Актът не е в сила от 24 март 2008 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — здравните изисквания към говеда и свине при придвижване и транспортиране между Република България и държавите членки, здравният статус на районите и обектите и допълнителните гаранции — е уредена изцяло наново с Наредба № 5 от 10 март 2008 г. (ДВ, бр. 31 от 2008 г., в сила от 24.03.2008 г.), която възпроизвежда и доразвива целия предмет на Наредба № 48 от 2006 г., включително сертифицирането по приложение № 1, събирателните центрове и системата за надзор, поради което двете не могат да се прилагат едновременно. Нито един от обнародваните след това текстове не изменя и не отменя тази наредба — всички сочени актове засягат други актове, обнародвани в ДВ, бр. 48 от 2006 г. (постановления № 125, № 132 и № 137 на Министерския съвет). Впоследствие материята е преуредена с Наредба № 4 от 8 март 2010 г. (ДВ, бр. 23 от 2010 г.), която е действащата уредба. Актът на негово място: Наредба № 5 от 10 март 2008 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и системите за надзор. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Последна промяна
ДВ, бр. 48 от 2006 г.
В сила от
16 юни 2006 г.
Последна редакция· в сила от 16.06.2006 · без изменения оттогава
(1) Статутът на официално свободен от бруцелоза животновъден обект се отнема, ако в резултат на лабораторни тестове или епидемиологични изследвания се потвърди наличието на инфекция от бруцелоза в него.
(2) Статутът на животновъдния обект не се възстановява, докато всички говеда, които в момента на заразяването са били в него, не бъдат заклани, или всички говеда, по-възрастни от 12 месеца, се изследват и покажат отрицателни резултати за бруцелоза на две последователни изследвания през интервал 60 дни, като първото се извършва най-малко 30 дни след отстраняването на положително реагиралото животно.
(3) При женски животни, които са били бременни по време на възникване на заразяването, второто изследване по ал. 2 се извършва най-малко 21 дни след като последното бременно животно от животновъдния обект се е отелило.
История на промените
16 юни 2006 г.обн ДВ, бр. 48 от 2006 г. · материалът