Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г. и бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г.) § 1. В чл. 301 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Длъжностно лице“ се добавя „или чуждо длъжностно лице“, а след думите „обещание за дар или облага“ се добавя „за себе си или за друго лице“. 2. В ал. 2 след думите „длъжностното лице“ се добавя „или чуждото длъжностно лице.“ 3. В ал. 3 след думите „длъжностното лице“ се добавя „или чуждото длъжностно лице“. 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1.“ § 2. В чл. 304 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „облага на длъжностно лице“ се добавя „или на чуждо длъжностно лице, за него или за друго лице“. 2. В ал. 2 след думите „длъжностното лице“ се добавя „или чуждото длъжностно лице“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Наказанието по ал. 1 се налага и когато дарът или облагата са предложени, обещани или дадени на длъжностното лице или на чуждото длъжностно лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1.“ § 3. В чл. 304а след думите „длъжностно лице“ се добавя „или чуждо длъжностно лице“. § 4. Член 304в се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 5. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г. и бр. 18, 36 и 39 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 33а: „Ред за поправка на очевидна фактическа грешка в съдебните актове Чл. 33а. (1) Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. (2) Когато актът е постановен в съдебно заседание, съдът насрочва открито заседание с призоваване на страните. Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на делото. В останалите случаи съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, а когато прецени за необходимо, призовава страните в открито заседание. (3) Когато решението за поправката е постановено в закрито заседание, то се връчва на страните. (4) Решението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и първа.“ 2. В чл. 72: а) заглавието се изменя така: „Мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията, отнемането на имущество в полза на държавата, както и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице“; б) в ал. 1 думата „вещи“ се заменя с „имущество“, а след думите „в полза на държавата“ се поставя запетая и се добавя „както и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице“. 3. Създава се глава седма „а“ с чл. 73б и 73в: „Глава седма „а“ Заинтересовано юридическо лице Юридическо лице, което може да участва като заинтересовано Чл. 73б. (1) Юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице. (2) Ако до започване на съдебното производство или след това юридическото лице бъде заличено, в производството участва неговият правоприемник, когато има такъв. Права на заинтересованото юридическо лице Чл. 73в. Заинтересованото юридическо лице има следните права: да участва в съдебното производство, да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. Искания, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси, могат да бъдат извършвани по електронен път, подписани с квалифициран електронен подпис. (2) Заинтересованото юридическо лице упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на обстоятелствата, които имат значение за неговата отговорност.“ 4. В чл. 100: а) в ал. 1 съюзът „и“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“; б) в ал. 2 съюзът „или“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „или заинтересованото юридическо лице“. 5. В глава десета се създава чл. 101а: „Особен представител на заинтересованото юридическо лице Чл. 101а. Когато в производството участва заинтересовано юридическо лице, съдът му назначава особен представител – адвокат, в случай че законният представител или някой от законните представители на заинтересованото юридическо лице: 1. е подсъдим по делото или обвиняем в друго наказателно производство за престъплението, във връзка с което юридическото лице участва в производството; 2. е лице, спрямо което производството за престъплението е спряно, прекратено или завършено с влязла в сила присъда.“ 6. В чл. 102, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „както и за отговорността на заинтересованото юридическо лице“. 7. В чл. 148, ал. 1, т. 3 след думата „ответник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице“. 8. В чл. 178, ал. 9 след думите „ощетено юридическо лице“ се поставя запетая и се добавя „заинтересовано юридическо лице“, а думата „тълковник“ се заменя с „преводач на български жестов език“. 9. В чл. 179, ал. 3 съюзът „и“ се заличава, след думата „ищец“ се поставя запетая, а след думата „ответник“ се добавя „и заинтересовано юридическо лице“. 10. В чл. 180, ал. 5 се създават изречения второ и трето: „Когато призовките, съобщенията и книжата са предназначени за юридическо лице, което участва като граждански ищец, граждански ответник или заинтересовано юридическо лице, те могат да се връчат и на неговия повереник. Когато е назначен особен представител на заинтересованото юридическо лице, призовките, съобщенията и книжата се връчват и на него.“ 11. В чл. 188 се създава ал. 3: „(3) Ако заплатеното от страната в съдебното производство възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.“ 12. В чл. 189, ал. 3 се създава изречение трето: „Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати.“ 13. В чл. 235: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, разследващият орган посочва в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, и юридическото лице по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания.“ 14. В чл. 246 се създава ал. 5: „(5) Когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, в списъка на лицата, които трябва да бъдат призовани в съдебното заседание, се посочва и юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а, ал. 1 или 2 от Закона за административните нарушения и наказания, ако има такова, както и лицата, които представляват юридическото лице. В този случай към обвинителния акт се прилага мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, което съдържа: 1. наименованието, единен идентификационен код, предмета на дейност, седалището и адреса на управление на юридическото лице; 2. данни за самоличността на лицата, представляващи юридическото лице; 3. описание на: а) престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице и вида и размера на облагата, когато има такава – в случаите по чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания; б) престъплението, за което е било създадено или използвано юридическото лице – в случаите по чл. 83а, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания; 4. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.“ 15. В чл. 247в, ал. 1 се създава изречение трето: „Когато обвинението е за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, и към обвинителния акт е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, по разпореждане на съдията - докладчик препис от обвинителния акт и от предложението по чл. 246, ал. 5 се връчва и на заинтересованото юридическо лице, като с връчването му се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви с повереник и за възможността да му бъде назначен повереник или особен представител в случаите по чл. 100, ал. 2 и чл. 101а, както и че неявяването му не е пречка за разглеждането и решаването на делото.“ 16. В чл. 247г: а) в ал. 2 след думата „наследници“ съюзът „и“ се заличава и се поставя запетая, а след думата „лице“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“; б) в ал. 3 след думата „наследници“ думите „както и“ се заличават, а след думата „лице“ се поставя запетая и се добавя „както и заинтересованото юридическо лице“. 17. В чл. 250: а) създава се нова ал. 3: „(3) Когато прекратява наказателното производство, образувано по обвинителен акт, към който е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересовано юридическо лице, съдът изпраща делото заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“; б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5. 18. В чл. 253 се създава т. 5: „5. заинтересованото юридическо лице.“ 19. В чл. 271, ал. 7 след думите „гражданският ответник или неговият повереник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице или неговият повереник. 20. Създава се чл. 274а: „Отстраняване на очевидни фактически грешки в предложението по чл. 246, ал. 5 Чл. 274а. Прокурорът може да отстрани очевидни фактически грешки в предложението по чл. 246, ал. 5 до започване на съдебното следствие. В тези случаи делото се отлага, ако заинтересованото юридическо лице поиска това.“ 21. В чл. 277, ал. 3 след думите „гражданския ответник и неговия повереник“ се поставя запетая и се добавя „заинтересованото юридическо лице и неговия повереник“. 22. В чл. 289: а) създава се нова ал. 3: „(3) Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и наказателното производство се прекратява на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5, 7, 8 и 10, съдът изпраща делото на прокурора за внасяне на предложение по чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Когато прекратява наказателното производство, съдът се произнася по веществените доказателства, отменя наложените на подсъдимия мерки за процесуална принуда, а мярката за обезпечаване на гражданския иск и мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата и на имуществената санкция на заинтересованото юридическо лице - ако основанието за тяхното вземане е отпаднало.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 5. 23. Създава се чл. 289а: „Прекратяване на наказателното производство спрямо заинтересованото юридическо лице Чл. 289а. Съдът прекратява наказателното производство спрямо заинтересованото юридическо лице, когато: 1. административнонаказателната му отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност; 2. юридическото лице бъде заличено в съответния регистър. (2) Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. (3) Когато е налице основанието по ал. 1, т. 1 и заинтересованото юридическо лице направи искане производството да продължи, съдът се произнася по неговата отговорност с присъдата.“ 24. В чл. 291, ал. 2 след думите „гражданския ответник и неговия повереник“ се поставя запетая и се добавя „на заинтересованото юридическо лице и неговия повереник“. 25. Създава се чл. 305а: „Допълнително съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице Чл. 305а. (1) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, спрямо което е внесено мотивирано предложение за налагане на санкция на основание чл. 83а, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава и въпросите: 1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага; 2. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; 3. какъв е видът на облагата и размерът ѝ, ако е имуществена; 4. каква санкция да се наложи на юридическото лице; 5. налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – 15 от Закона за административните нарушения и наказания; 6. налице ли са условията по чл. 83а, ал. 16 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, спрямо което е внесено мотивирано предложение за налагане на санкция на основание чл. 83а, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава въпросите: 1. създадено ли е или използвано ли е юридическото лице за престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111 или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на престъпна група, престъпна организация или организирана престъпна група; 2. каква санкция да се наложи на юридическото лице; 3. налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – 15 от Закона за административните нарушения и наказания. (3) В случаите по ал. 1 и 2 съдът се произнася, като налага или отказва да наложи санкция по чл. 83а, ал. 1 – 6 от Закона за административните нарушения и наказания. (4) Присъдата по ал. 3 съдържа: 1. данните за юридическото лице; 2. обстоятелствата, които обуславят административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице; 3. вида и размера на наложената санкция; 4. описание на имуществото на заинтересованото юридическо лице, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; 5. определяне на разноските.“ (5) В случаите по чл. 289а, ал. 3, когато съдът установи, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност, не налага санкция на заинтересованото юридическо лице, а се произнася само по въпросите по ал. 4, т. 4 и 5.“ 26. Създава се чл. 306а: „Въпроси за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение Чл. 306а. (1) Когато по делото е участвало заинтересовано юридическо лице, съдът може да се произнесе и с определение, ако е пропуснал да направи това с присъдата, по въпросите относно: 1. определяне на обща най-тежка санкция по реда на чл. 83а, ал. 13 – 15 от Закона за административните нарушения и наказания; 2. определяне на действията по изпълнение на санкцията на заинтересованото юридическо лице; 3. отнемането на имущество в полза на държавата; 4. разноските по делото. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на заинтересованото юридическо лице. (3) Определението по ал. 1, т. 1 - 3 може да се обжалва и протестира по реда на глава двадесет и първа, а по ал. 1, т. 4 - по реда на глава двадесет и втора.“ 27. В чл. 318 в ал. 4 след думата „тъжител“ се поставя запетая и се заличава съюзът „и“, а след думата „обвинител“ се добавя „и заинтересованото юридическо лице“. 28. Създава се чл. 338а: „Произнасяне на въззивния съд по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице Чл. 338а. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице, въззивният съд може да потвърди, отмени или намали наложената му санкция, а ако има съответен протест от прокурора, може да наложи или увеличи наложената санкция, както и да постанови отнемане на имущество в полза на държавата.“ 29. Създава се чл. 354а: „Произнасяне на касационната инстанция по административнонаказателната отговорност на заинтересованото юридическо лице Чл. 354а. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице, по негова жалба или протест на прокурора, освен правомощията по чл. 354, касационната инстанция може да: 1. потвърди, отмени или намали наложената му санкция; 2. отмени решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, когато се налага да се постанови отнемане на имущество в полза на държавата или да се наложи или увеличи наложената санкция, ако има съответно искане в първата или въззивната инстанция и съответен протест от прокурора.“ 30. В чл. 371, т. 1 думите „гражданският ищец, частният обвинител“ се заменят със „заинтересованото юридическо лице, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник“. 31. В чл. 375: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) В случаите по ал. 1, когато обвиняемият е привлечен за престъпление, посочено в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, се прилага съответно чл. 246, ал. 5.“ 32. В чл. 384 се създава алинея 4: „(4) Ако заинтересованото юридическо лице е съгласно със споразумението, то се подписва от неговия повереник или юрисконсулт само със съгласието на законния представител на юридическото лице. Когато е назначен особен представител на заинтересоването юридическо лице, споразумението се подписва и от него. Със споразумението, постигнато със заинтересованото юридическо лице, съдът му определя санкция при условията на чл. 83а, ал. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. Ако заинтересованото юридическо лице не е съгласно със споразумението, делото се изпраща по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания.“ 33. В чл. 419, ал. 1 след думите „чл. 243, ал. 6, т. 1 и 2“ се добавя „чл. 289а, ал. 2, чл. 306а, ал. 1“, а след думите „чл. 382, ал. 7“ се добавя „чл. 384, ал. 4“. 34. В чл. 420, ал. 2 се създава изречение второ: „Заинтересованото юридическо лице може да направи искане за възобновяване в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5.“ 35. В чл. 421, ал. 3 се създава изречение трето: „Заинтересованото юридическо лице може да направи искането по чл. 422, ал. 1, т. 4 и 5 в шестмесечен срок от уведомяването за решението по чл. 422, ал. 1, т. 4, съответно от влизането в сила на съответния акт по чл. 422, ал. 1, т. 5.“ § 6. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г., бр. 13 и 109 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 80, 84 и 106 от 2023 г. и бр. 39 и 79 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 83а: а) в ал. 1, т. 4 думите „работник или служител“ се заменят с „работник, служител или друг изпълнител“, а думите „до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена; санкция в размер до 1 000 000 лв. се налага и когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи“ се заличават; б) създават се нови ал. 2 – 7: „(2) Имуществена санкция се налага и на юридическото лице, което е създадено или използвано от лице по ал. 1, т. 1 – 4 за престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111 или по чл. 253 от Наказателния кодекс, или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Когато са налице едновременно условията по ал. 1 и по тази алинея, юридическото лице отговаря само по ал. 1. (3) Имуществената санкция по ал. 1 е в размер: 1. до 1 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 100 000 лв.; 2. до 2 500 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 250 000 лв.; 3. до 5 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер до 500 000 лв.; 4. до 10 000 000 лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е в размер над 500 000 лв; когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лева, на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението; 5. от 5 000 до 5 000 000 лв., но не по-малко от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението, когато облагата няма имуществен характер или размерът ѝ не може да се установи. (4) Имуществената санкция по ал. 2 е в размер от 5 000 до 5 000 000 лв. (5) Наред с имуществената санкция, съдът може да наложи и някои от следните санкции: 1. временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки; 2. временна забрана за участие в процедури за възлагане на концесии; 3. временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз; 4. временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет; 5. публично оповестяване на решението. (6) Санкциите по ал. 5, т. 1 – 4 се налагат за срок от една до три години от влизане в сила на съдебния акт. (7) Публичното оповестяване на решението се изразява в еднократно оповестяване на факта на влезлия в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5, чрез средство за масова информация или по друг подходящ начин, определен в съдебния акт. Със съдебния акт се определя лице, различно от санкционираното, което е задължено да оповести санкцията, начинът и мястото на оповестяването ѝ, периодът, в който информацията за наложената санкция следва да бъде достъпна, когато е приложимо. Разноските за оповестяване на съдебния акт са за сметка на санкционираното юридическо лице.“ в) досегашната ал. 2 става ал. 8 и се изменя така: „(8) Санкцията по ал. 1, 2 и 5 се налага и на юридическо лице, което: 1. е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България; 2. няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 9 и в нея думите „Имуществената санкция“ и „т. 1, 2 и 3“ се заменят съответно със „Санкцията по ал. 1, 2 и 5“ и „ т. 1 – 4“; д) досегашната ал. 4 става ал. 10; е) досегашната ал. 5 става ал. 11 и се изменя така: „(11) При определяне размера на санкцията се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление, финансовото състояние на юридическото лице, предходното му санкциониране по реда на ал. 1 или 2, съдействието за разкриване на престъплението или за възстановяване на вредите от престъплението, размерът на облагата и други обстоятелства.“; ж) създават се ал. 12, 13, 14 и 15: „(12) Когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б, някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът налага санкцията по ал. 1, 2 или ал. 5, т. 1 – 4 под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него. (13) Когато юридическото лице се е обогатило или би се обогатило от две или повече престъпления или е създадено или използвано за извършване на две или повече престъпления, преди да му е наложена санкция по ал. 1, 2 или 5 за което и да е от тях, съдът, след като определи имуществена санкция за всяко от тях поотделно, налага най-тежката от тях. Определената санкция по ал. 5 се присъединява към най-тежката имуществена санкция. Ако за различните престъпления са определени еднакви по вид санкции сред посочените в ал. 5, т. 1 – 4, съдът налага или присъединява онази от тях, която е за най-дълъг срок. (14) Наложената най-тежка санкция по ал. 13 може да се увеличи най-много с една втора, но така увеличеният размер на санкцията не може да надминава сбора от отделните санкции, нито максималния размер, предвиден за съответния вид санкция. (15) Алинеи 13 и 14 се прилагат и когато юридическото лице е санкционирано с отделни съдебни актове. В тези случаи, ако санкцията по някоя от присъдите или решенията е изтърпяна изцяло или отчасти, тя се приспада, ако е от вида на определената за изтърпяване обща най-тежка санкция.“; з) досегашната ал. 6 става ал. 16 и се изменя така: „(16) Отнема се в полза на държавата придобитата от юридическото лице пряка или непряка облага от престъплението по ал. 1, както и предметът на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс. Когато имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, присъжда се неговата равностойност.“; и) досегашната ал. 7 става ал. 17 и в нея думите „имуществена санкция“ по ал. 1 се заменят със „санкция по ал. 1, 2, 5 и 16“; к) досегашната ал. 8 става ал. 18 и се изменя така: „(18) Отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2. Давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им.“ 2. В чл. 83б: а) алинея 1 се изменя така: „(1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление, до окръжния съд по местоизвършване на престъплението, а в случаите по чл. 83а, ал. 8, т. 1 – до Софийския градски съд, когато: 1. наказателно производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 не може да се образува или образуваното е прекратено от прокурора на основание чл. 24, ал. 1 или ал. 4 – 6 от Наказателно-процесуалния кодекс; 2. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е прекратено от съда при условията и по реда на чл. 250, ал. 1 или чл. 289, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство срещу лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е решено със споразумение по чл. 381 или чл. 384а, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс; 4. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е приключило с влязла в сила присъда и в производството не е било привлечено заинтересованото юридическо лице; 5. наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1-3, 5 и 6 или чл. 244, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс; 6. е налице влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.“; б) създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Производство по чл. 83а се образува и когато лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1–4 е: 1. чужд гражданин и за извършеното престъпление са налице пречки да се образува наказателно производство в страната; 2. привлечено към наказателна отговорност в чужбина, независимо дали са налице условията за трансфер на наказателно производство; 3. осъдено за престъплението в чужбина, независимо дали са налице условията за признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд, или за трансфер на осъденото лице.“ (3) Производство по чл. 83а не се образува, когато юридическото лице е санкционирано в чужбина за това, че се е обогатило или би се обогатило от съответното престъпление.“; в) досегашната ал. 2 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Предложението трябва да съдържа: 1. наименованието, единния идентификационен код, предмета на дейност, седалището и адреса на управление на юридическото лице; 2. данни за самоличността на лицата, представляващи юридическото лице; 3. описание на: а) престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице и вида и размера на облагата, когато има такава – в случаите по чл. 83а, ал. 1; б) престъплението, за което е било създадено или използвано юридическото лице – в случаите по чл. 83а, ал. 2; 4. данни за самоличността на обвиняемите или осъдените за престъплението лица, ако има такива; 5. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1-3; 6. списък на лицата за призоваване; 7. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 5. 4. В чл. 83в: а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така: „(1) Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице или на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс.“; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) Преди внасяне на мотивираното предложение по чл. 83б, по искане на прокурора съответният първоинстанционен съд еднолично в закрито заседание взема мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице или на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на Гражданския процесуален кодекс. (3) В съдебното производство съдът взема мерките по ал. 1 по искане на прокурора.“ 5. В чл. 83г: а) в ал. 1, т. 2 накрая се добавя „преди образуване на съдебното производство“; б) създават се нови ал. 4 – 9: „(4) В производството пред съда юридическото лице може да се представлява от: 1. законния си представител; 2. адвокат; 3. юрисконсулт. (5) Съдът назначава особен представител на юридическото лице – адвокат, когато: 1. законният представител на юридическото лице или някой от законните му представители е обвиняем или осъден за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2; 2. законният представител на юридическото лице или някой от законните му представители е лице, спрямо което производството за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно или прекратено; 3. юридическото лице е призовано при условията на ал. 9. Разпоредбите на чл. 91, ал. 3 и чл. 92 от Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат съответно и за особения представител. (6) Призоваването на юридическото лице за участие в производството и връчването на книжа и съобщения се извършва по: 1. адреса на управление на юридическото лице, освен ако в регистър БУЛСТАТ, съответно в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не е вписан друг адрес за кореспонденция; 2. адреса по мястото на извършване на дейността, ако не е налице адрес по т. 1 – за юридическо лице, което е регистрирано в чужда държава, което извършва стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; 3. адреса на първия придобит недвижим имот – за юридическо лице, което е регистрирано в чужда държава, придобило недвижим имот на територията на страната и непопадащо в обхвата на т. 1 и 2; 4. съгласно договора за правна помощ със съответната държава или друг механизъм за международноправно сътрудничество, а когато няма договор – чрез Министерството на външните работи – за юридическо лице, регистрирано в чужда държава, за което няма известен адрес по т. 1 – 3; 5. чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление – когато лицето притежава такъв профил. (7) Призовка, книжа и съобщения на юридическо лице може да се връчат на: 1. неговия управител или член на орган на управление, освен ако е лице по ал. 5, т. 1 или 2; 2. негов представител или пълномощник; 3. особения представител, назначен от съда. (8) Връчителят на призовката, книжата или съобщенията удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, всички действия във връзка с връчването, както и имената и длъжностното си качество. Той отбелязва и трите имена, адреса за призоваване, постоянния адрес и качеството на лицето, на което е връчена призовката, книжата или съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез документ за самоличност. Получателят на призовката, книжата или съобщението удостоверява с подписа си, че я е получил. Отказът да се приеме призовка, книжа или съобщение се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като се отбелязват трите му имена и постоянният адрес или адресът за призоваването му. (9) Връчване на призовката, книжата или съобщенията чрез прилагане към делото се извършва след най-малко две посещения на адреса по ал. 6, т. 1 – 3 през седем дни, в работни дни в интервала от 9,00 часа до 17,00 часа. В случай че лицето не бъде открито на адресите по ал. 6, т. 1 – 3 при второто посещение, връчителят на призовката, книжата или съобщението поставя съобщение на адреса, с което уведомява лицето, че призовката може да бъде получена от съда в 14-дневен срок. В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, то се прилага към делото и лицето се смята за редовно призовано от датата на изтичане на 14-дневния срок.“; в) досегашната ал. 4 става ал. 10 и в нея след думите „представител на юридическото лице“ се добавя „без уважителни причини“; г) досегашната ал. 5 става ал. 11 и в нея се създават изречения второ и трето: „По отношение на реда на събиране на доказателствата и доказателствените средства се прилага Наказателно-процесуалният кодекс. Доказателствата и доказателствените средства, включително веществените доказателствени средства, събрани в наказателното производство срещу лицата по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4, се прилагат в производството срещу юридическото лице.“; д) досегашната ал. 6 става ал. 12 и се изменя така: „(12) Съдът разглежда делото и въз основа на събраните доказателства преценява: 1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага, има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице, има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице, какъв е видът на облагата и размерът, каква санкция да се наложи на юридическото лице, налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – 16 – когато юридическото лице отговаря по чл. 83а, ал. 1; 2. създадено ли е или използвано ли е юридическото лице за престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), чл. 111 или по чл. 253 от Наказателния кодекс или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, каква санкция да се наложи на юридическото лице, налице ли са основанията по чл. 83а, ал. 13 – 16 – когато юридическото лице отговаря по чл. 83а, ал. 2.“; е) досегашната ал. 7 става ал. 13; ж) досегашната ал. 8 става ал. 14 и се изменя така: „(14) Решението по ал. 3 съдържа: 1. данните за юридическото лице; 2. обстоятелствата, които обуславят отговорността на юридическото лице; 3. вида и размера на наложената санкция; 4. описание на имуществото на заинтересованото юридическо лице, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; 5. определяне на разноските.“; з) създават се ал. 15 – 25: „(15) Когато съдът установи, че административнонаказателната отговорност е погасена по давност и юридическото лице е направило искане производството да продължи, съдът се произнася по неговата отговорност с решение. В тези случаи, ако прецени, че юридическото лице отговаря за престъпление по чл. 83а, ал. 1 или 2, съдът не налага санкция по чл. 83а, ал. 1, 2 и 5 на юридическото лице, а се произнася само по въпросите по чл. 83а, ал. 16 и разноските по делото. (16) Съдът се произнася с решение и когато прекратява производството, в случаите, в които: 1. юридическото лице е заличено от съответния регистър поради ликвидация или несъстоятелност след образуване на съдебното производство; 2. отговорността на юридическото лице е погасена по давност и юридическото лице не е направило искане производството да продължи. (17) В случаите по ал. 16, т. 2, съдът не налага санкция по чл. 83а, а. 1, 2 и 5 на юридическото лице, а се произнася само по въпросите по чл. 83а, ал. 16 и разноските по делото. (18) Съдът може да одобри споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурора и юридическото лице. Когато юридическото лице се представлява от адвокат или юрисконсулт, той може да изрази съгласие за сключване на споразумение само със съгласието на законния представител на юридическото лице. (19) Юридическото лице може да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното предложение, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Когато юридическото лице се представлява от адвокат или юрисконсулт, той може да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното постановление, само със съгласието на законния представител на юридическото лице. Когато установи, че признанието се подкрепя от събраните доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще ползва признанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на мотивираното предложение. Съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в мотивираното предложение, като се позовава на направеното признание и на доказателствата, които го подкрепят. (20) В случаите по ал. 18 и 19 съдът определя санкцията на юридическото лице при условията на чл. 83а, ал. 12. (21) Разноските по производството се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение. (22) Когато на юридическото лице бъде наложена санкция, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. (23) Когато съдът откаже да наложи санкция, разноските по делото остават за сметка на държавата. (24) В случаите по ал. 23 юридическото лице има право на присъждане на разноски. Ако заплатеното от юридическото лице възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Когато юридическото лице е било представлявано от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му се определя от съда. (25) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд.“ 6. В чл. 83д: а) в ал. 1 думите „ал. 7“ се заменят с „ал. 13“; б) в ал. 4 се създава т. 6: „6. да отмени решението на окръжния съд и да прекрати производството срещу юридическото лице – в случаите по чл. 83г, ал. 16.“; в) създават се ал. 6 – 10: „(6) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 1, 2 или 5, се изпраща от съда незабавно на Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, заедно със заверен препис със заличени лични данни, който се обявява в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на санкционираното юридическо лице. (7) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена имуществена санкция или временна забрана да се получават данъчни облекчения или е постановено отнемане в полза на държавата, се изпраща от съда в тридневен срок от влизането му в сила на Националната агенция за приходите за изпълнение. (8) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 1, се изпраща от съда на Агенцията по обществени поръчки в тридневен срок от влизането му в сила за оповестяване на информацията за наложената санкция в Портала за обществени поръчки. Чрез портала се оповестяват наименованието и единният идентификационен код на санкционираното лице, видът на санкцията, периодът, за който е наложена санкцията, и информация за съдебния акт, с който е наложена санкцията. (9) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 2, се изпраща от съда на органа по чл. 41 от Закона за концесиите в тридневен срок от влизането му в сила за оповестяване на информацията за наложената санкция в Националния концесионен регистър. В регистъра се оповестяват наименованието и единният идентификационен код на санкционираното лице, видът на наложената му санкция, периодът, за който е наложена санкцията, и информация за съдебния акт, с който е наложена санкцията. (10) Влезлият в сила съдебен акт, с който е наложена санкция по чл. 83а, ал. 5, т. 5, се изпраща от съда на лицето, определено със съдебния акт да оповести санкцията, в тридневен срок от влизането му в сила. Лицето, определено да оповести санкцията, е длъжно в тридневен срок да оповести по указания в съдебния акт начин информация за юридическото лице, на което е наложена санкцията, вида и размера на наложената санкция и съдебния акт, с който санкцията е наложена.“ 7. В чл. 83е, ал. 1: а) в основния текст думите „на окръжния или на апелативния съд“ се заличават. б) точка 3 се изменя така: „3. след влизане в сила на решението за налагане на санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1–4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт;“ в) създава се т. 7: „7. при постановяване на решение, непроверено по реда на чл. 83д по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната, е допуснато нарушение на материалния закон.“ 8. В § 1 на допълнителната разпоредба: а) точки 2 и 3 се изменят така: „2. „Пряка облага“ е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението. 3. „Непряка облага“ облага е всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници.“; б) създават се т. 7 и 8: „7. „Средства на Европейския съюз“ са средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират програми или проекти, финансирани със средства от тези фондове. 8. „Международна организация“ е организация и нейните подчинени органи, регламентирани от международното публично право, или друг орган, създаден чрез или въз основа на споразумение между две или повече държави.“  § 7. Неприключилите производства, образувани въз основа на мотивирано постановление по чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания, се довършват по досегашния ред. § 8. Този закон влиза в сила в 3-месечен срок след обнародването му в „Държавен вестник“.

ПРОЕКТ! МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предвиждащ промени и Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания Присъединяването на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е стратегически външнополитически приоритет за страната. Неговата реализация ще има важно значение за укрепването на нашата позиция в международен план и ще подпомогне икономическото развитие на страната и подобряването на жизнения стандарт на гражданите чрез привеждането на политиките в България в съответствие с най-добрите международни стандарти и практики в областта на държавното управление, финансите, икономиката, инвестициите, околната среда, в социалната и образователната сфера. Важна част от предприсъединителния процес на страната е успешното приключване на техническите прегледи, извършвани от комитетите и работните формати на ОИСР, в това число прегледа на Работната група за борба с подкупването в международните търговски сделки (Работната група за борба с подкупването на ОИСР). На 6 декември 2023 г. Работната група за борба с подкупването на ОИСР прие предварителната оценка за готовността на България за присъединяване към организацията по показателите, определени в Методологията на Работната група, за оценка на изпълнението на критериите за присъединяване към ОИСР в областта на борбата с корупцията. Важна част от прегледа е изпълнението на препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР (Конвенцията на ОИСР) и свързаните с нея инструменти . Докладът за Република България по фаза 4 съдържа анализ на ключови въпроси, свързани с разкриването на престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице, нивото на правоприлагане и отговорността на юридическите лица. Въз основа на направените констатации в доклада са формулирани общо 52 препоръки към страната за подобряване на националната институционална и законодателна рамка за борба с подкупа на чужди длъжностни лица, групирани в 18 области. Като страна по Конвенцията на ОИСР България следва да изпълни всички препоръки на Работната група на ОИСР за борба с подкупването. Изпълнението на препоръките, изискващи предприемането на законодателни действия за подобряване на наказателно-правната уредба на подкупа на чужди длъжностни лица и режима на отговорност на юридическите лица, е важна предпоставка за покриването на критериите за членство на България в ОИСР в областта на борбата с корупцията. Основните критики на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице се свеждат до несъответствието на състава за активен подкуп с изискванията на Конвенцията на ОИСР. Така например, според Работната група съставомерността на деянието по чл. 304, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) не отговаря на изискването на член 1, параграф 4, буква (в) от Конвенцията, а именно даването, предлагането или обещанието на подкупа да е с цел „длъжностното лице да извърши действие или да се въздържи от действие във връзка с изпълнението на служебните задължения“, което включва всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо дали попада в разрешената компетентност на служителя или излиза извън нея. Законовото изискване дарът или облагата да са предложени, обещани или дадени на друго лице със „съгласието на длъжностното лице“ (чл. 304в НК) също повдига притеснения. Докладът съдържа критики и по отношение на различното третиране на подкупа на чужди длъжностни лица и подкупа на местни длъжностни лица и липсата на квалифицирани състави за подкуп на чужди длъжностни лица, подобни на тези за подкупа на местни длъжностни лица, което е несъвместимо с чл. 3, параграф 1 от Конвенцията, която изисква сравними наказания за двете престъпления. Предложените изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) имат за цел да изпълнят отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. За пръв път със законопроекта се регламентира възможността за образуване на производство за реализация на отговорността на юридическото лице в случаите, когато то е създадено или използвано от лице по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 ЗАНН за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Предложеното изменение има за цел да позволи търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление (което често се наблюдава в случаите, при които юридическите лица са използвани за насочване на средства за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризъм). Със законопроекта се отговаря и на  препоръката на Комитета за предвиждане на по-ефективни, пропорционални и разубеждаващи имуществени санкции срещу юридическите лица, както и допълнителни неимуществени санкции, които да имат възпиращ ефект при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Приемането на предложените изменения ще осигури и пълно съответствие с изискванията на чл. 6 („Санкции за юридически лица“) на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. В момента по отношение на тази разпоредба е налице пълно несъответствие. Законопроектът си поставя за цел да съобрази и решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на Рамковото решение относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Констатациите на Съда на ЕС изискват реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство за реализиране на предвидената в чл. 83а ЗАНН отговорност, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението - източник на облага за юридическото лице. Изводите на съда донякъде се припокриват с аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност. 2. Цели на предложения проект на акт за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания: Предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс имат за цел да изменят състава на престъплението за подкуп на чуждо длъжностно лице, за да обхване всяко използване на служебното положение на длъжностното лице, независимо дали е в правомощията на длъжностното лице; да заличи изискването за предварително съгласие на длъжностното лице подкупът да бъде обещан, предложен или даден в полза на трети лица; да въведе разпоредба, с която квалифицирани случаи на подкуп на чуждо длъжностно лице да се санкционират по същия начин както квалифицираните случаи на подкуп на местни длъжностни лица. Предложените изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс имат за цел да гарантират, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развива паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави - членове на Работната група, които имат ненаказателна корпоративна отговорност за юридическите лица. В тази насока законопроектът има за цел да създаде гаранции, че пълният набор от инструменти за разследване в НПК, включително специални разузнавателни средства, могат да се използват и в производства срещу юридически лица; да гарантира правото на защита и условия за редовно призоваване на представител на юридическо лице. Предложените изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) имат за цел да се отговори на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България. 3. Същност на законодателните промени: 3.1. Предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс (НК) се свеждат до следното: Уеднаквява се режимът на наказателна отговорност и размерът на предвидените наказателни санкции в случаите, в които съставите – основни и квалифицирани, на пасивния и активния подкуп са осъществени от чуждо длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 15 НК с тези, в които подкупът е осъществен от длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. По този начин се отстранява неравноправното третиране на длъжностното лице и чуждото длъжностно лице, в случай на осъществени квалифицирани състави на пасивен и активен подкуп. Това се постига като се предвижда субектът на съставите на престъпления по чл. 301, ал. 1 – 3, чл. 304, ал. 1 – 3 и чл. 304а НК да е длъжностно лице или чуждо длъжностно лице. В отговор на критиките на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице, се създава нов състав на престъпление по чл. 301, ал. 5 НК, който инкриминира всяко поведение на длъжностното лице или на чуждото длъжностно лице, насочено към искане или приемане на дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приемане на обещание за дар или облага, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън хипотезите, в които се касае за извършване или неизвършване на действие по служба или загдето е извършено или не е извършено такова действие. Създава се и кореспондиращия състав на активен подкуп (в чл. 304, ал. 3 НК). По този начин се инкриминира всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо дали попада в разрешената компетентност на служителя или излиза извън нея, по повод на което е приета или поискана неследваща се облага. Предвижда се – със съответните изменения на чл. 301, ал. 1 НК, деянието да е съставомерно като пасивен подкуп не само когато деецът поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си, но и за друго лице – физическо или юридическо такова, като по този начин отпада изискването, визирано в актуалния чл. 304в от НК, за предварително съгласие на субекта на подкупа дарът или облагата да бъдат предложени, обещани или дадени другиму. По този начин се разширява обхватът на престъплението подкуп, като се обхващат и случаите, в които дарът или облагата се искат или получават от друго лице, без да е необходимо предварителното съгласие на субекта на подкупа. Съответни изменения се предвиждат и в уредбата на активния подкуп по чл. 304 НК. 3.2. Предложените изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се свеждат до следното: За пръв път в българското наказателнопроцесуално право се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице при извършено престъпление, което е сред посочените в чл. 83а, ал. 1 или 2 ЗАНН, следва да се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление. По този начин се съобразява тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. Създават се правни гаранции за еднакво произнасяне по отношение на вината и отговорността на подсъдимото физическо лице и отговорността на юридическото лице, с което се избягва необходимостта от иницииране на производство по възобновяване на делата. Постига се и процесуална икономия, тъй като се предвижда производството срещу физическото и юридическото лице да е единно. С оглед изпълнение на посочените цели, в НПК се въвежда процесуалната фигура на заинтересованото юридическо лице. Съгласно предлагания текст на чл. 73б от НПК, юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а ЗАНН, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице. Предвижда се, ако до започване на съдебното производство или след това юридическото лице бъде заличено, в производството да участва неговият правоприемник, когато има такъв. Регламентират се и правата на заинтересованото юридическо лице в съдебната фаза на производството – в чл. 73в. Предвижда се заинтересованото юридическо лице да се представлява в производството от повереник. Изрично се регламентира, че съдът му назначава особен представител – адвокат, в случай че законният представител или някой от законните представители на заинтересованото юридическо лице: 1. е подсъдим по делото или обвиняем в друго наказателно производство за престъплението, във връзка с което юридическото лице участва в производството; 2. е лице, спрямо което производството за престъплението е спряно, прекратено или завършено с влязла в сила присъда. Предвижда се производството срещу юридическото лице при извършено престъпление по чл. 83а, ал. 1 или 2 от ЗАНН, да се инициира въз основа на мотивирано предложение от прокурора за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице – приложение към обвинителния акт срещу физическото лице, обвинено за съответното престъпление, като се регламентират и минимално изискуеми реквизити към предложението. Предлага се, когато обвинението е за престъпление, посочено в чл. 83а ЗАНН, и към обвинителния акт е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, по разпореждане на съдията – докладчик препис от обвинителния акт и от предложението по чл. 246, ал. 5 да се връчва и на заинтересованото юридическо лице, като с връчването да му се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви с повереник и за възможността да му бъде назначен повереник или особен представител в случаите по чл. 100, ал. 2 и чл. 101а НПК, както и че неявяването му не е пречка за разглеждането и решаването на делото. Регламентират се последиците от прекратяването на наказателното производство, образувано по обвинителен акт, към който е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересовано юридическо лице, а именно – задължението на съда да изпрати делото, заедно с веществените доказателства, по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б ЗАНН. Предвиждат се и хипотези на прекратяване на наказателното производство само по отношение на заинтересованото юридическо лице, а именно, когато административнонаказателната му отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност и когато юридическото лице бъде заличено в съответния регистър. Предлага се детайлна уредба на допълнителното съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице и на въпросите за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение. Предвиждат се правила за присъждане на разноски в случаите, в които в производството като страна участва заинтересовано юридическо лице. Дава се подробна уредба на правомощията на въззивната и касационна инстанции по наказателни дела, когато в производството участва заинтересовано юридическо лице. Регламентира се възможността в някои хипотези заинтересованото юридическо лице да може да прави искане за възобновяване на наказателното дело. Регламентират се правата на заинтересованото юридическо лице в случаите, в които съдебното производство се развива по диференцираните наказателни процедури по глава двадесет и седма, „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, глава двадесет и осма, „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ и глава двадесет и девета от НПК, „Решаване на делото със споразумение“. По този начин се създава цялостна и завършена уредба на участието на заинтересованото юридическо лице в наказателното производство. 