Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на земеделието и храните Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени Лица за контакт: Доц. д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“; телефон за връзка: 02 98511 301 електронна поща: IRKostov@mzh.government.bg Д-р Димитър Димитров – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“; телефон за връзка: 02 98511 261 електронна поща: DPDimitrov@mzh.government.bg Петя Тасева – държавен експерт в дирекция „Политики по агрохранителната верига“. телефон за връзка: 02 98511 261 електронна поща: PMonevska@mzh.government.bg 1. Проблем за решаване: Проблем 1 Необходимост от нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 5 от Закона за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 2024 г.) специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. Към настоящия момент е в сила и се прилага Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.). Наредбата е приета на основание чл. 4 от отменения през 2020 г. Закон за храните от 1999 г. Наредбата въвежда Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (Директива 2001/113/ЕО) (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 033). На 24 май 2024 г. в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикувана Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда (Директива 2001/110/ЕО), Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека (Директива 2001/112/ЕО), Директива 2001/113/ЕО и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (Директива 2001/114/ЕО) (Директива за закуските) (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.). Директивата за закуските влезе в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите членки следва да приемат и публикуват най-късно до 14 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с директивата. Във връзка с гореизложеното е необходимо Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г., да бъде актуализирана в съответствие с настъпилите промени в европейското законодателство, и да бъде преиздадена на основание сега действащия Закон за храните. Проектът на наредбата следва структурата и съдържанието на съществуващата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като в него са отразени новите изисквания към тези храни, приети с Директивата за закуските. Разпоредбите в проекта на наредба са прецизирани и са съобразени с настъпилите промени в законодателството на Европейския съюз, както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига. С Постановлението на Министерския съвет за приемане на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени ще бъде отменена съществуващата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени от 2003 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г., е издадена на основание отменен Закон за храните и не включва разпоредбите на новата Директива за закуските. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 5 от Закона за храните специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. Съгласно Директива (ЕС) 2024/1438, държавите членки приемат и публикуват най-късно до 14 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с директивата. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1: „Определяне на ясни изисквания и критерии към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека.“ Цел 2: „Гарантиране на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите на територията на Република България, чрез осигуряване на подходяща информираност за видовете храни, регламентирани в проекта“; Цел 3: „Ограничаване на възможностите за системни нарушения и повишаване на ефективността на официалния контрол на разглежданите продукти“. 3. Заинтересовани страни: Министерство на земеделието и храните; Българска агенция по безопасност на храните; Бизнес оператори за производство на храни; Бизнес оператори, които извършват дейност при дистрибуция на храни, включително търговия на дребно; По данни на Българската агенция по безопасност на храните, към м. ноември 2024 г. в страната са регистрирани 162 броя производствени предприятия за плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади. Брой на обектите за търговия на едро с плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади - 2 111. Потребители на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. Не се приема нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, и се запазват разпоредбите в съществуващата Наредба, която е приета на основание чл. 4 от отменения през 2020 г. Закон за храните от 1999 г. Не се въвеждат необходимите разпоредби с оглед хармонизиране с Директивата за закуските, приета през 2024 г. При този вариант ще продължи да действа наредба, издадена на основание отменен Закон за храните, като няма да се постигне актуализиране и съответствие на подзаконовата нормативна уредба с настъпилите промени в законодателството на ЕС, както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига. Република България няма да изпълни задължението си да осигури транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1438, за което подлежи на санкции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. По отношение на органите, осъществяващи официален контрол: Липсата на актуални изисквания към наименованията, състава, характеристиките, производството и етикетирането на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, ще затрудни извършването на ефективен и съответстващ на изискванията на правото на ЕС и националната нормативна уредба официален контрол, както и проследимост при производството и предлагането на пазара на тези продукти. 2. По отношение на бизнес оператори, производители, преработватели и/или вносители и бизнес оператори, извършващи дистрибуция на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, включително търговия на едро и дребно: Бизнес операторите няма да разполагат с информацията, която им е необходима за правилното определяне и използване на наименованията и етикетирането на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Липсата на посочената информация ще затрудни бизнес операторите по отношение на производството и предлагането на разглежданите храни, обезпечаване на високо ниво на защита на потребителите и по отношение техния избор на безопасни хранителни продукти с подходящо етикетиране. 3. По отношение на потребителите: Липсата на актуални изисквания към наименованията, състава, характеристиките, производството и етикетирането на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени създава предпоставки за заблуждаване на потребителя при избора му на тези продукти. Няма да бъде постигнато изпълнението на общата цел, а именно гарантиране на висока степен на защита на здравето на потребителите на територията на Република България, чрез улесняване на техния избор по отношение на разглежданата категория продукти. Създават се условия предлаганите на пазара на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени да крият риск за здравето на потребителите. Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени“ Описание: Действащата към момента Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г., е издадена на основание отменен през 2020 г. Закон за храните и въвежда Директива 2001/113/ЕО относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. През м. май 2024 г. беше публикувана Директивата за закуските, с която се изменят четири директиви: Директива 2001/110/ЕО, Директива 2001/112/ЕО, Директива 2001/113/ЕО и Директива 2001/114/ЕО. С приемането на нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се актуализират и прецизират изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на тези продукти. Изискванията няма да се прилагат за продукти, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други. В наредбата се регламентират нови наименования: „мармалад от цитрусови плодове“ и „мармалад от плодове екстра качество“. При категориите конфитюр и конфитюр екстра качество се прецизират количествата пулп и/или пюре, които се влагат в производството на 1000 g готов продукт. С проекта на наредба се създават и условия за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304 от 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.). Към настоящия момент са в сила и се прилагат следните наредби: 1. Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2023 г.) – въвежда изискванията на Директива 2001/110/ЕО, изменена с Директива 2014/63/ЕС. 2. Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.) – въвежда изискванията на Директива 2001/112/ЕО, изменена с Директива 2009/106/ЕО и Директива 2012/12/ЕС; 3. Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2021 г.) – въвежда разпоредбите на Директива 2001/114/ЕО. 4. Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) – въвежда изискванията на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни, изменена с Директива 2006/37/ЕО. 5. Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.). Публикуваната през м. май 2024 г. Директива за закуските изменя Директива 2001/110/ЕО относно меда, Директива 2001/112/ЕО относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека и Директива 2001/114/ЕО относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека. Държавите членки следва да приемат и публикуват най-късно до 14 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с директивата. Във връзка с изложеното е необходимо да бъдат изменени и допълнени посочените по-горе 5 наредби, които също са приети с Постановление на Министерския съвет. В тази връзка в преходни и заключителни разпоредби на проекта на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, се правят съответните изменения и допълнения в петте наредби. С Постановлението за приемане на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се изменят и отделни разпоредби на следните наредби, с цел съобразяването им с новопубликувано европейско и национално законодателство: Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко", приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2016 г., бр. 36 от 2017 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 43, 53 и 97 от 2018 г., бр. 18 от 2019 г.; изм., бр. 19 от 2019 г.; доп., бр. 39 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2020 г.; изм. с Решение № 8272 на Върховния административен съд на Република България – бр. 59 от 2021 г.; изм., бр. 9 от 2024 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2024 г.); Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към екстрактите от кафе и цикория, приета с Постановление № 302 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.); Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 63 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към бързо замразените храни, приета с Постановление № 111 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление № 367 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2021 г.). С изменението на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, се допълват правилата относно етикетирането на меда. С изменението на Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, се създава нова категория продукти за сокове от плодове, чиито естествени захари са били намалени, като същевременно са запазени другите основни физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове. Тези продукти ще носят наименованието „сок от плодове с намалено съдържание на захар“, „сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар“ или „концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар“. С изменението се предвижда към изброените в чл. 16 технологични практики за производството на сокове от плодове и нектари от плодове, да се добавят и процеси за намаляване на количеството естествени захари (филтриране върху мембрана и ферментация, предизвикана от дрожди) до степен, в която се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове - само за сокове от плодове с намалено съдържание на захар, сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар и концентрирани сокове от плодове с намалено съдържание на захар. С изменението се допълват и изисквания към етикетирането на соковете от плодове и нектарите от плодове. В Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, са посочени разрешените обработки за частично или напълно дехидратирани консервирани млека. С предложеното изменение се разрешава обработката на такива видове млека за намаляване на количеството на лактозата в млечните продукти. Измененията в състава на млякото в резултат на обработката задължително се указват върху опаковката на продукта с незаличими букви, така че да могат да бъдат лесно видени и прочетени. Разпоредбата на член 14 се актуализира с действащото европейско законодателство за витамини и минерали, ензими и добавки в храните. С изменението на Наредбата за хранителните добавки се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/248 на Комисията от 16 януари 2024 година за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на веществото железен хидроксид адипат тартарат, използвано при производството на хранителни добавки (OВ L, 2024/248, 17.1.2024 г.), както и на Регламент (ЕС) 2024/1821 на Комисията от 25 юни 2024 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на железен комплекс с казеин от мляко, влаган в храни и използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2024/1821, 27.6.2024). В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието "саламурено сирене с повишено водно съдържание", като се прецизира, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто. Чл. 21 от наредбата се прецизира като се посочват температурата и времетраенето на пастьоризацията, които следва да премине прясното мляко, за да носи наименованието „прясно мляко“. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните се прецизират изискванията по отношение на предоставяне на информация за потребителите в случай на непредварително опаковани храни по смисъла на чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Предвижда се информацията по чл. 6, т. 3 от наредбата да се предоставя чрез посочване в менюто за предлаганите ястия – за храни, които се консумират в заведения за обществено хранене. В Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г., се прави техническа промяна за привеждане в съответствие с европейското законодателство, предвид отмяната от 1 януари 2025 г. на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци. При този вариант Република България ще изпълни задължението си да приеме и публикува най-късно до 14 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директивата за закуските. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 1. По отношение на органите, осъществяващи официален контрол: Определянето на ясни критерии по отношение изисквания към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на регламентираните в проекта храни, способства за ограничаване на възможностите за системни нарушения и създава предпоставки за повишаване ефективността на контрола в обектите за преработка и дистрибуция с разглежданите храни. Ще се улесни и подобри извършването на официалния контрол върху спазването на изискванията за обозначаване, етикетиране, производството и предлагането на пазара на продуктите, регламентирани в проекта. Това ще доведе до увеличаване на доверието към групата храни, чрез осъществяването на ефективен контрол за съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство. Осъществява се и по-надежден контрол срещу подвеждащи практики за заблуда на потребителя и се дава възможност за ограничаване на измамите, свързани с подправени продукти, които не отговарят на регламентираните наименования. Създава се възможност за проследимост на произхода и качеството на продуктите, осигуряване на прозрачност. Опазване на общественото здраве на територията на Република България. 2. По отношение на бизнес операторите: Проектът предоставя на бизнес операторите информацията, която им е необходима за правилното определяне на наименованията, състава, производството и етикетирането на регламентираните в проекта храни. Еднозначното тълкуване на наименованията, състава и характеристиките на храните, както и ясно разписаните изисквания при тяхното етикетиране ще гарантират свободното им придвижване. Улесняването на свободното движение на продуктите и осигуряването на лесен достъп до висококачествени продукти е ключов елемент при създаването на отворен вътрешен пазар. Единният европейски пазар помага на предприятията в ЕС, като цяло, да изградят стабилна платформа в открита, разнообразна и конкурентна среда. Ще способства за увеличаване на производството и предлагането на безопасни храни и обезпечаване на високо ниво на защита на потребителите. Това ще доведе до по-устойчиво производство и потребление. Прецизиране на някои от изискванията при етикетиране на продуктите би могло да доведе до подобряване на качеството на предлаганите продукти, тъй като би стимулирало производителите да подобряват състава на съответния продукт, за да увеличат неговата привлекателност за потребителите и съответно неговото търсене. 3. По отношение на потребителите: Гарантиране висока степен на защита на здравето и правата на потребителите на територията на Република България чрез предоставяне на информиран избор и намаляване на риска от заблуда. Ще се помогне на потребителите да вземат по-информирани и здравословни решения относно консумираните от тях храни като по този начин се отговаря на променящите се нужди на потребителите към търсене на по-безопасни и качествени храни, и към засиления им интерес към етикетиране, посочващо произхода на храните. С предвидените промени се предоставя по-прецизна информация на потребителите в съответствие с целите те да се информират за хранителните характеристики на продуктите, да се избегне объркване при разграничаване на съответните категории продукти, и се дава възможност на потребителите да направят информиран избор. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Ефектите за МСП не са по-различни и по-значими от сега действащите. Прецизират се изискванията по отношение на предоставяне на информация за потребителите в случай на непредварително опаковани храни по смисъла на чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Предвижда се информацията по чл. 6, т. 3 от наредбата да се предоставя чрез посочване в менюто за предлаганите ястия - за храни, които се консумират в заведения за обществено хранене. Предвижда се постановлението да влезе в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, тъй като е необходим срок за запознаване и адаптиране на бизнес операторите към изискванията на наредбата. Изключение от този срок е предвидено за: - параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; - параграф 6, т. 2 и 3 и § 7, които влизат в сила три месеца след обнародването му; - параграф 5 и § 8 – 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Продуктите, които са пуснати на пазара или етикетирани преди посочените по-горе срокове, могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. Административна тежест: Не се изискват допълнителни разходи, както и такива за такси или други административни или капиталови разходи. 5. Сравняване на вариантите: да се коригира съобразно целите 5.1. По Проблем 1 Необходимост от нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Средна Висока Цел 3 Ниска Висока Ефикасност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Средна Висока Съгласуваност Цел 1 Ниска Висока Цел 2 Ниска Висока Цел 3 Средна Висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени“. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). Не се създава нов регулаторен режим. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът на наредба не се налага да бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. 7. Консултации: Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Няма 11. Информационни източници: Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с ПМС № 45 от 2003 г., (обн. ДВ, бр. 19 от 2003 г.); Закон за храните; Закон за управление на агрохранителната верига; Директива 2001/113/ЕО; Директива (ЕС) 2024/1438 (Директива за закуските); Регламент (ЕС) № 1169/2011; Национален електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция на храни, подържан от Българската агенция по безопасност на храните: http://food.bfsa.bg/. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Доц. д-р Илиян Костов, двм – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“ Дата: 12.12.2024 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Проект ПОСТАНОВЛЕНИЕ № .............................. от ...................................... година ЗА приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Член единствен. Приема Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Отменя се Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.). § 2. В Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2: а) в ал. 3 т. 6 се отменя; б) в ал. 5 накрая се добавя: „или да е получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.“. 2. В чл. 3, ал. 2: а) в т. 2 след думата „произход“ се добавя „на меда“; б) точка 3 се изменя така: „3. специфични критерии за качеството на меда.“. 3. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. (1) Страната на произход, където е бил добит медът, се посочва върху етикета. (2) Когато медът произхожда от повече от една страна, страните на произход, където е бил добит медът, се посочват върху етикета в основното зрително поле в низходящ ред според техния дял от теглото на меда, заедно с процента, който представлява всяка от тези страни на произход. Допуска се отклонение от 5 % за всеки отделен дял в сместа, изчислен въз основа на документацията за проследимост на бизнес оператора. (3) В случаите когато броят на страните на произход в сместа от мед е повече от четири и четирите най-големи представляват повече от 50 % от сместа, се допуска да се посочват с процент само тези четири най-големи дяла, а останалите страни на произход се изписват в низходящ ред без посочване на процент. (4) В случай на опаковки, съдържащи нетно количество мед по-малко от 30 грама, наименованията на страните на произход могат да бъдат заменени с двубуквен код в съответствие с последната версия на двубуквения код по международния стандарт ISO 3166-1, която е в сила. (5) Данните по ал. 1 – 4 се считат за задължителни данни по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.“. 4. В чл. 8 думите „филтриран или“ и „ал. 3, т. 6 и“, се заличават. 5. В чл. 10, ал. 4 думите „с изключение на филтрирания пчелен мед“, се заличават. 6. В чл. 11, ал. 1 думите „Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (ДВ, бр. 89 от 2020 г.)“ се заменят с „Наредба № 2 от 2024 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (ДВ, бр. 31 от 2024 г.)“. 7. В допълнителната разпоредба в § 1 се създава т. 3: „3. Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.).“. § 3. В Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 6а: „Чл. 6а. (1) Наименованието „сок от плодове с намалено съдържание на захар“ се използва за продукт, получен от сок от плодове, определен в чл. 2, при който най-малко 30 % от количеството на естествените захари е било отстранено посредством процес, отговарящ на изискванията определени в чл. 16, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същия плод. (2) Сокът от плодове с намалено съдържание на захар може да бъде получен чрез смесване на сок от плодове с намалено съдържание на захар със сок от плодове, плодово пюре или и двете.“. 2. Създава се чл. 6б: „Чл. 6б. (1) Наименованието „сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар“ се използва за: 1. продукт, получен от сок от плодове от концентрат, определен в чл. 3, при който най-малко 30 % от количеството на естествените захари е било отстранено посредством процес, отговарящ на изискванията определени в чл. 16, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същия плод; 2. продукт, получен чрез разреждане на концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар, определен в чл. 7в, с питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. (2) Сокът от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар може да бъде получен чрез смесване на сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар с един или повече от следните продукти: сок от плодове, сок от плодове от концентрат, сок от плодове с намалено съдържание на захар, концентрирано плодово пюре и плодово пюре.“. 3. Създава се чл. 6в: „Чл. 6в. Наименованието „концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар“ се използва за: 1. продукт, получен от концентриран сок от плодове, определен в чл. 4, при който най-малко 30 % от количеството на естествените захари е било отстранено посредством процес, отговарящ на изискванията определени в чл. 16, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество; 2. продукт, получен от сок от плодове с намалено съдържание на захар, определен в чл. 6а, чрез отстраняване с физически методи на определена част от водното му съдържание. Когато продуктът е предназначен за директна консумация, трябва да е отстранено най-малко 50 % от водното съдържание на сока от плодове с намалено съдържание на захар.“. 4. В чл. 8, т. 2 се създава второ изречение: „Не се допуска използването на подсладители при производството на соковете от плодове по чл. 2 – 6в, с изключение на нектарите от плодове.“. 5. В чл. 9 думите „и концентриран сок от плодове“ се заменят с „концентриран сок от плодове, сок от плодове с намалено съдържание на захар, сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар и концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар“. 6. В чл. 11, ал. 1 т. 2 се изменя така: „2. захари и/или мед в количество не по-голямо от: а) 20 % от общото тегло на крайните продукти, посочени в приложение № 2, т. I.; б) 15 % от общото тегло на крайните продукти, посочени в приложение № 2, т. II.; в) 10 % от общото тегло на крайните продукти, посочени в приложение № 2, т. III.