към чл. 23, ал. 1 и 2, чл. 26, ал. 2, чл. 27, 28, 29, ал. 1 и 2 и чл. 72, ал. 2 МЕТОДИ ЗА ТАКСИРАНЕ НА НАСАЖДЕНИЯТА Методите за таксиране на отделните насаждения са в зависимост от желаната точност и ефективност. Таксирането на отделните насаждения се извършва по дървесни видове в плътни кубически метри в стоящо състояние на стъблената маса. Теренна работа. Установяване на запасите и обема на сортиментите 1. По метода на пълното клупиране Пълното клупиране се прилага в изборните гори, както и във високостъблени зрели и презрели насаждения с пълнота от 0,1 до 0,3 независимо от площта, в зрели насаждения с площ до 2 ха, независимо от пълнотата им, както и в зрели насаждения с по-голяма площ и пълнота от ценни дървесни видове, които поради разположението си във вид на дълги ивици или друга форма не са удобни за приложението на друг метод. Клупираните дървета се записват в карнет за клупиране (форма 2). Клупирането се извършва в степени на дебелина през 4 см от 10 см нагоре включително, а за изборните гори - от 6 см. Форма 2 Карнет за пълно клупиране ГТЕ / ГСЕ ............................ отдел ............................ подотдел..................................... D1.3 см Отбелязан брой дървета по дървесни видове Измерени височини по дървесни видове Числен брой на дърветата по дървесни видове Кръгова площ по дървесни видове 10 14 18 22 26 30 34 38 ...... ...... Общо При наклонени терени клупирането се извършва от горната страна на склона. При засмолените борови дървета, ако е деформирано стъблото на височината на измерването, рамената на клупата се поставят в незасегнатите (ненаранени) пояси. Когато клупата попада в наранен участък, записва се следващата по-висока степен на дебелина от измерената. Раздвоените дървета се измерват като отделни стъбла, ако мястото на измерване (1,30 м от основата) е над мястото на разклонението. Определянето запаса на клупираните насаждения става чрез използване на разредни обемни таблици . Разредни обемни таблици за стъблова дървесина N по ред Дървесни видове Автори 1 2 3 1 Бял бор Недялков, С., Ю. Духовников, Кр. Кръстанов, А. Матеев, 1983 2 Смърч Недялков, С., Ю. Духовников, Кр. Кръстанов, А. Матеев, 1983 3 Ела Недялков, С., Ю. Духовников, Кр. Кръстанов, А. Матеев, 1983 4 Черен бор Недялков, С., 1983 5 Бяла мура Недялков, С., 1983 6 Бялборови култури Кръстанов, Кр., П. Беляков, К. Шипков, 1983 7 Черноборови култури Кръстанов, Кр., Недялков, Цаков 8 Високостъблен дъб (зимен дъб, благун, летен дъб, космат дъб, клен, брекиня, офика, скоруша) Духовников, Ю., С. Недялков, А. Матеев, Кр. Кръстанов, 1983 9 Високостъблен цер Сираков, Г., Ю. Духовников, 1951 10 Високостъблен бук (габър?, явор, шестил) Духовников, Ю., С. Недялков, А. Матеев, Кр. Кръстанов, 1983 11 Липа Духовников, Ю., А. Матеев, Б. Минчев, 1983 12 Чинар Кръстанов, Кр., П. Беляков, Б. Кюлев, Р. Миланов, 1983 13 Високостъблен ясен, лонгозки бряст Духовников, Ю., А. Илиев, 1983 14 Тополи (P.regenerata, P.robusta, P.I-214) Кръстанов, Кр., В. Факиров, П. Беляков, П. Ганчев, 1984 15 Червен дъб - култури Беляков, П., 1983 16 Трепетлика Петреску, Л., Р. Дисеску, 1958 17 Върба Недялков, С., Ц. Цанов, 1983 18 Издънков бук (габър, явор, ясен) Недялков, С., Кр. Кръстанов, П. Беляков, 1983 19 Издънков зимен дъб (летен дъб) Недялков, С., 1983 20 Издънков благун (космат дъб, клен, офика, скоруша, брекиня) Недялков, С., 1983 21 Издънков цер Недялков, С., 1983 22 Издънков благун за превръщане Михов, Порязов, Добричов, 1994 23 Издънков горун за превръщане Михов, Порязов, Добричов, 1994 24 Издънков цер за превръщане Михов, Порязов, Добричов, 1994 25 Издънкова липа Димитров, Е. Т., 1995 26 Акация Кръстанов, Беляков, Цаков, 1995 27 Черна елша Децеи, И., С. Армашеску, 1983 28 Габър Кръстанов, Беляков, Цаков, 1995 За определяне на височинния разряд се измерват височините на не по-малко от 10 дървета от трите централни степени на дебелина. Изчисляването на обемите на стъблата става по степени на дебелини за съответния височинен разряд. Сортиментирането се извършва с помощта на сортиментни таблици за цели дървостои. За целта в среднопредставителни части на насажденията, в които се правят допълнителни измервания и оценки за оформяне на таксационното описание, върху определена произволно очертана площ се установява общият брой дървета и броят на онези от тях, които са негодни за строителна дървесина. На тази основа след това се определя класът на сортиментност. Когато сортиментирането се извършва с разредни обемно-сортиментни таблици, при клупирането дърветата се разделят на три групи по степен на годност за строителна дървесина, а именно: годни (строителни); полугодни (полустроителни) и негодни (дървета за дърва). Точността при работа с разредни обемни таблици при пълно клупиране се приема (±) 10%, като средна грешка за цели насаждения. 2. По математико-статистически методи а) пробни ленти. Чрез пробни ленти се установява запасът на зрелите високостъблени насаждения, които не подлежат на пълно клупиране и за които не могат да се приложат реласкопичните методи - липсва добра видимост и/или хомогенност (метод на Битерлих). Ширината на пробните ленти е постоянна - 10 м. Интензивността на обхвата на извадката се определя в зависимост от необходимата точност (±)10% и от големината на насажденията, а именно: от 3 до 5 ха - 20%, от 5 до 10 ха - 15% и над 10 ха - 10 %. Минималната междинна раздалеченост между средите на пробните ленти е 30 м при интензивност 20%. При по-голяма интензивност от 20 % методът не се прилага поради икономическа неизгодност. При стръмни терени посоката на лентата следва посоката на хоризонталите. В останалите случаи пробните ленти се залагат по посока на късата страна на насаждението. Оста на първата пробна лента се залага на половината от разстоянието между лентите. На стръмни терени се вземат данни за наклона с оглед редуциране площта на лентите в хоризонтална или за привеждане на хоризонталните разстояния в наклонени и обратно. Данните от клупирането се записват в карнет за пробни ленти (форма 3). Определянето на дървесния запас и сортиментирането става както при пълното клупиране. Форма 3 ВОДИЛ КАРНЕТА ......................................... (длъжност, име и презиме) Клупиране: Пробни ленти Клупировачи: 1.................. 2...................... 3 ................................. (име и презиме) Отдел N0 ........................ Подотдел..................... Дата..................... Д1,3 N0 ? L L 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 10 14 18 22 26 30 34 38 42 б) метод на Битерлих. Прилага се за установяване на дървесния запас в насаждения с добра видимост, които не се таксират по други методи. Съобразно с площта на определеното за таксиране насаждение и неговата хомогенност, се изменя броят на пунктовете (реласкопични пробни площи) и разстоянието между тях. Брой и разстояние между реласкопичните и кръговите пробни площи в зависимост от площта на насажденията и групата на хомогенност Площ в ха Група на хомогенност I II III Брой Разстояние в м Брой Разстояние в м Брой Разстояние в м 1 2 3 4 5 6 7 3 5 77 9 58 12 50 4 6 82 10 63 14 53 6 7 92 12 71 17 59 8 8 100 14 76 20 63 10 9 105 16 79 22 67 12 9 110 17 84 24 71 14 11 113 19 86 26 73 16 12 115 20 89 28 76 18 13 118 21 92 39 77 20 13 124 22 95 31 80 22 14 125 23 98 33 82 24 15 126 24 100 34 84 26 15 132 25 102 36 85 28 16 132 26 104 37 87 30 17 137 27 105 38 89 По хомогенност насажденията се разпределят на три групи, а именно: I група: Насаждения със слабо до умерено вариране на дървесния запас, с вариационен коефициент до 20%, едновъзрастни, с равномерна склопеност, с правилен строеж по дебелина, чисти или с преобладание на един дървесен вид над 70% и пълнота над 0,8. II група: Насаждения със средно вариране на запаса по площта с вариационен коефициент от 21 до към 32%. Те могат да бъдат чисти и смесени, със сравнително равномерно разположение на дървесните видове по площта, едновъзрастни и относително разновъзрастни, с неравномерен строеж по дебелина и неравномерна склопеност, частично разстроени, с наличие на прозорци с малка големина и започнал възобновителен процес и пълнота 0,6 - 0,7. III група: Насаждения със силно вариране на запаса по площта и вариационен коефициент над 33-35%, едновъзрастни и разновъзрастни, с ясно изразена неравномерна склопеност - по начало наличие на прозорци както с малка, така и с голяма площ, с изведени предпоследни фази на групово-изборната и котловинно-постепенните сечи, напреднал възобновителен процес. Определянето на групата на хомогенност на насажденията става чрез стереоскопско наблюдение и анализ на аерофотоснимки, или чрез предварително обхождане. Върху картата с мащаб 1:10 000 се залага квадратна мрежа, при която всяка възлова точка е пункт на реласкопирането. Когато броят на площадките е по-малък от 4 вкл., те се разполагат в различни части на насаждението, в места най-типични за неговата характеристика. За изпълнение на теренните работи по този метод може да се използва реласкопа на Битерлих, опростения прибор на Битерлих, призмата на Анучин и др. За установяване на видовата височина на таксираното насаждение е нужно да се определи неговата средна височина. За целта във всяка реласкопична площадка се измерва височината на средното дърво, а също и дължината на короната. За определяне на средния диаметър на същото дърво се измерва и диаметъра на гръдна височина. При наклонени терени, във всеки пункт се измерва и ъгълът на наклона за привеждане на общата кръгова площ на 1 хектар от наклонена към хоризонтална площ. За определянето на общата кръгова площ е достатъчно само броенето (форма 4), а за изчисляването и на запаса - определянето и на средната височина. Форма 4 СБОРЕН ЛИСТ N ............................ Площадки ............................... обект на планиране................................................................... Горскостопански участък ............................................................... отдел ................ подотдел ............. азимут .................... брой пунктове .................. разстояние ........................ Проектант ................................................ год. .............................. Състав Общи сведения Ср. А Окомерна пълнота Ср. H Масова пълнота Ср. D 1,30 Бонитет Ср. G 1,30 Нормален запас Ср. FH Действителен V m3/ha запас на ха Площадка N G GxK G GxK G GxK G GxK G GxK K 1 Дърв. вид 2 Ср. H 3 FH 4 5 Дърв. вид 6 Ср. H 7 FH 8 9 Дърв. вид 10 Ср. H 11 FH 12 13 Дърв. вид 14 Ср. H 15 FH 16 17 Дърв. вид 18 Ср. H 19 FH 20 Норм. запас ...... 21 Дърв. вид м3 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 Общо 35 Сбор Ср. аритм. Когато освен общият запас е необходимо да се знае и разпределението на дърветата по степени на дебелина, се извършва клупиране на всички преброени дървета (форма 5). Форма 5 Карнет за таксиране на насажденията по метода на Битерлих с пълно клупиране на дърветата в реласкопичната площадка обект на планиране................... отдел ............. подотдел.....дата.............. изпълнител .............. N на рел. пл. Дърв. вид Диаметър на 1,30 м Сума G Сума N 10 14 18 22 26 30 34 38 42 46 50 54 58 62 66 70 74 78 82 86 90 94 98 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 1 Сума G Сума N 2 Сума G Сума N 3 Забележка: Целите дървета се отбелязват в карнета с h В каква форма ще се прилага методът на Битерлих, се определя в заданието за изработване на горскостопанския план. За бялборовите насаждения със смолодобиване задължително се прилага вариантът с пълно клупиране на реласкопираните дървета. За нуждите на контрола, на картата на насаждението задължително се отбелязва мястото на тръгване и посоката на движение по квадратната мрежа и първият пункт на реласкопиране. На терена този първи пункт се обозначава със забито в земята колче. Сортиментирането се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За определяне на класът на сортиментност, в пунктовете през един, се определя броят на негодните дървета от общия брой на преброените дървета. в) Метод на диференцирания брой и големина на пробните площи. Този метод се прилага в зрелите насаждения, за които не се предвижда пълно клупиране. Той се основава на залагането на пробни площадки по определена система и определяне на целия дървесен запас въз основа на установения запас в отделните пробни площадки в съответствие с теорията на вероятностите и математическата статистика. Всяка площадка трябва да съдържа най-малко 25 - 30 броя дървета. Площите, които съответстват на горните радиуси, са в зависимост от гъстотата и са: Гъстота на дървостоя, бр./хa 375 375-875 875-1875 над 1875 Площ (m2) 1000 500 200 100 И тук, както при метода на Битерлих, броят на площадките и разстоянието между тях при квадратна мрежа в мащаб 1:10 000 се определя по данните