(Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.)
(1) Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор.
(2) В договора по ал. 1 се определят:
- 1. наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители;
- 2. продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители;
- 3. задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа;
- 4. редът за ползване на отпуските;
- 5. задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател;
- 6. редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв;
- 7. редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя;
- 8. видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа;
- 9. отговорността при неизпълнение;
- 10. други условия, свързани с изпълнението на временната работа.
(3) За задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят солидарно.
(4) Прилагането на ал. 1 - 3 не лишава работника или служителя от защитата, която му осигурява сключеният от него трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа.
(5) Предприятие ползвател, което е извършило масово уволнение, може да сключи договор по ал. 1 не по-рано от 6 месеца след извършването му.