Наредба · Преходни и Заключителни разпоредби

Приложение № 29

Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии
Изтеглете като PDF Следете този закон Следенето на закон е в акаунт с план — Старт: 14 дни безплатно.

Действащ текст · консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава

Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.

към чл. 107, ал. 2, чл. 110, ал. 3, чл. 111, ал. 3, чл. 115, ал. 2, чл. 116, ал. 4 и 8 Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на едрия дивеч В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към словията на средата, общата площ на ловностопанския район се разпределя на типове местообитания със съответен бонитет. Допустимите запаси зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия. Бонитирането на местообитанията на видове дивеч с локално разпространение се извършва съгласно опитните резултати от Лесотехническия университет, Института за гората и Изпълнителната агенция по горите, както и на базата на световните достижения на ловностопанската наука. За муфлона, дивата коза и глухара то се съобразява с таблицата, посочена в приложението. При паша на домашен добитък обхващаща над 50 % от площта, бонитетът на местообитанието се намалява с една степен. Благороден елен (Cervus Elaphus) При благородния елен подлежат на бонитиране местообитанията, в които има целогодишно благоприятни условия за стопанисването му. Бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя въз основа на таблица № 1 Допустимите запаси на 100 ха площ за благородния елен се определят въз основа на таблица № 2. Допустимите запаси за благородния елен, определени въз основа на естествената производителност на местообитанията, се редуцират при наличие на залесявания върху поголеми площи или при наличие на интензивно земеделие в ловностопанския район. Елен лопатар (Dama dama) Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя въз основа на таблица № 1. Допустимите запаси на 100 ха площ за елена лопатар се определят въз основа на таблица № 2. Сърна (Capreolus capreolus) Бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблици № 1 и № 3. Допустимите запаси на 100 ха площ за сърната се определят въз основа на таблица № 2. Дива свиня (Sus scrofa) Бонитирането на местообитанията на дивата свиня е едроплощно. Бонитетът на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 ха. площ се определят въз основа на таблица № 1 и таблица № 2. При определяне на допустимите запаси на дивата свиня се отчита интензивността на селското стопанство в ловностопанския район и предполагаемите щети, които видът нанася на земеделската продукция. В райони с основен селскостопански отрасъл - картофопроизводство, допустимият запас се намалява на 50%. Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на дребния дивеч Бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички подходящи за обитаване от дадения вид ловностопански райони независимо дали са едродивечови или дребнодивечови. При ловностопански райони с еднообразни по характер местообитания, бонитирането се извършва обобщено за цялата площ на района. Производителността на дребнодивечовите местообитания се определя чрез оценка на основните екологични фактори, от които зависи разпространението и числеността на всеки вид дребен дивеч. Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, а на фазана - чрез описание на типовете местообитания. Бонитетообразуващите фактори за всеки вид дребен дивеч са различен брой. Те условно са разделени на:

към чл. 107, ал. 2, чл. 110, ал. 3, чл. 111, ал. 3, чл. 115, ал. 2, чл. 116, ал. 4 и 8 Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на едрия дивеч В зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч към словията на средата, общата площ на ловностопанския район се разпределя на типове местообитания със съответен бонитет. Допустимите запаси зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия. Бонитирането на местообитанията на видове дивеч с локално разпространение се извършва съгласно опитните резултати от Лесотехническия университет, Института за гората и Изпълнителната агенция по горите, както и на базата на световните достижения на ловностопанската наука. За муфлона, дивата коза и глухара то се съобразява с таблицата, посочена в приложението. При паша на домашен добитък обхващаща над 50 % от площта, бонитетът на местообитанието се намалява с една степен. Благороден елен (Cervus Elaphus) При благородния елен подлежат на бонитиране местообитанията, в които има целогодишно благоприятни условия за стопанисването му. Бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя въз основа на таблица № 1 Допустимите запаси на 100 ха площ за благородния елен се определят въз основа на таблица № 2. Допустимите запаси за благородния елен, определени въз основа на естествената производителност на местообитанията, се редуцират при наличие на залесявания върху поголеми площи или при наличие на интензивно земеделие в ловностопанския район. Елен лопатар (Dama dama) Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя въз основа на таблица № 1. Допустимите запаси на 100 ха площ за елена лопатар се определят въз основа на таблица № 2. Сърна (Capreolus capreolus) Бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблици № 1 и № 3. Допустимите запаси на 100 ха площ за сърната се определят въз основа на таблица № 2. Дива свиня (Sus scrofa) Бонитирането на местообитанията на дивата свиня е едроплощно. Бонитетът на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 ха. площ се определят въз основа на таблица № 1 и таблица № 2. При определяне на допустимите запаси на дивата свиня се отчита интензивността на селското стопанство в ловностопанския район и предполагаемите щети, които видът нанася на земеделската продукция. В райони с основен селскостопански отрасъл - картофопроизводство, допустимият запас се намалява на 50%. Бонитиране на местообитанията, определяне на допустимите запаси и коефициентите на прираст на дребния дивеч Бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички подходящи за обитаване от дадения вид ловностопански райони независимо дали са едродивечови или дребнодивечови. При ловностопански райони с еднообразни по характер местообитания, бонитирането се извършва обобщено за цялата площ на района. Производителността на дребнодивечовите местообитания се определя чрез оценка на основните екологични фактори, от които зависи разпространението и числеността на всеки вид дребен дивеч. Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, а на фазана - чрез описание на типовете местообитания. Бонитетообразуващите фактори за всеки вид дребен дивеч са различен брой. Те условно са разделени на:
  1. 1. непроменливи фактори на средата - надморска височина, релеф, хидрографска мрежа, почви, климат;
  2. 2. относително непроменливи фактори, които могат да бъдат повлияни от стопанската дейност - горска растителност, убежища, селскостопански култури;
  3. 3. променливи фактори, които зависят изцяло от стопанската дейност - степен на механизация и химизация в селското стопанство, ловностопански мероприятия, палене на стърнища, паша на домашни животни, численост на хищниците. По първите две групи фактори на ал. 1 всяко местообитание получава определен брой точки, в зависимост от стойността на фактора, като точките са повече за факторите, които са с по-голяма значимост. Въз основа на тях се определя бонитетът на местообитанието, което всъщност е потенциалната му производителност. Променливите фактори отразяват отрицателното въздействие на стопанската дейност върху качеството на местообитанията и тяхната производителност за дребния дивеч. За тях се получават отрицателни точки при бонитирането, които понижават бонитетната степен. Определеният чрез тях бонитет показва настоящата производителност на местообитанието. При отстраняване на негативните последствия от въздействието на отрицателно действащите фактори местообитанието не получава отрицателни точки и това води до повишаване на неговия бонитет. Оценката на настоящата производителност на местообитанието се извършва по всеки един от факторите по ал. 1, като бонитетът на местообитанието е общата сума от точките, получени при оценката на всички фактори съгласно съответните бонитетни таблици. Допустимите запаси за всеки вид дребен дивеч се определят в зависимост от бонитета на местообитанието и независимо от запасите на останалите видове дивеч в същия ловностопански район. Допустимите запаси за дребния дивеч определят възможното ползване на вида. Определените допустими запаси за даден вид дребен дивеч са минимални за съответния ловностопански район. Ловностопанските райони се бонитират поотделно за всеки вид дребен дивеч. В една и съща ловна площ може да има различни бонитети за различните видове дребен дивеч. Заек (Lepus еuropaeus) Местообитанията на заека за всички ловностопански райони са: 1. открити местообитания; 2. горски местообитания. Бонитетът на местообитанията за заека се определя въз основа на бонитетните таблици №№ 6 и 7.. Бонитетът на ловностопанските райони с лесистост до 30% се определя въз основа на бонитетната таблица № 6 за открити местообитания. Бонитетът на ловностопанските райони, включени в границите на големи горски масиви, с лесистост над 90%, се определя въз основа на бонитетната таблица № 7 за горски местообитания. Ловностопанските райони с лесистост от 30 до 90% се разделят на няколко участъка с еднакъв характер на местообитанията и всеки от тях се бонитира по бонитетната таблица съответно за открити или горски местообитания. В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на откритите местообитания на заека е, както следва: 1. над 62 точки - I бонитет; 2. от 49 до 62 точки - II бонитет; 3. от 35 до 48 точки - III бонитет;
  4. 4. от 21 до 34 точки - IV бонитет;
  5. 5. под 21 точки - V бонитет. В зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането, бонитетът на горските местообитания на заека е, както следва: 1. над 49 точки - I бонитет; 2. от 39 до 49 точки - II бонитет; 3. от 28 до 38 точки - III бонитет; 4. от 17 до 27 точки - IV бонитет; 5. под 17 точки - V бонитет. Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за заека по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Яребица (Perdix perdix) Бонитетът на местообитанията на яребицата се определя въз основа на бонитетна таблица № 8. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на яребицата е, както следва: 1. над 55 точки - I бонитет; 2. от 40 до 55 точки - II бонитет; 3. от 24 до 39 точки - III бонитет; 4. под 24 точки - IV бонитет. Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за яребицата по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Тракийски кеклик (Alectoris chukar) Местообитанията на тракийския кеклик се включват в три ловностопански области - Тракийска низина, Подбалкански полета, Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област) и Рило-Родопска област (Източнородопска подобласт). Бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик в ловностопанските области Тракийска низина, Подбалкански полета и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област), се определя въз основа на бонитетна таблица № 9 Бонитетът на местообитанията на планинския кеклик в ловностопанските области Предбалкан, Старопланинска, Югозападна България, Средна гора и Рило-Родопска, се определя въз основа на бонитетна таблица № 10. В зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането, бонитетът на местообитанията на тракийския кеклик е, както следва: 1. над 39 точки - I бонитет; 2. от 24 до 39 точки - II бонитет; 3. под 24 точки - III бонитет. Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст за тракийския кеклик по бонитети са определени въз основа на таблица № 2. Фазан (Phаsianus colchicus) Местообитанията на фазана са: а) ФМ-1 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на богати и свежи почви; б) ФМ-2 - смесени нискостъблени издънкови гори с преобладание на дъба, на бедни и сухи почви; в) ФМ-3 - дъбрави на свежи и богати почви; г) ФМ-4 - дъбрави на сухи и бедни почви; д) ФМ-5 - едновъзрастни дъбови гори; е) ФМ-6 - акациеви гори; ж) ФМ-7 - млади култури от черен бор; з) ФМ-8 - крайречни и околоводни. Екологичните характеристики на местообитанията на фазана по ал. 1 са посочени в Приложение № 29. Бонитират се всички площи, върху които има дървесна и храстова растителност. Включват се и групите от храстова и закелявяла растителност с площ над 1 дка, на разстояние не повече от 2 kм от основния горски комплекс. Не се бонитират следните местообитания: а) големите компактни горски комплекси с площ над 200 ха, ако не са устроени като фазанови ловища; б) изредените (ажурни) горски пояси без храстова растителност способни да пропускат 15 - 25% от въздушния поток и откритите пространства, на разстояние по-голямо от 2 kм от гора или трайни насаждения; в) всички местообитания с надморска височина над 700 м. Бонитетът на местообитанията на фазана се определя въз основа на таблица № 11. Допустимите запаси на 100 ха и коефициентите на прираст по бонитети спрямо женските при фазана, са определени въз основа на таблица № 2. Особености при определяне на допустимите запаси в ловностопанските райони В държавните ловни стопанства допустимите запаси на дивеча могат да се завишат спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва: 1. за благородния елен - със стопански коефициент от 1.5 до 2; 2. за елена лопатар - със стопански коефициент от 1.5 до 2.5; 3. за сърната - със стопански коефициент от 1.5 до 2. В райони където стопанисването на дивеч в допустим запас е в ущърб на основния селскостопански отрасъл и води до щети над 10 % се допуска стопанският коефициент на съответния вид да бъде снижен до 0.5. В дивечовъдните участъци се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици, а при възможности за по-ефективно стопанисване на дивеча, се допуска запасите да бъдат завишени с коефициентите за държавните ловни стопанства. В базите за интензивно стопанисване на дивеча стопанските запаси за вида дивеч се определят спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва: 1. за благородния елен - със стопански коефициент до 10; 2. за елена лопатар - със стопански коефициент до 50; 3. за муфлона - със стопански коефициент до 20; 4. за дивата свиня - със стопански коефициент до 20. В ловностопанските райони по чл. 7, ал. 5, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици. Зимните загуби спрямо есенния запас в зависимост от бонитета по видове дивеч са, както следва: 1. за благородния елен - от 5 до 10%; 2. за елена лопатар - от 5 до 10%; 3. за сърната - от 10 до 25%; 4. за дивата свиня - от 5 до 10%; 5. за заека - от 10 до 30%;
  6. 6. за яребицата - от 20 до 50%;
  7. 7. за тракийския кеклик - от 20 до 40%;
  8. 8. за фазана - от 20 до 50%. Намаление на допустимите запаси на дивеча от междувидовото взаимодействие се определя с таблица № 12. Числеността на хищниците се определя съобразно изискването на Закона за лова и опазването на дивеча и плановете им за управление. Таблица № 1 БОНИТИРАНЕ НА ЕДРОДИВЕЧОВИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ Тип местооби-тание ХАРАКТЕРИСТИКА на местообитанието БОНИТЕТ бе ел сг дс мф дк гл 1. Лонгозна гора 1. Насажденията предимно високостъблени или издънкови, чисти или с широколистни култури. І ІІ ІІ І 2. Тополови култури 1. Насажденията предимно средновъзрастни, дозряващи и зрели. Подлестния етаж добре изразен от къпина, аморфа и др. ІІ ІІ ІІ ІІІ 2. Преобладават млади несклопени насаждения с междуредово селскостопанско ползване. Липса на подлесен етаж. ІІІ ІІІ ІІІ ІV 3. Акациеви култури 1. Насажденията предимно дозряващи и зрели с единичен и групов подлес. ІІІ ІІІ ІІІ ІV 2. Преобладават млади култури и издънково възобновени акациеви сечища с достъпен за дивеча младиняк. ІІ ІІ ІІ ІІІ 4. Кестенови култури 1. Насажденията предимно зрели, изредени. Подрасто-подлесният етаж неравномерен, на