(1) Инвестиционният посредник определя размера на рисково претеглените експозиции за кредитен риск, изчислен в съответствие с част трета, дял II от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(2) Инвестиционният посредник определя размера на експозиции за кредитен риск на контрагента в съответствие с част трета, дял II, глава 6 от Регламент (ЕС) № 575/2013.
(3) При управление на кредитния риск и риска от контрагента инвестиционният посредник:
- 1. разработва и прилага последователни и ясно определени критерии за предоставяне на заеми и финансирания, свързани с дейността, както и процедури по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на предоставените заеми и финансирания;
- 2. прилага ефективна система за текущо управление и наблюдение на рисковете за различни портфейли и експозиции, породени от предоставените заеми и финансирания, свързани с дейността и експозициите, свързани с тях, включително за установяване и управление на проблемните заеми и финансирания и извършване на адекватни корекции на оценките и заделяне на провизии;
- 3. осигурява диверсификация на рисковете, произтичащи от портфейлите в съответствие с пазарите, на които инвестиционният посредник извършва дейност, и с цялостната му стратегия по предоставяне на заеми и финансирания, свързани с дейността;
- 4. разработва и прилага вътрешни методики за оценка на кредитния риск на експозициите към отделни лица, по ценни книжа или секюритизиращи позиции, както и на кредитния риск на целия портфейл.
(4) Вътрешните методики по ал. 3, т. 4 не могат да се основават единствено или механично на външни кредитни рейтинги.
(5) В случаите, когато изчисляването на капиталовите изисквания се основава на рейтинг от агенция за външна кредитна оценка (АВКО) или на обстоятелството, че на експозициите не е присъден кредитен рейтинг за извършването на оценка на разпределението на вътрешния си капитал, инвестиционният посредник събира и анализира всяка относима информация, свързана с разпределението.