР, сключените концесионни договори запазваха действието си до изтичане на съответния срок. По отношение на концесионният договор на Столична община в първоначалния проект на закона през 2020г. не се споменаваше нищо. В последния вариант публикуван за обсъждане в §14,ал.2 функциите на асоциация по ВиК за управлението на ВиК системите и съоръженията, предназначени за водоснабдяването на Столичната община, независимо от собствеността и териториите, в които са разположени или през които преминават, се осъществяват от общинския съвет на Столичната община. Там ВиК мрежите и съоръженията са предадени на концесионера. Така стоят нещата и при нас. Подобен статут обаче не се дава на Общинския съвет в община Сапарева баня и други общини, ако има такива. Възможността да се направи изключение за Столична община, респективно за „Софийска вода" АД от общите цели на законопроекта е загадка за нас. Столична община ли е привилегирована като концедент, или концесионера „Софийска вода" АД? Разбираме, че единственото публично-частно партньорство във ВиК сектора реализирано с концесионния договор на Столична община е с участието и на чуждестранни партньори, и точно затова се правят изключения, потъпквайки и принципа за самоуправление на местните общности, и децентрализацията. При такава ситуация, ние като община, като общински съвет и граждани се чувстваме неравнопоставени със Столична община и „чужденците". Нещо повече, подозираме, че моделът на Столична община в бъдеще може да бъде приложен в цялата страна, по начина по който и сега се предлага законопроекта за ВиК. IV.Мотиви по отношение §12, ал. 4 от ПЗР от проекта за ЗВиК Съгласно §12, ал. 4 от ПЗР от проекта за ЗВиК договорите с ВиК оператори, които са сключени от кмет на община по реда на отменената глава 11 „а" от Закона за водите се прекратяват по право след изтичане на 3 месеца от влизането в сила на този закон. Предоставените за експлоатация ВиК системи и цялата документация, свързана със стопанисването, поддръжката и експлоатацията им и с предоставянето на ВиК услуги на потребителите се предават на общината, която ги предоставя на асоциацията по ВиК за обособената територия по § 6 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. В законопроекта е предвиден задължителен начин на разпореждане със собственост, без да се зачита правото на собственост на собственика — общините, което по характера си е абсолютно право, гарантирано от Конституцията на Република България (КРБ). В този смисъл, съгласно чл. 17 от КРБ, правото на собственост се гарантира и защитава от закона, а съгласно чл. 140 от КРБ Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Предвидените в Законопроекта задължителни разпореждания с имущество, собственост на общините, без да се отчете желанието на собственика и интереса на жителите на общината, е противоконституционно. Жителите на общините, имат право да определят чрез органите на местното самоуправление, начина, по който да се използва публичната общинска собственост, което право им се отнема с разпоредбите на този Законопроект. Една от основите на демократичното общество е правото на гражданите да участват в управлението, което се извършва чрез избраните от тях органи на местно самоуправление — този принцип е възприет от демократичните правови държави. С оглед посоченото, общинската собственост следва да бъде управлявана в съответствие с решенията на органите на местното самоуправление в интерес на местното население, което представляваме. Тези принципи са категорично признати от Конституцията и всяко противоречие с тях ще се счита за противоконституционно. Разглежданите разпоредби противоречат и на основополагащия принцип на Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на общинското имущество и общинските предприятия. Предвид посоченото, Законопроектът не следва да бъде приет в предложения вид, а следва да бъде изменен и приведен в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове, нормите на Конституцията и нуждите на обществото, без да се нарушават демократичните принципи за неприкосновеност на собствеността и местното самоуправление. V. В чл. 4 от проекта на ЗВиК се предвижда в границата на една обособена територия /територията на страната за целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната/, само един ВиК оператор да може да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска и/или публична държавна собственост. С предложената разпоредба обаче фокусът на посочената по-горе цел се измества и изцяло се променя действащата нормативни уредба, като се предлага консолидиране на ВиК операторите, чрез задължително окрупняване на обособените територии. Считаме, че с тази разпоредба се нарушават действащото европейско и национално законодателство, както и основни демократични принципи. Съгласно Европейската харта за местно самоуправление от 15.10.1985г. органите на местното самоуправление са една от главните основи на всяко демократично устройство и правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави - членки на Съвета на Европа. С предложения текст се нарушават освен цитираните по-горе текстове и чл. 3 от ЕХМС, който определя местното самоуправление като право и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела. Разпоредбата на чл. 4 от проекта на ЗВиК противоречи и на чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - „Чл. 17. (1) Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 1. Общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация. Предложената разпоредба не предполага получаване на съгласие от съответната община, а директно поставя същата, както и нейните жители, в ситуация, в която нямат право на избор кой ВиК оператор да осъществява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска собственост, и предоставяне на ВиК услуги с ВиК инфраструктура, публична общинска собственост на територията на дадена община. Община Сапарева баня и нейните жители многократно в годините са изразявали своето несъгласие за присъединяване към Асоциацията по ВиК на обособената територия.: обслужвана от „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил. Не на последно място, няма мотиви, нито правно основание какво налага това задължително окрупняване на обособените територии. Не е налице нормативен текст, нито в българското, нито в европейското право, който да задължава общините да се присъединяват към една Асоциация по ВиК на територията на една област, както и липсва нормативен текст, съгласно който ВиК операторите следва да се консолидират. В подкрепа на тези твърдения прилагаме линкове към Окончателен доклад от проучване на ВиК услугите в избрани страни-членки от края на 2015 г., предназначен за Европейската комисия /FINAL REPORT STUDY ON WATER SERVICES IN SELECTED MEMBER STATES: http://publications.europa.eu/resource/cellar/a9bdad4a-97f5-11e5-983e-01aa75ed71a1.0001.01/DOC_1 и Доклад за управлението на ВиК услугите в Европа на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги от 2018 г. /EurEau - The governance of water services in Europe - https://www.eureau.org/resources/publications/150-report-on-the-governance-of-water-services-in-europe/file/. Цитираните доклади показват данни за управлението на ВиК услугите в различни държави- членки за периода 2010 - 2018 г. Видно от изложеното в тези документи е, че всяка държава-членка по различен начин е уредила предоставянето на ВиК услуги на своето население, като в нито една от страните не се наблюдава нито окрупняване на обособени територии, нито консолидиране на местните ВиК оператори. Всяка държава-членка е избрала свой подход в управлението на ВиК сектора, като преобладават услугите, които на местно ниво се предоставят от общински и/или частни компании. Не са малко случаите и на държавно възлагане на ВиК услугите, но видно от данните в докладите е, че тези въпроси са решени приоритетно на местно ниво. Считаме за неоснователни твърденията в публичното пространство за загуба на големи финансови инвестиции в обособените територии на неконсолидираните Асоциации по ВиК, поради неприсъединяване на общини, като нашата, към големите Асоциации по ВиК. Възможно е настоящата Оперативна програма „Околна среда и води“ за програмния период 2020-2024 г. и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) да е договорена при условие за финансиране изграждането и подмяната на ВиК инфраструктура на обособени територии само с една Асоциация по ВиК, съответно един действащ на територията ВиК оператор, но този факт не води автоматично до отхвърляне финансирането на останалите оператори чрез други финансови механизми. В тази връзка следва да упоменем, че Община Сапарева баня е подменила над 90% от вътрешната водопроводна мрежа на град Сапарева баня, и голяма част от селата на територията на общината са с подменен водопровод. Тези ремонти са извършени със средства по Европейски програми, ПУДООС, ПМС и със собствени средства на Община Сапарева баня и др. С приемането на разпоредбата на чл. 4 от проекта на ЗВиК за общината, общинското ВиК дружество и местното населението ще настъпят необратими негативни последици - значително поскъпване на ВиК услугите предоставяни в Общината, неминуемо съкращаване на персонал или ликвидиране на местното ВиК дружество, както и съществени финансови загуби за Община Сапарева баня. С приемането на разпоредбата на чл.4 от проекта на ЗВиК се създават монополи действащи на териториален принцип, което е противоконституционно, тъй като монополи могат да се създават само с конституцията /чл.18, ал.4/. VI. Считаме, че преди да бъде приет новия Закон, съдържащ съществени изменения в подхода на управление, както и предлаганото поредно централизиране в сектора е необходимо той да бъде обсъден на широк обществен форум с участието на държавните органи, отговорни за управлението на водния сектор в страната, на местните власти и на ВиК операторите. Б. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ПРЕДЛАГАНИ ТЕКСТОВЕ В ПРОЕКТО-ЗАКОНА ЗА ВИК I. Имайки предвид нашите мотиви подробно описани в т. I, т.II, т.III, т.IV и т.V на глава „А. Мотиви и коментари по проекта на ЗВиК", настояваме всички текстове на проектозакона за ВиК да бъдат съобразени с нашето искане, касаещо възможност за функциониране на самостоятелен ВиК оператор на територията на Общината, като самостоятелна обособена територия, съответно изрично да бъде предвидено обособените територии да не съвпадат с административните области. II. Считаме, че с предложените от нас по-горе промени ще се избегне нарушаването на чл.18, ал.4 от Конституцията, ще се премахне неравнопоставеността между Столична община и останалите общини и ще се даде възможност концесионните договори за водоползване сключени от Столична община, община Сапарева баня и др. да запазят своето действие до тяхното изтичане. Ще се даде възможност на Общинските съвети и на Общинските администрации да осъществяват контрол на водоползването на обособената територия за която те отговарят, т.е. ще се запази принципа на самоуправление относно водоползването на съответните обособени територии. Общинските им съвети ще изпълняват функцията на ВиК асоциация. III. Макар и малко дружество, „ВиК Паничище" ЕООД изпълнява същите задачи и отговаря на нормативните изисквания за бранша като всички останали. Близкият контакт с потребителите, повечето от които познаваме лично, както и непрекъснатият близък контрол от страна на общинското ръководство спомагат за бърза реакция и отработване на проблемите. Дружеството отговаря на всички изисквания за оператор по сега действащия закон - регистрирано е като дружество, предоставящо ВиК услуга, има учредена Обособена територия, има изготвен самостоятелен регионален генерален план, има одобрен бизнес план за последния регулаторен период, има сключен Концесионен договор за ВиК оператор с община Сапарева баня. IV. Учредяването на Асоциация по ВиК възникна като изискване на Световната банка, във връзка с отпускане на средства за развитие на водния сектор. Практиката показва, че обикновено средствата отиват за областните центрове, а малките общини не получават почти нищо, откъдето произтича и тяхното недоволство. А цената е единна за цялата Асоциация по ВиК. От отчетите на ВиК „Кюстендилска вода" ЕООД ясно се вижда, че до момента дружеството е с няколко милиона загуба. И на практика, малките и бедни общини съфинансират чрез високите цени проектите на областните центрове. V. С оглед значимостта на поставения проблем и огромното му значение за жителите на общината, Ви информираме, че населението на община Сапарева баня на 10.11.2020г. е учредил инициативен комитет по реда на чл.45 от ЗПУГДВМС с цел запазване на общинското „ВиК - Паничище" ЕООД, като ВиК оператор на територията на Община Сапарева баня. В тази връзка Общински съвет – Сапарева баня ще подкрепи всяка инициатива, която се отнася до неприсъединяване на местното ВиК дружество към Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Кюстендилска вода" ЕООД, гр. Кюстендил. Целта на Община Сапарева баня е да се борим за съхраняване на самостоятелна обособена територия на община Сапарева баня и дружеството - оператор на ВиК системите в нея, за доброто на цялата община, за опазването на нашето местно богатство - чистата планинска вода. VI. Вече има сигнали от общини, които са присъединени към Асоциациите по ВиК и искат да излязат от там, като недоволни. Има и решения на Общинските им съвети за излизане. Налице са много лоши практики в управлението на цели консулидирани области и един областен ВиК оператор. За малък период от съществуването им оставиха цели областни центрове без питейна вода за месеци напред. VII. Готови сме да организираме масови протестни действия за блокиране на важни пътни артерии, докато исканията ни за продължаване на самостоятелното съществуване на местните ВиК дружества, като ВиК оператори не бъдат взети под внимание и законопроектът не претърпи нужните корекции преди внасянето му за гласуване в Народното събрание на Република България. Подписи: 1.Костадин Николов ............................... 2. Светослав Андреев............................... 3. Николай Мертекчийски............................... 4. Любомир Георгиев............................... 5. Иван Куйов............................... 6. Станислав Попов............................... 7. Явор Дамянов............................... 8. Николай Фарфаров............................... 9. Йордан Камджилов............................... 10. Славчо Павлов............................... 11. Иван Базиргянов............................... 12. Александър Мутавчийски............................... 13. Васил Маргин...............................

ЗАКОН ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. Този закон урежда собствеността, управлението, стопанисването, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи (ВиК системи), изискванията към водоснабдителните и канализационните услуги (ВиК услуги), тяхното предоставяне, регулиране и контрол. Чл. 2. Законът има за цел да създаде условия за устойчиво развитие на отрасъл водоснабдяване и канализация (отрасъл ВиК) за: опазване здравето на населението; съхраняване и опазване на водата като природен ресурс; постигане на съответствие с нормите на европейското законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчните води; развитието и поддържането на ВиК системите. Чл. 3. (1) ВиК услугите се предоставят при спазването на принципите за достъпност, надеждност, сигурност, повишаване на тяхното качество и ефективност, баланс между икономическите интереси на ВиК операторите и потребителите, съчетани с принципа на опазване на природните ресурси. (2) При водоснабдителните услуги приоритет има осигуряването и доставянето на вода за питейно-битови цели. Чл. 4. За целите на управлението, планирането, изграждането и експлоатацията на ВиК системите и за предоставянето на ВиК услугите територията на страната се разделя на обособени територии, които съвпадат с административните области, съобразно административно-териториалното устройство на страната. Чл. 5. (1) Дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите, публична общинска и/или публична държавна собственост, и предоставянето на ВиК услугите се извършват от ВиК оператори. (2) В границите на една обособена територия по чл. 4, само един ВиК оператор може да осъществява дейностите по ал. 1. (3) ВиК операторите по ал. 1 предоставят ВиК услугите срещу заплащане, след възлагането им по реда на този закон. (4) ВиК услугите по ал. 1 се предоставят, регулират и заплащат по реда на този закон. Чл. 6. Стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите са дейности от стратегическо значение и от обществен интерес. Глава втора ОРГАНИ И УПРАВЛЕНИЕ Раздел І Политика за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията Чл. 7. Министерският съвет определя държавната политика за отрасъл ВиК като част от водностопанската политика на страната. Чл. 8. Политиката в отрасъл ВиК се осъществява от: 1. министъра на регионалното развитие и благоустройството на национално ниво; 2. областните управители на ниво административна област; 3. общинските съвети и кметовете на общини на ниво общини. Чл. 9. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството осъществява държавната политика в отрасъл ВиК на национално ниво, като: 1. разработва и предлага на министъра на околната среда и водите за допълване в стратегията по чл. 151, ал. 1 от Закона за водите, като обособена област на общата политика, основните цели, приоритетите, етапите, необходимите средства и източниците на финансиране за изграждане и развитие на ВиК системите и за повишаване на качеството на ВиК услугите, и осъществява координация и контрол по изпълнението им; 2. координира управлението, планирането и изграждането на ВиК системите на национално ниво; 3. издава самостоятелно или съвместно с други министри предвидените в закона подзаконови нормативни актове, съобразно своята компетентност, както и предлага проекти на нормативни актове за приемане от Министерския съвет; 4. изпълнява и други изисквания, предвидени от закона. (2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството при осъществяване координирането на управлението на ВиК системите на национално ниво: 1. възлага изготвянето и актуализацията на регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация; 2. приема регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация по т. 1; 3. координира дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация. (3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на орган, упражняващ правата на държавата в търговските дружества - ВиК оператори, в които държавата е едноличен собственик на капитала, и в търговските дружества - ВиК оператори, с държавно участие в капитала и в качеството си на едноличен собственик на капитала на публичното предприятие по чл. 48: 1. одобрява програми за преструктуриране на ВиК операторите, в които държавата е едноличен собственик на капитала; 2. предлага за одобряване от съответните общи събрания на съдружниците/акционерите програми за преструктуриране на ВиК операторите, с държавно участие в капитала; 3. одобрява програми за преструктуриране на ВиК операторите, в които едноличен собственик на капитала е публичното предприятие по чл. 48. 4. сключва договорите за възлагане на управление и контрол на ВиК операторите, в които държавата е едноличен собственик на капитала, а когато държавата е собственик на над 50 на сто от капитала - сключва договорите след оправомощаване от общото им събрание; 5. съвместно с публичното предприятие по чл. 48 провежда конкурсните процедури за избор на органи за управление и контрол във ВиК оператори, в които то е едноличен собственик на капитала, като при сключването на договорите, определя основните показатели за дейността на дружествата, правата и задълженията на тези органи и контролира ежегодно изпълнението им за изминалия отчетен период; 6. определя политиката за участие на държавата във ВиК операторите, формирането на финансовите и нефинансови цели, за отрасъла и за всеки ВиК оператор, одобряването и отчитането на бизнес програмите и ежегодната оценка на степента на тяхното изпълнение; 7. осъществява, съвместно и чрез публичното предприятие по чл. 48, текущо наблюдение и анализ на производствено-техническото и финансово-икономическо състояние на ВиК операторите и взема решения за подобряване на тяхното функциониране; 8. извършва предварителен и последващ документален контрол и контрол на място на дейността на ВиК операторите, съвместно с публичното предприятие по чл. 48. (4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага на ВиК операторите допълнителни задължения за обслужване на интересите на обществото, когато са свързани с: 1. опазването на човешкото здраве - съгласувано с министъра на здравеопазването 2. непрекъснатостта на доставянето на вода с питейни качества и отвеждането на отпадъчната вода и нейното пречистване; 3. опазването на околната среда - съгласувано с министъра на околната среда и водите;  4.  мерки за защита на населението срещу бедствия и аварии - съгласувано с министъра на вътрешните работи;  5. мерки, свързани с националната сигурност и отбраната на страната - съгласувано с министъра на отбраната;  6. опазването на културното наследство – съгласувано с министъра на културата. (5) Допълнителните задължения по ал. 4  се възлагат със заповед, която съдържа:  1.наименованието на  ВиК оператора, на когото се възлагат;  2. причините, които ги налагат;  3. съдържанието на задълженията;  4. срока и условията, при които трябва да бъдат изпълнени;  5. други условия.  (6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството получава данни от системите на други държавни органи, органи на местно самоуправление, кметове и други институции, както и копия на документи, които засягат собствеността и управлението на ВиК системите и регулирането на ВиК услугите. Чл. 10. Областният управител: 1. представлява собственика на публичната държавна собственост върху ВиК инфраструктурата в административната област; 2. предлага на съответния компетентен орган приоритетни ВиК обекти публична държавна собственост за финансиране. Чл. 11. Общинският съвет: 1. определя кмета на общината за представител на общината в съответната асоциация по водоснабдяване и канализация и съгласува мандата му по чл. 16, ал. 9; 2. взима решения за финансиране от общинския бюджет на ВиК обекти публична общинска собственост; 3. предлага на съответния компетентен орган приоритетни ВиК обекти публична общинска собственост за финансиране. Чл. 12. (1) Създава се Обществен съвет по водоснабдяване и канализация като консултативно звено за подпомагане решаването на проблеми от компетентността на министъра на регионалното развитие и благоустройството по този закон. (2) В състава на Обществения съвет по ал. 1 се включват представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите, Министерство на земеделието и храните, Национално сдружение на общините в Република България, Комисия за защита на потребителите, Омбудсмана на Република България, публичното предприятие по чл. 48, ВиК операторите, потребителски сдружения, научни и синдикални организации, браншови организации, други юридически лица с нестопанска цел. Към съвета могат да бъдат привличани и допълнителни експерти с конкретни компетенции. (3) Със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят условията и реда за осъществяване на дейността на Обществения съвет. Раздел ІІ Асоциации по водоснабдяване и канализация Чл. 13. (1) Асоциацията по водоснабдяване и канализация (асоциация по ВиК) е юридическо лице със седалище и адрес в областната администрация. (2) Асоциацията по ВиК не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба. (3) Асоциацията по ВиК управлява ВиК системите публична собственост на държавата и общините, находящи се на територията на съответната административна област. Чл. 14. (1) Органи на управление на асоциацията по ВиК са: 1. общо събрание, което се състои от представител на държавата и представители на общините, находящи се на територията на съответната административна област; 2. председател, който е представителят на държавата. (2) Общото събрание на Асоциацията по ВиК: 1. приема решение за сключване на договор с ВиК оператор от името и за сметка на собствениците на ВиК системите за възлагане на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите срещу заплащане от потребителите, 2. контролира изпълнението на договора по т. 1; 3. съгласува бизнес плана на ВиК оператора; 4. приема годишния бюджет на асоциацията по ВиК; 5. приема годишния отчет за дейността на асоциацията по ВиК; 6. съгласува плановете по чл. 29, ал. 1. (3) Председателят на асоциацията по ВиК: 1. организира и ръководи дейността ѝ и я представлява; 2. подписва договора с ВиК оператора и други договори във връзка с дейността от името на асоциацията по ВиК; 3. организира изпълнението на решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК; 4. утвърждава длъжностно разписание, сключва, изменя и прекратява договори на служителите на асоциацията по ВиК; 5. представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до края на януари доклад за дейността на асоциацията по ВиК за предходната година; 6. организира контрола по изпълнението на договора с ВиК оператора; 7. изпълнява и други функции, възложени му с нормативен акт. Чл. 15. (1) В заседанията на общото събрание на асоциацията по ВиК участват представителят на държавата и представители на всички общини в административната област. (2) Представител на държавата е областният управител на административната област. (3) Представител на общината е кметът на общината. Чл. 16. (1) Заседанията на общото събрание на асоциацията по ВиК се свикват от председателя ѝ. Заседанията могат да бъдат провеждани при дистанционна форма на работа с видеоконферентна връзка или чрез съвместяване на присъствена с дистанционна форма на провеждане. (2) Заседанията са редовни, ако на тях присъстват представителите на държавата и общините, които притежават не по-малко от две трети от всички гласове. (3) Когато в съответната асоциация по ВиК участва държавата и повече от една община, държавата има право на 35 на сто от гласовете, а всички общини разпределят помежду си 65 на сто от гласовете, пропорционално на броя на населението им по данни от Националния статистически институт за населението към 31 декември от предходната година. (4) Решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК се взимат с мнозинство от три четвърти от гласовете на присъстващите по ал. 3. (5) Когато в съответната асоциация по ВиК участват само държавата и една община, за територията на която е изпълнено условието на чл. 4, решенията се взимат с единодушие. (6) По изключение, по предложение на председателя, заседанията на асоциацията по ВиК могат да бъдат и неприсъствени. (7) Решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК по ал. 6 се взимат на база представени писмени мандати или становища при спазване на разпоредбите на ал. 2 и ал. 4 или ал. 5. (8) Преди всяко заседание на общото събрание на асоциацията по ВиК, нейният председател съгласува с министъра на регионалното развитие и благоустройството позицията на държавата по въпросите от дневния ред и получава мандат за представянето ѝ. (9) Позицията и мандатът на представителя на общината за заседанията на общото събрание на асоциацията по ВиК се съгласуват по ред, определен от общинския съвет. (10) След всяко заседание на общото събрание на асоциацията по ВиК председателят ѝ информира писмено министъра на регионалното развитие и благоустройството и общинските съвети за обсъжданите въпроси и взетите решения. Чл. 17. (1) Организацията и дейността на асоциациите по ВиК се определят с правилник на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (2) Средствата, необходими за дейността на асоциациите по ВиК, се осигуряват от държавата и от общините съобразно процентното съотношение на гласовете им в общото събрание. (3) Средствата по ал. 2 са за сметка на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на бюджетите на общините. Чл. 18. (1) Асоциациите по ВиК и кметовете на общини са административни органи по смисъла на Закона за електронното управление. (2) Лицата по ал. 1 имат правата и задълженията, регламентирани в Закона за електронното управление. (3) Достъпът до данните в специализирани карти, регистри и информационни системи по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър се осъществява по реда на наредбата по чл. 7, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Чл. 19. (1) ВиК системите или части от тях, публична собственост на държавата и общините, се предават от собствениците за управление със съответните документи на асоциацията по ВиК. (2) Държавата и общините предават на асоциацията по ВиК нови и реконструирани ВиК системи или части от тях, публична собственост, в едномесечен срок, считано от деня на въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. (3) В случаите по чл. 32, ал. 2 ВиК операторът предава на държавата и общините нови и реконструирани ВиК системи или части от тях, публична собственост, в едномесечен срок, считано от деня на въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. (4) Частни инвеститори предават на публичния собственик нови и реконструирани ВиК системи или части от тях в едномесечен срок, считано от деня на въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. (4) Асоциацията по ВиК предоставя на ВиК оператора ВиК системите или частите от тях по ал. 1, 2 и 3 - за стопанисване, поддържане и експлоатация и предоставяне на ВиК услуги по ред, определен в договора по чл. 50. (5) Собствениците поддържат ВиК системите или части от тях до приемането им от ВиК оператора. Глава трета ВОДОСНАБДИТЕЛНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ СИСТЕМИ Раздел І Право на собственост върху водоснабдителните и канализационните системи Чл. 20. (1) Собствеността върху водоснабдителните и канализационните системи е държавна, общинска или частна. Чл. 21. (1) За водоснабдителните и канализационните системи – държавна собственост, се прилага Законът за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго. (2) За водоснабдителните и канализационните системи – общинска собственост, се прилага Законът за общинската собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго. Чл. 22. Публична държавна собственост са: части от водоснабдителните системи, предназначени за водоснабдяване на територии на две или повече общини; части от канализационните системи, предназначени за отвеждане и/или пречистване на отпадъчни и/или дъждовни води от територии на две или повече общини; язовирите, които се използват за водоснабдяване. Чл. 23. Частна държавна собственост са: сградни водопроводни инсталации и/или площадкови водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имоти - собственост на държавата, след общия водомерен възел на водопроводното отклонение, чрез което имотът е присъединен към водопроводната мрежа на урбанизираната територия. сградни канализационни инсталации и/или площадкови канализационни мрежи и съоръжения до ревизионната шахта за присъединяване на имота към канализационната мрежа на урбанизираната територия, в имоти, собственост на държавата. Чл. 24. (1) Публична общинска собственост са: 1. водоснабдителни системи или части от тях, чрез които се доставя вода до имоти на потребители на територията на общината, с изключение на тези по чл. 22, т.1. Публична общинска собственост е и водомерната шахта, в която е монтиран общият водомерен възел, когато се намира извън имота на потребителя/потребителите. 2. канализационни системи или части от тях, чрез които се отвеждат и/или пречистват отпадъчни и/или дъждовни води от имоти на потребители на територията на общината, с изключение на тези по чл. 22, т. 2. Публична общинска собственост е и ревизионната шахта за присъединяване на имота към канализационната мрежа на урбанизираната територия, когато се намира извън имота на потребителя/потребителите. (2) Публична общинска собственост са и водоснабдителни и канализационни системи или част от тях, включително част от водопроводни и/или канализационни мрежи на населените места и селищните образувания, когато се изграждат със средства на физически или юридически лица и придобият предназначението по ал. 1. (3) Лицата по ал. 2 предоставят на кмета на общината документацията, свързана с изграждането на обектите по ал. 2, както и технически паспорти за тях, съставени по реда на Закона за устройство на територията. (4) Кметът на общината предава обектите по ал. 2 за управление на асоциацията по ВиК по реда на чл. 19, ал. 1. Чл. 25. Частна общинска собственост са: сградни водопроводни инсталации и/или площадкови водопроводни мрежи и съоръжения, след общия водомерен възел на водопроводното отклонение, чрез което имотът е присъединен към водопроводната мрежа на урбанизираната територия, разположени в имоти собственост на общината; сградни канализационни инсталации и/или площадкови канализационни мрежи и съоръжения до ревизионната шахта за присъединяване към канализационната мрежа на урбанизираната територия, разположени в имоти, собственост на общината. Чл. 26. (1) Частна собственост са: 1. сградни водопроводни инсталации, индивидуални водомери при сгради в режим на етажна собственост и/или площадкови водопроводни мрежи и съоръжения, разположени в имоти – частна собственост след общия водомерен възел на водопроводното отклонение, чрез което имотът е присъединен към водопроводната мрежа на урбанизираната територия, включително водомерната шахта, когато се намира в имот – частна собственост; 2. сградни канализационни инсталации и/или площадковите канализационни мрежи и съоръжения до ревизионната шахта за присъединяване към канализационната мрежа на урбанизираната територия, разположени в имоти – частна собственост; 3. водоснабдителни и канализационни системи за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване и самостоятелно отвеждане и пречистване на отпадъчни води, включително частите от тях, изградени в чужди поземлени имоти, въз основа на учреден поземлен сервитут. (2) Площадковите водопроводни и канализационни мрежи с прилежащите им съоръжения, разположени в имоти – частна собственост с комплексно застрояване за жилищни, курортни, промишлени или други нужди, включително в жилищни комплекси от затворен тип, предназначени за довеждане на вода за питейно-битови и стопански нужди и за отвеждане на отпадъчните води от сградите в тях, са общи части по предназначение и са съсобствени между притежателите на самостоятелни сгради и/или обекти в комплекса. (3) При преструктуриране на жилищни, промишлени и курортни