(1) Критичните контролни точки, които определят степента на топлинна обработка, прилагана в процесите, се определят за всеки метод на преработка, посочен в приложение № 1, като за критичните контролни точки се определят най-малко следните критични граници:
- 1. размерът на частиците суровина;
- 2. температурата, която трябва да бъде достигната при термичната преработка;
- 3. налягането, което се прилага върху суровината, когато е приложимо;
- 4. продължителността на термичната преработка или скоростта на подаване при непрекъсната система.
(2) Критичните контролни точки се включват в технологичната документация на процеса.
(3) В случаите на непрекъснат мониторинг на процеса се използват калибрирани уреди за измерване.
(4) Записите от мониторинга на ККТ и от калибрирането на уредите се съхраняват за период най-малко две години.
(5) Материали, за които няма доказателства по ал. 4, че са преминали специфична термична обработка, преминават отново термична обработка или се събират и преработват.
(6) Взетите проби от крайния продукт по време на съхранението му или при напускане на преработвателното предприятие следва да отговарят на показателите, посочени в приложение № 1, метод 7.
(7)(Изм. - ДВ, бр. 100 от 2007 г.) Неизползваните преработени продукти се маркират и се:
- 1. обезвреждат като отпадък чрез изгаряне или съвместно изгаряне в инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне;
- 2. обезвреждат на депо за отпадъци;
- 3. преработват в предприятие за производство на биогаз или компост.