към чл. 7, ал. 1 Система за мониторинг Глава А I. Мониторинг при говеда 1. Мониторингът на говеда се извършва съгласно лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 3.1, буква “б”. 2. Мониторинг при говеда, предназначени за клане и човешка консумация: 2.1. всички говеда на възраст над 24 месеца, предназначени за неотложно клане, се изследват за наличие на СЕГ; 2.2. всички говеда на възраст над 30 месеца, предназначени за редовно клане и човешка консумация, се изследват за наличие на СЕГ; 2.3. всички говеда на възраст над 24 месеца, при които е констатирано, че са болни при извършване на предкланичния преглед съгласно изискванията, посочени в наредба на министъра на земеделието и горите по чл. 59, ал. 2 ЗВД, да са изследвани за СЕГ, с изключение на животни без клинични признаци на заболяване, които са убити за целите на ликвидиране на заразна болест; 2.4. всички говеда на възраст над 30 месеца, които се колят в рамките на ликвидиране на болест и са преминали предкланичен преглед, по реда, посочен в наредба на министъра на земеделието и горите. 3. Мониторинг на говеда, които не са заклани за човешка консумация: 3.1. говеда на възраст над 24 месеца, които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, да са изследвани за СЕГ; 3.2. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши по изключение изискването по т. 3.1 да не се прилага за отдалечени райони с ниска популация, в които не е организирано събирането на умрели животни; 3.3. в случаите по т. 3.2 НВМС информира Европейската комисия и представя списък на районите, в които се прилага изключението; изключението не трябва да обхваща повече от 10 % от популацията на говеда в Република България. 4. Мониторинг на други животни В допълнение към изследванията, посочени в т. 2 и 3, могат да се изследват други животни от рода на говедата, внесени в страната от страни с “местни” случаи на спонгиформна енцефалопатия, или такива, за които се предполага, че са консумирали фуражи, съдържащи протеин от преживни животни, или са поколение на заразени от СЕГ женски животни. 5. Мерки, които се предприемат след изследването: 5.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за СЕГ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от изследването; 5.2. изискването по т. 5.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от закланото говедо да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от изследването; 5.3. всички части от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, да бъдат задържани под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с “бърз тест”, освен ако не е унищожено съгласно чл. 19; 5.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от “бързия тест”, вкл. и кожата, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 19, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III; 5.5. когато едно животно е заклано за човешка консумация и е получен положителен резултат от “бързия тест”, то и трупът на животното, което го е предшествало по реда на кланичната линия, и труповете на две животни, последвали го при клането, трябва да бъдат унищожени съгласно чл. 19; 5.6. изискването по т. 5.5 не е задължително, когато в кланицата има система за предпазване от кръстосано заразяване. II. Мониторинг на овце и кози 1. Мониторингът при овце и кози се извършва чрез лабораторните методи, посочени в приложение № 3, т. 4.1, 4.2 и 4.3. 2. Мониторинг на овце, заклани за човешка консумация Когато популацията от полово зрели и заплождани овце надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 10 000 овце, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. Мониторинг на кози, заклани за човешка консумация Тъй като популацията от полово зрели и заплождани кози в страната не надвишава 750 000, се изследва минимална годишна проба от 3000 кози, заклани за човешка консумация. Животните трябва да са на възраст над 18 месеца или да имат два постоянно израсли резеца, пробили венеца. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. 3. Мониторинг при овце и кози, които не са заклани за човешка консумация Овце и кози, които са над 18-месечна възраст или имат повече от два резеца, пробили венеца, и които са умрели или убити, но не са убити за целите за ликвидиране на заразна болест; не са заклани за човешка консумация, се изследват в съответствие с размера на пробата, посочен в таблиците. Пробата трябва да е представителна за всеки регион и сезон. Подборът на пробите се извършва по такъв начин, че да се избегне свръхпредставяне на която и да било група животни по отношение на произход, възраст, порода, производствен вид или която и да било друга особеност. Възрастта на животните се определя въз основа на озъбяването, на видими признаци на зрялост или друга надеждна информация. По възможност се избягва многократното вземане на проби от едно и също стадо. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да въведе система за проверка, с която да се гарантира, че се взимат проби от всички животни. Брой на полово зрелите Минимален брой проби и заплождани женски овце от умрели овце в страната > 750 000 10 000 100 000 - 750 000 1500 40 000 - 100 000 500 < 40 000 100 Минималният брой изследвани проби при 10 000, 1500, 500 и 100 животни се определя така, че да гарантира откриването на съответно 0,03 %, 0,2 %, 0,6 % и 3 % разпростанение на заболяването с 95 % достоверност. Брой на полово зрелите Минимален брой проби и заплождани кози от умрели кози в страната > 750 000 10 000 250 000 - 750 000 3000 40 000 - 250 000 1000 < 40 000 100 % до 200 Минималният брой изследвани проби при 10 000, 3000, 1000 и 200 животни се определя така, че да гарантира откриването на съответно 0,03 %, 0,1 %, 0,3 % и 1,5 % разпростанение на заболяването с 95 % достоверност. 4. Мониторинг при заразени стада Овце и кози над 12 месеца, които имат постоянно израсъл резец, пробил венеца, и са убити за целите на ликвидиране на заразяване от ТСЕ, се изследват на базата на селекция на случайни проби съгласно броя им, посочен в таблицата: Брой убити животни Минимален брой проби над 12 месеца за изследване (*1) 70 или по-малко всички животни 80 68 90 73 100 78 120 86 140 92 160 97 180 101 200 105 250 112 300 117 350 121 400 124 450 127 500 или повече 150 (*1) Размерът на пробите се пресмята така, че да гарантира 95 % сигурност при включване на поне една положителна проба, когато заболяването има минимално преобладаване от 2 % в популацията от животни, които подлежат на изследване. 5. Мониторинг на други животни В допълнение към мониторинговата програма, посочена в т. 2, 3 и 4, може да се извърши изследване на: 5.1. животни, използвани за добив на мляко; 5.2. произхождащи от страни с местни случаи от ТСЕ; 5.3. които са консумирали потенциално заразени храни; 5.4. родени от майки, заразени с ТСЕ. 6. Мерки, които се предприемат след изследването: 6.1. когато едно животно е заклано за човешка консумация и се изследва за ТСЕ, здравната марка не се сваля от трупа до излизане на отрицателен резултат от “бързия тест”; 6.2. изискването по т. 6.1 може да не се приложи само когато в кланицата има официална система, която не позволява нито една част от трупа на закланото животно да напусне кланицата, докато не излезе отрицателен резултат от “бързия тест”; 6.3. всички части от тялото на изследваното животно, вкл. и кожата, се задържат под официален контрол, докато не се получи отрицателен резултат от изследването с “бърз тест”, освен ако не е унищожено съгласно чл. 19 и 20; 6.4. всичките части от тялото на животни с положителен резултат от “бързия тест”, вкл. и кожата, се унищожават съгласно чл. 19 и 20, с изключение на материала, който трябва да се запази за архива съгласно глава Б, раздел III. 7. Определяне на генотипа: 7.1. Прион протеиновият генотип се определя при всеки положителен случай за ТСЕ в овце. Във всеки случай, когато е определен устойчив генотип (овце, които имат и в двете алели закодирани - аланин при кодон 136, арганин и при двете алели на кодон 154 и 171), незабавно се информира Европейската комисия. Ако има възможност, се извършва типизиране на щама, а ако не може да се извърши типизиране, стадото се подлага на разширена мониторингова програма за ТСЕ с цел да се открият други случаи и да се типизира щамът. 7.2. Освен животните, чийто генотип е определен съгласно разпоредбите на т. 7.1, се определя и прион протеиновият генотип на проба от овце. Поради това, че Република България има популация от възрастни овце над 750 000, тази проба трябва да се състои от най-малко 600 животни. Пробите могат да се вземат от животни, заклани за човешка консумация, от животни, умрели във фермата, или от живи животни. Пробата трябва да бъде представителна за цялата популация овце. 8. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да е извършила програма за надзор на генотипа на всяка местна порода овце или порода, която представлява значителна част от популацията на овце в страната. Програмата за надзор се извършва на основание на определението по т. 8 и съгласно параметрите в т. 10. 9. Алелите се определят по отношение на аминокиселините, които са кодирани при кодон 136, 154 и 171 на прион протеиновия ген. 9.1. Всяка алела се означава с трибуквен код, който е посочен в таблицата: Алели Кодирана аминокиселина на позиция 136 154 171 ARR Аланин Аргинин Аргинин AHQ Аланин Хистидин Глутамин ARH Аланин Аргинин Хистидин ARQ Аланин Аргинин Глутамин VRQ Валин Аргинин Глутамин 9.2. Генотипът се определя като комбинация на двете алели. Когато не е възможно да се направи разлика между ARQ и ARH алелите, се използва събирателно условие за описване на тези две алели. 10. Стадо с високо селекционно качество е: 10.1. стадо, което е съставено от чистопородни овце и кози; или 10.2. всяко стадо от овце, което е определено като особено важно за търговските цели или за развъждане на чистопородни овце и което е включено в този надзор; кочовете, използвани за изкуствено осеменяване в същото стадо, трябва да са включени в програмата, но не се изисква в програмата да бъдат включени кочове, чието поколение се използва за търговски цели. 11. Параметри за надзор на овчите стада с високи селекционни качества съгласно изискванията на програмата: 11.1. пробите трябва да се извършват в стада с високи селекционни качества; 11.2. изследват се най-малко 50 броя проби от всяка отглеждана порода; 11.3. вземат се проби от всички породи, които се отглеждат на територията на страната; 11.4. когато пробите по т. 11.2 и 11.3 показват, че в дадена порода няма животни, при които двете алели са ARR/ARR, породата подлежи на по-задълбочено изследване. Глава Б I. Информация, която се представя от НВМС в доклад до Европейската комисия 1. Брой на животните от възприемчивите видове, поставени под ограничения за придвижване поради съмнение за наличие на ТСЕ. 2. Брой на животните по т. 1, изследвани лабораторно, и резултат от това изследване. 3. Брой на стадата, където има подозрителни случаи при овце и кози. 4. Оценката за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел I, т. 3. 5. Брой на говедата от всяка субпопулация съгласно глава А, раздел I, т. 2, 3 и 4, изследвани за СЕГ, и резултат от изследването. 6. Оценка на субпопулацията, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 2 и 3, от които се подбират проби за изследване. 7. Брой на овцете и козите и изследваните стада за всяка субпопулация, отнасяща се до глава А, раздел II, т. 1 - 4, метод на изследване и резултат от изследването. 8. Брой, възрастово разпределение и географско разположение на животните, болни от СЕГ и скрейпи, страна на произход, ако произхождат от друга страна, година и ако е възможно, месец на раждане на животните, болни от СЕГ. 9. Животни, различни от говеда, овце и кози, за които е потвърдено, че са болни от ТСЕ. 10. Извършената програма за надзор на генотипа по глава А, раздел II, т. 7. II. Представяне на информацията на Европейската комисия Информацията пред Европейската комисия се представя под формата на таблица, която съдържа най-малко информацията от раздел I. III. Документация и архив 1. Националната ветеринарномедицинска служба съхранява 7 години документацията и архивите със: 1.1. броя и вида на животните, поставени под ограничение за придвижване; 1.2. броя и резултатите от клиничните и епизоотичните изследвания; 1.3. броя и резултатите от лабораторните изследвания; 1.4. броя, идентичността и произхода на животните, изследвани в рамките на мониторинговите програми, съгласно глава А; 1.5. генотипа на прионовия протеин при овце, болни от ТСЕ; 1.6. възрастта и клиничните симптоми на всяко изследвано животно при изследване на хронично слабеещи овце и кози. 2. Лабораторните изследвания, лабораторните книги, парафиновите блокчета и снимките от изследванията по метода Western blots се съхраняват 7 години.