комплекси, включително и на жилищни комплекси от затворен тип, площадковите водопроводни и канализационни мрежи с прилежащите им съоръжения придобиват предназначението по чл. 24, ал. 1 от деня на влизането в сила на подробния устройствен план, с който за сметка на имотите с комплексно застрояване се обособяват урегулирани имоти с публичен достъп по новопроектирани улици. Изградените и/или предвидени с план-схемите към плана водопроводни и канализационни мрежи са предназначени за обслужване на новообразуваните самостоятелни урегулирани имоти. (4) В случаите по ал. 3 изградените площадкови водопроводни и канализационни мрежи с прилежащите им съоръжения се придобиват от общината, считано от деня на влизането в сила на подробния устройствен план по ал.3. Раздел ІІ Планиране на развитието на водоснабдителните и канализационните системи Чл. 27. (1) Планирането на развитието на ВиК системите, публична собственост, се извършва чрез регионални генерални планове за водоснабдяване и канализация. (2) За една административна област се изработва и приема само един регионален генерален план за водоснабдяване и канализация. (3) Плановете по ал. 1 се изготвят за период от 25 години. Чл. 28. Регионалният генерален план за водоснабдяване и канализация обхваща цялата административна област и съдържа най-малко: 1. анализ на състоянието на ВиК системите на съответната област; 2. цели и приоритети за развитие на ВиК системите, чрез които се постига съответствие с правото на Европейския съюз в областта на питейните и отпадъчните води и с планираните в съответния план за управление на речния басейн програми от мерки за опазване на подземните и повърхностните водни тела, използвани за питейно-битово водоснабдяване и такива по събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води; 3. краткосрочна за период от 5 години, средносрочна за период от 15 години и дългосрочна за период от 25 години инвестиционни програми. Чл. 29. (1) Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация по чл. 9, ал. 2, т.1 се съгласуват от асоциациите по ВиК. (2) Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация се актуализират при необходимост, по реда на този закон. Чл. 30. Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация и инвестиционните програми към тях се съгласуват по реда на Закона за опазване на околната среда. Чл. 31. (1) При изготвянето на инвестиционните програми за изпълнението на регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация се спазва принципът на единна цена на ВиК услугите на административната област и единна цена на доставяне на вода на други ВиК оператори. (2) Принципът на единна цена на ВиК услугите на административната област се спазва задължително за услугите „доставяне на вода на потребителите“, и „отвеждане на отпадъчните води“. Цената за ВиК услугата „пречистване на отпадъчни води“ се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и Закона за водите. Раздел III Проектиране и изграждане на водоснабдителните и канализационните системи. Ограничения на собствеността за благоустройствени цели Чл. 32. (1) Държавата и общините възлагат проектирането и изграждането на ВиК системи - публична държавна или публична общинска собственост, в съответствие с регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация и при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Държавата и общините уведомяват асоциацията и ВиК оператора за инвестиционните си намерения. (2) ВиК операторите могат да възлагат проектирането и/или изграждането на ВиК системи, ако това им е възложено в договора по чл. 50. (3) Публичното предприятие по чл. 48 може да възлага проектиране, изграждане и/или реконструкция на ВиК системи, по реда на чл. 49. Чл. 33. (1) Асоциацията по ВиК може да предложи ВиК операторът да поеме финансови задължения за осигуряване на средства за развитие на ВиК системите, когато такава възможност е предвидена в договора по чл. 50 и при едновременното наличие на следните условия: 1. средствата ще се използват за финансиране на проекти, касаещи изграждане на публична ВиК инфраструктура, съответстваща на одобрената инвестиционна програма към регионалния генерален план за водоснабдяване и канализация; 2. финансовото състояние на ВиК оператора позволява поемането и обслужването на задълженията. (2) За поемането на финансови задължения се сключва допълнително споразумение към договора по чл. 50. Чл. 34. (1) Извън населените места и селищните образувания водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръженията към тях - публична държавна или публична общинска собственост, се изграждат в държавни и общински имоти въз основа на одобрени парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията. (2) Когато това е невъзможно, линейните мрежи по ал. 1 и съоръженията към тях се изграждат в поземлени имоти - собственост на физически и/или юридически лица въз основа на одобрен парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията и платено еднократно обезщетение на собствениците на засегнатите имоти. (3) С парцеларния план по чл. 110, ал. 1, т. 5 от Закона за устройство на територията се определят сервитутни ивици, върху които се налагат ограничения на собствеността за благоустройствени цели. (4) Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите на водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения публична държавна и публична общинска собственост, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (5) За изграждането на водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в поземлени имоти в горски територии, които са общинска или държавна собственост, се прилага редът по чл. 61 и следващите от Закона за горите. Чл. 35. (1) Държавата, общините и ВиК операторите, които изграждат и експлоатират ВиК системи, публична държавна