“. 7. Създава се чл. 13а: „Чл. 13а. При производството на сокове от плодове с намалено съдържание на захар и сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар се разрешава добавянето на вода до степен, която е строго необходима за възстановяване загубата на вода, поради процеса на намаляване на захарта.“. 8. В чл. 16: 1. В т. 1 се създава буква „г“: „г) процеси за намаляване на количеството естествени захари (филтриране върху мембрана и ферментация, предизвикана от дрожди) до степен, в която се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове – само за сокове от плодове с намалено съдържание на захар, сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар и концентрирани сокове от плодове с намалено съдържание на захар.“. 2. В т. 2, буква „к“ думите „или картофи“ се заменят с „картофи или слънчогледово семе“. 9. В чл. 17 ал. 2 се изменя така: „(2) За някои продукти по ал. 1 могат да се използват като алтернатива и специфичните наименования, определени в приложение № 3: 1. наименованията, изброени в т. I. на приложение № 3, могат да се използват само на езика и при условията, определени в приложението; 2. наименованията, изброени в т. II. на приложение № 3, могат да се използват на един или повече от официалните езици на Европейския съюз и при условията, определени в приложението.“. 10. Създава се чл. 23а: „Чл. 23а. При етикетирането на соковете от плодове може да се постави обозначението „соковете от плодове съдържат само естествени захари“. Тази информация се разполага в същото зрително поле, в което е поставено наименованието на съответния продукт по чл. 2 – 6в.“. 11. В чл. 24 ал. 1 се изменя така: „(1) При етикетирането на смеси от сокове от плодове от концентрат или сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар със сокове от плодове и сокове от плодове с намалено съдържание на захар, както и за нектари от плодове, изцяло или частично получени от един или повече концентрати, на етикета се поставя обозначението „от концентрат/и“ или „частично от концентрат/и“, в зависимост от случая.“. 12. В чл. 25 ал. 2 се изменя така: „(2) При етикетирането на нектар от плодове с претенция „без добавени захари“, по смисъла на чл. 11, ал. 2, на етикета се поставя и обозначението „съдържа естествени захари“. 13. В допълнителните разпоредби: 1. В § 1: а) в т. 2, буква „а“ думите „Наредбата за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека, приета с ПМС № 209 от 2002 г., по чл. 5 от Закона за храните“ се заменят с „Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.)“; б) в т. 4 думите „Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с ПМС № 196 от 2002 г., по чл. 5 от Закона за храните, се заменят с „Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2023 г.)“. 2. В § 2 се създава т. 4: „4. Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.).“. 14. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2, след ред „Касис“ се създава ред „Кокосов орех“: „ Кокосов орех(*) Cocos nucifera L. 4,5 “ 15. В Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, в т. I., след думата „Дюли“ се добавя „(Cydonia oblonga L.)“. 16. Приложение № 3 към чл. 12 се изменя така: „Приложение № 3 към чл. 12 Специфични наименования за някои продукти по чл. 2 – 7 I. Специфични наименования, които може да бъдат използвани единствено на езика на наименованието: 1. „vruchtendrank“: за нектари от плодове. 2. „Süβmost“, използвано само в съчетание с наименованията „Fruchtsaft“ или „Fruchtnektar“: 2.1. за нектари от плодове, получени изключително от сокове от плодове, концентрирани сокове от плодове или от смес от тези два продукта, които не могат да се консумират в това състояние поради високата им естествена киселинност; 2.2. за сокове от плодове, получени от ябълки или круши, при необходимост, с добавени ябълки, но без добавени захари. 3. „succo e polpa“ или „sumo e polpa“: за нектари от плодове, получени изключително от плодово пюре и/или концентрирано плодово пюре. 4. „æblemost“: като синоним на сок от ябълки и „æblemost fra koncentrat“: като синоним на сок от ябълки от концентрат. 5. „sur ... saft“, допълнено с указание на датски език за използвания плод: за соковете без добавена захар, получени от касис, череши, червено френско грозде, бяло френско грозде, малини, ягоди или плодове на бъз и „sød … saft“ или „sødet … saft“, допълнено с указание на датски език за използвания плод: за соковете, получени от този плод, с повече от 200 g добавена захар на литър. 6. „äppelmust/äpplemust“: като синоним на сок от ябълки. 7. „mosto“: като синоним на сок от грозде. 8. „smiltsērkšķu sula ar cukuru“ или „astelpaju mahl suhkruga“, или „słodzony sok z rokitnika“: за сокове, получени от плодове на ракитник, съдържащи не повече от 140 g добавена захар на литър. II. Специфични наименования, които могат да се използват на един или повече от официалните езици на Европейския съюз: „кокосова вода“: за продукт, който се извлича директно от кокосовите орехи, без да се изрязва кокосовата сърцевина, като синоним на сок от кокосови орехи.“. § 4. В Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2021 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се чл. 17а: „17а. (1) Съдържанието на лактоза в млякото може да бъде намалявано чрез превръщането ѝ в глюкоза и галактоза. (2) Измененията в състава на млякото в резултат на обработката задължително се указват върху опаковката на продукта с незаличими букви, така че да могат да бъдат лесно видяни и прочетени. (3) Предоставянето на информацията по ал. 2 не засяга задължението за посочване на хранителната стойност върху етикета, съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011.“. 2. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. В продуктите по чл. 2 - 12 се допуска добавянето на: 1. витамини и минерали, при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини и минерали и на някои други вещества в храните (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 59), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1925/2006“, и на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304 от 22 ноември 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1169/2011“; 2. ензими, при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (OB, L 354 от 31 декември 2008 г.); 3. добавки в храните, при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (OB, L 354 от 31 декември 2008 г.).“. 3. В чл. 18 думите „наредбата по чл. 19 от Закона за храните“, се заменят с „Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (ДВ, бр. 25 от 2021 г.)“. 4. В допълнителните разпоредби § 2 се изменя така: „§ 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на: 1. Директива 2001/114/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, специално българско издание: глава 3, том 40). 2. Първа директива на Комисията от 6 октомври 1987 г. относно определяне на методите на Общността за вземане на проби за химически анализ за контрола на консервирани млечни продукти (87/524/ЕИО) (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 8). 3. Първа директива на Комисията от 13 ноември 1979 г. относно определяне на методи на Общността за анализ за проверка на някои частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (79/1067/ЕИО) (ОВ, специално българско издание: глава 3, том 3). 4. Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.).“. 5. В Приложение № 1 към чл. 13, ал. 2, в т. 2 думите „с масленост не по-ниска от 9 % w/w и с млечно сухо вещество 31 % w/w“, се заличават. 6. В Приложение № 2 към чл. 22, в т. I.,1.2.1 и 1.4.1 думите „Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 89 от 2020 г.)“ се заменят с „Наредба № 2 от 2024 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 31 от 2024 г.)“. § 5. В Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 13, т. 3 думите „Списъка на разрешените нови храни по Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ, L 327 от 11 декември 2015 г.)“, се заменят със „списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 г. за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (OB L 351, 30.12.2017 г.) (Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470)“. 2. В Приложение № 2 към чл. 7, ал. 1, част Б. „Минерали“: а) след ред „ферихелат на натриев етилендиаминтетраацетат“ се създават редове: „железен хидроксид адипат тартарат (нано)6 железен комплекс с казеин от мляко7“; б) в бележките под линия: аа) се създават нови бележки 6 и 7: „6 Съгласно вписването в списъка на Съюза на новите храни в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470. 7 Съгласно вписването в списъка на Съюза на новите храни в Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470.“. бб) досегашните бележки 6, 7 и 8 стават съответно бележки 8, 9 и 10.“. § 6. В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 2 се създава т. 4: „4. млечни продукти, предназначени за износ за трети страни.“. 2. В чл. 7: а) в ал. 3 накрая се добавя „и съдържание на вода не повече от 65 на сто“; б) в ал. 5 думите „по ал. 2 и 4“, се заменят с „по ал. 2 – 4“. 3. Член 21 се изменя така: „Чл. 21. Наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпяло процес на пастьоризация при температура най-малко 71,7 °С за 15 секунди или друг процес на пастьоризация за получаване на еквивалентен ефект, при който температурата не надхвърля 95 °С, последвано веднага след пастьоризацията от охлаждане до температура не по-висока от 6 °C. В процеса на пастьоризация се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на млечна сметана.“. § 7. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.), в чл. 6, т. 3 думите „при поискване на клиента“ се заменят с „чрез посочване в менюто за предлаганите ястия“. § 8. В Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко", приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2016 г., бр. 36 от 2017 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 43, 53 и 97 от 2018 г., бр. 18 от 2019 г.; изм., бр. 19 от 2019 г.; доп., бр. 39 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2020 г.; изм. с Решение № 8272 на Върховния административен съд на Република България – бр. 59 от 2021 г.; изм., бр. 9 от 2024 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2024 г.), в чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите „Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2011 г.)“ се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2429 на Комисията от 17 август 2023 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на пазарните стандарти за сектора на плодовете и зеленчуците, някои преработени плодови и зеленчукови продукти и сектора на бананите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1666/1999 на Комисията и регламенти за изпълнение (ЕС) № 543/2011 и (ЕС) № 1333/2011 на Комисията (OВ, L 2023/2429 от 3.11.2023 г.) (Делегиран регламент (ЕС) 2023/2429)“. 2. В ал. 10 думите „Наредба № 16 от 2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци (ДВ, бр. 43 от 2010 г.)“ се заменят с „чл. 40, ал. 4 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз“. 3. В ал. 11 думите „Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 157/1 от 15 юни 2011 г.) се заменят с „Делегиран регламент (ЕС) 2023/2429“. § 9. В Наредбата за изискванията към екстрактите от кафе и цикория, приета с Постановление № 302 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2021 г.), в чл. 15, ал. 1 думите „Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 89 от 2020 г.)“ се заменят с „Наредба № 2 от 2024 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 31 от 2024 г.)“. § 10. В Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.), в чл. 5 думите „Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 89 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 19 от 2021 г.)“ се заменят с „Наредба № 2 от 2024 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 31 от 2024 г.)“. § 11. В Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 63 от 2021 г.), в Приложение № 1 към чл. 15, в т. I.,1.2.1 и 1.4.1 думите „Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 89 от 2020 г.)“ се заменят с „Наредба № 2 от 2024 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни (обн., ДВ, бр. 31 от 2024 г.)“. § 12. В Наредбата за изискванията към бързо замразените храни, приета с Постановление № 111 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2021 г.), в чл. 9, ал. 1 думите „наредбата по чл. 19 от Закона за храните“, се заменят с „Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.)“. § 13. В Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление № 367 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2021 г.), в допълнителните разпоредби, § 1, т. 1 думите „наредбата за изискванията към захарите, предназначени за консумация от човека, по чл. 5 от Закона за храните“, се заменят с „Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.)“. § 14. Постановлението влиза в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2. параграф 6, т. 2 и 3 и § 7, които влизат в сила три месеца след обнародването му; 3. параграф 5 и § 8 – 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. § 15. Пуснатите на пазара или етикетирани преди сроковете по § 7, т. 1 и 2 продукти по § 2, 3, 4, 6 и 7 могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ГАБРИЕЛА КОЗАРЕВА Главен секретар на Министерството на земеделието и храните: Магдалена Дакова Директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз”, МЗХ: Десислава Петрова

Проект НАРЕДБА за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С наредбата се определят изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. (2) Наредбата не се прилага за продуктите по ал. 1, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други. Раздел II Изисквания към наименованията, състава и характеристиките на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени Чл. 2. (1) Наименованието „конфитюр“ се използва за смес, получена от вода, захари и пулп и/или пюре от един или повече видове плодове, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране). (2) Конфитюр от цитрусови плодове може да се произвежда и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени. (3) Количествата пулп и/или пюре, които се влагат в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да са по-малко от: 1. 350 g за конфитюр от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли; 2. 180 g за конфитюр от джинджифил; 3. 230 g за конфитюр от плодове на кашу; 4. 80 g за конфитюр от плод от пасифлора; 5. 450 g за всички останали конфитюри. Чл. 3. (1) Наименованието „конфитюр екстра качество“ се използва за смес, получена от вода, захари и неконцентриран плодов пулп от един или повече видове плодове, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране). (2) Конфитюр екстра качество от шипки и конфитюр екстра качество от безсеменни малини, къпини, касис, боровинки и френско грозде може да се получи изцяло или частично от неконцентрирани пюрета на съответните плодове. Конфитюр екстра качество от цитрусови плодове може да се получи и от цели плодове, нарязани на ивици и/или резени. (3) При производството на конфитюр екстра качество не се допуска плодовете ябълка, круша, слива с неотделяща се костилка, пъпеш, диня, грозде, тиква, краставица и домат да се използват в смес с други плодове. (4) Количеството пулп, което се влага в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от: 1. 450 g за конфитюри екстра качество от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли; 2. 280 g за конфитюри екстра качество от джинджифил; 3. 290 g за конфитюри екстра качество от плодове на кашу; 4. 100 g за конфитюри екстра качество от плод от пасифлора; 5. 500 g за всички останали конфитюри екстра качество. Чл. 4. (1) Наименованието „желе“ се използва за смес, получена от захари, сок и/или водни екстракти от един или повече видове плодове, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране). (2) Количеството на сока и/или водния екстракт по ал. 1, които се влагат в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от посоченото в чл. 2, ал. 3 количество пулп и/или пюре. Количеството се изчислява, след като се приспадне теглото на водата, която е използвана при приготвянето на водния екстракт от плода. (3) При производството на желе екстра качество количеството на сока и/или водния екстракт по ал. 1 не трябва да е по-малко от посоченото в чл. 3, ал. 4 количество пулп. Количеството се изчислява, след като се приспадне теглото на водата, която е използвана при приготвянето на водния екстракт от плода. (4) При производството на желе екстра качество не се допуска плодовете ябълка, круша, слива с неотделяща се костилка, пъпеш, диня, грозде, тиква, краставица и домат да се използват в смес с други плодове. Чл. 5. (1) Наименованието „мармалад от цитрусови плодове“ се използва за означаване на смес, получена от вода, захари и един или повече от следните продукти, получени от цитрусови плодове: пулп, пюре, сок, кора и водни екстракти, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране). (2) В наименованието на продукта „мармалад от цитрусови плодове“ терминът „цитрусови плодове“ може да бъде заменен с наименованието на вложените цитрусови плодове. (3) Количеството цитрусов плод, което се влага в производството на 1 000 g готов продукт, не трябва да е по-малко от 200 g, от които най-малко 75 g трябва да са получени от ядивната част на плода (ендокарп). Чл. 6. Наименованието „желе-мармалад“ се използва за продукт, определен като мармалад от цитрусови плодове, който не съдържа неразтворими вещества, при което се допускат незначителни количества фино раздробени кори от плода. Чл. 7. Наименованието „подсладено пюре от кестени“ се използва за смес от вода, захар и най-малко 380 g пюре от кестени (Castanea sativa) за 1 000 g готов продукт. Чл. 8. (1) Наименованията „мармалад от плодове“ и „мармалад от плодове екстра качество“ се използват за смес от вода, захари, пулп и/или пюре, получени от плодове, различни от цитрусовите, доведена до необходимата степен на сгъстяване (желиране). (2) Количествата пулп и/или пюре, които се влагат в производството на 1 000 g готов продукт, са: 1. за мармалад от плодове – съгласно чл. 2, ал. 3; 2. за мармалад от плодове екстра качество – съгласно чл. 3, ал. 4. Чл. 9. (1) Наименованията по чл. 2 - 8 трябва да съдържат информация за използваните плодове, изброени в низходящ ред съобразно вложеното им количество към момента на производството. (2) Когато продуктите по ал. 1 са произведени от 3 или повече видове плодове, в наименованието им посочването на използваните плодове може да се замени с думите „смес от плодове“ или друг с еднозначен термин, или с посочване броя на вложените плодове. Чл. 10. В наименованията по чл. 8 думата „плодове“ може да се замени със: 1. името на плода, когато продуктът е произведен от един вид плод; 2. имената на използваните плодове, изброени в низходящ ред съобразно вложеното им количество, когато продуктът е произведен от два или повече видове плодове. Чл. 11. (1) Наименованията по чл. 2 - 8 се използват за търговско обозначаване единствено на храни, които отговарят на изискванията на наредбата. (2) Наименованията по чл. 2 - 8 могат да се използват като допълнения в наименованията на други храни, които не могат да бъдат объркани с храните по чл. 2 – 8. Чл. 12. (1) Показателят „сухо вещество“ за храните по чл. 2 – 8, определен рефрактометрично, изразен в проценти, трябва да бъде не по-малко от 60, с изключение на тези продукти, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ, специално българско издание: глава 15, том 018) по отношение на намалено съдържание на захар и тези, при които захарите са напълно или частично заменени с подсладители. (2) Допуска се съгласувано с изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните използването на наименованията по чл. 2 - 8 за продукти, които не отговарят на изискванията на ал. 1, при условие че продуктът отговаря на всички останали приложими изисквания на наредбата. Чл. 13. При използване на смес от два или повече видове плодове по чл. 2 - 8 минималното количество на 1 000 g за всеки плод се определя в съответствие с процентната му пропорция от общото количество вложени плодове. Чл. 14. (1) За производството на храните по чл. 2 - 8 се използват само: 1. суровини: а) плодове; б) плодови пулпове; в) плодови пюрета; г) водни екстракти от плодове; д) захари; 2. допълнителни съставки, посочени в приложение № 1. (2) За обработка на суровините по ал. 1, т. 1, букви „а“ – „г“ се използват технологичните практики, посочени в приложение № 2. Раздел III Изисквания към етикетирането на плодови конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени Чл. 15. (1) При етикетирането на храните по чл. 2 – 8 се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304 от 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.). (2) На етикета се посочва количеството вложен плод, означено с думите „приготвен от ... g плод на 100 g“ за готовия продукт; когато се използват водни екстракти от плодове, масата на водата, използвана при приготвянето им, се изважда. (3) Данните по ал. 2 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин и да са разположени в едно зрително поле с наименованието на храната. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Водни екстракти от плодове“ са екстракти от плодовете, останали след неизбежните загуби при производството им, които съдържат всички водоразтворими съставки на използвания плод. 2. „Джинджифил“ е ядивният корен на плода джинджифил в прясно или консервирано състояние. Джинджифилът може да бъде изсушен или консервиран в сироп. 3. „Захари“ са захарите, определени с Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.), фруктозен сироп, захари, екстрахирани от плод, кафява захар. 4. „Плод“ са всички плодове, домати, ядивни части на стъблото на ревен, моркови, сладки картофи, краставици, тикви, пъпеши и дини, свежи, здрави без развала, които съдържат всичките си основни хранителни вещества и са достатъчно зрели, за да се използват след почистване, отстраняване на дефектите и външните обвивки. 5. „Плодов пулп“ е нарязана или раздробена, но без да е доведена до пюре, ядивна част на плода, когато е необходимо, без кора, семена, семки и други подобни. 6. „Плодово пюре“ е ядивната част на плода, доведена до пюре чрез прекарване през сито или подобен технологичен процес, когато е необходимо, без кора, семена, семки и други подобни. § 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на: 1. Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 033). 2. Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.). Преходни и заключителни разпоредби § 3. Наредбата се приема на основание чл. 5 от Закона за храните. § 4. До 13 юни 2026 г. количествата пулп и/или пюре, които се влагат в производството на 1 000 g готов продукт, могат да бъдат не по-малко от: 1. за конфитюр по чл. 2, ал. 3 и мармалад от плодове по чл. 8, ал. 2, т. 1: а) 250 g за конфитюр от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли; б) 150 g за конфитюр от джинджифил; в) 160 g за конфитюр от плодове на кашу; г) 60 g за конфитюр от плод от пасифлора; д) 350 g за всички останали конфитюри. 2. за конфитюр екстра качество по чл. 3, ал. 4 и мармалад екстра качество по чл. 8, ал. 2, т. 2: а) 350 g за конфитюри екстра качество от френско грозде, калина, зърнастец, касис, шипки и дюли; б) 250 g за конфитюри екстра качество от джинджифил; в) 230 g за конфитюри екстра качество от плодове на кашу; г) 80 g за конфитюри екстра качество от плод от пасифлора; д) 450 g за всички останали конфитюри екстра качество. § 5. Пуснатите на пазара или етикетирани преди 14 юни 2026 г. продукти по § 4, могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1, т. 2 Допълнителни съставки, използвани при производството на храните по чл. 2 – 8 1. Мед по смисъла на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2023 г.) – във всички продукти като пълен или частичен заместител на захари. 2. Сок от плодове, независимо дали е концентриран или не – само в конфитюр. 3. Сок от цитрусови плодове, независимо дали е концентриран или не - само в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество, получени от друг вид плод. 4. Сок от червени плодове, независимо дали е концентриран или не – само в конфитюр и конфитюр екстра качество, получени от шипки, ягоди, малини, цариградско грозде, френско грозде, сливи и ревен. 5. Сок от червено цвекло, независимо дали е концентриран или не – само в конфитюр и желе, получени от ягоди, малини, цариградско грозде, френско грозде и сливи. 6. Етерични масла от цитрусови плодове – само в мармалад от цитрусови плодове и желе-мармалад. 7. Масла и мазнини за хранителни цели – като антипенители във всички продукти. 8. Течен пектин – във всички продукти. 9. Кори от цитрусови плодове – в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество. 10. Листа от индрише (Pelargonium odoratissimum) – в конфитюр, конфитюр екстра качество, желе и желе екстра качество, получени от дюли. 11. Спиртни напитки, вино и винен ликьор, ядки, ароматични билки, подправки, ванилия и ванилови екстракти - във всички продукти. 12. Ванилин - във всички продукти. 13. Добавки в храните при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (OB, L 354 от 31.12.2008 г.). Приложение № 2 към чл. 14, ал. 2 Технологични практики за обработка на суровини, използвани при производството на храните по чл. 2 – 8 1. Термична обработка, охлаждане или замразяване. 2. Изсушаване чрез лиофилизация. 3. Концентриране до степен, зависеща от техническите възможности. 4. Сушене на кайсии и сливи с методи, различни от лиофилизацията, при производството на конфитюр. 5. Консервиране на кори от цитрусови плодове в саламура.

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от д-р Георги Тахов – министър на земеделието и храните Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Причини, които налагат приемането на акта Съгласно чл. 5 от Закона за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 2020 г., посл. изм. ДВ, бр. 41 от 2024 г.) специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. Съществуващата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени е приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.), на основание чл. 4 от отменения през 2020 г. Закон за храните от 1999 г. Наредбата въвежда Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (Директива 2001/113/ЕО). На 24 май 2024 г. в Официалния вестник на Европейския съюз беше публикувана Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (Директива за закуските). Директивата за закуските влезе в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите членки следва да приемат и публикуват най-късно до 14 декември 2025 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с директивата. Във връзка с гореизложеното е необходимо Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2003 г., да бъде актуализирана в съответствие с настъпилите промени в националното и европейското законодателство, и преиздадена на основание сега действащия Закон за храните. С Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се определят изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. Изискванията няма да се прилагат за продукти, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други. В наредбата се регламентират наименованията „конфитюр“, „конфитюр екстра качество“, „желе“, „мармалад от цитрусови плодове“, „желе-мармалад“, „подсладено пюре от кестени“, „мармалад от плодове“ и „мармалад от плодове екстра качество“. За производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като суровини се използват само плодове, плодови пулпове, плодови пюрета, водни екстракти от плодове и захари, а като допълнителни съставки, само тези, посочени в приложение № 1 от наредбата. За обработка на суровините се използват технологичните практики, посочени в приложение № 2 от наредбата. При етикетирането на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (OB, L 304 от 22.11.2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011) и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.). На етикета се посочва количеството вложен плод, означено с думите „приготвен от ... g плод на 100 g“ за готовия продукт; когато се използват водни екстракти от плодове, масата на водата, използвана при приготвянето им, се изважда. С Постановлението на Министерския съвет за приемане на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени ще бъде отменена съществуващата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени от 2003 г. С Постановлението за приемане на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се изменят и допълват следните наредби, които също са приети с Постановление на Министерския съвет, с цел привеждането им в съответствие с европейското законодателство, както и усъвършенстване на правната уредба в съответната област: Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2023 г.); Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.); Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2021 г.); Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.); Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.); Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, приета с Постановление № 97 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2021 г.); Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко", приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 89 от 2016 г., бр. 36 от 2017 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 43, 53 и 97 от 2018 г., бр. 18 от 2019 г.; изм., бр. 19 от 2019 г.; доп., бр. 39 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2020 г.; изм. с Решение № 8272 на Върховния административен съд на Република България – бр. 59 от 2021 г.; изм., бр. 9 от 2024 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2024 г.). С изменението на Наредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2023 г. се допълват правилата относно етикетирането на меда. Наредбата предвижда върху етикета да се посочва страната на произход, където е бил добит медът. Когато медът произхожда от повече от една страна, страните на произход, където е бил добит медът, се посочват върху етикета в основното зрително поле в низходящ ред според техния дял от теглото на меда, заедно с процента, който представлява всяка от тези страни на произход. Допуска се отклонение от 5 % за всеки отделен дял в сместа, изчислен въз основа на документацията за проследимост на бизнес оператора. В случаите когато броят на страните на произход в сместа от мед е повече от четири и четирите най-големи представляват повече от 50 % от сместа, се допуска да се посочват с процент само тези четири най-големи дяла, а останалите страни на произход се изписват в низходящ ред без посочване на процент. В случай на опаковки, съдържащи нетно количество мед по-малко от 30 грама, наименованията на страните на произход могат да бъдат заменени с двубуквен код в съответствие с последната версия на двубуквения код по международния стандарт ISO 3166-1, която е в сила. С изменението на Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. се дефинира наименованието „сок от плодове с намалено съдържание на захар“, като се определя, че такъв сок може да бъде получен чрез смесване на сок от плодове с намалено съдържание на захар със сок от плодове, плодово пюре или и двете. Наименованието „сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар“ се използва за: 1. продукт, получен от сок от плодове от концентрат, определен в чл. 3, при който най-малко 30 % от количеството на естествените захари е било отстранено посредством определен процес, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същия плод; 2. продукт, получен чрез разреждане на концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар, с питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Сокът от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар може да бъде получен чрез смесване на сок от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар с един или повече от следните продукти: сок от плодове, сок от плодове от концентрат, сок от плодове с намалено съдържание на захар, концентрирано плодово пюре и плодово пюре. С изменението на Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека от 2022 г. се дефинира и наименованието „концентриран сок от плодове с намалено съдържание на захар“, като то се използва за: 1. продукт, получен от концентриран сок от плодове, при който най-малко 30% от количеството на естествените захари е било отстранено посредством процес, отговарящ на определени изисквания, при който се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество; 2. продукт, получен от сок от плодове с намалено съдържание на захар, чрез отстраняване с физически методи на определена част от водното му съдържание. Когато продуктът е предназначен за директна консумация, трябва да е отстранено най-малко 50% от водното съдържание на сока от плодове с намалено съдържание на захар. При производството на сокове от плодове с намалено съдържание на захар и сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар се разрешава добавянето на вода до степен, която е строго необходима за възстановяване загубата на вода, поради процеса на намаляване на захарта. С изменението се предвижда към изброените в чл. 16 технологични практики за производството на сокове от плодове и нектари от плодове, да се добавят и процеси за намаляване на количеството естествени захари (филтриране върху мембрана и ферментация, предизвикана от дрожди) до степен, в която се запазват всички други съществени физични, химични, органолептични и хранителни характеристики на сок със средно добро качество, произведен от същите плодове – само за сокове от плодове с намалено съдържание на захар, сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар и концентрирани сокове от плодове с намалено съдържание на захар. С изменението се допълват и изисквания към етикетирането на соковете от плодове и нектарите от плодове, като се посочват: 1. наименованията, изброени в т. I. на приложение № 3, които могат да се използват само на езика и при условията, определени в приложението; и 2. наименованията, изброени в т. II. на приложение № 3, които могат да се използват на един или повече от официалните езици на Европейския съюз и при условията, определени в приложението. При етикетирането на соковете от плодове може да се постави обозначението „соковете от плодове съдържат само естествени захари“. Тази информация се разполага в същото зрително поле, в което е поставено наименованието на съответния продукт. При етикетирането на смеси от сокове от плодове от концентрат или сокове от плодове от концентрат с намалено съдържание на захар със сокове от плодове и сокове от плодове с намалено съдържание на захар, както и за нектари от плодове, изцяло или частично получени от един или повече концентрати, на етикета се поставя обозначението „от концентрат/и“ или „частично от концентрат/и“, в зависимост от случая. При етикетирането на нектар от плодове с претенция „без добавени захари“, на етикета се поставя и обозначението „съдържа естествени захари“. В Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. са посочени разрешените обработки за частично или напълно дехидратирани консервирани млека. С предложеното изменение се разрешава обработката на такива видове млека за намаляване на количеството на лактозата в млечните продукти. Измененията в състава на млякото в резултат на обработката задължително се указват върху опаковката на продукта с незаличими букви, така че да могат да бъдат лесно видени и прочетени. Предоставянето на тази информация не засяга задължението за посочване на хранителната стойност върху етикета, съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011. Разпоредбата на член 14 се актуализира с действащото европейско законодателство за витамини и минерали, ензими и добавки в храните. С изменението на Наредбата за хранителните добавки, приета с Постановление № 434 на Министерския съвет от 2021 г., се създават условия за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/248 на Комисията от 16 януари 2024 година за изменение на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на веществото железен хидроксид адипат тартарат, използвано при производството на хранителни добавки (OВ L, 2024/248, 17.1.2024 г.), както и на Регламент (ЕС) 2024/1821 на Комисията от 25 юни 2024 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и на приложение II към Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на железен комплекс с казеин от мляко, влаган в храни и използван при производството на хранителни добавки (OВ L, 2024/1821, 27.06.2024). В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието "саламурено сирене с повишено водно съдържание", като се прецизира, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто. Член 21 от наредбата се прецизира като се посочват температурата и времетраенето на пастьоризацията, които следва да премине прясното мляко, за да носи наименованието „прясно мляко“. В Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните се прецизират изискванията по отношение на предоставяне на информация за потребителите в случай на непредварително опаковани храни по смисъла на чл. 44, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011. Предвижда се информацията по чл. 6, т. 3 от наредбата да се предоставя чрез посочване в менюто за предлаганите ястия - за храни, които се консумират в заведения за обществено хранене. В Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод" и схема „Училищно мляко", приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г., се прави техническа промяна за привеждане в съответствие с европейското законодателство, предвид отмяната от 1 януари 2025 г. на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци. С Постановлението за приемане на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се изменят и отделни разпоредби на следните наредби, с цел съобразяването им с новопубликувано европейско и национално законодателство: Наредбата за изискванията към екстрактите от кафе и цикория, приета с Постановление № 302 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.); Наредбата за специфичните изисквания към казеините и казеинатите, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 63 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към бързо замразените храни, приета с Постановление № 111 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2021 г.); Наредбата за изискванията към какаото и шоколадовите продукти, приета с Постановление № 367 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2021 г.). Цели С проекта се цели определяне на ясни изисквания и критерии към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. Проектът на наредба не се прилага за изброените продукти, предназначени за влагане при производството на фини печива, сладкарски изделия, бисквити и други. Проектът на наредбата следва структурата и съдържанието на съществуващата Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като в него са отразени новите изисквания към тези храни, приети в Директивата за закуските. Разпоредбите в проекта на наредба са прецизирани и са съобразени с настъпилите промени в законодателството на Европейския съюз, както и в националното законодателство, и по-специално Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига. Предвижда се постановлението да влезе в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, тъй като е необходим срок за запознаване и адаптиране на бизнес операторите и контролния орган към изискванията на наредбата, с изключение на: 1. параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2. параграф 6, т. 2 и 3 и § 7, които влизат в сила три месеца след обнародването му; 3. параграф 5 и § 8 – 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните. Проектът на акт не води до изменения в целевите стойности на показателите за изпълнение, в това число ключовите индикатори. Очаквани резултати от прилагането на акта Гарантиране на висока степен на защита на здравето и правата на потребителите на територията на Република България, чрез осигуряване на подходяща информираност за групата храни, регламентирани в проекта. Улесняване свободното движение на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени и осигуряване на лесен достъп до висококачествени продукти. Принципът на свободното движение на стоки е ключов елемент при създаването на отворен вътрешен пазар. Единният европейски пазар помага на предприятията в ЕС, като цяло, да изградят стабилна платформа в открита, разнообразна и конкурентна среда. Ограничаване на възможностите за системни нарушения и повишаване на ефективността на официалния контрол на тези продукти. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта на наредба се въвеждат изискванията на: 1. Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека (ОВ, специално българско издание: глава 13, том 033); 2. Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека (ОВ, L 2024/1438 от 24.05.2024 г.). В тази връзка са приложени таблици на съответствието с правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на постановление, наредба и доклад (мотиви), както и частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, справката за постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения, е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Приложена е справка за отразяване на постъпилите становища. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 5 от Закона за храните и чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерският съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на постановление. Приложение: Проект на Постановление на Министерския съвет; Проект на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени; Частична предварителна оценка на въздействието; Становище на дирекция „Модернизация на администрацията” в Министерския съвет; Финансова обосновка; Таблици на съответствието с правото на Европейския съюз – 2 бр.; Справка за отразяване на становищата, постъпили по реда на чл. 32 – 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; Постъпили становища по реда на чл. 32 – 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; Становища на Работна група 1 „Свободно движение на стоки” – 2 бр.; Становище на Работна група 7 „Земеделие”; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществена консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения; Постъпили предложения и становища от обществената консултация; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване. Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ Министър

Национална асоциация на млекопреработвателите НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ София 1040 бул. "Хр. Ботев" № 55 тел.: 02 985/1 383 регист. индекс - 15-49 дата - 03.02.2025г. бул. В. Левски 106 гр. София, България е-майл: n_a_m@abv.bg телефон: +359 886 210 311 Изх.№ 2 /31.01.2025г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ ДО ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ ДЕЯН СТРАТЕВ ДО ДИРЕКТОРА на Дирекция „Политики по агрохранителната верига“ към МЗХ ИЛИЯН КОСТОВ СТАНОВИЩЕ ОТ: Сдружение „НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ“ /Сдружение “НАМ“/, чрез председателя на УС на „НАМ“, Владислав Дончев Михайлов ОТНОСНО: Предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), относно „прясното мляко“ и „сиренето“. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТАХОВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СТРАТЕВ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОСТОВ, Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, относно „прясно мляко“ и „сирене“ от „НАМ“ изразяваме следното Становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: I. Въпросните изменения са обективирани в §6 от Проект за Постановление на Министерски съвет приложен към документите за изменение на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Буди известно безпокойство факта, че изменението на толкова ОСНОВЕН за нашия бранш нормативен документ, са някак си прикрити в документите за изменение на друга наредба – считаме това за непрозрачен и порочен подход при нормотворческата работа. Документите са качени за публично обществено обсъждане, на сайта на МЗХ, на 3 Януари /Петък/ в 16 часа и 45 минути – т.е. в края на първия работен петък след нова година. Противно дългата – многогодишна практика, при изработването на този проект за изменение на основната Наредба регулираща млекопреработката, НИТО сме уведомени за това, че ще има такова изменение, НИТО сме провеждали разговори, обсъждания или Тематични Работни Групи по темата. За нас беше изненадващо и неприятно, да узнаем от трети лица това, че има качени за обсъждане изменения в основната ни Наредба, и това е направено толкова прикрито и без да са протекли никакви обществени консултации и нас, като национално представена браншова организация. II. В частта относно „сиренето“, изразяваме своето негативно отношение по така предложените изменения и допълнения на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, а именно с които се въвежда горна граница на показател „водно съдържание“ за продукта сирене. Считаме че не е налице необходимост и няма причина за налагането на тези ограничения. Аргументите ни в тази насока са следните: Липсва научно обоснована информация и действащи нормативни актове, съгласно които да бъде необходимо определянето на горна граница на водното съдържание при произвеждането на сирене. Залагането на такива ограничения противоречи на досегашните норми. Предвижданите промени и допълнения в горецитираната Наредба биха довели до несъответствие на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ спрямо изискванията този продукт да се наименова сирене и би довело до заблуждение за потребителите, че става въпрос за заместител, имитация или некачествен продукт, което всъщност не е вярно. И съответно, ако бъдат приети промените, сирене произведено с водно съдържание над 65 % в готовия продукт, не би отговаряло на условията на чл. 7 от Наредбата, като за този млечен продукт в Наредбата няма предвидена дефиниция. В конкретния случай не става ясно и ако имаме продукт, произведен и отговарящ на всички изисквания на чл.7, ал. 1 и ал.3 от „Наредбата“, но с водно съдържание над 65% към групата на кой точно млечен продукт се отнася - към „имитиращите продукти“? В състава обаче, няма немлечни съставки и няма компонент, който частично или напълно да замества млечна съставка, т.е не съществува причина по която да бъде отнесен и причислен към имитиращите продукти - или към коя друга категория млечен продукт, да бъде отнесен произведения продукт с тези показатели – над 65% водно съдържание? На следващо място, считаме, че при въвеждане на артикула „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ до настоящия момент са вложени значителни маркетингови ресурси и продуктът е известен вече на пазара, търсен е от потребителите поради по-достъпната си цена, с оглед предназначението му за продажба в по-ниския ценови клас. С оглед на гореизложеното, считаме че предвижданите изменения и допълнения са неоснователни, неприложими на практика, и не следва да бъдат приемани. III. Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“ от „НАМ“ изразяваме следното Становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: С оглед, постигане на целта за привеждане на националното законодателство, в съответствие с европейското, както и за усъвършенстване и прецизиране на правната уредба в съответната област, съгласно последните настъпилите промени в европейското законодателство от 09.11.2024г., относими към предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“. Предлагаме член 21 от горецитираната Наредба, да бъде изменен, както следва: „Член 21. Наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация. Процесът трябва да отговаря на изискванията на Приложение III, Раздел IX, Глава II, II, т.1, под т. а) i, ii, iii на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004г., относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. В производството се допуска изменение на естествената маслености на млякото, чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко“. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 1. Подкрепяме изменението предвидено в т.1, § 6 от Проекта на Постановление на Министерски съвет, а именно нормите на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, да не се прилагат относно продуктите предназначени за износ към трети страни /там си важат в пълна сила всички норми на действащото Европейско законодателство и не са нужни допълнителни ограничения/. За продукти изнасяни в трети страни, релевантно и валидно е относимото законодателство в съответната страна-получател, и налагането на допълнителни изисквания и или ограничения в нашето законодателство, наистина би били нерелевантно и ще действа потискащо, ограничаващо обемите на изнасяните млечни продукти. 2. НЕ Подкрепяме, изменението предвидено в т.2, § 6 от Проекта на Постановление на Министерски съвет, а именно да се въведе горна граница от 65% на водното съдържание в готовия продукт – бяло саламурено сирене с повишено водно. Считаме, че в този си вид, изменението не само няма да има подобряващ ефект върху продажбите на сирене и защитата на крайните потребители, а по скоро ще отвори врата за повече възможност за подвеждане на потребителите, което ще доведе до увеличаване риска от увреждане интересите на потребителите, както и категорично ще влоши конюнктурата в целия сектор. 3. НЕ Подкрепяме, изменението предвидено в т.3, § 6 от Проекта на Постановление на Министерски съвет, а именно да се въведе нова, непредвидена в Европейското законодателство, категория млечен продукт в групата на пресните млека. Считаме, че по правилна е предложената от Нас по-горе, корекция, а именно да се приложи съответната норма от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., без да се въвеждат допълнителни ограничения и или нови продукти, продуктови наименования и т.н. П.П.: Отново, изказваме твърдението си, че не е от значение колко изменения на Наредбата ще направим. От ОСНОВНО значение е как се прилага Наредбата, и КОНТРОЛЪТ от страна на БАБХ. Апелираме отново за засилване на функциите на браншовите организации, и в частност на НАМ, в осъществяването на контролни дейност съвместно с БАБХ или дори и самостоятелно. За целта е необходима само съответна Заповед до директора на БАБХ, за определяне на точния обхват и обем на контролните функции, както и определяне на достатъчен БЮДЖЕТ за пробовземания. С уважение: ………/п/……….. Владислав Михайлов Председател на УС на НАМ