в таблица 24. При наклонен терен мрежата от площадки се разполага така, че разстоянието между пробните площи и техният радиус да съответствува на хоризонталните разстояния от картата. Радиусите на площадките се вземат по данните в таблица 25. Големина на радиуса на кръговите пробни площадки във връзка с наклона на терена 39 2,86 4,03 6,40 9,08 12,80 18,10 40 2,88 4,07 6,45 9,09 12,89 18,23 Наклон в градуси Ра змер на площадките в кв. метри 20 40 100 200 400 800 Радиуси в метри 1 2 3 4 5 6 7 1 2,52 3,56 5,64 7,96 11,28 15,96 2 2,52 3,56 5,64 7,96 11,29 15,96 3 2,52 3,56 5,65 7,97 11,29 15,97 4 2,52 3,56 5,65 7,97 11,30 15,98 5 2,52 3,57 5,65 7,98 11,31 15,99 6 2,53 3,57 5,66 7,98 11,32 16,00 7 2,53 3,57 5,66 7,99 11,33 16,02 8 2,53 3,58 5,67 8,00 11,34 16,04 9 2,54 3,58 5,68 8,01 11,35 16,06 10 2,54 3,59 5,69 8,02 11,37 16,08 11 2,54 3,59 5,70 8,03 11,39 16,11 12 2,55 3,60 5,71 8,05 11,41 16,14 13 2,55 3,61 5,72 8,06 11,43 16,17 14 2,56 3,61 5,73 8,08 11,46 16,20 15 2,56 3,62 5,74 8,10 11,48 16,24 16 2,57 3,63 5,75 8,12 11,51 16,28 17 2,58 3,64 5,75 8,14 11,54 16,32 18 2,59 3,65 5,79 8,16 11,57 16,37 19 2,59 3,66 5,80 8,19 11,60 16,41 20 2,60 3,67 5,82 8,21 11,64 16,46 21 2,61 3,68 5,84 8,24 11,68 16,52 22 2,62 3,70 5,86 8,27 11,72 16,57 23 2,63 3,71 5,88 8,30 11,76 16,63 24 2,64 3,73 5,90 8,33 11,81 16,70 25 2,65 3,74 5,93 8,36 11,85 16,77 26 2,66 3,76 5,95 8,40 11,90 16,83 27 2,67 3,77 5,98 8,43 11,95 16,91 28 2,68 3,79 6,00 8,47 12,01 16,98 29 2,69 3,80 6,03 8,51 12,07 17,06 30 2,71 3,82 6,06 8,55 12,13 17,15 31 2,72 3,84 6,09 8,60 12,19 17,23 32 2,74 3,87 6,13 8,65 12,25 17,33 33 2,75 3,89 6,16 8,69 12,32 17,43 34 2,77 3,91 6,20 8,74 12,39 17,53 35 2,78 3,93 6,23 8,80 12,47 17,63 36 2,80 3,96 6,27 8,85 12,55 17,74 37 2,82 3,98 6,31 8,91 12,63 17,86 38 2,84 4,00 6,36 8,97 12,71 17,98 Граничните дървета, чиито център на стъблото съвпада с граничната линия на площадката, се включват в нея през едно, или пък се отбелязват отделно, като само 50% от запаса им се включва към този на площадката. В пробните площадки се извършва пълно клупиране и измерване на необходимия брой височини за установяване на височинния разред. За повторно намиране на площадките и за контрол техните центрове се означават с колчета и задялване или отбелязване с траен знак върху най-близкото дърво до центъра. Когато някоя площадка попадне в незалесени части на таскираното насаждение, под номера на площадката се пише (0). Движението от площадка към площадка се направлява с компас или екер-бусола, а разстоянието се измерва с мерна лента или въже. При наклонен терен разстоянието се удължава съгласно данните посочени по-долу. Действително разстояние между площадките в зависимост от наклона и хоризонталното разстояние Наклон в градуси Хоризонтално разстояние между площадките в метри Наклон в градуси Хоризонтално разстояние между площадките в метри D=25 D=50 D=100 D=25 D=50 D=100 1 2 3 4 1 2 3 4 5 25,10 50,19 100,38 28 28,32 56,63 113,26 6 25,14 50,28 100,55 29 28,58 57,17 114,34 7 25,19 50,38 100,76 30 28,87 57,74 115,47 8 25,24 50,49 100,98 31 29,16 58,33 116,66 9 25,31 50,62 101,25 32 29,48 58,96 117,92 10 2539 50,77 101,54 33 29,81 59,62 119,23 11 25,47 50,94 101,87 34 30,16 60,31 120,63 12 25,56 51,12 102,24 35 30,52 61,04 122,07 13 25,66 51,31 102,63 36 30,90 61,80 123,61 14 25,77 51,53 103,06 37 31,30 62,61 125,22 15 25,88 51,77 103,53 38 31,73 63,45 126,90 16 26,01 52,01 104,03 39 32,17 64,34 128,68 17 26,14 52,28 104,57 40 32,64 65,27 130,55 18 26,29 52,57 105,15 41 33,13 66,25 132,50 19 26,44 52,80 105,76 42 33,64 66,29 134,57 20 26,60 53,21 106,42 43 34,18 68,36 136,72 21 26,78 53,36 107,11 44 34,76 69,51 139,02 22 26,96 53,93 107,85 45 35,36 70,71 141,42 23 27,16 54,32 108,64 46 35,99 71,97 143,95 24 27,37 54,73 109,47 47 36,66 73,31 146,63 25 27,58 55,17 110,34 48 37,36 74,73 149,45 26 27,81 55,63 111,26 49 38,10 76,21 152,42 27 28,06 56,12 112,23 50 38,89 77,73 155,57 Сортиментирането се извършва с помощта на сортиментните таблици за цели дървостои или с разредни сортиментни таблици. Това налага успоредно с клупирането да се извършва и окачествяване на дърветата по годност за строителна дървесина или в пробните площи, през една, да се установява броят на негодните дървета. г) метод на разстоянията. Прилага се в чисти едновъзрастни насаждения от I и II група на хомогенност с площ над 10 ха и пълнота над 0,6 вкл. Броят и разстоянията между пунктовете се определят в зависимост от групата на хомогенност; площта на насажденията и желаната точност по отношение на средното разстояние между дърветата, въз основа на данните в таблица. Степен на хомогенност Вариационен коефициент Брой пунктове 1 18 % 20 2 25 % 39 3 32 % 64 Точките се отбелязват на карта в мащаб 1:10 000 посредством шаблонни квадратни мрежи в същия мащаб на прозрачна милиметрова хартия. При стръмни терени ходовите линии се ориентират по хоризонталите На предварително определените на картата и установени на терена пунктове се измерва разстоянието от най-близкото до пункта дърво до третия му най-близък съсед с точност ± 5 см. Освен това се измерват и диаметрите на нулевото (най-близкото до пункта) дърво и в зависимост от хомогенността, на 4-6 най-близки съседи, като се използват степени на дебелина 1 см. След приключване на работата във всички пунктове се определя средната степен на дебелина и се измерват височините на дърветата и дължината на короните (около 10 - 12 дървета) от трите централни степени за определяне на височинния разред, както при пълното клупиране. Сортиментирането се извършва с разредни сортиментни таблици или със сортиментни таблици за цели дървостои. Когато се използуват разредни сортиментни таблици, успоредно с клупирането се установява и степента на годност на измерваните дървета. Във втория случай в пунктовете през един се определя броят на негодните за строителна дървесина дървета. д) Комбиниран метод. Прилага се за установяване на дървесния запас на чисти насаждения с пълнота над 0,5 и с площ над 2,0 ха. Същността на метода се свежда до следното: При стереоскопско наблюдение на аерофотоснимките на насажденията - обект на таксиране, се очертава среднопредставителната им част по отношение на пълнотата (склопеността) и състава. По средата на така очертаните площи се прекарва права линия, по която на равни разстояния се залагат на терена от 3 до 5 кръгови пробни площи. За чистите насаждения