Решение за одобряване на законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13 % спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9 % спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките пътнотранспортни произшествия (ПТП) се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9 % и с 9 % спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70 % от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г.С предложението за допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към безопасността на движението във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за осъществяване на наказателна интервенция. Независимо от това, председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че, в оперативен план, да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост - ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет (МС), а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата.Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така че да се осигури съответното техническо изпълнение на функцията.Предлага се също така и създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден съществен капацитет от одитори и към момента техният брой е 93.Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови).При спазване на процедурата по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и проведената обществена консултация на проекта на закон, постъпи целесъобразно предложение за допълнение на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата от Българската браншова асоциация по пътна безопасност (ББАПБ). Във връзка с направения анализ на предложението на ББАПБ и включването му в проекта на Закон за допълнение на ЗДвП, беше допълнена съответно частичната оценка на въздействие на първоначално подготвения проект и беше изпратена за изразяване на становище от дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на МС. Също така беше проведена отново обществена консултация на проекта на закон, като срока за предоставяне на предложения бе определен на 14 дни. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, срокът за обществени консултации може да бъде по-кратък от 30 дни, когато има наложителност поради изключителни обстоятелства или спешност, които изискват бързо приемане на нормативния акт. Мотивите за това са, че в процедурата на вече преминалото обществено обсъждане на първоначално подготвения проект на закон и на включените в него разпоредби, са постъпили само 2 становища, без в тях да се правят конкретни предложения за изменение или за допълнение, свързани с предмета на проекта на акт. От друга страна направеното допълнение е свързано с наличието на висок обществен интерес и рискове за здравето, живота или сигурността на гражданите, като се цели предотвратяване на пътнотранспортни инциденти, подобряване на пътната безопасност, защита на участниците в движението, чрез осигуряването на една безопасна и сигурна пътна инфраструктура. Направеното допълнително предложение създава една правна възможност, като това няма съществено въздействие върху права и интереси на заинтересованите страни.

Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министър-председател Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Относно: Решение за одобряване на законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам на Вашето внимание проект на Решение, с което се одобрява законопроект за допълнение на Закона за движението по пътищата. С предлаганото допълнение се дефинира нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за него възниква правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото те имат отношение към безопасността на движението по пътищата. Причината да разглеждаме настоящият проект за допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобрение и постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната. Картината за травматизма по пътищата към момента е следната: Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем. Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4 % - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13 % спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9 % спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките пътнотранспортни произшествия (ПТП) се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9 % и с 9 % спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70 % от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни, от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността, действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от агенцията, съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията, обаче, стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението ѝ. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи, като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент, обаче, не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Заедно с горното, както беше отбелязано, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на тази дейност. С предложението за допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към безопасността на движението във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за осъществяване на наказателна интервенция. Независимо от това, председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че, в оперативен план, да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост - ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет (МС), а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така че да се осигури съответното техническо изпълнение на функцията. Предлага се също така и създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден съществен капацитет от одитори и към момента техният брой е 93. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови). Предложеният проект на Решение на Министерския съвет ще окаже въздействие върху държавния бюджет. Във връзка с това е приложена финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, съгласно приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Предложеният проект на акт не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. При спазване на процедурата по чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и проведената обществена консултация на проекта на закон, постъпи целесъобразно предложение за допълнение на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата от Българската браншова асоциация по пътна безопасност (ББАПБ). Във връзка с направения анализ на предложението на ББАПБ и включването му в проекта на Закон за допълнение на ЗДвП, беше допълнена съответно частичната оценка на въздействие на първоначално подготвения проект и беше изпратена за изразяване на становище от дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на МС. Също така беше проведена отново обществена консултация на проекта на закон, като срока за предоставяне на предложения бе определен на 14 дни. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове, срокът за обществени консултации може да бъде по-кратък от 30 дни, когато има наложителност поради изключителни обстоятелства или спешност, които изискват бързо приемане на нормативния акт. Мотивите за това са, че в процедурата на вече преминалото обществено обсъждане на първоначално подготвения проект на закон и на включените в него разпоредби, са постъпили само 2 становища, без в тях да се правят конкретни предложения за изменение или за допълнение, свързани с предмета на проекта на акт. От друга страна направеното допълнение е свързано с наличието на висок обществен интерес и рискове за здравето, живота или сигурността на гражданите, като се цели предотвратяване на пътнотранспортни инциденти, подобряване на пътната безопасност, защита на участниците в движението, чрез осигуряването на една безопасна и сигурна пътна инфраструктура. Направеното допълнително предложение създава една правна възможност, като това няма съществено въздействие върху права и интереси на заинтересованите страни. Във връзка с гореизложеното, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме Решение, с което на Народното събрание се предлага проект на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата, така както бе представен. Приложения: 1. Проект на Решение на Министерския съвет; 2. Проект на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата; 3. Мотиви към проекта на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата; 4. Финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите; 5. Частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт; 6. Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на МС; 7. Получени становища от извършено междуведомствено съгласуване и справка за отразяването им; 8. Получени становища от обществено обсъждане и справка за отразяването им; 9. Съобщение за средствата за масово осведомяване. С уважение, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ (РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ)

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАРОДНО СЪБРАНИЕ Проект З А К О Н ЗА допълнение на закона за движението по пътищата (Обн. ДВ. бр. 20 от 1999 г., изм. ДВ. бр. 1 от 2000 г., изм. ДВ. бр. 43 от 2002 г., изм. ДВ. бр. 76 от 2002 г., доп. ДВ. бр. 16 от 2003 г., доп. ДВ. бр. 22 от 2003 г., изм. ДВ. бр. 6 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 70 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 85 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 115 от 2004 г., изм. ДВ. бр. 79 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 92 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 99 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 102 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 103 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 105 от 2005 г., изм. ДВ. бр. 30 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 34 от 2006г., изм. ДВ. бр. 61 от 2006 г., изм. ДВ. бр. 64 от 2006 г., изм. ДВ. бр.82 от 2006г., изм. ДВ. бр.85 от 2006г., изм. ДВ. бр.102 от 2006г., изм. ДВ. бр.22 от 2007г., изм. ДВ. бр.51 от 2007г., изм. ДВ. бр.97 от 2007г., изм. ДВ. бр.109 от 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 2008г., изм. ДВ. бр.88 от 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 2008г., изм. ДВ. бр.74 от 2009г., изм. ДВ. бр.75 от 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 2009г., изм. ДВ. бр.54 от 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 2010г., изм. ДВ. бр.100 от 2010г., изм. ДВ. бр.10 от 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 2011г., изм. ДВ. бр.48 от 2011г., изм. ДВ. бр.20 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.47 от 2012г., изм. ДВ. бр.53 от 2012г., изм. ДВ. бр.54 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 2012г., доп. ДВ. бр.15 от 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 2014г., изм. ДВ. бр.14 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.37 от 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 2015г., доп. ДВ. бр.92 от 2015г., изм. ДВ. бр.95 от 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 2015г., изм. ДВ. бр.102 от 2015г., изм. ДВ. бр.13 от 2016г., изм. ДВ. бр.50 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 2016г., доп. ДВ. бр.86 от 2016г., изм. ДВ. бр.98 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.101 от 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.9 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2017г., изм. ДВ. бр.54 от 2017г., изм. ДВ. бр.58 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.2 от 2018г., доп. ДВ. бр.7 от 2018г., изм. ДВ. бр.17 от 2018г., доп. ДВ. бр.55 от 2018г., изм. ДВ. бр.59 от 2018г., доп. ДВ. бр.62 от 2018г., доп. ДВ. бр.77 от 2018г., изм. ДВ. бр.86 от 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 2018г., изм. ДВ. бр.13 от 2019г., изм. ДВ. бр.17 от 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2019г., доп. ДВ. бр.51 от 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2020г., изм. ДВ. бр.69 от 2020г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 2020г., изм. ДВ. бр.104 от 2020г., доп. ДВ. бр.109 от 2020г., доп. ДВ. бр.18 от 2021г., изм. и доп. ДВ. бр.23 от 2021г., изм. ДВ. бр.26 от 2021г., изм. ДВ. бр.80 от 2021г., изм. ДВ. бр.84 от 2021г., изм. ДВ. бр.102 от 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 2023г., изм. ДВ. бр.59 от 2023г., изм. ДВ. бр.65 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.66 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.67 от 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 2023г., изм. ДВ. бр.102 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.13 от 2024г., изм. ДВ. бр.41 от 2024г., изм. ДВ. бр.38 от 2025г.) § 1. В чл.164в се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава т. 21: „21. извършва текущ и периодичен мониторинг върху политиките, функциите и дейностите, свързани с безопасността на движението по пътищата, упражнявани от органите на изпълнителната власт, включително министрите; председателите на държавни агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителни агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт; областните управители; кметовете на общини; кметовете на райони; кметовете на кметства и кметските наместници, като предоставя препоръки за подобряване на дейността им и при необходимост докладва на министър-председателя за резултатите от извършения мониторинг. “ 2. създава се ал. 5: „(5) Условията, редът и начинът за осъществяване на мониторинга по ал. 1, т. 21 се определят с наредба на Министерския съвет.“ § 2. В чл. 164г, ал. 1 се правят следните допълнения: В ал. 1 след думите „Длъжностни лица“ се добавя „ и/или одитори по пътна безопасност, вписани в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата“. създава се ал. 8: „(8) Одиторите по пътна безопасност, участващи в извършването на проверките по ал. 1, получават възнаграждение по тарифа на Министерския съвет.“ § 3. В § 6 на Допълнителните разпоредби се създава т. 76: „76. Мониторинг върху политиките, функциите и дейностите, свързани с безопасността на движението по пътищата е независимо наблюдение, анализ и оценка на политиките, функциите и дейностите, упражнявани от органите на изпълнителната власт, с цел събиране на информация и проследяване на ефектите от действията им.“ заключителни разпоредби § 4. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбата по чл.164в, ал. 5. § 5. В срок до шест месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема тарифата по чл.164г, ал. 8. § 6. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Законът е приет от 51-ото Народно събрание на ………..…... 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ: Наталия Киселова

М О Т И В И към проекта на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Причини и цели, които налагат приемането на Закона за допълнение на Закона за движението по пътищата С предлаганите допълнения се цели дефиниране на нова функция за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, така че за него да възникне правомощие да упражнява мониторинг върху политиките, функциите и дейността на централните и териториални органи на изпълнителната власт, доколкото те имат отношение към безопасността на движението по пътищата. Причината да предложим настоящия проект за допълнение на закона е инспирирана от необходимостта да се предприемат мерки на ниво изпълнителна власт, целящи съществено подобряване, постигане на синхрон и ефективност в дейността на институциите по отношение на безопасността на движението по пътищата в страната, като се вземат под внимание следните обстоятелства: Макар да се отчитат положителни тенденции по някои показатели на пътнотранспортния травматизъм в страната, цялостната ситуация продължава да сочи, че е налице системен проблем. Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. За да се избегнат коментираните дефицити, през 2019 г. правителството взе решение да образува държавна агенция, която да координира и свърже политиките и дейностите на отделните звена в общ съгласуван план, каквато е Стратегията за периода 2021-2030, разработена от въпросната агенция съгласно водещата световна практика. В хода на изпълнението на Стратегията обаче стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението й. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент обаче не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Предлага се създаването на правна възможност за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата. През последните години следва да се има предвид, че беше изграден солиден капацитет от одитори и към момента техният брой е 93. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Към настоящия момент експертния състав на агенцията е недостатъчен, за да може да извършва в необходимата степен и пълнота необходимите проверки на пътната инфраструктура. Като от друга страна одиторът по пътна безопасност може да предостави независим и професионален анализ, специализирано мнение, което може да бъде използвано при вземане на решения, както и данни за приоритизиране на интервенции (кои пътища/участъци са по-рискови). Предвид изложеното, с предлаганите допълнения се цели преодоляване на коментираната слабост, функционално и кадрово укрепване на органа, отговорен за постигане на съгласуваност в политиките на държавата, реализирани на ниво изпълнителна власт. II. Новите положения се отнасят главно до следното: Както е отбелязано по-горе, държавата разполага с изградена структура, позиционирана така, че да осигури изпълнението на дейностите по мониторинговане на останалите звена от изпълнителната власт. С предложението за допълнение на ЗДвП се създава правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва наблюдение/мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи, формиращи изпълнителната власт по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията. Предвижда се и възможност да бъде използван капацитета на вписаните в регистъра по чл. 36з1, ал. 1 от Закона за пътищата одитори по пътна безопасност, чийто брой към момента е 93. Резултатите, които се очаква да се постигнат с предвидените нормативни промени, са: В резултат на предложените промени ще се постигне съществено по-висока степен на съгласуваност в дейността на органите от изпълнителната власт, както по хоризонтала между отделни министерства, така и по вертикала, проследявайки връзките на изпълнителните агенции с горестоящите изпълнителни структури, както и на необходимата за това експертна обезпеченост. Особено важно е, че ще се търси ефективност на връзките между централната и регионална изпълнителна власт, включително като се обхванат центровете, създадени да обслужат тези връзки, каквито са областните управители. Целта на мониторинга е да достави навременна, пълна, достоверна и надеждна информация до управляващите центрове, включително да дефинира коригиращи мерки, така щото да е налице информирана воля за вземане на решения и предприемане на своевременни действия.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Закона за движение по пътищата ……………………………………………… Лице за контакт: Мария Станимирова, директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Телефон и ел. поща: 0899898437 MStanimirova@sars.gov.bg 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности Проблем 1: Употребата на личен транспорт и интензивността на движението по ключови пътни артерии стават все по-високи. Увеличаването на автомобилния пробег на годишна база за последните пет години е с 14.4% - резултат от нарастващия брой автомобили на пътя. През 2024 г. в страната са настъпили над 77 000 пътнотранспортни произшествия, което представлява намаление с 13% спрямо 2019 г., но пък увеличение с 4.9% спрямо 2023 г. Това покачване е неблагоприятен индикатор, въпреки отбелязания в исторически план спад. Тежките ПТП се увеличават и достигат 7 173 - със 178 повече от 2023 г. и с 443 над нивото от 2019 г. Макар че броят на загиналите – 478, бележи спад спрямо 2019 г. с 23.9% и с 9% спрямо 2023 г., нивото на травматизма при ПТП е тревожно високо. На този фон се увеличават тежко ранените - 1 888 през 2024 г. спрямо 1 794 през 2023 г. Особено тъжно е, че България губи 13 деца, а над 1 200 биват ранени за година. Рисков контингент остават пешеходците, които представляват голяма част от жертвите на пътя. През 2024 г. са загинали 111 пешеходци, 70% от които в населени места, а 1 643 са ранени. Налице е сериозен брой на инцидентите с водачи на двуколесни МПС - 805 за 2024 г. В контекста на тези данни от изпълнителната власт на централно и териториално ниво се очаква да предприеме адекватни действия не само за контрол, но и по отношение образованието и превенцията, свързани с постигане по-високи нива на безопасност при движението по пътищата. Де факто става въпрос за реализиране на хоризонтални политики, доколкото всеки гражданин се явява участник в движението, а отговорността за различни, повлияващи безопасността действия е възложена на множество, физически и функционално обособени органи, често действащи несъгласувано както по отношение на територията, така и съдържателно. В хода на изпълнението на Стратегията за безопасност на движението по пътищата в Република България, обаче, стана ясно, че е налице системен дефицит, свързан с наблюдението и осъществяването на обратна връзка по отношение на дейностите, заложени за изпълнението ѝ. Съобразно златните стандарти за изграждане на контролни системи, като елемент и съставна функция от всяко управление, мониторингът се явява неизменна част, източник за оценка на ефективността и мотивирано предприемане на коригиращи дейности. Този пасивен контролен компонент, обаче, не е развит в българската правна среда и оттам следва увреждане на друг задължителен компонент от контролния механизъм, а именно информацията и комуникацията. Казано иначе, не е налице наблюдаващ модул, осигуряващ надеждна и навременна обратна връзка до управляващите центрове за вземане на навременни и уместни решения, базирани на обективно наблюдение. Установени в процеса на правоприлагане слабости и дефицити в действащата нормативна уредба, изразяващи се в това, че на нормативно ниво не е развита функцията по мониторинг, относима към провеждане на хоризонтална политика каквато е безопасността на движението по пътищата, респективно липсва независимо наблюдение за установяване ефективността в дейността на различни институции, ангажирани в една или друга степен с изпълнението на дейности, насочени към обща цел. В резултат от установени в процеса на правоприлагане слабости и дефицити в действащата нормативна уредба се констатират следните проблеми: не е