петна. ІІ ІІ І 5. Орехови култури 1. Насажденията предимно зрели, изредени. Плътна почвена покривка. ІІ І І 6. Келявогабърова гора 1. Насажденията с преобладание на келявия габър и примес от дъбове и др. широколистни; неравномерни по площ сечища и петна от склопени и несклопени иглолистни култури. ІV ІV ІV ІІІ 7. Масивни иглолистни култури 1. Преобладават несклопени иглолистни култури с широколистни издънки и петна от високи склопени широколистни насаждения. ІІ ІІ ІІ ІІ 2. Преобладават склопени иглолистни култури с петна от широколистни издънки. ІІІ ІІІ ІІІ І 3. Преобладават гъсто склопени иглолистни култури с мъртва почвена постилка. ІV ІV ІV І 8. Високо-стъблена дъбова гора 1. Преобладават чисти семенни дъбови насаждения и смесени до 10% основно с липа, габър, ясен и др.; пълнота 0.4 - 0.8; с изразен подлесен етаж от дрян, глог, келяв габър и др.; сечищни участъци, поляни 20 - 50 % от площта; богат тревен състав. І І І І 2. Преобладават чисти семенни дъбови насаждения и смесени до 10% основно с липа, габър, ясен и др.; склопени, пълнота до 1.0; средно гъст подлесен етаж; открити площи 20 - 50 % с богат тревен състав. ІІ ІІ ІІ І І 3. Преобладават чисти семенни дъбови насаждения и смесени до 10% основно с липа, габър, ясен и др.; склопени, пълнота до 1.0; подлесен етаж едитичен, на петна; открити площи под 20 %. ІІІ ІІІ ІІІ І ІІ Тип местообитание ХАРАКТЕРИСТИКА на местообитанието БОНИТЕТ бе ел сг дс мф дк гл 9. Издънкова дъбова гора 1. Преобладават разновъзрастни нискостъблени дъбови насаждения с подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; поляни и ливади 20 - 50 % с богат тревен състав. ІІ ІІ ІІ І І 2. Преобладават нискостъблени едновъзрастни дъбови насаждения с единичен и групов примес до 10% от бук, габър, клен, мъждрян и др.; подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; поляни и ливади под 20 %. ІІІ ІІІ ІІІ І ІІІ 3. Преобладават разновъзрастни нискостъблени дъбови насаждения с възобновени сечища и несклопени култури 10- 30 %. ІІІ ІІ ІІ І ІІІ 4. Преобладават разновъзрастни нискостъблени дъбови насаждения с възобновени сечища и нескл.култури 31- 50 % ІІ ІІ ІІ І ІІ 5. Преобладават нискостъблени дъбови насаждения със склопени младиняци и култури 51-70 %. ІІІ ІІ ІІ І ІІІ 10. Смесена широколистна високостъблена гора с преобл. на дъба. 1. Преобладават високостъблени дъбови насаждения с примес 20-50 % от други широколистни и несклопени култури върху 10 - 30 % от площта. І І І І І 2. Преобладават високостъблени дъбови насаждения с примес 10-50 % от други широколистни и несклопени култури върху 31 - 50 % от площта. ІІ ІІ ІІ І ІІ 3. Преобладават високостъблени дъбови насаждения с примес 10-50 % от други широколистни, склопени младиняци и култури върху 51 - 80 % от площта. ІІІ ІІІ ІІІ І ІІІ 11. Смесена широколистна издънкова гора с преобладание на дъба 1. Насажденията са предимно издънкови с пълнота 0.6-0.7; примес от други широколистни 20-50 %; изредени участъци и несклопени широколистни култури; гъст подлесен етаж. І І І І І 2. Насажденията са предимно издънкови с пълнота 0.8-0.9; примес от други широколистни 20-50 % на петна; изредени участъци и несклопени иглолистни култури; подлесен етаж на петна. ІІ ІІ ІІ І ІІ 3. Насажденията са предимно издънкови, гъсто склопени с пълнота 1.0; примес от други широколистни 20-50 % на петна; изредени участъци и несклопени иглолистни култури; подлесен етаж на петна. ІІІ ІІІ ІІІ І ІІІ 12. Мозаично смесена широколистна гора 1. Насажденията издънкови или високостъблени с неравномерен единичен или групов примес 10-30% от дъб, ясен, явор, бряст, клен и др. Неравномерни по площ сечища, младиняк и широколистни култури. І І І ІІ І 13. Маломерни горски комплекси сред земеделски площи 1. Всички видове гори в областта на Дунавската равнина с площ до 100 ha. І І І ІІ І Тип местообитание ХАРАКТЕРИСТИКА на местообитанието БОНИТЕТ бе ел сг дс мф дк гл 14. Липова гора 1. Насажденията предимно високи, пълнота 0.5-0.8, склопът изреден и разкъсан от възобновени сечища. и неравномерни петна от други широколистни; подрастоподлесният етаж на петна. ІІ ІІ ІІ ІІ ІІІ 2. Насажденията предимно високи, склопени, пълнота 0.9-1.0, с единичен и групов примес от габър, ясен и др.; подрасто-подлесният етаж единичен. ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІV 15. Габърова гора 1. Насажденията предимно високи, пълнота 0.5-0.8, с единичен и групов примес от липа, дъб, бряст и др.; склопът изреден и разкъсан от възобновени сечища. ІІ ІІ ІІ ІІ ІІІ 2. Насажденията предимно гъсто склопени - пълнота 0.9-1.0, с единичен и групов примес от бук, явор и др.; подрасто-подлесен етаж неравномерен. ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІV 16. Смесена широколистна гора с преобладание на бука 1. Насажденията предимно издънкови, отчасти семенни, склопени, пълнота 0.9-1.0, разновъзрастни; примесът 20-50% от неравномерно разпределени петна от габър, дъб и други широколистни. ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІV 17. Високостъблен а букова гора 1. Насажденията предимно семенни, склопени, пълнота 0.9-1.0, средновъзрастни 20-60 г.; неравномерно разпределени петна от габър, дъб и др. ІІІ ІІІ ІІ ІІ ІV 2. Насажденията предимно семенни, склопени, с пълнота 0.9-1.0; средновъзрастни и дозряващи 61-80 г., подрастно-подлесният етаж единичен. ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІV 3. Насажденията предимно семенни, с пълнота 0.5-0.8; зрели над 80 г., подрастноподлесният добре изразен; повсеместно малина, къпина и др. І ІІ І І ІІІ 4. Склопът на насажденията разкъсан от възобновени сечища и иглолистни култури 10 - 30 %; под склопа къпина, малина, и др. І ІІ І ІІ ІІІ 5. Склопът на насажденията разкъсан от възобновени сечища и иглолистни култури 31 - 50 %. ІІ ІІІ ІІ ІІ ІІІ 6. Склопът на насажденията разкъсан от възобновени сечища и иглолистни култури 51 - 80 %. ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІІІ 18. Издънкова букова гора 1. Преобладават смесени буково-габърови и буково-горунови насаждения до 1000 м н.в.; пълнота 0.6-0.8; богат подлесен етаж и тревна покривка; откритите пространства 10-30 %. ІІ ІІІ ІІ ІІ ІІІ 2. Преобладават чисти букови насаждения и с примес от иглолистни 1000 - 1300 м н.в.; пълнота 0.6-0.8; богат подлесен етаж и тревна покривка; откритите пространства 10-30 %. ІІ ІІІ ІІ ІІ ІV 3. Преобладават чисти букови насаждения и с примес от иглолистни над 1300 м н.в.; пълнота 0.9-1.0. ІІІ ІІІ ІІ Тип местообитание ХАРАКТЕРИСТИКА на местообитанието БОНИТЕТ бе ел сг дс мф дк гл 19. Гора на силно наклонени, скални и урвести терени 1. Склопът на гората разкъсан от скални масиви, ерозирани каменисти петна, открити затревени участъци и храстови групи. Подлесният етаж богат и разнообразен; откритите пространства 20 - 50 %. ІV ІV ІІ І І 2. Склопът на гората разкъсан от скални масиви, ерозирани каменисти петна, открити затревени участъци и храстови групи. Подлесният етаж богат и разнообразен; откритите пространства под 20 %. ІV ІV ІІ ІІ ІІ 20. Смесена иглолистно-широколистна гора 1. Насажденията предимно средновъзрастни и дозряващи с преобладание на бял или черен бор, ела, смърч и неравномерни петна от бук, явор, трепетлика и др. Открити площи под 10 %. ІV ІІІ ІІІ ІV ІІІ ІІІ 2. Насажденията предимно зрели, високостъблени с петна от главна сеч. Открити площи 10 - 30 %. ІІ ІІ ІІ ІІІ ІІІ ІІ 21. Борова гора 1. Насажденията предимно зрели и дозряващи с равномерен склоп и единичен примес от бук, трепетлика и други. Открити площи 10 - 30 %. Почвената покривка от житни и боровинки - средно гъста. ІІІ ІІІ ІІІ ІІІ ІІІ ІІ ІІ 2. Насажденията предимно зрели с разкъсан склоп след главна сеч. Открити площи 10 - 30 %. Почвената покривка от житни и боровинки - гъста. ІІ ІІ ІІ ІІІ ІІІ ІІ І 3. Насажденията предимно млади и средновъзрастни, склопени. Открити площи под 10 %. Почвената покривка от житни и боровинки - рядка. ІV ІІІ ІV ІІІ ІV ІІІ 22. Елова гора 1. Насажденията предимно чисти и смесени, зрели и дозряващи с примес от смърч, бук, бял бор и др. Почвената покривка от житни и боровинки - на петна. ІV ІV ІІІ 23. Смърчова гора 1. Насажденията предимно чисти или смесени с други иглолистни, единично бук. Почвената покривка със зелени мъхове и боровинки, на петна. ІV ІV ІІІ ІІІ ІІІ 24. Мурова гора. 1. Насажденията предимно от бяла или черна мура, чисти или смесени, с неравномерен строеж. Подлес от клек на петна. Почвената покривка от житни и боровинки - на петна. ІV ІV ІІІ ІІ ІІ 25. Клекови формации 1. Разположени сред високопланински пасища над горната граница на гората. ІV ІV ІІІ ІІ 26. Скални терени с петна от дърв. или храстова растителност 1. Почти обезлесени, ерозирани каменисти планински терени. Почвената покривка на петна от ксерофитни треви. ІV ІV І 27. Високопланинс ки пасища 1. Високопланински пасища, осеяни със скални групи и петна от клек или смрика. ІІІ І Използвани съкращения в таблицата: бе - благороден елен мф - муфлон ел - елен лопатар дк - дива коза сг - сърна горски екотип гл - глухар дс - дива свиня Определяне на средния бонитет на ловностопанските райони Средният бонитет на ловностопанските райони се изчислява по формулата: където: Бср е средният бонитет на ловностопанския район; Бi - бонитетът на съответния тип местообитание, чийто бонитет се изчислява; ni - частта в % на съответния тип местообитание спрямо общата площ на района. Таблица № 2 ДОПУСТИМИ ЗАПАСИ И ПЛАНОВИ КОЕФИЦИЕНТИ НА ПРИРАСТ Вид дивеч Бони- тет Допустим запас Кпр/ зр.ж. Кпр/ вс.ж. Кпр/общ з. бр./100ha 1.5:1 1.3:1 1:1 1:1.2 1:1.5 1:2 Бл.елен I 2.0-2.5 0.70 0.56 0.22 0.24 0.28 0.31 0.34 0.37 II 1.5-1.9 0.70 0.56 0.22 0.24 0.28 0.31 0.34 0.37 III 1.0-1.4 0.60 0.48 0.19 0.21 0.24 0.26 0.29 0.32 IV 0.5-0.9 0.60 0.48 0.19 0.21 0.24 0.26 0.29 0.32 Сърна (ГЕТ) I 9.1-12.0 1.20 1.00 0.40 0.43 0.50 0.55 0.60 0.67 II 8.1-9.0 1.10 0.90 0.36 0.39 0.45 0.50 0.54 0.60 III 3.1-8.0 1.00 0.80 0.32 0.35 0.40 0.44 0.48 0.54 IV 2.0-3.0 0.90 0.70 0.28 0.30 0.35 0.38 0.42 0.47 Сърна (ПЕТ) I 3.2-4.0 1.10 0.90 0.36 0.39 0.45 0.50 0.54 0.60 II 2.4-2.8 1.00 0.80 0.32 0.35 0.40 0.44 0.48 0.54 Дива свиня I 1.0-1.5 2.50 2.00 0.80 0.87 1.00 1.10 1.20 1.34 II 0.8-0.9 2.00 1.60 0.64 0.70 0.80 0.88 0.96 1.07 III 0.6-0.7 1.50 1.20 0.48 0.52 0.60 0.66 0.72 0.80 ІV 0.4-0.5 1.25 1.00 0.40 0.43 0.50 0.54 0.60 0.67 Елен лопатар I 3.0-5.0 0.90 0.70 0.28 0.30 0.35 0.38 0.42 0.47 II 2.0-2.9 0.80 0.65 0.26 0.28 0.32 0.36 0.39 0.43 III 1.0-1.9 0.75 0.60 0.24 0.26 0.30 0.33 0.36 0.40 Муфлон I 7.0-8.0 0.80 0.64 0.26 0.28 0.32 0.35 0.38 0.45 II 4.6-6.9 0.70 0.56 0.22 0.25 0.28 0.31 0.34 0.39 III 2.6-4.5 0.60 0.48 0.19 0.21 0.24 0.26 0.29 0.34 IV 1.0-2.5 0.40 0.32 0.13 0.14 0.16 0.18 0.19 0.22 Дива коза I 5.0-6.0 0.60 0.50 0.21 0.25 0.28 0.30 II 3.0-4.0 0.50 0.40 0.17 0.20 0.22 0.24 III 1.0-2.0 0.40 0.30 0.13 0.15 0.16 0.18 Кафява мечка I 0.1-0.2 0.65 0.52 0.22 0.26 0.29 II 0.05-0.09 0.63 0.50 0.,21 0.25 0.28 ІІІ 0.02-0.04 0.61 0.48 0.21 0.24 0.27 ІV 0.01 0,58 0,46 0,21 0,23 0,25 Глухар I 6.0-8.0 1.50 1.20 0.52 0.60 0.66 II 3.0-5.0 1.25 1.00 0.43 0.50 0.55 III 1.0-2.0 1.00 0.80 0.34 0.40 0.44 Заек I 21.0-25.0 3.00 3.00 1.50 II 15.0-20.0 2.40 2.40 1.20 III 10.0-14.0 1.80 1.80 0.90 IV 5.0-9.0 1.20 1.20 0.60 V 3.0-4.0 0.80 0.80 0.40 Яребица I 51.0-60.0 2.40 2.40 1.20 II 30.0-50.0 2.00 2.00 1.00 III 10.0-29.0 1.60 1.60 0.80 IV 5.0-9.0 1.20 1.20 0.60 Кеклик I 16.0-20.0 2.00 2.00 1.00 II 10.0-15.0 1.60 1.60 0.80 III 5.0-9.0 1.20 1.20 0.60 Фазан I 31.0-40.0 3.00 3.00 1.50 II 21.0-30.0 2.60 2.60 1.30 III 11.0-20.0 2.00 2.00 1.00 IV 5.0-10.0 1.40 1.40 0.70 Таблица № 3 Бонитиране местообитанията на сърна - полски екотип (ПЕТ) ТИП местообитание ХАРАКТЕРИСТИКА на местообитанието БОНИТЕТ 1. Земеделски територии с полезащитни горски пояси и трайни убежища в Северна България. 1.1. Местообитанията в Североизточна България. Наличие на есенници, фуражни култури. І 1.2. Поречия на реки, суходолия, тераси, изоставени овощни градини. В земеделските площи - житни, фуражни и окопни култури. ІІ 2. Открити местообитания в Южна България. 2.1. Площите основно с пшеница, ечемик и помалко царевица, слънчоглед, цвекло. Постоянни водоизточници. І 2.2. Площите основно с царевица и други окопни култури. ІІ Таблица № 4 Бонитиране местообитанията на кафява мечка Бонитетообразуващи фактори Вариант Бонитет Точки І. Условия за обитание А. АБИОТИЧНИ ФАКТОРИ 1. Климат планински, средни годишни температури 5-8°С, валежи 800-1400 мм, умерени ветрове, нетрайна снежна покривка. І 6 ср. год. темп. 8-12°С, валежи под 800 мм, ветровито, нетрайна снежна п окривка ІІ 4 ср. год. темп. над 12°С, валежи минимални, слаба снежна покривка ІІІ 2 ср. год. темп. под 5°С, валежи над 1400 мм, ветровито, трайна снежна покривка ІV 1 2. Надморска височина площи между 600-1800 м І 15 площи между 300-600 м ІІ 10 площи между 1800-2200 м ІІІ 6 площи над 2200 м и под 300 м ІV 3 3. Релеф и изложение пресечени планински склонове със скални компл. над 20% и разнообр. изложения І 20 полегати склонове със скални комплекси 10-20%, ждрела и разнообразни изложения ІІ 15 трудно проходими склонове, скали под 5% и еднообразно изложение (пр. северно) ІІІ 8 равнинно-хълмисти терени без скали и еднообразно изложение ІV 3 Б. БИОТИЧНИ ФАКТОРИ 4. Растителността като фактор за укритие обширни горски съобщества с групи игл. и младиняци с добър подлес и възобнов. І 20 мозаично разп. групи от игл. култури сред горския масив със средно възобн. и подл. ІІ 10 групи дървета и маломенри горски комплекси със средно гъст подлес ІІІ 6 еднотипни зрели дървостои без подлес и подраст ІV 1 ІІ. Условия за прехрана 5. Растителността като фактор за прехрана наличие на овощни градини и ниви сред горските масиви, плодоносещи храсти, ягодови и тревни съобщества І 20 наличие на отделни горскоплодни и овощни дървета и храсти, ягодови и разнотревие І 15 дъбови и букови горски масиви с отделни горскопл., разнотревие и ниви до гората ІІ 8 иглолистни масиви с поляни, разнотревие ІІІ 2 6. Хранителна база в кризисни периоди урожайност от предходната година, богата растително-хранителна база и отпад сред копитния дивеч напролет І 15 висок пролетен отпад сред копитния дивеч без наличие на растителна храна ІІ 8 богато и рано развиващо се разнотревие и слаб отпад сред дивеча ІІІ 6 липса на отпад сред дивеча и растителна храна ІV 1 7. Дивечова фауна наличие на копитен дивеч, липса на хищници и гризачи І 10 наличие на копитен дивеч, слабо присъствие на хищници и гризачи ІІ 8 нормална плътност на дива свиня, гризачи и хищници ІІІ 6 повишена плътност на дива свиня, гризачи и хищници ІV 3 ІІІ Антропогенни фактори 8. Стопанска дейност строителни, пътни, рудодобивни и други интензивни дейности ІV 2 дърводобив ІІІ 4 лесокултурна дейност ІІ 8 други дейности - епизодично І 10 9. Животновъдство модерни комплекси и съоръжения действащи целогодишно ІV 1 интензивно животновъдство само през лятото ІІІ 2 примитивно пасищно животновъдство ІІ 8 липса на животновъдство І 10 10. Туристическа дейност модерни комплекси и съоръжения, действащи целогодишно ІV 3 хижи с път до тях и нормална интензивност на посещенията предимно през лятото ІІІ 5 оживени туристически маршрути и обекти ІІ 6 хижи без път до тях и слабо посещаеми туристически обекти, пътеки, местности І 10 11. Ловностопанска дейност интензивно ловуване без стабилно и редовно подхранване и охрана ІV 0 интензивно ловуване със средно подхранване и охрана ІІІ 1 индивидуално ловуване с интензивно подхранване ІІ 5 целогодишно подхранване, почти без ловуване І 8 12. Бракониерство силно развито ІV 0 средно развито ІІІ 1 слабо развито ІІ 3 липсва І 8 Таблица № 5 Бонитет и допустим запас на кафявата мечка Бонитет Точки Допустим запас на 1000 ha І над 72 1 - 2 ІІ 47 - 71 0.5 - 0.9 ІІІ 8 - 46 0.2 - 0.4 ІV под 7 под 0.1 Таблица № 6 Таблица № 7 Таблица № 8 Таблица № 9 Таблица № 10 Таблица № 11 Таблица № 12

История на промените

Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за Приложение № 29

Безплатно
Един въпрос на седмица, без регистрация.