(1) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема, ако чрез изолирането на Микобактериум бовис (M.bovis) при лабораторно изследване се потвърди наличието на туберкулоза.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба отнема статута, ако:
- 1. не са спазени изискванията по чл. 28;
- 2. са открити типични изменения за туберкулоза при следкланичен преглед;
- 3. епизоотологичното проучване доказва наличие на заразяване;
- 4. е необходимо с цел контролиране на туберкулозата по говедата.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба проследява и проверява всяко стадо, за което се счита, че е заразено.
(4) Статутът на официално свободен от туберкулоза животновъден обект се отнема до извършване на механично почистване и дезинфекция на помещенията и съдовете и всички животни, по-възрастни от 6 седмици, реагират отрицателно на две последователни изследвания за туберкулоза, като първото се извършва най-малко 60 дни, а второто най-малко 4 месеца и не повече от 12 месеца след отстраняване на последното положително реагирало животно.