Действащ текст· консолидиран към 27.09.2026 · без изменения оттогава
Сумите в този акт са преизчислени в евро по фиксирания курс.
към чл. 17, ал. 4, чл. 22, ал. 2 и 3, чл. 26, ал. 1, чл. 62, ал. 3 ТАКСАЦИОННО ОПИСАНИЕ 1. Общи данни В този раздел се вписват следните данни: Наименование на горската териториална единица и на горскостопанската единица Община Землище Вид собственост (за горскостопанските планове и програми се посочва наименованието на горскостопанската единица или собственика). а. Номер на отдела. Ако номерацията на отделите при провеждане на настоящата инвентаризация е променена, се посочва и старият номер на отдела. б. Номер на подотдела. Първоначално се номерират таксационните описания, а след уточняването им се означават и номерата на съответните подотдели. в. Стопански клас. Определя се на терена, съгласно указанието на заданието и решението на съвещанието по чл. 39. При прилагане на метода за стопанисване по насаждения се записва вида на производствената група. Вид на горите. Определя се принадлежността към видовете гори съгласно Приложение № 5. Тип природно местообитание. Определя се принадлежността към типовете природни местообитания съгласно Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ - само за горите в границите на ЗЗ. г. Групи гори. Определя се принадлежността към групите гори - иглолистни, широколистни високостъблени, издънкови за превръщане във високостъблени, нискостъблени и тополови. д. Вид на подотдела. Определя се като: насаждение (естествено, семенно или издънково), култура (склопена, несклопена и изредена), сечище, голина, поляна, ливада, нива, сипей, грохот, скали, чакълище, път, просека, калище, временен склад, разсадник, клек, изкуствен водоем за нуждите на горскостопанската единица и други. Определянето вида на подотдела става съобразно следните указания: Разсадник - горска територия, с трайно предназначение за разсадниково производство. Горски автомобилен път Просека - видове просеки в горските територии (отбелязва се за какво е създадена и кого обслужва). Дворно място - горски територии, застроени или незастроени, свързани с жилищно, административно, стопанско и друго строителство за нуждите на горскостопанската единица. Лесонепригодна голина - незалесени горски територии, в които повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. Скала Чакълище Свлачище Лесонепригодна площ - горски територии, обрасли с дървесна и храстова растителност, където повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. и където при изсичане на сега съществуващата растителност друга не може да се създаде. Мочур - горски територии, в които не може да се развива нормална горска растителност поради прекомерно овлажняване. Блато - горски територии заети целогодишно с безотточни води. Изкуствен водоем - горска територия, върху която са изградени водни площи за нуждите на горското и ловното стопанство и за дейностите по опазване на горските територии от пожари. Водна площ - всички останали изкуствени и естествени водоеми и водни течения, които в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта са посочени като вид територия "горска". Кариера - горска територия, от която са се добивали или се добиват чакъл, пясък, глини, камъни, торфища, рудници и др. Табан - горска територия, върху която са депонирани изкопни материали. Хвостохранилище - изкуствен утаител от минно-добивната промишленост. Склопена култура - насаждение от изкуствен произход, образувало склоп. Несклопена култура - насаждение от изкуствен произход, което още не е образувало склоп или се нуждае от попълване. Изредена култура - насаждение от изкуствен произход, с наличие от 10 до 30% от необходимия брой фиданки, съобразно схемата на създаването й. Пожарище - горска територия, в които растителността е унищожена вследствие на пожари. Голина - незалесена дървопроизводителна горска територия. Сечище - горска територия, временно лишена от дървостой, вследствие на проведена сеч. Тук не се отнасят площите след проведена гола сеч с последващо издънково възобновяване. Същите се описват като едногодишно насаждение. Обработваема площ - горска територия, която трайно се използва за производство на зърнен фураж или земеделски култури. Ливада - недървопроизводителна горска територия, предназначена за добив на сено. Поляна - недървопроизводителна горска територия, трайно покрита с трева, която не се използва за косене. е. Функции на горите. Определя се съответната функционална категория - горски територии със защитни, специални и стопански функции. Горите със защитни и специални функции се означават конкретно вида им, съгласно Закона за горите и Наредбата. 2. Числена характеристика на дървостоя а. Състав по дървесни видове. Видовият състав на насажденията се определя по елементи гора, според участието по запас на отделните дървесни видове, ако средната височина е над 3 м. За млади насаждения с височина до 3 м, на които не се определя запас, съставът се определя по процентното участие на броя на отделните дървесни видове от общия брой дървета. Дървесните видове се означават с условните им обозначения, а участието им в състава на насажденията се описва с цели числа (с цифри от 1 до 10), в зависимост от процентното им участие по запас. Видове, чийто запас не надвишава 0,1 от запаса на насаждението, се посочва, че участват единично. В състава на младите насаждения семенниците и надлесните дървета се описват отделно, а запасът им не се включва в запаса на насаждението и се показва на отделен ред. При установяване на видовия състав на насажденията от дозряващия и зрелия клас, запасът на надлесните дървета се включва в общия запас на насаждението. Съставът на несклопените култури, когато не се разчита на появилите се издънки да участват в бъдещия състав, се определя като:
към чл. 17, ал. 4, чл. 22, ал. 2 и 3, чл. 26, ал. 1, чл. 62, ал. 3 ТАКСАЦИОННО ОПИСАНИЕ 1. Общи данни В този раздел се вписват следните данни: Наименование на горската териториална единица и на горскостопанската единица Община Землище Вид собственост (за горскостопанските планове и програми се посочва наименованието на горскостопанската единица или собственика). а. Номер на отдела. Ако номерацията на отделите при провеждане на настоящата инвентаризация е променена, се посочва и старият номер на отдела. б. Номер на подотдела. Първоначално се номерират таксационните описания, а след уточняването им се означават и номерата на съответните подотдели. в. Стопански клас. Определя се на терена, съгласно указанието на заданието и решението на съвещанието по чл. 39. При прилагане на метода за стопанисване по насаждения се записва вида на производствената група. Вид на горите. Определя се принадлежността към видовете гори съгласно Приложение № 5. Тип природно местообитание. Определя се принадлежността към типовете природни местообитания съгласно Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ - само за горите в границите на ЗЗ. г. Групи гори. Определя се принадлежността към групите гори - иглолистни, широколистни високостъблени, издънкови за превръщане във високостъблени, нискостъблени и тополови. д. Вид на подотдела. Определя се като: насаждение (естествено, семенно или издънково), култура (склопена, несклопена и изредена), сечище, голина, поляна, ливада, нива, сипей, грохот, скали, чакълище, път, просека, калище, временен склад, разсадник, клек, изкуствен водоем за нуждите на горскостопанската единица и други. Определянето вида на подотдела става съобразно следните указания: Разсадник - горска територия, с трайно предназначение за разсадниково производство. Горски автомобилен път Просека - видове просеки в горските територии (отбелязва се за какво е създадена и кого обслужва). Дворно място - горски територии, застроени или незастроени, свързани с жилищно, административно, стопанско и друго строителство за нуждите на горскостопанската единица. Лесонепригодна голина - незалесени горски територии, в които повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. Скала Чакълище Свлачище Лесонепригодна площ - горски територии, обрасли с дървесна и храстова растителност, където повече от 60% от площта е покрита със скали, плаващи камъни, морени и др. и където при изсичане на сега съществуващата растителност друга не може да се създаде. Мочур - горски територии, в които не може да се развива нормална горска растителност поради прекомерно овлажняване. Блато - горски територии заети целогодишно с безотточни води. Изкуствен водоем - горска територия, върху която са изградени водни площи за нуждите на горското и ловното стопанство и за дейностите по опазване на горските територии от пожари. Водна площ - всички останали изкуствени и естествени водоеми и водни течения, които в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта са посочени като вид територия "горска". Кариера - горска територия, от която са се добивали или се добиват чакъл, пясък, глини, камъни, торфища, рудници и др. Табан - горска територия, върху която са депонирани изкопни материали. Хвостохранилище - изкуствен утаител от минно-добивната промишленост. Склопена култура - насаждение от изкуствен произход, образувало склоп. Несклопена култура - насаждение от изкуствен произход, което още не е образувало склоп или се нуждае от попълване. Изредена култура - насаждение от изкуствен произход, с наличие от 10 до 30% от необходимия брой фиданки, съобразно схемата на създаването й. Пожарище - горска територия, в които растителността е унищожена вследствие на пожари. Голина - незалесена дървопроизводителна горска територия. Сечище - горска територия, временно лишена от дървостой, вследствие на проведена сеч. Тук не се отнасят площите след проведена гола сеч с последващо издънково възобновяване. Същите се описват като едногодишно насаждение. Обработваема площ - горска територия, която трайно се използва за производство на зърнен фураж или земеделски култури. Ливада - недървопроизводителна горска територия, предназначена за добив на сено. Поляна - недървопроизводителна горска територия, трайно покрита с трева, която не се използва за косене. е. Функции на горите. Определя се съответната функционална категория - горски територии със защитни, специални и стопански функции. Горите със защитни и специални функции се означават конкретно вида им, съгласно Закона за горите и Наредбата. 2. Числена характеристика на дървостоя а. Състав по дървесни видове. Видовият състав на насажденията се определя по елементи гора, според участието по запас на отделните дървесни видове, ако средната височина е над 3 м. За млади насаждения с височина до 3 м, на които не се определя запас, съставът се определя по процентното участие на броя на отделните дървесни видове от общия брой дървета. Дървесните видове се означават с условните им обозначения, а участието им в състава на насажденията се описва с цели числа (с цифри от 1 до 10), в зависимост от процентното им участие по запас. Видове, чийто запас не надвишава 0,1 от запаса на насаждението, се посочва, че участват единично. В състава на младите насаждения семенниците и надлесните дървета се описват отделно, а запасът им не се включва в запаса на насаждението и се показва на отделен ред. При установяване на видовия състав на насажденията от дозряващия и зрелия клас, запасът на надлесните дървета се включва в общия запас на насаждението. Съставът на несклопените култури, когато не се разчита на появилите се издънки да участват в бъдещия състав, се определя като:
1. При залесяване с нормален брой фиданки на 1 хa, когато всички фиданки са се прихванали, насаждението се описва като чиста култура (10 десети с пълнота 1,0) и единично участие на издънки.
2. Когато не всички залесени фиданки, съгласно възприетата схема, са се прихванали, културата се описва с участие на видовете 10, 9 и т.н. десети в зависимост от процента на прихващане, а останалите 1, 2 и т.н. десети от състава се посочват като издънки (независимо от броя им). При вписването на видовия състав трябва да се спазва последователността в посока на по-малкото участие на отделните дървесни видове, така че на първо място да фигурира преобладаващия дървесен вид. При еднакво участие на два или повече вида на първо място се вписва видът, чието участие в състава е лесовъдски най-оправдано. Точността при определяне на състава е до 1/10 (+/- 10%). Храстите не участват в състава на насажденията. Дървесни видове, които участват в общия склоп на насажденията, но в зряла възраст не могат да достигнат височината на основния дървостой, се описват като подлес. б. Площ по дървесни видове. Определя се и се вписва площта на всеки дървесен вид от общата площ на насаждението, според неговото участие в състава на насаждението. Общата площ и площта по дървесни видове се дава с точност от 0.1 хa. в. Възраст. Възрастта на дървостоя се определя както следва: 1. За абсолютно едновъзрастните насаждения - чрез отсичане на дървета или по пъновете на отсечените вече дървета, както и по данни за годината на голата сеч или на създаването на културата. 2. За относително едновъзрастните (в границите на един клас на възраст) - чрез средни пробни дървета по класове или степени на дебелина, възрастта на които се отчита в основата на дървото, след отсичане; с помощта на проба от Преслеров свредел; чрез засек или на пънове от наскоро отсечени дървета.
3. За разновъзрастните чисти насаждения (с разлика във възрастите на отделните дървета повече от два класа): - когато могат да се обособят етажи (възрастови поколения), възрастта на всеки етаж се определя, както при относително едновъзрастно насаждение; - когато не могат да се обособят етажи (при разкъсан склоп) - по средната възраст на преобладаващите относително едновъзрастни групи от дървостоя с най-важно стопанско значение, които дават облика на насажденията. Определят се и се вписват и възрастите на по-младите или по-стари групи от дървостоя, установени по начина, описан за относително разновъзрастните.
4. За разновъзрастните смесени насаждения се определя възрастта на всеки дървесен вид. Възрастта на преобладаващия дървесен вид се приема за средна възраст на насаждението. При определяне на границите на възрастите и средната възраст не трябва да се взема под внимание възрастта на единичните стари дървета, за които възрастта се дава отделно в таксационното описание. Закръгляването на възрастта е една година - за насаждения и култури до 30 годишна възраст, и пет години - за останалите, независимо от произхода, възрастовите групи или класовете на възраст и състава на насажденията.
5. Определената възраст на насажденията (без тополовите и нискостъблените гори) се запазва без изменение до края на действието на инвентаризацията.
6. В случаите, когато горскостопанския план и програма се изработват след годината за извършване на инвентаризацията, към определената с инвентаризацията възраст, се прибавят и изминалите години до изработването на плана и програмата, като се спазват условията на т. 4 и т. 5. г. Пълнота. Пълнотата на пълно или частично (по репрезентативните методи) измерените насаждения се определя като отношение на запаса на хектар на насаждението към запаса на нормалното насаждение, взет от съответните растежни таблици за същата възраст и бонитет. В тези насаждения, както и в пробните площи, се допуска определянето на пълнотата по отношението на кръговата площ на насаждението на 1 ха да е по-висока от тази определена по растежните таблици. Пълнотата на неклупираните насаждения се определя по отношението на кръговата площ за хектар на насаждението, установена по метода на Битерлих, призмата на Анучин, по комбинирания метод или друг метод и кръговата площ на нормалното насаждение при същата възраст и бонитет, взети от съответната растежна таблица. При наличие на части от насаждението, които се отклоняват от преобладаващата пълнота, но са разположени мозаично и на малки площи, поради което не могат да се определят като отделни насаждения, се посочват и отклоненията й при описание на строежа. Пълнотата на несклопените култури се приема за 1,0 при пълен брой на фиданките по приетата схема на залесяване и 0,9, 0,8, 0,7 и т.н. при съответното намаление броя на фиданките. При смесените насаждения пълнотата се определя като сума от частните пълноти на дървесните видове. Участието на видовете се получава като процент на частната пълнота от общата пълнота. В двуетажните насаждения пълнотата се определя поотделно за всеки етаж. Сумата от пълнотите на етажите може да бъде по-голяма от 1,0. За всички насаждения се определя склопеност на дървостоя. Точността при определяне на склопеността е +/- 0,1. За насажденията, за които пълнотата не може да се определи, същата се приема за равна на склопеността. д. Среден диаметър. Определя се по следните начини: 1. На клупираните насаждения - по правилото на Вайзе или по средна кръгова площ. За тополови и други култури, създадени при редки схеми, средният диаметър се определя като средно аритметичен от измерените диаметри. 