(Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)
(1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, след като прецени дали са налице условията по чл. 187а, ал. 2 и вземе предвид:
- 1. представените доказателства;
- 2. възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения, както и задълженията, чието отсрочване или разсрочване се иска;
- 3. наличието на достатъчно гаранции за събиране на задължението.
(2) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до един месец, а в случаите по чл. 187б, ал. 1, т. 3 - в срок до два месеца след получаване на искането с необходимите доказателства. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му.
(3) Отказът за отсрочване или разсрочване не подлежи на обжалване.
(4) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.