(1) При управление на ликвидния риск инвестиционният посредник разграничава, особено при извънредни ситуации, активите, предоставени като обезпечение, и свободните от тежести активи, които са винаги на разположение.
(2) Инвестиционният посредник в случаите по ал. 1 отчита най-малко следните фактори:
- 1. лицето, което държи активите;
- 2. държавата, в която активите са законно регистрирани в регистър или по сметка;
- 3. доколко активите са приемливи;
- 4. могат ли своевременно да бъдат мобилизирани активите.
(3) Инвестиционният посредник при управлението на ликвидния риск взема предвид съществуващите законодателни, регулаторни и оперативни ограничения за прехвърляне на ликвидни средства и активи, свободни от тежести, между лица, както в рамките на Европейското икономическо пространство, така и извън него.