към чл. 73, ал. 4 МЕТОДИКА ЗА ТЕРЕННИ И КАМЕРАЛНИ РАБОТИ. ПРОБНИ ПЛОЩИ, ПРОБНИ ДЪРВЕТА И СТЪБЛЕН АНАЛИЗ І. Теренни работи Постоянни пробни площи Постоянните пробни площи се залагат за продължителни наблюдения с повторни измервания за събиране на материали, които могат да бъдат използвани за различни цели: проверка или съставяне на растежни таблици; изследване вида, интензивността и повтаряемостта на отгледните сечи; изучаване ефективността от влиянието на различни мероприятия върху хода на растежа и прираста на дървостоя и изменението на неговите таксационни показатели и др. Изборът на насажденията в горската териториална единица / горскостопанската единица за залагане на постоянни пробни площи, трябва да отговаря на главните негови особености и стоящите за решение пред него задачи, които са свързани с дървостоите с най-голямо стопанско значение, с преобладаващите бонитети и типове месторастения. Необходимото количество пробни площи се определя съвместно с регионалната дирекция по горите и/или собственика или ползвателя на горската територия, с отчитане на конкретните условия, а също и от наличието на материали от пробни площи, заложени при предишната инвентаризация или планиране. Цялото насаждение или по-голяма част от него трябва да бъде еднородно по отношение на околната среда (почва, експозиция, наклон, надморска височина, микроклимат и пр., установени чрез топологични изследвания). Местата на постоянните пробни площи трябва да бъдат защитени добре от външни влияния. Те трябва да бъдат отдалечени най-малко на 50 m от края на гората и на 10 - 20 m от големи пътища и просеки. Всички пробни площи, независимо от тяхното предназначение, се залагат с оглед тяхното по-широко използване за други цели. Постоянната пробна площ, в зависимост от поставената цел, се състои от един или повече парцели, които се намират един до друг или в близост. Около постоянната пробна площ, както и около отделните парцели се поставят изолационни ивици, с цел да се изключат нежеланите влияния от страна на околното насаждение. Ширината на ивиците е от 10 - 20 м според височината на насаждението. Изолационната ивица се третира от двете страни до половината по същия начин, както съседния й отделен парцел. В ивица с ширина 30 м около постоянните пробни площи не се разрешават възобновителни сечи. Заснемането на необходимите данни и анализът се извършват от парцели. Форма и размери на парцелите. В зависимост от целите на постоянната пробна площ и възможностите в насаждението, даден парцел може да има следните форми и размери: а) 0,25 хa - квадрат, с дължина на страните 50 м. Той е заобиколен от 20 м защитна ивица. б) 0,20 хa - правоъгълник, с дължина на страните 40 и 50 м и защитна зона 20 или 15 м. Тези размери се използват само тогава, когато не са налице условия за залагане на парцел с размери по т. а). в) 0,15 хa - правоъгълник, с дължина на страните 30 и 50 м и защитна зона 20 или 15 м. Тези размери се използват само тогава, когато няма възможност за използване размерите по т. а), б). В младите насаждения постоянните пробни площи се залагат със същите размери, но измерителните работи се провеждат само върху част от пробната площ. Във възрастните насаждения се спазва правилото, размерите на площта да осигуряват минимален брой на стъблата - 200. След обозначението на площта се изготвя скица на същата в мащаб 1:10 000. На скицата се отбелязват всички характерни репери, пътища, гранични знаци, строежи и др., които облекчават ориентацията. За разположението на парцелите и характерни пунктове от тяхната околност се изготвя скица в М 1:1 000. Затвърдяване на граничните точки и линии. На ъглите на пробната площ или парцела върху подходящи характерни стоящи дървета на страната към пробната площ (парцела), с блажна боя се нанася номера на пробната площ или парцела. На ъглите на парцелите се поставят стълбове от трайно дърво с височина 1,5 м и диаметър 10 - 15 cм. Върхът на стълбовете се отрязва наклонено и на 20 cм под върха се прави отрез, върху който с блажна боя се нанася номера на парцела. Брой на парцелите и тяхното разпределение върху площта. Парцелите се означават последователно с римски цифри. Според това, дали условията на околната среда и структурата на изследваното насаждение са еднородни или разнородни, се възприема един от следните варианти на разпределение на отделните парцели: а) Подреждане на отделните парцели един до друг в насаждението или във форма на квадрат, или на кръст, с необходимите изолационни ивици между тях. Този вариант е целесъобразен за хомогенни условия на насаждението. б) Мозаично разпределение на отделните парцели в 4 редици до 6 малки площи (всичко 24 малки