налице ефективен механизъм за проследяване действията на органите от изпълнителната власт по отношение изпълнението на националната стратегия в областта на пътната безопасност, въпреки нормативно регламентираното им задължение в разпоредбата на чл. 164а, ал. 6 от ЗДвП, а именно отговорните лица по изпълнението на мерките определени в тригодишните планове за действие да предоставят необходимата информация за тях, съгласно Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България и методическите указания на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"; не е налице обратна връзка и доставка на пълна, навременна, вярна и непротиворечива информация до управленските центрове за вземане на решения, основана на всеобхватно наблюдение върху дейността и синхрона между отделните органи, ангажирани с дейности по безопасността на движението по пътищата; продължава тенденцията за необвързано, отчасти противоречиво, сегментарно провеждане на политики и дейности, които не държат сметка едни за други, като това се случва както на институционално, така и на функционално ниво. Липсва единен подход, липсва цялостна и частична оценка за начина по който се упражняват функции, извършват се дейности и се инвестират средства в хоризонтална политика. Липсва оценка на ефективността и обратна връзка за набелязване на ефективни коригиращи контролни дейности, така че да се гарантира постигането на целите. Приемането от Министерският съвет на ежегоден доклад за изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България, който се изготвя от председателя на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" въз основа на информацията, предоставена от отговорните за изпълнението на мерките лица на основание разпоредбата на чл. 164а, ал. 7 от ЗДвП не гарантира в пълна степен единното провеждане на политиките и дейностите по безопасността на движението по пътищата; липсва механизъм за корекции в действията, действащ в оперативен план, така че да се отговори на необходимостта за гъвкавост и текущо поправяне на грешки. Дори предвидените задължения на министърът на вътрешните работи, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на транспорта и съобщенията, министърът на образованието и науката и министърът на здравеопазването в изпълнение на Националната стратегия да разработват мерки от тяхна компетентност и да ги предлагат за включване в плановете за действие, не може да гарантира набелязване на ефективни коригиращи контролни дейности и действия, така че да се гарантира постигането на целите. Предвид изложеното може да се изведе заключение, че като задължителен елемент от вътрешния контрол /като под вътрешен се разбира контролът в рамките на изпълнителната власт/ не е развит елементът мониторинг, а в резултат от това не действа по очаквания начин и друг съществен за всяка контролна система елемент, информация и комуникация /и двата елемента са посочени като съставна част от всяка контролна система, съставляваща част от управлението в Закона за финансовото управление и контрол/. 1.2 Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените проблеми не е възможно да бъдат решени изцяло в рамките на действащото законодателство, дори при промени в организацията и прилагане на нови технологии. Необходими са и законодателни изменения. Макар че организационните промени и технологичните иновации могат да подобрят частично състоянието на пътната безопасност, те не могат самостоятелно да решат проблема, ако не бъдат подкрепени със законодателни мерки. Налице е липса на достатъчно превантивни механизми. Съществуващото законодателство е по-скоро реактивно, отколкото превантивно – действа след нарушение или инцидент. Липсва механизъм за корекции в действията, така че да се отговори на необходимостта за гъвкавост и текущо поправяне на грешки. Без промени в законодателството, дори най-добрите организационни решения или технологии не могат да бъдат приложени ефективно, ако не са правно уредени. Промяната в организацията е недостатъчна без регулаторни механизми. Подобренията в координацията между институции, съвместни проверки и централизиране на информация са позитивни, но нямат правно задължаваща сила. Без регламентирани по закон задължения, срокове и санкции за бездействие, организационните решения остават доброволни и често неустойчиви. Липсва единен подход, липсва цялостна и частична оценка за начина по който се упражняват функции, извършват се дейности и се инвестират средства в хоризонтална политика. 1.3 Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите Съгласно разпоредбите на ЗДвП всяка отговорна институция действа в рамките на своята оперативна самостоятелност и компетентност, т. е. в ограничен обхват на съществуващите си правомощия. Една от ключовите слабости в управлението на безопасността на движението в България е липсата на ефективен, устойчив и координиран мониторинг на изпълнението на държавната политика. Причината за това е, че действащата нормативна рамка не създава достатъчно адекватни условия, механизми и правомощия за извършването на ефективен мониторинг. Наблюдението върху напредъка на държавната политика следва да е пълно и устойчиво и ясно да са определени субектите, които носят отговорност за резултатите. В действащото законодателство липсва механизъм за проверка и санкция при неизпълнение на държавната политика по безопасност на движението по пътищата. Липсва единен подход, липсва цялостна и частична оценка за начина по който се упражняват функции, извършват се дейности и се инвестират средства в хоризонтална политика. Действащата нормативна рамка, а именно ЗДвП не регламентира извършването на обективна и независима оценка на държавната политика, тъй като отчетността е формална и не носи последствия. Законодателството не предвижда външна и независима оценка на ефективността на мерките, взети от различни институции. Компетентните органи отчитат изпълнението на дейности, но не и реално въздействие върху намаляване на жертвите, травмите и пътните инциденти. 1.4 Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС Няма 1.5 Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Към момента не са извършени последващи оценки на нормативния акт. Извършени са анализи за изпълнението на политиката и резултатите от тях в рамките на Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 за 2023 г., изготвен на основание чл. 164в, ал. 1, т. 10 от Закона за движението по пътищата. Документът представя състоянието за 2023 г., като отчита: глобалния, европейския и националния контекст; данните за пътнотранспортните травматизъм и обстановка в страната; напредъка и слабостите в изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030; констатациите и изводите; препоръките за предстоящи действия, които според Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ се налагат в спешен порядък за подкрепа на политиката и защита на националния интерес. Докладът представя в аналитичен порядък констатации, свързани с процеса на координация на държавната политика в областта, в т.ч. слабости в приноса на ангажираните ведомства, които не отчитат в оптимална степен нуждите на обществото от гледна точка на безопасността на движението. 2. Цели: Цел: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм във всички категории. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Заинтересованите страни са: 3.1 председателят на ДАБДП, комуто ще бъде вменено правомощието да извършва мониторинг; 3.2.всички органи на изпълнителната власт с функции или дейности, имащи отношение към безопасността на движението по пътищата, така като са посочени в предлаганата за приемане разпоредба, а именно: Министри, реализиращи политики и дейности в секторите сигурност и вътрешен ред, транспорт, регионално развитие и строителство, промишленост, здравеопазване, туризъм, заетост, образование и наука, електронно управление, селско и горско стопанство.; председателите на държавни агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителни агенции; ръководителите на държавни институции, създадени със закон или постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт; областните управители; кметовете на общини; кметовете на райони; кметовете на кметства и кметските наместници. В по-тесен и непосредствен план тук се включват: ресорни звена в Министерство на вътрешните работи - отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция“, сектори „Пътна полиция“ към съответните областни дирекции на МВР; ресорни звена в Министерство на регионалното развитие и благоустройството; ресорни звена в Министерство на транспорта и съобщенията; ресорни звена в Министерство на образованието и науката; ресорни звена в Министерство на здравеопазването; ресорни звена в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“; ресорни звена в Агенция „Пътна инфраструктура“; ресорни звена в областни администрации; ресорни звена в общини. 3.3. Министър-председателят на РБ, ресорно определен от него заместник-министър председател; 3.4. Гражданите, доколкото се явяват участници в движението по пътищата и всяка промяна в политиката и контролните дейности им се отразява, а в по-конкретен план: Водачите на МПС; Уязвимите участници в движението по пътищата – пешеходци, деца, възрастни хора, колоездачи и др; НПО, приели за своя кауза безопасността на движението по пътищата. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се приеме проекта на ЗД на ЗДвП. Остава в сила досега действащият ред, в който не е предвидено целенасочено наблюдение и оценка на ефективността на разнообразието от органи, реализиращи политики и дейности в областта на безопасността на движението по пътищата. Политиките се изпълняват разпокъсано и несистемно, без обвързаност и най-важното без навременна обратна връзка към управленските центрове за генериране на решения. Това косвено ще се отрази на негативната статистика, доколкото система, оставена без въздействие и корекция на грешките ще ги произвежда, а реакцията ще е на парче, кампанийна и неефективна. Доколкото това е организационен системен дефицит, засягащ както техническите елементи, така и политическото ръководство на държавата следва да се очаква, че кризите, предизвикани от събития с негативни последствия на пътя ще прерастват спонтанно в политически кризи и нестабилност на управлението, което няма как да взима адекватни, най-вече превантивни мерки, доколкото не е захранено с надеждна информация от независим източник, действащ по установен стандарт. Няма да се създаде звено, като част от контролната система, което да упражнява функцията по мониторинг, което да обслужва нуждата от обратна връзка до центровете за управление, отговорни за вземане на решения и постигане на синхрон между отделните елементи на сложна система. Без изрично упълномощаване, произтичащо от правомощие, съдържащо се в законовата норматива уредба не е налична възможност за достъп на наблюдаващ модул върху дейността на целият спектър от органи на изпълнителната власт на централно и регионално ниво. Няма да бъде засилен административния капацитет на ДАБДП и няма да бъде използвана експертизата, която може да бъде предоставена от одиторите по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от ЗП. Одиторът по пътна безопасност играе ключова роля при извършването на проверки на пътната инфраструктура, като въз основа на своите знания и опит ще подпомогне ДАБДП при извършването на тази дейност. Основната му задача е да идентифицира рискове за безопасността на движението и да предложи мерки за тяхното отстраняване или минимизиране. Няма да се осигури физически достъп до елементите на проверка/мониторинг, изпълняващите го лица /вкл. наблюдаващите автоматични системи/ следва да са надлежно оправомощени и обвързани със задължението да упражнят дейността, съобразно установен стандарт. Необходимо е ясно да се разпише какви са правомощията им и резултатите от дейността, доколкото макар и в пасивен план се очаква представители на една институция да осъществят интервенция в друга, вкл. регионална, каквито са общините например. Без изрична законова делегация и разписан в нейно изпълнение регламент това е невъзможно.Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Като положително икономическо въздействие могат да се приемат единствено спестените бюджетни средства за укрепване на административния капацитет на ДАБДП. Икономия некореспондираща с възможния обем от ползи, в обратния случай. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отрицателните въздействия са реципрочни на положителните, но с обратен знак. От икономическа гледна точка преодоляването на последствията от всяко ПТП е свързано с ангажирането на значителни средства. В социален аспект травмите и смъртта, причинени при ПТП са неизмерими. В екологичен план, като се вземе интензивността на движението и възможността ПТП да се случи с опасни товари например, негативните последици също могат да бъдат значителни. От гледна точка на засегнатите страни: Работата на ДАБДП няма да е с достатъчен принос в държавното управление, въпреки наличния потенциал, а разходите за издръжка ще кореспондират с по-лош от възможния полезен резултат; Работата на засегнатите органи ще остане слабо ефективна, респективно вложените за издръжката им средства няма да водят до съществено подобрение в средата, такава каквато съществува към момента; Министър-председателят, респ. ресорният зам.-министър председател, както и членовете на МС няма да бъдат в състояние да генерират навременни и целесъобразни решения, подобряващи цялостната среда, а оттам и намаляващи разходите, причинени от ПТП; Гражданите ще са заплашени от необхванати от държавното управление рискове с всички икономически и социални последици, произтичащи от сбъдването им. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При избор на вариант 1 не е налице въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При избор на вариант 1 не е налице създаването на допълнителна административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на предложения проект на ЗД на ЗДвП“: Описание: Ще бъдат преодолени установените в процеса на правоприлагане слабости и дефицити в действащата подзаконова нормативна уредба. С предложението за изменение и допълнение на ЗДвП се цели вменяването на правомощие за председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ да извършва мониторинг на всички политики, функции и дейности, имащи отношение към пътната безопасност във всички органи по хоризонтала и вертикала, така че да е налице цялостен поглед и обоснована мотивация при предприемане на действия на централно и регионално ниво, което в своята същност представлява системно интегрирани в процесите наблюдение, анализ и оценка, обхващащи действията на засегнатите лица на етап прогнозиране, планиране, реализиране и отчитане на дейността им. Мониторинговат се нормативно установените функции на компетентни институции, различни програми, разходване на бюджети, спазване на нормативно установени правила и заповеди, проследява се ефектът от проведени кампании, ефективността от