Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 18

Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.

към чл. 73, ал. 4 ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ Относно: Използването на оптималната кръгова площ на горските насаждения като основа на отгледните сечи I. НЯКОИ ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Оптималната кръгова площ на горските насаждения е онази, при която се получава максимален текущ прираст по обем. От това определение следва, че ако е известен режимът на оптималната кръгова площ за дървопроизводствения период на насажденията от даден дървесен вид при различните условия на месторастене и ако този режим се поддържа при всяка възраст, ще се осигурят условия за получаване на максимално количество дървесина от единица горска площ. Режимът на оптималната кръгова площ за естествените насаждения у нас е установен опитно за белия бор, смърча и бука. Съществен момент в тези разработки е отчитането на типа на растеж на насажденията, като дадените за внедряване в практиката таблици се отнасят за най-широко разпространените насаждения. Конкретните стойности на оптималната кръгова площ по дървесни видове и бонитети са дадени в таблици №№ 60, 61 и 62. Таблиците за белия бор могат да се използват на този етап и при прорежданията на естествените черборови насаждения, както и при горските култури от тези видове. Без особен риск таблиците за смърча могат да се прилагат и за еловите насаждения. 2. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ОТГЛЕДНИТЕ СЕЧИ Използването на оптималната кръгова площ на насажденията като критерий за извършване на прорежданията и пробирките е свързано със следните теренно-измерителни работи: 2.1. Определяне на кръговата площ на насаждението на 1 хектар За определяне на кръговата площ на насажденията на 1 хa, на този етап могат да се препоръчат следните два метода: 2.1.1. Метод на Битерлих. След обхождане на насаждението за преценка на неговата хомогенност, с помощта на опростения прибор на Битерлих, със съотношение 1:50 между ширина на прицелната рамка и дължината на дървената линия, в определени пунктове на площта се извършва т.н. ъглово броене. Броят на пунктовете е от 5-10 броя в зависимост от степента на хомогенност, като долната граница се отнася до по-хомогенни, а горната - до послабо хомогенни насаждения. В горските култури броят на пунктовете е по-малък и се движи от 1 до 3 броя. Местата на пунктовете се маркират на картата, чрез развитие на квадратната мрежа, със страна , където: f - площ на насаждението в м2; n - брой на пунктовете. След това в насаждението се установява по картата първият пункт и чрез движение по азимут и измерване (може и на крачки) на разстоянието се намират следващите пунктове. За всеки пункт, въртейки се в кръг, специалистът визира, през прицелната рамка диаметрите на всички дървета на гръдна височина, които среща погледа му до пълно завъртване на 360 градуса, т.е. стигайки до онова дърво, от което е започнал броенето. При визирането всички дървета, които излизат извън прицелната рамка, се броят като цели
(1) , онези, които плътно се вместват в рамката за 1/2, а тези, които имат по-малки диаметри - не се броят. Сумата от така броените цели и половинки дървета дава направо кръговата площ на дървостоя на 1 хa в даден пункт. Едновременно с това във всеки пункт се измерват и височините на по 2-3 броя дървета, окомерно преценени като средни по диаметър. При наклонени терени се измерва и ъгъла на наклона, като установената кръгова площ се привежда към хоризонтална площ, като се разделя на косинуса от този ъгъл. След приключване на работата във всички пунктове се изчислява средно аритметичната стойност на кръговата площ, която е кръговата площ на насаждението. Методът на Битерлих може да се прилага само в насаждения с добра видимост и по-правилна форма. 2.1.2. Комбиниран метод (Ив. Михов, 1986 г.) Този метод се прилага в насаждения с недобра видимост, както и насаждения с добра видимост, но с площ над 10 хa. Както и при метода на Битерлих е необходимо насаждението да се обходи предварително, за да се определи неговата степен на хомогенност. След това на картата, през насаждението се прекарва права линия, така че да обхване констатираното от обхождането разнообразие в неговата пълнота. След това, на равни разстояния по нея се отбелязват центровете на 3 до 5 броя кръгови пробни площи. Разстоянието между тях се определя като дължината на правата се раздели на броя на пробните площи. Центърът на първата пробна площ се намира на 1/2 от изчисленото разстояние, мерено от началната точка на правата. След това чрез изчисленото разстояние и движение по правата се намират центровете на останалите пробни площи. Големината на пробните площи е такава, че включва в себе си минимум 30-40 броя дървета. Това изискване обикновено се осигурява при радиус на пробната площ от 10 м за младите, 15 м за средновъзрастните и 15-20 м за дозряващите насаждения. Очертаването на границите на пробните площи трябва да бъде много прецизно и се извършва с помощта на ролетка или въже, а при наличие на съответен инструментариум и оптически път. При случай на гранични дървета, в пробната площ те се включват през 1, т.е. 50%. След ограничаването във всяка една от пробните площи се установява броят на дърветата (без клупиране) и се измерват диаметрите и височините на по 2-3 средни по размери дървета. При наклонени терени се измерва и ъгъла на наклона. При горските култури, които се характеризират с висока степен на хомогенност, броят на пробните площи може да бъде и по-малък. След приключване на измерителната работа, площта на всяка пробна площ се привежда в хоризонтална по формулата: Кръговата площ на насаждението се изчислява въз основа на следното уравнение: където: d - среден диаметър на насаждението в cм изчислен като средноаритметичен от диаметрите на измерените в пробните площи дървета; a - средно разстояние между дърветата в м; fi - хоризонтална площ на отделните пробни площи в м2; ni - брой на дърветата в отделните пробни площи. 2.2. Определяне на бонитета Както е известно, бонитетът на дадено насаждение се определя от неговата възраст и средна височина. Възрастта се взема направо от таксационните описания, като се прибавят и броят на годините от началото на ревизионния период. Така получената възраст се проверява чрез възрастта на няколко средни по размери дървета в дървостоя. Средната височина се изчислява като средноаритметична от височините на измерените в пунктовете или пробните площи дървета. По-нататък, използвайки приложените таблици се определя точният бонитет на насаждението, което може в някои случаи да наложи извършването на съответната интерполация. 2.3. Определяне на метода на интензивността на прореждането Отгледните сечи в белборовите и смърчовите насаждения, се провеждат по низовия, а в буковите насаждения по комбинирания метод. Интензивността на отгледната сеч в % се определя от разликата между установената по точка 2.1. кръгова площ на насаждението и оптималната кръгова площ, отчетена от таблиците. Процентът на интензивност се изчислява спрямо действителната кръгова площ. Следвайки метода и интензивността на отгледната сеч, специалистът отбелязва за сеч отговарящите на лесовъдските изисквания дървета, като се стреми да не намалява общата кръгова площ на насаждението под оптималната. Оптимална кръгова площ за белия бор (по Ю. Духовников, Ал. Илиев, И. Михов, Е. Димитров, К. Богданов) А год. I a бонитет I бонитет II бонитет III бонитет IV бонитет Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 20 9,6 23,0 8,4 21,8 7,2 20,5 5,6 19,2 4,7 18,0 30 14,3 34,8 12,3 32,9 10,6 31,0 8,7 29,1 7,2 27,2 40 18,4 40,7 16,2 38,4 14,0 36,2 11,7 34,0 9,6 31,7 50 22,2 45,3 19,6 42,8 17,0 40,3 14,3 37,8 11,8 35,4 60 25,3 48,3 22,4 45,6 19,5 43,0 16,5 40,3 13,8 37,6 70 27,9 50,8 24,8 48,0 21,7 45,2 18,5 42,4 15,4 39,6 80 30,0 52,5 26,7 49,6 23,4 46,7 20,0 43,8 16,7 40,9 90 31,9 53,6 28,4 50,6 24,9 47,7 21,4 44,7 17,8 41,8 100 33,6 54,6 29,9 51,6 26,2 48,6 22,5 45,6 18,7 42,6 Оптимална кръгова площ за смърч (по Ю. Духовников, Ал. Илиев, И. Михов, Е. Димитров, К. Богданов) А год. I a бонитет I бонитет II бонитет III бонитет IV бонитет Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 20 6,5 16,4 5,0 14,8 3,6 12,6 2,6 10,4 1,8 9,1 30 11,0 26,9 8,3 24,2 6,4 18,6 4,8 15,8 3,6 13,0 40 16,1 36,5 12,3 32,8 9,6 25,8 7,4 22,0 5,7 18,1 50 20,6 44,7 16,2 40,2 13,0 32,2 10,3 27,5 8,2 22,7 60 24,2 51,4 19,9 46,1 16,4 37,7 13,2 32,4 10,6 26,7 70 27,2 56,7 22,8 50,9 19,2 42,4 15,8 36,5 12,8 30,1 80 29,8 61,2 25,4 54,8 21,6 46,4 18,0 40,2 14,6 33,2 90 31,8 64,7 27,5 57,9 23,6 49,9 19,9 43,3 16,4 35,8 100 33,5 67,6 29,2 60,5 25,4 53,0 21,4 46,1 17,8 38,2 Оптимална кръгова площ за бука (по И. Михов, Ю. Духовников, Ал. Илиев, Р. Петрин) А год. I бонитет II бонитет III бонитет IV бонитет Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa Х ср. м G оп. м2/хa 1 4 5 6 7 8 9 10 11 20 6,2 9,8 5,1 9,3 4,1 8,7 3,0 8,3 30 10,2 18,5 8,9 17,6 7,4 16,6 5,8 15,6 40 14,8 26,9 12,8 25,5 10,8 24,0 8,6 22,6 50 19,4 32,7 16,7 31,0 14,0 29,2 11,2 27,4 60 23,2 37,0 20,2 35,0 17,0 33,0 13,8 31,0 70 26,5 40,5 23,2 38,4 19,6 36,2 16,0 34,0 80 29,1 43,3 25,4 41,0 21,6 38,7 18,0 36,4 90 31,0 45,7 27,2 43,3 23,4 40,8 19,6 38,3 100 32,5 47,7 28,6 45,2 24,6 42,6 20,8 40,0

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 18

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.