от I група на хомогенност се залагат 3, от втора степен - 4, от трета степен - 5 пробни площи. Големината на пробните площи е такава, че да включва в себе си 40-50 дървета. Във всяка пробна площ се установява броят на дърветата. След това се измерват диаметрите на по 3 - 5 дървета, окомерно преценени като средни по дебелина с точност ± 5 mm, както и тяхнaтa височина и дължина на короната. При наклон над 4° се измерва и наклона на терена. При липса на аерофотоснимки, след обхождане на насажденията на картата се прекарва права линия, така че да се обхване разнообразието им по отношение на пълнотата. В отсечката заключена в границите на равни разстояния се залагат от 3 - 5 пробни площи, в които се извършват съответните измервания. Големината на кръговите пробни площи се определя в зависимост от гъстотата на таксираните насаждения. Гъстота бр./ха 200-300 300-400 400-600 600-800 над 800 Площ в м2 1962 1256 706 452 314 Радиус в м 25,0 20,0 15,0 12,0 10,0 При този метод може да се определя и кръговата площ на насажденията, особено когато отгледните сечи се извършват на основата на оптималната кръгова площ. Сортиментирането се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои . За целта в пробните площи при установяване на общия брой дървета се определя и броя на негодните за строителна дървесина дървета. 3. По таблични методи. По табличните (окомерни) методи се таксират насаждения, запасът на които не се определя по друг метод. Определянето на запаса става чрез растежни) или обемни таблици за цели дървостои въз основа на данните за възрастта, средната височина, участието на всеки дървесен вид, бонитета и пълнотата, които се установяват при таксирането на насаждението и са вписани в таксационното описание. Определянето на средната възраст, средната височина, средния диаметър и процента на короната става с преки измервания, а останалите показатели - окомерно. Таксирането се извършва при обхождане на насаждението, и извършване на необходимите измервания в техните среднопредставителни части на височините и диаметрите на 3 - 5 дървета. На същите дървета се вземат прирастни проби за определяне на възрастта и се измерва дължината на короните. Състава и пълнотата се определят окомерно. За определяне на класът на сортиментност в пунктовете, на произволна площ се установява общият брой и броят на негодните дървета. Минималният брой записи (места за таксация) в насаждението зависи от неговата големина както следва: до 3 ха - 2 записа; 3 - 10 ха - 3 записа; 11 и повече ха - 4 записа. Всяко ново описание се провежда при устойчиво изменение на един или няколко таксационни показатели в сравнение с предишното място на таксация не по-малко от една степен, установена за даден показател. Общата таксационна характеристика по данните от две и повече места на таксация се съставя в насаждението веднага след завършването на неговата таксация, с отчитане величината на частта от насаждението, характеризирана с всяко описание. Сортиментирането се ивършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За осигуряване на по-висока точност на окомерната таксация на насажденията в местата на таксация задължително се правят по 1-2 измервания на кръговата площ по метода на Битерлих. 4. Дешифровъчен метод на таксация по аерофотоснимки Дешифровъчният метод на таксация се основава на аналитико-измерително дешифриране и качествени и количествени характеристики на насажденията по тяхното изображение на аерофотоснимки. Този метод може да се прилага при наличие на специално дешифровъчна техника и съответно разработена технология. 5. Други методи При установяване запаса на насажденията могат да се прилагат и други методи, които не противоречат на изискванията за точност, имат предимства пред изброените дотук методи и са посочени в Заданието за изработване на горскостопански план. 6. Установяване запаса на тополови насаждения При тополовото стопанство запасът на дървостоите се установява както следва: За зрелите култури - чрез клупиране на представителни редове - 5 - 10% от броя на дърветата в подотдела. За младите и средновъзрастни култури - чрез средно пробно дърво, като височината и диаметърът на средното дърво се определят от измерване на 10 представителни дървета в две посоки или чрез растежни таблици. При тополови култури със силно нарушена първоначална схема на залесяване - чрез пълно клупиране или по някой математико-статистически метод. Камерална работа 1. Изчисляване на запасите и обема на сортиментите. а) изчисляването запасите на насажденията, таксирани чрез метода на пълното клупиране, пробните ленти и пробните площи се извършва върху сборен лист (форма 5), съставен въз основа на рекапитулацията на карнета за проведеното клупиране. За изчисляване на стъбления обем се използват разредни обемни таблици. Използването на други обемни таблици става с разрешението на Изпълнителна агенция по горите, с приемане на заданието за изработване на горскостопански план. За приложението на обемните разредни таблици е необходимо да се определи височинният разряд. Това става по средните височини за трите централни степени на дебелина и разредните таблици. Изчислението на стъблените запаси се извършва по степени на дебелина - през 4 см за високостъблените и през 2 см за културите, издънковите, тополовите и върбовите насаждения. Минималната степен на дебелина, за която се изчислява запасът е 10 см за високостъблените и 4 см за културите, издънковите и тополите. Изчисляването на запасите при приложение на метода на диференцирания брой и големина на пробните площи се извършва с обемни таблици за всяка отделна пробна площ по самостоятелен височинен разред, определен по измерените на терена среден диаметър и средна височина. Обемът на стъблата и запасът на 1 хектар по дървесни видове и общо за всяка площадка се изчислява на самите карнети за клупиране. Така изчисленият запас за всяка площадка се пренася в сборния лист, където се извършва обобщението му за цялото насаждение. Обемът на клоните се изчислява по обемните таблици за клоните или по таблица за определяне на обема на клоните в процент от стъбления обем в зависимост от средния процент на короната. Закръглението при изчислителите работи е както следва: за броя на дърветата - 1 стъбло; за обема на 1 стъбло според заклъглението на съответната таблица; за обема на всички стъбла от една степен на дебелина - 0,1 m3, за обема на стъблата от всички степени на един дървесен вид и за всички дървесни видове - 0,1 m3; за обема на стъблата на 1 ha - 1 m3; за запаса на цялото насаждение - 5 m3 за общ запас по-малък от 50 m3 и 10 m3 за общ запас по-голям от 50 m3. Обемни таблици за клони N по ред Дървесни видове Автори 1 2 3 1 Бял бор Духовников, Ю, 1983 2 Черен бор Шиков, К., 1965 3 Смърч Недялков, С., 1950 4 Ела Шиков, К., 1965 5 Високостъблен бук Духовников, Ю., С. Недялков, А. Матеев, Кр. Кръстанов, 1963 6 Високостъблен зимен дъб и благун Недялков, С., 1955 7 Евроамерикански тополи (P. robusta и P.I-214) Кръстанов, Кр., В. Факиров, П. Беляков, П. Ганчев, 1984 Изчисляването на обема на сортиментите се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. За целта е необходимо да се знае средният диаметър, средната височина и класът на сортиментност. Средният диаметър е определен още на терена по правилото на Вайзе. Средната височина се изчислява като средноаритметична от тритецентрални степени на дебелина. Класът на сортиментност се определя в зависимост от процента на годните спрямо общят брой дървета, а именно: I клас - над 91%; II клас - от 71 до 90% и III клас под 70%. Сортиментирането по разредни обемно-сортиментни таблици се извършва върху сортиментна ведомост. б) изчисляване на запаса при приложение на метода на Битерлих Извършва се чрез умножение на кръговата площ за цялото насаждение с видовата височина, която отговаря на средната височина на таксираното насаждение Видови височини Дърве сен вид Бял бор Черен бор Смърч Ела Високостъблени Нискостъблени Култури бук дъб бук зимен дъб благун цер бял бор черен бор червен дъб Височини Видови височини 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 3,0 2,64 2,67 2,67 - 2,58 2,43 2,79 2,76 2,88 2,91 3,33 3,20 2,83 3,5 2,76 2,76 2,70 - 2,66 2,59 2,84 2,87 3,01 3,01 3,54 3,41 3,00 4,0 3,92 2,92 2,88 - 2,80 2,76 3,00 3,00 3,20 3,16 3,75 3,62 3,18 4,5 3,10 3,15 3,02 - 2,97 3,02 3,15 3,20 3,42 3,38 3,96 3,83 3,36 5,0 3,35 3,35 3,25 - 3,15 3,25 3,30 3,40 3,60 3,50 4,18 4,04 3,53 5,5 3,57 3,58 3,46 - 3,35 3,47 3,52 3,58 3,74 3,68 4,39 4,24 3,70 6,0 3,78 3,78 3,66 3,61 3,54 3,66 3,72 3,78 3,96 3,90 4,60 4,45 3,88 6,5 4,03 4,03 3,90 3,83 3,77 3,90 3,96 4,03 4,10 4,10 4,81 4,66 4,06 7,0 4,27 4,27 4,13 4,02 3,99 4,13 4,20 4,20 4,27 4,27 5,02 4,86 4,23 7,5 4,50 4,42 4,35 4,24 4,20 4,35 4,35 4,42 4,50 4,50 5,23 5,07 4,40 8,0 4,72 4,64 4,56 4,46 4,40 4,56 4,56 4,64 4,64 4,64 5,44 5,28 4,58 8,5 4,93 4,84 4,84 4,67 4,59 4,85 4,76 4,84 4,84 4,84 5,65 5,49 4,76 9,0 5,13 5,04 5,04 4,89 4,77 5,04 4,95 5,04 4,95 4,95 5,86 5,70 4,93 9,5 5,41 5,32 5,32 5,10 4,94 5,32 5,13 5,22 5,13 5,13 6,07 5,90 5,10 10,0 5,60 5,50 5,50 5,32 5,10 5,50 5,30 5,40 5,30 5,30 6,28 6,11 5,28 10,5 5,88 5,78 5,77 5,52 5,35 5,78 5,56 5,67 5,46 5,46 6,50 6,32 5,46 11,0 6,05 5,94 5,94 5,75 5,50 6,05 5,72 5,38 5,61 5,61 6,71 6,52 5,63 11,5 6,32 6,10 6,21 5,97 5,75 6,21 5,98 5,98 5,75 5,75 7,92 6,73 5,80 12,0 6,60 6,36 6,48 6,19 5,88 6,48 6,12 6,24 5,88 5,88 7,13 6,94 5,98 12,5 6,75 6,50 6,62 6,41 6,12 6,63 6,38 6,38 6,00 6,00 7,34 7,15 6,16 13,0 7,02 6,76 6,89 6,63 6,37 6,89 6,50 6,50 6,11 6,11 7,55 7,36 6,33 13,5 7,15 6,88 7,15 6,84 6,62 7,16 6,62 6,62 6,21 6,21 7,76 7,56 6,50 14,0 7,42 7,14 7,28 7,06 6,72 7,28 6,86 6,86 6,30 6,44 7,97 7,77 6,68 14,5 7,54 7,25 7,54 7,26 6,96 7,54 6,96 7,10 6,52 6,52 8,18 7,97 6,86 15,0 7,80 7,50 7,80 7,47 7,20 7,80 7,20 7,35 6,60 6,75 8,40 8,18 7,03 15,5 8,06 7,75 7,90 7,68 7,44 8,06 7,28 7,44 6,82 6,82 8,61 8,39 7,20 16,0 8,16 8,00 8,16 7,90 7,52 8,16 7,52 7,68 6,88 7,04 8,82 8,60 7,38 16,5 8,41 8,08 8,41 8,11 7,75 8,42 7,59 7,92 7,10 7,26 9,03 8,81 7,56 17,0 8,50 8,33 8,50 8,31 7,99 8,67 7,82 7,99 7,14 7,31 9,24 9,01 7,73 17,5 8,75 8,58 8,75 8,53 8,22 8,93 8,05 8,22 7,35 7,52 9,45 9,22 7,90 18,0 9,00 8,64 9,00 8,75 8,46 9,00 8,10 8,46 7,56 7,56 9,66 9,43 8,08 18,5 9,06 8,88 9,06 8,96 8,51 9,25 8,32 8,51 7,77 7,77 9,88 9,63 8,26 19,0 9,32 9,12 9,31 9,16 8,74 9,50 8,36 8,74 7,79 7,79 10,09 9,85 8,43 19,5 9,55 9,36 9,55 9,36 8,97 9,75 8,58 8,97 7,99 7,99 10,30 10,05 8,60 20,0 9,80 9,40 9,60 9,56 9,20 9,80 8,80 9,00 8,20 8,00 10,51 10,26 8,78 20,5 9,84 9,64 9,84 9,75 9,22 10,05 8,82 9,22 8,40 8,20 10,72 10,47 8,96 21,0 10,08 9,87 10,08 9,93 9,45 10,29 9,03 9,24 8,61 8,40 10,93 10,68 9,13 21,5 10,32 10,10 10,32 10,15 9,68 10,32 9,03 9,46 8,60 8,39 11,14 10,88 9,30 22,0 10,56 10,12 10,34 10,36 9,90 10,56 9,24 9,68 8,80 8,58 11,35 11,09 9,48 22,5 10,58 10,35 10,58 10,55 10,12 10,80 9,45 9,67 9,00 8,78 11,56 11,30 9,66 23,0 10,81 10,58 10,81 10,74 10,35 11,04 9,66 9,89 9,20 8,97 11,77 11,50 9,83 23,5 11,04 10,81 11,04 10,95 10,58 11,28 9,64 10,10 9,16 8,93 11,98 11,71 10,00 24,0 11,28 11,04 11,28 11,16 10,56 11,28 9,84 10,32 9,36 9,12 12,19 11,92 10,18 24,5 11,52 11,27 11,27 11,36 10,78 11,52 10,05 10,54 9,56 9,31 12,40 12,31 10,36 25,0 11,75 11,25 11,50 11,55 11,00 11,75 10,05 10,50 9,75 9,25 12,61 12,34 10,53 25,5 11,73 11,48 11,73 11,73 11,22 11,99 12,62 12,54 10,71 26,0 11,96 11,70 11,96 11,91 11,44 12,22 13,04 12,75 10,81 26,5 12,19 11,92 12,19 12,11 11,66 12,46 13,25 12,96 11,06 27,0 12,42 12,15 12,15 12,31 11,88 12,42 13,46 13,16 11,23 27,5 12,38 12,38 12,38 12,49 11,83 12,65 13,67 13,37 11,40 28,0 12,60 12,32 12,60 12,66 12,04 12,88 13,88 13,58 11,58 28,5 12,82 12,54 12,82 12,84 12,25 13,11 14,09 13,97 11,76 29,0 13,05 12,76 12,76 13,02 12,47 13,43 14,30 14,00 11,93 29,5 13,28 12,98 12,98 13,20 12,68 13,57 14,51 14,20 12,10 30,0 13,50 13,20 13,20 13,38 12,90 13,50 14,72 14,41 12,28 30,5 13,72 13,42 13,42 13,55 13,11 13,73 31,0 13,64 13,33 13,33 13,73 13,33 13,95 31,5 13,86 13,54 13,54 13,90 13,54 14,18 32,0 14,08 13,76 13,76 14,08 13,76 14,40 32,5 14,30 13,98 13,97 14,28 13,97 14,63 Видови височини за тополовите култури с възраст до 10 год. H, м P. regenerata P. robusta P. I - 214 до 20 м2 над 20 м2 до 20 м2 над 20 м2 до 20 м2 над 20 м2 1 2 3 4 5 6 7 5,0 3,430 3,360 3,415 3,130 3,250 3,090 5,5 3,498 3,365 3,536 3,218 3,382 3,174 6,0 3,582 3,378 3,666 3,336 3,522 3,282 6,5 3,685 3,464 3,809 3,464 3,672 3,414 7,0 3,794 3,500 3,941 3,577 3,808 3,556 7,5 3,8,77 3,577 4,087 3,720 3,945 3,705 8,0 4,000 3,680 4,208 3,832 4,096 3,832 8,5 4,097 3,7,82 4,301 3,952 4,224 3,972 9,0 4,203 3,906 4,428 4,077 4,383 4,131 9,5 4,313 3,990 4,531 4,208 4,531 4,275 10,0 4,440 4,100 4,690 4,340 4,690 4,430 10,5 4,546 4,210 4,798 4,483 4,819 4,567 11,0 4,697 4,323 4,972 4,609 4,994 4,719 11,5 4,795 4,450 5,106 4,738 5,140 4,864 12,0 4,920 4,560 5,244 4,848 5,316 5,004 12,5 5,062 4,688 5,400 4,975 5,487 5,150 13,0 5,200 4,810 5,551 5,096 5,668 5,304 13,5 5,305 4,900 5,656 5,224 5,791 5,440 14,0 5,418 4,998 5,796 5,362 5,922 5,600 14,5 5,539 5,104 5,916 5,481 6,090 5,756 15,0 5,655 5,205 6,080 5,625 6,225 5,880 15,5 5,766 5,332 6,215 5,668 6,386 5,983 16,0 5,904 5,472 6,368 5,840 6,544 6,160 16,5 6,098 5,660 6,501 5,940 6,699 6,286 17,0 6,154 5,661 6,647 6,052 6,851 6,426 17,5 6,265 5,792 6,755 6,212 7,017 6,580 18,0 6,408 5,922 6,912 6,354 7,110 6,714 18,5 6,530 6,031 7,030 6,475 7,252 6,863 19,0 6,650 6,061 7,125 6,593 7,315 6,954 19,5 6,766 6,142 7,254 6,688 7,410 7,059 20,0 6,900 6,280 7,400 6,800 7,520 7,160 20,5 7,031 6,396 7,482 6,908 7,646 7,318 21,0 7,161 6,510 7,581 7,035 7,718 7,413 21,5 7,267 6,622 7,697 7,181 7,847 7,546 22,0 7,392 6,710 7,810 7,326 7,920 7,678 22,5 7,515 6,750 7,942 7,470 8,032 7,785 23,0 7,659 6,854 8,050 7,567 8,142 7,884 23,5 7,788 6,956 8,178 7,684 8,272 8,037 24,0 7,872 7,032 8,280 7,824 8,352 8,184 24,5 8,011 7,154 8,403 7,913 8,501 8,305 25,0 8,150 7,275 8,550 8,050 8,575 8,425 Видови височини за тополовите култури с възраст над 10 год. Hm P. regenerata P. robusta P. I - 214 до 20 м2 над 20 м2 до 20 м2 до 20 м2 над 20 м2 до 20 м2 1 2 3 4 5 6 7 12,0 5,434 5,280 5,976 5,508 5,868 5,616 12,5 5,650 5,438 6,150 5,678 6,088 5,800 13,0 5,785 5,603 6,331 5,850 6,292 6,006 13,5 5,594 5,724 6,507 6,034 6,480 6,169 14,0 6,062 5,838 6,692 6,188 6,678 6,356 14,5 6,191 6,018 6,902 6,322 6,858 6,510 15,0 6,345 6,150 7,080 6,495 7,080 6,690 15,5 6,463 6,293 7,254 6,696 7,254 6,866 16,0 6,640 6,432 7,472 6,848 7,472 7,072 16,5 6,765 6,567 7,672 6,996 7,672 7,227 17,0 6,902 6,732 7,854 7,174 7,871 7,412 17,5 7,052 6,860 8,050 7,315 8,085 7,595 18,0 7,200 6,966 8,226 7,488 8,262 7,776 18,5 7,344 7,122 8,417 7,640 8,454 7,955 19,0 7,464 7,358 8,607 7,809 8,664 8,132 19,5 7,605 7,371 8,775 7,956 8,853 8,287 20,0 7,720 7,520 8,960 8,140 9,060 8,540 20,5 7,831 7,605 9,163 8,303 9,266 8,671 21,0 7,980 7,749 9,345 8,463 9,471 8,841 21,5 8,127 7,890 9,546 8,621 9,654 9,030 22,0 8,272 8,008 9,724 8,778 9,856 9,196 22,5 8,347 8,145 9,900 8,932 10,035 9,382 23,0 8,487 8,280 10,074 9,085 10,235 9,568 23,5 8,624 8,389 10,270 9,259 10,434 9,729 24,0 8,736 8,544 10,464 9,432 10,632 9,936 24,5 8,869 8,673 10,658 9,604 10,829 10,118 25,0 9,025 8,825 10,850 9,750 11,050 10,325 25,5 9,205 8,976 11,041 9,920 11,245 10,506 26,0 9,360 9,100 11,232 10,062 11,440 10,660 26,5 9,487 9,169 11,342 10,229 11,633 10,838 27,0 9,612 9,288 11,475 10,341 11,826 10,962 27,5 9,707 9,432 11,605 10,422 12,018 11,110 28,0 9,856 9,548 11,704 10,500 12,180 11,256 28,5 9,975 9,633 11,828 10,630 12,369 11,400 29,0 10,092 9,773 11,977 10,730 12,528 11,542 29,5 10,266 9,942 12,124 10,915 12,744 11,471 30,0 10,350 10,050 12,180 10,950 12,930 11,880 30,5 10,462 10,156 12,322 11,071 13,115 11,986 31,0 10,633 10,323 12,524 11,253 13,330 12,183 31,5 10,740 10,458 12,663 11,277 13,482 12,348 32,0 10,880 10,650 12,704 11,360 13,632 12,416 32,5 11,050 10,725 12,902 11,537 13,845 12,610 33,0 11,154 10,791 12,969 11,616 13,992 12,770 33,5 11,256 10,888 13,032 11,624 14,170 12,897 34,0 11,424 11,050 13,226 11,798 14,382 13,090 34,5 11,523 11,143 13,248 11,937 14,490 13,213 35,0 11,690 11,305 13,440 12,110 14,700 13,405 Изчисленията се правят по дървесни видове (форма 6). При използването на опростения уред на Битерлих или призмата на Анучин при наклонен терен, полученият резултат за кръговата площ на всяка площадка се коригира с коефициент Наклон Коефи- циент Наклон Коефи- циент На клон Коефи- циент в % в градуси в % в градуси в % в градуси 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 6 1,00 42 23 1,08 60 31 1,16 17 10 1,01 45 24 1,09 62 32 1,17 23 13 1,02 47 25 1,10 64 32 1,18 27 15 1,03 49 26 1,11 65 33 1,19 30 17 1,04 51 27 1,12 67 34 1,20 34 19 1,05 54 28 1,13 69 35 1,21 37 20 1,06 56 29 1,14 71 35 1,22 39 22 1,07 58 30 1,15 - - - Когато при реласкопирането е извършено и клупиране, изчисленията се извършват във форма 6 Форма 6 ГТЕ / ГСЕ................ отдел.......... подотдел ..........възраст...................... площ ......................ха Кръгова площ и установяване броя на стъблата по ъглобройни площадки За проба- та Кръгова площ 001 002 003 004 005 007 009 011 014 017 020 023 026 030 034 039 043 048 053 058 064 Фактор за броя на стъблата при ч.ф.1 100 50 33 25 20 14 11 9 7 6 5 4 4 3 3 3 2 2 2 2 2 ч.ф.2 200 100 66 50 40 28 22 18 14 12 10 9 8 7 6 6 5 4 4 3 3 ч.ф.4 400 200 133 100 80 57 44 36 29 24 20 17 15 13 12 10 9 8 8 7 6 D 1,30 10 14 18 22 26 30 34 38 42 46 50 54 58 62 66 70 74 78 82 86 90 Проба N Дървесен вид - смърч 1 1 5 3 6 1 16 2 2 2 5 3 4 1 1 18 3 1 4 7 2 2 4 2 22 4 1 2 2 4 1 2 2 14 5 1 2 3 6 5 3 6 5 1 32 6 3 2 7 3 5 4 1 1 26 Общо сума от проби 1-6 1 2 5 17 21 20 15 26 16 2 2 1 128 Ср. брой стъбла х ф. 1 0,17 0,33 0,83 2,83 3,50 3,33 2,50 4,33 2,67 0,33 0,33 0,17 21,32 Кръгова площ 0,17 0,33 0,83 2,83 3,50 3,33 2,50 4,33 2,67 0,33 0,33 0,17 21,32 х факт. за бр. стъб. за ч.ф. 1 50 33 25 20 14 11 9 7 6 5 4 4 Действ. бр. стъбла на 1 ha 8,5 11,0 20,8 56,6 49,0 36,6 22,5 30,3 16,0 1,6 1,3 0,7 254,9 в) Изчисляване на запасите при приложение на метода на разстоянията. По данните от измерванията на височините за трите централни степени на дебелина се изчисляват средноаритметичните височини и се определя височинният разред (форма 7). Изчислява се и средният процент на короните, а по него и обемът на клоните в проценти от стъблената маса. По обемната таблица за така определения височинен разред се извършва кубиране на всички измерени на пунктовете дървета. След това се изчислява средноаритметичната стойност на измерените разстояния от нулевото дърво до третия му най-близък съсед. По средноаритметичното разстояние (а3) се определя гъстотата на дървостоя. Форма 7 Таксационен карнет Таксиране по метода на разстоянията обект на планиране........ Горскостопански участък .............. отдел ............ подотдел ........... проектант ..................................... Таксационни показатели Общи сведения Таксационни показатели Общи сведения Състав Ср. А: Ср. Н: Ср. D: Височинен разред % корона % на клоните Обем на измерените д-та: Обем на стъблата на ха: Обем на клоните: Обем на цели дървета на 1 ха: Обем на насаждението: Окомерна пълнота: Масова пълнота: Бонитет: Дървета на ха: Запас на ха: Нормален запас: Данни от измерванията Пункт N a3 Пункт N a3 Клупиране Измерени височини в метри Обем в m3 D 1,3 Брой дървета Брой дървета Vi 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 12 14 16 18 20 22 24 26 28 30 32 34 36 38 40 42 44 46 48 50 52 54 56 58 60 Общо Определяне на броя на дърветата на 1 ha в зависимост от средноаритметичната стойност на разстоянието от 3-та степен 3 по Приесол, 1974 г. а3 N а3 N а3 N а3 N 1 2 3 4 5 6 7 8 3.00 1258 4.05 705 5.10 445 6.15 306 3.05 1244 4.10 688 5.15 436 6.20 301 3.10 1204 4.15 672 5.20 428 6.25 296 3.15 1166 4.20 656 5.25 420 6.30 292 3.20 1130 4.25 641 5.30 412 6.35 287 3.25 1095 4.30 626 5.35 404 6.40 282 3.30 1062 4.35 612 5.40 397 6.45 278 3.35 1031 4.40 598 5.45 390 6.50 274 3.40 1001 4.45 584 5.50 383 6.55 270 3.45 972 4.50 572 5.55 376 6.60 266 3.50 944 4.55 559 5.60 369 6.65 262 3.55 918 4.60 547 5.65 363 6.70 258 3.60 893 4.65 535 5.70 356 6.75 254 3.65 869 4.70 524 5.75 350 6.80 247 3.70 845 4.75 513 5.80 344 6.85 245 3.75 823 4.80 502 5.85 338 6.90 243 3.80 801 4.85 492 5.90 333 6.95 240 3.85 781 4.90 482 5.95 327 7.00 236 3.90 761 4.95 472 6.00 322 3.95 742 5.00 463 6.05 316 4.00 723 5.05 454 6.10 311 Стъбленият обем на 1 ha се изчислява по формулата: V = VnC, където V - обем на дървостоя в м3/ха; Vn - обем на измерените на пунктовете дървета в м3; С - преводен коефициент, който се изчислява като отношение на броя на дърветата, отчетен от таблица 14 (Nr) и броя на измерените дървета (Nn), или С=Nr:Nn Изчисляването на обема на сортиментите се извършва със сортиментни таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя, както при метода на пълното клупиране, пробните ленти и пробните площи. От обема на насаждението на 1 хектар се изчислява обемът на цялата площ. Обемът на клоните се изчислява, както и при другите методи. г) Изчисляване на запасите при приложение на комбинирания метод. То се извършва въз основа на измерванията на терена, като се прави обща обработка за всички пробни площи, като измерените радиуси се редуцират според наклона. Изброените дървета по дървесни видове се привеждат към един хектар по формулата: Nha = ?Ni : ? fi, където ?Ni - сумата на броя на дърветата в отделните пробни площи, а ?fi - сумата на площите на пробните площи в хектари. След това се определя средното разстояние между дърветата по формулата: , където N е броят на дърветата на 1 хектар. От всички измерени диаметри се изчислява средния диаметър по кръгова площ, а от измерените височини - съответно средната височина. Обемът на насажденията се изчислява въз основа на следните формули за основните дървесни видове: Обемът на насажденията се изчислява въз основа на следните формули за основните дървесни видове (Михов, 2005): където: V - обем на насажденията в м 3/ха dср - среден диаметър в см аср - средно разстояние между дърветата в м Н - средна височина на насаждението в м. Обемът на клоните се определя както при останалите методи. Изчисляването обема на сортиментите се извършва чрез сортиментните таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя в зависимост от процента на годните дървета от общия брой дървета в пробните площи. д) Изчисляване на запасите на неклупираните насаждения. Извършва се с растежни таблици по данните за възрастта, средната височина, пълнотата и участието на всеки дървесен вид на насажденията със средна височина 3 m и нагоре. По установената възраст и средната височина се определя бонитетът за всеки дървесен вид. Съгласно средната възраст и бонитета от растежните таблици за съответния дървесен вид се отчита запасът на стъблената маса на 1 ха (без клони). Растежни таблици № по ред Дървесни видове Автори 1 2 3 1 Бял бор Тюрин, 1983 2 Смърч Тюрин, 1983 3 Ела Шиков, К. 4 Черен бор Недялков, С., 1983 5 Бяла мура Недялков, С., Кр. Кръстанов, 1983 6 Бялборови култури Кръстанов К., П. Беляков, К. Шиков, 1983 7 Черноборови култури Цаков, Хр., 1983 8 Високостъблен горун, благун, летен дъб, цер Вименауер, 1983 9 Червен дъб Бирк (унгарски) 10 Високостъблен бук и габър Недялков, С., 1983 11 Високостъблена липа Армашеску, С., Г. Тома, Т. Дорин, И. Децей, 1983 12 Високостъблена бреза Тюрин, 1983 13 Високостъблен ясен Орлов, 1983 14 Високостъблени евроамерикански тополи Кръстанов, Кр., В. Факиров, П. Беляков, Хр. Цаков, П. Ганчев, 1987 15 Високостъблена трепетлика Тюрин, 1983 16 Високостъблен чинар Кръстанов К., П. Беляков, Б. Кюлев, Р. Миланов, 1983 17 Акациеви култури Георгиев, Ж., 1983 18 Издънкова липа Матвеев, Матин, 1983 19 Издънкова акация Георгиев, Ж., 1983 20 Издънкови благун, летен дъб, космат дъб, горун Шустов, 1983 21 Цер Димитров, Е.П. 22 Издънков бук Недялков, С., Кр. Кръстанов, П. Беляков, 1983 23 Издънков келяв габър Георгиев, Ж., 1983 24 Издънкова елша Давидов, 1983 25 Издънкова върба Георгиев, Ж., 1983 Може да се използва и опростеният метод за изчисляване на запаса само по средна височина, по обемните таблици за цели дървостои. Растеж и производителност за цели дървостои на различните дървесни видове (без клони) по средна височина при пълнота 1.0 на дървостоя Hср. м бял бор смърч ела бяла мура чер бор бук вис. дъб вис. липа тре- петл. топо ла Издънкови бук дъб ак. м3 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 3 15 24 23 22 42 10 26 48 16 9 25 20 9 4 27 43 36 36 56 19 32 60 25 14 40 30 13 5 42 63 52 53 72 29 38 72 35 19 55 42 19 6 57 84 69 73 90 40 46 84 46 26 71 52 25 7 72 105 89 93 108 52 54 96 58 33 88 62 38 8 88 127 110 121 128 65 62 110 71 42 105 72 41 9 105 150 135 151 150 79 70 125 84 52 121 84 50 10 123 174 160 184 176 94 80 140 98 62 137 96 60 11 142 199 190 220 202 110 90 155 113 74 153 108 72 12 162 225 220 255 223 128 100 170 128 88 170 121 83 13 183 252 252 292 252 148 110 190 143 104 186 134 95 14 205 280 285 327 276 170 120 205 150 120 202 148 107 15 227 308 318 363 300 193 130 225 170 138 217 163 121 16 250 337 352 400 324 216 140 245 194 158 234 178 137 17 273 367 387 435 348 239 151 265 213 173 250 193 155 18 293 397 422 470 372 262 162 285 232 202 266 208 172 19 319 427 458 507 396 285 173 305 253 230 282 224 190 20 342 458 496 542 420 308 184 330 275 256 296 240 21 366 490 536 578 444 331 195 355 299 280 257 22 391 523 578 613 468 354 206 380 324 304 275 23 416 557 620 648 492 378 218 405 349 330 294 24 441 591 662 684 516 402 231 425 374 363 314 25 487 625 704 