(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(1)(Изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
- 1. мястото на работа;
- 2. наименованието на длъжността и характера на работата;
- 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
- 4. времетраенето на трудовия договор;
- 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
- 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
- 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
- 8. продължителността на работния ден или седмица.
(2) С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
(3) За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
(4)(Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) Наименованието на длъжността се определя съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от министъра на труда и социалната политика след съгласуване с председателя на Националния статистически институт.
(5)(Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 01.08.2022 г.) При всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен най-късно до влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени.