проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА гр. София, бул. “Александър Стамболийски”, № 17, тел.: 02/ 9400900; факс: 02/ 9818145; e-mail: info@mc.government.bg, URL: www.mc.government.bg ПРОЕКТ ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Найден Тодоров – министър на културата OTHOCHO: проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация предлагам на Вашето внимание проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.). Причини, които налагат разработването на проекта на нормативен акт Съгласно данните от съхранявания в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на Закона за културното наследство (ЗКН) (Обн. ДВ, бр. 19 от 2009 г.) на територията на страната са регистрирани около 40 000 бр. недвижими културни ценности. Активността на собственици, концесионери и ползватели за разработването на планове за опазване и управление е изключително ниска, дори може да се каже, че липсва такава. Посоченият проблем обхваща и случаите на разработване на планове за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“. Планове за опазване и управление се изготвят задължително за: обекти с категория „световно наследство“ (7бр.), обекти, включени в Индикативната листа на Република България (16бр), археологически резервати (33 бр.), групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“ (120 бр.) и за единични недвижими културни ценности с национално значение, в случаите, когато се възлагат на концесия (0 бр.). До момента няма приети и влезли в сила Планове за опазване и управление за посочените категории. В периода 2022 -2026 г. се разработва План за опазване и управление на „Старинен град Несебър“, който към момента все още не е приет. Всеки обект или всяка територия, за която следва да се изготви План за опазване и управление има свои специфични, ценностни характеристики и териториален обхват, които са определящи за обема на плана и за видовете дейности, свързани с изработване, възлагане, съгласуване и одобрение. В зависимост от категорията и класификацията на недвижимата културна ценност, прогнозните срокове за изработването на план за опазване и управление могат да бъдат до 1 година или до 3 години, с изключение на големи обекти, за които е необходимо да се направи индивидуална преценка. Настоящата нормативна уредба не предоставя необходимата гъвкавост по отношение на структурата на плановете за опазване и управление, тъй като задължителната структура и съдържание на плановете за опазване и управление, въведена с действащата Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (наредба), която е приложима за всички видове недвижими културни ценности не е несъобразена с различните категории и класификации недвижимите културни ценности съгласно чл. 45-50 от ЗКН, определени с оглед различните исторически периоди, пространствена структура, многообразието на техните характеристики и териториален обхват и т.н. В ЗКН и в действащата наредба е регламентирана възможност за по-широк териториален обхват (чл. 81, ал. 1 ЗКН, чл. 5, ал. 2 от наредбата), който да бъде посочен в плана за опазване и управление. Но действащата наредба не определя достатъчно ясно възможностите и условията на прилагането на такъв обхват. Необходим е специфичен подход при определянето на териториалния обхват на планове за опазване и управление за отделните видове недвижими културни ценности, който следа да се конкретизира със заданието за изработване на план за опазване и управление. В тази връзка и с цел облекчаване на процедурата по разработване на планове за опазване и управление и за преодоляване на противоречията при определяне на териториалния обхват на плана за опазване и управление, е необходимо да се определи съдържанието на заданието за план за опазване и управление на недвижима културна ценност. С оглед на посоченото с настоящия проект на постановление се създава нов Раздел I „Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“, в Глава трета „Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности“, чрез който се въвежда задължително съдържание на задание за план за опазване и управление на недвижима културна ценност. Предлага се плановете за опазване и управление за отделни категории недвижими културни ценности да бъдат разработвани от Националния институт за недвижимо културно наследство. Предлага се също плановете за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ да се разработват приоритетно. Във връзка с посоченото в текста на проекта на постановление е предвидено по мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата да одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които в този период да се разработват от НИНКН. За изработването на план за опазване и управление на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ следва да бъдат прилагани изискванията на Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, както и други съпътстващи ръководства на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) (чл. 6, ал. 2 от проекта на постановление). Конкретните изисквания в тази връзка се съдържат в Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и са свързани с това съответната държава - страна по конвенцията да уведомява Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО за изработените проекти на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“, с оглед произнасяне от консултативните органи (параграфи 171 и 172 от Ръководните насоки за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство). Предложени са промени, свързани с процедурата на обществено обсъждане на изготвени планове за опазване и управление, с които се цели да бъдат отстранени съществуващи противоречия при прилагането на наредбата. Преходните разпоредби на проекта на постановление предвиждат, че задания за планове за опазване и управление, които са разработени и съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН следва да се актуализират в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба и да подлежат на повторно съгласуване по реда, предвиден в ЗКН и наредбата. Аналогична разпоредба е предвидена и по отношение на планове за опазване и управление, които към настоящия момент са в процес на разработване. Целите, които се поставят с проекта на нормативен акт С изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности се цели да бъдат създадени условия, които да предпоставят повишаване на броя на разработените планове за опазване и управление. Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт Предложеният проект на акт не поражда необходимост от допълнителни разходи, трансфери и/или други плащания, които да бъдат одобрени, тъй като изпълнението му ще се реализира в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на културата за съответната година. Във връзка с посоченото е изготвена финансова обосновка съгласно образеца по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт Постигането на целите, предлагани с разработените промени ще доведе до повишаване на активността на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности, което от своя страна ще доведе до предприемане на необходимите мерки, предвидени в законодателството за тяхното опазване. Очаква се да бъдат разработени задания за планове за опазване и управление от НИНКН, съответно да се стартира изработването и на планове за опазване и управление. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове не се налага изготвянето на справка за съответствие с европейското право, тъй като представеният проект на акт не въвежда норми от правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации В изпълнение на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, проектът на Постановление е публикуван на интернет страницата на Министерството на културата и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на Постановлението, която е съгласувана по реда на чл. 30б и 30г от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация с дирекция „Координация и модернизация на администрацията“. Материалите са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед изложеното, на основание чл. 8, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме предложения проект на постановление.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ПОСТАНОВЛЕНИЕ …………….. 2026 година за изменение и допълнение на Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2011 г., обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ П О С Т А Н О В И: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1: а) създава се нова т. 1: „1.недвижими културни ценности с категория „световно значение“; б) досегашната т. 1 става т. 2; в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея тирето и думите „в срок 5 години от предоставянето на статут“, се заличават. г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея съюзът „и“ след думите „национално значение“, се заличава. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Плановете за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и за недвижими културни ценности, включени в Индикативната листа се възлагат и разработват приоритетно. 3. Създава се ал. 3: „(3) Плановете за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ се разработват в съответствие с изискванията и процедурите, установени в Ръководните насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приети от ЮНЕСКО.“ § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1.В ал. 1 накрая се добавя „като по искане на възложителя и при необходимост могат да се включат и територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Плановете за опазване и управление имат задължително съдържание съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗКН. Към тях се прилагат и режимите на защитените територии по Закона за защитените територии и на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие, когато недвижимите културни ценности попадат в техните граници“. 2. В ал. 4 думите „общинските планове за развитие“ се заменят с „плановете за интегрирано развитие на общините“. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Всички планове за опазване и управление се съгласуват по реда на чл. 82, ал. 2, а плановете за опазване и управление по чл. 82, ал. 3, т. 1 от ЗКН се съгласуват по реда на чл. 82, ал. 4 от ЗКН, преди внасянето им за приемане от Министерския съвет.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Териториалният обхват и съдържанието на плана за опазване и управление се определят със заданието по чл. 8а.“ 2.Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато по искане на възложителя и при необходимост са включени територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство, те се посочват в заданието по чл. 8б.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) В случаите, в които в териториалният обхват на групова или единична недвижима културна ценност се включват горски територии, то дейностите по опазване и управление на съответната недвижима културна ценност, се провеждат в съответствие със Закона за горите, допускащи извършването им. § 4. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. (1) Плановете за опазване и управление се разработват в съответствие със съдържанието на заданието съгласно чл. 8б. (2) За изработването на план за опазване и управление на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ се прилагат изискванията на Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и други съпътстващи ръководства.“ § 5. Наименованието на Глава трета „Възлагане и приемане на плановете за опазване и управление“ се изменя така: „Глава трета Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности“. § 6. В глава трета „Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности“ се създава Раздел I „Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“, с чл. 8а - 8в. „Раздел I Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности Чл. 8а. (1) Изготвянето на план за опазване и управление на недвижима културна ценност се осъществява въз основа на задание. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изготвя заданието за план за опазване и управление за недвижима културна ценност: 1. с категория „световно значение“, 2. включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и 3. археологическите резервати. (3) Ежегодно до 31 януари на календарната година, директорът на НИНКН подготвя и предлага на министъра на културата за одобрение Годишна програма за изготвяне на заданията по ал. 2 през съответната календарна година. Годишната програма се публикува на интернет страницата на НИНКН и на интернет страницата на Министерството на културата. (4) Задание за недвижима културна ценност, което не е включено в годишната програмата по ал. 3, с изключение на случаите по ал. 2, може да бъде изготвено по инициатива на задължено лице, като в този случай възложителят задължително уведомява НИНКН в 7-дневен срок, след публикуване на годишната програма по ал. 3. (5) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН - след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН. (6) Заданията за: 1. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2, се възлагат от органа, който упражнява правото на стопанисване и управление. 2. единичните недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2 се възлагат от собственика или кмета на общината, на чиято територия се намират. (7) Заданията за планове за опазване и управление, извън случаите по ал. 2 се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност по опазване на недвижимото културно наследство, със задължителното участие на лица, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН за съответната област и се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 10 от ЗКН, след становище от СЕСОНКЦ. Чл. 8б. (1) Съдържанието на заданието се определя, като се вземе предвид категорията и класификацията на недвижимата културна ценност и нейните индивидуални характеристики и особености. Със заданието се формулират целите на конкретния план за опазване и управление. (2) Минималните изисквания за съдържание на заданието включват: 1.предмет на плана съобразно категорията и класификацията на недвижимата културна ценност и характеристиките на охранителната ѝ зона, нейната значимост, актуалното състояние, автентичност, интегритет, потенциал за развитие като културен, научен, образователен, социален и икономически ресурс; 2.съдържание на плана; 3.режимът за опазване на недвижимата културна ценност (териториалният обхват и предписания за опазване на недвижимата културна ценност и охранителната ѝ зона), специфичните правила и нормативи за територията съгласно съгласуван по реда на ЗКН, действащ устройствен план и приложимата нормативен уредба за опазване и управление; 4.специализирани консервационни и реставрационни дейности, които за групови недвижими културни ценности се опрделят с консервационен план; 5. стратегическа рамка (дългосрочна, средносрочна и краткосрочна програма за опазване на недвижимата културна ценност на територията - предмет на плана, приоритети мерки и дейности за постигане на целите, етапите и сроковете за изработване и очакваните резултати; 6. текстови и графични приложения; 7. организацията на управлението, която включва: а) органи на управление; б) източници на финансиране; в) срокове за изпълнение; г) отговорни институции; д) система за мониторинг и контрол; е) мерки за превенция на риска от съществуващи и/или потенциални заплахи; ж) партньорите и тяхното участие в процеса по прилагане на плана за опазване и управление. (3) При припокриване на териториален обхват на недвижими културни ценности, в едно задание могат да бъдат включени повече от една недвижима културна ценност, съответно повече от една охранителни зони. В тези случаи се изготвя един план за опазване и управление за недвижимите културни ценности, включени в заданието. (4) Алинея 3 се прилага и за отдалечени териториално една от друга културни ценности в случаите на серийни недвижими културни ценности или културен ландшафт. Чл. 8в. (1) В съдържанието по чл. 8б, ал. 2, т. 2, задължително се включват: 1. за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ – анализ на основните проблеми на опазването на недвижимата културна ценност, с оглед изпълнението на критериите за вписването ѝ и декларацията за изключителната световна стойност, съгласно изискванията на Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство; 2. за недвижими културни ценности, включени в Индикативната листа за световното културно и природно наследство на Република България – анализ за съответствие с Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и баланса между опазването и перспективите за развитие, с оглед предварителната оценка и номинационното досие; 3.за недвижими културни ценности, които са археологически резерват в процес на проучване - обща програма за системно и дългосрочно археологическо проучване, с оглед опазването, консервацията, реставрацията, социализирането и управлението на ценността; 4. за други групови недвижими културни ценности, с категория „национално значение“, извън посочените в т. 1-3 - единен териториалноустройствен подход, съобразен със спецификите на ценностите и във връзка с опазването, реставрацията, социализирането и управлението им; 5. за единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - анализ на проблемите на недвижимата културна ценност и на охранителната ѝ зона, с оглед нейното опазване и социализацията ѝ. (2) Централните и териториалните администрации на изпълнителната власт, притежаващи информация, необходима за изработването на заданието, са длъжни при поискване да предоставят информацията на възложителя в едномесечен срок.“ § 7. Досегашният раздел I „Възлагане на планове за опазване и управление“ става Раздел II „Възлагане на планове за опазване и управление“, с чл. 9-11 и се изменя така: Раздел II „Възлагане и изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни цености“ Чл. 9. Планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, се възлагат и финансират от лицата по чл. 82, ал. 1 от ЗКН. Чл. 10. (1) Проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност. В екипите по изготвяне на проекта на плана за опазване и управление на недвижима културна ценности задължително се включват специалисти в съответната област по консервация и реставрация на недвижими културни ценности, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН. (2) Проектите на планове за опазване и управление, когато се отнасят за археологически недвижими културни ценности или в обхвата им попадат такива, се изготвят с участие на археолози, които са извършвали теренно археологическо проучване в границите на определената с предмета на плана територия към момента на изготвяне на плана. (3) В случай, че не може да се приложи ал. 2 и в случай, че теренни археологически проучвания не са извършвани за дадената територията, при изработването на плана задължително участва археолог, вписан в регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН. Чл. 11. (1) В случаите, когато министърът на културата възложи изработването на план за опазване и управление на НИНКН, проектът на план, преди неговото приемане, се съгласува по реда чл. 84, ал. 4 от ЗКН. (2) По мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които ще бъдат изготвени от НИНКН. § 8. Досегашният Раздел II „Обществено обсъждане“ става Раздел III „Обществено обсъждане“, с чл. 12-14. § 9. В чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения: 1.Точка 1 се отменя. 2.Точка 2 се изменя така: „2. поставя съобщение на интернет страницата на Министерството на културата за срок от 30 дни, когато възложител е министърът на културата, а в останалите случаи съобщение се поставя на интернет страницата на възложителя. 3.Точка 3 се изменя така: „3. уведомява писмено заинтересуваните ведомства, научни и академични институции в срока по т. 2. 4.Точка 4 се изменя така: „4.води писмен протокол, в случаите когато се използва някоя от посочените в чл. 12, ал. 2 форми на участие на заинтересованите лица в производството“. § 10. В чл. 14 се правят следните изменения: 1.Точка 3 се изменя така: „3. изготвя справка за одобрените и неодобрените от възложителя бележки и препоръки.“ 2.Точка 4 се отменя. 3. Точка 5 се изменя така: „5.прилага протокола по чл. 13, ал. 1, т. 4 и становищата на заинтересованите лица по чл. 13, ал. 1, т. 3.“ § 11. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. Проектите на планове за опазване и управление се приемат от органите по чл. 82, ал. 3 от ЗКН.“ § 12. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, 2 и 3 думите „Заданията и проектите “ се заменят с думата „Проектите“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Проектите на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“ и за недвижимите културни ценности, вписани в Индикативната листа на Република България, се внасят в Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО (ЦСН) за произнасяне от ЦСН и консултавините органи на Комитета за световно наследство преди внасянето им за съгласуване в Министерство на културата и приемане от Министерски съвет.“ 3.Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Отказът за съгласуване по ал. 1 е мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 4.Досегашните ал. 5 и 6 се отменят. § 13. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „в три екземпляра, от които два на хартиен носител и един“ се заличават. б) точка 3 се изменя така: „3. справката по чл. 14, т.3 .” в) създава се нова т. 7: „7. становище на Обществения съвет за закрила на културното наследство по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗКН, когато възложител е кметът на общината.“ 2.В ал. 2 думите „и на хартиен“ се заличават. § 14. В чл. 19 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) План за опазване и управление за недвижима културна ценност с категория „световно значение“, за недвижима културна ценност, вписана в Индикативната листа на Република България и за археологически резерват се разглежда на заседание на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН в 1-месечен срок от внасянето му в Министерството на културата.“ 2.В ал. 2 думите „60 дни“ се заменят с „30 дни“, а след „Специализирания експертен съвет“ се добвя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 3.В ал. 4 думите „двумесечен“ се заменят с „двуседмичен“. § 15. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1 след думите „Специализирания експертен съвет“, в изречение първо и след думите„Специализираният експертен съвет“, в изречение второ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 2.В ал. 2 след думите „Специализирания експертен съвет“ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 3. В ал. 3 след думите „Специализирания експертен съвет“ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“, а думата „утвърждава“ се заменя с „одобрява“. 4. В ал. 4 думата „утвърждаването“ се заменя с „одобряването“, а думите „по ал. 3“ се заменят с „от заседанието на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. § 16. В чл. 21, ал. 1 се изменя така: „(1) План за опазване и управление за групова недвижима културна ценност с национално значение и за единична недвижима културна ценност с национално значение в случаите, когато се отдава на концесия, се разглеждат на задедание на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН, в тримесечен срок от внасянето му в Министерството на културата.“ § 17. В чл. 22 се правят следните изменения: 1.В ал. 1, в текстът преди т. 1 след думите „Специализирания експертен съвет“, в изречение първо и след думите„Специализираният експертен съвет“, в изречение второ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 2.В ал. 2 след думите„Специализираният експертен съвет“, се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. § 18. Член 23 се отменя. § 19. Член 24 се отменя. § 20. В чл. 27 се създава т. 4: „4. констатирани са слабости и недостатъци въз основа на оценка на резултатите от провежданите мониторинг и контрол.” § 21. В чл. 29, ал. 1 се изменя така: „(1) Измененията на плановете за опазване и управление се възлагат от органите и лицата по чл. 9 и се приемат по реда на глава четвърта.“ § 22. В чл. 31, ал. 2 се изменя така: „(2) Актуализираните петгодишни програми се приемат от органа на управление след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН или по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН, когато изпълнител е НИНКН.“ § 23. В чл. 32 думите „въз основа на становище на експертния консултативен съвет по чл. 31, ал. 2“ се заличават. § 24. Приложението към чл. 6, ал. 1 се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 25. (1) Задания за планове за опазване и управление, които са разработени и съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН се актуализират в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба и подлежат на повторно съгласуване по реда, предвиден в ЗКН и тази наредба. (2) Задания и планове за опазване и управление, които са в процес на разработване до влизане в сила на настоящата наредба се довършват и приемат по реда на настоящата наредба. § 26. Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ГЮРОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: МАРИЯ ТОМОВА

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на културата Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности Лице за контакт: Екатерина Джумалиева, директор на дирекция КНМИИ Александър Стайнов, началник на отдел НКН, дирекция КНМИИ Телефон и ел. поща: 02/9400938, K.Djumalieva@mc.government.bg 02/9400838 a.staynov@mc.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Установени са несъвършенства и пропуски в действащата Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Наредба)(Приета с ПМС № 45 от 25.02.2011 г., Обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.), които са причина за липса на разработени планове за опазване и управление на недвижими културни ценности. 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно данните от съхранявания в Националния институт за недвижимо културно (НИНКН) Национален публичен регистър на недвижимите културни ценности, съдържащ всички актове до влизане в сила на Закона за културното наследство (ЗКН) (Обн. ДВ, бр. 19 от 2009 г.) на територията на страната са регистрирани около 40 000 бр. недвижими културни ценности. Активността на собственици, концесионери и ползватели е изключително ниска, дори може да се каже че липсва такава за разработване на плановете за опазване и управление на недвижимите културни ценности. Констатирано е че този проблем обхваща и случаите на разработване на ПОУ за недвижими културни ценности с категория „световно значение“. Посоченото създава трудности при прилагане на наредбата, в частта ѝ относно тази категория недвижими културни ценности. Причините довели до възникването на проблема са следните: Планове за опазване и управление се изготвят задължително за: обекти с категория „световно наследство“ (7бр.), обекти, включени в Индикативната листа на Република България (16бр)., археологически резервати, (33 бр.), групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“ (120 бр.) и за единични недвижими културни ценности с национално значение, в случаите, когато се възлагат на концесия (0 бр.). До момента няма одобрени и влезли в сила Планове за опазване и управление за посочените категории В периода 2022 -2026 г. се разработва План за опазване и управление на „Старинен град Несебър“, който към момента все още не е приет. Всеки обект или територия, за която следва да се изготви План за опазване и управление, има свои специфични, ценностни характеристики и териториален обхват, които са определящи за обема на плана и за видовете дейности свързани с изработване, възлагане, съгласуване и одобрение. В зависимост от категорията и класификацията на недвижимата културна ценност, прогнозните срокове могат да бъдат до 1 година или до 3 години, с изключение на големи обекти, за които необходимо да се направи индивидуална преценка. Настоящата нормативна уредба не предоставя необходимата гъвкавост по отношение на структурата на ПОУ, тъй като е въвела изискване за съдържание, задължително за всички видове недвижими културни ценности, несъобразено с различните категории и класификации съгласно чл. 45-50 от ЗКН, с оглед различните исторически периоди, пространствена структура, многообразието на техните характеристики и териториален обхват и т.