към чл. 17 Методи за анализ на състава на казеини и казеинати, годни за консумация от човека I. Общи положения 1. Подготовка на пробата за анализ 1.1. Общи указания 1.1.1. Масата на пробата за лабораторен анализ трябва да е не по-малко от 200 g. 1.2. Подготовка на пробата в лабораторията 1.2.1. Размесват се и се раздробяват напълно всички бучки, като съдът се разклаща и обръща многократно. Ако е необходимо, това се извършва след прехвърляне на цялата проба в херметично затворен съд с достатъчна вместимост, два пъти по-голяма от обема на пробата. 1.2.2. Прехвърлят се около 50 g от добре разбърканата проба (т. 1.2.1) в лабораторното сито (т. 3.3). 1.2.3. Ако тази порция от 50 g премине изцяло или частично (поне 95 на сто от масата) през ситото (т. 3.3), тя се използва за определяне на пробата по начина, посочен в т. 1.2.1. 1.2.4. Когато порция от 50 g не може да премине през ситото по начина, посочен в т. 1.2.3, тя предварително се смила в мелница за смилане на казеин (т. 3.4). Смляната по този начин проба се прехвърля незабавно в херметично затварящ се съд с достатъчна вместимост, два пъти по-голяма от обема на пробата, и се разбърква енергично, като съдът се разклаща и обръща многократно. По време на подготовката трябва да се вземат всички предпазни мерки относно промяната в съдържанието на влага в продукта. 1.2.5. След приготвянето на пробата за изпитване анализът трябва да се извърши във възможно най-кратък срок. 1.3. Съхраняване 1.3.1. Пробата се съхранява в херметично затворен и непропускащ влага съд. 2. Реактиви 2.1. Вода 2.1.1. Водата, използвана за разтваряне, разреждане или измиване, трябва да е дестилирана или деминерализирана вода с еквивалентна чистота. 2.1.2. Винаги, когато става въпрос за “разтваряне” или “разреждане” без допълнителни указания, трябва да се разбира “разтваряне във вода” или “разреждане с вода”. 2.2. Химикали 2.2.1. Всички използвани химикали трябва да са реактиви с квалификация “чист за анализи” (“ч.з.а.”), освен ако е упоменато друго. 3. Апаратура 3.1. Списък на използваната апаратура 3.1.1. Списъкът на апаратурата включва само апаратура за специализирана употреба и апаратура с конкретна спецификация. 3.2. Аналитична везна 3.2.1. Аналитичната везна трябва да е с точност на измерване не по-малко от 0,1 mg. 3.3. Лабораторно сито 3.3.1. Използваните лабораторни сита трябва да са с капак и с диаметър 200 mm, да са изработени от телен плат с номинален размер на отворите 500 mm. Разрешените размери на отворите и диаметрите на телта са съгласно БДС ISO 3310-1 Сита лабораторни. Технически изисквания и изпитване. Част 1: Сита лабораторни от метална телена тъкан. 3.3.2. Ситата трябва да са снабдени със събирателен съд (колектор). 3.4. Мелница за смилане на казеин 3.4.1. Ако се налага смилане на лабораторната проба (т. 1.2.4) без производство на прекомерна топлина и без загуба или абсорбция на влага, не трябва да се използва чукова трошачка. 4. Изразяване на резултатите 4.1. Резултати 4.1.1. Посоченият в аналитичния протокол резултат трябва да е средната стойност, получена от стойностите на двата анализа, които отговарят на критерия за повторяемост на метода. 4.2. Изчисляване в проценти 4.2.1. Резултатът трябва да се изчисли като процент от масата на пробата освен в случаите, когато е указано друго. 5. Протокол от изпитване 5.1. В протокола от изпитване се посочват: използваният метод, получените резултати, всички подробности относно начина на работа, неспецифицирани в метода за анализ, или такива по избор, както и условията, които може да са повлияли на получените резултати. 5.2. Протоколът от изпитването трябва да съдържа цялата информация за идентифициране на пробата. II. Определяне съдържанието на влага 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на влага в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати. 2. Определение “Съдържание на влага в казеини и казеинати” е загубата на маса, както е определено в специфицирания метод. 