720 540 426 244 455 399 378 335 26 494 661 746 760 564 450 257 485 424 404 - 358 - 27 522 698 788 760 564 474 270 510 449 383 28 551 736 832 498 283 540 474 408 29 581 775 878 522 298 565 499 433 30 611 815 924 546 314 595 524 459 31 642 856 970 570 330 630 489 32 673 898 1016 594 346 660 33 704 941 1066 618 362 695 34 735 984 1116 640 378 730 35 766 1027 1166 660 394 765 Полученият обем на 1 хa се редуцира на установената пълнота на насажденията и на процентното участие на дървесния вид в състава на насаждението. Когато в таблицата липсват данни за установената средна възраст на насаждението, извършва се интерполация или екстраполация по най-близките възрасти. Запасът на сложните насаждения се изчислява поотделно за всеки дървесен вид и етаж от дървостоя по описания начин, като се използват съответните таксационни данни. Закръглението на данните е както следва: за възрастта и височината - според изискванията на таксацията; за запаса на 1 хa - 1 м3; за запаса на цялата площ - 5 м3 за насажденията със запас, по-малък от 50 м3 и 10 м3 за насажденията със запаси, по-големи от 50 м3. Използването на други таблици за изчисление на запасите или за бонитиране на насажденията става с решение от ведомството на горите, с приемане на Заданието за изработване на горскостопански план. Изчисляването на обемите на сортиментите става чрез сортиментни таблици за цели дървостои. Класът на сортиментност се определя както при другите методи. Препоръчителни сортиментни таблици за цели дървостои N Дървесен вид Автор на таблиците Година на издаване Входни параметри 1. Бял бор млади и среднов. Ю. Духовников 1953 Hcp., Dcp. 2. Смърч млади и среднов. Ю. Духовников 1953 Hcp., Dcp. 3. Бял бор - естествен И. Михов 1980 Dcp. 4. Смърч - естествен И. Михов 1980 Dcp. 5. Ела - естествен И. Михов 1980 Dcp. 6. Бяла мура - естеств. И. Михов 1980 Dcp. 7. Черен бор - естеств. И. Михов 1980 Dcp. 8. Бук - естествен И. Михов 2000 Dcp. 9. Дъб - естествен И.Михов, Р. Петрин 2002 Dcp. 10. Цер - издънков Ю. Духовников, И. Кумчев 1953 Hcp., Dcp. 11. Липа Ю. Духовников 1953 Hcp., Dcp. Забележка: За бялборови, зимендъбови и букови семенни насаждения могат да се използуват и бонитетни сортиментни таблици за първи клас на сортиментност на К. Богданов и Т. Тончев, 2000 г. (сп. "Лесовъдска мисъл"). За целта е необходимо да се определи средната доминираща височина. 2. Установяване на текущият прираст по обем на насажденията Текущият прираст по обем на насажденията се определя в зависимост от приложеният метод на таксиране. При измерителните (пробностъблени методи), той се определя директно от пробните дървета, на които се прави частичен стъблен анализ за установяване на обема в момента и в началото на определен период от време (5 или 10 години). При насаждения, в които е извършено клупиране (пълно клупиране, метод на пробните ленти, метод на пробните площи, метод на разстоянията и др.) определянето на текущият обемен прираст се извършва косвено, чрез формулата на Шнайдер. За целта, след клупирането с помощта на Преслеровия свредел се вземат прирастни проби от средни пробни дървета от всяка степен на дебелина. Пробните дървета се избират така, че да съответствуват по диаметър на средния диаметър на степента на дебелина и да бъдат нормално развити. Освен вземането на прирастни проби на същите дървета се измерват дължините на короните и височината и се оценява окомерно интензивността на растежа по височина в следните 5 степени: спрял, слаб, умерен, добър, много добър и превъзходен. Дължината на короната от височината на дърветата може да се определи и окомерно в три относителни степени, а именно: над 1/2; от 1/4 до 1/2 и по-малка от 1/4. От взетите прирастни проби се установява броя на годишните пръстени в 1 см, измерен отвън навътре. Изчисляването на прираста се извършва по формулата на Шнайдер, а именно: където: к - коефициент, който се движи от 400-800 и се отчита в зависимост от интензивността на растежа и дължината на короната; d - диаметър на дървото без кора в cm и n - брой на годишните пръстени в 1 см. Стойности на коефициента к от формулата на Шнайдер Дължина на короната в части от височината на дърветата Интензивност на растежа по височина спрял слаб умерен добър мн. добър превъзходен По-голяма от 1/2 400 470 530 600 670 730 От 1/2 до 1/4 400 500 570 630 700 770 По-малка от 1/4 400 530 600 670 730 800 След кубирането, на основата на така изчисленият процентен прираст и данните в сборния лист се изчислява прираста по обем на степените на дебелина по формулата: n Z vitеk = 0,01. vi . Pvi /м3/ , i=1 където: Zviтек - текущ прираст по обем на i-тата степен на дебелина; vi - обем на i-тата степен на дебелина; Pvi - процент на текущия прираст на i-тата степен и n - брой на степените на дебелина. При насаждения, таксирани по методи без клупиране прирастът по обем може да се определи също по формулата на Шнайдер. В този случай прирастните проби се вземат от 3-4 дървета със средни размери. След изчисляването на процентния прираст на всяко дърво се изчислява средноаритметичен процент, който се използува за изчисляване на общия текущ обемен прираст на насаждението по формулата: Zvтек = 0,01.V. Pv /м3/, където: Zvтек - текущ прираст по обем на насаждението; V - стъблен обем на насаждението в м3 и Pv - средноаритметичен процентен прираст на пробните дървета. Текущият прираст на насажденията, таксирани по методи без клупиране може да се определи и с помощта на растежните таблици по известните формули на Герхардт, а именно: Zvтек = Zvттек (1,7 - 0,7.к).к - за светлолюбиви видове; Zvтек = Zvттек (2,0 - к).к - за сенкоиздръжливи видове, където: Zvтек - текущ прираст по обем на насаждението в м3/ха; Zvттек - текущ прираст по обем, отчетен по бонитета и средната възраст на насаждението от растежните таблици за наличния дървостой в м3/ха и к - пълнота на насаждението. Пълнотата на насаждението при математико-статистическите методи без клупиране е масова, а при окомерните (таблични) методи е окомерна. Тези формули могат да се прилагат и при насаждения, таксирани с пълно или частично клупиране. Тук също се използува изчислената масова пълнота на дървостоите. При смесените и сложни насаждения, текущият прираст се изчислява по дървесни видове и етажи, като се използува или пълнотата изчислена по маса за всеки дървесен вид или пък се отчита и участието на видовете, когато пълнотата е оценявана общо за насаждението.