н. Посоченото налага предвидената задължителна структура да се преразгледа. Отделно от посоченото, в ЗКН, както и в действащата наредба е регламентирана възможността за по-широк териториален обхват (съгласно чл. 81, ал.1 ЗКН), но действащата наредба не се определят достатъчно ясно възможностите и условията на прилагането на такъв обхват. Необходим е специфичен подход при определянето на териториалния обхват на ПОУ за отделните видове недвижими културни ценности, който следа да се конкретизира със заданието. В тази връзка и с цел облекчаване на процедурата по разработване на ПОУ и преодоляване на противоречията при определяне на териториалния обхват, е необходимо да се определи съдържанието на заданието в наредбата. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши чрез промяна в организацията на работата или с въвеждането на нови технологии, както и с осъществяване на контролна дейност, чрез едни или повече контролни органи или съвместни проверки от няколко институции. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативен уредба не отчита в пълна степен многообразието на недвижимите културни ценности, а също така няма изрични разпоредби в наредбата относно недвижимите културни ценности категория „световно значение“. Това не позволява да бъде прието решение по проблема, без да бъдат предложени съответни промени в нормативната уредба, преодоляващи констатираните празноти относно недвижимите културни ценности категория „световно значение“. Действащото към момента приложение, което определя съдържанието на ПОУ не отчита спецификите и многообразието на недвижимите културните ценности, съобразно тяхната категория и класификация и създава затруднения при изготвянето на ПОУ. Затрудненията при разработване на заданието за ПОУ, произтичат от това, че не е определено неговото съдържание. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Съгласно чл. 5, букви „а“ и „d“ от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (обн., ДВ, бр. 44 от 27.05.2005 г., в сила от 17.09.1975 г.), всяка държава страна по конвенцията е длъжна да провежда обща политика, която да даде конкретна функция на културното и природното наследство в обществения живот, както и да включи опазването на това наследство в програмите на общото планиране и да приеме адекватни юридически, научни, технически, административни и финансови мерки за идентификация, защита, съхранение, пропагандиране и съживяване на това наследство. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? През 2020 г. е изготвена последваща оценка на въздействието на ЗКН, която е публикувана на Портала за обществени консултации –(https://www.strategy.bg/bg/library/1/21059/details). 2.Цели: Цел 1. Създаване на условия, които да предпоставят повишаване на броя на разработените ПОУ, съответно повишаване на активността на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности, свързани с предприемане на необходимите мерки за опазването им. Необходимите условия ще бъдат осигурени чрез усъвършенстване на създадената до момента нормативна уредба, като се даде възможност териториалният обхват на ПОУ да се определя в зависимост от спецификата на обекта и териториите, да се усъвършенстват процедурите по създаване на задания за планове за опазване и управления и на планове за опазване и управление, в т.ч. отговорните институции, стъпки на изготвяне и приемане. Също така се цели дефиниране на приоритет при разработване на ПОУ за недвижими културни ценности с категория „световно значение“. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Министерски съвет: Министерство на културата: като основен регулаторен орган, отговарящ за опазването на културното наследство; Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН): като експертен орган, който участва в изработването или оценката на ПОУ; Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ): в контекста на устройственото планиране и съгласуването с културното наследство; Общини и кметства: Като органи на местната власт, които пряко прилагат Наредбата на терен и са отговорни за управлението на културните ценности на тяхна територия; Собственици на недвижими културни ценности (физически лица, юридически лица, държавни и общински предприятия/институции- за общо 40 000 бр. недвижими културни ценности на територията на страната); Професионални организации в областта на недвижимото културно наследство; Експерти вписани в регистъра по чл. 165 от ЗКН – 695 бр. Български национален комитет на ИКОМ; Сдружението „Български национален комитет на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места” (БНК на ИКОМОС) Музеи (национални, регионални и общински) - 200 бр. Научни организации; Неправителствени организации (НПО) и граждански сдружения; Бизнес сектор; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант 1. Този вариант предвижда запазване на сегашното положение, при което Наредбата остава непроменена. Пропуските относно световното наследство и съществуващите към момента несъвършенства при прилагане на наредбата няма да бъдат отстранени. Ако се приложи Вариант „Без действие“ и не се предприеме процедура по приемане на промени в нормативната уредба се констатират следните бъдещи въздействия: Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически: съществуващото положение, при което не се разработват ПОУ и не се прилагат основни изисквания на управлението и опазването на недвижимото културно наследство няма да бъде променено. Социални: Собствениците на недвижими културни ценности няма да имат интерес от разработване и възлагане за разработване на ПОУ, доколкото нормативната уредба е неясна и неприложима. Екологични: Директни екологични ползи няма, доколкото процесите по разработване на ПОУ и към настоящия момент се са активни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически: Продължава затрудненото управление на културното наследство: липсват ясни процедури за ПОУ, особено за обекти, вече вписани в Списъка на световното наследство, което води до неефективно управление на съществуващите ресурси; не могат да бъдат планирани инициативи, свързани с подобряване на опазването на културното наследство, тъй като не са налице предпостави за разработване на основен акт, чрез който да се регулират процесите на управление и опазване на недвижимото културно наследство; Не приемането на ПОУ, които са задължителни в сферата на управлението на НКЦ, пряко ще рефлектира върху други отрасли, като например върху туризма. Рискът от намаляване на туристическия поток е обективен: неадекватното управление може да компрометира статута на обектите с категория „световно наследство“, което потенциално би довело до намаляване на туристическия интерес и свързаните с това икономически ползи. Социални: Продължаване на забавянето при разработване на ПОУ, съответно блокирането на процеси по опазване и управление на недвижими културни ценности поради противоречия в нормите. Чрез въвеждане на задължително съдържание за заданието за ПОУ и премахване на съществуващата до сега задължителна структура за ПОУ. Не приемането на ПОУ, които са задължителни в сферата на управлението на НКЦ, пряко ще рефлектира върху дейности по представяне и популяризиране на НКЦ, съответно в процесите по формиране на национална идентичност. Екологични: Без промяна в съществуващото положение. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Върху Министерство на културата и НИНКН: Продължаващо състояние на инцидентно справяне с проблеми без цялостно решение на въпроса относно не разработването на ПОУ; Върху общини: Ограничени възможности за ефективно планиране и управление на културното наследство на тяхна територия. Съществуващите ресурси в областта на културното наследство остават неефективно се използват или изобщо не се използват. Липсата на регламент за управление възпрепятства развитието на територии/имоти със статут на недвижимо културно наследство. Върху културното наследство: Продължаваща загуба на автентичност, особено при липсата на механизми за изработване на ПОУ; Поставяне на недвижими културни ценности в риск от необратимо физическо увреждане и загуба на статут. Въздействия върху малките и средните предприятия: няма Административна тежест: Ниска за централната администрация по отношение на промени в нормативната уредба (т.е. не се предприемат действия). Висока в дългосрочен план за всички прилагащи органи поради необходимостта от справяне с правни колизии и неефективност. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2. Приемане на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности Описание: Този вариант предвижда изменение и допълнение на Наредбата, за да се постигнат поставените цели, а именно: Конкретните нормативни промени, които се предлагат са свързани с това съдържанието на заданията за ПОУ да бъде разписано, за което се предлагат текстове в наредбата, които регламентират какво следва да съдържа заданието за ПОУ. Същевременно се премахва приложението, което регламентира задължителната структура на ПОУ, която не отразява спецификите на различните категории недвижими културни ценности. Предвижда се заданието за изготвяне на ПОУ за недвижима културна ценност с категория „световно значение“, за включени в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и за археологическите резервати да се изготвя от НИНКН. Усъвършенстване на процедурите по създаване на задания и планове за опазване и управление, включително ясно разпределение на отговорностите на институциите (МК, НИНКН, общини), както и детайлно описание на отделните стъпки по възлагане, изготвяне и приемане на ПОУ. Проектите на планове за опазване и управление, когато се отнасят за археологически недвижими културни ценности или в обхвата им попадат такива, се предлага да се изготвят с участие на археолози, които последно са извършили теренно археологическо проучване в границите на определената с предмета на плана територия към момента на изготвяне на плана. Предлага се планове за опазване и управление на недвижими културни ценности с категория „световно значение“ да се възлагат и разработват приоритетно. Във връзка с посоченото–по мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата ще одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които ще се разработват от НИНКН. Предвижда се за изработените проектите на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“ да уведомява Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО за произнасяне от консултативните органи в съответствие с параграфи 171 и 172 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически: Повишаване на ефективността при опазване и управление на културното наследство, което ще се постигне с активизиране на процеса по разработване на задания за ПОУ, и съответно на ПОУ. Промяната в нормативната уредба ще доведе до създаване на необходимите правни инструменти (ПОУ), с които се гарантира управлението и опазването на недвижимите културни ценности в съответствие със закона. Изработването/съгласуването по съответния ред на ПОУ, е предпоставка за създаване на устойчива среда и за привличане на инвестиции и развитие на културен туризъм чрез ясни и предвидими правила за намеси и развитие в зоните с културни ценности. Регламентирането на конкретно съдържание за заданието ще облекчи процеса по изготвянето му. Реорганизиране и оптимизиране на функциите на НИНКН, чрез които да се постигне изпълнение на заложените цели, свързани с разработване на задания за ПОУ. Социални: Повишаване на правната сигурност и прозрачност за всички заинтересовани страни, намаляване на конфликтите и създаване на по-добро сътрудничество. Укрепване на доверието в институциите чрез демонстриране на способност за осигуряване на адекватна нормативна база. Ангажиране на местните общности чрез ясни процедури за включване в процеса на управление. Екологични: Насърчаване на устойчиви практики в строителството и намесите в историческата среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически: няма Социални: Възможно краткосрочно недоволство сред някои собственици или администратори, които ще трябва да се адаптират към новите, по-детайлни и понякога по-строги правила и процедури. Екологични: Няма директни отрицателни екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Върху Министерство на културата и НИНКН: Ще доведе до изпълнение на политиките в областта на недвижимото културно наследство, в частта на териториално устройствената защита. Ще бъдат изпълнени основни изисквания на закона, свързани с опазването на недвижимите културни ценности, които не се изпълняват. Това ще доведе до значително подобряване на възможностите за ефективно управление и контрол върху културното наследство, намаляване на реактивното управление. Върху общини: Разработването и съгласуването на планове за опазване и управление ще създаде по-големи възможности за планиране и развитие на териториите, включващи културни ценности, предоставени в управление на общини. Ще се създадат предпоставки за развитие на инфраструктура в дългосрочен план. Върху собственици/инвеститори: Ще се създадат ясни и предвидими правила за намеси в защитените територии за опазване на културното наследство, които ще улеснят процесите на проектиране и реализация, макар и с по-големи изисквания за съгласуване. Върху културното наследство: подобрение в нивото на опазване и управление. Въздействия върху малките и средните предприятия: няма Административна тежест: Висока в краткосрочен план за централната администрация по отношение на разработване, съгласуване и приемане на измененията. По-ниска в дългосрочен план за всички прилагащи органи поради наличието на ясни правила и процеси, което ще доведе до по-голяма ефективност. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 1 Ефективност Цел 1: 3 1 Цел 2: Цел 3: Ефикасност Цел 1: 3 1 Цел 2: Цел 3: Съгласуваност Цел 1: 3 1 Цел 2: Цел 3: Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. Вариант "Без действие" поддържа статуквото, което води до продължаване на правната несигурност, неефективно опазване на културното наследство, липса на механизми и правни инструменти за управлението му, пропуснати икономически възможности. Създават се предпоставки за поставяне на недвижими културни ценности в риск от необратимо физическо увреждане и загуба на статут. За разлика от него, вариант „приемане на проекта на постановление“ ще доведе до правна сигурност, започване на процесите, свързани с изготвяне на задания за ПОУ, а в последствие и на ПОУ. По-ефективното опазване на културното наследство ще създаде предпоставки за привличане на инвестиции, макар и с първоначални административни разходи. В крайна сметка, докато бездействието запазва текущите проблеми, активната промяна предлага дългосрочни ползи за опазването на културното наследство и развитието на свързаните с него сектори. Очаква се да се активизират процесите по разработване на задание за ПОУ, съответно по изготвяне на ПОУ. Създава се възможност да бъде планирано изготвянето на ПОУ. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. Първият вариант „без действие“ не осигурява в необходимата степен възможност за постигане на желаната ефективност, ефикасност и съгласуваност при реализиране на поставените цели. Осъществяването на втория вариант 2: ще позволи в максимална степен да се изпълнят поставените цели. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности“ Избирането на Вариант 2 е от съществено значение за решаването на системните проблеми с Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности. Този подход ще осигури правна сигурност за всички заинтересовани страни чрез премахване на несъвършенствата и неактуалността в Наредбата (Проблем 1), създавайки ясни процедури за изработване на ПОУ. Второ, ще гарантира съответствие с изисквания на ЮНЕСКО. Въпреки евентуалните първоначални разходи за собствениците на недвижими културни ценности, дългосрочните ползи, включително подобрено опазване, привличане на инвестиции и засилено доверие в институциите, значително надвишават запазването на текущото неефективно статукво. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): С приемането на предложените промени в наредбата се очаква да бъдат оптимизирани процедурите, свързани с изработване и съгласуване на задание за ПОУ и на ПОУ. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се създават нови регулаторни режими. Създават се условия за по-голяма яснота и последователност в процеса по изготвяне/създаване на изискуемите по ЗКН (и към момента) регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се създадат нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Няма въздействие. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): няма Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проектът на Наредба е съгласуван със заинтересованите министерства и ведомства по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на нормативен акт е публикуван за 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на културата за провеждане на обществено обсъждане. Справката с отразените становища е публикувана на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на културата. Проектът ще се публикува отново предвид отразените бележки и предложения. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Не 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Не. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: https://mc.government.bg/page.php?p=58&s=429&sp=471&t=0&z=0 https://www.icomos-bg.org/?p=1&l=1 https://icombulgaria.org/ Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност:

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-00-340/27.11.2025 г. Институция: Министерство на културата Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Относно Раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Предлагаме за повече яснота при представянето на проблема да се включи допълнителна информация и данни, които изясняват по-подробно същността на проблема, както и какви са негативните последици от съществуването му. Относно Раздел 3. „Заинтересовани страни“: Предлагаме в този раздел по възможност в идентифицираните групи заинтересовани страни да се обособят подгрупи с посочване на брой в тези групи, където това е възможно (например брой общини, кметства, лицата, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН и т.н.). Относно Раздел 4. „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: В представената оценка при разглеждането на вариантите и особено при разглеждането на варианта с нормативна намеса са описани евентуалните последици от прилагането на варианта, без да е изяснено в резултат на какви конкретни действия/мерки се очаква да бъдат постигнати определени резултати и как са направени изводите относно постигането на заложените цели. Във връзка с това предлагаме представянето на варианта с нормативна намеса да се допълни с по-подобна информация относно това какви конкретни нормативни промени се предвиждат, какви са другите необходими действия и мерки за реализиране на варианта, промените изискват ли осигуряването на допълнителни финансови средства, на други ресурси и как ще бъдат осигурени, как промените засягат дейността например на МСП, какви административни разходи ще са необходими да бъдат направени от страна на собствениците на недвижими културни ценности, както и за другите участници в процесите и след това да се направят съответните изводи от прилагането на варианта. В случай, че промените не засягат изброените дейности – това също следва изрично да се посочи. Относно раздел 6.1, 6.2, 6.3, 6.4.: Напомняме, че в тези раздели също е необходимо накратко да се обоснове защо е посочен съответен отговор (например защо се твърди, че актът не засяга МСП, че няма промяна на административната тежест, въпреки очакваните първоначални административни разходи), като за целта може да се използва например информацията от раздел 4 от оценката след неговото допълване и др. Относно раздел 11 „Информационни източници“.: Предлагаме, след допълване на информацията в раздел 1 от оценката и посочването на съответните данни, показващи същността и мащабите на проблема, в този раздел да се посочат източниците на информацията с хиперлинкове, за тези източници, които са налични в интернет. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ

СПРАВКА за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.) № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Становище на БНК на ИКОМОС По проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности. Арх. Габриела Семова-Колева Председател на БНК на ИКОМОС Общи бележки • Предложеният проект се отличава с пълното непознаване на същността на дейностите по опазване на недвижимото наследство, за което ключово значение имат Плановете за опазване и управление (ПОУ), както и с: • непознаване на експертния капацитет на съществуващите в момента институции, • пълното пренебрегване на експертното начало на специалистите в отделните дисциплини, работили и работещи конкретно по подлежащите на изготвяне на ПОУ обекта, • утвърждаването на правила, които предопределят ниското качество на ПОУ, • нарушената равнопоставеност на единичните обекти от национално значение с резерватите и др., посочени като приоритетни обекти поради поставянето им в зависимост от институции с различна степен на компентност, т.е. поставянето на изработването на ПОУ на единичните паметници от национална значение в зависимост от възможностите на общините • съгласуването на изготвените ПОУ от некомпетентни в областта на опазването общински съвети! • Липса на последователност в начина по който ще се възлага изготвянето на ПОУ - директно от МК на НИНКН, с обществена поръчка, но с посочване на ръководителя на екипа от възложителя. Всички тези взаимно противоречащи си постановки показват утвърждаване на върховенство на политическите тенденции и административното начало над експертността, и въвеждането на нови корупционни подходи. • Съзнателна заблуда е опитът изготвянето на Заданията, както и на самите ПОУ да се представят като реализуеми в рамките на бюджета на Министерството на културата. • Необходима е задължителна предварителна оценка на приблизителния бюджет, предвиждан за изготвянето на отделните планове за управление въз основа на екипите от специалисти и във връзка със спецификата на обекта. • Това целево финансиране трябва да бъде предвидено в държавния бюджет. • Всички ПОУ следва да бъдат възлагани от една държавна специализирана институция, каквато би била Държавната агенция/институт за опазване на недвижимото и нематериалното културно наследство, чието създаване бе предложено миналата година и внесено в Министерски съвет с вх. №1136/25/13.08.2025 г. То бе оформено и като петиция, за да запознаем и широката общественост с поставените проблеми и получим информация за обществените нагласи. • Този случайоще веднъж потвърждава небходимостта от създаването на такава специализирана структура със оптимален щат от интердисциплинарни специалисти . • Създаването на ПОУ на всички НКЦ (Недвижима Културна Ценност) е основна задача на държавата в осъществяването на една перспективна културна политика , защото чрез тях ще бъдат създадени условия, управляващите ги екипи да имат ясни права и задължения. Бележки към мотивите на министър М.Бачев : 1. Според г-н М. Бачев предложеният проект се налага поради ниската и дори липсващата активност на собственици, концесионери и ползватели за разработването на планове за опазване и управление, включително и ПОУ за недвижими културни ценности с категория „световно значение“. Коментар: Твърдението на министър Бачев не отговаря на реалната ситуация. Обектите, за които задължително следва да се разработва ПОУ са изброени в ЗКН и Наредбата .Преобладаващата част от тях, от световно и национално значение, са изключителна държавна собственост, други, като напр. Рилски манастир - собственост на БПЦ. Наличието на отделни имоти частна собственост в границите на резерватите не освобождава държавата от задължението и да предприеме мерки за цялостно решаване на проблемите по опазването чрез ПОУ. Пример е изготвеният ПОУ за Несебър, който 15 години след създаването му въпреки че е одобрен от ЮНЕСКО, не е одобрен от Министерски съвет, поради липса на средства, съгласно становището на Финансовото министерство. Това е пример как държавата демонстративно не изпълнява своите ангажименти към ЮНЕСКО. Пример е и как се избягват професионаните становища в областта на опазването, способни да обхванат всички проблеми и дадат най-компетентно решение, за да се даде предимство на политиците да стимулират корупционни сделки чрез свои протежета. Всеки одобрен ПОУ поставя ограничения върху дейностите, които защитават икономически интереси в ущърб на паметниците. Другата основна причина до този момент да няма нито един одобрен ПОУ е финансова и засяга държавния бюджет. Както изготвянето на ПОУ, така и реализирането на планираните чрез ПОУ дейности за опазване - проучване, проектиране, изпълнение на КРР, социализация и експониране, непрекъснат мониторинг, и т.н. в 20 годишен период са обвързани с конкретни и целеви средства. За целта всеки такъв обект трябва да е обезпечен както с необходимия постоянен професионален капацитет, така и със средства, предвидени в държавния бюджет. Не е известно Министерството на културата да е направило през изминалите години стъпки в тази посока, въпреки че възлагането на ПОУ е негово задължение. Предвидената в настоящия ЗКН възможност ПОУ да бъдат възлагани, и от МК, и от общините, и т. н., удобно размива задълженията на държавата Не е известен нито един ПОУ в изминалите вече 17 години от приемането па последния ЗКН, който да е одобрен и действащ. Не е известно МК да има подписан договор с ползвателите на някои НКЦ с вменени задължения, сред които изготвянето на ПОУ. Отдаване на концесия на обектите с категория „световно“ и „национално“ значение обезсмисля статута на тези паметници. До сега в България не е известна нито една концесия. Очевидна е необходимостта от създаване на Агенция за опазване на НКН, в задълженията на която ще са изработването на ПОУ и надзора по изпълнение на заложените дейности. Защото ще се осигури постоянен професионален надзор, а необходимите средства ще се използват значително по-ефективно. 2. Вторият аргумент на г-н Бачев е, че няма „достатъчната гъвкавост в структурата на ПОУ тъй като тяхната задължителна структура и съдържание, приложима за всички видове недвижими културни ценности, не са съобразени с различните категории и класификации на недвижимите културни ценности, историческите периоди, пространствената структура, многообразието на техните характеристики, териториален обхват и т.н.“ Коментар И този аргумент е абсолютно несъстоятелен. Структурата и съдържанието на ПОУ следва да са основани върху принципни положения, приложими за всички НКЦ. Разнообразието им може да бъде отчетено в изготвяните за всеки обект поотделно Задания. Този аргумент показва, че с предложенията за тези изменения са се занимавали непрофесионалисти. Няма значение дали обектите са с различни категории и класификации или различни исторически периоди. Намесите са дело на професионалисти, които обследват състоянието и предписват най-адекватните намеси за стабилизиране, консервация, реставрация, социализация и/или експониране. 3. Трети аргумент в проекта на г-н Бачев е, че „не са определени достатъчно ясно условията на прилагането на възможностите за по-широк териториален обхват (чл. 81, ал. 1 ЗКН, чл. 5, ал. 2 от наредбата). Необходим е специфичен подход при определянето на териториалния обхват на ПОУ за отделните видове недвижими културни ценности, който следва да се конкретизира със заданието за изработване на ПОУ.“ Да, необходим е специфичен, но професионален подход при определяне на териториалния обхват при плановото задание за ПОУ, защото той се обуславя от проучване на взаимосвързаните пространства, структури, обеми, исторически контекст, природни дадености, т е това е интегрираната консервация. Понеже няма еднакви един с друг обекти на недвижимото културно наследство по вид, обхват и проблеми, всеки подход е индивидуален и професионален, но определено интердисциплинарен. В колектива, който следва да изработи ПОУ има най-различни специалисти, но архитектът по опазване е този, който трябва да оглавява този колектив, защото той е водещ специалист в устройственото и инвестиционното проектиране в опазването, както и в изпълнението и строителството. Коментари по предложените промени в отделните членове и алинеи7 § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1.В ал. 1 накрая се добавя „като по искане на възложителя и при необходимост могат да се включат и територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство. Коментар: Това е парадоксална постановка, защото извежда проблематиката от професионалния кръг към неясни интереси. Въз основа на каква компетентност се разрешава на възложителя да предрешава границите и обхвата на ПОУ. Не е ясно защо е необходимо изрично в Наредбата да се определя възложителя, след като тези територии могат да се включат в разработката при обосновка от професионалистите, които изготвят плановото задание. Заданието е строго индивидуално, в зависимост от вида, обхвата, взаимообвързаните обемно-пространствени характеристики и състоянието на НКЦ, затова то е като етап от ПОУ и също се прави от професионалист/и, като е най-добре това да е един и същ екип. § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Териториалният обхват и съдържанието на плана за опазване и управление се определят със заданието по чл. 8а.“ 2.Алинея 2 се изменя така: (2) Когато поискане на възложителя и при необходимост са включени територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство, те се посочват в заданието по чл. 8б. Коментар: Тук отново професионалистите са изместени от възложителя,който не може да е компетентен по такъв експертен въпрос като необходимост от включването на по-голяма територия от определената в границите и режимите на съответната НКЦ. Чл. 8а. (1) Изготвянето на план за опазване и управление на недвижима културна ценност се осъществява въз основа на задание. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изготвя заданието за план за опазване и управление за недвижима културна ценност: 1. с категория „световно значение“, 2. включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и 3. археологическите резервати. Коментар: Няма основание НИНКН да изготвя Заданитая, поради липса на достатъчно експерти, познаващи спецификата на отделните обекти. НИНКН може да бъде координатор и участник с някой от експертите си, но Заданията следва да се изготвят от съответните екипи. Противоречие е и предложението НИНКН да изготвя заданията и след това да участва в съгласуването по чл. 84, ал. 1.... Заданията следва да се изготвят с участието на специалистите от формираните (избраните) екипи по съответния проект. Да се добави: За археологическите и художествените паметници специалистите, работили в предходни години по съответния обект да бъдат задължително включени в екипите, най-малко като консултанти.. (3) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН.. (3) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН.. (4) Заданията за: 1. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2, се възлагат от органа, който упражнява правото за стопанисване и управление. Коментар: Няма основание за тези действия, тъй като изготвянето на ПОУ не е вменено от МК като задължение с определен срок на собствениците и стопаните на обекти с национално значение. Напълно легитимно е да бъде възложено изготвяне на задание от онзи, който стопанисва обекта, ако той има определени такива правомощия 2. за единичните недвижими културни ценности с категория „национално значение“ се възлагат от собственика или кмета на общината, на чиято територия се намират. Коментар: Тази постановка принизява административно значението на единичните паметници, сред които и сега има и такива от световно значение, като ги поставя в компетенциите на неекспертни институции Категорията „национално значение“ задължава държавата да поема разходите по опазване на определен обект частна собственост, особено тези, които оскъпяват дейностите по намеса. Тогава и контролът и надзорът по опазването ще е по-съществен. (6) Заданията за планове за опазване и управление, извън случаите по ал. 2 се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност по опазване на недвижимото културно наследство, със задължителното участие на лица, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН за съответната област и се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 10 от ЗКН, след становище от СЕСОНКЦ. Коментар: Заданията следва да се изготвят от специалистите на формираните (избраните) екипи за съответния обект, а за археологическите и художествените паметници от категория „национално значение“ и със специалистите, работили в предходни години по съответния обект, които да бъдат включени задължително и най-малко като консултанти. Голяма част от НКЦ имат в своите граници голям брой обекти извън ал.2 (особено архитектурно-строителни) и би било добра практика повече хора и институции да бъдат привлечени легитимно в процеса. С оглед на посоченото, с настоящия проект на постановление се създава нов раздел. Раздел I „Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“, в Глава трета „Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности, чрез който се въвежда задължително съдържание на задание за план за опазване и управление на недвижима културна ценност. Коментар: Предложението плановете за опазване и управление за отделни категории недвижими културни ценности да бъдат разработвани от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е несъстоятелно. Предложението показва непознаване на същината на дейностите по създаването на един ПОУ. Създаването на ПОУ изисква комплексен интердисциплинарен екип, включващ голям брой специалисти извън НИНКН. Това предложение показва непознаване на експертните възможности и ограничения състав на този институт. ПОУ не само на НКЦ с категория „световно значение“, но и на всички останали обекти, следва да се разработват от работещите на тези обекти екипи, допълнени с необходимите за пълноценното изготвяне на ПОУ специалисти /архитекти, реставратори, изкуствоведи, археолози, конструктори, юристи, ландшафтни архитекти, икономисти и т. н. /, според спецификата на обекта. ПОУ трябва да бъде съобразен задължително с режимите за опазване, изготвени от НИНКН. Министърът на културата може да одобрява при сегашните условия 5-годишна програма за ПОУ, ако за нейното осъществяване са осигурени необходимите средства. За изработването на план за опазване и управление на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ следва да бъдат прилагани изискванията на Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, както и други съпътстващи ръководства на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) (чл. 6, ал. 2 от настоящото предложение за проекта на постановлението). Конкретните изисквания в тази връзка се съдържат в Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и са свързани с това съответната държава - страна по конвенцията да уведомява Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО за изработените проекти на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“, с оглед произнасяне от консултативните органи (параграфи 171 и 172 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство). Коментар: Изискванията за ПОУ на НКЦ с категория световно значение съществуват и преди приемането на последния ЗКН, но така и не са изготвени. Раздел II „Възлагане изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“ Чл. 9. (1) Планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, се възлагат и финансират от лицата по чл. 82, ал. 1 от ЗКН. (2) Възлагането на заданията и плановете за опазване и управление се извършва при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Коментар: НЕ!!!! Това е недопустимо поради включването на критерия цена по ЗОП, който в случая не следва да е приложим. Тука водещия принцип е професионализма на екипа и познаването на проблемите на обекта. Освен това има противоречие – веднъж по ЗОП, а друг път на НИНКН. Как се разбира кога кой е случаят. Чл.10.(1) Проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност. В екипите по изготвяне на проекта на плана за опазване и управление на недвижима културна ценности задължително се включват специалисти в съответната област по консервация и реставрация на недвижими културни ценности, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН. Ръководител на екипа се избира от възложителя, в съответствие с целите, определени в заданието. Коментар: При обществена поръчка не е възможно възложителят да избира ръководител на екипа, както и самия екип, защото по този начин възложителят съдейства за въвеждането на корупционни схеми. (2) Проектите на планове за опазване и управление, когато се отнасят за археологически недвижими културни ценности или в обхвата им попадат такива, се изготвят с участие на археолози, които последно са извършили теренно археологическо проучване в границите на определената с предмета на плана територия към момента на изготвяне на плана. Коментар: Участието само на археолози, които последна са извършили проучване в границите на територията противоречи на факта, че в археологическите резервати са разположени серия от обекти, всеки със своя специфика и изследователи. Те задъжително трябва да участват в разработването на ПОУ. Посочването на последния работил на обекта археолог елиминира участието на експертите, нарушава изследователските им права, и предпоставя изпращането на удобен специалист в последния момент. . Чл. 11.(1) В случаите, когато министърът на културата възложи изработването на план за опазване и управление на НИНКН, проектът на план, преди неговото приемане, се съгласува по реда чл. 84, ал. 4 от ЗКН. (2) По мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които в този период се разработват от НИНКН. Коментар: Този член противоречи на по-горе посочения принцип на обществените поръчки, които от своя страна не са подходяща форма за изготвянето на ПОУ. Предложени са промени, свързани с процедурата на обществено обсъждане на изготвени планове за опазване и управление, с които се цели да бъдат отстранени съществуващи противоречия при прилагането на наредбата. Коментар: Общественото обсъждане е задължително. Предвиденото актуализиране и повторно съгласуване на задания за ПОУ, които са разработени и съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН е основателно. Налага ли се аналогична разпоредба по отношение на ПОУ, които към настоящия момент са в процес на разработване е под въпрос. Предвиждането на "актуализиране и повторно съгласуване на задания за ПОУ" е проява на нестабилност на нормативната база. 4. Целите, които се поставят с проекта на нормативен акт в Доклада – “да бъдат създадени условия, които да предпоставят повишаване на броя на разработените планове за опазване и управление. Коментар: Наредбата с нищо не предпоставя повишаване на броя на разработените ПОУ, тъй като не решава основните причини за сегашното състояние на проблема:а.Размиването на отговорностите,б.Административна безотговорност и некомпетентност,в.Зависимости от икономически интереси г. Липса на осигурени финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт,д. Липса на самостоятелна Агенция /институт за опазване на НКН, която последователно и независимо да прокарва тази политика Предложеният проект на акт не поражда необходимост от допълнителни разходи, трансфери и/или други плащания, които да бъдат одобрени, тъй като изпълнението му ще се реализира в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на културата за съответната година. Във връзка с посоченото е изготвена финансова обосновка съгласно образеца по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. Коментар: Твърдението, че проектът на акта не поражда необходимост от допълнителни разходи е невярно. Изготвянето на ПОУ на всеки един обект изисква значителни суми, които е възможно да бъдат приблизително изчислени на базата на съществуващите нормативни документи за заплащане на отделните специалисти, формиращи екипът за изготвянето на ПОУ. Финансовата обезпеченост на ПОУ е много по-голяма от заплащане на специалистите, които ще го разработват. ПОУ представлява управление на дейностите по опазване, като се обосновават с последователност и приблизителна стойност на намесите, т.е. планиране на необходимите разходи за извършване на специализирани дейности по години в 20-годишен период. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт Постигането на целите, предлагани с разработените промени ще доведе до повишаване на активността на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности, което от своя страна ще доведе до предприемане на необходимите мерки, предвидени в законодателството за тяхното опазване. Коментар: Предложените промени с нищо не допринасят за активността на собствениците и ползвателите, като последните трябва да бъдат изключени като фактор в процеса на създаването на ПОУ, освен ако нямат вменено с договор задължение. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Към настоящия момент няма изработен и приет ПОУ. Предложените промени в нормативната уредба не изискват финансиране. С проекта се предлага чрез заданието да се определя структурата и съдържанието на плана, като съответно отпада приложението към наредбата. Териториалният обхват ще бъде посочен в заданието съобразно изискванията на закона. Предложената редакция е в съответствие със закона. Предложената редакция е в съответствие със закона. Функциите на НИНКН са определени в ЗКН. Не е формулирано предложение. 2. 3.

СПРАВКА за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществените консултации по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.) № Организация/потребител /вкл. начина на получаване на предложението/ Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Становище на БНК на ИКОМОС По проекта на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности. Арх. Габриела Семова-Колева Председател на БНК на ИКОМОС Общи бележки • Предложеният проект се отличава с пълното непознаване на същността на дейностите по опазване на недвижимото наследство, за което ключово значение имат Плановете за опазване и управление (ПОУ), както и с: • непознаване на експертния капацитет на съществуващите в момента институции, • пълното пренебрегване на експертното начало на специалистите в отделните дисциплини, работили и работещи конкретно по подлежащите на изготвяне на ПОУ обекта, • утвърждаването на правила, които предопределят ниското качество на ПОУ, • нарушената равнопоставеност на единичните обекти от национално значение с резерватите и др., посочени като приоритетни обекти поради поставянето им в зависимост от институции с различна степен на компентност, т.е. поставянето на изработването на ПОУ на единичните паметници от национална значение в зависимост от възможностите на общините • съгласуването на изготвените ПОУ от некомпетентни в областта на опазването общински съвети! • Липса на последователност в начина по който ще се възлага изготвянето на ПОУ - директно от МК на НИНКН, с обществена поръчка, но с посочване на ръководителя на екипа от възложителя. Всички тези взаимно противоречащи си постановки показват утвърждаване на върховенство на политическите тенденции и административното начало над експертността, и въвеждането на нови корупционни подходи. • Съзнателна заблуда е опитът изготвянето на Заданията, както и на самите ПОУ да се представят като реализуеми в рамките на бюджета на Министерството на културата. • Необходима е задължителна предварителна оценка на приблизителния бюджет, предвиждан за изготвянето на отделните планове за управление въз основа на екипите от специалисти и във връзка със спецификата на обекта. • Това целево финансиране трябва да бъде предвидено в държавния бюджет. • Всички ПОУ следва да бъдат възлагани от една държавна специализирана институция, каквато би била Държавната агенция/институт за опазване на недвижимото и нематериалното културно наследство, чието създаване бе предложено миналата година и внесено в Министерски съвет с вх. №1136/25/13.08.2025 г. То бе оформено и като петиция, за да запознаем и широката общественост с поставените проблеми и получим информация за обществените нагласи. • Този случайоще веднъж потвърждава небходимостта от създаването на такава специализирана структура със оптимален щат от интердисциплинарни специалисти . • Създаването на ПОУ на всички НКЦ (Недвижима Културна Ценност) е основна задача на държавата в осъществяването на една перспективна културна политика , защото чрез тях ще бъдат създадени условия, управляващите ги екипи да имат ясни права и задължения. Бележки към мотивите на министър М.Бачев : 1. Според г-н М. Бачев предложеният проект се налага поради ниската и дори липсващата активност на собственици, концесионери и ползватели за разработването на планове за опазване и управление, включително и ПОУ за недвижими културни ценности с категория „световно значение“. Коментар: Твърдението на министър Бачев не отговаря на реалната ситуация. Обектите, за които задължително следва да се разработва ПОУ са изброени в ЗКН и Наредбата .Преобладаващата част от тях, от световно и национално значение, са изключителна държавна собственост, други, като напр. Рилски манастир - собственост на БПЦ. Наличието на отделни имоти частна собственост в границите на резерватите не освобождава държавата от задължението и да предприеме мерки за цялостно решаване на проблемите по опазването чрез ПОУ. Пример е изготвеният ПОУ за Несебър, който 15 години след създаването му въпреки че е одобрен от ЮНЕСКО, не е одобрен от Министерски съвет, поради липса на средства, съгласно становището на Финансовото министерство. Това е пример как държавата демонстративно не изпълнява своите ангажименти към ЮНЕСКО. Пример е и как се избягват професионаните становища в областта на опазването, способни да обхванат всички проблеми и дадат най-компетентно решение, за да се даде предимство на политиците да стимулират корупционни сделки чрез свои протежета. Всеки одобрен ПОУ поставя ограничения върху дейностите, които защитават икономически интереси в ущърб на паметниците. Другата основна причина до този момент да няма нито един одобрен ПОУ е финансова и засяга държавния бюджет. Както изготвянето на ПОУ, така и реализирането на планираните чрез ПОУ дейности за опазване - проучване, проектиране, изпълнение на КРР, социализация и експониране, непрекъснат мониторинг, и т.н. в 20 годишен период са обвързани с конкретни и целеви средства. За целта всеки такъв обект трябва да е обезпечен както с необходимия постоянен професионален капацитет, така и със средства, предвидени в държавния бюджет. Не е известно Министерството на културата да е направило през изминалите години стъпки в тази посока, въпреки че възлагането на ПОУ е негово задължение. Предвидената в настоящия ЗКН възможност ПОУ да бъдат възлагани, и от МК, и от общините, и т. н., удобно размива задълженията на държавата Не е известен нито един ПОУ в изминалите вече 17 години от приемането па последния ЗКН, който да е одобрен и действащ. Не е известно МК да има подписан договор с ползвателите на някои НКЦ с вменени задължения, сред които изготвянето на ПОУ. Отдаване на концесия на обектите с категория „световно“ и „национално“ значение обезсмисля статута на тези паметници. До сега в България не е известна нито една концесия. Очевидна е необходимостта от създаване на Агенция за опазване на НКН, в задълженията на която ще са изработването на ПОУ и надзора по изпълнение на заложените дейности. Защото ще се осигури постоянен професионален надзор, а необходимите средства ще се използват значително по-ефективно. 2. Вторият аргумент на г-н Бачев е, че няма „достатъчната гъвкавост в структурата на ПОУ тъй като тяхната задължителна структура и съдържание, приложима за всички видове недвижими културни ценности, не са съобразени с различните категории и класификации на недвижимите културни ценности, историческите периоди, пространствената структура, многообразието на техните характеристики, териториален обхват и т.н.“ Коментар И този аргумент е абсолютно несъстоятелен. Структурата и съдържанието на ПОУ следва да са основани върху принципни положения, приложими за всички НКЦ. Разнообразието им може да бъде отчетено в изготвяните за всеки обект поотделно Задания. Този аргумент показва, че с предложенията за тези изменения са се занимавали непрофесионалисти. Няма значение дали обектите са с различни категории и класификации или различни исторически периоди. Намесите са дело на професионалисти, които обследват състоянието и предписват най-адекватните намеси за стабилизиране, консервация, реставрация, социализация и/или експониране. 3. Трети аргумент в проекта на г-н Бачев е, че „не са определени достатъчно ясно условията на прилагането на възможностите за по-широк териториален обхват (чл. 81, ал. 1 ЗКН, чл. 5, ал. 2 от наредбата). Необходим е специфичен подход при определянето на териториалния обхват на ПОУ за отделните видове недвижими културни ценности, който следва да се конкретизира със заданието за изработване на ПОУ.“ Да, необходим е специфичен, но професионален подход при определяне на териториалния обхват при плановото задание за ПОУ, защото той се обуславя от проучване на взаимосвързаните пространства, структури, обеми, исторически контекст, природни дадености, т е това е интегрираната консервация. Понеже няма еднакви един с друг обекти на недвижимото културно наследство по вид, обхват и проблеми, всеки подход е индивидуален и професионален, но определено интердисциплинарен. В колектива, който следва да изработи ПОУ има най-различни специалисти, но архитектът по опазване е този, който трябва да оглавява този колектив, защото той е водещ специалист в устройственото и инвестиционното проектиране в опазването, както и в изпълнението и строителството. Коментари по предложените промени в отделните членове и алинеи7 § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1.В ал. 1 накрая се добавя „като по искане на възложителя и при необходимост могат да се включат и територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство. Коментар: Това е парадоксална постановка, защото извежда проблематиката от професионалния кръг към неясни интереси. Въз основа на каква компетентност се разрешава на възложителя да предрешава границите и обхвата на ПОУ. Не е ясно защо е необходимо изрично в Наредбата да се определя възложителя, след като тези територии могат да се включат в разработката при обосновка от професионалистите, които изготвят плановото задание. Заданието е строго индивидуално, в зависимост от вида, обхвата, взаимообвързаните обемно-пространствени характеристики и състоянието на НКЦ, затова то е като етап от ПОУ и също се прави от професионалист/и, като е най-добре това да е един и същ екип. § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Териториалният обхват и съдържанието на плана за опазване и управление се определят със заданието по чл. 8а.“ 2.Алинея 2 се изменя така: (2) Когато поискане на възложителя и при необходимост са включени територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство, те се посочват в заданието по чл. 8б. Коментар: Тук отново професионалистите са изместени от възложителя,който не може да е компетентен по такъв експертен въпрос като необходимост от включването на по-голяма територия от определената в границите и режимите на съответната НКЦ. Чл. 8а. (1) Изготвянето на план за опазване и управление на недвижима културна ценност се осъществява въз основа на задание. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изготвя заданието за план за опазване и управление за недвижима културна ценност: 1. с категория „световно значение“, 2. включена в Индикативната листа за културното и природното наследство на Република България и 3. археологическите резервати. Коментар: Няма основание НИНКН да изготвя Заданитая, поради липса на достатъчно експерти, познаващи спецификата на отделните обекти. НИНКН може да бъде координатор и участник с някой от експертите си, но Заданията следва да се изготвят от съответните екипи. Противоречие е и предложението НИНКН да изготвя заданията и след това да участва в съгласуването по чл. 84, ал. 1.... Заданията следва да се изготвят с участието на специалистите от формираните (избраните) екипи по съответния проект. Да се добави: За археологическите и художествените паметници специалистите, работили в предходни години по съответния обект да бъдат задължително включени в екипите, най-малко като консултанти.. (3) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН.. (3) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН.. (4) Заданията за: 1. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2, се възлагат от органа, който упражнява правото за стопанисване и управление. Коментар: Няма основание за тези действия, тъй като изготвянето на ПОУ не е вменено от МК като задължение с определен срок на собствениците и стопаните на обекти с национално значение. Напълно легитимно е да бъде възложено изготвяне на задание от онзи, който стопанисва обекта, ако той има определени такива правомощия 2. за единичните недвижими културни ценности с категория „национално значение“ се възлагат от собственика или кмета на общината, на чиято територия се намират. Коментар: Тази постановка принизява административно значението на единичните паметници, сред които и сега има и такива от световно значение, като ги поставя в компетенциите на неекспертни институции Категорията „национално значение“ задължава държавата да поема разходите по опазване на определен обект частна собственост, особено тези, които оскъпяват дейностите по намеса. Тогава и контролът и надзорът по опазването ще е по-съществен. (6) Заданията за планове за опазване и управление, извън случаите по ал. 2 се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност по опазване на недвижимото културно наследство, със задължителното участие на лица, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН за съответната област и се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 10 от ЗКН, след становище от СЕСОНКЦ. Коментар: Заданията следва да се изготвят от специалистите на формираните (избраните) екипи за съответния обект, а за археологическите и художествените паметници от категория „национално значение“ и със специалистите, работили в предходни години по съответния обект, които да бъдат включени задължително и най-малко като консултанти. Голяма част от НКЦ имат в своите граници голям брой обекти извън ал.2 (особено архитектурно-строителни) и би било добра практика повече хора и институции да бъдат привлечени легитимно в процеса. С оглед на посоченото, с настоящия проект на постановление се създава нов раздел. Раздел I „Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“, в Глава трета „Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности, чрез който се въвежда задължително съдържание на задание за план за опазване и управление на недвижима културна ценност. Коментар: Предложението плановете за опазване и управление за отделни категории недвижими културни ценности да бъдат разработвани от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) е несъстоятелно. Предложението показва непознаване на същината на дейностите по създаването на един ПОУ. Създаването на ПОУ изисква комплексен интердисциплинарен екип, включващ голям брой специалисти извън НИНКН. Това предложение показва непознаване на експертните възможности и ограничения състав на този институт. ПОУ не само на НКЦ с категория „световно значение“, но и на всички останали обекти, следва да се разработват от работещите на тези обекти екипи, допълнени с необходимите за пълноценното изготвяне на ПОУ специалисти /архитекти, реставратори, изкуствоведи, археолози, конструктори, юристи, ландшафтни архитекти, икономисти и т. н. /, според спецификата на обекта. ПОУ трябва да бъде съобразен задължително с режимите за опазване, изготвени от НИНКН. Министърът на културата може да одобрява при сегашните условия 5-годишна програма за ПОУ, ако за нейното осъществяване са осигурени необходимите средства. За изработването на план за опазване и управление на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ следва да бъдат прилагани изискванията на Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, както и други съпътстващи ръководства на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) (чл. 6, ал. 2 от настоящото предложение за проекта на постановлението). Конкретните изисквания в тази връзка се съдържат в Оперативните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и са свързани с това съответната държава - страна по конвенцията да уведомява Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО за изработените проекти на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“, с оглед произнасяне от консултативните органи (параграфи 171 и 172 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство). Коментар: Изискванията за ПОУ на НКЦ с категория световно значение съществуват и преди приемането на последния ЗКН, но така и не са изготвени. Раздел II „Възлагане изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“ Чл. 9. (1) Планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, се възлагат и финансират от лицата по чл. 82, ал. 1 от ЗКН. (2) Възлагането на заданията и плановете за опазване и управление се извършва при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. Коментар: НЕ!!!! Това е недопустимо поради включването на критерия цена по ЗОП, който в случая не следва да е приложим. Тука водещия принцип е професионализма на екипа и познаването на проблемите на обекта. Освен това има противоречие – веднъж по ЗОП, а друг път на НИНКН. Как се разбира кога кой е случаят. Чл.10.