3. Принцип на работа Остатъчната маса на пробата се определя след изсушаване в сушилня при атмосферно налягане и температура 102°С ± 1°С до постоянна маса. Загубата на маса се изчислява като процент от масата на пробата. 4. Апаратура 4.1. Аналитична везна 4.2. Тигли с плоско дъно от некорозиращ при условията на изпитването материал, като никел, алуминий, неръждаема стомана или стъкло. Тиглите трябва да са снабдени с капаци, които се затварят плътно, но могат да бъдат отворeни лесно. Подходящите размери са: диаметър от 60 до 80 mm и дълбочина около 25 mm. 4.3. Сушилня при атмосферно налягане с добра вентилация, термостатично регулирана при 102°С ± 1°С. Температурата трябва да е равномерна в цялата сушилня. 4.4. Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за водно съдържание или еквивалентен изсушител. 4.5. Подходящ инструмент за манипулиране с тигли като лабораторни щипци. 5. Начин на работа 5.1. Подготовка на пробата за изпитване - както е описано в раздел I, т. 1.2. 5.2. Подготовка на съда 5.2.1. Съдът (без да се покрива) и капакът му (т. 4.2) се загряват в сушилня, термостатично регулирана при 102°С ± 1°С, най-малко за 1 h. 5.2.2. Съдът се затваря и се поставя в ексикатор (т. 4.4), охлажда се до стайна температура и се претегля с точност до 0,1 mg (m0). 5.3. Порция за изпитване 5.3.1. Поставят се от 3 до 5 g от пробата (т. 5.1) в тигела, който се покрива с капака и се измерва с точност до 0,1 mg (m1). 5.4. Отчитане на пробата 5.4.1. Тигелът се отваря и се поставя заедно с капака му в сушилнята (т. 4.3) при температура 102°С ± 1°С за 4 h. 5.4.2. Тигелът се затваря, поставя се в ексикатора, охлажда се до стайна температура и се претегля с точност до 0,1 mg. 5.4.3. Тигелът се отваря и се загрява заедно с капака в сушилнята за 1 h. Повтаря се процесът от т. 5.4.2. 5.4.4. Ако масата, получена при процеса по т. 5.4.3, е по-малка с 1 mg от масата, получена при процеса по т. 5.4.2, процесът по т. 5.4.3 се повтаря. 5.4.4.1. При поява на покачване на масата за изчисленията (т. 6.1) се използва най-малката. 5.4.4.2. Крайната записана маса трябва да е m2 (g). 5.4.4.3. Времето за изсушаване трябва да е не повече от 6 h. 6. Изразяване на резултатите 6.1. Метод на изчисляване 6.1.1. Загубата на маса при сушенето на пробата, изразена като процент от масата, се изчислява, както следва: m1 - m2 100 x –––––– , m1 - m0 където: m0 е масата в g на тигела и капака му след процеса по т. 5.2; m1 - масата в g на тигела, капака му и пробата преди изсушаване (процес от т. 5.3); m2 - масата в g на тигела, капака и пробата след изсушаване (процес от т. 5.4.3 или т. 4.4). 6.1.2. Загубата при сушенето се изчислява с точност до 0,01 на сто. 6.2. Повторяемост 6.2.1. Разликата в резултатите между два анализа, проведени едновременно или в бърза последователност на една и съща проба от един и същ лаборант, не трябва да превишава 0,1 g влага на 100 g продукт. 6.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите. III. Определяне съдържанието на белтък 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя белтъчното съдържание в кисели казеини, сирищни казеини и казеинати. Изключват се съдържащите амониев казеинат или други амониеви или азотни небелтъчни съединения. 2. Определение “Съдържание на белтък” е съдържанието на азот, както е определено със специфицирания метод, умножено по 6,38 и изразено като процент от масата. 3. Принцип на работа Изпитвателната порция се смила със смес от калиев сулфат и сярна киселина в присъствието на меден (II) сулфат като катализатор за превръщане азота на органичните съставки в амонячен азот. Амонякът се дестилира и абсорбира в разтвор на борна киселина, след което се титрира със стандартен разтвор на солна киселина. Азотното съдържание се превръща в белтъчно съдържание чрез умножаване по 6,38. 4. Реактиви 4.1. Концентрирана сярна киселина, S2O 1,84 g/ml. 4.2. Безводен калиев сулфат (К2SO4). 4.3. Меден (II) сулфат пентахидрат (Cu2SO45H2O). 4.4. Захароза (С12H22O11). 4.5. Борна киселина - разтвор 40 g/l. 4.6. Натриев хидроксид, концентриран воден разтвор 30 на сто (m/m), свободен от карбонати. 4.7. Солна киселина - 0,1 mol/l. 4.8. Смесен индикатор. Смесват се равни части разтвор с концентрация 2 g/l метилeново червено в минимум 95 на сто (v/v) етанол и разтвор с концентрация 1 g/l метиленово синьо в минимум 95 на сто (v/v) етанол. 5. Апаратура 5.1. Аналитична везна. 5.2. Келдалова колба с вместимост 500 ml. 5.3. Устройство за поддържане на келдаловата колба (т. 5.2) в наклонено положение с нагревателен уред, който не загрява частта от колбата, намираща се над повърхността на течността. 5.4. Кондензатор с права вътрешна тръба. 5.5. Отвеждаща тръба с предпазно разширение, свързана с долния край на кондензатора (т. 5.4) с помощта на стъклен шлиф или гумена тръба. Ако се използва гумена тръба, стъклените краища трябва да са близо един до друг. 5.6. Разпръскваща глава (дюза), свързана с келдаловата колба (т. 5.2) и с кондензатора (т. 5.4) чрез мека, плътно прилепваща гума или друга подходяща запушалка. 5.7. Ерленмайерова колба с вместимост 500 ml. 5.8. Градуирани цилиндри с вместимост от 50 ml и 100 ml. 5.9. Бюрета с вместимост 50 ml, градуирана през 0,1 ml. 5.10. Помагала за варене: 5.10.1. За смилане: малки парчета твърд порцелан или стъклени перли. 5.10.2. За дестилация: прясно закалени парчета пемза. 6. Начин на работа 6.1. Подготовка на пробата за изпитване - както е описано в раздел I, т. 1.2. 6.2. Изпитване за наличие на амонячен азот. 6.2.1. При съмнение за наличие на амониев казеинат или на други амониеви съединения се извършва следното изпитване: към 1 g от пробата се добавят 10 ml вода и 100 mg магнезиев окис в малка ерленмайерова колба. Остъргва се цялото количество от сместа, полепнало по стените, и колбата се затваря с коркова запушалка, като между запушалката и гърлото на колбата се поставя навлажнена лента от червена лакмусова хартия. Колбата се разклаща внимателно и се поставя на водна баня при температура от 60 до 65°C. Ако до 15 min лакмусовата хартия се оцвети в синьо, налице е амоняк и в такъв случай методът е неприложим (т. 1). 6.3. Празна проба 6.3.1. Едновременно с определянето на азотното съдържание в пробата се провежда и т. нар. празна проба, като се използват 0,5 g захароза (т. 4.4), същата апаратура, същите количества от всички реактиви, както и същата процедура, описана в т. 6.5. Ако при титруването на празната проба са необходими повече от 0,5 ml от 0,1 mol/l киселина, реактивите трябва да се проверят и нечистият реактив или реактиви да се пречистят или подменят. 6.4. Порция за изпитване 6.4.1. В келдалова колба (т. 5.2) се поставят от 0,3 до 0,4 g от пробата за изпитване (т. 6.1) с точност до 0,1 mg. 6.5. Определяне 6.5.1. В колбата се поставят няколко парчета порцелан или няколко стъклени перли (т. 5.10.1) и около 10 g от безводния калиев сулфат (т. 4.2). Прибавят се 0,2 g меден (II) сулфат (т. 4.3) и гърлото на колбата се измива с малко вода. Прибавят се 20 ml концентрирана сярна киселина (т. 4.1). Съдържанието на колбата се разбърква. 6.5.1.1. Загрява се внимателно върху уреда за нагряване (т. 5.3), докато спре пенообразуването, и се вари дотогава, докогато разтворът се избистри и се получи светлозеленосин цвят. От време на време колбата се разклаща. Вари се, като топлината се регулира така, че парите да се кондензират в средната част на гърлото на колбата. Нагряването продължава 90 min, като се избягва локално прегряване. 6.5.1.2. Охлажда се до стайна температура. Внимателно се прибавят около 200 ml вода и няколко къса пемза (т. 5.10.2). Разбърква се и се оставя да изстине. 