Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата

ПРОЕКТ НА ЗИД НА ЗДвПС предлаганото изменение и допълнение на посочения закон се дефинира нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за същия възниква правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото същите имат отношение към безопасността на движението по пътищата.Причината да разглеждаме настоящият проект за изменение и допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобрение и постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната.Картината за травматизма по пътищата към момента е следната:Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем.Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя.През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г.В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно.За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надежда и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение.Заедно с горното, както беше отбелязано, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на тази дейност.С предложението за изменение и допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво, което в своята същност представлява системно интегрирани в процесите наблюдение, анализ и оценка, обхващащи действията на засегнатите лица на етап прогнозиране, планиране, реализиране и отчитане на дейността им. Мониторинговат се нормативно установените функции на компетентни институции, различни програми, разходване на бюджети, спазване на нормативно установени правила и заповеди, проследява се ефектът от проведени кампании, ефективността от разходването на бюджетни средства, като се съпоставят със статистически измерими резултати, за да стане ясно какъв точно ефект следва от дейността на централните и регионални органи и така да се даде обратна връзка към органите отговорни за вземане на решения, относно оптимизиране на нормативната уредба и дейността на органи и лица, с фокус върху ефикасността. Особено важно е, че мониторинга ще даде възможност да се свържат политиките на централно и регионално ниво, обединявайки ги, подчинявайки ги на един стандарт, принципи, маниерност и конкретни действия. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция.Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действа в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата.Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията.

С П Р А В К А за отразяване на становищата, получени след проведено обществено обсъждане, в изпълнение на чл. 26 от Закона за нормативните актове, на проект на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) Лице Предложение Приема/не приема Мотиви 1. joro112 26 юли 2025 г. 18:20:32 ч., публикуван на Портала за обществени консултации ДАБДП е като арменски поп , може да се оплачеш от нередности, но полза никаква. Една от многото администрации създадени за парашутисти, предимно пенсионирани полицаи да си допълват пенсиите. Малина Крумова беше назначена за да си вземе майчинството.Всички документи са произведения на фантазии, без срокове, отговорни лица, финасиране и наказания при неизпълнение. Всъщност отговорен за работата на всички подобни администрации е министър-председателя, но на него никой не му търси отговорност.Без мерки за образование , възпитание умения за безопасно поведение на пътя в училищата и след изпитите?Необразованият народ дава пари по-лесно!Най-лесно е да вземат пари от необразовани хора, като закуска от дете! Най-лесно дават пари за подкупи?Необразованият народ дава пари по-лесно!Административно-наказателните мерки по ЗДвП, от чл.177-185 , от 9 члена с причини за глоби: 10 пъти повторена "документация" в различни текстове ,като причина за различни глоби, една глоба 2000-7000 лева, глоби за нарушения за които няма предвидена глоба,две глоби за обучение без разрешение? Защо от 9 члена, има 16 причини за глоби срещу учебните центрове?Когато има външно оценяване от ИААА? Освен тях ,  искат да добавят още причини за глоби срещу учебна форма обучаваща за въстановяване на точки,вместо КАТ,които възстановяват точките? Най-лесно е да вземат пари от необразовани хора, като закуска от дете! Най-лесно дават пари за подкупи? Едни и същи лишени от логика текстове , вероятно от един и същ източник са минавали през комисията по транспорта и са гласувани от парламента.   Промени без мерки за образование , възпитание умения за безопасно поведение на пътя в училищата и след изпитите? Не се приема Липсват конкретни предложения за законова промяна във връзка с проекта на закон, по който се провеждат обществени консултации 2. Асоциация на земеделските производители в България, изх. № 029-08/08.08.2025 г., получено по ел. поща и публикувано на ел. страница на ДАБДП Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на 30.04.2025 г. в сайта на МРРБ проект на Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (ЗИД на ЗДвП), Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) изпрати предложение за добавяне в чл. 9 от ЗДвП на изключение и за селскостопанска техника, оборудвана с гумено-верижно задвижване. В писменото Становище до МРРБ АЗПБ представи възникващите за земеделските стопани проблеми, произтичащи от дефицити в националната нормативна уредба по отношение на движението на земеделска техника с гумени вериги по пътища, отворени за обществено ползване, а също така посочихме и техническите специфики на гумено-верижно задвижване, с което се оборудват съвременни селскостопански машини. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, движението на верижни машини по такива пътища е забранено, като законодателят е определил целесъобразни изключения от тази норма, позволяващи нормалното протичане на процеса по снегопочистване в страната, както и движението на верижнимашини и машини с гуми с шипове от въоръжените сили, обезпечаващо сектор отбрана. Съществуващата разпоредба, обаче, не отчита спецификите и съвременните технологични характеристики на модерната селскостопанска техника, която използва гумени вериги, значително различни от класическите метални. Тези машини са създадени с цел да разпределят теглото върху по-голяма площ, което намалява натиска върху пътната настилка, щади инфраструктурата и е съпоставимо – а в много случаи и по-благоприятно – спрямо движението на тежкотоварни автомобили. До момента нямаме обратна връзка, не откриваме таблица с резултатите от общественото обсъждане (какво е прието/неоприето и с какви съображения), но към настоящия момент в сайта „Портал за обществени консултации“ на МС текат паралелно две процедури на обществено обсъждане на проекти за промени в ЗДвП, предложени съответно от: 1. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДА „БДП“), с период на консултация от 24.07.2025г. до 23.08.2025г., линк към Портала: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9338 и 2. Министерство на отбраната, с период на консултация от 28.07.2025 г. до 27.8.2025 г., линк към Портала: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9353 В допълнение, в Становището на администрацията на Министерския съвет (АМС) по обществената консултация на проекта на ЗИД от 24.07.2025 г. ясно се напомня „че е добра практика и реална мярка за намаляване на честите промени в законите, когато се подготвят промени в съответния закон/кодекс, да се направи преглед на всички предложения за промени в този закон и всички предложения да бъдат включени в настоящия законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата“ и се дава препоръка „да бъде изработен общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата“. АМС в Становището посочва „Справка в системата на Народното събрание показва, че в рамките на 51-то Народно събрание са внесени 8 законопроекта за промени в Закона за движението по пътищата, както следва: № 51-502-01-30, 51-553-19-7, 51-502-01-11, 51-454-01-55, 51-454-01-49, 51-402-01-25, 51-454-01-46, 51-454-01-28.“. Междувременно, в брой 64 от 05.8.2025 г. на „Държавен вестник“ беше обнародван УКАЗ № 129/31.07.2025 г. и влезе в сила ЗИД на ЗДвП, приет от 51-вото Народно събрание на 23 юли 2025 г. От гореизложеното става ясно, че процесът на законодателни промени по отношение на ЗДвП се отличава с висока активност, множество паралелни инициативи и значителен обществен интерес. Темата е от съществено значение за широк кръг заинтересовани страни и се разглежда с необходимата спешност. Агросекторът обаче остава извън фокуса на тези промени –независимо от своевременно подадените предложения и обоснована аргументация, засягаща реален и нарастващ проблем. Към момента в нито един от обсъжданите законопроекти не се включва решение на въпроса с движението на съвременната земеделска техника с гумено-верижно задвижване. Това не само затруднява ежедневната дейност на стопаните, но и създава усещане за несправедливо отношение спрямо други сектори, чиито предложения вече намират отражение в нормативните изменения. Агросекторът също очаква еднакво отговорно отношение и адекватен нормативен отговор – такъв, какъвто държавата предоставя на останалите приоритетни системи. Предложеният за обсъждане от МО проект на ЗИД обхваща изменения и допълнения, касаещи въпроси при осъществяване на движение на пътни превозни средства от въоръжените сили, като се цели създаване на законова уредба линейките/санитарните автомобили на въоръжените сили да използват при необходимост специален режим на движение, регламентирано за определена категория автомобили в ЗДвП. Съществен аргумент на МО е, че съществуващият проблем „не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности“. Аналогичен е и проблемът в агросектора: не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, защото не е приложимо и е свързан с ангажиране на административно-наказателната отговорност. Проблемът може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез внасяне на минимални корекции в нея. С оглед на това е и настоящото предложение за включване на изключение в чл. 9 от ЗДвП, което да уреди движението на селскостопанска техника, движеща се с гумени вериги по пътища, отворени за обществено ползване. Не се приема Направените предложения от АЗПБ не се включват в предмета на проекта на закон, по който се провеждат обществени консултации. 3. Българска браншова асоциация по пътна безопасност, изх. № 92 от 22.08.2025 г., получено в деловодната система на ДАБДП и публикувано на електронната ѝ страница Във връзка с публикуван на Портала за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на ЗДвП, Българската браншова асоциация по пътна безопасност (ББАПБ) се възползва от възможността да изрази своето становище и да изложи своите предложения за допълнения към представените текстове. Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) бе създадена като държавен орган, който да определя политиките, свързани с безопасността на движението, както и да подпомага и координира отговорните ведомства.по време на съществуването си ДАБДП изгради авторитет и доверие, като създаде множеството стратегически и методически документи и работи в тясно сътрудничество с правителствения и неправителствения сектор. Набелязаха се и се изпълниха редица мерки от политически и практически характер, които да подобрят нивото на безопасност на пътищата у нас. Както правилно сте идентифицирали, подценяван и неглижиран остава процесът, който проследява резултатите от изпълнените дейности. Мониторингът осигурява развитие на всички аспекти на безопасността на движението, тъй като установява специфични ефекти, положителни или не, върху елементите на пътното движение. Впоследствие отговорните институции имат реални данни, чрез които могат да променят и доразвият своите политики и дейности, което от своя страна да осигури висока ефективност по пътя към елиминиране на жертвите и тежко ранениет. Вменяването на правомощие на председателя на ДАБДП да извършва мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи по хоризонтала и вертикала е крачка в правилната посока, която трябва да бъде направена своевременно. В същото време следва да отбележим, че предвидените в проекта дейности изискват увеличение на кадровия капацитет на ДАБДП. Във връзка с изложеното до тук, бихме искали да направим предложение за допълнение, чрез което да се даде възможност на председателя на ДАБДП да използва сертифицирани одитори по пътна безопасност при изпълнение на дейностите по мониторинг на всички политики и дейности, свързани с безопасността на движението, както и при проверка на конкретни инфраструктурни обекти съгласно Наредба за условията и реда за извършване на проверки на пътната инфраструктура от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". В последните години се изгради солиден капацитет от одитори, като броят на вписаните в регистъра на ДАБДП е 92. В ББАПБ, като организация с нестопанска цел, на доброволни начала членуват значителен брой от вписаните одитори по пътна безопасност, които подкрепят предложението и биха съдействали при възникнала необходимост. Вярвам, че изложените допълнения ще осигурят качествена и независима експертиза, която е така необходима за повишаване на безопасността на движението у нас. Приема се Изготвени са предложения за допълнение на чл. 164г. PAGE PAGE \* MERGEFORMAT 5

1 https://strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&categoryId=&Id=395 Становище от съгласуване на предварителна оценка на въздействието на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 1 от 4 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Решение на на Закон за изменение движението по Министерския съвет за одобряване и допълнение на Закона за пътищата Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 01-526/22.07.2025 г. Институция: Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. По Напомняме, законите, когато всички предложения настоящия законопроект В тази връзка правилник на общ Законопроект 48 от Законодателната законодателната инициатива: че е добра практика и реална се подготвят промени в за промени в този закон за изменение и допълнение и с оглед спазване на Министерския съвет и на неговата за изменение и допълнение на програма на Министерския мярка за намаляване съответния закон/кодекс, и всички предложения на Закона за разпоредбите на с чл. администрация, Закона за движението съвет за периода на честите промени в да се направи преглед на да бъдат включени в движението по пътищата. 30, ал. 3 от Устройствения предлагаме да бъде изработен по пътищата, съгласно т. 1 април-юни 2025 г. Становище от съгласуване на предварителна оценка на въздействието на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 2 от 4 Също така предлагаме да бъде извършен преглед на внесените в Народно събрание законопроекти и в случай, че има предложения, съвпадащи с приоритетите на Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата (ДАБДП) в областта, те също да бъдат включени в общия законопроект. Справка в системата на Народното събрание показва, че в рамките на 51-то Народно събрание са внесени 8 законопроекта за промени в Закона за движението по пътищата, както следва: № 51-502-01-30, 51-553-19-7, 51-502-01-11, 51-454-01-55, 51-454-01-49, 51-402-01- 25, 51-454-01-46, 51-454-01-28. II. Относно Раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Разделът следва да съдържа информация единствено за идентифицираните проблеми. Частта, която се отнася до заложени цели и предложени изменения следва да се съдържа единствено в рамките на съответните раздели. Предлагаме изложението на раздела да се разшири, като се посочат конкретни проявления на идентифицираните проблеми. Също така, за по-добро онагледяване на мащаба на проблема, предлагаме изложението на раздела да се допълни със статистическа информация. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме да се прецизира изложението на т. 3.2. относно органите на изпълнителната власт, като се посочат конкретни структури и съответните звена в тях. Това ще допринесе за по- точното картиране на конкретните субекти, съставляващи тази група заинтересована страна, като се откроят и съответните функции, попадащи в обхвата на настоящата оценка на въздействието. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията”: Предлагаме изложението на Вариант 2 „Приемане на предложения…“ да се разшири в няколко аспекта: • От изложението не става ясно по какъв начин ще бъде осъществяван мониторинг и контрол от страна на ДАБДП. Следва да бъдат описани конкретните действия, които се предлагат с цел преодоляване на описаните проблеми и постигане на формулираните цели; • От изложението не става ясно в какво ще се изразява „укрепването на административния капацитет“ на ДАБДП. Следва да бъдат посочени резултатите от извършен анализ, най- малко в следните направления: експертен капацитет (вкл. дали е необходимо осигуряване на допълнителни (колко?) щатни бройки за назначаване на нови служители, както и произходът на тези бройки); размер и произход на планираните необходими средства, както и направления, по които ще бъдат разходвани; необходимост от осъвременяване или * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. Становище от съгласуване на