(1) Притежателят на разрешение за употреба използва всички възможни източници на информация за нежелани лекарствени реакции за регистрирането им по чл. 2, ал. 2, включително:
- 1. спонтанни съобщения за нежелани лекарствени реакции от медицински специалисти и пациенти;
- 2. постмаркетингови проучвания, включително епидемиологични проучвания;
- 3. автоматизирани бази данни и регистри;
- 4. клинични изпитвания с разрешените за употреба лекарствени продукти;
- 5. специализирана медицинска литература;
- 6. източници на данни за неправилна употреба и злоупотреба с лекарствените продукти;
- 7. съобщения от органи за надзор върху качеството, ефективността и безопасността на лекарствата в други страни.
(2) Притежателят на разрешение за употреба осигурява събиране на допълнителна информация, когато е необходима за пълна оценка на всяко отделно съобщение за нежелана лекарствена реакция.