(1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.
(2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:
- 1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;
- 4.(изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г.) решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
- 5. влязло в сила наказателно постановление;
- 6.(доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка;
- 7.(изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано;
- 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.