площи - поделения на отделните парцели, със страни 20 х 20 м или 0,04 хa). Изпитваните методи на работа (например за прореждане) трябва да се повтарят равномерно във всички редици. този вариант е наложителен при хетерогенни условия (наклон, склоп, типологични различия и др.). Когато път или поляна пресича реда на парцелите, след необходимото прекъсване при определянето мястото на следващия блок, той трябва да бъде поставен при същите условия. Измерване и номериране на отделните дървета. Точката на измерването на всичките дървета е на гръдна височина и се поставя откъм северната страна на дървото или пък откъм горната страна при наклонен терен. Тя се означава с Т-образен знак или кръстче, с ширина на ивицата 2 cм, нанесени с блажна боя. Всички дървета, които могат да се измерват на гръдна височина, се номерират с блажна боя над знака на гръдна височина. Номерирането започва обикновено от левия ъгъл на парцела и се извършва на ивици, не по-широки от 5 - 8 м. Диаметрите на гръдна височина се измерват с прецизна клупа с точност до 0,1 cм. Височините се измерват по дървесни видове и етажи. Измерват се необходимия брой височини за построяване крива на височините. Всички данни за постоянните пробни площи се записват и изчисляват в специални таблици и форми (табл. 86, 87, 88, 89 и форми 6, 7, 8). Непосредствено след залагането, постоянните пробни площи се ограждат от органите на устройвания обект, а след завършване на теренните работи се предават за опазване и поддържане в течение на ревизионния период. Временни пробни площи Временните пробни площи се залагат така, че да отговарят на непосредствените нужди на лицето извършващо инвентаризация или изработващо горскостопанския план - за тренировъчни занятия, за установяване на интензивността на възобновителните и отгледните сечи, за качественото състояние и сортиментния строеж на дървостоя и добивите, пригодността на обемните и растежни таблици и др. Поради своето временно предназначение те не се означават и затвърдяват трайно на терена. Пробните площи за изучаване на сортиментния строеж и добивите се залагат с оглед възможно най-пълно да обхващат разнообразието на зрелите насаждения от различните дървесни видове по отношение на състава, бонитета, пълнотата и качественото състояние. Клупирането на дърветата във временни пробни площи се извършва по степени на дебелини през 2 или 4 cm според възрастта и вида на дървостоя. В пределите на всяка степен на дебелина всички дървета се разпределят по дървесни видове на строителни, полустроителни и дървета за дърва. При тополовото стопанство временните пробни площи се използват главно за определяне на запаса и прираста. Те може да имат правилна геометрична форма, а може да са и представителни редове. Последователността на теренните и камералните работи при временните пробни площи е както при постоянните пробни площи. Пробни дървета Пробните дървета се използват за уточняване на таксационните показатели на таксираните дървостои. Техният брой и начин на избор зависи от конкретните задачи, стоящи пред лицето извършващо инвентаризация или изработващо горскостопанския план. На тренировъчните пробни площи, с помощта на пробни дървета, се определя възрастта и височината на дървостоите, което дава възможност да се уточни бонитетът. За постигане на поставената цел е достатъчно да се отсекат три нормално растящи дървета от трите централни степени на дебелина. На пробните площи, заложени за изучаване хода на растежа на дървостоите и за проверка на растежни таблици в средновъзрастни, дозряващи, зрели и презрели дървостои, броят на пробните дървета се определя в размер 10% от броя на дърветата в пробната площ с общ брой от 15 до 25 броя. Намаляването броя на пробните дървета се допуска в чисти едновъзрастни дървостои от ниските класове на възраст, а именно: а) В I клас на възраст от иглолистни гори и в I - II клас на широколистните гори - от 7 до 10 броя на пробна площ; б) Във II клас на иглолистните и III клас на широколистните гори от 10 до 15 броя; в) От III клас нагоре за иглолистните и IV клас за широколистните гори - не по-малко от 15 броя пробни дървета на пробна площ. На пробните площи, заложени за изучаване на сортиментната структура на дървостоите, пробните дървета се вземат по статистически метод. За целта при клупирането на пробната площ се отбелязва всяко пето стъбло в пределите на отделните степени на дебелина, независимо от качественото състояние на стъблата. При изследване хода на растежа всички степени на дебелина трябва да бъдат представени с пробни дървета. За трите централни степени на дебелина се вземат не помалко от 3 пробни дървета, за следващите съседни - по 2 