(1) Проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност. В екипите по изготвяне на проекта на плана за опазване и управление на недвижима културна ценности задължително се включват специалисти в съответната област по консервация и реставрация на недвижими културни ценности, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН. Ръководител на екипа се избира от възложителя, в съответствие с целите, определени в заданието. Коментар: При обществена поръчка не е възможно възложителят да избира ръководител на екипа, както и самия екип, защото по този начин възложителят съдейства за въвеждането на корупционни схеми. (2) Проектите на планове за опазване и управление, когато се отнасят за археологически недвижими културни ценности или в обхвата им попадат такива, се изготвят с участие на археолози, които последно са извършили теренно археологическо проучване в границите на определената с предмета на плана територия към момента на изготвяне на плана. Коментар: Участието само на археолози, които последна са извършили проучване в границите на територията противоречи на факта, че в археологическите резервати са разположени серия от обекти, всеки със своя специфика и изследователи. Те задъжително трябва да участват в разработването на ПОУ. Посочването на последния работил на обекта археолог елиминира участието на експертите, нарушава изследователските им права, и предпоставя изпращането на удобен специалист в последния момент. . Чл. 11.(1) В случаите, когато министърът на културата възложи изработването на план за опазване и управление на НИНКН, проектът на план, преди неговото приемане, се съгласува по реда чл. 84, ал. 4 от ЗКН. (2) По мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които в този период се разработват от НИНКН. Коментар: Този член противоречи на по-горе посочения принцип на обществените поръчки, които от своя страна не са подходяща форма за изготвянето на ПОУ. Предложени са промени, свързани с процедурата на обществено обсъждане на изготвени планове за опазване и управление, с които се цели да бъдат отстранени съществуващи противоречия при прилагането на наредбата. Коментар: Общественото обсъждане е задължително. Предвиденото актуализиране и повторно съгласуване на задания за ПОУ, които са разработени и съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН е основателно. Налага ли се аналогична разпоредба по отношение на ПОУ, които към настоящия момент са в процес на разработване е под въпрос. Предвиждането на "актуализиране и повторно съгласуване на задания за ПОУ" е проява на нестабилност на нормативната база. 4. Целите, които се поставят с проекта на нормативен акт в Доклада – “да бъдат създадени условия, които да предпоставят повишаване на броя на разработените планове за опазване и управление. Коментар: Наредбата с нищо не предпоставя повишаване на броя на разработените ПОУ, тъй като не решава основните причини за сегашното състояние на проблема:а.Размиването на отговорностите,б.Административна безотговорност и некомпетентност,в.Зависимости от икономически интереси г. Липса на осигурени финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт,д. Липса на самостоятелна Агенция /институт за опазване на НКН, която последователно и независимо да прокарва тази политика Предложеният проект на акт не поражда необходимост от допълнителни разходи, трансфери и/или други плащания, които да бъдат одобрени, тъй като изпълнението му ще се реализира в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на културата за съответната година. Във връзка с посоченото е изготвена финансова обосновка съгласно образеца по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от УПМСНА. Коментар: Твърдението, че проектът на акта не поражда необходимост от допълнителни разходи е невярно. Изготвянето на ПОУ на всеки един обект изисква значителни суми, които е възможно да бъдат приблизително изчислени на базата на съществуващите нормативни документи за заплащане на отделните специалисти, формиращи екипът за изготвянето на ПОУ. Финансовата обезпеченост на ПОУ е много по-голяма от заплащане на специалистите, които ще го разработват. ПОУ представлява управление на дейностите по опазване, като се обосновават с последователност и приблизителна стойност на намесите, т.е. планиране на необходимите разходи за извършване на специализирани дейности по години в 20-годишен период. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт Постигането на целите, предлагани с разработените промени ще доведе до повишаване на активността на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности, което от своя страна ще доведе до предприемане на необходимите мерки, предвидени в законодателството за тяхното опазване. Коментар: Предложените промени с нищо не допринасят за активността на собствениците и ползвателите, като последните трябва да бъдат изключени като фактор в процеса на създаването на ПОУ, освен ако нямат вменено с договор задължение. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Не се приема. Към настоящия момент няма изработен и приет ПОУ. Предложените промени в нормативната уредба не изискват финансиране. С проекта се предлага чрез заданието да се определя структурата и съдържанието на плана, като съответно отпада приложението към наредбата. Териториалният обхват ще бъде посочен в заданието съобразно изискванията на закона. Предложената редакция е в съответствие със закона. Предложената редакция е в съответствие със закона. Функциите на НИНКН са определени в ЗКН. Не е формулирано предложение. 2. 3. С уважение: Мартин Стоянов Председател на Сдружение "Заедно за град Баня " С Т А Н О В И Щ Е от Сдружение „Заедно за град Баня“ Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (НКЦ). УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР, Сдружение „Заедно за град Баня“, като организация, ангажирана с опазването на местното културно и наследство, изразява сериозна загриженост относно предложените промени в Наредбата. Макар да споделяме мотивите за необходимост от „раздвижване“ на процеса по изготвяне на Планове за опазване и управление (ПОУ), считаме, че предложеният механизъм крие системни рискове. Нашите опасения са фокусирани върху следните три основни направления: 1. Риск от субективизъм при прилагането на т.н. „Гъвкав подход“ Въвеждането на възможност за адаптиране на структурата и съдържанието на ПОУ спрямо вида и категорията на обекта звучи прогресивно на хартия, но в административната ни реалност създава предпоставки за: • Административен произвол: Липсата на ясни, количествено измерими критерии за тази „гъвкавост“ прехвърля цялата отговорност върху субективната преценка на отделния експерт. • Непредвидимост за собствениците и гражданското общество: Когато правилата не са универсални, а се определят „случай по случай“, се губи прозрачността, правната сигурност и предвидимост. • Липса на контрол: Трудно би могло да се обжалва експертно решение за обхвата на даден план, тъй като то ще се базира на „дискреционна преценка“, а не на ясна законова рамка. 2. Финансов дефицит и кадрова необезпеченост на НИНКН В Доклада изрично е посочено, че не са предвидени допълнителни финансови средства и всичко ще се реализира в рамките на текущия бюджет на МК. Това е абсурдно, предвид факта, че: • НИНКН вече страда от хроничен дефицит на кадри и ниски нива на заплащане, което води до текучество на малкото останали специалисти. • Прехвърлянето на оперативната дейност по самото изготвяне на плановете (вместо само тяхното съгласуване) върху Института ще създаде предпоставки за блокиране на процеса, вместо да го оптимизира. • Без инвестиция в човешкия капитал, „гъвкавостта“ ще се изроди или в повърхностно претупване на работата, или в безкрайно забавяне на преписките. 3. Огромният обем на ретроактивната работа Проектът предвижда всички текущи или вече одобрени задания за ПОУ да бъдат актуализирани и повторно съгласувани по новия ред. Това е колосален обем административен труд, който: • Обезсмисля досегашните усилия и разходи на собственици и общини. • Ще блокира работата на НИНКН за месеци, а може би и за години напред, само за да се преразгледа вече свършена работа. • Създава реален риск от „правен вакуум“ за обекти, които са в процес на проектиране или реставрация. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Сдружение „Заедно за град Баня“ настоява за преразглеждане на предложените в проекта промени и широкото им обсъждане с всички страни пряко свързани с проблемите на опазването на недвижимото културно наследство в България. Вярваме, че опазването на паметниците на културата трябва да бъде споделена отговорност, подкрепена от работеща и ресурсно обезпечена администрация, а не прехвърляне на непосилни тежести върху една системно изтощавана система, доведена до прага на невъзможност да функционира. С уважение: Мартин Стоянов 15.03.2026 г. Председател на „Сдружение Заедно за град Баня“ Не се приема . Коментарите не съдържат конкретни предложения. В отговор на посоченото е необходимо да се посочи, че щатната численост на НИНКН е увеличена през 2024 г. с постановление на Министерския съвет. По отношение на актуализацията на съществуващи планове, статистиката показва, че до момента няма приети окончателно и действащи планове за опазване и управление на недвижими културни ценности.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т ПОСТАНОВЛЕНИЕ …………….. 2026 година за изменение и допълнение на Наредба за обхвата, структурата, съдържанието и методологията за изработване на плановете за опазване и управление на единичните или груповите недвижими културни ценности (Приета с Постановление № 45 на Министерския съвет от 2011 г., обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., изм. и доп., бр. 87 от 2012 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ П О С Т А Н О В И: § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1: а) създава се нова т. 1: „1.недвижими културни ценности с категория „световно значение“; б) досегашната т. 1 става т. 2; в) досегашната т. 2 става т. 3 и в нея тирето и думите „в срок 5 години от „предоставянето на статут“, се заличават. г) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея съюзът „и“ след думите „национално значение“, се заличава. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Плановете за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и за недвижими културни ценности, включени в Индикативната листа на Република България се възлагат и разработват приоритетно. 3. Създава се ал. 3: „(3) Плановете за опазване и управление за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и за недвижими културни ценности, включени в Индикативната листа на Република България се разработват в съответствие с изискванията, процедурите и сроковете, установени в Ръководните насоки за прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приети от ЮНЕСКО. § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1.В ал. 1 накрая се добавя „като по искане на възложителя и при необходимост могат да се включат и територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Плановете за опазване и управление имат задължително съдържание съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗКН. Към тях се прилагат и режимите на защитените територии по Закона за защитените територии и на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие, когато недвижимите културни ценности попадат в техните граници“. 2. В ал. 4 думите „общинските планове за развитие“ се заменят с „плановете за интегрирано развитие на общините“. 3. Създава се нова ал. 5: „(5) Всички планове за опазване и управление се съгласуват по реда на чл. 82, ал. 2, а плановете за опазване и управление по чл. 82, ал. 3, т. 1 от ЗКН се съгласуват по реда на чл. 82, ал. 4 от ЗКН, преди внасянето им за приемане от Министерския съвет.“ § 3. В чл. 5 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) Териториалният обхват и съдържанието на плана за опазване и управление се определят със заданието по чл. 8а.“ 2.Алинея 2 се изменя така: „(2) Когато по искане на възложителя и при необходимост са включени територии без статут на охранителна зона, но във връзка със защитената територия за опазване на недвижимото културно наследство, те се посочват в заданието по чл. 8б и за тях не се прилагат забраните и ограниченията, произтичащи от статута на недвижимата културна ценност.“ 3. Създава се ал. 3: „(3) В случаите, в които в териториалния обхват се включват горски територии, то за изпълнение на дейностите по опазване и управление на археологически недвижими културни ценности, осъществявани съгласно Закона за културното наследство, се провеждат и съответните процедури по реда на Закона за горите, допускащи извършването им.“ § 4. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. (1) Плановете за опазване и управление се разработват в съответствие със съдържанието на заданието съгласно чл. 8б. (2) За изработването на план за опазване и управление на недвижима културна ценност с категория „световно значение“ се прилагат изискванията на Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и други съпътстващи ръководства.