6.5.2. Поставят се в ерленмайеровата колба (т. 5.7) 50 ml от разтвора на борна киселина (т. 4.5) и 4 капки индикатор (т. 4.8). Разбърква се. Ерленмайеровата колба се слага под кондензатора (т. 5.4) така, че върхът на отвеждащата тръба (т. 5.5) да е потопен в разтвора на борната киселина. Използвайки градуиран цилиндър (т. 5.8), в келдаловата колба се добавят 80 ml от разтвора на натриев хидроксид (т. 4.6). По време на процедурата колбата трябва да е в наклонено положение така, че разтворът на натриевия хидроксид да се стича по стената на колбата и да образува слой на дъното. 6.5.2.1. Келдаловата колба се свързва веднага с кондензатора чрез разпръскващата глава (дюзата) (т. 5.6). 6.5.2.2. Съдържанието се разбърква чрез внимателно завъртане на колбата. Отначало се вари внимателно, като се избягва пенообразуване. Дестилацията продължава около 30 min, докато се събере 150 ml дестилат. Дестилатът трябва да е с температура по-ниска от 25°C. Около 2 min преди края на дестилацията ерленмайеровата колба се навежда надолу така, че върхът на отвеждащата тръба да не е потопен в киселинния разтвор. Върхът се изплаква с малко вода. Нагряването се прекратява, отвеждащата тръба се отстранява и се изплакват външните и вътрешните й стени с малко вода, която се оттича в ерленмайеровата колба. 6.5.3. Дестилатът се титрува в ерленмайеровата колба, като се използва стандартният обемен разтвор на солна киселина (т. 4.7). 7. Изразяване на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване 7.1.1. Белтъчното съдържание на пробата, изразено като процент от масата, се изчислява по формулата: (V1 - V2) x T x14 x 100 x 6,38 8,932 (V1 - V2) x T –––––––––––––––––––––––––– = ––––––––––––––––– , 1000 x m m където: V1 е обемът в ml на стандартния обемен разтвор на солната киселина (т. 4.7), използван за целите на анализа (т. 6.5); V2 - обемът в ml на стандартния обемен разтвор на солната киселина (т. 4.7), използван в празната проба (т. 6.3); Т - концентрацията на стандартния обемен разтвор на солната киселина (т. 4.7) в mol/l; m - масата в g на изпитвателната порция. 7.1.2. Белтъчното съдържание се изчислява с точност до 0,1 на сто. 7.2. Повторяемост 7.2.1. Разликата в резултатите между два анализа на една и съща проба, проведени едновременно или в бърза последователност, извършени от един и същ лаборант при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,5 g белтък на 100 g продукт. 7.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите, когато методът е бил приложен правилно. IV. Определяне на титруемата киселинност 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя титруемата киселинност на кисели казеини. 2. Определение “Титруемата киселинност на кисели казеини” е обемът в милилитри на стандартен разтвор на натриев хидроксид 0,1 mol/l, необходим за неутрализиране на воден екстракт от 1 g от продукта. 3. Принцип на работа Получава се воден екстракт от пробата при 60°C, който се филтрира. Филтратът се титрира със стандартен натриев хидроксид в присъствието на фенолфталеинов индикатор. 4. Реактиви Водата, която се използва в процедурите на метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите, трябва да е свободна от въглероден диоксид чрез преваряване в продължение на 10 min преди употреба. 4.1. Разтвор на натриев хидроксид - 0,1 mol/l. 4.2. Индикаторен разтвор на фенолфталеин 10 g/l в етанол (95 на сто v/v), неутрализиран до индикатора. 5. Апаратура 5.1. Аналитична везна. 5.2. Ерленмайерова колба с вместимост 500 ml с шлифовано гърло, снабдена със стъклена шлифована запушалка. 5.3. Пипета с вместимост 100 ml. 5.4. Пипета, подходяща за измерване на 0,5 ml от индикаторния разтвор (т. 4.2). 5.5. Ерленмайерова колба с вместимост 250 ml. 5.6. Градуиран цилиндър с вместимост 250 ml. 5.7. Бюрета, градуирана през 0,1 ml. 5.8. Водна баня, термостатично регулирана при 60°C ± 2°С. 5.9. Подходящ филтър. 