(1) Република България или регион от нея, обявен за официално свободен от ЕЛГ, запазва статута си, ако:
- 1. всички животни, които са заклани, преминават през кланичен месопреглед, при което всички открити тумори, които биха могли да са причинени от вируса на ЕЛГ, са изпратени за лабораторно изследване;
- 2. всички животни, които са реагирали положително на изследванията за ЕЛГ, са заклани и животновъдните обекти, от които те произхождат, са поставени под ограничения до възстановяване на статута им;
- 3. всички животни на възраст над 24 месеца се изследват веднъж през първите 5 години след получаване на статута за официално свободна територия от ЕЛГ или през първите 5 години след получаване на този статут с достоверност 99 %, че по-малко от 0,2 % от стадата са заразени;
- 4. през последните 3 години не е имало нито един случай на ЕЛГ в едно стадо от 10 000 животни и НВМС всяка година извършва серологично изследване на 1 % от всички говеда над 12-месечна възраст в случайно избрани животновъдни обекти.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на ЕЛГ, появили се в отделните региони.
(3) Статутът на Република България или на регион от нея на официално свободна от ЕЛГ се отменя, ако в резултат на изследванията за ЕЛГ по ал. 1 се открият данни за промяна на ситуацията по отношение на ЕЛГ.