и по-нататък по 1 пробно дърво. За дървесните видове, които се срещат като примес, е достатъчно да се вземат 3 пробни дървета от централните степени на дебелина. При избора на пробните дървета се извършва проверка на височината и чрез сравнение с кривата на височините. Допуска се отклонение в рамките на +/- 5%. При избора на пробните дървета по дебелина, не е задължително те да съответстват точно на средното значение на съответната степен на дебелина, но не бива да се допускат отклонения по-големи от 1% в една или друга посока. При изследване хода на растежа на дървостоите, всички пробни дървета трябва да бъдат напълно здрави. Преди отсичане на пробното дърво се измерва диаметъра на гръдна височина в две взаимноперпендикулярни направления. Номерацията на пробните дървета се извършва отделно за всяка пробна площ, като в карнета на пробното дърво (форма 10) се записва неговия номер и възраст, установена чрез отчитане на пъна. Върху пъна също се записват тези данни с химически или цветен молив. Пробните дървета, като правило, се отчитат извън пробната площ, но в непосредствена близост до нея, така че върху пробната площ да може да се провеждат изследвания и при следващото инвентаризация или изработване на горскостопански план. Вземането на пробни дървета от пробната площ се допуска в случай, когато дървостоят, в който е заложена, подлежи на сеч в близките години, или когато, поради изменения в характера на дървостоя, не е възможно да се намерят подходящи пробни дървета вън от пробната площ. Измерването на пробните дървета се извършва по средата на двуметрови секции, за която цел в основата на отсеченото дърво се измерват и отбелязват нечетните метри - 1, 3, 5 и т.н. Измерването на диаметъра на пъна, на гръдна височина и по средата на двуметровите секции с кора се извършва с мерна клупа с точност до 1,0 cm. Дебелината на кората и прираста по дебелина за последните 10 години се измерват с мащабна линия с точност до 1,0 cm. Диаметрите без кора се определят като разлика между диаметъра с кора и дебелината на кората, а диаметъра 10 години назад - като разлика между диаметър без кора и прираста за последните 10 години. При сечта височината на пъна не се допуска да бъде по-голяма от 1/3 от диаметъра на гръдна височина. Прирастът по височина за последните 10 години се определя с точност до 10 cm, чрез отчитане на годишните прешлени при иглолистните дървесни видове и чрез постепенно отсичане от върха надолу при широколистните дървесни видове. Прирастът по дебелина за последните 10 години на гръдна височина и на 1/2 от височината на стъблото се определя по два взаимноперпендикулярни диаметри с точност до 1,0 mm. Разкройването на пробните дървета на сортименти се извършва с отчитане наличните недостатъци на дървесината, по качество и размери в съответствие с изискванията на стандартите за отделните сортименти. При липса на недостатъци по дървесината на стъблото разкройване на сортименти не се прави. Стъблен анализ За провеждането на стъблен анализ в гората се отрязват шайби от определените дървета за анализ, по които се извършват необходимите измервания в камерална обстановка. Първата шайба се взема при шийката на корена и се нарича нулева. След това се отрязва шайба на 1,30 м от шийката, а следващите шайби се отрязват на различни разстояния, обикновено през 2 m в местата с нечетните метри - 1, 3, 5 и т.н. метри (форма 10). За някои случаи могат да се възприемат по-къси секции. Откъм долната страна на всяка шайба се записва номера на анализираното дърво и височината, от която е взета, при което шайбата, взета от кореновата шийка, се означава с нула, а следващите с 1, 1,3, 3 и т.н Последният отрез се отбелязва с "в" (връх). ІІ. Камерални работи Обработка на пробни площи, пробни дървета и стъблени анализи Обработка на пробни площи. Обработката на всяка пробна площ става на специални формуляри (табл. 56, 57, 58, 59 и форма 8). Данните се изчисляват за всеки етаж и дървесен вид поотделно за оставащата и отпадащата част. Общо за пробната площ се изчисляват и данни за 1 хa. Преди да се пристъпи към окончателната обработка на пробната площ, се извършва проверка на нейната площ с отчитане поправката за хоризонталната проекция, ако наклонът на терена превишава 4о. Построяването на кривата на височините се извършва въз основа на средноаритметичните данни от измерването на височините на дърветата за всяка степен на дебелина и от пробните дървета в пробната площ. Чрез разделяне сумата на кръговата площ на целия дървостой на общото число на живите дървета се получава кръговата площ на средното дърво. По нея от таблицата за кръговите площи се определя точния среден диаметър на