(1) Република България или част от нея, призната за официално свободна от бруцелоза, запазва своя статут, ако:
- 1. се спазват изискванията по чл. 42, т. 1 и 2 и задължително всички случаи на аборти, съмнителни за бруцелоза, се обявяват и изследват;
- 2. всяка година за първите 5 години след обявяването на съответната територия за свободна от бруцелоза всички говеда на възраст над 24 месеца и не по-малко от 20 % от стадата се изследват чрез серологично изследване, а в случай на стада, предназначени за добив на мляко - чрез млечни проби;
- 3. за всяко говедо, за което се появи съмнение, че е заразено от бруцелоза, се информира НВМС и то се подлага на официални епизоотични проучвания и изследвания за бруцелоза най-малко чрез две серологични изследвания, включително РСК и микробиологични изследвания.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 до получаване на отрицателен резултат от изследването временно се отнема статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект, в който се намира говедото, и на обекта, епизоотично свързан с него.
(3) В случай че огнището от бруцелоза се разшири, всички говеда задължително се изколват. Животните от останалите възприемчиви видове подлежат на подходящо изследване, а помещенията и инвентарът се почистват и дезинфекцират.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за всички случаи на бруцелоза.