(1) Извън случаите по чл. 35 от ЗМИП лицата по чл. 4 от същия закон прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента съобразно риска и когато в резултат на идентифицирането и оценката на рисковете по реда на раздел І, които произтичат от установяването на делово взаимоотношение с клиента или от извършването на случайна сделка или операция от клиента, установят високо ниво на риск от изпиране на пари или финансиране на тероризъм.
(2) Мерките по ал. 1 могат да включват:
- 1. изискване и/или събиране на по-голям обем от данни, документи и информация;
- 2. изискване на данни, документи и информация от различни източници с цел съпоставяне, събиране и/или проверка на вече събрани данни, документи и информация;
- 3. съобразяване честотата на извършване на действията по т. 1 и 2 с установеното ниво на риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;
- 4. изискване на разрешение от служител на висша ръководна длъжност за установяване или продължаване на делово взаимоотношение или извършване на случайна сделка или операция, както и за извършване на определени сделки или операции в рамките на деловото взаимоотношение или разрешаване ползването на отделни продукти или услуги, бизнес практики, механизми за доставка, както и за използването на нови технологии;
- 5. изясняване на източниците на имущественото състояние на клиента;
- 6. изискване на референции от контрагенти на клиента или от други лица по чл. 4 от ЗМИП;
- 7. възлагане на проучване или предприемане на други необходими за целта действия на лица, ползващи се с добра репутация и притежаващи доказана експертиза и практически опит в сферата на превенцията и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма;
- 8. предприемане на други действия, преценени от лицето по чл. 4 от ЗМИП като подходящи.