3.3. Предложените изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания се свеждат до следното: За пръв път със законопроекта се регламентира възможността за образуване на производство за реализиране на отговорността на юридическото лице в случаите, когато то е създадено или използвано от лице по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 ЗАНН за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Предложеното изменение има за цел да позволи търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица, и когато не е налице облага от извършеното престъпление (което често се наблюдава в случаите, при които юридическите лица са използвани за насочване на средства за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризъм). Обвързването на административнонаказателната отговорност с обогатяването на юридическото лице от престъплението според Комитета MONEYVAL противоречи на международните стандарти за борба с финансирането на тероризма и изпирането на пари и представлява сериозен недостатък на действащия режим по чл. 83а ЗАНН, който се цели да бъде отстранен със законодателното изменение. За да се отговори на критиките на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР, че имуществените санкции за юридическите лица по чл. 83а ЗАНН не са достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, в законопроекта се предлага нов алгоритъм на определяне на техния размер. За улеснение на правоприлагането при индивидуализацията на имуществената санкция в проекта е заложено диференциране на размера на санкцията в зависимост от равностойността на облагата, както следва: при размер на облагата до 100 000 лв. – максимална санкция до 1 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата до 250 000 лв. – максимална санкция до 2 500 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата до 500 000 лв. – максимална санкция до 5 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата над 500 000 лв. – максимална санкция до 10 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата. Когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението. Когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи, предвидената санкция е от 5 000 до 5 000 000 лв., но не по-малка от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението. За пръв път в действащото законодателство в областта на отговорността на юридическите лица при извършено престъпление се предвижда възможност съдът да наложи на юридическото лице и допълнителни неимуществени санкции, наред с имуществената санкция. Въвеждането на тези санкции имат за цел да се засили възпиращия ефект на санкционния режим и да попречи на санкционираните юридически лица да черпят права от своето противоправно поведение. Като възможни допълнителни санкции в проекта са предложени временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии; временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз; временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Тези санкции могат да бъдат с продължителност от една до три години, като за налагането им ще бъдат уведомявани Агенцията по обществените поръчки, дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет и Националната агенция по приходите. Предлага се в каталога на допълнителните санкции да бъде включено и публичното оповестяване на съдебното решение по подобие на общественото порицание. Предложението за въвеждане на допълнителни санкции, които да могат да се налагат наред с имуществената санкция, е съобразено с препоръките на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица, освен имуществени санкции в чл. 83а ЗАНН да се предвидят и друг вид санкции за юридическите лица, като например временно лишаване на юридическите лица от правото да се ползват от държавно подпомагане или помощи, изключване от процедури за възлагане на обществени поръчки в подходяща степен. С оглед на възможността за по-прецизно индивидуализиране на вида и размера на следващата се на юридическото лице санкция се предлага въвеждането на още едно обстоятелство, което да бъде съобразено от съда при преценка на размера на имуществената санкция в пределите, предвидени в закона – предходното санкциониране на юридическото лице по реда на чл. 83а, ал. 1 и 2 ЗАНН. По този начин уредбата на института на отговорността на юридическите лица ще даде възможност на съдилищата да прилагат ясни критерии при преценка на следващата се на юридическото лице санкция. Създават се правила за оповестяване на наложените санкции на юридическите лица, които са се обогатили или биха могли да се обогатят от извършено престъпление или са създадени или използвани за извършване на определени престъпления, с цел, от една страна, да не се допуснат злоупотреби при преобразуване на същите, а от друга – да се упражни по-ефективно превантивно въздействие по отношение на лицата, представляващи и управляващи юридически лица. Възможно е юридическото лице да се е обогатило от две или повече престъпления, или да е създадено или използвано за извършване на две или повече престъпления, извършени от едно или повече физически лица измежду субектите, посочени в член 83а, ал.1 ЗАНН. На законодателно ниво обаче и до момента не е разрешен въпросът дали в тези случаи на юридическото лице следва да се наложи една-единствена санкция или отделна санкция за всяко престъпление, пораждащо имуществена отговорност. В този смисъл със законопроекта се предлага съдът, след като определи имуществена санкция за всяко едно от престъпленията, да наложи най-тежката от тях. Този подход е установен и за физическите лица, отговорни съгласно Наказателния кодекс. В случай на съвкупност от престъпления, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът налага най-тежкото от тях. По този начин е въведен принципът на „поглъщане“ на наказанията. Допълнителните неимуществени санкции, ако бъдат наложени, се предвижда да се присъединяват към имуществената санкция. Един от съществените недостатъци на действащата уредба на ЗАНН, констатирани и от Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР, е липсата на законова възможност за отнемане на предмета на престъплението от юридическото лице, в случаите когато същият не може да бъде отнет в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението (в хипотезите когато наказателното производство не може да бъде образувано или е прекратено). За да съобрази тези критики, законопроектът предвижда институтът на отнемането да се прилага както по отношение на облагата от престъплението, така и по отношение на предмета на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане при условията и по реда на Наказателния кодекс. В съответствие с международните стандарти в законопроекта се посочва изрично, че когато вещта или имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, в полза на държавата се присъжда неговата парична равностойност. С цел, от една страна, облекчаване на процеса по доказване на юридическия факт, пораждащ отговорност за юридическото лице, а от друга – стимулиране на поведение, насочено към сезиране и съдействие на компетентните органи при извършено престъпление, се предвижда когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б ЗАНН някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът да налага санкцията под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него. Прецизира се кръгът от физически лица, чиято престъпна дейност води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица, чрез добавяне на лицата, които се явяват изпълнители по договори с юридическото лице. Прецизира се и уредбата на правилата за действие на разпоредбата на чл. 83а ЗАНН по място, като се уточнява, че по този ред отговаря и юридическо лице, което е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България, както и юридическо лице, което няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България. С цел преодоляване на противоречивата съдебна практика се актуализират правилата за погасяване на административнонаказателната отговорност на юридическите лица по давност, като изрично се подчертава, че отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2 на чл. 83а от ЗАНН. Указва се, че давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Съществени промени се предлагат по отношение на уредбата на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица при извършено престъпление. Предвид обстоятелството, че с предлаганите изменения в НПК се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице се ангажира ведно с тази на виновното физическо лице в наказателното производство, редът, предвиден в чл. 83б и следващите от ЗАНН, придобива субсидиарен характер. Предвижда се производство по реда на ЗАНН да се води само в случай че не е възможно да се води производство срещу юридическото лице по НПК, а именно, когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 ЗАНН не може да се образува или образуваното е прекратено от прокурора на основание чл. 24, ал. 1 или ал. 4 – 6 НПК; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е прекратено от съда при условията и по реда на чл. 250, ал. 1 или чл. 289, ал. 1 НПК; когато наказателното производство срещу лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е решено със споразумение по чл. 381 или чл. 384а, ал. 2 НПК; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е приключило с влязла в сила присъда и в производството не е било привлечено заинтересованото юридическо лице; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1-3, 5 и 6 или чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК и когато е налице влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Усъвършенства се и се осъвременява уредбата на съдебното производство по реализиране на отговорността на юридическите лица по ЗАНН, чрез предвиждане на ясни правила по отношение на процесуалното представителство и призоваването на юридическото лице пред съда, правилата за произнасяне на съда с окончателния му съдебен акт и присъждането на разноски. Допълват се основанията за възобновяване на административнонаказателното производство, развило се и приключило по реда на чл. 83б и следващите от ЗАНН. Осъвременяват се легалните дефиниции за пряка и непряка облага от престъплението, които подлежат на отнемане в полза на държавата. Създават се дефиниции на „средства на Европейския съюз“ и на „международна организация“. 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предвиждащ промени и в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания: С предложените изменения и допълнения ще бъдат постигнати следните резултати: 4.1. Изпълнение на приоритетните препоръки от доклада за Република България по фаза 4, което е от ключово значение за получаване на положително становище от Работната група относно готовността на страната ни за членство в ОИСР. 4.2. Привеждане на политиките в България в съответствие с най-добрите международни стандарти, което е предпоставка за успешното завършване на процеса по присъединяване към ОИСР. Присъединяването на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще подпомогне икономическото развитие на Република България и подобряването на жизнения стандарт на гражданите ни. 4.3. Изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. за предвиждане на по-ефективни, пропорционални и разубеждаващи имуществени санкции срещу юридическите лица, както и допълнителни неимуществени санкции, които да имат възпиращ ефект при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. 4.4. Осигуряване на пълно съответствие с изискванията на чл. 6 Санкции за юридически лица на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. 4.5. Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението – източник на облага за юридическото лице. 4.6. Подобряване на международния авторитет на българската държава. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни с оглед на необходимостта да се предприемат спешни мерки за изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР и свързаните с нея инструменти.