разходването на бюджетни средства, като се съпоставят със статистически измерими резултати, за да стане ясно какъв точно ефект следва от дейността на централните и регионални органи и така да се даде обратна връзка към органите отговорни за вземане на решения, относно оптимизиране на нормативната уредба и дейността на органи и лица, с фокус върху ефикасността. Особено важно е, че мониторинга ще даде възможност да се свържат политиките на централно и регионално ниво, обединявайки ги, подчинявайки ги на един стандарт, принципи, маниерност и конкретни действия. Важно е да се подчертае, че този механизъм е пасивен, той не засяга функционалната самостоятелност на никой орган, не цели намеса в дейността му и не е обвързан с възможност за наказателна интервенция. Включително следва да се мониторингова изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. и по-конкретно задачите, включени в годишните планове, адресирани към посочените в тях институции. Независимо от това председателят на държавната агенция ще има възможност да предоставя препоръки на обхванатите от мониторинга лица, така че в оперативен план да се постига синхрон и ефективност на дейностите, а при необходимост ще му е осигурен и пряк достъп до министър-председателя, така че посредством последния по-съществените слабости да бъдат своевременно предоставяни на вниманието на Министерския съвет, а централната изпълнителна власт да предприема действия в кръга на своята компетентност по целия спектър от въпроси, имащи отношение към разглежданата хоризонтална политика за безопасност на движението по пътищата. Ще се осигури физически достъп до елементите на проверка/мониторинг, изпълняващите го лица /вкл. наблюдаващите автоматични системи/ следва да са надлежно оправомощени и обвързани със задължението да упражнят дейността, съобразно установен стандарт. Необходимо е ясно да се разпише какви са правомощията им и резултатите от дейността, доколкото макар и в пасивен план се очаква представители на една институция да осъществят интервенция в друга, вкл. регионална, каквито са общините например. Технологията за изпълнение на дейностите по мониторинг следва да се регламентира в нарочен подзаконов нормативен акт, за приемането на който е предложена съответната правна норма в разглеждания законопроект, като реципрочно кадровият капацитет на агенцията следва да се укрепи, така щото да се осигури техническо изпълнение на функцията. Ще се създаде правна възможност, при необходимост, председателят на ДАБДП да включва в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура с оглед на безопасността на движението по пътищата одитори по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от ЗП. От друга страна направеното допълнение е свързано с наличието на висок обществен интерес и рискове за здравето, живота или сигурността на гражданите, като се цели предотвратяване на пътнотранспортни инциденти, подобряване на пътната безопасност, защита на участниците в движението, чрез осигуряването на една безопасна и сигурна пътна инфраструктура. Направеното допълнително предложение създава една правна възможност, като това няма съществено въздействие върху права и интереси на заинтересованите страни. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ефективното изпълнение на функцията по мониторинг косвено следва да повлияе всички негативни елементи от статистиката на пътно-транспортния травматизъм, доколкото навременните решения редуцират съществено рисковете, респ. вероятността от сбъдването им, а в някои аспекти и влиянието. В този смисъл икономическите ползи от по-малко катастрофи, ранени и загинали са съществени и се проявяват във всяка област. Социалните измерения също са значими, доколкото пътният травматизъм е съществен източник, засягащ живота на хората. По-малко ПТП водят и до умерено положително въздействие в екологичен план, доколкото всяка катастрофа може единствено да окаже негативен ефект върху околната среда, а ако засяга неща като опасни товари, например, избягването на риска да се случи е със съществени положителни последици за околната среда. От гледна точка на засегнатите страни: Работата на ДАБДП ще се оптимизира, като ефикасността й ще се повиши за сметка на не високи допълнителни разходи; Работата на засегнатите органи следва да стане по-ефективна, респективно вложените за издръжката им средства ще водят до статистически измерим по-добър резултат; Министър-председателят, респ. ресорният зам.-министър председател, както и членовете на МС ще бъдат в състояние да генерират навременни и целесъобразни решения, подобряващи цялостната среда, а оттам и намаляващи разходите, причинени от ПТП; Гражданите ще са заплашени от по-малко рискове с всички икономически и социални последици, произтичащи от сбъдването им. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Приемането на Вариант 2 е обвързано с укрепване на административния капацитет на органа, който ще осъществява мониторинг, което предполага осигуряването на до 20 допълнителни щатни бройки, допълващи личния състав на агенцията. За осигуряване работна среда на същите се налага и извършването на обичайни разходи за материално и техническо обезпечаване, вкл. до три бр. автомобили, лични предпазни средства, средства за комуникация, компютърна техника и програмно обезпечаване. Общият предварителен разчет на разходите се очаква да възлезе на ок. 1 730 500 лв. за първата година, а след това да се ограничи до текущите такива, свързани със заплати, осигуровки и др. под. Към момента общата численост на ДАБДП е 39 щатни бройки, три от които са политически кабинет. Предвидените допълнителни функции и задължения, която ще бъдат изпълнявани от допълнителната дирекция към структурата на Агенцията е с численост от 20 бройки. В съотношение с настоящата численост на ДАБДП това представлява 51 %. Следва да се има предвид че първоначалното оборудване и обезпечаване на новите щатни бройки е свързано с значителна инвестиция която е 26% от общо предвидената сума. Също така увеличаването на щата води след себе си и увеличение в общата издръжката на администрацията, за целта са заложени 15%. Предвидените нови численост е съобразени с длъжностите в КДА и НКДА, а именно експерти спрямо длъжностните нива. Предвидените средства за Персонал (възнаграждения и осигурителни вноски към тях) са съобразени с горепосочените длъжности и длъжностни нива по КДА и НКДА. Предвидените допълнителни щатни бройки ще бъдат с професионален профил за извършване на одити и проверки – в различни сфери, като ще бъдат с контролни функции. По отношение на предложението за създаване на правна възможност за председателя на ДАБДП, при необходимост, включването на одитори по пътна безопасност, вписани във водения регистър по чл. 36з1, ал. 1 от ЗП, в извършването на дейностите при проверките на пътната инфраструктура, които се извършват с оглед на безопасността на движението по пътищата по разчет на разходите е необходим ресурс в размер на 968 012 лв. за първата година. При формиране на разчет на допълнителни разходи за наемане на външни експерти са взети данни от проекти реализирани от ДАБДП през 2023г. (ставка за заплащане). Същите са индексирани с процента на годишната инфлация 9,5%, увеличението на средната работна заплата за Р. България за 2025г. от 21%. Данните са взети от официалният сайт на НСИ. При формирането на разчетите предвидения обем на извършените проверки на пътната инфраструктура от страна на одиторите по пътна безопасност е около 500 км на годишна база. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Косвено въздействие може да се очаква, доколкото новата функция, обхващаща дейността на регионални органи би довела до активизиране на дейността по места за подобряване на пътната безопасност в определени направления, което предполага интензифициране на възлагателния процес и ангажиране в по-голяма степен на местни малки и средни предприятия, ангажирани със строителни, образователни и др. дейности. Административна тежест: Вариант 2 предполага възникване на задължение за оказване на съдействие на органа, упражняващ мониторинг, съобразно конкретната ситуация, което включва осигуряване на достъп до документация, обмен на информация, съобразно възникналите конкретни въпроси и ангажимент за изпълнение на дадените препоръки. Горните дейности могат да се изпълнят в рамките на разполагаемия ресурс на организациите и не налагат в тях да бъдат предприемани допълнителни организационни или финансово обвързани мерки. И към момента засегнатите организации предоставят на ДАБДП различни по вид отчети, справки и информация, като дейността по мониторинг предполага модифицирането им до ниво отговарящо на новите цели. Не се предвиждат специфични нови задължения за засегнатите страни. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на нормативни промени“ Ефективност Цел 1: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм във всички категории. ниска висока Ефикасност Цел 1: Цел 1: С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм ниска висока Съгласуваност Цел 1: : С планираните промени се цели да се подобри синхронът в дейността на органите на изпълнителната власт на всички нива, да се направи обективна и обвързана оценка и да се осигури обратна връзка към министър-председателя, зам.-министър председател с установен ресор за предприемане на своевременни действия на ниво Министерски съвет по отношение на установени слабости при съвместното осъществяване на политики в областта на безопасността при движението по пътищата, вкл. между отделните компоненти на тези политики, включващи – образованието, пътната инфраструктура, състоянието на мобилния парк, кампаниите, контролната дейност и пр. Измеримите показатели за ефективност следва да се проявят като статистически данни, показващи намаление в абсолютни и относителни стойности на пътно-транспортния травматизъм ниска висока 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 5.2. По проблем 2: * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. Избор на препоръчителен вариант: Въз основа на анализ, основан на риск ориентиран подход от гледна точка на елементите ефективност, ефикасност и съгласуваност, по безспорен начин се налага заключението, че препоръчителен е Вариант 2 с въздействие. По проблем 1: По отношение на ефективността следва да се има предвид, че съобразно съвременните тенденции в областта на контрола, разглеждан като неизменна функция на управлението, е задължително във всяка система да се предвижда мониторинговащ/наблюдаващ модул, извършващ периодична и перманентна оценка на работата на цялата система, връщащ навременна, достоверна и пълна информация да управляващите центрове за вземане на решения или сам генериращ допустими от системата корекции в работата й, така че да се постига целената степен на ефективност, а загубите да се сведат до минимум; От гледна точка на ефикасността, даваща представа за степента, в която целите се постигат следва да се отбележи, че е налице пряка зависимост между нивото на мониторинг и резултатите от дейността. Казано по друг начин мониторингът/наблюдението може да осигури навременна обратна връзка за това доколко правилно се изпълняват възложените задачи и в каква степен се изпълняват целите още в текущ план, а не последващо, когато разходите вече са извършени, а резултатите не търпят промяна. По отношение на съгласуваността като безспорни следва да се приемат ползите от инструмент, осъществяващ цялостно наблюдение на сложна в компонентно отношение система, към момента фактически лишена от механизъм за синхрон в действията на отделните и части. При предприемане на вариант на действие 1 не се идентифицират никакви подобрения по отношение на ефективността, ефикасността и съгласуваността. Сравнението на вариантите по всеки от критериите, а също и разгледани в съвкупност показва, че измеримо по високи нива на ефективност, ефикасност и съгласуваност по проблем 1 се постига единствено чрез: Вариант 2 „Приемане на предложения ЗИД на ЗДвП“. По проблем 2: Вариант n „ … “ …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Рискът, разгледан като компонентна величина от вероятност /възможността да се сбъдне неблагоприятно събитие/ и влияние /степента, в която неблагоприятно събитие повлияна системата/ в разглеждания случай може да се представи като неизчерпателен списък на по-важните рискове както следва: Риск от неефективно реализиране на функцията. Вероятността е зависима от неукрепване на адм. капацитет на ДАБДП, което превръща текста от закона в бланкетен. Влиянието е средно. Системата ще продължи да функционира с елемент на хаотичност както досега. Рискът следва да се преодолее като нормативната промяна се обвърже с необходимите адм. дейности; Риск от конфронтационно отношение на органи, засегнати от новата функция, доколкото ревниво бранят територията си и избягват всякакви форми на контрол върху дейността си. Вероятността е средна. Влиянието съществено. Рискът следва да се преодолее чрез изрична и непротиворечива колективна воля на политическото ръководство на държавата, каквато следва да излъчи МС с приемането и по-късно прилагането на подзаконовия нормативен акт, предвиден в изпълнение на законовата разпоредба; Риск от неглижиране на обратната връзка от мониторинга и непредприемане на целесъобразните коригиращи мерки по политически съображения. Вероятността е висока, влиянието е високо. Преодоляването на този риск може да се търси само в посока правилно реализирана политическа воля, т.е. очакван от гражданите тон на върха. Липсата на правилен тон на върха, както е отбелязано по-горе /където е посочено, че без действие техническите кризи ще прерастват в политически/, е предпоставка за загуба на политическо доверие и процес на търсене на нов адекватен източник на управленски решения. Фактът, че се прави настоящото предложение е основание за заключение, че към момента тонът на върха е ориентиран към решаване на проблема, което съществено снижава вероятността от сбъдване на риска към момента, но не и в бъдеще. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Срокът за предложения и становища по изготвения законопроект е 14 календарни дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за нормативните актове; Закон за движението по пътищата; Доклад за състоянието на безопасността на движението по пътищата и изпълнението на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 за 2023 г. (https://www.sars.gov.bg/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d0%b4-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%be%d1%8f%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d0%be%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-4/); Национална стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 (https://www.sars.gov.bg/wp-content/uploads/2023/07/Strategia-za-BDP_08.10.2020.pdf). Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мария Станимирова, директор на дирекция „Правно-техническа методология и контрол“, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Дата: ………………… Подпис: ……………………….

