(1) Статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се преустановява от НВМС, ако:
- 1. не се изпълняват изискванията по чл. 33;
- 2. в резултат на лабораторни изследвания или по клинични признаци възникне съмнение, че едно или повече животни са заразени;
- 3. резултатите от лабораторните изследвания или епизоотичните проучвания потвърдят, че в животновъдния обект има заразяване от бруцелоза.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 статутът на свободен от бруцелоза животновъден обект се възстановява, ако:
- 1. животните, за които има съмнение, че са заразени, се заколят и се извършат две изследвания чрез реакция серумаглутинация на всички животни над 12-месечна възраст и титърът е по-малък от 30 IU аглутинация за ml; първото изследване се извършва най-малко 30 дни след отстраняване на съмнителните за заразяване животни, а второто - най-малко 60 дни по-късно;
- 2. изолираните животни, за които има съмнение, че са заразени: а) при изследване със серумаглутинационния тест резултатът е по-малко от 30 IU аглутинация за ml или е получен отрицателен резултат от РСК; б) получен е отрицателен резултат за бруцелоза при изследване с други одобрени тестовете.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 изолираните животни могат да се въведат отново в обекта.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 статутът на свободен от бруцелоза обект се възстановява, ако всички говеда в обекта са заклани или са изследвани последователно два пъти всички животни на възраст над 12 месеца и са показали отрицателен резултат.
(5) Изследванията по ал. 4 се извършват през 60-дневен интервал, като първото се извърши не по-рано от 30 дни след отстраняване на положителните животни, а в случай че се касае за говеда, които са били бременни по време на заразяването, последното изследване се извършва най-малко 21 дни след отелването на последното животно, бременно по време на заразяването.
(6) Статутът се отнема и възстановява от НВМС по реда на чл. 29, ал. 8 - 10.