Българска национална асоциация АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ ул. Врабча 26, София 1504 тел. 02/9890106 info@aktivnipotrebiteli.bg www.aktivnipotrebiteli.bg Изх.№ 04/23.01.2025 г. ДО Г-Н ГЕОРГИ ТАХОВ МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ PMonevska@mzh.government.bg [печат: МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ, София 1040 бул. "Хр. Ботев" № 55, тел.: 02 98 11 383, регист. индекс - 19-32, дата - 23.01.25] С Т А Н О В И Щ Е на Българска национална асоциация Активни потребители Относно: Проект за промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, Във връзка с представения за публично обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в рамките на което се прави предложение и за изменение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието "саламурено сирене с повишено водно съдържание", с което се увеличава максималното съдържание на вода от сегашните 60 на 65 на сто. В посочения срок за публични консултации (3.1.2025 - 3.2.2025 г.), изразяваме следното становище. Предлага се да се промени чл 7, ал 3 на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и да се вдигне съдържанието на допустимото водно съдържание от 60 на 65%. Мотивите, с които се прави това предложение се изчерпват със следното изречение: „В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието "саламурено сирене с повишено водно съдържание", като се прецизира, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто. " Колкото и пъти да препрочитахме изречението не открихме нещо, което да наподобява на аргумент. Затова се налага на липсващите аргументи да противопоставим контрааргументи срещу това на пръв поглед дребно изменение в нормативния документ, което е способно да съсипе производството на сирене в България и да повиши значително рисковете за здравето на българските потребители с надеждата Министерството на земеделието да започне да се отнася малко по-отговорно към дългогодишните негативни тенденции в българското млекопроизводство. Предложеното изменение е много съществено. Защо? Съществуващата технология за производство на „бяло саламурено сирене“, залегнала в БДС 15:2010, има история от хиляди години. Тя отразява най-добрата практика и е нагодена както към вкусовете на потребителите, така и към хигиената и нуждата от безопасна за консумация храна. Традиционната технология води до получаване на сирене с водно съдържание от 54% (за краве мляко), толкова колкото е записано в БДС. При изготвянето на сега действащата наредба, под натиска на производители, лимита на допустимото водно съдържание беше повишен до 60%, което ние възприехме като неизбежен компромис. Но ако сега се реализира ново увеличение на водата до предлаганите 65% това ще доведе до цялостна промяна в технологията за производство на сирене. При активният етап на изготвяне на сирене се стига до продукт с водно съдържание в порядъка 60-65%. След това тази заготовка се нуждае от допълнително узряване за срок от 45 дена за краве, и 60 дена за останалите (овче, козе...), за да стане годна за консумация. По време на зреенето процесите протичащи в сиренето редуцират водното съдържание до крайните 54%. На пазара и сега се предлагат млечни продукти, наричащи се сирене, при които зреенето е спестено. На професионален жаргон се именуват „бързозрейки“ и при тях водното съдържание е 60-65%. На практика това са суровите заготовки. С предлаганата промяна в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се изменя генерално технологията за производство на „бяло саламурено сирене“ – от нея отпада етапа на зреене. Понеже себестойността на тези „бързозрейки“ е по-ниска, то не бива да се съмняваме, че ако сега 1/3 от пазара се държи от „бързозрейки“, след новото законотворчество, това ще нарасне вероятно до 90%! Казано накратко – с повишаването на водното съдържание от 60 на 65% Министерството на земеделието предлага да се загърби вековната традиция и да ни застави да произвеждаме и консумираме само „бързозрейки“. Предложението е опасно за потребителите. Защо? Освен предателство към традициите и подвеждане на потребителите производството на „бързозрейки“ е генератор на сериозни здравни рискове: 1. Зреенето на млечните продукти не е случайно хрумване. Установено е чрез хилядолетна практика, във времена без хладилници, стерилизация и индустрия, като начин за получаване на качествен и безопасен за консумация продукт. Понеже в суровото мляко се съдържат опасни за хората бактерии, зреенето на млякото под формата на коагулиран продукт, води до развитие на млечно-кисели бактерии, които изтласкват другите микроби. Чрез производство на сирене, древните фермери са разработили иновация за безопасна консумация на мляко, а също така и за съхранение на тази храна в приемлив срок – това в ерата без хладилници! Сега в 21 век, гении-чиновници от България, решават да загърбят хилядолетни традиции и да направят отново млечните продукти опасни за хората. С „бързозрейки“ ще консумираме рискови за микробни замърсявания продукти, нещо като руска рулетка, при която нашето здраве ще зависи изцяло от това какви опасни микроорганизми са допуснали в „сиренето“ жадните да ви накарат да си платите за водата млекопреработватели! 2. Много хора, особено по-възрастни, имат стомашни проблеми при консумацията на мляко и някои млечни продукти. Това се дължи на понижена способност за разграждане на млечните компоненти, най-вече на белтъка казеин. Още в древността е установено, че при зреене на сиренето, освен подобряване на вкуса, аромата и безопасността, намаляват негативните ефекти като киселини, болки и др. Подобрява се усвояването млечните продукти. Причина за това е процесът на зреене! При него в сиренето се развиват млечнокисели бактерии които освен, че изтласкват патогените, променят съдържанието на сиренето. Те извличат определени компоненти и на тяхно място синтезират полезни за хората вещества. Бактериите също „накълцват“ големите млечни протеини и така те стават по-достъпни за консумация от хората. Всички производители на сирене, по целия свят, включват зреенето на сиренето в технологията. Това е задължителен етап, още от древността. По-скоро беше, преди отрицателната иновация прилагана от част от българските производители и предложена за подкрепа от българските чиновници. Някой гений реши да пренебрегне традициите и световния опит и да заложи на „бързозрейки“ и така да изключи зреенето от производството на сирене. Предложението е вредно за млекопреработвателния бранш. Защо? Колкото по-дълго и безуспешно продължава борбата с имитиращите продукти в млечния сектор в България, толкова повече запада имиджа на българските производители като цяло. За своя утеха, българските потребители могат да избират между множество вносни продукти и поведението на бранша и нерешителността на държавата упорито ги тласка в тази посока. Защо да купуват български продукти, след като не може да им се има доверие? На пазара има достатъчно гръцки, италиански и други аналози, които се ползват с повече доверие и все повече потребители са склонни да харчат малко повече за по-добро качество. От това страдат и ще страдат всички, не само тези които искат да продават имитации. Ако шепа производители не го разбират, държавата трябва да може. С уважение, Богомил Николов Изпълнителен директор на БНААП

Изх. № 335/03.02.2025 г. [печат] МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ София 1040 бул. "Хр. Ботев" № 55 тел.: 02 985 11 383 регист. индекс - 62-32 дата 03.02.2025 г. ДО Дирекция „Политики по агрохранителната верига", Министерство на земеделието и храните На вниманието на г-жа Моневска PMonevska@mzh.government.bg От: „Сдружение за модерна търговия", ЕИК:175953394, с адрес на управление: гр. София, бул. „Европа" № 171 Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Във връзка с публикувания на 03.01.2025г. на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните за обществено обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени моля да вземете под внимание нашето становище: Въведените от Директива (ЕС) 2024/1438 изменения, транспонирани впоследствие в посочения Проект за Наредба изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени са свързани с необходимостта от преетикетиране на определени категории продукти по начин, който да съответства на изискванията на европейското законодателство в тази материя. Това представлява трудоемък и времеемък процес, особено когато става въпрос за многоезични етикети, който процес засяга цялата верига на доставка - не само търговските вериги, но и всички производители. В хипотезите на обичайно многоезични етикети необходимостта от по-голям период от време е силно наложителна. Процесът по пускане на продукт на българския пазар е свързан както с изготвянето на етикета, така и с осигуряване на производството му, както и на наличност на продукта (за да бъдат спазени други законови изисквания). Ето защо, при договаряне на продукта се договарят, отпечатват и осигуряват и наличности на предварително отпечатани опаковки (които имат значителна стойност, ресурс и отражение на околната среда). В тази връзка, считаме, че възможността, която предоставя пар.5 на Преходните и заключителни разпоредби на Проекта за Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени относно пуснатите на пазара продукти или вече етикетираните такива преди 14 юни 2026 г., следва да обхваща и наличните, отпечатани опаковки. Предлагаме следното прецизиране: § 5. Пуснатите на пазара, етикетирани продукти по § 4 или налични отпечатани етикети преди преди 14 юни 2026 г. могат да продължат да се предлагат на пазара до СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ ЕИК по БУЛСТАТ 175953394 гр. София- 1331, Бул. „ЕВропа", № 171, сграда на „Мосю Бриколаж"; 0888 99 88 90; office@moderntrade.bg; www.moderntrade.bg изчерпване на наличните количества. Обръщаме внимание, че процесът по преетикетиране би могъл да достигне време до две календарни години. Приемането на Наредбата в този вариант би довело до значителни загуби и вреди по веригата на доставка (за производител, доставчик, търговец), а също така би имало отрицателно отражение и при ценообразуването на при крайния потребител, както и върху околната среда. Също така, Проектът на Постановлението за изменение на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени въвежда изменения и в други нормативни актове, а именно: Наредбата за изискванията към пчелния мед, в сила от 28.01.2023 г., приета с ПМС № 3 от 06.01.2023 г. (Обн. ДВ. бр.4 от 13 Януари 2023г.), Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.), Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2021 г.), Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. Измененията в горепосочените Наредби също ще доведат до необходимост от изменения на етикетите на продукти (напр. мед, саламурено сирене с повишено водно съдържание, мляко за пиене и др.), което съвсем резонно води и до идентичните проблеми за бизнеса, описани в началото на становището ни и касаещи Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. В тази връзка бихме искали да предложим изменения и за предлагането на пазара на остатъчните продукти , а именно: § 14. Постановлението влиза в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на: 1. параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2. параграф 6, т. 2 и 3 ~~и § 7~~, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2а. § 7, който влизат в сила три месеца след обнародването му; 3. параграф 5 и § 8 – 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник". С оглед на гореописаното считаме, че следва да има изменение и на § 15 от Проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени , а именно: Пуснатите на пазара или етикетирани, или налични , отпечатани етикети преди сроковете по § ~~7~~ 14 (маркираме техническа грешка при отбелязване на препратката в параграфа към настоящия параграф), т. 1 и 2 на продукти по § 2, 3, 4, 6 и 7 могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ ЕИК по БУЛСТАТ 175953394 гр. София- 1331, Бул. „ЕВропа", № 171, сграда на „Мосю Бриколаж"; 0888 99 88 90; office@moderntrade.bg; www.moderntrade.bg В заключение, бихме искали да заявим, че високо оценяме зададените преходни периоди и имайки предвид гореописаното и бизнес спецификите на оперативните дейности по веригата на производство – доставка на всички засегнати продукти да благодарим предварително, че ще приемете и обнародвате максимално бързо и краткосрочно Постановлението и Наредбите, като вземете под внимание нашето становище, с което ще осигурите на бизнеса по цялата му верига от производството до крайния потребител преходен и плавен, щадящ за всички страни период. С уважение, [подпис] Николай Вълканов Изпълнителен директор на Сдружение за модерна търговия СДРУЖЕНИЕ ЗА МОДЕРНА ТЪРГОВИЯ ЕИК по БУЛСТАТ 175953394 гр. София- 1331, Бул. „ЕВропа", № 171, сграда на „Мосю Бриколаж"; 0888 99 88 90; office@moderntrade.bg; www.moderntrade.bg

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ БАМ 8805 Сливен, ул.„Изгрев" №46 тел.: 0888 864 444 e-mail:bam@bulcheese.bg ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Д-Р ГЕОРГИ ТАХОВ СТАНОВИЩЕ ОТ: Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ" /Сдружение "БАМ"/, чрез председателя на УС на „БАМ", Димитър Христов ОТНОСНО: Предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), в частта относно чл.7 ал.3, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание". УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно чл.7 ал.3, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание" изразяваме следното Становище, което настояваме да бъде взето предвид, а именно: от параграф 6, т.2, буква а) да се заличи, а буква б) да стане единствена. Аргументи: За да не се повтаряме, заявяваме, че се присъединяваме към всички аргументи по същество, най – подробно описани в Становището на колегите от „ЧЕХ -ЙОСИФ НОВОСАД" ООД, качени на Портала за обществени консултации, включително и в частта изразяваща съмнение в компетентността на хората, които предлагат и правят промените в толкова важни за бранша наредби в последните години. Самият факт, че се приемат промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти без да се уведомят трите Асоциации на млекопреработвателите, поне за нашата гарантираме, че не е уведомена и не е искано становище, тихомълком вкарани в проект за промени на Наредба за плодови конфитюри, желета и мармалади, заглавието на която по нищо не подсказва, че прави промени и в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е изключително възмутителен. Жалко е, че формално се прави нещо като Оценка на въздействието, която не вижда никакво въздействие на предложените промени, а такива определено ще има. След като не искате мнение от нас преработвателите, нека някой от „компетентните" вносители да обясни как от обезмаслено мляко, т.е. мляко с показатели 3.2% белтъчини и 0.1% мазнини се прави сирене със сухо вещество над 35%, респективно – водно съдържание по – малко от 65%, при положение, че при изпресоването има загуби на белтъчини и в суроватката. Представете си, че днес в едно малко предприятие се отсметаняват 5000л нормално краве мляко с показатели 3.6% масленост и 3.2% белтъчини. Ще получим около 450л. сметана с масленост 38-40% и около 4550л. обезмаслено мляко. Сметаната можем да предложим на сладкарската промишленост в натурален вид, да заквасим и предложим на пазара или да произведем около 200кг. краве масло. В зависимост от пазарната конюнктура на реализацията на тези три продукта, всеки производител си формира и цената на обезмасленото мляко и при по висока пазарна цена на маслото, каквато е в момента, може да се произведе обезмаслено сирене на пазарна цена под 10лв. Това е което най – много не се харесва на лобистите иницииращи непрекъснатите промени на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, внушавайки чрез клакьорски потребителски организации някаква безполезност, вредност дори, без никакви доказателства, за да могат да останат на пазара само сирена на цени 20-22лв. Даваме конкретен пример, поради широкия достъп до Портала за обществени консултации към МС. Описаната ситуация води до два проблема: 2 1. Застрашаване на родното производство на масла и сметани, поради затруднения в реализацията на обезмасленото мляко от съответните преработватели. 2. Ограничаване на възможността потребителите сами да си преценят, кое е полезно или възможно да си купят. Не на последно място, предложеното ограничение на водното съдържание в сирената с „повишено водно съдържание" от 65% не дава никаква яснота как ще се нарича и реализира на пазара безвреден хранителен продукт, отговарящ на дефиницията „саламурено сирене с повишено водно съдържание", произведен от обезмаслено мляко, без използването на влагозадържащи агенти, съгласно дефиницията на действащата Наредба, но имащ показател водно съдържание от 72-3%, каквото считаме, че е нормално за такъв продукт. Считаме, че ролята на наредбите в бранша и последващият контрол е да гарантират безвредност на произвежданите продукти, а не да лобират в полза на един или друг производител или групи такива, а факта че всички тези ограничения важат само за български производители, като се вземат в предвид всички изключени от обхвата на Наредбата, описани подробно в чл.2 и особено т.3, а именно: „3. млечни продукти, защитени по силата на международни споразумения." Ами това са най – малко всички страни от ЕС, защитени от Договора ни за присъединяване, осигуряващ свободен достъп до пазара ни и отделни индивидуални договори с трети страни. В тази светлина лобирането не само пречи на млекопрароботвателите, но и отваря по големи възможности за внос, което вече започва да граничи с национално предателство. В заключение предлагаме Министъра на Земеделието и храните да свика създадения със заповед РД09-686/08.07.2021г. Съвет по месо и мляко в съответно актуализиран състав, за търсене на балансирани решения по проблемите в двата отрасъла, защото очевАдно няколко души, скрити под формата на работна група зад гърба на Министъра не могат или по някакви причини не искат да предложат такива. С Уважение: Dimitar Vangelov Hristov Digitally signed by Dimitar Vangelov Hristov Date: 2025.02.03 12:20:17 +02'00' / Димитър Христов/ 3

СЪЮЗ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛИТЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ София 1000, ул. "Г.С. Раковски" 108, ет.4, офис 407А Телефон: 02 987 47 43, 0885 625 608 e-mail: union@org-bg.net, office@org-bg.net www.org-bg.net изх. № 176/ 29.01.2025г. До Д-р Илиан Костов Директор - Дирекция ПАВ МЗХ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ София 1040 бул. "Хр. Ботев" № 55 тел.: 02 985 11 283 регист. индекс - 02-26 дата - 29 01 25 Относно: Проект на Постановление на МС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Уважаеми д-р Костов, Във връзка с провежданото обществено обсъждане на Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени от Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци настояваме да се добави: ➢ Възможността да се изполва консервант - калиев сорбат и/или бензоат, както и комбинацията от тях при производство на конфитюри в нехермитични опаковки, която възможност не е предвидена в така разписаната Наредба и Европейската директива. В подкрепа на предложението ни, прилагаме последната редакция - 2023г. на Стандарта за за конфитюти, желе, мармалад CXS 296-2009 на Кодекс Алиментариус, в който е упомената възможността за използване на сорбати и бензоати, в допустимата норма от 1000 mg/kg и която норма е приета и от ЕС в Регламент 1333 за добавките в храните. Така ще се гарантира безопасността на произведените продукти - сладка, мармалади, желета пакетиран в нехерметични опаковки предназначени за последващо влагане в сладкарски и тестени изделия, както и за заведенията за обществено хранене. Не е за пренебрегване и фактът, че разрешаване ползването на консервантите в допустими норми, ще допринесе и до намаляване на употребата на стъклени опаковки, капачки, електроенергия или други енергоизточници и други консумативи. Това ще доведе и до намалване на разходите за транспорт, съхраняване на ценни за природата суровини и не на последно място и намаляване на крайната себестойност на продукта. ➢ При производството на сладко или конфитюр от рози технологически е невъзможно да се постигне изискването на наредбата - плодовото съдържание да е минимум 45%. Суровината – розовите листенца са с високо съдържание на пектин, твърде леки и с ниско съдържание на вода, което прави невъзможно производство на 1 този продукт, ако се вложи това количество суровина. Още при обсъждане промените в европейската директива обърнахме внимание на участващият в заседанията български представител за тази специфика с молба да направи необходимото за включване на този продукт към изключенията. За остане възможността да се произвежда този специфичен за България продукт, предлагаме да се стъпи на действащото в момента БДС 689-91 за конфитюри, където ясно е разписано процента съдържание на розов цвят за конфитюра от роза да е 10% и да се изключи от общата дефиниция. Приложение: STANDARD FOR JAMS, JELLIES AND MARMALADES CXS 296-2009 Adopted in 2009. Amended in 2017, 2020, 2022, 2023. - https://www.fao.org/fao-who-codexalimentarius/sh-proxy/es/?lnk=1&url=https%253A%252F%252Fworkspace.fao.org%252Fsites%252Fcodex%252FStandards%252FCXS%2B296-2009%252FCXS_296e.pdf С уважение: /П/ инж. А.Божинова изп.директор СППЗ 2

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ПЛОДОВИТЕ КОНФИТЮРИ, ЖЕЛЕТА, МАРМАЛАДИ, ЖЕЛЕ-МАРМАЛАДИ И ПОДСЛАДЕНО ПЮРЕ ОТ КЕСТЕНИ № Организация/ потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Aziti (Портал за обществени консултации на 6 януари 2025 г.) Сладко, по-сладко, най-сладко... Не е за вярване, че с такива неща се занимавате и подслаждате живота. Ами ако плодовете са били изсушени на проветриво място или на самия корен и се накисват във вода (например при кайсии, сливи, фурми, стафиди и т.н.)?! Как смятате грамажите и наричате крайния продукт?! Не се приема В приложение № 2 към към чл. 14, ал. 2 от проекта на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, изчерпателно са посочени технологичните практики за обработка на суровините, използвани при производството на храните по чл. 2 – 8. Видно от т. 2 и 4 на приложение № 2, като методи за обработка на суровините са посочени „изсушаване чрез лиофилизация“ и „сушене на кайсии и сливи с методи, различни от лиофилизацията, при производството на конфитюр“. Следва да се има предвид също така, че в § 1, т. 2 и 4 от допълнителните разпоредби на наредбата, изчерпателно са указани видовете плодове или приравнени към тях, за които се отнася нормативния акт. Нищо не пише за боровия мед и другите подобни, които се наричат по разговорному мед, а си е сгъстен сироп или желе. Не се приема Съгласно чл. 1, ал. 1 от проекта на наредба, с този нормативен акт се определят изискванията към наименованията, състава, характеристиките, етикетирането и производството на плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека. В § 1, т. 2 и 4 от допълнителните разпоредби на наредбата, изчерпателно са указани видовете плодове или приравнени към тях, за които се отнася нормативния акт. Шишарките плод ли са според вашите наредби или какво са?! Не се приема Виж посоченото по-горе. Mоля опишете технологиите на производство на мед и дайте различни имена на различните видове мед с и без добавена глюкоза. Не се приема Съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на наредбата, с нея се въвеждат изискванията на Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека и Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека. Мен лично ме интересува какъв вид захари са вложени в „сладкото" и ми се иска това да виждам от етикета на пръв поглед. Вашата цел е грамажът на плодове да е вложен уж в етикета, НО за различните плодове има различни граници според някаква си там табличка.... Ако успеете да вкарате подсладителя в наименованието, ще е МОЖЕ би от по-голяма полза за потребителите, от това да „проверяват" в таблици някакви си там грамажи в стил „мижи да те лъжат". Приема се по принцип Съгласно § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби, по смисъла на наредбата „захари“ са захарите, определени с Наредбата за изискванията към някои захари, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 18 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2023 г.), фруктозен сироп, захари, екстрахирани от плод, кафява захар. Член 15, ал. 1 от проекта на наредба регламентира, че при етикетирането на храните по чл. 2 – 8 се спазват изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите и на Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните. В член 9 на Регламент (ЕС) № 1169/2011 са изброени задължителните данни, които трябва да се предоставят за храните. Съгласно чл. 9, буква б) се изисква задължително да се посочи списък на съставките на дадената храна, в т.ч. вложените захари. Екзотики и традиционни буркани Освен боров мед, липсват и други традиционни буркани, съдържащи високо количество захари, като например рачел, петмез и т.н. Моля да ги включите в наредбата. Не се приема Съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на наредбата, с нея се въвеждат изискванията на Директива 2001/113/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека и Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека. Национална асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов – председател на Управителния съвет (първо становище № 15-16 от 15 януари 2025 г. и Портал за обществени консултации на 17 януари 2025 г.) Предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), в частта относно „прясното мляко“. Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“ изразяваме следното становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: С оглед, постигане на целта за привеждане на националното законодателство, в съответствие с европейското, както и за усъвършенстване и прецизиране на правната уредба в съответната област, съгласно последните настъпили промени в европейското законодателство от 09.11.2024 г., относими към предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“. Предлагаме член 21 от горецитираната Наредба, да бъде изменен, както следва: „Член 21. Наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация. Процесът трябва да отговаря на изискванията на Приложение III, Раздел IX, Глава II, II, т.1, под т. a) i, ii, iii на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004г., относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. В производството се допуска изменение на естествената масленост на млякото, чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко“. Приема се Национална асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов – председател на Управителния съвет (второ становище № 15-49 от 3 февруари 2025 г.) Предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), относно „прясното мляко“ и сиренето. Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, относно „прясно мляко“ и „сирене“ от НАМ изразяваме следното Становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: I. Въпросните изменения са обективирани в § 6 от проекта за Постановление на Министерски съвет, приложен към документите за изменение на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. Буди известно безпокойство факта, че изменението на толкова ОСНОВЕН за нашия бранш нормативен документ, са някак си прикрити в документите за изменение на друга наредба – считаме това за непрозрачен и порочен подход при нормотворческата работа. Документите са качени за публично обществено обсъждане, на сайта на МЗХ, на 3 януари /петък/ в 16 часа и 45 минути – т.е. в края на първия работен петък след нова година. Противно на дългата – многогодишна практика, при изработването на този проект за изменение на основната Наредба регулираща млекопреработката, НИТО сме уведомени за това, че ще има такова изменение, НИТО сме провеждали разговори, обсъждания или Тематични Работни Групи по темата. За нас беше изненадващо и неприятно, да узнаем от трети лица това, че има качени за обсъждане изменения в основната ни Наредба, и това е направено толкова прикрито и без да са протекли никакви обществени консултации с нас, като национално представена браншова организация. Не се приема Наредбите, които се приемат с Постановление на Министерския съвет (напр. наредбите на основание чл. 5 от Закона за храните, каквато е и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти), могат да се изменят и допълват отново чрез постановление на Министерския съвет. С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, освен Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се изменят и допълват още 11 бр. наредби. Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на постановление, наредба и доклад (мотиви), както и частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В допълнение към посоченото, членовете на Националния съвет по храните (НСХ) (в т.ч. Националната асоциация на млекопреработвателите) са изрично уведомени по ел. поща на 3 януари 2025 г., че на интернет страницата на МЗХ е публикуван за обществено обсъждане проект на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като е предоставен линк към проектодокументите. Също така, на състоялото се на 11 февруари 2025 г. заседание на НСХ е проведено обсъждане на проекта на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в което са взели участие представителите на двете браншови асоциации на млекопреработвателите, членове на НСХ. По инициатива МЗХ на 19 февруари 2025 г. допълнително беше проведена среща и дискусия по проекта на нормативния акт с представители и на трите браншови организации на млекопреработвателите, заедно с представители на две потребителски организации, университети, научни организации, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. II. В частта относно „сиренето“, изразяваме своето негативно отношение по така предложените изменения и допълнения на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, а именно с които се въвежда горна граница на показател „водно съдържание“ за продукта сирене. Считаме че не е налице необходимост и няма причина за налагането на тези ограничения. Аргументите ни в тази насока са следните: Липсва научно обоснована информация и действащи нормативни актове, съгласно които да бъде необходимо определянето на горна граница на водното съдържание при произвеждането на сирене. Залагането на такива ограничения противоречи на досегашните норми. Предвижданите промени и допълнения в горецитираната Наредба биха довели до несъответствие на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ спрямо изискванията този продукт да се наименова сирене и би довело до заблуждение за потребителите, че става въпрос за заместител, имитация или некачествен продукт, което всъщност не е вярно. Не се приема В чл. 7, ал. 3 на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, е дадена дефиниция за продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно цитираната разпоредба, това наименование се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто). Видно от посоченото, понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ (следва да се има предвид, че самата категория продукт „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, представлява компромис спрямо изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999), който постановява, че саламурените сирена трябва да имат съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40% (т.е. „водно съдържание“ не повече от 60 %). Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. В потвърждение на гореизложеното следва да се изтъкне, че след приемането и обнародването на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти неколкократно бяха оповестени и широко медийно отразени резултатите от извършени проучвания на неправителствени потребителски организации, като Българска национална асоциация „Активни потребители” и Сдружение „За достъпна и качествена храна“, относно много високо съдържание на вода в пуснато на пазара саламурено сирене. Към Министерството на земеделието и храните бяха отправени настоятелни искания не само от страна на организациите, защитаващи правата на потребителите, но и от браншови асоциации на млекопроизводители и млекопреработватели, проблемът с високото водно съдържание на саламуреното сирене, предлагано на пазара (респ. предпоставките за заблуда и подвеждане на потребителя), да бъде решен със съответни промени в нормативната уредба. Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). По отношение на предлаганите промени също така трябва да се има предвид и следното: Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него. Член 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002, установява общите цели на законодателството на Европейския съюз в областта на храните, като в параграф 1 изрично се посочва, че това законодателство следва да се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни. От особено важно значение във връзка с разглежданите промени са изискванията на член 8 от горепосочения регламент, който се отнася за защитата на интересите на потребителите. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Това законодателство следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя. И съответно, ако бъдат приети промените, сирене произведено с водно съдържание над 65 % в готовия продукт, не би отговаряло на условията на чл. 7 от Наредбата, като за този млечен продукт в Наредбата няма предвидена дефиниция. В конкретния случай не става ясно и ако имаме продукт, произведен и отговарящ на всички изисквания на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от „Наредбата“, но с водно съдържание над 65%, към групата на кой точно млечен продукт се отнася: - към „имитиращите продукти“? В състава обаче, няма немлечни съставки и няма компонент, който частично или напълно да замества млечна съставка, т.е. не съществува причина, по която да бъде отнесен и причислен към имитиращите продукти; - или към коя друга категория млечен продукт, да бъде отнесен произведения продукт с тези показатели – над 65% водно съдържание? Приема се по принцип Определянето на наименование на дадена храна и нейното посочване на етикета е задължение на бизнес оператора, който я пуска на пазара. Наименованието на съответната храна следва да е съобразено с изискванията на действащото пряко приложимо право на ЕС и националното законодателство. С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. На следващо място, считаме, че при въвеждане на артикула „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ до настоящия момент са вложени значителни маркетингови ресурси и продуктът е известен вече на пазара, търсен е от потребителите поради по-достъпната си цена, с оглед предназначението му за продажба в по-ниския ценови клас. С оглед на гореизложеното, считаме че предвижданите изменения и допълнения са неоснователни, неприложими на практика, и не следва да бъдат приемани. Приема се по принцип По отношение на категорията продукти „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, в проекта на ПМС не се правят никакви други промени, освен определяне на максималното съдържание на вода, което може да има в продукта. III. Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“ от НАМ изразяваме следното становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: С оглед, постигане на целта за привеждане на националното законодателство, в съответствие с европейското, както и за усъвършенстване и прецизиране на правната уредба в съответната област, съгласно последните настъпилите промени в европейското законодателство от 09.11.2024 г., относими към предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно „прясното мляко“. Предлагаме член 21 от горецитираната Наредба, да бъде изменен, както следва: „Член 21. Наименованието „прясно мляко“ се използва за млечен продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация. Процесът трябва да отговаря на изискванията на Приложение III, Раздел IX, Глава II, II, т. 1, подточка а) i, ii, iii на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. В производството се допуска изменение на естествената масленост на млякото, чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко“. Приема се В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: 1. Подкрепяме изменението предвидено в т.1, § 6 от проекта на Постановление на Министерския съвет, а именно нормите на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, да не се прилагат относно продуктите предназначени за износ към трети страни (там си важат в пълна сила всички норми на действащото Европейско законодателство и не са нужни допълнителни ограничения). За продукти изнасяни в трети страни, релевантно и валидно е относимото законодателство в съответната страна-получател, и налагането на допълнителни изисквания и или ограничения в нашето законодателство, наистина би били нерелевантно и ще действа потискащо, ограничаващо обемите на изнасяните млечни продукти. 2. НЕ Подкрепяме, изменението предвидено в т. 2, § 6 от mроекта на Постановление на Министерския съвет, а именно да се въведе горна граница от 65% на водното съдържание в готовия продукт – бяло саламурено сирене с повишено водно. Считаме, че в този си вид, изменението не само няма да има подобряващ ефект върху продажбите на сирене и защитата на крайните потребители, а по скоро ще отвори врата за повече възможност за подвеждане на потребителите, което ще доведе до увеличаване риска от увреждане интересите на потребителите, както и категорично ще влоши конюнктурата в целия сектор. Не се приема Виж посоченото по-горе. 3. НЕ Подкрепяме, изменението предвидено в т. 3, § 6 от Проекта на Постановление на Министерския съвет, а именно да се въведе нова, непредвидена в Европейското законодателство, категория млечен продукт в групата на пресните млека. Считаме, че по-правилна е предложената от нас по-горе, корекция, а именно да се приложи съответната норма от Регламент ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., без да се въвеждат допълнителни ограничения и или нови продукти, продуктови наименования и т.н. Приема се П.П.: Отново, изказваме твърдението си, че не е от значение колко изменения на Наредбата ще направим. От ОСНОВНО значение е как се прилага Наредбата, и КОНТРОЛЪТ от страна на БАБХ. Апелираме отново за засилване на функциите на браншовите организации, и в частност на НАМ, в осъществяването на контролни дейност съвместно с БАБХ или дори и самостоятелно. За целта е необходима само съответна Заповед до директора на БАБХ, за определяне на точния обхват и обем на контролните функции, както и определяне на достатъчен БЮДЖЕТ за пробовземания. Приема се по принцип За да може БАБХ да извършва ефективен контрол по спазването на нормативната уредба, е необходимо в конкретния случай в Наредбата за съществените изисквания към млечните продукти, по отношение на саламуреното сирене с повишено водно съдържание да бъде ясно посочено максималното съдържание на вода, което може да има в продукта. Национална асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов – председател на Управителния съвет (трето становище № 15-111 от 28 февруари 2025 г.) Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, обективирани в § 6 от проект на Постановление на Министерски съвет приложен към документите за изменение на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в частта относно „сирене“, от НАМ изразяваме следното становище, което молим да бъде взето предвид, а именно: I. Считаме, за целесъбразно и наложително, с оглед по-ясно разграничаване на видовете сирена предлаганите на пазара, и най-вече с оглед защита интересите на потребителите и създаване за добри практики за лоялна търговия с храни, за млечен продукт, произведен и отговарящ на всички изисквания на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от „Наредбата“, но с водно съдържание над 65%, да бъде въведено изрично и ново наименование в Наредбата, това би могло да доведе до: 1. По-голяма прозрачност за потребителите; 2. По-добра регулация от страна на БАБХ; 3. Стимул за производителите да подобрят качеството – сирене с високо съдържание на вода над 65% няма да може да се продава, като стандартно. Водейки се от гореизложеното, ние от НАМ, предлагаме млечния продукт, произведен и отговарящ на всички изисквания на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от „Наредбата“, но с водно съдържание над 65% да се наименува - „НЕУЗРЯЛО СИРЕНЕ С ПОВИШЕНО ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ“, държим текста ПОВИШЕНО ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ да остане, защото ако отпадне, потребителите ще бъдат въведени в заблуда, че това е едва ли не сирене с НОРМАЛНО водно съдържание. Предложеното от наша страна наименование, считаме за юридически защитимо и издържано, позовавайки се на съществуващ стандарт – в сборникът от международно приети стандарти, насоки (кодове на добри практики, ръководства и препоръки) известен ни, като Кодекс Алиментариус, а именно: CXS_221-2001 Групов стандарт за неузряло сирене, включително прясно сирене /GROUP STANDARD FOR UNRIPENED CHEESE INCLUDING FRESH CHEESE CXS 221-2001/, относно млечен продукт, имащ горепосочените характеристики. В случая, горепосоченото наименование се използва за млечен продукт, със същите показатели и това е предвидено в Кодекс Алиментариус, което го прави допустимо и международно прието наименование, което може да служи, като основа на националното законодателство, като референт за безопасност и качество на храните. На последно място, но не и по-значение, въвеждането на сирене с предложеното наименование - „неузряло сирене с повишено водно съдържание“, като отделна категория сирене – би била по-лесна за контрол от БАБХ, ако има ясни регулаторни изисквания за състава, технологията на производство и етикетирането на този вид продукт. Основните предимства на такъв контрол включват: 1. Ясно определени стандарти - ако продуктът бъде официално дефиниран като отделна категория, БАБХ ще може по-лесно да прилага контрол относно етикетиране, излагане на регал и т.н.; 2. По добра проследимост – производителите ще трябва да спазват конкретни норми, което улеснява инспекциите и проверките; 3. Защита на потребителите – ще се предотврати възможността неузрялото сирене с високо водно съдържание да се продава като традиционно зряло бяло саламурено сирене, което би било подвеждащо за потребителя; 4. Контрол върху нелоялната конкуренция- в момента някои производители може да предлагат продукти с високо съдържание на вода като „сирене“, без ясно обозначение, което затруднява потребителите в избора. Приема се по принцип Определянето на наименование на дадена храна и нейното посочване на етикета е задължение на бизнес оператора, който я пуска на пазара. Наименованието на съответната храна следва да е съобразено с изискванията на действащото пряко приложимо право на ЕС и националното законодателство. С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. Също така, с § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, със следния текст: „(3) При производството на сирена по чл. 7, ал. 6: 1. освен съставките по ал. 1, т. 1 – 8 и 10, се допуска използването на характерни и технологично необходими за производството на конкретния вид сирене съставки, съгласно съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 2. технологичната документация за производство по чл. 16 от Наредба № 14 от 2021 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) на конкретния вид сирене, се изготвя в съответствие с изискванията и специфичните критерии на съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 3. в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз.“. С § 6, т. 8, буква „а“ от проекта на ПМС, се предвижда също промяна в чл. 29, ал. 1 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, съгласно която на лицевата страна на потребителската опаковка на неузрелите сирена по чл. 7, ал. 6, трябва да се посочва процентното съдържание на сухо вещество и масленост в сухото вещество и/или водното съдържание. II. Относно предложените изменения на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, касаещи допустимите отклонения по технологични причини до 2 на сто от посочените стойности, заявяваме, че сме съгласни с допустимия толеранс, по технологични причини, който се позволява, при посочените стойности. Този компромис е бил предвиден още през 2021 г., но КАТЕГОРИЧНО считаме за НЕДОПУСТИМО този толеранс да се увеличава на 3%, 4% или повече. Приема се частично С проекта на нормативния акт се предвижда възможност за допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от съответната стойност, само по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, поради по-често ръчното производство на посочения продукт от по-малки производители. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: С оглед на всички изложени аргументи в настоящото становище предложението ни е, да бъде въведено изричното наименование „НЕУЗРЯЛО СИРЕНЕ С ПОВИШЕНО ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ“ за млечен продукт, произведен и отговарящ на всички изисквания на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от „Наредбата“, но с водно съдържание над 65%, с допустимо отклонение по технологични причини до 2% (два) процента. Приема се по принцип Виж посоченото по-горе по т. I от становището. Българска национална асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов – изпълнителен директор (становище № 15-32 от 23 януари 2025 г.) Във връзка с представения за публично обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в рамките на което се прави предложение и за изменение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание", с което се увеличава максималното съдържание на вода от сегашните 60 на 65 на сто. В посочения срок за публични консултации (03.01.2025 г. – 03.02.2025 г.), изразяваме следното становище. Предлага се да се промени чл. 7, ал. 3 на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти и да се вдигне съдържанието на допустимото водно съдържание от 60 на 65%. Мотивите, с които се прави това предложение се изчерпват със следното изречение: „В Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се изменя разпоредбата на чл. 7, ал. 3 по отношение на наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание", като се прецизира, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто.“ Колкото и пъти да препрочитахме изречението не открихме нещо, което да наподобява на аргумент. Затова се налага на липсващите аргументи да противопоставим контрааргументи срещу това на пръв поглед дребно изменение в нормативния документ, което е способно да съсипе производството на сирене в България и да повиши значително рисковете за здравето на българските потребители с надеждата Министерството на земеделието да започне да се отнася малко по-отговорно към дългогодишните негативни тенденции в българското млекопроизводство. Не се приема В чл. 7, ал. 3 на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, е дадена дефиниция за продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно цитираната разпоредба, това наименование се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто). Видно от посоченото, понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). Предложеното изменение е много съществено. Защо? Съществуващата технология за производство на „бяло саламурено сирене“, залегнала в БДС 15:2010, има история от хиляди години. Тя отразява най-добрата практика и е нагодена както към вкусовете на потребителите, така и към хигиената и нуждата от безопасна за консумация храна. Традиционната технология води до получаване на сирене с водно съдържание от 54% (за краве мляко), толкова колкото е записано в БДС. При изготвянето на сега действащата наредба, под натиска на производители, лимита на допустимото водно съдържание беше повишен до 60%, което ние възприехме като неизбежен компромис. Но ако сега се реализира ново увеличение на водата до предлаганите 65% това ще доведе до цялостна промяна в технологията за производство на сирене. При активният етап на изготвяне на сирене се стига до продукт с водно съдържание в порядъка 60-65%. След това тази заготовка се нуждае от допълнително узряване за срок от 45 дена за краве, и 60 дена за останалите (овче, козе...), за да стане годна за консумация. По време на зреенето процесите протичащи в сиренето редуцират водното съдържание до крайните 54%. На пазара и сега се предлагат млечни продукти, наричащи се сирене, при които зреенето е спестено. На професионален жаргон се именуват „бързозрейки“ и при тях водното съдържание е 60-65%. На практика това са суровите заготовки. С предлаганата промяна в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се изменя генерално технологията за производство на „бяло саламурено сирене“ – от нея отпада етапа на зреене. Понеже себестойността на тези „бързозрейки“ е по-ниска, то не бива да се съмняваме, че ако сега 1/3 от пазара се държи от „бързозрейки“, след новото законотворчество, това ще нарасне вероятно до 90%! Казано накратко – с повишаването на водното съдържание от 60 на 65% Министерството на земеделието предлага да се загърби вековната традиция и да ни застави да произвеждаме и консумираме само „бързозрейки“. Приема се по принцип Съгласно чл. 7, ал. 2 на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, наименованието „бяло саламурено сирене“ се използва за полутвърдо или меко сирене, зряло и съхранявано в саламура, произведено от мляко, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто. Изискванията по ал. 2 относно бялото саламурено сирене са изцяло съобразени и съответстващи на стандарта на международния Кодекс Алиментариус за сирене в саламура – Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999). Република България е член на Codex Alimentarius Commission, т.е. страна, присъединила се към Кодекс Алиментариус. Горното означава, че България трябва да се съобразява с изискванията на международния кодекс (валидни за всички 188 страни членки + Европейския съюз), които в конкретния случай следва да се считат като минимални изисквания, за да може съответния продукт да се определя, респ. нарича саламурено сирене. Съгласно чл. 7, ал. 3 на наредбата, наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2. Както вече беше посочено по-горе, понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, поради което с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). Предложението е опасно за потребителите. Защо? Освен предателство към традициите и подвеждане на потребителите производството на „бързозрейки“ е генератор на сериозни здравни рискове: 1. Зреенето на млечните продукти не е случайно хрумване. Установено е чрез хилядолетна практика, във времена без хладилници, стерилизация и индустрия, като начин за получаване на качествен и безопасен за консумация продукт. Понеже в суровото мляко се съдържат опасни за хората бактерии, зреенето на млякото под формата на коагулиран продукт, води до развитие на млечно-кисели бактерии, които изтласкват другите микроби. Чрез производство на сирене, древните фермери са разработили иновация за безопасна консумация на мляко, а също така и за съхранение на тази храна в приемлив срок – това в ерата без хладилници! Сега в 21 век, гении-чиновници от България, решават да загърбят хилядолетни традиции и да направят отново млечните продукти опасни за хората. С „бързозрейки“ ще консумираме рискови за микробни замърсявания продукти, нещо като руска рулетка, при която нашето здраве ще зависи изцяло от това какви опасни микроорганизми са допуснали в „сиренето“ жадните да ви накарат да си платите за водата млекопреработватели! Приема се по принцип Следва да се има предвид, че съгласно Кодекс Алиментариус съществува международен стандарт за неузряло сирене, включително прясно сирене - Group Standard for Unripened Cheese including Fresh Cheese (CXS 221-2001), в който се съдържат съответните изисквания към този тип продукти. Характерното за тези сирена е, че те са готови за консумация скоро след производството им и при тях няма етап на „зреене“. Всяка една храна, която се предлага на пазара трябва да отговаря на изискванията на приложимото право на ЕС и националното законодателство, както и да бъде безопасна за потребителя, за което съответния бизнес оператор носи пълна отговорност. Съгласно § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, с който в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, т. 3, в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз. 2. Много хора, особено по-възрастни, имат стомашни проблеми при консумацията на мляко и някои млечни продукти. Това се дължи на понижена способност за разграждане на млечните компоненти, най-вече на белтъка казеин. Още в древността е установено, че при зреене на сиренето, освен подобряване на вкуса, аромата и безопасността, намаляват негативните ефекти като киселини, болки и др. Подобрява се усвояването млечните продукти. Причина за това е процесът на зреене! При него в сиренето се развиват млечнокисели бактерии които освен, че изтласкват патогените, променят съдържанието на сиренето. Те извличат определени компоненти и на тяхно място синтезират полезни за хората вещества. Бактериите също „накълцват“ големите млечни протеини и така те стават по-достъпни за консумация от хората. Всички производители на сирене, по целия свят, включват зреенето на сиренето в технологията. Това е задължителен етап, още от древността. По-скоро беше, преди отрицателната иновация прилагана от част от българските производители и предложена за подкрепа от българските чиновници. Някой гений реши да пренебрегне традициите и световния опит и да заложи на „бързозрейки“ и така да изключи зреенето от производството на сирене. Приема се по принцип Виж посоченото по-горе. Предложението е вредно за млекопреработвателния бранш. Защо? Колкото по-дълго и безуспешно продължава борбата с имитиращите продукти в млечния сектор в България, толкова повече запада имиджа на българските производители като цяло. За своя утеха, българските потребители могат да избират между множество вносни продукти и поведението на бранша и нерешителността на държавата упорито ги тласка в тази посока. Защо да купуват български продукти, след като не може да им се има доверие? На пазара има достатъчно гръцки, италиански и други аналози, които се ползват с повече доверие и все повече потребители са склонни да харчат малко повече за по-добро качество. От това страдат и ще страдат всички, не само тези които искат да продават имитации. Ако шепа производители не го разбират, държавата трябва да може. Приема се „ЧЕХ – Йосиф Новосад“ ООД Пламен Пенчев – управител (становище № 9104 – 1 от 28 януари 2025 г.) Като дългогодишен производител на млечни продукти, „ЧЕХ – Йосиф Новосад" ООД изказва своето становище по отношение на предвиждани законодателни промениа именно: С Постановлението за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени се изменя и допълва Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.). Предвидено е изменение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата по отношение на наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание", като е добавено, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто. В продуктовата гама на „ЧЕХ – Йосиф Новосад"ООД присъстват сирена, произведени, опаковани и етикетирани съгласно изискванията на Наредбата за специфичните изисквания на млечните продукти от 2021 година, в това число и саламурено сирене с повишено водно съдържание. Спазвайки законоустановените разпоредби на Наредбата за специфичните изисквания на млечните продукти от 2021 г. (чл. 7, ал. 3), произвежданото от нас „саламурено сирене с повишено водно съдържание" е произведено от мляко с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание на сухо вещество под 40 % и масленост в сухото вещество под 40%, като водното съдържание е със стойности над 65%. При обстоен анализ на резултатите от всички изследвания, направени до момента – по мониторингова програма и официален контрол, както и извън мониторинговата програма, не се установяват никакви отклонения както в качествените, така и в микробиологичните норми на продукта. Това е основен показател, че сиренето с високо водно съдържание над 65% не е опасно за здравето на потребителя, не е с влошено качество и не се разграничава от сирената с по-ниско водно съдържание. Не се приема Виж посоченото по-долу. В действащите нормативни актове не е определен краен процент (горна граница) на водното съдържание при произвеждането на сирене. Залагането на такива ограничения противоречи на досегашните норми, като нищо не налага ограничаване на водното съдържание до 65% при производството на сирене с повишено водно съдържание. Технологичният процес за производство на сирене с повишено водно съдържание, в съответствие с чл. 7, ал. 3 от Наредбата, и при определени технологични параметри касаещи напр. денатурация на белтъка при топлинната обработка е напълно постижимо достигане на водно съдържание в крайния продукт до 70-72%, при това без този продукт в срока му на годност да отстъпва по общоприети норми за качествени показатели на продукта сирене и без да е извън границите на определените норми за безопасност, заложени в националната и европейска нормативната уредба за храните. Конкретните нива обаче трябва да бъдат както технологично, така и икономическо, социално и пазарно обосновани. Не се приема В чл. 7, ал. 3 на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, е дадена дефиниция за продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно цитираната разпоредба, това наименование се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто). Видно от посоченото, понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ (следва да се има предвид, че самата категория продукт „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, представлява компромис спрямо изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999), който постановява, че саламурените сирена трябва да имат съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40% (т.е. „водно съдържание“ не повече от 60 %). Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. В потвърждение на гореизложеното следва да се изтъкне, че след приемането и обнародването на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти неколкократно бяха оповестени и широко медийно отразени резултатите от извършени проучвания на неправителствени потребителски организации, като Българска национална асоциация „Активни потребители” и Сдружение „За достъпна и качествена храна“, относно много високо съдържание на вода в пуснато на пазара саламурено сирене. Към Министерството на земеделието и храните бяха отправени настоятелни искания не само от страна на организациите, защитаващи правата на потребителите, но и от браншови асоциации на млекопроизводители и млекопреработватели, проблемът с високото водно съдържание на саламуреното сирене, предлагано на пазара (респ. предпоставките за заблуда и подвеждане на потребителя), да бъде решен със съответни промени в нормативната уредба. Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). По отношение на предлаганите промени също така трябва да се има предвид и следното: Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него. Член 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002, установява общите цели на законодателството на Европейския съюз в областта на храните, като в параграф 1 изрично се посочва, че това законодателство следва да се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни. От особено важно значение във връзка с разглежданите промени са изискванията на член 8 от горепосочения регламент, който се отнася за защитата на интересите на потребителите. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Това законодателство следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя. Известно е, че сиренето е продукт, който съдържа в концентрирано състояние основните хранителни вещества на млякото – лесноусвоими, висококачествени белтъчни вещества, мазнини, минерални вещества, калций и витамини. В резултат на протеолитичните процеси по време на зреене, сиренният параказеин се трансформира в лесноусвоими, разтворими олигопептиди, пептиди и аминокиселини, полезни за човека. Това се отнася с пълна сила и за произведените сирена с повишено водно съдържание. Приема се по принцип По отношение на категорията продукти „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, в проекта на ПМС не се правят никакви други промени, освен определяне на максималното съдържание на вода, което може да има в продукта. В общественото пространство е разпространено твърдението, че високото водно съдържание активира нежелателни химични процеси, вследствие на което се образуват вредни съединения, което твърдение обаче не е подкрепено с научни доказателства. Според литературни източници (Балтаджиева Мария, Технология на млечните продукти (сирене, масло, вторични млечни продукти, София, Земиздат, 1993 г.) сирене, произведено по интензифицирания метод (каквото е сиренето с повишено водно съдържание) не се различава съществено по качество от традиционното. Приема се по принцип Виж посоченото по-горе. За разработването на артикула „саламурено сирене с повишено водно съдържание" са вложени огромни средства в маркетинговата кампания на дружеството за налагане на продукта на пазара, с цел да достигне до повече потребители и най-вече до хората с по-ниска покупателна способност, тъй като е предназначен за продажба в по-ниския ценови клас. Продуктът в момента е известен на пазара, търсен от клиентите не само заради по-достъпната си цена, но и заради качеството му, което не отстъпва на представите и очакванията им за краве саламурено сирене. При промяна в Наредбата би се стигнало до преустановяване производството и продажбата на такъв продукт и би лишило потребителя от качествен продукт на по-ниска стойност. Приема се по принцип Виж посоченото по-горе. Промяната в Наредбата ще доведе до несъответствието на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ спрямо изискванията да се наименова „СИРЕНЕ“ и би заблудила потребителите, че става въпрос за заместител, имитация или „нещо подобно", което не е така. Не се приема Виж посоченото по-горе. Следва също така да се има предвид, че в § 1 от допълнителната разпоредба на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, има изрично дефинирано определение за „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“, както и че в наредбата има отделен раздел (Глава трета, Раздел II) със специфични изисквания относно етикетирането и предлагането на имитиращи продукти, откъдето е видно, че тези разпоредби нямат никакво касателство към продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Също така, считаме, че неправилно е посочено в параграф § 6, т. 2 от Постановлението, касаещо изменението и допълненията на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти от 2021 г. където накрая се добавя „и СЪДЪРЖАНИЕ НА ВОДА не повече от 65 на сто“ Във всички нормативни документи, относими към производството на сирене, както и за конкретния млечен продукт, става въпрос за „ВОДНО СЪДЪРЖАНИЕ“ и „ВОДНА АКТИВНОСТ“, като компоненти носещи информация за свободна и свързана вода в продукта. В допълнение е редно да се отбележи, че параметър, чиито граници са разписани и определени навсякъде в Наредбата към момента е „СУХО ВЕЩЕСТВО“, като в предложената редакция се допълва с противоположен параметър, и на който параметър се поставя горна граница. Това води до съмнение в нечия компетентност и до колко основателно е самото искане тогава. Приема се частично Думите „съдържание на вода“ в променената редакция на чл. 7, ал. 3 са заменени с „водно съдържание“. Ние, като производител на млечни продукти, в годините сме се сблъсквали с абсурдни изменения на национални нормативни документи, касаещи пряко млечните продукти, наименованието им, изискванията към тях за доставка в училища и детски градини, изменения дори на сравнително новите БДС 12:2010 за Кисело мляко и БДС 15:2010 за Саламурено сирене, негласно ставащо ясно от естеството на самите изменения, че обслужват еднствено нечии интереси. За да се допусне такава промяна следва да бъде сведено до знанието на всички (и производители, и потребители) като се представи научно обоснована информация, каква е причината налагаща да се определи горна граница на показател „водно съдържание“ за продукта сирене. Не се приема Виж подробно изложените мотиви по-горе. Самият факт, че внесените промени и допълнения в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, не присъства в наименованието на Постановлението, навежда на мисълта до колко е желано информацията да стане достояние до бизнес операторите и населението и те да се възползват от правото си на възражения и предложения по промените. Не се приема Наредбите, които се приемат с Постановление на Министерския съвет (напр. наредбите на основание чл. 5 от Закона за храните, каквато е и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти), могат да се изменят и допълват отново чрез постановление на Министерския съвет. С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, освен Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се изменят и допълват още 11 бр. наредби. Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на постановление, наредба и доклад (мотиви), както и частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В допълнение към посоченото, членовете на Националния съвет по храните (НСХ) (в т.ч. Националната асоциация на млекопреработвателите) са изрично уведомени по ел. поща на 3 януари 2025 г., че на интернет страницата на МЗХ е публикуван за обществено обсъждане проект на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като е предоставен линк към проектодокументите. Също така, на състоялото се на 11 февруари 2025 г. заседание на НСХ е проведено обсъждане на проекта на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в което са взели участие представителите на двете браншови асоциации на млекопреработвателите, членове на НСХ. По инициатива МЗХ на 19 февруари 2025 г. допълнително беше проведена среща и дискусия по проекта на нормативния акт с представители и на трите браншови организации на млекопреработвателите, заедно с представители на две потребителски организации, университети, научни организации, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. Съгласно гореописаното предложените промени и допълнения са неподходящи и не е налице необходимост от налагането им. Ако бъдат приети сирене произведено с водно съдържание над 65% в готовия продукт не би отговаряло на условията на чл. 7 от Наредбата, значи няма как да се нарича със съответното наименование. Не става ясно продукт, произведен по всички изисквания на чл. 7 ал. 1 и ал. 3 от „Наредбата", но с водно съдържание над 65% отнася ли се тогава към Глава III, Раздел II на Наредбата и ако ДА на какво основание, поради това, че не съответства на изискването за наименование „ИМИТИРАЩ ПРОДУКТ“ съгласно Параграф 1 от Допълнителните разпоредби, на Наредбата, където: По смисъла на Наредбата „Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко" са продукти, наподобяващи изброените в приложението към чл. 5, в които една или повече млечни съставки са заменени с частични или пълни заместители, като мазнини и/или протеини от немлечен произход, с изключение на продукти на растителна основа, при производството на които са вложени не повече от 10 на сто мляко или млечни съставки". Тъй като в сирене с водно съдържание над 65% няма немлечни съставки и няма компонент, който частично или напълно да замести млечна съставка, не съществува причина, поради която то да бъде причислено към имитиращите продукти. Промените не дават отговор тогава как следва да се наименова този продукт – 1/2 сирене или 3/4 сирене (подобно на отпадналата през 2021 г. Наредба за специфичните изисквания към мазнините за мазане от 2005 г.) или деликатес, продукт, cheese, salad или друго. Това според нас е нелогично, в никакъв случай не защитава интересите на производителя, а още по-малко на потребителя. Не се приема Определянето на наименование на дадена храна и нейното посочване на етикета е задължение на бизнес оператора, който я пуска на пазара. Наименованието на съответната храна следва да е съобразено с изискванията на действащото пряко приложимо право на ЕС и националното законодателство. С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. Също така, с § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, със следния текст: „(3) При производството на сирена по чл. 7, ал. 6: 1. освен съставките по ал. 1, т. 1 – 8 и 10, се допуска използването на характерни и технологично необходими за производството на конкретния вид сирене съставки, съгласно съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 2. технологичната документация за производство по чл. 16 от Наредба № 14 от 2021 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) на конкретния вид сирене, се изготвя в съответствие с изискванията и специфичните критерии на съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 3. в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз.“. Следва също така да се има предвид, че в § 1 от допълнителната разпоредба на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, има изрично дефинирано определение за „имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко“, както и че в наредбата има отделен раздел (Глава трета, Раздел II) със специфични изисквания относно етикетирането и предлагането на имитиращи продукти, откъдето е видно, че тези разпоредби нямат никакво касателство към продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Предвид изложеното, предложеното допълнение на Постановлението в параграф 6, т. 2, касаещо чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти по отношение на наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание", в частта, където е добавено, че този вид сирена трябва да имат съдържание на вода не повече от 65 на сто, не следва да се приема. Не се приема Виж подробно изложените мотиви по-горе. Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци инж. Антоанета Божинова – изпълнителен директор (становище № 62-26 от 29 януари 2025 г.) Във връзка с провежданото обществено обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени от Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци настояваме да се добави: Възможността да се изполва консервант – калиев сорбат и/или бензоат, както и комбинацията от тях при производство на конфитюри в нехермитични опаковки, която възможност не е предвидена в така разписаната Наредба и Европейската директива. В подкрепа на предложението ни, прилагаме последната редакция – 2023 г. на Стандарта за конфитюти, желе, мармалад CXS 296-2009 на Кодекс Алиментариус, в който е упомената възможността за използване на сорбати и бензоати, в допустимата норма от 1000 mg/kg и която норма е приета и от ЕС в Регламент 1333 за добавките в храните. Така ще се гарантира безопасността на произведените продукти – сладка, мармалади, желета пакетиран в нехерметични опаковки предназначени за последващо влагане в сладкарски и тестени изделия, както и за заведенията за обществено хранене. Не е за пренебрегване и фактът, че разрешаване ползването на консервантите в допустими норми, ще допринесе и до намаляване на употребата на стъклени опаковки, капачки, електроенергия или други енергоизточници и други консумативи. Това ще доведе и до намалване на разходите за транспорт, съхраняване на ценни за природата суровини и не на последно място и намаляване на крайната себестойност на продукта. Приема се по принцип Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от проекта на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в приложение № 1 от наредбата се изброяват допълнителните съставки, които могат да се използват при производството на храните по чл. 2 – 8. В т. 13 от приложение № 1 изрично е посочено следното: „добавки в храните при условията, определени в Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (OB, L 354 от 31.12.2008 г.)“. Видно от Регламент (ЕО) № 1333/2008, Приложение II, Част Д „Разрешени добавки в храните и условия за тяхната употреба в категориите храни“, за категорията продукти „04.2.5 Конфитюри, желета и мармалади и сходни продукти“, в т.ч. „04.2.5.1 Конфитюри и желета екстра качество, съгласно определението от Директива 2001/113/ЕО“ и „04.2.5.2 Конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, съгласно определението от Директива 2001/113/ЕО“, като допустими за използване са посочени групата добавки E 200 – 213 (където попадат Е 202 калиев сорбат и Е 212 калиев бензоат), както и групата добавки E 210 – 213 (където попада Е 212 калиев бензоат). По отношение на коментираните добавки е указано, че могат да бъдат добавяни поединично или в комбинация и са посочени допустимото максимално ниво, както и ограниченията/изключенията за тяхното използване. За цитираните добавки е посочено, че могат да се използват само в продукти с ниско съдържание на захар и подобни нискокалорични продукти или продукти без захар, продукти за мазане и мармалади. Определенията по отношение на термините „ниско съдържание на захари“, „без съдържание на захари“ и „нискоенергийно съдържание“, както и условията, които се прилагат за тях, са дадени в приложението към Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните. Както е известно, регламентите на Европейския съюз са нормативни актове, които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки, в т.ч. Р. България. При производството на сладко или конфитюр от рози технологически е невъзможно да се постигне изискването на наредбата – плодовото съдържание да е минимум 45%. Суровината – розовите листенца са с високо съдържание на пектин, твърде леки и с ниско съдържание на вода, което прави невъзможно производство на този продукт, ако се вложи това количество суровина. Още при обсъждане промените в европейската директива обърнахме внимание на участващият в заседанията български представител за тази специфика с молба да направи необходимото за включване на този продукт към изключенията. За остане възможността да се произвежда този специфичен за България продукт, предлагаме да се стъпи на действащото в момента БДС 689-91 за конфитюри, където ясно е разписано процента съдържание на розов цвят за конфитюра от роза да е 10% и да се изключи от общата дефиниция. Приема се по принцип Сладката, като вид продукт, не попадат в обхвата на проекта на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени и тя не се прилага за тях. Относно направеното предложение за дефиниране на изключение в наредбата, предвид спецификата на продукта „конфитюр от рози“, считаме, че това ще бъде в противоречие със заглавието и обхвата на нормативния акт, който регламентира производството на конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени от различни видове плодове или приравнени към тях, изчерпателно посочени в § 1, т. 2 и 4 от допълнителните разпоредби на наредбата. Предвид спецификата и локалния характер на продукта „конфитюр от рози“, считаме за по-подходящо използването на възможностите, които предоставя Регламент (ЕС) 2024/1143 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно географските означения за вина, спиртни напитки и селскостопански продукти, както и за храните с традиционно специфичен характер и незадължителните термини за качество за селскостопанските продукти, за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2019/787 и (ЕС) 2019/1753 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1151/2012. Сдружение за модерна търговия Николай Вълканов – изпълнителен директор (становище № 62-32 от 3 февруари 2025 г.) Във връзка с публикувания на 03.01.2025 г. за обществено обсъждане mроект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, моля да вземете под внимание нашето становище: Въведените от Директива (ЕС) 2024/1438 изменения, транспонирани впоследствие в посочения проект за Наредба изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени са свързани с необходимостта от преетикетиране на определени категории продукти по начин, който да съответства на изискванията на европейското законодателство в тази материя. Това представлява трудоемък и времеемък процес, особено когато става въпрос за многоезични етикети, който процес засяга цялата верига на доставка – не само търговските вериги, но и всички производители. В хипотезите на обичайно многоезични етикети необходимостта от по-голям период от време е силно наложителна. Процесът по пускане на продукт на българския пазар е свързан както с изготвянето на етикета, така и с осигуряване на производството му, както и на наличност на продукта (за да бъдат спазени други законови изисквания). Ето защо, при договаряне на продукта се договарят, отпечатват и осигуряват и наличности на предварително отпечатани опаковки (които имат значителна стойност, ресурс и отражение на околната среда). В тази връзка, считаме, че възможността, която предоставя пар. 5 на Преходните и заключителни разпоредби на проекта за Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени относно пуснатите на пазара продукти или вече етикетираните такива преди 14 юни 2026 г., следва да обхваща и наличните, отпечатани опаковки. Предлагаме следното прецизиране: § 5. Пуснатите на пазара, етикетирани продукти по § 4 или налични отпечатани етикети преди 14 юни 2026 г. могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. Обръщаме внимание, че процесът по преетикетиране би могъл да достигне време до две календарни години. Приемането на Наредбата в този вариант би довело до значителни загуби и вреди по веригата на доставка (за производител, доставчик, търговец), а също така би имало отрицателно отражение и при ценообразуването при крайния потребител, както и върху околната среда. Приема се по принцип Разпоредбата на § 5 от преходните и заключителни разпоредби на проекта на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, е в пълно съответствие с член 6 „Преходни мерки“ на Директива (ЕС) 2024/1438 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за изменение на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда, Директива 2001/112/ЕО на Съвета относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, Директива 2001/113/ЕО на Съвета относно плодови конфитюри, желета и мармалади и подсладено пюре от кестени, предназначени за консумация от човека, и Директива 2001/114/ЕО на Съвета относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека, съгласно който „продукти, които са пуснати на пазара или етикетирани преди 14 юни 2026 г. в съответствие с директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО, могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на количествата“. Също така, проектът на Постановление за изменение на Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени въвежда изменения и в други нормативни актове, а именно: Наредбата за изискванията към пчелния мед, в сила от 28.01.2023 г., приета с ПМС № 3 от 06.01.2023 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 13 Януари 2023 г.), Наредбата за изискванията към соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 217 на Министерския съвет от 2022 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2022 г.), Наредбата за изискванията към някои частично или напълно дехидратирани млека, предназначени за консумация от човека, приета с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2021 г.), Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. Измененията в горепосочените Наредби също ще доведат до необходимост от изменения на етикетите на продукти (напр. мед, саламурено сирене с повишено водно съдържание, мляко за пиене и др.), което съвсем резонно води и до идентичните проблеми за бизнеса, описани в началото на становището ни и касаещи Наредбата за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени. В тази връзка бихме искали да предложим изменения и за предлагането на пазара на остатъчните продукти, а именно: § 14. Постановлението влиза в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник", с изключение на: 1. параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2. параграф 6, т. 2 и 3 и § 7, които влизат в сила от 14 юни 2026 г.; 2а. § 7, който влиза в сила три месеца след обнародването му; 3. параграф 5 и § 8 – 13, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник". Приема се частично Предвиденият в § 14, т. 2 от проекта на постановление срок от три месеца за влизане в сила се увеличава на шест месеца. Срокът за влизане в сила на § 7 остава три месеца. С оглед на гореописаното считаме, че следва да има изменение и на § 15 от проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, а именно: Пуснатите на пазара или етикетирани, или налични отпечатани етикети преди сроковете по § 714 (маркираме техническа грешка при отбелязване на препратката в параграфа към настоящия параграф), т. 1 и 2 на продукти по § 2, 3, 4, 6 и 7 могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на наличните количества. Приема се по принцип Разпоредбата на § 15 на проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, е в пълно съответствие с член 6 „Преходни мерки“ на Директива (ЕС) 2024/1438, съгласно който „продукти, които са пуснати на пазара или етикетирани преди 14 юни 2026 г. в съответствие с директиви 2001/110/ЕО, 2001/112/ЕО, 2001/113/ЕО и 2001/114/ЕО, могат да продължат да се предлагат на пазара до изчерпване на количествата“. В заключение, бихме искали да заявим, че високо оценяме зададените преходни периоди и имайки предвид гореописаното и бизнес спецификите на оперативните дейности по веригата на производство - доставка на всички засегнати продукти да благодарим предварително, че ще приемете и обнародвате максимално бързо и краткосрочно постановлението и Наредбите, като вземете под внимание нашето становище, с което ще осигурите на бизнеса по цялата му верига от производството до крайния потребител преходен и плавен, щадящ за всички страни период. Приема се Българска асоциация на млекопреработва-телите Димитър Христов – председател (първо становище № 15-49 от 3 февруари 2025 г.) Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно чл. 7 ал. 3, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание" изразяваме следното становище, което настояваме да бъде взето предвид, а именно: от параграф 6, т. 2, буква а) да се заличи, а буква б) да стане единствена. Аргументи: За да не се повтаряме, заявяваме, че се присъединяваме към всички аргументи по същество, най–подробно описани в становището на колегите от „ЧЕХ – ЙОСИФ НОВОСАД" ООД, качени на Портала за обществени консултации, включително и в частта изразяваща съмнение в компетентността на хората, които предлагат и правят промените в толкова важни за бранша наредби в последните години. Самият факт, че се приемат промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти без да се уведомят трите Асоциации на млекопреработвателите, поне за нашата гарантираме, че не е уведомена и не е искано становище, тихомълком вкарани в проект за промени на Наредба за плодови конфитюри, желета и мармалади, заглавието на която по нищо не подсказва, че прави промени и в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти е изключително възмутителен. Жалко е, че формално се прави нещо като Оценка на въздействието, която не вижда никакво въздействие на предложените промени, а такива определено ще има. Не се приема Наредбите, които се приемат с Постановление на Министерския съвет (напр. наредбите на основание чл. 5 от Закона за храните, каквато е и Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти), могат да се изменят и допълват отново чрез постановление на Министерския съвет. С проекта на Постановление на Министерския съвет за приемане на нова Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, освен Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, се изменят и допълват още 11 бр. наредби. Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на постановление, наредба и доклад (мотиви), както и частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В допълнение към посоченото, членовете на Националния съвет по храните (НСХ) са изрично уведомени по ел. поща на 3 януари 2025 г., че на интернет страницата на МЗХ е публикуван за обществено обсъждане проект на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, като е предоставен линк към проектодокументите. Също така, на състоялото се на 11 февруари 2025 г. заседание на НСХ е проведено обсъждане на проекта на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в което са взели участие представителите на двете браншови асоциации на млекопреработвателите, членове на НСХ. По инициатива МЗХ на 19 февруари 2025 г. допълнително беше проведена среща и дискусия по проекта на нормативния акт с представители и на трите браншови организации на млекопреработвателите (в т.ч. Българската асоциация на млекопреработвателите), заедно с представители на две потребителски организации, университети, научни организации, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. След като не искате мнение от нас преработвателите, нека някой от „компетентните" вносители да обясни как от обезмаслено мляко, т.е. мляко с показатели 3.2% белтъчини и 0.1% мазнини се прави сирене със сухо вещество над 35%, респективно – водно съдържание по-малко от 65%, при положение, че при изпресоването има загуби на белтъчини и в суроватката. Представете си, че днес в едно малко предприятие се отсметаняват 5000 л нормално краве мляко с показатели 3.6% масленост и 3.2% белтъчини. Ще получим около 450 л сметана с масленост 38-40% и около 4550 л обезмаслено мляко. Сметаната можем да предложим на сладкарската промишленост в натурален вид, да заквасим и предложим на пазара или да произведем около 200 кг. краве масло. В зависимост от пазарната конюнктура на реализацията на тези три продукта, всеки производител си формира и цената на обезмасленото мляко и при по висока пазарна цена на маслото, каквато е в момента, може да се произведе обезмаслено сирене на пазарна цена под 10 лв. Това е което най-много не се харесва на лобистите иницииращи непрекъснатите промени на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, внушавайки чрез клакьорски потребителски организации някаква безполезност, вредност дори, без никакви доказателства, за да могат да останат на пазара само сирена на цени 20-22 лв. Не се приема Използването на обезмаслено мляко за производството на саламурено сирене, в т.ч. „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ по чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, е в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от наредбата, съгласно която за производството на млечни продукти се използва сурово мляко, което отговаря на изискванията на Приложение III, раздел IX, глава I, част III, т. 3 и 4 към Регламент № 853/2004 и на Наредба № 5 от 2023 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол (обн., ДВ, бр. 41 от 2023 г.). Даваме конкретен пример, поради широкия достъп до Портала за обществени консултации към МС. Описаната ситуация води до два проблема: 1. Застрашаване на родното производство на масла и сметани, поради затруднения в реализацията на обезмасленото мляко от съответните преработватели. Не се приема Виж посоченото по-горе. 2. Ограничаване на възможността потребителите сами да си преценят, кое е полезно или възможно да си купят. Не се приема По отношение на категорията продукти „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, в проекта на ПМС не се правят никакви други промени, освен определяне на максималното съдържание на вода, което може да има в продукта. Понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ (следва да се има предвид, че самата категория продукт „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, представлява компромис спрямо изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999), който постановява, че саламурените сирена трябва да имат съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40% (т.е. „водно съдържание“ не повече от 60 %). Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. По отношение на предлаганите промени също така трябва да се има предвид и следното: Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него. Член 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002, установява общите цели на законодателството на Европейския съюз в областта на храните, като в параграф 1 изрично се посочва, че това законодателство следва да се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни. От особено важно значение във връзка с разглежданите промени са изискванията на член 8 от горепосочения регламент, който се отнася за защитата на интересите на потребителите. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Това законодателство следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя. Не на последно място, предложеното ограничение на водното съдържание в сирената с „повишено водно съдържание" от 65% не дава никаква яснота как ще се нарича и реализира на пазара безвреден хранителен продукт, отговарящ на дефиницията „саламурено сирене с повишено водно съдържание", произведен от обезмаслено мляко, без използването на влагозадържащи агенти, съгласно дефиницията на действащата Наредба, но имащ показател водно съдържание от 72-3%, каквото считаме, че е нормално за такъв продукт. Не се приема Определянето на наименование на дадена храна и нейното посочване на етикета е задължение на бизнес оператора, който я пуска на пазара. Наименованието на съответната храна следва да е съобразено с изискванията на действащото пряко приложимо право на ЕС и националното законодателство. С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. Също така, с § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, със следния текст: „(3) При производството на сирена по чл. 7, ал. 6: 1. освен съставките по ал. 1, т. 1 – 8 и 10, се допуска използването на характерни и технологично необходими за производството на конкретния вид сирене съставки, съгласно съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 2. технологичната документация за производство по чл. 16 от Наредба № 14 от 2021 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) на конкретния вид сирене, се изготвя в съответствие с изискванията и специфичните критерии на съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 3. в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз.“. Считаме, че ролята на наредбите в бранша и последващият контрол е да гарантират безвредност на произвежданите продукти, а не да лобират в полза на един или друг производител или групи такива, а факта че всички тези ограничения важат само за български производители, като се вземат в предвид всички изключени от обхвата на Наредбата, описани подробно в чл. 2 и особено т. 3, а именно: „3. млечни продукти, защитени по силата на международни споразумения.". Ами това са най-малко всички страни от ЕС, защитени от Договора ни за присъединяване, осигуряващ свободен достъп до пазара ни и отделни индивидуални договори с трети страни. В тази светлина лобирането не само пречи на млекопрароботвателите, но и отваря по големи възможности за внос, което вече започва да граничи с национално предателство. Не се приема Съгласно чл. 3 от действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, „млечен продукт, аналогичен на продуктите по чл. 5, който е законно предлаган на пазара в друга държава членка, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Република Турция и чиито характеристики се различават от специфичните изисквания по чл. 7 - 10, 12 – 16, 18, 19, 21 – 23, чл. 24, ал. 1 – 3, чл. 28 и чл. 29, ал. 1 и 2, се предоставя на пазара на територията на Република България при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008“. В заключение предлагаме министъра на земеделието и храните да свика създадения със заповед РД09-686 от 08.07.2021 г. Съвет по месо и мляко в съответно актуализиран състав, за търсене на балансирани решения по проблемите в двата отрасъла, защото очевадно няколко души, скрити под формата на работна група зад гърба на министъра не могат или по някакви причини не искат да предложат такива. Не се приема Създаденият със Заповед № РД 09-686 от 08.07.2021 г. на МЗХГ Съвет по мляко и месо понастоящем не функционира. Същевременно, на състоялото се на 11 февруари 2025 г. заседание на НСХ е проведено обсъждане на проекта на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в което са взели участие представителите на двете браншови асоциации на млекопреработвателите, членове на НСХ. По инициатива МЗХ на 19 февруари 2025 г. допълнително беше проведена среща и дискусия по проекта на нормативния акт с представители и на трите браншови организации на млекопреработвателите (в т.ч. Българската асоциация на млекопреработвателите), заедно с представители на две потребителски организации, университети, научни организации, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. Българска асоциация на млекопреработва-телите Димитър Христов (второ становище № 15-103 от 26 февруари 2025 г.) Предвижданите законодателни промени в Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, приета с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2021 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2021 г.), в частта относно чл. 7 ал. З, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание". Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно чл. 7, ал. З, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ изразяваме следното становище, което настояваме да бъде взето предвид, а именно: от параграф 6, т. 2, буква а) да се заличи, а буква б) да стане единствена, което означава, че сме категорично против в дефиницията за „саламурено сирене с повишено водно съдържание" да се въвежда граница на водното съдържание от 65%. Аргументи: От проведената среща на 19.02.2025 г. с д-р Илиян Костов и д-р Димитър Димитров в МЗХ, от изказаните мнения и внесените писмени становища по предложените промени, стигаме до извода, че има едно голямо неразбиране относно това, какво се предлага с тези промени и какви ще са последствията за млекопреработвателния бранш. Това най-красноречиво личи от внесеното писмено становище от Асоциация „Активни потребители" и техните медийни изяви по всички национални телевизии и множество електронни издания, в които обвиняват МЗХ, че повишава допустимото водно съдържание в бялото саламурено сирене от 60 на 65% и това щяло да унищожи хилядолетни традиции при производството и множество други неща, което е пълна лъжа и манипулация, плашеща зрители, читатели и слушатели на тези измислици, тъй като предложените промени въобще не касаят дефиницията за бялото саламурено сирене, понеже тя е в т. 2 на чл. 7 на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, а промените са за т. З на чл. 7, която дефинира въпросното „саламурено сирене с повишено водно съдържание". За най-голямо наше съжаление неразбиране срещаме и във вносителите на промените в лицето на д-р Илиян Костов и д-р Димитър Димитров от МЗХ. За тях сякаш не съществуват други видове сирена, освен дефинираното в т. 2 „бяло саламурено сирене", а дефинираното в т. З „саламурено сирене с повишено водно съдържание" е някакъв компромис за тези, които са „наляли" повече от 60% вода в сиренето, на който е време да сложим таван от 65%. Обърнато беше внимание, че в дефиницията на т. З на чл. 7 за „саламурено сирене с повишено водно съдържание" няма изискване за зрялост и поради това тук попадат автоматично всички „пресни", „свежи", „прясносолни" сирена, които са категорично над 65-70% водно съдържание. Не се приема В чл. 7, ал. 3 на действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, е дадена дефиниция за продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно цитираната разпоредба, това наименование се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто). Видно от посоченото, понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ (следва да се има предвид, че самата категория продукт „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, представлява компромис спрямо изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999), който постановява, че саламурените сирена трябва да имат съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40% (т.е. „водно съдържание“ не повече от 60 %). Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. В потвърждение на гореизложеното следва да се изтъкне, че след приемането и обнародването на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти неколкократно бяха оповестени и широко медийно отразени резултатите от извършени проучвания на неправителствени потребителски организации, като Българска национална асоциация „Активни потребители” и Сдружение „За достъпна и качествена храна“, относно много високо съдържание на вода в пуснато на пазара саламурено сирене. Към Министерството на земеделието и храните бяха отправени настоятелни искания не само от страна на организациите, защитаващи правата на потребителите, но и от браншови асоциации на млекопроизводители и млекопреработватели, проблемът с високото водно съдържание на саламуреното сирене, предлагано на пазара (респ. предпоставките за заблуда и подвеждане на потребителя), да бъде решен със съответни промени в нормативната уредба. Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). По отношение на предлаганите промени също така трябва да се има предвид и следното: Най-важният и основополагащ принцип на европейското законодателство по отношение на храните, съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, е гарантирането на висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Напълно идентична цел си поставя и българският Закон за храните, който съгласно чл. 2, т. 1 посочва защитата на здравето и интересите на потребителите като първи приоритет на закона и подзаконовата нормативна уредба към него. Член 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002, установява общите цели на законодателството на Европейския съюз в областта на храните, като в параграф 1 изрично се посочва, че това законодателство следва да се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни. От особено важно значение във връзка с разглежданите промени са изискванията на член 8 от горепосочения регламент, който се отнася за защитата на интересите на потребителите. Съгласно цитираната разпоредба от Регламент (ЕО) № 178/2002, законодателството в областта на храните трябва да осигурява защита на интересите на потребителите и да им предоставя основа за информиран избор по отношение на консумираните от тях храни. Това законодателство следва да е насочено към предотвратяване на измамни или заблуждаващи практики, подправяне на храни и всякакви други практики, които могат да въведат в заблуждение потребителя. Обърнато беше внимание и на това, че при производството на сметана и масло, се получава обезмаслено мляко, за което имаше БДС за сирене от обезмаслено мляко „Чая", а за такива сирена, както се вижда от приложеното становище от УХТ Пловдив е нормално да бъде с водно съдържание около 70%. Този тип сирена се търсят по здравословни причини заради ниското съдържание на мазнини от определени групи клиенти и имат завишено търсене при приготвянето на закуски, след въвеждането на изискването за изписването на „имитиращ продукт", когато се влага такъв. Невъзможността да реализираме обезмасленото мляко, като самостоятелен продукт застрашава производството на сметана и масло в България. Не се приема Използването на обезмаслено мляко за производството на саламурено сирене, в т.ч. „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ по чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, е в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от наредбата, съгласно която за производството на млечни продукти се използва сурово мляко, което отговаря на изискванията на Приложение III, раздел IX, глава I, част III, т. 3 и 4 към Регламент № 853/2004 и на Наредба № 5 от 2023 г. за специфичните изисквания за производство, събиране, транспортиране и преработка на сурово мляко, предлагането на пазара на мляко и млечни продукти и официалния им контрол (обн., ДВ, бр. 41 от 2023 г.). От извършената проверка в базата данни на Българския институт по стандартизация по отношение действащите и отменени национални стандарти (БДС) за сирена (https://bds-bg.org/bg/project/list?keywords=%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B5&status%5B0%5D=WITHDRAWN&operatorCommittee=1&operatorStdType=3&listMode=DEFAULT), не се установи наличието на отменен или действащ БДС стандарт за сирене от обезмаслено мляко „Чая". Проверката също така показа, че във всички действащи или отменени БДС стандарти за сирена, изрично е посочено, че за производството на съответното сирене се използва пълномаслено мляко. Не на последно място, ограниченията са валидни само за български производители, като се вземат предвид всички изключени от обхвата на Наредбата, описани подробно в чл. 2 и особено т. З, а именно: „3. млечни продукти, защитени по силата на международни споразумения." На пазара вече има сирена етикетирани като: „Произведено в ЕС за ....", които можем да покажем. Не се приема Съгласно чл. 3 от действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, „млечен продукт, аналогичен на продуктите по чл. 5, който е законно предлаган на пазара в друга държава членка, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Република Турция и чиито характеристики се различават от специфичните изисквания по чл. 7 - 10, 12 - 16, 18, 19, 21 - 23, чл. 24, ал. 1 - 3, чл. 28 и чл. 29, ал. 1 и 2, се предоставя на пазара на територията на Република България при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008“. Описаната ситуация води до следните проблеми: 1. Невъзможност за реализация на всички „пресни", „свежи", „прясносолни" сирена. Не се приема С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. Също така, с § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, със следния текст: „(3) При производството на сирена по чл. 7, ал. 6: 1. освен съставките по ал. 1, т. 1 – 8 и 10, се допуска използването на характерни и технологично необходими за производството на конкретния вид сирене съставки, съгласно съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 2. технологичната документация за производство по чл. 16 от Наредба № 14 от 2021 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) на конкретния вид сирене, се изготвя в съответствие с изискванията и специфичните критерии на съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 3. в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз.“. 2. Застрашаване на родното производство на масла и сметани, поради затруднения в реализацията на обезмасленото мляко от съответните преработватели. Не се приема Виж посоченото по-горе. 3. Поставяне на българските преработватели в неконкурентно положение спрямо преработватели от други страни членки на ЕС, особено от Румъния и Гърция, където вече успешно усвояват производството на саламурени сирена. Не се приема Съгласно чл. 3 от действащата Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти, „млечен продукт, аналогичен на продуктите по чл. 5, който е законно предлаган на пазара в друга държава членка, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Република Турция и чиито характеристики се различават от специфичните изисквания по чл. 7 - 10, 12 - 16, 18, 19, 21 - 23, чл. 24, ал. 1 - 3, чл. 28 и чл. 29, ал. 1 и 2, се предоставя на пазара на територията на Република България при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008“. Обръщаме внимание също така, че традиционното гръцко сирене „Фета“ е също вид саламурено сирене. 4. Ограничаване на възможността потребителите сами да си преценят, кое е полезно или възможно да си купят. Не се приема По отношение на категорията продукти „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, в проекта на ПМС не се правят никакви други промени, освен определяне на максималното съдържание на вода, което може да има в продукта. Понастоящем в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ (следва да се има предвид, че самата категория продукт „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, представлява компромис спрямо изискванията на международния стандарт Кодекс Алиментариус за сирене в саламура - Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999), който постановява, че саламурените сирена трябва да имат съдържание на сухо вещество не по-малко от 40% и масленост в сухото вещество не по-малко от 40% (т.е. „водно съдържание“ не повече от 60 %). Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. Не на последно място, предложеното ограничение на водното съдържание в сирената с „повишено водно съдържание" от 65% не дава никаква яснота как ще се нарича и реализира на пазара безвреден хранителен продукт, отговарящ на дефиницията „саламурено сирене с повишено водно съдържание", произведен от обезмаслено мляко, без използването на влагозадържащи агенти, съгласно дефиницията на действащата Наредба, но имащ показател водно съдържание от 70 до 73%, каквото считаме, че е нормално за такъв продукт. На срещата се прокрадна идея или да се нарича само „Сирене Иванов", например или да се забрани с допълнителна разпоредба производството и реализацията на саламурени сирена, на които характеристиките не отговарят на вече дефинираните с Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. И в двата случая дефиницията за „саламурено сирене с повишено водно съдържание" се обезсмисля, защото ще важи само за сирена с водно съдържание от 62 до 63%, като се вземе предвид допуска от +/-2% на границите до 60% за бели саламурени сирена и 65% за „саламурено сирене с повишено водно съдържание". В първия случай преработвателят директно ще си кръсти сиренето „Сирене Иванов", а при втория случай ще става въпрос за неговото оцеляване, защото ще му е забранено да го произвежда и продава. Не се приема Определянето на наименование на дадена храна и нейното посочване на етикета е задължение на бизнес оператора, който я пуска на пазара. Наименованието на съответната храна следва да е съобразено с изискванията на действащото пряко приложимо право на ЕС и националното законодателство. С § 6, т. 3, буква „в“ от проекта на ПМС, в чл. 7 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 6, със следния текст: „(6) За сирена, различни от посочените в ал. 2 и 3 се използват съответстващите наименования и определения съгласно груповите или индивидуални стандарти за сирена на Кодекс Алиментариус“. Също така, с § 6, т. 6, буква „б“ от проекта на ПМС, в чл. 24 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава ал. 3, със следния текст: „(3) При производството на сирена по чл. 7, ал. 6: 1. освен съставките по ал. 1, т. 1 – 8 и 10, се допуска използването на характерни и технологично необходими за производството на конкретния вид сирене съставки, съгласно съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 2. технологичната документация за производство по чл. 16 от Наредба № 14 от 2021 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 106 от 2021 г.) на конкретния вид сирене, се изготвя в съответствие с изискванията и специфичните критерии на съответния групов или индивидуален стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус; 3. в случай на противоречие между изискванията на съответния стандарт за сирене на Кодекс Алиментариус и тази наредба, се прилагат изискванията на наредбата и приложимото право на Европейския съюз.“. Също така, с § 6, т. 10, буква „б“ от проекта на ПМС, в приложението към чл. 5 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти се създава бележка под линия, съгласно която наименованието „сирене“ се използва в съчетание с дума или думи, различни от случаите по чл. 27 и 28, които поясняват вида на сиренето и дават възможност на потребителя да разбере истинското му естество и да го отличи от други продукти, с които може да бъде объркано. В заключение ви призоваваме за намеса и отмяна на ограничението в дефиницията на „саламурено сирене с повишено водно съдържание" в чл. 7, т. З на Наредбата да се добави текста „но не – повече от 65%". Не се приема Виж подробно изложените мотиви по-горе. При необходимост по Ваша преценка, изразяваме готовност за среща за по-подробно аргументиране на нашата позиция и по възможност във формат от повече от 1-2 представители, защото зад всяко предприятие на наш член стоят както съответни инвестиции направени през годините, така и съответните служители, работници, млековносители, доставчици и нашите тревоги, как ще си натоварваме предприятията за да преодолеем трудните времена, които засягат много хора и отговорността дали тези 1-2 представители са представили добре тези тревоги става голяма. Приема се по принцип На състоялото се на 11 февруари 2025 г. заседание на НСХ е проведено обсъждане на проекта на ПМС за приемане на Наредба за изискванията към плодовите конфитюри, желета, мармалади, желе-мармалади и подсладено пюре от кестени, в което са взели участие представителите на двете браншови асоциации на млекопреработвателите, членове на НСХ. По инициатива МЗХ на 19 февруари 2025 г. допълнително беше проведена среща и дискусия по проекта на нормативния акт с представители и на трите браншови организации на млекопреработвателите (в т.ч. Българската асоциация на млекопреработвателите), заедно с представители на две потребителски организации, университети, научни организации, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и др. Прилагаме, Становище на УХТ гр. Пловдив: СТАНОВИЩЕ от членовете на катедра „Технология на млякото и млечните продукти“, Университет по хранителни технологии, гр. ПловдивОтносно: Проект за изменение на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти Колективът на катедра „Технология на млякото и млечните продукти“ при Университет по хранителни технологии – гр. ПЛОВДИВ, се запозна с Вашето запитване. Преди всичко бихме искали да Ви уверим, че ние вече сме изказали нашето становище пред компетентните органи. Относно дефиницията „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ препоръчваме да се упомене „над 60 на сто“. Мотивите ни за това са, че в наименованието вече ясно и точно е упоменато, че сиренето е с по-високо водно съдържание, от това предлагано по традиционни технология. Тук отново акцентът трябва да се постави върху контрола по какъв начин е постигнато това водно съдържание и дали то е коректно отразено на етикета, за да не се разбира, че може да се постигне чрез употребата на влагозадържащи добавки, което и в момента се забранява от чл. 7, ал. 3 на същата Наредба. Много внимателно трябва да се контролира отсъствието на подобен вид добавки в тази категория сирене. Конкретно по трите въпроса, които сте ни задали: 1. Ние не сме институция, която да решава дали има конфликт или не между законодателни текстове. 2. Съществуват редица класификации на сирената, а именно: според водното им съдържание, маслеността им, характера на зреене и т.н. В този ред на мисли, не може да се каже, че сирене, което е с определено водно съдържание, не е сирене. То е сирене, но принадлежи към една или друга група сирена, според дадената класификация. 3. Към настоящия момент на пазара се предлагат „обезмаслено саламурено сирене“, „сирене краве нискомаслено“, „обезмаслено сирене с високо съдържание на протеин“, „light серии“ и т.н. и е официално признато от контролиращите власти. От одобрените етикети е видно, че средната стойност на показателя водно съдържание на зрели сирена, варира около 65,0 %. Считаме че в случай на сирене, получено от обезмаслено мляко или полуобезмаслено мляко, е възможно водното съдържание да достигне до 70,0%, без добавяне на влагозадържащи агенти. Предвид факта, че производителят има право на допустими отклонения по етикет, съгласно действащите регламенти и наредби, вероятно, контролиращият орган не би санкционирал фирмата до посочената от Вас стойност. Ако има предявена хранителна претенция, производителят трябва да я защити съгласно изискванията на Регламент 1169/2011 и Регламент 1924/2006. Вярваме че с изказаното от нас мнение, ще допринесем за защита на потребителя и производителя, което е в интерес на обществото. Асоциация на млекопреработва-телите в България Димитър Зоров – председател (становище № 15-94 от 21 февруари 2025 г.) Във връзка с предвижданите законодателни изменения на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, в частта относно чл. 7, ал. З, касаеща „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ изразяваме следното становище, което настояваме да бъде взето предвид: сирената с високо водно съдържание над 60 % да не бъдат наричани сирена, а да носят друго наименование. Мотиви: В действащите нормативни документи не е определена горна граница на водното съдържание при производството на сирене. Традиционното Бяло саламурено сирене, според показателя процент водно съдържание, може да се отнесе към групата на полутвърдите сирена като водното съдържание на този продукт се движи по-скоро към долната граница. Както се вижда от таблицата всичките тези групи продукти са наименувани с общото име „сирена“, но когато се спомене думата „сирене“ и се направи връзка с традиционния български продукт в съзнанието на хората изниква именно традиционното Бяло саламурено сирене, добре познато на всички и масово присъстващо на българския пазар. Групи сирена Водно съдържание % Меки над 67 % Полумеки 61-69 % Полутвърди 54-63 % Твърди 49-65 % Много твърди (за настъргване) под 51 % Не се приема В чл. 7, ал. 1 – 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти са регламентирани конкретни и специфични нормативни изисквания по отношение на млечния продукт сирене. В чл. 7, ал. 1 е дадено максимално широко определение за какви видове продукти може да се използва наименованието „сирене“, което е в съответствие с общия стандарт на международния Кодекс Алиментариус за сирена – General Standard for Cheese (CXS 283-1978) и отразява значителното многообразие на тези продукти, в т.ч. и на пазара в Р. България. Предвид заложените параметри в технологичните спецификации на БДС и ЗНП продуктите както и физикохимичните характеристики на Бялото саламурено сирене, процентното водно съдържание от порядъка на 65% е високо. За стойност на показателя водно съдържание не повече от 58%. Считаме че промяната на границата на водното съдържание на бялото саламурено сирене до 65% е недопустимо от гледна точка на качеството и имиджа на българското сирене на всички пазари. Такъв продукт не би трябвало да се нарича „сирене“,защото технологично той не може да бъде произведен без допълнителни влагозадържащи добавки. Не се приема В чл. 7, ал. 2 и 3 на Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти са регламентирани изискванията по отношение на продуктите, които могат да се наричат „бяло саламурено сирене“ и „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно чл. 7, ал. 2 наименованието „бяло саламурено сирене“ се използва за полутвърдо или меко сирене, зряло и съхранявано в саламура, произведено от мляко, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто. Изискванията по ал. 2 относно бялото саламурено сирене са изцяло съобразени и съответстващи на стандарта на международния Кодекс Алиментариус за сирене в саламура – Codex Group Standard for Cheeses in Brine (CODEX STAN 208-1999). В чл. 7, ал. 3 е дадена дефиниция за продукта с „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Съгласно цитираната разпоредба, това наименование се използва за сирене, съхранявано в саламура, произведено от мляко, без използване на влагозадържащи агенти, с добавка на стартерна култура, подсирено с млекокоагулиращ ензим, получило необходимата технологична обработка, със съдържание в крайния продукт на сухо вещество и масленост в сухото вещество, по-ниски от посочените в ал. 2 (т.е. сухо вещество не по-малко от 40 на сто и масленост в сухото вещество не по-малка от 40 на сто). Видно от посоченото, за разлика от „бялото саламурено сирене“, в действащата нормативна уредба няма ограничение относно максималното съдържание на вода, което може да има в продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“. Това обстоятелство дава възможност на пазара да се появяват продукти с много високо водно съдържание (напр. над 85 %), което не кореспондира с очакванията на потребителя, когато закупува продукт, определян като сирене и компрометира правото за информиран избор и защита правата на потребителя. Предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, с § 6, т. 3, букви „а“ и „б“ от проекта на ПМС се предлага в чл. 7, ал. 3 от Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, по отношение на продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). Съгласно изложеното ни становище предложените промени и допълнения са НЕПОДХОДЯЩИ за наименованието на такъв продукт да носи името „бяло саламурено сирене“, тъй като подвежда потребителите и противоречи на наименованието, технологичния процес и имиджа на българското сирене. Смятаме, че промените за водното съдържание, поради липса на информация за технологичния процес (срок на зреене и съхранение, температура на пастьоризация, микробиологични показатели на готовия продукт и т.н.), така както е при ЗНП и БДС трябва да бъдат изяснени. Какви гаранции за безопасност ще се проверяват от БАБХ? Смятаме, че нашето становище ще бъде взето предвид, предложеното допълнение в проекта на постановление в § 6, т. 2, касаещо чл. 7, ал. З от Наредбата за специфичните изисквания на млечните продукти по отношение на наименованието „саламурено сирене с повишено водно съдържание, в частта, че този продукт трябва да има съдържание на вода не повече от 6 % следва да бъде променено наименованието на този продукт. Не се приема Както е посочено по-горе, предложените нормативни промени се отнасят само за продукта „саламурено сирене с повишено водно съдържание“ и имат за цел да се постави горна граница за „водно съдържание“ - не повече от 65 на сто (с допустимо отклонение по технологични причини до 3 на сто от посочената стойност). Следва да се има предвид, че съгласно Кодекс Алиментариус съществува международен стандарт за неузряло сирене, включително прясно сирене - Group Standard for Unripened Cheese including Fresh Cheese (CXS 221-2001), в който се съдържат съответните изисквания към този тип продукти. Характерното за тези сирена е, че те са готови за консумация скоро след производството им и при тях няма етап на „зреене“. Всяка една храна, която се предлага на пазара трябва да отговаря на изискванията на приложимото право на ЕС и националното законодателство, както и да бъде безопасна за потребителя, за което съответния бизнес оператор носи пълна отговорност. За да може БАБХ да извършва ефективен контрол по спазването на нормативната уредба, е необходимо в конкретния случай в Наредбата за съществените изисквания към млечните продукти, по отношение на саламуреното сирене с повишено водно съдържание да бъде ясно посочено максималното съдържание на вода, което може да има в продукта.