(1) Местата на пресичанията на автомобилните пътища с железопътни (жп) линии по правило се приемат извън пределите на гарите, спирките и участъците за маневриране.
(2) Пресичанията трябва да се проектират по възможност на прави участъци на пътя и жп линия, под ъгъл 90°, на различни нива и в участъци, улесняващи решението.
(3) При пресичане на едно ниво (прелез) участъкът от пътя в района на прелеза, видът на прелеза и неговото устройване се проектират съгласно изискванията на Наредба № 4 от 1997 г. за железопътните прелези (ДВ, бр. 32 от 1997 г.).
(4) При пресичането на пътя с жп линия на ниво чрез неохраняем прелез по направление на пътя се осигурява видимост, при която водачът на моторното превозно средство, намиращ се на разстояние от прелеза не по-малко от разстоянието за видимост при спиране, може да види приближаващия се към прелеза влак от разстояние по жп линията не по-малко от 400 m преди прелеза.
(5) Категоризирането на жп прелези се определя съгласно чл. 9, 10, 11, 12 и 13 и приложение № 6 от Наредба № 4 от 1997 г.
(6) Пресичанията на пътища с жп линия се проектират на различни нива в следните случаи:
- 1. когато пресичащият път е автомагистрала или от първи клас независимо от категорията на жп прелеза;
- 2. при останалите класове пътища в случаите, когато: а) железопътният прелез е от първа, втора и трета категория; б) се пресичат две или повече линии една до друга; в) пресичаната жп линия е предвидена за движение на влакове, чиято скорост е не по-малка от 100 km/h; г) в мястото на пресичането при неохраняем прелез не се осигурява необходимата видимост съгласно ал. 4; д) при доказана технико-икономическа целесъобразност.