(1)(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Освен в случаите по чл. 42, ал. 3 от ЗМИП, лицата по чл. 4 от ЗМИП прилагат поне два от способите по чл. 42, ал. 2 от ЗМИП, за да установят дали клиентът или действителният собственик на клиента юридическо лице или друго правно образувание е лице по чл. 36 от ЗМИП, и когато:
- 1. клиентът или действителният собственик на клиента е от държава, за която е налична информация за високи нива на корупция, или от държава - обект на санкции, ембарго или подобни мерки от страна на Европейския парламент и от Съвета или от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и в случаите на конкретни указания от страна на Европейския съюз или Организацията на обединените нации;
- 2. клиентът юридическо лице или друго правно образувание е със структура на собственост, която включва номинални собственици и управители или по друг начин затруднява установяването на действителните собственици и/или предпоставя анонимност;
- 3. при липса на реална дейност в страната и/или когато сметката се използва предимно за прехвърляне на средства между други лица;
- 4. при частично съвпадение на идентификационните данни с тези на лица, за които е налична негативна информация в бази данни или информация от открити източници;
- 5. в други случаи на установен по-висок риск по реда на глава седма от ЗМИП.
(2)(Изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 01.05.2024 г.) Когато прилагат мерки за разширена комплексна проверка при делови взаимоотношения с лица по чл. 36 от ЗМИП, както и при извършване на случайна операция или сделка с такива лица, лицата по чл. 4 от ЗМИП могат да използват информация, предоставена от съответен член на групата в държавата на произход или регистрация на клиента при спазване на изискванията на чл. 80 от ЗМИП и чл. 9, ал. 12 - 14 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.