(Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г., в сила от 05.12.2011 г.)
(1) Работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на:
- 1. трудово възнаграждение;
- 2. отпуски, предвидени в този кодекс;
- 3. синдикално сдружаване;
- 4. участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието;
- 5. информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата;
- 6. присъединяване към колективен трудов договор;
- 7. уреждане на колективните трудови спорове;
- 8. социално-битово и културно обслужване;
- 9. безопасни и здравословни условия на труд;
- 10. първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател;
- 11. обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване;
- 12. други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа.
(2) Работниците и служителите по ал. 1 не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.