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК). ……………………………………………… Лице за контакт: Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието, ел. поща: Al_Stefanov@justice.government.bg. Емилия Александрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерство на правосъдието, ел. поща: Em_Aleksandrova@justice.government.bg. Теа Пенева главен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“, ел. поща: t_peneva@justice.government.bg. Телефон и ел. поща: 02/9237 344 02/9237 314 02/9237 429 Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Несъответствие на разпоредбите на Наказателния кодекс (НК) с критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие: На 6 декември 2023 г. Работната група за борба с подкупването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прие предварителната оценка за готовността на България за присъединяване към организацията по показателите, определени в Методологията на Работната група, за оценка на изпълнението на критериите за присъединяване към ОИСР в областта на борбата с корупцията. Важна част от прегледа е изпълнението на препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР (Конвенцията на ОИСР) и свързаните с нея инструменти. Докладът за Република България по фаза 4 съдържа анализ на ключови въпроси, свързани с разкриването на престъплението подкуп на чуждо длъжностно лице, нивото на правоприлагане и отговорността на юридическите лица. Въз основа на направените констатации в доклада са формулирани общо 52 препоръки към страната за подобряване на националната институционална и законодателна рамка за борба с подкупа на чужди длъжностни лица, групирани в 18 области. Като страна по Конвенцията на ОИСР България следва да изпълни всички препоръки на Работната група на ОИСР за борба с подкупването. Изпълнението на препоръките, изискващи предприемането на законодателни действия за подобряване на наказателно-правната уредба на подкупа на чужди длъжностни лица и режима на отговорност на юридическите лица, е важна предпоставка за покриването на критериите за членство на България в ОИСР в областта на борбата с корупцията. Проблем 2. Несъответствие на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) с критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и необходимост от изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. : Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), за да бъдат изпълнени отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. и да се отговори на препоръката на Комитета за предвиждане на по-ефективни, пропорционални и разубеждаващи имуществени санкции срещу юридическите лица, както и допълнителни неимуществени санкции, които да имат възпиращ ефект при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Предложените изменения ще осигурят и пълно съответствие с изискванията на чл. 6 („Санкции за юридически лица“) на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. В момента по отношение на тази разпоредба е налице пълно несъответствие. Проблем 3. Несъответствие на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г. : Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в НПК, които да съобразят решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от месец ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на Рамковото решение относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Констатациите на Съда на ЕС изискват реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство за реализиране на предвидената в чл. 83а ЗАНН отговорност, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението - източник на облага за юридическото лице. Изводите на съда донякъде се припокриват с аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблем 1. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в НК, предвид основните критики на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице, които се свеждат до несъответствието на състава за активен подкуп с изискванията на Конвенцията на ОИСР. Така например, според Работната група съставомерността на деянието по чл. 304, ал. 1 НК не отговаря на изискването на член 1, параграф 4, буква (в) от Конвенцията, а именно даването, предлагането или обещанието на подкупа да е с цел „длъжностното лице да извърши действие или да се въздържи от действие във връзка с изпълнението на служебните задължения“, което включва всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо дали попада в разрешената компетентност на служителя или излиза извън нея. Законовото изискване дарът или облагата да са предложени, обещани или дадени на друго лице със „съгласието на длъжностното лице“ (чл. 304в НК) също повдига притеснения. Докладът съдържа критики и по отношение на различното третиране на подкупа на чужди длъжностни лица и подкупа на местни длъжностни лица и липсата на квалифицирани състави за подкуп на чужди длъжностни лица, подобни на тези за подкупа на местни длъжностни лица, което е несъвместимо с чл. 3, параграф 1 от Конвенцията, която изисква сравними наказания за двете престъпления. Проблем 2. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в ЗАНН за да се отговори на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България. Проблем 3. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в НПК с оглед съобразяване решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от месец ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на Рамковото решение относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Констатациите на Съда на ЕС изискват реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство за реализиране на предвидената в чл. 83а ЗАНН отговорност, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението - източник на облага за юридическото лице. Изводите на съда донякъде се припокриват с аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност. По този начин ще се създадат гаранции, че пълният набор от инструменти за разследване в НПК, включително специални разузнавателни средства, могат да се използват и в производства срещу юридически лица. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно изброените по-горе проблеми 1-3 да бъдат решeни в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Проблем 1. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в НК, предвид основните критики на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице се, които се свеждат до несъответствието на състава за активен подкуп с изискванията на Конвенцията на ОИСР. Проблем 2. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в ЗАНН, за да се отговори на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България. Ще бъде осигурено и пълно съответствие с изискванията на чл. 6 („Санкции за юридически лица“) на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. В момента по отношение на тази разпоредба е налице пълно несъответствие. Проблем 3. Необходимо е да се предприемат действия за изменения и допълнения в НПК, за да се гарантира, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развива паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави - членове на Работната група, които имат ненаказателна корпоративна отговорност за юридическите лица. В тази насока ще се създадат гаранции, че пълният набор от инструменти за разследване в НПК, включително специални разузнавателни средства, могат да се използват и в производства срещу юридически лица; да гарантира правото на защита и условия за редовно призоваване на представител на юридическо лице. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицираните по-горе проблеми. На 6 декември 2023 г. Работната група за борба с подкупването на ОИСР прие предварителната оценка за готовността на България за присъединяване към ОИСР по показателите, определени в Методологията на Работната група, за оценка на изпълнението на критериите за присъединяване към ОИСР в областта на борбата с корупцията. Важна част от прегледа е изпълнението на препоръките от доклада за България по фаза 4 от мониторинга по прилагането на Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на ОИСР (Конвенцията на ОИСР) и свързаните с нея инструменти. Като страна по Конвенцията на ОИСР България следва да изпълни всички препоръки на Работната група на ОИСР за борба с подкупването. Изпълнението на препоръките, изискващи предприемането на законодателни действия за подобряване на наказателно-правната уредба на подкупа на чужди длъжностни лица и режима на отговорност на юридическите лица, е важна предпоставка за покриването на критериите за членство на България в ОИСР в областта на борбата с корупцията. На следващо място към Република България са отправени препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. В резултат на доклада по отношение на Република България се прилага най-тежката процедура за мониторинг на MONEYVAL, а именно „Процедурата на засилен мониторинг”. Междувременно е започнала и Процедурата на FATF за наблюдение на България, като поради липсата на достатъчно предприети мерки през 2022 г. държавата е поставена и в поддържания от FATF списък на държави под засилен мониторинг - т.нар. „сив списък“. Последиците за България в международноправен и икономически план от включването в него са изключително негативни, а констатираните слабости вредят на имиджа на България като правова държава, предприемаща адекватни мерки за противодействие на престъпността. Установените несъответствия се разполагат в три големи групи: Действаща нормативна рамка не позволява и съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението – източник на облага за юридическото лице. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1. Несъответствие на разпоредбите на Наказателния кодекс с критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които да изменят състава на престъплението за подкуп на чуждо длъжностно лице, за да се обхване всяко използване на служебното положение на длъжностното лице, независимо дали е в правомощията на длъжностното лице; да се заличи изискването за предварително съгласие на длъжностното лице подкупът да бъде обещан, предложен или даден в полза на трети лица; да се въведе разпоредба, с която квалифицирани случаи на подкуп на чуждо длъжностно лице да се санкционират по същия начин както квалифицираните случаи на подкуп на местни длъжностни лица. Проблем 2. Несъответствие на разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания с критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с които да се отговори на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България. Проблем 3. Несъответствие на разпоредбите на НПК с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г. и необходимост от изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. , които да гарантират, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развива паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави - членове на Работната група, които имат ненаказателна корпоративна отговорност за юридическите лица. отговорността на юридическото лице при извършено престъпление, което е сред посочените в чл. 83а, ал. 1 или 2 ЗАНН, следва да се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление. По този начин ще бъде съобразено тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. Единствено чрез законови изменения е възможно да се осигури пълното транспониране в българското законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма. Необходимо е да се предпиемат действия за пълното въвеждане на Директивата и прекратяване на наказателната процедура срещу България, която е образувана от ЕК за неправилно въвеждане на определени разпоредби на Директивата. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт, както и анализи на изпълнението на политиката. Цели: Цел 1. Изпълнение на препоръките от доклада за Република България по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице в съответствие с изискванията на Конвенцията на ОИСР, чрез приемане на законодателни промени в НК. Цел 2. Изпълнение на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България, чрез законодателни промени в ЗАНН. Цел 3. Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението– източник на облага за юридическото лица, чрез законодателни промени в НПК. Цел. 4. Съобразяване на аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност, чрез законодателни промени в НПК. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. Заинтересовани страни: Министерството на правосъдието; Министерството на финансите; - Националната агенция за приходите; - Министерството на вътрешните работи; - Държавна агенция „Национална сигурност“; - Комисията за противодействие на корупцията; - Агенцията по вписванията; - Агенцията по обществени поръчки; - Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; - Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; - Обвиняеми и подсъдими лица; - Пострадалите лица по смисъла на чл. 74 НПК; - Физически и юридически лица, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от престъпни посегателства. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните по-горе проблеми 1-3. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) При този вариант няма да бъде осигурено: 1. Изпълнение на приоритетните препоръки от доклада за Република България по фаза 4, което е от ключово значение за получаване на положително становище от Работната група относно готовността на страната ни за членство в ОИСР. 2. Изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. за предвиждане на по-ефективни, пропорционални и разубеждаващи имуществени санкции срещу юридическите лица, както и допълнителни неимуществени санкции, които да имат възпиращ ефект при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. 3. Пълно съответствие с изискванията на чл. 6 Санкции за юридически лица на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. 4. Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението – източник на облага за юридическото лице. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават. Административна тежест: Няма промяна. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2. „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“: При този вариант предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс се свеждат до следното: Уеднаквява се режимът на наказателна отговорност и размерът на предвидените наказателни санкции в случаите, в които съставите – основни и квалифицирани, на пасивния и активния подкуп са осъществени от чуждо длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 15 НК с тези, в които подкупът е осъществен от длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1 НК. По този начин се отстранява неравноправното третиране на длъжностното лице и чуждото длъжностно лице, в случай на осъществени квалифицирани състави на пасивен и активен подкуп. Това се постига като се предвижда субектът на съставите на престъпления по чл. 301, ал. 1 – 3, чл. 304, ал. 1 – 3 и чл. 304а НК да е длъжностно лице или чуждо длъжностно лице. В отговор на критиките на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице, се създава нов състав на престъпление по чл. 301, ал. 5 НК, който инкриминира всяко поведение на длъжностното лице или на чуждото длъжностно лице, насочено към искане или приемане на дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приемане на обещание за дар или облага, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън хипотезите, в които се касае за извършване или неизвършване на действие по служба или загдето е извършено или не е извършено такова действие. Създава се и кореспондиращия състав на активен подкуп (в чл. 304, ал. 3 НК). По този начин се инкриминира всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо дали попада в разрешената компетентност на служителя или излиза извън нея, по повод на което е приета или поискана неследваща се облага. Предвижда се – със съответните изменения на чл. 301, ал. 1 НК, деянието да е съставомерно като пасивен подкуп не само когато деецът поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си, но и за друго лице – физическо или юридическо такова, като по този начин отпада изискването, визирано в актуалния чл. 304в от НК, за предварително съгласие на субекта на подкупа дарът или облагата да бъдат предложени, обещани или дадени другиму. По този начин се разширява обхватът на престъплението подкуп, като се обхващат и случаите, в които дарът или облагата се искат или получават от друго лице, без да е необходимо предварителното съгласие на субекта на подкупа. Съответни изменения се предвиждат и в уредбата на активния подкуп по чл. 304 НК. При този вариант предложените изменения и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания се свеждат до следното: За пръв път със законопроекта се регламентира възможността за образуване на производство за реализиране на отговорността на юридическото лице в случаите, когато то е създадено или използвано от лице по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 ЗАНН за тероризъм, изпиране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Предложеното изменение има за цел да позволи търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица, и когато не е налице облага от извършеното престъпление (което често се наблюдава в случаите, при които юридическите лица са използвани за насочване на средства за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризъм). Обвързването на административнонаказателната отговорност с обогатяването на юридическото лице от престъплението според Комитета MONEYVAL противоречи на международните стандарти за борба с финансирането на тероризма и изпирането на пари и представлява сериозен недостатък на действащия режим по чл. 83а ЗАНН, който се цели да бъде отстранен със законодателното изменение. За да се отговори на критиките на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР, че имуществените санкции за юридическите лица по чл. 83а ЗАНН не са достатъчно ефективни, пропорционални и възпиращи, в законопроекта се предлага нов алгоритъм на определяне на техния размер. За улеснение на правоприлагането при индивидуализацията на имуществената санкция в проекта е заложено диференциране на размера на санкцията в зависимост от равностойността на облагата, както следва: при размер на облагата до 100 000 лв. – максимална санкция до 1 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата до 250 000 лв. – максимална санкция до 2 500 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата до 500 000 лв. – максимална санкция до 5 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата; при размер на облагата над 500 000 лв. – максимална санкция до 10 000 000 лв., но не по-малка от равностойността на облагата. Когато равностойността на облагата надвишава 10 000 000 лв., на юридическото лице се налага имуществена санкция в по-високия размер между равностойността на облагата и 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението. Когато облагата няма имуществен характер или размерът и не може да се установи, предвидената санкция е от 5 000 до 5 000 000 лв., но не по-малка от 5 на сто от годишния оборот на юридическото лице за годината, предхождаща тази, в която е извършено престъплението. За пръв път в действащото законодателство в областта на отговорността на юридическите лица при извършено престъпление се предвижда възможност съдът да наложи на юридическото лице и допълнителни неимуществени санкции, наред с имуществената санкция. Въвеждането на тези санкции имат за цел да се засили възпиращия ефект на санкционния режим и да попречи на санкционираните юридически лица да черпят права от своето противоправно поведение. Като възможни допълнителни санкции в проекта са предложени временна забрана за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии; временна забрана за участие в процедури за получаване на средства на Европейския съюз; временна забрана да се получават данъчни облекчения, субсидии и безвъзмездни средства от държавния или общинския бюджет. Тези санкции могат да бъдат с продължителност от една до три години, като за налагането им ще бъдат уведомявани Агенцията по обществените поръчки, дирекция „Координация на политики и концесии“ в администрацията на Министерския съвет и Националната агенция по приходите. Предлага се в каталога на допълнителните санкции да бъде включено и публичното оповестяване на съдебното решение по подобие на общественото порицание. Предложението за въвеждане на допълнителни санкции, които да могат да се налагат наред с имуществената санкция, е съобразено с препоръките на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица, освен имуществени санкции в чл. 83а ЗАНН да се предвидят и друг вид санкции за юридическите лица, като например временно лишаване на юридическите лица от правото да се ползват от държавно подпомагане или помощи, изключване от процедури за възлагане на обществени поръчки в подходяща степен. С оглед на възможността за по-прецизно индивидуализиране на вида и размера на следващата се на юридическото лице санкция се предлага въвеждането на още едно обстоятелство, което да бъде съобразено от съда при преценка на размера на имуществената санкция в пределите, предвидени в закона – предходното санкциониране на юридическото лице по реда на чл. 83а, ал. 1 и 2 ЗАНН. По този начин уредбата на института на отговорността на юридическите лица ще даде възможност на съдилищата да прилагат ясни критерии при преценка на следващата се на юридическото лице санкция. Създават се правила за оповестяване на наложените санкции на юридическите лица, които са се обогатили или биха могли да се обогатят от извършено престъпление или са създадени или използвани за извършване на определени престъпления, с цел, от една страна, да не се допуснат злоупотреби при преобразуване на същите, а от друга – да се упражни по-ефективно превантивно въздействие по отношение на лицата, представляващи и управляващи юридически лица. Възможно е юридическото лице да се е обогатило от две или повече престъпления, или да е създадено или използвано за извършване на две или повече престъпления, извършени от едно или повече физически лица измежду субектите, посочени в член 83а, ал.1 ЗАНН. На законодателно ниво обаче и до момента не е разрешен въпросът дали в тези случаи на юридическото лице следва да се наложи една-единствена санкция или отделна санкция за всяко престъпление, пораждащо имуществена отговорност. В този смисъл със законопроекта се предлага съдът, след като определи имуществена санкция за всяко едно от престъпленията, да наложи най-тежката от тях. Този подход е установен и за физическите лица, отговорни съгласно Наказателния кодекс. В случай на съвкупност от престъпления, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, съдът налага най-тежкото от тях. По този начин е въведен принципът на „поглъщане“ на наказанията. Допълнителните неимуществени санкции, ако бъдат наложени, се предвижда да се присъединяват към имуществената санкция. Един от съществените недостатъци на действащата уредба на ЗАНН, констатирани и от Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР, е липсата на законова възможност за отнемане на предмета на престъплението от юридическото лице, в случаите когато същият не може да бъде отнет в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението (в хипотезите когато наказателното производство не може да бъде образувано или е прекратено). За да съобрази тези критики, законопроектът предвижда институтът на отнемането да се прилага както по отношение на облагата от престъплението, така и по отношение на предмета на престъплението, ако не подлежи на връщане или възстановяване, или на отнемане при условията и по реда на Наказателния кодекс. В съответствие с международните стандарти в законопроекта се посочва изрично, че когато вещта или имуществото – предмет на престъплението, липсва или е отчуждено, в полза на държавата се присъжда неговата парична равностойност. С цел, от една страна, облекчаване на процеса по доказване на юридическия факт, пораждащ отговорност за юридическото лице, а от друга – стимулиране на поведение, насочено към сезиране и съдействие на компетентните органи при извършено престъпление, се предвижда когато до образуване на досъдебното производство за извършеното престъпление, а когато такова не може да се образува – до внасяне на предложение от прокурора по чл. 83б ЗАНН някое от лицата по ал. 1, т. 1 – 3 доброволно е съобщило на властта за извършеното престъпление и е улеснило разкриването и доказването му, съдът да налага санкцията под предвидения най-нисък размер или срок, но не по-малко от една втора от него. Прецизира се кръгът от физически лица, чиято престъпна дейност води до ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица, чрез добавяне на лицата, които се явяват изпълнители по договори с юридическото лице. Прецизира се и уредбата на правилата за действие на разпоредбата на чл. 83а ЗАНН по място, като се уточнява, че по този ред отговаря и юридическо лице, което е със седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 или 2 е извършено извън територията на Република България, както и юридическо лице, което няма седалище на територията на Република България, в случай че престъплението по ал. 1 е извършено на територията на Република България. С цел преодоляване на противоречивата съдебна практика се актуализират правилата за погасяване на административнонаказателната отговорност на юридическите лица по давност, като изрично се подчертава, че отговорността на юридическото лице се погасява с изтичане на срок, равен по продължителност на давностния срок, установен за съответното престъпление, по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс, считано от датата на извършване на престъплението по ал. 1 или 2 на чл. 83а от ЗАНН. Указва се, че давността започва да тече от довършването на престъплението, при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Съществени промени се предлагат по отношение на уредбата на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на юридическите лица при извършено престъпление. Предвид обстоятелството, че с предлаганите изменения в НПК се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице се ангажира ведно с тази на виновното физическо лице в наказателното производство, редът, предвиден в чл. 83б и следващите от ЗАНН, придобива субсидиарен характер. Предвижда се производство по реда на ЗАНН да се води само в случай че не е възможно да се води производство срещу юридическото лице по НПК, а именно, когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 ЗАНН не може да се образува или образуваното е прекратено от прокурора на основание чл. 24, ал. 1 или ал. 4 – 6 НПК; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е прекратено от съда при условията и по реда на чл. 250, ал. 1 или чл. 289, ал. 1 НПК; когато наказателното производство срещу лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1 – 4 за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е решено със споразумение по чл. 381 или чл. 384а, ал. 2 НПК; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е приключило с влязла в сила присъда и в производството не е било привлечено заинтересованото юридическо лице; когато наказателното производство за престъплението по чл. 83а, ал. 1 или 2 е спряно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1-3, 5 и 6 или чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК и когато е налице влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Усъвършенства се и се осъвременява уредбата на съдебното производство по реализиране на отговорността на юридическите лица по ЗАНН, чрез предвиждане на ясни правила по отношение на процесуалното представителство и призоваването на юридическото лице пред съда, правилата за произнасяне на съда с окончателния му съдебен акт и присъждането на разноски. Допълват се основанията за възобновяване на административнонаказателното производство, развило