(Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)
(1) Когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.
(2) Когато срещу действия по изпълнението или по уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс.
(3) Когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.
(4) При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка или по инициатива на местния запитан орган.
(5) Алинея 3 не се прилага, когато запитващият орган от другата държава членка е направил мотивирано искане местният запитан орган да продължи изпълнителното производство въпреки оспорването. Ако жалбата бъде уважена, запитващият орган от другата държава членка възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви, както и направените от местния запитан орган разноски.
(6)(Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Когато между компетентни органи на Република България и друга държава членка е започнала процедура за постигане на взаимно споразумение, което може да доведе до изменение или погасяване на вземането, предмет на взаимната помощ, местният запитан орган спира изпълнението до приключване на процедурата, освен в случаите на образувано производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за измама или открито производство по несъстоятелност. При спиране на изпълнението се прилага ал. 4.