6. Принцип на работа 6.1. Подготовка на пробата за изпитване - както е описано в раздел I, т. 1.2. 6.2. Порция за изпитване Претеглят се около 10 g от пробата за изпитване (т. 6.1) с точност до 10 mg и се поставят в ерленмайеровата колба (т. 5.2). 6.3. Определяне 6.3.1. Използва се градуиран цилиндър от 250 ml (т. 5.6), добавят се 200 ml току-що преварена и охладена вода, предварително затоплена до 60°C. Колбата се запушва, съдържанието се разбърква чрез въртеливо движение и се оставя на водна баня при 60°C (т. 5.8) за 30 min. Разклаща се на всеки 10 min. 6.3.2. Филтратът се филтрира и охлажда до около 20°C. Филтратът трябва да е бистър. 6.3.3. Прехвърлят се 100 ml от охладения филтрат в ерленмайеровата колба (т. 5.5), използвайки пипета (т. 5.3). Добавят се 0,5 ml от фенолфталеиновия индикаторен разтвор (т. 4.2), използвайки пипетата (т. 5.4). Титрира се със стандартния обемен разтвор на натриев хидроксид (т. 4.1) до появата на бледорозов цвят, запазващ се в продължение на не по-малко от 30 s. Използваният обем се отчита и се записва с точност до 0,01 ml. 7. Изразяване на резултатите 7.1. Формула и метод за изчисляване 7.1.1. Титруемата киселинност на киселия казеин се изчислява по формулата: 20 x V x T –––––––– , m където: V е обемът в ml на използвания стандартен обемен разтвор на натриев хидроксид (т. 4.1); T - концентрацията на стандартния обемен разтвор на натриев хидроксид (т. 4.1) в mol/l; m - масата в g на изпитвателната порция. 7.1.2. Титруемата киселинност се изчислява с точност до втория десетичен знак. 7.2. Повторяемост 7.2.1. Разликата в резултатите между два анализа на една и съща проба, проведени едновременно или в бърза последователност, извършени от един и същ лаборант при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,02 ml от 0,1 mol/l натриев хидроксид в 1 g от продукта. 7.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите, когато методът е бил приложен правилно. V. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5) 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в кисели казеини. 2. Определение “Съдържание на пепел” (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено в специфицирания метод. 3. Принцип на работа Порция от пробата за анализ се изпича при 825°C ± 25°C в присъствието на магнезиев ацетат за свързване на цялото количество фосфор с органичен произход. Окончателното съдържание на пепел се изчислява след претегляне на остатъка и изваждане на масата на пепелта, произхождаща от магнезиевия ацетат. 4. Реактиви 4.1. Разтвор на магнезиев ацетат тетрахидрат - 120 g/l: разтварят се 120 g магнезиев ацетат тетрахидрат [ Mg(CH3CO2)24H2O] във вода, след което се добавя вода до получаването на 1 l разтвор. 5. Апаратура 5.1. Аналитична везна. 5.2. Пипета с вместимост 5 ml. 5.3. Силициеви или платинени тигли с диаметър около 70 mm и дълбочина от 25 до 50 mm. 5.4. Сушилня, термостатично регулирана при 102°C ± 1°C. 5.5. Електрическа пещ, термостатично регулирана при 825°C ± 25°C. 5.6. Вряща водна баня. 5.7. Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за водно съдържание или еквивалентен изсушител. 6. Принцип на работа 6.1. Подготовка на пробата за изпитване - както е описано в раздел I, т. 1.2. 6.2. Подготовка на тиглите Нагряват се два тигела (А и Б) (т. 5.3) за 30 min в електрическата пещ (т. 5.5), термостатично регулирана при 825°C ± 25°C, охлаждат се, след което се поставят в ексикатора (т. 5.7) при стайна температура и се претеглят с точност до 0,1 mg. 6.3. Порция за изпитване Директно в един от приготвените тигли (А) се претеглят приблизително 3 g от пробата за изпитване (т. 6.1) с точност до 0,1 mg. 6.4. Определяне 6.4.1. Като се използва пипета (т. 5.2), в тигела (А) се добавят точно 5 ml от разтвора на магнезиев ацетат (т. 4.1), така че да се навлажни цялата изпитвателна порция. Оставя се да престои 20 min. 6.4.2. Добавят се с пипета (т. 5.2) в другия подготвен тигел (Б) точно 5 ml от разтвора на магнезиевия ацетат (т. 4.1). 