“ § 5. Наименованието на Глава трета „Възлагане и приемане на плановете за опазване и управление“ се изменя така: „Глава трета Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности“. § 6. В глава трета „Възлагане и изготвяне на плановете за опазване и управление на недвижими културни ценности“ се създава Раздел I „Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности“, с чл. 8а - 8в. „Раздел I Задание за изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности Чл. 8а. (1) Изготвянето на план за опазване и управление на недвижима културна ценност се осъществява въз основа на задание. (2) Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) изготвя заданието за план за опазване и управление за недвижима културна ценност: 1. с категория „световно значение“, 2. включена в Индикативната листа на Република България; 3. археологическите резервати. (3) Ежегодно до 31 януари на календарната година, директорът на НИНКН подготвя и предлага на министъра на културата за одобрение годишна програма за изготвяне на заданията по ал. 2 през съответната календарна година. Годишната програма се публикува на интернет страницата на НИНКН и на интернет страницата на Министерството на културата. (4) Задание за недвижима културна ценност, което не е включено в годишната програмата по ал. 3, може да бъде изготвено по инициатива на задълженото по ЗКН лице, като в този случай възложителят задължително уведомява НИНКН, преди възлагане разработването на заданието. (5) Заданията по ал. 2 се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН - след становище от Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН. (6) Заданията за: 1. групови недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2, се възлагат от органа, който упражнява правото на стопанисване и управление. 2. единичните недвижими културни ценности с категория „национално значение“, извън посочените в ал. 2 се възлагат от собственика или кмета на общината, на чиято територия се намират. (7) Заданията за планове за опазване и управление, извън случаите по ал. 2 се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност по опазване на недвижимото културно наследство със задължителното участие на лица, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН за съответната област и се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 10 от ЗКН, след становище от СЕСОНКЦ. Чл. 8б. (1) Съдържанието на заданието се определя, като се вземе предвид категорията и класификацията на недвижимата културна ценност и нейните индивидуални характеристики и особености. Със заданието се формулират целите на конкретния план за опазване и управление. (2) Минималните изисквания за съдържание на плана за опазване и управление в заданието включват: 1.предмет на плана съобразно категорията и класификацията на недвижимата културна ценност и характеристиките на охранителната ѝ зона, нейната значимост, актуалното състояние, автентичност, интегритет, потенциал за развитие като културен, научен, образователен, социален и икономически ресурс; 2.съдържание на плана; 3.режимът за опазване на недвижимата културна ценност (териториалният обхват и предписания за опазване на недвижимата културна ценност и охранителната ѝ зона), специфичните правила и нормативи за територията съгласно съгласуван по реда на ЗКН, действащ устройствен план и приложимата нормативен уредба за опазване и управление; 4.специализирани консервационни и реставрационни дейности, които за групови недвижими културни ценности се опрделят с консервационен план; 5. стратегическа рамка (дългосрочна, средносрочна и краткосрочна програма за опазване на недвижимата културна ценност на територията - предмет на плана, приоритети мерки и дейности за постигане на целите, етапите и сроковете за изработване и очакваните резултати; 6. текстови и графични приложения; 7. организацията на управлението, която включва: а) органи на управление; б) източници на финансиране; в) срокове за изпълнение; г) отговорни институции; д) система за мониторинг и контрол; е) мерки за превенция на риска от съществуващи и/или потенциални заплахи; ж) партньорите и тяхното участие в процеса по прилагане на плана за опазване и управление. (3) При припокриване на териториален обхват на недвижими културни ценности, в едно задание могат да бъдат включени повече от една недвижима културна ценност, съответно повече от една охранителни зони. В тези случаи се изготвя план за опазване и управление за недвижимите културни ценности, включени в заданието, след предварителна становище от Министерството на културата. (4) За отдалечени териториално една от друга недвижими културни ценности в случаите на серийни недвижими културни ценности или културен ландшафт се изготвя един план за опазване и управление на недвижими културни ценности, включени в обхвата на заданието. Чл. 8в. (1) В съдържанието по чл. 8б, ал. 2, т. 2, задължително се включват: 1. за недвижими културни ценности с категория „световно значение“ – анализ на основните проблеми на опазването на недвижимата културна ценност, с оглед изпълнението на критериите за вписването ѝ и декларацията за изключителната световна стойност; 2. за недвижими културни ценности, включени в Индикативната листа за световното културно и природно наследство на Република България – анализ за съответствие с Ръководните насоки за прилагането на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство и баланса между опазването и перспективите за развитие, след получаване на предварителната оценка на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО и с оглед номинационното досие; 3.за недвижими културни ценности, които са археологически резерват в процес на проучване - обща програма за системно и дългосрочно археологическо проучване, с оглед опазването, консервацията, реставрацията, социализирането и управлението на ценността; 4. за други групови недвижими културни ценности, с категория „национално значение“, извън посочените в т. 1-3 - единен териториалноустройствен подход, съобразен със спецификите на ценностите и във връзка с опазването, реставрацията, социализирането и управлението им; 5. за единична недвижима културна ценност с категория „национално значение“ - анализ на проблемите на недвижимата културна ценност и на охранителната ѝ зона, с оглед нейното опазване и социализацията ѝ. (2) Централните и териториалните администрации на изпълнителната власт, притежаващи информация, необходима за изработването на заданието, са длъжни при поискване да предоставят информацията на възложителя в едномесечен срок.“ § 7. Досегашният раздел I „Възлагане на планове за опазване и управление“ става Раздел II „Възлагане на планове за опазване и управление“, с чл. 9-11 и се изменя така: Раздел II „Възлагане и изготвяне на планове за опазване и управление на недвижими културни цености“ Чл. 9. (1) Планове за опазване и управление на недвижимите културни ценности, се възлагат и финансират от лицата по чл. 82, ал. 1 от ЗКН при условията на действащото законодателство. (2) Плановете за опазване и управление се изготвят и приемат в срок до 5 години, след съгласуване на заданията по чл. 8а. Чл. 10. (1) Проектите на планове за опазване и управление на недвижими културни ценности се изготвят от научни и културни организации, висши училища, физически и юридически лица в сферата на тяхната компетентност. В екипите по изготвяне на проекта на плана за опазване и управление на недвижима културна ценности задължително се включват специалисти в съответната област по консервация и реставрация на недвижими културни ценности, вписани в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН. (2) Проектите на планове за опазване и управление, когато се отнасят за археологически недвижими културни ценности или в обхвата им попадат такива, се изготвят с участие на археолози, които са извършвали теренно археологическо проучване в границите на определената с предмета на плана територия към момента на изготвяне на плана. (3) В случай че не може да се приложи ал. 2 и в случай, че теренни археологически проучвания не са извършвани за дадената територията, при изработването на плана задължително участва археолог, вписан в регистъра по чл. 150, ал. 2 от ЗКН. Чл. 11. (1) В случаите, когато министърът на културата възложи изработването на план за опазване и управление на НИНКН, проектът на план, преди неговото приемане, се съгласува по реда чл. 84, ал. 4 от ЗКН. (2) По мотивирано предложение на директора на НИНКН, министърът на културата одобрява 5-годишна програма за планове за опазване и управление на недвижими културни ценности, които ще бъдат изготвени от НИНКН, при осигурено целево финансиране. § 8. Досегашният Раздел II „Обществено обсъждане“ става Раздел III „Обществено обсъждане“, с чл. 12-14. § 9. В чл. 13, ал. 1 се правят следните изменения: 1.Точка 1 се отменя. 2.Точка 2 се изменя така: „2. поставя съобщение на интернет страницата на Министерството на културата за срок от 30 дни, когато възложител е министърът на културата, а в останалите случаи съобщение се поставя на интернет страницата на възложителя.“ 3.Точка 3 се изменя така: „3. уведомява писмено заинтересуваните ведомства, научни и академични институции в срока по т. 2. 4.Точка 4 се изменя така: „4.води писмен протокол за проведеното обществено обсъждане, включително и за случаите когато се използва някоя от посочените в чл. 12, ал. 2 форми на участие на заинтересованите лица в производството“. § 10. В чл. 14 се правят следните изменения: 1.Точка 3 се изменя така: „3. изготвя справка за одобрените и неодобрените от възложителя бележки и препоръки.“ 2.Точка 4 се отменя. 3. Точка 5 се изменя така: „5.прилага протокола по чл. 13, ал. 1, т. 4 и становищата на заинтересованите лица по чл. 13, ал. 1, т. 3.“ § 11. Член 15 се изменя така: „Чл. 15. Проектите на планове за опазване и управление се приемат от органите по чл. 82, ал. 3 от ЗКН.“ § 12. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, 2 и 3 думите „Заданията и проектите “ се заменят с думата „Проектите“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Проектите на плановете за опазване и управление за обектите с категория „световно значение“ и за недвижимите културни ценности, вписани в Индикативната листа на Република България се внасят в Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО (ЦСН) за произнасяне от ЦСН и консултавините органи на Комитета за световно наследство преди внасянето им за съгласуване в Министерство на културата и приемане от Министерски съвет.“ 3.Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Отказът за съгласуване по ал. 1 е мотивиран и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 4.Досегашните ал. 5 и 6 се отменят. § 13. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думите „в три екземпляра, от които два на хартиен носител и един“ се заличават. б) точка 3 се изменя така: „3. справката по чл. 14, т.3 .” в) създава се т. 7: „7. становище на Обществения съвет за закрила на културното наследство по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗКН, когато възложител е кметът на общината.“ 2.В ал. 2 думите „и на хартиен“ се заличават. § 14. В чл. 19 се правят следните изменения: 1.Алинея 1 се изменя така: „(1) План за опазване и управление за недвижима културна ценност с категория „световно значение“, за недвижима културна ценност, вписана в Индикативната листа на Република България и за археологически резерват се разглежда на заседание на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН в 1-месечен срок от внасянето му в Министерството на културата.“ 2.В ал. 2 думите „60 дни“ се заменят с „30 дни“, а след „Специализирания експертен съвет“ се добвя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 3.В ал. 4 думите „двумесечен“ се заменят с „двуседмичен“. § 15. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1.В ал. 1 след думите „Специализирания експертен съвет“, в изречение първо и след думите„Специализираният експертен съвет“, в изречение второ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 2.В ал. 2 след думите „Специализирания експертен съвет“ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 3. В ал. 3 след думите „Специализирания експертен съвет“ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“, а думата „утвърждава“ се заменя с „одобрява“. 4. В ал. 4 думата „утвърждаването“ се заменя с „одобряването“, а думите „по ал. 3“ се заменят с „от заседанието на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. § 16. В чл. 21, ал. 1 се изменя така: „(1) План за опазване и управление за групова недвижима културна ценност с национално значение и за единична недвижима културна ценност с национално значение в случаите, когато се отдава на концесия, се разглеждат на задедание на Специализирания експертен съвет по чл. 64, ал. 2 ЗКН, в тримесечен срок от внасянето му в Министерството на културата.“ § 17. В чл. 22 се правят следните изменения: 1.В ал. 1, в текстът преди т. 1 след думите „Специализирания експертен съвет“, в изречение първо и след думите„Специализираният експертен съвет“, в изречение второ се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. 2.В ал. 2 след думите„Специализираният експертен съвет“, се добавя „по чл. 64, ал. 2 от ЗКН“. § 18. Член 23 се отменя. § 19. Член 24 се отменя. § 20. В чл. 27 се създава т. 4: „4. констатирани са слабости и недостатъци въз основа на оценка на резултатите от провежданите мониторинг и контрол.” § 21. В чл. 29, ал. 1 се изменя така: „(1) Измененията на плановете за опазване и управление се възлагат от органите и лицата по чл. 82, ал. 1 от ЗКН и се приемат по реда на глава четвърта на настоящата наредба.“ § 22. В чл. 31, ал. 2 се изменя така: „(2) Актуализираните петгодишни програми се приемат от органа на управление след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН или по реда на чл. 84, ал. 4 от ЗКН, когато изпълнител е НИНКН.“ § 23. В чл. 32 думите „въз основа на становище на експертния консултативен съвет по чл. 31, ал. 2“ се заличават. § 24. Приложението към чл. 6, ал. 1 се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 25. (1) Задания за планове за опазване и управление, които са разработени и съгласувани по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН се актуализират в съответствие с разпоредбите на настоящата наредба и подлежат на повторно съгласуване по реда, предвиден в ЗКН и тази наредба, с изключение на тези, за които е стартирала процедура по приемане на плана за опазване и управление. (2) Задания и планове за опазване и управление, които са в процес на разработване до влизане в сила на настоящата наредба се довършват и приемат по реда на настоящата наредба. § 26. Постановлението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ ГЮРОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: МАРИЯ ТОМОВА