Становище от повторно съгласуване на предварителна оценка на въздействието на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 1 от 4 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Решение на на Закон за допълнение по пътищата Министерския съвет за одобряване на Закона за движението Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: R e c o v e r a b le S ig n a tu r e 0 5 .0 0 - 5 3 6 / 2 9 .0 8 .2 0 2 5 г . X S ig n e d b y : V io le ta P e tr o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 01-526-4/28.08.2025 г. Институция: Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Продължава Изложението „Проблем 1“, но за възникване и формулирани твърде проблемите те нормативни текстове предварителна формулират Изложението действия. От една раздел 1 „Проблеми“: да е налице необходимост от на т. 1.1 не следва ясна последващият текст не дава проявления. В края на изложението общо, без видима връзка с следва да се опишат като такива. от Закона за движение оценка на въздействието. Препоръчваме проблемите. по точки 1.2 и 1.3 по същество страна тези предложения следва редактиране на логическа структура. конкретика и яснота за се „индикират предмета на оценката. В целия раздел липсва по пътищата, чиито т. 1.1 да се представлява да бъдат част изложението на раздела. В началото е маркиран неговите: същност, причини следните слабости“, но те са В случай че слабостите са препратка към конкретни предмет е частичната преработи така че ясно да се предложение за извършване на единствено от изложението на Становище от повторно съгласуване на предварителна оценка на въздействието на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 2 от 4 съответния вариант в раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията”. От друга страна, предложените действия нямат пряка връзка с четирите „индикирани слабости“ в точка 1.1. В тази връзка, изложението на точки 1.2 и 1.3. следва да се преработи, за да отговори на функциите на раздела, а именно: • т. 1.2 - Възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство? (напр. чрез създаване на нов или преработване на текущ механизъм за проследяване на изпълнението на националната стратегия в областта на пътната безопасност); • т. 1.3 - Защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема? (напр. чрез посочване на конкретни законови норми, които възпрепятстват решението на идентифицирани конкретни проблеми). II. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Продължава да е налице необходимост от прецизиране на изложението на т. 3.2 относно органите на изпълнителната власт. Следва да се посочат конкретно съответните звена в идентифицираните структури. Това ще допринесе за по-точното картиране на конкретните субекти, съставляващи тази група заинтересована страна, като се откроят и съответните функции, попадащи в обхвата на настоящата оценка на въздействието. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията”: Продължава да е необходимо разширение на изложението на Вариант 2 „Приемане на предложения…“ в няколко аспекта: • Липсва конкретика относно посочените дейности по мониторинг. От изложението не става ясно от кои администрации и звена каква точно информация ще се изисква. Също така не е ясно по какви процедури и стандарти ще се осъществява мониторинг. Липсва и информация относно каналите на комуникация, както и честотата на предоставяне на информация. • Не е посочен анализ или друга информация, въз основа на която са определени посочените като необходими до 20 допълнителни щатни бройки. Не става ясно какъв ще бъде професионалният профил на новите служители, както и какви функции и задачи ще изпълняват те. Няма информация на какви длъжности ще бъдат назначени новите служители, съобразно записаното в Класификатора на * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. Становище от повторно съгласуване на предварителна оценка на въздействието на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 3 от 4 длъжностите в администрацията. Не е посочено за сметка на коя администрация ще се осигурят необходимите допълнителни щатни бройки и по какъв начин ще бъдат спазени разпоредбите на § 16 от Преходни и Заключителни разпоредби на Закона за администрацията. • Не е посочен предварителен разчет, въз основа на който е формулирана необходимата сума от 1 730 500 лв. за осигуряване на работна среда за новите служители. Не става ясно как посочените допълнителни разходи са определени като „невисоки“, предвид че възлизат на 47% и 58% от бюджета на ДАБДП, съответно за 2025 г. и 2024 г. • Не е посочен предварителен разчет, въз основа на който е формулирана необходимата сума от 968 012 лв. за една година за функционирането на механизма за включване на одитори по пътна безопасност при проверките на пътната инфраструктура. Няма яснота каква е очакваната натовареност на одиторите (напр. брой на проверките, продължителност на една проверка), както и пазарно проучване на размера на възнаграждението за такъв тип дейност. Няма обосновка за причините, поради които е необходимо разходването на публичен финансов ресурс за наемане на външна експертиза за извършване на проверки, при наличие на експертен капацитет в рамките на ДАБДП. Още повече, че в рамките на настоящата оценка се предлага допълнително укрепване на експертния и технически капацитет на агенцията чрез значително увеличение на нейния годишен бюджет. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. Становище от повторно съгласуване на предварителна оценка на въздействието на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Закон за допълнение на Закона за движението по пътищата Страница 4 от 4 И. Ф. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (Съгласно Заповед № Н-1209 от 25.07.2025 г.) R e co ve rable Signa tu re X Signed by: Aleko Bis s e ro v Djildjo v АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