(Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
- 1. орган по приходите или публичен изпълнител, определени от териториалния директор - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер до и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до две години от датата на издаване на разрешението;
- 2. териториалния директор - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до три години от датата на издаване на разрешението;
- 3. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер над и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до три години от датата на издаване на разрешението.
(2) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор.