(1) Създадените от банката вътрешни системи за измерване на операционен риск се основават на исторически данни за период от най-малко пет години.
(2) Банката разпределя историческите данни за загубите по групи дейности и видове операционни събития съгласно таблици № 1 и 2 на приложение № 10 “Операционен риск”, като използва документирани обективни критерии за разпределяне. Загубите от операционен риск, които са отчитани като кредитен риск и исторически са включвани във вътрешната база данни за кредитен риск, се включват в базата данни за операционен риск и се класифицират отделно. Не подлежат на изискване за операционен риск загуби, които продължават да се третират като кредитен риск при изчисляване на минималните капиталови изисквания. Загубите от операционен риск, които са отчитани като пазарен риск, се включват в обхвата на капиталовото изискване за операционен риск.
(3) Вътрешните данни за загуби на банката трябва да бъдат изчерпателни и да обхващат всички съществени дейности и експозиции от всички структурни звена. Банката удостоверява, че всички невключени от тях дейности или експозиции (индивидуално и/или в комбинация една с друга) не оказват съществено влияние върху цялостното измерване на риска. Банката определя подходящ минимален праг за загубите, които да се включват във вътрешните данни.
(4) Банката поддържа база от данни с минимални характеристики за всяко възникнало операционно събитие съгласно таблица № 3 на приложение № 10 “Операционен риск”. Банката може да събира и допълнителни данни по собствена преценка.
(5) Банката прилага критерии за разпределяне на загуба, възникнала вследствие на събитие от централизирана функция или дейност, обслужваща повече от една група дейности, както и на загуби от свързани във времето събития.
(6) Банката разполага с документирани процедури за оценка на уместността и степента на използваемост на историческите данни за загуби, включително за тези случаи, при които е приложена субективна преценка от оправомощените да взимат такива решения лица.