се и приключило по реда на чл. 83б и следващите от ЗАНН. Осъвременяват се легалните дефиниции за пряка и непряка облага от престъплението, които подлежат на отнемане в полза на държавата. Създават се дефиниции на „средства на Европейския съюз“ и на „международна организация“. При този вариант предложените изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс се свеждат до следното: За пръв път в българското наказателнопроцесуално право се въвежда принципното положение, че отговорността на юридическото лице при извършено престъпление, което е сред посочените в чл. 83а, ал. 1 или 2 ЗАНН, следва да се реализира в рамките на наказателното производство, водено срещу физическото лице, обвинено за извършеното престъпление. По този начин се съобразява тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че на последното не е била дадена възможност да оспори действителното извършване на престъплението. Създават се правни гаранции за еднакво произнасяне по отношение на вината и отговорността на подсъдимото физическо лице и отговорността на юридическото лице, с което се избягва необходимостта от иницииране на производство по възобновяване на делата. Постига се и процесуална икономия, тъй като се предвижда производството срещу физическото и юридическото лице да е единно. С оглед изпълнение на посочените цели, в НПК се въвежда процесуалната фигура на заинтересованото юридическо лице. Съгласно предлагания текст на чл. 73б от НПК, юридическото лице, спрямо което са налице основанията за налагане на санкция по чл. 83а ЗАНН, участва в съдебното производство като заинтересовано юридическо лице. Предвижда се, ако до започване на съдебното производство или след това юридическото лице бъде заличено, в производството да участва неговият правоприемник, когато има такъв. Регламентират се и правата на заинтересованото юридическо лице в съдебната фаза на производството – в чл. 73в. Предвижда се заинтересованото юридическо лице да се представлява в производството от повереник. Изрично се регламентира, че съдът му назначава особен представител – адвокат, в случай че законният представител или някой от законните представители на заинтересованото юридическо лице: 1. е подсъдим по делото или обвиняем в друго наказателно производство за престъплението, във връзка с което юридическото лице участва в производството; 2. е лице, спрямо което производството за престъплението е спряно, прекратено или завършено с влязла в сила присъда. Предвижда се производството срещу юридическото лице при извършено престъпление по чл. 83а, ал. 1 или 2 от ЗАНН, да се инициира въз основа на мотивирано предложение от прокурора за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице – приложение към обвинителния акт срещу физическото лице, обвинено за съответното престъпление, като се регламентират и минимално изискуеми реквизити към предложението. Предлага се, когато обвинението е за престъпление, посочено в чл. 83а ЗАНН, и към обвинителния акт е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, по разпореждане на съдията – докладчик препис от обвинителния акт и от предложението по чл. 246, ал. 5 да се връчва и на заинтересованото юридическо лице, като с връчването да му се съобщава за насрочването на разпоредителното заседание и за въпросите по чл. 248, ал. 1, за правото му да се яви с повереник и за възможността да му бъде назначен повереник или особен представител в случаите по чл. 100, ал. 2 и чл. 101а НПК, както и че неявяването му не е пречка за разглеждането и решаването на делото. Регламентират се последиците от прекратяването на наказателното производство, образувано по обвинителен акт, към който е приложено мотивирано предложение за налагане на санкция на заинтересовано юридическо лице, а именно – задължението на съда да изпрати делото, заедно с веществените доказателства, по компетентност на съответния прокурор за внасяне на предложение по реда на чл. 83б ЗАНН. Предвиждат се и хипотези на прекратяване на наказателното производство само по отношение на заинтересованото юридическо лице, а именно, когато административнонаказателната му отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност и когато юридическото лице бъде заличено в съответния регистър. Предлага се детайлна уредба на допълнителното съдържание на присъдата при участие на заинтересовано юридическо лице и на въпросите за отговорността на заинтересованото юридическо лице, по които съдът може да се произнесе и с определение. Предвиждат се правила за присъждане на разноски в случаите, в които в производството като страна участва заинтересовано юридическо лице. Дава се подробна уредба на правомощията на въззивната и касационна инстанции по наказателни дела, когато в производството участва заинтересовано юридическо лице. Регламентира се възможността в някои хипотези заинтересованото юридическо лице да може да прави искане за възобновяване на наказателното дело. Регламентират се правата на заинтересованото юридическо лице в случаите, в които съдебното производство се развива по диференцираните наказателни процедури по глава двадесет и седма, „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, глава двадесет и осма, „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ и глава двадесет и девета от НПК, „Решаване на делото със споразумение“. По този начин се създава цялостна и завършена уредба на участието на заинтересованото юридическо лице в наказателното производство. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс ще изменят състава на престъплението за подкуп на чуждо длъжностно лице, за да обхване всяко използване на служебното положение на длъжностното лице, независимо дали е в правомощията на длъжностното лице; да заличи изискването за предварително съгласие на длъжностното лице подкупът да бъде обещан, предложен или даден в полза на трети лица; да въведе разпоредба, с която квалифицирани случаи на подкуп на чуждо длъжностно лице да се санкционират по същия начин както квалифицираните случаи на подкуп на местни длъжностни лица. Предложените изменения и допълнения на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ще отговорят на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България. Предложените изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс ще гарантират, че когато е уместно, производството срещу физически и юридически лица ще се развива паралелно в едно и също дело, следвайки практиката на някои други държави - членове на Работната група, които имат ненаказателна корпоративна отговорност за юридическите лица. В тази насока законопроектът има за цел да създаде гаранции, че пълният набор от инструменти за разследване в НПК, включително специални разузнавателни средства, могат да се използват и в производства срещу юридически лица; да гарантира правото на защита и условия за редовно призоваване на представител на юридическо лице. По този начин ще бъде осигурено пълно съответствие с изискванията на чл. 6 Санкции за юридически лица на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. И не на последно място, ще бъде съобразено тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението – източник на облага за юридическото лице. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва. Административна тежест: Не се наблюдава промяна. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Ненормативна намеса“: При този вариант няма да бъде осигурено: 1. Изпълнение на приоритетните препоръки от доклада за Република България по фаза 4, което е от ключово значение за получаване на положително становище от Работната група относно готовността на страната ни за членство в ОИСР. 2. Изпълнение на отправените към Република България препоръки, съдържащи се в Доклада от Петия оценителен кръг на Комитета на експертите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (MONEYVAL) към Съвета на Европа от 18 май 2022 г. за предвиждане на по-ефективни, пропорционални и разубеждаващи имуществени санкции срещу юридическите лица, както и допълнителни неимуществени санкции, които да имат възпиращ ефект при борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. 3. Пълно съответствие с изискванията на чл. 6 Санкции за юридически лица на Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. 4. Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението – източник на облага за юридическото лице. Описание: Прилагането на организационни и институционални мерки няма да доведе до решаване на констатираните проблеми 1-3. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават. Административна тежест: Няма промяна. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1. Изпълнение на препоръките от доклада за Република България по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице в съответствие с изискванията на Конвенцията на ОИСР чрез чрез приемане на законодателни промени в НК. Ниска Висока Ниска Ефикасност Цел 1: Изпълнение на препоръките от доклада за Република България по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице в съответствие с изискванията на Конвенцията на ОИСР, чрез приемане на законодателни промени в НК. Ниска Висока Ниска Съгласуваност Цел 1: Изпълнение на препоръките от доклада за Република България по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на ОИСР относно материалната уредба на подкупа на чуждо длъжностно лице в съответствие с изискванията на Конвенцията на ОИСР, чрез приемане на законодателни промени в НК. Ниска Висока Ниска 5.2. По проблем 2: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел: 2 Изпълнение на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България, чрез законодателни промени в ЗАНН. Ниска Висока Ниска Ефикасност Цел: 2 Изпълнение на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България, чрез законодателни промени в ЗАНН. Ниска Висока Ниска Съгласуваност Цел: 2 Изпълнение на отправените препоръки към Република България с доклада по фаза 4 на Работната група за борба с подкупването на чужди длъжностни лица към ОИСР относно отговорността на юридическите лица по чл. 83а и следващите от ЗАНН за извършени престъпления; да се усъвършенства режимът за реализация на отговорността на юридическите лица по чл. 83а и сл. от ЗАНН, и да се достигне до по-справедливо санкциониране на същите, както и да се отговори на препоръки на MONEYVAL, приети в рамките на Петия кръг за оценка на България, чрез законодателни промени в ЗАНН. Ниска Висока Ниска 5.3. По проблем 3: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 3: Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението– източник на облага за юридическото лица, чрез законодателни промени в НПК. Цел 4. Съобразяване на аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност, чрез законодателни промени в НПК. Ниска Висока Ниска Ефикасност Цел 3: Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението– източник на облага за юридическото лица, чрез законодателни промени в НПК. Цел 4. Съобразяване на аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност, чрез законодателни промени в НПК. Ниска Висока Ниска Съгласуваност Цел 3: Съобразяване на тълкуването на чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, дадено с Решението на Съда на ЕС по дело С-203/21 „ДЕЛТА СТРОЙ 2003“ от 10 ноември 2022 г., изискващо реформи в наказателния процес, които да позволят защита на юридическите лица, срещу които има образувано производство по чл. 83а от ЗАНН, в рамките на наказателното производство срещу физическия извършител на престъплението– източник на облага за юридическото лица, чрез законодателни промени в НПК. Цел 4. Съобразяване на аргументите на Работната група за борба с подкупването на ОИСР към една от препоръките от доклада по фаза 4, съгласно която страната ни следва да обмисли комбиниране на производствата срещу физически и юридически лица по едно и също дело, следвайки практиката на някои други членове на Работната група с ненаказателна корпоративна отговорност, чрез законодателни промени в НПК. Ниска Висока Ниска 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.Директива 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. Решение на Съда на ЕС по дело С-203/21 ДЕЛТА СТРОЙ 2003 от 10 ноември 2022 г. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Наказателен кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закон за административните нарушения и наказания, Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Наказателен кодекс - https://lex.bg/laws/ldoc/1589654529; 2. Наказателно-процесуален кодекс - https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224; 3. Закон за административните нарушения и наказания - https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2126821377; 4. Официален уебсайт на Европейския съюз: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62021CJ0203 5. Директива (ЕС) 2024/1712 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година за изменение на Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=OJ%3AL_202401712 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: д-р Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство“