(Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
(1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за уведомяване на адресата относно актове и документи, включително съдебни, свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.
(2) В случаите по ал. 1 за уведомяването се прилага законодателството на запитаната държава членка.
(3) Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа:
- 1. име, съответно наименование (фирма), адрес и други индивидуализиращи данни за получателя;
- 2. целта на уведомяването и срока, в който следва да се извърши уведомяването;
- 3. описание на приложения документ, характера и размера на вземането, което е предмет на искането;
- 4. наименование, адрес за кореспонденция и други данни за контакт на административното звено, което има правомощия във връзка с документа, за който ще бъде уведомен адресатът, или на административното звено, което разполага с информация за документа или за възможността за оспорване на вземането.
(4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава членка само в случай че не е възможно уведомяването да се извърши на територията на страната или когато подобно уведомяване би довело до прекомерни трудности.
(5) Независимо от искането по ал. 1 лицата, намиращи се на територията на друга държава членка, могат да бъдат уведомявани за актове и документи чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.