дървостоя с точност 0,1 cм. Средната височина съответства на средния диаметър и се установява чрез отчитане от кривата на височините с точност до 0,1 м срещу установения среден диаметър. Съставът се определя по запаса на всеки дървесен вид с отчитане в десети части от запаса. Пълнотата се определя чрез съпоставка с кръговата площ от растежните таблици за даден бонитет за съответния дървесен вид, установен по средната възраст и средната височина. Възрастта се изчислява като средноаритметична по данните от пробните дървета. За определяне на запаса се използват обемните разредни таблици за съответния дървесен вид. При нужда от данни за сортиментния строеж на дървостоя в пробната площ се извършва сортиментиране според съществуващата практика при маркиране на лесосечния фонд (форма 20). Резултатите от изчисленията при обработката на пробните площи се закръгляват със следната точност: а) Средни височини по степени на дебелина - до 0,1 м; б) Средният диаметър - до 0,1 cм; в) Обемът по степени на дебелина и обемът на сортиментите в него - до 0,01 м3; г) Сумата от кръговите площи по степени на дебелина - до 0,01 м2, а за дървостоя - до 0,1 м2. Резултатите за запаса по етажи и за пробната площ се закръгляват до цели кубически метри. Изчислените проценти се закръгляват до първия десетичен знак. Обработените пробни площи се поставят в обяснителната записка към инвентаризацията или горскостопанския план, и се анализират във връзка с поставената им цел. Обработка на данните за пробните дървета. Въз основа на данните, записани в карнета на пробните дървета при теренните работи, се извършват изчисления за установяване на следните показатели: а) Обема на двуметрови секции и обема на стъблото с кора и без кора с точност до 0,0001 м2; б) Коефициент на пълнодървесността с точност до 0,01; в) Видово число на стъблото с точност до 0,001; г) Текущия и среден прираст по обем с точност до 0,0001 м3; д) Обема на всеки сортимент без кора с точност до 0,0001 м3; е) Обема на цялата строителна дървесина с точност до 0,0001 м3; ж) Обема на вършината с точност до 0,0001 м3; з) Обема на кората на строителната част на стъблото с точност до 0,0001 м3. Обработка на материалите за стъблени анализи. Обработката на шайбите от стъблените анализи трябва да се извърши по възможност веднага, тъй като дървесина бързо изсъхва, шайбите се напукват и се деформират. За всяко отчитане на годишните пръстени всяка шайба първоначално се изглажда откъм лицевата страна. Лицевата страна на шайбата е тази, която се получава при пререза в точната височина, т.е. точно на 1 м, 1,30 м, 3 м и т.н. След това се пристъпва към отчитане на годишните пръстени. Най-напред се отчитат годишните пръстени на нулевата шайба, като отчетът се извършва от центъра към периферията. Всеки десети, респ. пети или едногодишен пръстен се отбелязва с химически молив и се описва затворена окръжност на последния годишен пръстен. В последния периферен отчет най-често се получава непълна десетица (респ. петица) от годишни пръстени. На останалите шайби - започвайки от тези на 1 м, отчитането на годишните пръстени се провежда от периферията към центъра. При това от периферията към центъра се отбелязва непълната десетица (респ. непълната петица) от годишни пръстени, които са се получили при отчитането на нулевата шайба, а по-нататък се отчита през десет, респ. пет, две или една година. Броят на пръстените на всяка шайба се записва в съответната графа на формуляра за стъбления анализ (форма 10). След отчитането и отбелязването на годишните пръстени се измерват и диаметрите на сеченията на всяка шайба, които се образуват в резултат на ограниченията на годишните пръстени от десетилетията (респ. петилетките или по години). Диаметрите на шайбите се измерват в милиметри по две взаимноперпендикулярни направления (СЮ-ИЗ). Диаметрите на шайбите, отнасящи се към определен период се вписват в съответните графи и в резултат се получават за една и съща възраст на дървото диаметрите на различните височини. Всички записвания от измерването на диаметрите се правят на втора страница. На третата страница се нанасят кръговите площи в квадратни сантиметри, съответстващи на изчислените средни диаметри на съответните възрасти. За определяне обема на всички секции с дължина 2 м се сумират кръговите площи и резултатът се записва на третата страница. След това на тези суми се извършва преместване на десетичната точка с четири знака в ляво (т.е. квадратните сантиметри се обръщат в квадратни метри) и се умножава по две (т.е. по дължината на секцията). Получените произведения представляват обемите на всички двуметрови секции в различните възрасти от живота на дървото. След това за всяка възраст се изчислява обемът на връшката като конус - кръговата площ в основата на връшката се умножава с 1/3 от дължината й. Сумата от обемите на всички двуметрови секции и обема на връшката определя обема на цялото стъбло с кора и без кора в настоящия момент и без кора в минало време през десет, респ. пет или една години. Последната четвърта страница се попълва по данни от страници 2 и 3. Те представляват сами по себе си изводите от анализа на дървесното стъбло. Преди всичко се изяснява ходът на растежа по височина на анализираното стъбло по възприетите периоди. Ходът на растежа по височина се установява графически, като по абсцисата на координатната система се нанася разликата между броя на годишните пръстени в основата на дървото на шайбите на различна височина, а на ординатата височината, за която се отнасят шайбите. По този начин се получава начупена крива за растежа на дървото по височина. От нея без предварително изравняване се отчитат височините за кръгли възрасти и се нанасят в съответната графа на четвърта страница. Диаметрите на гръдна височина на анализираното стъбло се вземат като средни от данните за шайбата за гръдна височина (1,30). Обемите на стъблото се преписват от заключителните резултати на 3-та страница. Средният прираст се получава чрез деление величината на съответния таксационен показател (височина, диаметър, обем) на възрастта, а текущият прираст - чрез разликата във величините на съответния показател от края и началото на периода, разделена на броя на годините в периода - 10, респ. 5 или 1 години. Освен абсолютната величина на текущия прираст се изчислява и процентът на текущия прираст по формулата: където P е процентът на прираста; n - броят на годините за изследвания период; Va и Va-n - величината на показателя в края и началото на дадения период. По-нататък се определя видовото число на стъблото по периоди, отнасяйки обемът на стъблото към обема на цилиндър, който има еднаква височина и еднакъв диаметър с гръдния диаметър на стъблото. Освен попълването на таблиците в карнета за стъбления анализ въз основа на тези данни се построяват и редица графики. На първата страница на формуляра за стъбления анализ, а така също и на графиките и чертежите се записва датата на изпълнението и подписът на изпълнителя. Постоянна пробна площ № ....... Дървесен вид: ………… Цел на залагане: ………… Площ, размери: ………… Дата на измерването: ………… Скица: ………… Горскостопанска / горска териториална единица: ………… Участък: ………… Отдел и подотдел: ………… Извлечение от таксационното описание Тип гора: Тип месторастене: Състав по дървесни видове Площ по дървесни видове (хa) Числена таксационна характеристика Първичен запас Предвидено за сеч Въз-раст Пъл-нота Висо-чина Бони- тет Диа-метър На 1 хa, м3 На цялата площ м3 % м3 Вид на сечта 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Произход: Форма: Състояние: % на короните: % на правостъбленост: Подраст, състав: ср. възр. год.; ср. вис. …; покр. … % Височинен разряд: Месторастене: Горско растителен пояс: Надморска височина: Изложение: Наклон: Част от релефа: Основна скала: Почва: тип: дълбочина: мех. състав: влажност: Постилка: Покривка: Храсти: Опис на стъблата ГТЕ / ГСЕ: ....................... Пробна площ: № ....................... Отдел:............. Подотдел: .................. Вариант: ................... Година на измерването: № на дър- вото Вид D 1,3 cm Висо- чина, м Година на сечта № на дър- вото Вид D 1,3 cm Висо- чина, м Година на сечта 1 2 3 4 5 1 2 3 4 5 Изчисление на запаса на пробна площ № ......... ГТЕ / ГСЕ: .................................. Отдел: ....... Подотдел: .......... Площ: ........... Изп. об. табл: ......... Сте- пен на дебе-лина Номера на стъбл. за дърв. вид: ...... Брой на стъб- лата Кръгова площ Средна висо-чина, м Височинен разред Стъблена маса, м3 единична м2 обща, м2 1 2 3 4 5 6 7 8 Общо Данни за 1 хa Форма 8 Отдел: ........... Подотдел: ..... Пробно дърво No : ........ Дървесен вид: ............................................................. Среда на секцията Диаметри сега, cм D за 10 г. D преди 10 г. D, cм ср. D, cм G cм2 кора в cм D без кора, cм G без кора, cм D, cм ср. D, cм G cм2 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 1 3 5 7 9 11 13 15 17 19 21 23 25 27 29 31 Сума (от G) м2 Обем на стъблото, м3 (сума от GxL) Обем на връшката, м3 l ......... d.............. Обем на цялото стъбло м3 Текущ прираст м3 Дата: ..................................... Съставил: .................