и публична общинска собственост, в границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти имат право: 1. на прокарване и изграждане на тръбопроводи и съоръжения за водоснабдяване или отвеждане на отпадъчни води и наземни съоръжения към тях; 2. техни представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти по ал. 3 и съоръженията към тях, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти; 3. да извършват дейности по отстраняване на аварии. (2) В границите на сервитутните ивици в засегнатите поземлени имоти не се допуска: 1. извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения; 2. прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допуснато с нормативен акт, при спазване на техническите и други изисквания. (3) Собствениците на засегнатите имоти нямат право да преместват изградените в имотите им линейни обекти и съоръжения по чл. 34, ал. 2. (4) Промяната на собствеността на имота не прекратява ограниченията в ползването на засегнатите поземлени имоти. (5) Промяна в положението на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения - публична държавна и публична общинска собственост може да бъде направено при техническа възможност по реда на Закона за устройство на територията. Чл. 36. (1) Правата на лицата, които изграждат и експлоатират ВиК системи възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал. 2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот или е учреден сервитут по реда на Закона за горите за поземлени имоти в горски територии, които са общинска или държавна собственост. (2) Определянето на размера и изплащането на еднократните обезщетения се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на правата по чл. 36, ал. 1 и 2. (3) Размерът на обезщетението по ал. 1, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитутните ивици. (4) Независимо от обезщетението по ал. 1, т. 2 лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни системи, са длъжни да възстановят всички причинени вреди в имота и да заплатят на собственика парично обезщетение за ограниченията при ползването му извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство. (5) Сервитутните ивици, определени с подробния устройствен план, се отразяват в кадастъра по реда на чл. 31а от Закона за кадастъра и имотния регистър. Чл. 37. (1) Разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 се прилагат и при реконструкция или основен ремонт на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици, нанесени в кадастрална карта, специализирана карта, кадастрален план или карта на възстановената собственост. (2) С наредбата по чл. 34, ал. 4 се определят условията и редът, при които в сервитутните ивици на съществуващи водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения могат да се разполагат допълнителни /заместващи проводи за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води. Чл. 38. Собствениците на възстановени земеделски земи и гори са длъжни да опазват заварените в имотите им ВиК системи, да спазват ограниченията на ползването, определени с актовете за възстановяване на собствеността по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и ограниченията на собствеността по чл. 35. Чл. 39. (1) Изграждането на ВиК система или на части от нея, засягаща или преминаваща през обекти, свързани със сигурността на страната, се допуска само по изключение. (2) Изключението по ал. 1 се допуска със заповед на ръководителя на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект. Със заповедта се определя и редът за допускане до обекта по време на проучването, проектирането и изграждането на ВиК системата или на части от нея. (3) При въвеждането на ВиК системата по ал. 1 в експлоатация ръководителят на ведомството, на което е предоставен за управление засегнатият обект, определя режима на допускане за ВиК оператора, който е задължителен при извършване на дейностите по експлоатация и поддържане на ВиК системата или на частта от нея, намираща се в границите на обекта. Чл. 40. (1) Площадкови обекти на ВиК системите - публична държавна или публична общинска собственост се изграждат в общински или държавни имоти въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на Закона за горите или по Закона за опазване на земеделските земи. Когато това е невъзможно се допуска изграждането им в частни имоти след предварителното им отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. (2) Когато за изграждане на обекти по ал. 1 – публична държавна собственост е необходимо да бъдат заети поземлени имоти или части от тях – общинска собственост, те се предоставят безвъзмездно в полза на държавата с решение на общинския съвет. (3) Когато за изграждане на обекти по ал. 1 – публична общинска собственост е необходимо да бъдат заети поземлени имоти или части от тях – държавна собственост, те се предоставят безвъзмездно в полза на общината по реда на Закона за държавната собственост. Чл. 41. (1) Водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения в границите на населените места и селищните образувания се изграждат като улични мрежи по реда на глава четвърта, раздел II от Закона за устройство на територията в съответствие с одобрени общи и подробни устройствени планове и план-схемите за водоснабдяване и канализация към тях. (2) Водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения в границите на населените места и селищните образувания се изграждат в обхвата на улиците по приложена улична регулация, а по изключение – в имоти държавна или общинска собственост. (3) При изграждането на водопроводните и канализационните мрежи и съоръжения по ал. 1 не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти и да се препятства установеният начин на трайното им ползване. Изключение се допуска по реда на Закона за устройство на