предварителна оценка на въздействието на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 3 от 4 надграждане на материалната база (вкл. посочване дали ще бъде необходимо провеждане на процедури по Закона за обществени поръчки). • От изложението не става ясно в какво ще се изразява допълнителната административна тежест. Необходимо е да се опише от кого и по какъв начин се очаква да оказва съдействие на органа, упражняващ мониторинг. Също така следва да се посочи размер и вид на ресурсите, необходими за осигуряване на дейностите по съдействие, които следва да бъдат ангажирани при всяко лице/организация, оказваща съдействие (напр. предвижда ли се вменяване на нов ангажимент по събиране, обработване и докладване на определени данни през определен период от време по определен ред и канал от страна на регионални организации). V. Относно раздел 7 „Консултации“: Срокът за провеждане на консултацията следва да бъде посочен във формуляра на предварителната оценка на въздействието. Предвид високото обществено значение на темата, силно насърчаваме обществените консултации по реда на Закона за нормативните актове да се проведат в срок, не по-кратък от обичайния, а именно 30 календарни дни. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: Предлагаме информацията в раздела да се допълни чрез посочване всички използвани информационни източници (напр. Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата). Също така, при наличие на свободен достъп до информацията в интернет, предлагаме да бъдат посочени съответните адреси към всеки източник. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. Становище от съгласуване на предварителна оценка на въздействието на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 4 от 4 И. Д. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X ИСКРЕН ИВАНОВ

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА изменение и допълнение на закона за движението по пътищата (Обн. ДВ. бр. 20 от 1999г., изм. ДВ. бр.1 от 2000г., изм. ДВ. бр. 43 от 2002г., изм. ДВ. бр.76 от 2002г., доп. ДВ. бр.16 от 2003г., доп. ДВ. бр. 22 от 2003г., изм. ДВ. бр. 6 от 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 2004г., изм. ДВ. бр. 85 от 2004г., изм. ДВ. бр.115 от 2004г., изм. ДВ. бр.79 от 2005г., изм. ДВ. бр.92 от 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 2005г., изм. ДВ. бр.102 от 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 2006г., изм. ДВ. бр.61 от 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 2006г., изм. ДВ. бр.82 от 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 2008г., изм. ДВ. бр.88 от 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 2009г., изм. ДВ. бр.75 от 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 2010г., изм. ДВ. бр.10 от 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 2011г., изм. ДВ. бр.48 от 2011г., изм. ДВ. бр.20 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 2012г., изм. ДВ. бр.54 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 2012г., доп. ДВ. бр.15 от 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.37 от 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 2015г., доп. ДВ. бр.92 от 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 2016г., доп. ДВ. бр.86 от 2016г., изм. ДВ. бр.98 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2017г., изм. ДВ. бр.54 от 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 2018г., доп. ДВ. бр.7 от 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 2018г., доп. ДВ. бр.55 от 2018г., изм. ДВ. бр.59 от 2018г., доп. ДВ. бр.62 от 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 2018г., изм. ДВ. бр.86 от 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 2018г., изм. ДВ. бр.13 от 2019г., изм. ДВ. бр.17 от 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2019г., доп. ДВ. бр.51 от 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 2020г., изм. ДВ. бр.104 от 2020г., доп. ДВ. бр.109 от 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 2021г., изм. ДВ. бр.26 от 2021г., изм. ДВ. бр.80 от 2021г., изм. ДВ. бр.84 от 2021г., изм. ДВ. бр.102 от 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 2023г., изм. ДВ. бр.59 от 2023г., изм. ДВ. бр.65 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 2024г., изм. ДВ. бр.38 от 2025г.) § 1. В чл.164в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал.1 се създава т. 21: „21. извършва текущ и периодичен мониторинг върху политиките, функциите и дейностите, свързани с безопасността на движението по пътищата, упражнявани от органите на изпълнителната власт, включително министрите; председателите на държавни агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителни агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт; областните управители; кметовете на общини; кметовете на райони; кметовете на кметства и кметските наместници, като предоставя препоръки за подобряване на дейността им и при необходимост докладва на министър-председателя за резултатите от извършения мониторинг. “ 2. създава се ал. 5: „(5) Условията, редът и начинът за осъществяване на мониторинга по ал. 1, т. 21 се определят с наредба на Министерския съвет.“ § 2. В § 6 на Допълнителните разпоредби се създава т. 76: „76. Мониторинг върху политиките, функциите и дейностите, свързани с безопасността на движението по пътищата е независимо наблюдение, анализ и оценка на политиките, функциите и дейностите, упражнявани от органите на изпълнителната власт, с цел събиране на информация и проследяване на ефектите от действията им.“ Преходни и заключителни разпоредби §3. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл.164в, ал.5. §4. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…... 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: Наталия Киселова