6.4.3. Съдържанието на двата тигела (А и Б) се изпарява до сухо на вряща водна баня (т. 5.6). 6.4.4. Двата тигела се поставят за 30 min в сушилнята (т. 5.4), термостатично регулирана при 102°С ± 1°С. 6.4.5. Тигел А с неговото съдържание се нагрява на слаб пламък, на топла плоча или под инфрачервена лампа до пълно овъгляване на изпитвателната порция, като се внимава да не се възпламени. 6.4.6. Двата тигела (А и Б) се преместват в електрическата пещ (т. 5.5), термостатично регулирана при 825°C ± 25°C, и се нагряват за не по-малко от 1 h, докато от тигел А не се отдели цялото количество въглерод. Двата тигела се охлаждат и след това се поставят в ексикатора (т. 5.7) при стайна температура. Претеглят се с точност до 0,1 mg. 6.4.7. Процесите на нагряване за около 30 min в електрическата пещ (т. 5.5), на охлаждане и на претегляне се повтарят, докато масата остане в границите на 1 mg или започне да се увеличава. Записва се минималната маса. 7. Изразяване на резултатите 7.1. Метод за изчисляване 7.1.1. Съдържанието на пепел, включително P2O5, в пробата като процент от масата се изчислява по формулата: (m1 - m2) - (m3 - m4) 100 x –––––––––––––––––– , m0 където: m0 е масата в g на изпитвателната порция; m1 - масата в g на тигел А и остатъка; m2 - масата в g на тигел А; m3 - масата в g на тигел Б и остатъка; m4 - масата в g на подготвения тигел Б. 7.1.2. Крайният резултат се изчислява с точност до 0,01 на сто. 7.2. Повторяемост 7.2.1. Разликата в резултатите между два анализа на една и съща проба, проведени едновременно или в бърза последователност, извършени от един и същ лаборант при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,1 g на 100 g продукт. 7.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите, когато методът е бил приложен правилно. VI. Определяне съдържанието на пепел (включително P2O5) 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя съдържанието на пепел (включително P2O5) в сирищен казеин. 2. Определение “Съдържание на пепел” (включително P2O5) е съдържанието на пепел, както е определено от специфицирания метод. 3. Принцип на работа Порция от пробата се изпича при 825°C ± 25°C до постоянна маса. Остатъкът се определя чрез претегляне и се изчислява като процент от масата на пробата. 4. Апаратура 4.1. Аналитична везна. 4.2. Силициев или платинен тигел с диаметър около 70 mm и дълбочина от 25 до 50 mm. 4.3. Електрическа пещ, термостатично регулирана при 825°C ± 25°С. 4.4. Ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел с индикатор за водно съдържание или еквивалентен изсушител. 5. Начин на работа 5.1. Подготовка на пробата за изпитване - както е описано в раздел I, т. 1.2. 5.2. Подготовка на тигела Тигелът (т. 4.2) се нагрява за 30 min в електрическата пещ (т. 4.3), термостатично регулирана при 825°C ± 25°C, оставя се да се охлади, поставя се в ексикатора (т. 4.4) при стайна температура и се претегля с точност до 0,1 mg. 5.3. Порция за изпитване Директно в приготвения тигел се претеглят около 3 g от пробата за изпитване (т. 5.1) с точност до 0,1 mg. 5.4. Определяне 5.4.1. Тигелът с неговото съдържание се нагрява на слаб пламък, на топла плоча или под инфрачервена лампа до пълно овъгляване на изпитвателната порция, като се внимава да не се възпламени. 5.4.2. Тигелът се премества в електрическата пещ (т. 4.3), термостатично регулирана при 825°C ± 25°C, и се нагрява най-малко 1 h, докато се отдели цялото количество въглерод. Тигелът се оставя да се охлади и след това се поставя в ексикатора (т. 4.4) при стайна температура. Претегля се с точност до 0,1 mg. 5.4.3. Процесът на нагряване се повтаря за около 30 min в електрическата пещ (т. 4.3), охлажда се и се претегля, докато масата остане в границите на 1 mg или започне да се увеличава. Записва се минималната маса. 6. Изразяване на резултатите 6.1. Метод за изчисляване и формула 6.1.1. Съдържанието на пепел, включително P2O5, в пробата като процент от масата се изчислява по формулата: m1 - m2 100 x –––––– , m0 където: m0 е масата в g на изпитвателната порция; m1 - масата в g на тигелa и остатъка; m2 - масата в g на подготвения тигел. 