(1) Трансграничните въпроси задължително се оценяват в трансграничен мащаб.
(2) Прилагането на изключения в трансграничен мащаб включва:
- 1. прилагане на изключения за вътрешни водни тела поради причини/натиск извън територията/възможностите на страната;
- 2. съгласуване на вида на изключението, вкл. причините и съответните обосновки за общи (гранични/трансгранични) водни тела.
(3) Съгласуването по ал. 1, т. 2 със съответната съседна държава се извършва както, когато същата е страна - членка на ЕС, така и в случаите, в които тя не е страна - членка на ЕС, и не е задължена да прилага на практика европейското законодателство.
(4) В международните райони за басейново управление изключенията се координират със страните от споделения речен басейн.
(5) Изключения в трансграничен контекст могат да се прилагат и в случаите, когато българската страна не може да реши проблемите за непостигането на целите, защото решенията за това са извън компетентността и юрисдикцията й и трябва да бъдат взети от съседна(и) държави. В тези случаи се изисква от страната, отговорна за проблема, да предостави достатъчно информация за обосновка на изключение, включително:
- 1. данни от мониторинг;
- 2. информация за оценка на междинните цели и очаквани промени във водните тела, по отношение на които се прилага изключението.
(6) Когато причините да не се постигне добро състояние не могат да бъдат отстранени от българската страна, тъй като те са извън компетенциите и юрисдикцията й, в ПУРБ се представят доказателства, че са предприети всички разумни действия за изпълнение на тези задължения.