М О Т И В И към проекта на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Причини и цели, които налагат приемането на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата С предлаганите допълнения се цели дефиниране на нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за него да възникне правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото те имат отношение към безопасността на движението по пътищата. Причината да предложим настоящия проект за допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобряване, постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната, като се вземат под внимание следните обстоятелства: Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем. Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Предлага се създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден солиден капацитет от одитори и към момента техният брой е 93. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови). Предвид изложеното, с предлаганите допълнения се цели преодоляване на коментираната слабост, функционално и кадрово укрепване на органа, отговорен за постигане на съгласуваност в политиките на държавата, реализирани на ниво изпълнителна власт. II. Новите положения се отнасят главно до следното: Както е отбелязано по-горе, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на дейностите по мониторинговане на останалите звена от изпълнителната власт. С предложението за допълнение на ЗДвП се създава правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи, формиращи изпълнителната власт по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията. Предвижда се и възможност да бъде използван капацитета на вписаните в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата одитори по пътна безопасност, чийто брой към момента е 93. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: В резултат на предложените промени ще се постигне съществено по-висока степен на съгласуваност в дейността на органите от изпълнителната власт, както по хоризонтала между отделни министерства, така и по вертикала, проследявайки връзките на изпълнителните агенции с горестоящите изпълнителни структури, както и на необходимата за това експертна обезпеченост. Особено важно е, че ще се търси ефективност на връзките между централната и регионална изпълнителна власт, включително като се обхванат центровете, създадени да обслужат тези връзки, каквито са областните управители. Целта на мониторинга е да достави навременна, пълна, достоверна и надеждна информация до управляващите центрове, включително да дефинира коригиращи мерки, така щото да е налице информирана воля за вземане на решения и предприемане на своевременни действия.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата ……………………………………………… Лице за контакт: Мария Станимирова, директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Телефон и ел. поща: 0899898437 MStanimirova@sars.gov.bg 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности Проблем 1: Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. Установени в процеса на правоприлагане слабости и дефицити в действащата нормативна уредба, изразяващи се в това, че на нормативно ниво не е развита функцията по мониторинг, относима към провеждане на хоризонтална политика каквато е безопасността на движението по пътищата, респективно липсва независимо наблюдение за установяване ефективността в дейността на различни институции, ангажирани в една или друга степен с изпълнението на дейности, насочени към обща цел. В резултат от горното се индикират следните слабости: не е налице ефективен механизъм за проследяване действията на органите от изпълнителната власт по отношение изпълнението на националната стратегия в областта на пътната безопасност; не е налице обратна връзка и доставка на пълна, навременна, вярна и непротиворечива информация до управленските центрове за вземане на решения, основана на всеобхватно наблюдение върху дейността и синхрона между отделните органи, ангажирани с дейности по безопасността на движението по пътищата; продължава тенденцията за необвързано, отчасти противоречиво, сегментарно провеждане на политики и дейности, които не държат сметка едни за други, като това се случва както на институционално, така и на функционално ниво. Липсва единен подход, липсва цялостна и частична оценка за начина по-който се упражняват функции, извършват се дейности и се инвестират средства в хоризонтална политика. Липсва оценка на ефективността и обратна връзка за набелязване на ефективни коригиращи контролни дейности, така че да се гарантира постигането на целите; липсва механизъм за корекции в действията, действащ в оперативен план, така че да се отговори на необходимостта за гъвкавост и текущо поправяне на грешки. Предвид изложеното може да се изведе заключение, че като задължителен елемент от вътрешния контрол /като под вътрешен се разбира контролът в рамките на изпълнителната власт/ не е развит елементът мониторинг, а в резултат от това не действа по очаквания начин и друг съществен за всяка контролна система елемент, информация и комуникация /и двата елемента са посочени като съставна част от всяка контролна система, съставляваща част от управлението в Закона за финансовото управление и контрол/. 1.2 Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). По същество липсва звено, като част от контролната система, което да упражнява функцията по мониторинг, което да обслужва нуждата от обратна връзка до центровете за управление, отговорни за вземане на решения и постигане на синхрон между отделните елементи на сложна система. Без изрично упълномощаване, произтичащо от правомощие, съдържащо се в законовата норматива уредба не е налична възможност за достъп на наблюдаващ модул върху дейността на целият спектър от органи на изпълнителната власт на централно и регионално ниво. 1.3 Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите За да се осигури физически достъп до елементите на проверка/мониторинг, изпълняващите го лица /вкл. наблюдаващите автоматични системи/ следва да са надлежно оправомощени и обвързани със задължението да упражнят дейността, съобразно установен стандарт. Необходимо е ясно да се разпише какви са правомощията им и резултатите от дейността, доколкото макар и в пасивен план се очаква представители на една институция да осъществят интервенция в друга, вкл. регионална, каквито са общините например. Без изрична законова делегация и разписан в нейно изпълнение регламент това е невъзможно. 1.4 Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС Няма 1.5 Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не са извършени последващи оценки на нормативния акт. Извършени са анализи за изпълнението на политиката и резултатите от тях в рамките на Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 за 2023 г., изготвен на основание чл. 164в, ал. 1, т. 10 от Закона за движението по пътищата. Документът представя състоянието за 2023 г., като отчита: глобалния, европейския и националния контекст; данните за пътнотранспортните травматизъм и обстановка в страната; напредъка и слабостите в изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030; констатациите и изводите; препоръките за предстоящи действия, които според Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ се налагат в спешен порядък за подкрепа на политиката и защита на националния интерес. Докладът представя в аналитичен порядък констатации, свързани с процеса на координация на държавната политика в областта, в т.ч. слабости в приноса на ангажираните ведомства, които не отчитат в оптимална степен нуждите на обществото от гледна точка на безопасността на движението. 2. Цели: Цел: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм във всички категории. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Заинтересованите страни са: 3.1 председателят на ДАБДП, комуто ще бъде вменено правомощието да извършва мониторинг; 3.2.всички органи на изпълнителната власт с функции или дейности, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата, така като са посочени в предлаганата за приемане разпоредба, а именно: Министри, реализиращи политики и дейности в секторите сигурност и вътрешен ред, транспорт, регионално развитие и строителство, промишленост, здравеопазване, туризъм, заетост, образование и наука, електронно управление, селско и горско стопанство.; председателите на държавни агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителни агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт; областните управители; кметовете на общини; кметовете на райони; кметовете на кметства и кметските наместници. В по-тесен и непосредствен план тук се включват: ресорни звена в Министерство на вътрешните работи - отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция, сектори „Пътна полиция“ към съответните областни управления на МВР; ресорни звена в Министерство на регионалното развитие и благоустройството ресорни звена в Министерство на транспорта и съобщенията; ресорни звена в Министерство на образованието и науката; ресорни звена в Министерство на здравеопазването; Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; Агенция „Пътна инфраструктура“; областни администрации; общини. 3.3. Министър-председателят на РБ, ресорно определен от него заместник-министър председател; 3.4. Гражданите, доколкото се явяват участници в движението по пътищата и всяка промяна в политиката и контролните дейности им се отразява, а в по-конкретен план: Водачите на МПС; Пешеходците; Уязвимите участници в движението по пътищата – деца, възрастни хора, колоездачи и др; НПО, приели за своя кауза безопасността на движението по пътищата. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се приеме проекта на ЗИД на ЗДвП. Остава в сила досега действащият ред, в който не е предвидено целенасочено наблюдение и оценка на ефективността на разнообразието от органи, реализиращи политики и дейности в областта на безопасността на движението по пътищата. Политиките се изпълняват разпокъсано и несистемно, без обвързаност и най-важното без навременна обратна връзка към управленските центрове за генериране на решения. Това косвено ще се отрази на негативната статистика, доколкото система, оставена без въздействие и корекция на грешките ще ги произвежда, а реакцията ще е на парче, кампанийна и неефективна. Доколкото това е организационен системен дефицит, засягащ както техническите елементи, така и политическото ръководство на държавата следва да се очаква, че кризите, предизвикани от събития с негативни последствия на пътя ще прерастват спонтанно в политически кризи и нестабилност на управлението, което няма как да взима адекватни, най-вече превантивни мерки, доколкото не е захранено с надеждна информация от независим източник, действащ по установен стандарт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Като положително икономическо въздействие могат да се приемат единствено спестените бюджетни средства за укрепване на административния капацитет на ДАБДП. Икономия некореспондираща с възможния обем от ползи, в обратния случай. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са реципрочни на положителните, но с обратен знак. От икономическа гледна точка преодоляването на последствията от всяко ПТП е свързано с ангажирането на значителни средства. В социален аспект травмите и смъртта, причинени при ПТП са неизмерими. В екологичен план, като се вземе интензивността на движението и възможността ПТП да се случи с опасни товари например, негативните последици също могат да бъдат значителни. От гледна точка на засегнатите страни: Работата на ДАБДП няма да е с достатъчен принос в държавното управление, въпреки наличния потенциал, а разходите за издръжка ще кореспондират с по-лош от възможния полезен резултат; Работата на засегнатите органи ще остане слабо ефективна, респективно вложените за издръжката им средства няма да водят до съществено подобрение в средата, такава каквато съществува към момента; Министър-председателят, респ. ресорният зам.-министър председател, както и членовете на МС няма да бъдат в състояние да генерират навременни и целесъобразни решения, подобряващи цялостната среда, а оттам и намаляващи разходите, причинени от ПТП; Гражданите ще са заплашени от необхванати от държавното управление рискове с всички икономически и социални последици, произтичащи от сбъдването им. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 не е налице създаването на допълнителна административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на предложения проект на ЗИД на ЗДвП“: Описание: Ще бъдат преодолени установените в процеса на правоприлагане слабости и дефицити в действащата подзаконова нормативна уредба. С предложението за изменение и допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво, което в своята същност представлява системно интегрирани в процесите наблюдение, анализ и оценка, обхващащи действията на засегнатите лица на етап прогнозиране, планиране, реализиране и отчитане на дейността им. Мониторинговат се нормативно установените функции на компетентни институции, различни програми, разходване на бюджети, спазване на нормативно установени правила и заповеди, проследява се ефектът от проведени кампании, ефективността от разходването на бюджетни средства, като се съпоставят със статистически измерими резултати, за да стане ясно какъв точно ефект следва от дейността на централните и регионални органи и така да се даде обратна връзка към органите отговорни за вземане на решения, относно оптимизиране на нормативната уредба и дейността на органи и лица, с фокус върху ефикасността. Особено важно е, че мониторинга ще даде възможност да се свържат политиките на централно и регионално ниво, обединявайки ги, подчинявайки ги на един стандарт, принципи, маниерност и конкретни действия. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Включително следва да се мониторингова изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. и по-конкретно задачите, включени в годишните планове, адресирани към посочените в тях институции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ефективното изпълнение на функцията по мониторинг косвено следва да повлияе всички негативни елементи от статистиката на пътно-транспортния травматизъм, доколкото навременните решения редуцират съществено рисковете, респ. вероятността от сбъдването им, а в някои аспекти и влиянието. В този смисъл икономическите ползи от по-малко катастрофи, ранени и загинали са съществени и се проявяват във всяка област. Социалните измерения също са значими, доколкото пътният травматизъм е съществен източник, засягащ живота на хората. По-малко ПТП водят и до умерено положително въздействие в екологичен план, доколкото всяка катастрофа може единствено да окаже негативен ефект върху околната среда, а ако засяга неща като опасни товари, например, избягването на риска да се случи е със съществени положителни последици за околната среда. От гледна точка на засегнатите страни: Работата на ДАБДП ще се оптимизира, като ефикасността й ще се повиши за сметка на не високи допълнителни разходи; Работата на засегнатите органи следва да стане по-ефективна, респективно вложените за издръжката им средства ще водят до статистически измерим по-добър резултат; Министър-председателят, респ. ресорният зам.-министър председател, както и членовете на МС ще бъдат в състояние да генерират навременни и целесъобразни решения, подобряващи цялостната среда, а оттам и намаляващи разходите, причинени от ПТП; Гражданите ще са заплашени от по-малко рискове с всички икономически и социални последици, произтичащи от сбъдването им. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Приемането на Вариант 2 е обвързано с укрепване на административния капацитет на органа, който ще осъществява мониторинг, което предполага осигуряването на до 20 допълнителни щатни бройки, допълващи личния състав на агенцията. За осигуряване работна среда на същите се налага и извършването на обичайни разходи за материално и техническо обезпечаване, вкл. до три бр. автомобили, лични предпазни средства, средства за комуникация, компютърна техника и програмно обезпечаване. Общият предварителен разчет на разходите се очаква да възлезе на ок. 1 730 500 лв. за първата година, а след това да се ограничи до текущите такива, свързани със заплати, осигуровки и др. под. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Косвено въздействие може да се очаква, доколкото новата функция, обхващаща дейността на регионални органи би довела до активизиране на дейността по места за подобряване на пътната безопасност в определени направления, което предполага интензифициране на възлагателния процес и ангажиране в по-голяма степен на местни малки и средни предприятия, ангажирани със строителни, образователни и др. дейности. Административна тежест: Вариант 2 предполага възникване на задължение за оказване на съдействие на органът, упражняващ мониторинг, съобразно конкретната ситуация, което включва осигуряване на достъп до документация, обмен на информация, съобразно възникналите конкретни въпроси и ангажимент за изпълнение на дадените препоръки. Горните дейности могат да се изпълнят в рамките на разполагаемия ресурс на организациите и не налагат в тях да бъдат предприемани допълнителни организационни или финансово обвързани мерки. И към момента засегнатите организации предоставят на ДАБДП различни по вид отчети, справки и информация, като дейността по мониторинг предполага модифицирането им до ниво отговарящо на новите цели. Не се предвиждат специфични нови задължения за засегнатите страни. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативни промени“ Ефективност Цел 1: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм във всички категории. ниска висока Ефикасност Цел 1: Цел 1: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм ниска висока Съгласуваност Цел 1: : С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм ниска висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 5.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. Избор на препоръчителен вариант: Въз основа на анализ, основан на риск ориентиран подход от гледна точка на елементите ефективност, ефикасност и съгласуваност, по безспорен начин се налага заключението, че препоръчителен е Вариант 2 с въздействие. По проблем 1: По отношение на ефективността следва да се има предвид, че съобразно съвременните тенденции в областта на контрола, разглеждан като неизменна функция на управлението, е задължително във всяка система да се предвижда мониторинговащ/наблюдаващ модул, извършващ периодична и перманентна оценка на работата на цялата система, връщащ навременна, достоверна и пълна информация да управляващите центрове за вземане на решения или сам генериращ допустими от системата корекции в работата й, така че да се постига целената степен на ефективност, а загубите да се сведат до минимум; От гледна точка на ефикасността, даваща представа за степента, в която целите се постигат следва да се отбележи, че е налице пряка зависимост между нивото на мониторинг и резултатите от дейността. Казано по друг начин мониторингът/наблюдението може да осигури навременна обратна връзка за това доколко правилно се изпълняват възложените задачи и в каква степен се изпълняват целите още в текущ план, а не последващо, когато разходите вече са извършени, а резултатите не търпят промяна. По отношение на съгласуваността като безспорни следва да се приемат ползите от инструмент, осъществяващ цялостно наблюдение на сложна в компонентно отношение система, към момента фактически лишена от механизъм за синхрон в действията на отделните и части. При предприемане на вариант на действие 1 не се идентифицират никакви подобрения по отношение на ефективността, ефикасността и съгласуваността. Сравнението на вариантите по всеки от критериите, а също и разгледани в съвкупност показва, че измеримо по високи нива на ефективност, ефикасност и съгласуваност по проблем 1 се постига единствено чрез: Вариант 2 „Приемане на предложения ЗИД на ЗДвП“. По проблем 2: Вариант n „ … “ …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Рискът, разгледан като компонентна величина от вероятност /възможността да се сбъдне неблагоприятно събитие/ и влияние /степента, в която неблагоприятно събитие повлияна системата/ в разглеждания случай може да се представи като неизчерпателен списък на по-важните рискове както следва: Риск от неефективно реализиране на функцията. Вероятността е зависима от неукрепване на адм. капацитет на ДАБДП, което превръща текста от закона в бланкетен. Влиянието е средно. Системата ще продължи да функционира с елемент на хаотичност както досега. Рискът следва да се преодолее като нормативната промяна се обвърже с необходимите адм. дейности; Риск от конфронтационно отношение на органи, засегнати от новата функция, доколкото ревниво бранят територията си и избягват всякакви форми на контрол върху дейността си. Вероятността е средна. Влиянието съществено. Рискът следва да се преодолее чрез изрична и непротиворечива колективна воля на политическото ръководство на държавата, каквато следва да излъчи МС с приемането и по-късно прилагането на подзаконовия нормативен акт, предвиден в изпълнение на законовата разпоредба; Риск от неглижиране на обратната връзка от мониторинга и непредприемане на целесъобразните коригиращи мерки по политически съображения. Вероятността е висока, влиянието е високо. Преодоляването на този риск може да се търси само в посока правилно реализирана политическа воля, т.е. очакван от гражданите тон на върха. Липсата на правилен тон на върха, както е отбелязано по-горе /където е посочено, че без действие техническите кризи ще прерастват в политически/, е предпоставка за загуба на политическо доверие и процес на търсене на нов адекватен източник на управленски решения. Фактът, че се прави настоящото предложение е основание за заключение, че към момента тонът на върха е ориентиран към решаване на проблема, което съществено снижава вероятността от сбъдване на риска към момента, но не и в бъдеще. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Срокът за предложения и становища по изготвения законопроект е 30 календарни дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за нормативните актове; Закон за движението по пътищата; Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 за 2023 г. (https://www.sars.gov.bg/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-4/); Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 (https://www.sars.gov.bg/wp-content/uploads/2023/07/Strategia-za-BDP_08.10.2020.pdf). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мария Станимирова, директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Дата: ………………… Подпис: ……………………….