към чл. 126, ал. 1 и 2 Биотехнически мероприятия за подобряване на естествената хранителна и защитна база 1. Дивечови ниви - планират се на сравнително равни терени, като се използуват съществуващи поляни и голини или се изкореняват малоценни дървостои. Под "малоценни дървостои" тук се разбират: издънкови насаждения; насаждения с преобладаващ издънков произход или самозалесени площи с млада растителност с височина до 3 м. Изсичане и изкореняване на дървостои в горските територии се допуска само в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци на площи от 0.1 до 3.0 хa. На голи площи големината им е неограничена. Формата на дивечовата нива може да бъде произволна. В използваемата площ на дивечовата нива се включва и изсечената, но не изкоренената част от дървостоя, определена за бръстене от дивеча, ако площта й е под 1.0 хa, както и съществуващите неразорани части на поляната, заета с тревна растителност. Дивечовите ниви се разпределят по възможност мозаично върху цялата площ на ловностопанския район (в зависимост от приетия метод на ловоустройство), като предпочитание се дава на нивите, разположени в централната част на обособените ловища, с оглед ограничаване миграцията на дивеча. Планираните и съществуващите дивечови ниви се обозначават на терена с червена хоризонтална линия и знак "ДН" срещу мястото на нивата. 2. Ловни просеки - система от просеки с цел от една страна привличане и насочване на дивеча към дивечови ниви и ловностопански съоръжения и от друга - разделяне гората на квартали за прогонване. Могат да се използват и като противопожарни просеки. Планират се в залесени райони, по ново трасе или край съществуващи просеки (далекопроводни, газопроводни, противопожарни и др.), горски пътища и пътеки. Просеки по ново трасе се планират само в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци. Разполагането им зависи от условията на терена, целта на стопанисване и метода на ловоустройство. Изпълнителят на ловоустройствената дейност отбелязва на терена предвидената ловна просека с червена хоризонтална линия край едната страна на просеката и с червени букви "ЛП" и стрелки началото и края на просеката. 2.1. Ловните просеки, които ще бъдат обработвани и засявани с фуражни култури, трябва да имат ширина най-малко два пъти по-голяма от височината на дървостоя в сечно зряла възраст, и не по-малка от 20 м. 2.2. Просеките, които ще се подържат под форма на сечище за бръст, както и тези, които се предвиждат за трайно затревяване или захрастяване, трябва да имат широчина от 10 до 30 м. 2.3. В едродивечовите ловища се планират просеки с широчина от 10 до 30 метра според теренните особености. 2.4. В дребнодивечовите ловища (предимно фазанови) се планират просеки с широчината от 30 до 50 м и разстояние между просеките 300 - 500 м. От двете страни на просеката чрез изреждане на дървостоя и залесяване на горскоплодни храсти се създава 10-метров дървеснохрастов пояс. 2.5. За подобряване видимостта около чакалата се планират лъчеви просеки с широчина 5 - 10 м и дължина 100 - 150 м. 3. Дивечови ливади - Планират се предимно върху естествено затревени площи, като се предвижда подобряване на естествения тревен състав чрез: почистване от неядлеви треви, плевели и храсти; наторяване; разкъсване на чима; повърхностно засяване на сортови житни и бобови треви. Най-малката им площ е 0.1 хa. 4. Дивечови сечища - предназначени са за бръст на дивеча в продължение на минимум 10 годишен период. Планират се в държавните ловни стопанства и дивечовъдните участъци. Това са съществуващи се чищ а или млади насаждения на възраст до 40 години, чиято височина се поддържа до 1 м чрез периодично изсичане. Площ та им е от 1.0 до 2.0 хa. В интензивни фазанови ловища в ниско стъблени гори се изсичат цялостно или частично един или няколко квартала за създаване на укрития за фазаните и същевременно за възобновяване на гората при намален турнус на сеч. 5. Ограничаване на пашата на домашен добитък - с цел осигуряване първостепенно значение на ловностопанската дейност и подходящи условия за хранене, укритие и размножаване на дивеча, в държавните ловни стопанства, дивечовъдните участъци и в горските територии със специални функции - базите за интензивно стопанисване на дивеча и токовищата на глухарите се забранява пашата на домашен добитък. 6. Отваряне на котли. В гъсто склопените насаждения се отварят котли с площ до 0.10.2 hа, чрез изсичане на голо или изреждане на склопа до пълнота 0.3, за да се появи млада сечищна растителност или подлес. Котлите се разпределят мозаично (равномерно) или групово. Площта им може да бъде до10 % от общата площ на насажденията, в които се създават. Не се поддържат под формата на дивечови сечища, а се оставят за възобновяване. През следващия 10-годишен период се отварят други котли в останалата част на насаждението, или в други насаждения. 7. Залесяване на иглолистни петна в широколистните насаждения. Създават се в чисто широколистните млади и средновъзрастни насаждения чрез залесяванена иглолистни видове, в зависимост от условията на месторастене. Площта на петната и тяхното разпределение е както при отваряне на котли. Тези групи се оставят за прерастване. През следващия 10-годишен период се създават други петна на подходящи места. 8. Създаване на периферни дървесно-храстови пояси. Проектират се обикновено в чисто широколистни горски насаждения, разположени всред работни земи, или насаждения, насечени от ловни просеки и дивечови ниви. Периферната ивица на гората се изрежда до пълнота 0.3-0.5, за да се създадат условия за развитие на гъст подраст и подлес под склопа. Средната широчина на пояса е до 10 m. На определени места в него се предвижда залесяване на иглолистни игорскоплодни дървесни видове. 9. Създаване на залесени укрития в незалесените площи. Проектират се на площи до 30 hа върху крайпътни ивици, брегови земи на дерета, долове и водни течения, както и под форма на петна върху незърнопроизводителни площи.Минималната им широчина е 2 m. Могат да се залагат и частично или на петна в зависимост от конкретните условия. Мероприятието се съгласува предварително със собственика на земята. 10. Развъдници. Обособяват се на основание чл. 12 ЗЛОД. 11. Зони на спокойствие. Обособяват се за видовете, които не понасят безпокоене от страна на човека - глухара. Площта им варира в приблизителни граници от 50 до 500 hа. В тях се забраняват дърводобивните и лесокултурни мероприятия за определен период от време - най-малко 10 години. Зони на спокойствие се обособяват и на някои постоянни места на сватбуване наблагородния елен. В такива зони се спират горскостопанските работи по времена брачния период по реда на чл. 70 ЗЛОД. Такива зони се обособяват и около местата за раждане на муфлон, елен и други едри бозайници, както и около местата където се концентрира пернат дивеч за гнездене (водоплаващ, фазани идр.) чрез регулиране на туризма, страничната дейност, пашата на домашен добитък и др.
Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби
Приложение № 34
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територииМагистрат · magistrat.bg/laws/c5c8559d1ec0:Приложение-№-34 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон