(1) Банката следва да има ясно определени правила и процедури за цялостно управление на търговския портфейл съгласно рисковия профил, които включват най-малко:
- 1. критерии за определяне на експозициите и дейностите в търговския портфейл;
- 2. възможността определена експозиция да подлежи на ежедневно пазарно оценяване с помощта на активен и ликвиден пазар;
- 3. възможността на банката, оценяваща размера на експозициите чрез модели, да извършва следното: а) установяване на съществените рискове; б) хеджиране на всички съществени рискове чрез инструменти, за които съществува активен, ликвиден пазар; в) извличане на надеждни оценки за основните допускания и параметри, използвани в модела;
- 4. степента, в която изчисленията могат да бъде потвърдени от външни източници по последователен начин;
- 5. отчитане на правните ограничения или други оперативни изисквания, оказващи влияние върху способността на банката да осъществява ликвидация или хеджиране на определена експозиция в краткосрочен план;
- 6. степента, в която банката може и е задължена активно да управлява риска на експозициите;
- 7. обстоятелствата и критериите, при които банката може да прехвърля риск или експозиции между банковия и търговския портфейл.
(2) Процедурите и правилата по ал. 1 се документират и подлежат на периодичен вътрешен одит.
(3) Репо-сделките, сключени с търговска цел, които банката отчита в банковия си портфейл, могат да бъдат включени в търговския портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки се третират по един и същи начин. Репо-сделките, сключени с търговска цел са тези, отговарящи на условията на чл. 12, ал. 5 и чл. 13 и за които и двете рамена (активите/правата за размяна) са под формата на парични средства или инструменти, които могат да бъдат включени в търговския портфейл. Независимо къде се отчитат, всички видове репо-сделки подлежат на капиталово изискване за кредитен риск към контрагента.