(1) Архивът определя вида на репродуцирането, подходящ от архивна гледна точка за увредените и застрашените при копирането архивни документи.
(2) Когато за документи по ал. 1 архивът има изработено копие и целта на използването е възможно да бъде постигната чрез него, изработването на копие на друг носител може да бъде отказано.