……………...... Форма 9 Сортименти от стъблото Бележки за моделното дърво Едра стр. дна клас L D ср. м3 Височина в м I a Възраст в г. I Диаметър (D 1,30) cм II Корона L, м Средна стр. д-на III % от H IV % клони V D0 cm Дребна IV D 1/2 H cм Всичко стр. д-на F Дърва Височина на пъна, cm Всичко от стъблото Гнилота Клони L D ср. м3 Бележки за насаждението Състав Всичко клони Обем на цялото дърво, м3 Строи-тел на Възраст, г. Дърва Пълнота Върши-на Ср. H, м Всичко Ср. D, cм Прираст по H за 10 г., м Бонитет Годишни пръстени в 1 cм при D 1,30 Изложе- ние Прираст за 10 г. при D 1,30, cм Наклон, градуси DH/2 (диаметър на средата на височината преди 10 г.) , cм) Надмор- ска височина, м 10 год. пръстени при D H/2, cм D H/2 (диаметър преди 10 г.), cм Форма 10 СТЪБЛЕН АНАЛИЗ на ................... Nо ................... I. Местоположение Гора ................................................................................................... Отдел № ................ подотдел ................пробна площ № ................ II.Условия на месторастенето и насаждение Изложение: ............................................. Наклон: .............................................. Почва: .............................................. Почвена покривка и постилка: ............................................... Форма: ................................................ Състав и отношение на сместа: ............................................. Средна пълнота: ............................................. Средна възраст: ............................................. Средна височина: ............................................. Подраст: ............................................. Бонитет: .............................................. III.Характеристика на околните дървета (разстояние, посока, дървесен вид, клас по Kraft, височина, диаметър и др.) ................................................................................................. ................................................................................................... Надморска височина:.................................. IV. Анализирано стъбло Дървесен вид: ..................................................................................... Възраст: .......................................... год. Диаметър: ....................................... cм Дължина на цялото стъбло:....................................................... м Дължина на стъблото до 14 cm на т. край: .......................................... м Дължина на стъблото до 8 cm на т. край: ............................................. м Дължина на стъблото до короната: ........................................ м Площ на проекцията на короната: ........................................ м2 Обем на цялото стъбло: .............. м3 Обем на стъбл. част от 14 cm до 7 cm на т. край: ............................. м3 Обем на стъбл. част под 7 cm на т. край: ............................................ м3 Обем на клоните: .......................... м3 Обем на короната: ..........................Диаметър на 1/4 от % височината: ....................................Диаметър на 1/2 от cм височината: ....................................Диаметър на 3/4 от cм височината: .................................... cм Форма 10 Продължение Nо по отре- за Височина на отрезите Обозначение на диаметъра Диаметри на сеченията при възраст, cм Число на годишните пръстени с кора без кора 1 2 3 4 5 6 0 1,3 1,0 3,0 5,0 7,0 9,0 11,0 13,0 15,0 17,0 19,0 21,0 23,0 25,0 27,0 29,0 Сума на кръговите площи на 2 м секции в cм2: ................................. Обем на 2 м секции в м3: ................................................................... Дължина на връшката в м: ................................................................ Кръгова площ в основата на връшката: ............................................ Обем на връшката в м3: ..................................................................... Обем на цялото стъбло в м3: ............................................................. Форма 10 Продължение Кръгови площи при възраст, м2 с кора без кора Форма 10 Продължение Nо по ред Въз-раст в год. Ход на растежа по височина Ход на растежа по дебелина Обем м3 Прираст % на теку щия при раст видо-во чис-ло висо-чина в м Прираст по височина, м На 1,30 cм Прираст по диам. cм Сре- ден м3 Те-кущ м3 те- кущ сре-ден те-кущ сре-ден 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13
Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби
Приложение № 19
Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територииМагистрат · magistrat.bg/laws/c5c8559d1ec0:Приложение-№-19 · текст към 19 ноември 2026 г.
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.
Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.
Промени в законите · Atom · само този закон