(1) При изпитванията за устойчивост по чл. 299, ал. 6 корабът трябва да бъде в състояние да издържи вълнението, определено в ал. 4, в случай на най-неблагоприятна повреда.
(2) Моделът, изполван при изпитването, копира реалния кораб както по отношение на външната конфигурация, така и по отношение на вътрешното устройство и по-специално по такъв начин, че всички повредени помещения да оказват влияние върху процеса на наводняване и изхвърляне на вода. Повредата се представя в случая на най-неблагоприятна повреда, определен за целите на съответствие с правило II-1/В/8.2.3.2 от Конвенция SOLAS’74. Изисква се провеждане на допълнително изпитване за случай на повреда в мидела на кораба при равен кил, ако най-неблагоприятното местоположение на повредата съгласно Конвенция SOLAS’74 е извън диапазона ± 10 % Lpp от мидела. Това допълнително изпитване се изисква само когато ро-ро помещенията се приемат за повредени.
(3) Моделът отговаря на следните изисквания:
- 1. дължината между перпендикулярите (Lpp) е най-малко 3 m;
- 2. корпусът е достатъчно тънък в областите, където този параметър има влияние върху резултатите;
- 3. характеристиките на движение се моделират правилно, за да отразяват движението на реалния кораб, като се обръща специално внимание на мащабирането на радиусите на инерция при бордово и килово клатене; газенето, диферентът, кренът и центърът на тежестта представят случая на най-неблагоприятна повреда;
- 4. главните конструктивни характеристики - водонепроницаеми прегради, вентилационни отвори и др., разположени над и под главната палуба, които могат да предизвикат асиметрично наводняване, се моделират по такъв начин, че да отразяват реалната ситуация, доколкото това е възможно;
- 5. формата на отвора, имитиращ повредата, е, както следва: а) правоъгълен страничен профил с широчина, определена съгласно правило II-1/В/8.4.1 от Конвенция SOLAS’74, и неограничен вертикален размер; б) профил с форма на равнобедрен триъгълник в хоризонталната равнина с височина, равна на В/5 съгласно правило II-1/В/8.4.2 от Конвенция SOLAS’74.
(4) Моделът се подлага на неравномерно вълнение с голяма дължина на гребена на вълните, съгласно спектъра на Джонсуоп, със значителна височина на вълната (hs), определена по начина, посочен в чл. 299, ал. 5, на изискванията за устойчивост и характеризиращо се с най-голям коефициент на усилване g и най-голям период Тp, както следва: 1. Тp = 4 Ц hs, при g = 3,3; и 2. Тp - равен на резонансния период на бордово клатене за повреден кораб без вода на палубата при указаното състояние на натоварване, но не по-голям от и при g = 1.
(5) Дрейфащият свободно модел се поставя в условия на бордово вълнение (под 90° спрямо курса), като пробойната е от страната на прииждащите вълни. Не се допуска моделът да бъде ограничаван по такъв начин, че да издържа на преобръщане. Ако корабът е изправен в наводнено състояние, той се накренява на 1° към борда, на който е повредата.
(6) Провеждат се най-малко пет експеримента за всеки най-голям период. Продължителността на изпитанието за всеки цикъл е такава, че да се достига неподвижно състояние, но не може да бъде по-малка от 30 min в реално време. При всяко отделно изпитване се използва различна поредица на вълни.
(7) Ако нито един от експериментите нe доведе до наклоняване на кораба към борда, на който се намира пробойната, експериментите се повторят с 5 цикъла при всяко едно от двете указани състояния на вълнението или моделът допълнително се накренява на още един ъгъл на крен към борда, на който се намира пробойната, и експериментът се повтаря с два цикъла при всяко едно от двете указани състояния на вълнението. Целта на тези допълнителни експерименти е да се демонстрира, по най-добрия възможен начин, живучестта на кораба по отношение на преобръщане в двете посоки.
(8) Изпитванията се провеждат за следните случаи на повреди: 1. най-неблагоприятна повреда по отношение на областта под кривата GZ съгласно Конвенция SOLAS’74; и 2. най-неблагоприятна повреда в мидела по отношение на остатъчния надводен борд в областта на мидела, ако това се изисква по ал. 2.
(9) Счита се, че корабът притежава необходимата живучест, ако постига равновесие при последователни опити, както се изисква в ал. 6, при условие, че като събития на преобръщане, дори ако е постигнато равновесие, се приемат ъгли на клатене над 30° от вертикалната ос, които се появяват в повече от 20 % от циклите на клатене, или пък се появява накреняване повече от 20°.
(10) Предложенията за програми за провеждане на моделни изпитания се изпращат предварително на ИА “МА” за одобряване. Взема се предвид, че по-малки случаи на повреди могат да предизвикат ситуация на най-неблагоприятна повреда.
(11) Изпитването се документира с помощта на отчет и видеозапис или друг вид визуален запис, съдържащ необходимата информация за кораба и резултатите от изпитанието.