6.1.2. Крайният резултат се изчислява с точност до 0,01 на сто. 6.2. Повторяемост 6.2.1. Разликата в резултатите между два анализа на една и съща проба, проведени едновременно или в бърза последователност от един и същ лаборант при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,15 g пепел на 100 g продукт. 6.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите, когато методът е бил приложен правилно. VII. Определяне стойностите на pH 1. Обхват и сфера на приложение С този метод се определя pH на казеинати. 2. Определение “pH на казеинати” е pH на воден разтвор на казеинати при 20°C, както е определено със специфицирания метод. 3. Принцип на работа Електрометрично определяне на pH на воден разтвор на казеинат чрез използване на pH-метър. 4. Реактиви Водата, която се използва в процедурите на метода (т. 6) или за приготвяне на реактивите, трябва да е прясно дестилирана и да е била защитена от абсорбция на въглероден диоксид. 4.1. Буферни разтвори за калибриране на pH-метъра (т. 5.2) Използват се два стандартни буферни разтвора с известни до втория десетичен знак стойности на pH при 20°C, между които да попадне стойността на pH на пробата по време на изпитването. Може да се използва фталатен буферен разтвор с pH приблизително 4 и бораксов буферен разтвор с pH приблизително 9. 5. Апаратура 5.1. Везни с точност 0,1g. 5.2. pH-метър с минимална чувствителност 0,05 pH единици с подходящо калибриран електрод. 5.2.1. Може да се използват: 5.2.1.1. стъклен електрод, и 5.2.1.2. каломелов или друг еталонен електрод. 5.3. Термометър с точност 0,5°C. 5.4. Ерленмайерова колба с вместимост 100 ml, снабдена с шлифована стъклена запушалка. 5.5. Бехерова чаша с вместимост 50 ml. 5.6. Миксер. 5.7. Бехерова чаша за миксера (т. 5.6) с вместимост най-малко 250 ml. 6. Начин на работа 6.1. Подготовка на изпитвателната проба - както е описано в раздел I, т. 1.2. 6.2. Определяне 6.2.1. Калибриране на pH-метъра Температурата на буферните разтвори (т. 4.1) трябва да се доведе до 20°C и pH-метърът да се калибрира в съответствие с инструкциите на производителя. Забележки:
- 1. Калибрирането трябва да се извърши, след като колбите сe оставят в покой за 20 min (вж. т. 6.2.2).
- 2. Ако се прави изпитване на серия от проби, калибрирането на pH-метъра се проверява с един или повече от стандартните буферни разтвори най-малко на всеки 30 min. 6.2.2. Приготвяне на разтвора за изпитване 6.2.2.1. В бехерова чаша (т. 5.7) се поставят 95 ml вода, добавят се 5 g от пробата за изпитване (т. 6.1) и разтворът се разбърква в продължение на 30 s, използвайки миксер (т. 5.6). 6.2.2.2. Бехеровата чаша, покрита със стъкло, се оставя да престои не по-малко от 20 min при около 20°C. 6.2.3. Измерване на pH. 6.2.3.1. Отливат се около 20 ml от разтвора в бехерова чаша (т. 5.5) и незабавно се определя pH на течността, използвайки pH-метъра (т. 5.2) след внимателно измиване на стъкления електрод с вода. 6.2.3.2. Отчитане на pH 7.Изразяване на резултатите 7.1. Записване на pH Като pH на водния разтвор на казеината се записва стойността, отчетена по скалата на pH-метъра с точност до втория десетичен знак. 7.2. Повторяемост 7.2.1. Разликата в резултатите между два анализа на една и съща проба, проведени едновременно или в бърза последователност от един и същ лаборант при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,05 pH единици. 7.2.2. Такава степен на повторяемост трябва да се постига в 95 на сто от случаите, когато методът е бил приложен правилно.