2. На неклупираните насаждения - по средния диаметър на не помалко от 10 клупирани дървета, окомерно преценени като средни по отношение на диаметъра. При двуетажните и смесени насаждения се определя среден диаметър на всеки етаж или отделен дървесен вид. За насаждения с избор на структура, средният диаметър се определя по елементи гора, съобразно групирането на дърветата по възрастови поколения или по размери. Диаметърът на всяко дърво се определя с точност 2 cm или 4 cm в зависимост от възприетите степени на клупиране. Точността при определяне на средния диаметър на насаждението е +/- една степен на дебелина. е. Средна височина. Определя се по следния начин: 1. чрез крива на височините за научни цели и при необходимост от по-точно установяване; 2. на клупираните насаждения се измерват височините до 10 дървета за всеки дървесен вид, с диаметър около средния, с точност 0,5 m от трите централни степени на дебелини, като средната височина се изчислява като средно аритметична. 3. на насажденията, запасът на които ще се определя по растежни таблици, се измерват височините на 10-15 дървета, с диаметър около средния за всеки дървесен вид. Средната височина се изчислява като средно аритметична 3. за насажденията, запасът на които ще се определя по таблични методи, се измерват височините на 10 - 15 дървета, преценени като средни за всеки дървесен вид. На двуетажните насаждения се определя средната височина на всеки етаж. На разновъзрастните насаждения, средната височина се определя по елементи гора (възрастови поколения или групи по размери). За средна височина на насаждението се приема средната височина на преобладаващия дървесен вид или възрастово поколение. Точността при определяне на средната височина е +/- 5 %. ж. Бонитет. Определя се по средната възраст и средната доминираща височина за всеки дървесен вид с точност до един бонитетен клас. Когато липсват таблици по доминираща височина бонитетът се определя по възрастта и средната височина. При сложните насаждения за бонитет на насаждението се приема бонитетът на първия етаж, а при смесените - бонитетът на преобладаващия дървесен вид. Бонитетът на младите несклопени насаждения и култури се определя според бонитета на месторастенето. з. Запас на насаждението. Определя се съобразно възприетия метод за таксиране. и. Запас на единични (вкл. надлесни) дървета. Определя се чрез обемни таблици за единични дървета. к. Запас на мъртва дървесина. Определя се съобразно възприетата методика. л. Ползване. Посочва се интензивността на сечта и общото количество дървесна маса, което се предвижда да се добие. Интензивността на сечта се определя по склопеността на насажденията, а размера на добивите се изчислява по пълнотата им. 3. Текстово описание на дървостоя Текстовото описание на дървостоя по дървесни видове обхваща следните показатели: а. Произход. Семенен (естествен или изкуствен), издънков (вегетативен), автовегетативен (от коренови и стъблени резници, пръти и фиданки произведени ин-витро), хетеровегетативен (с присадени фиданки). Подреждането на думите, определящи характера на произхода, става като предно място заема преобладаващия произход. Например: семенен и издънков, естествен и изкуствен. б. Групи гори. Иглолистни, широколистни високостъблени, издънкови за превръщане, нискостъблени, тополови. в. Строеж. Равномерен или неравномерен въз основа на: 1. начина на разположението на дърветата върху площта; за издънковите насаждения се описва и брой стъбла от едно гнездо. 2. характера на склопа, който бива равен, вълновиден, стъпаловиден, разкъсан от празнини и др. Описват се също така и стъблените форми и короните. Тук се посочват процента на строителна дървесина, процента на короната от общата височина на дърветата и др. г. Състояние. Добро, средно или лошо на основата на здравословното състояние, хабитуса, очистеност на стъблата от клони и дуги. състояние на сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти; д. Вид на сместа. В смесените насаждения, освен видовия състав, който се характеризира числено, се дава и формата на сместа на отделните дървесни видове като: 1. единична - дървесните видове са размесени и относително единично; 2. групова - дървесните видове са смесени във формата на групи; 3. редова - сместа на дървесните видове е на редове; 4. поясна - сместа на дървесните видове е във вид на редуващи се ленти (най-малко по 3 реда на лента); 5. на ивици - сместа на дървесните видове е във форма на неправилни ивици. е. Надлесни дървета. Описват се по дървесен вид, възраст, среден диаметър, средна височина, произход, разпределение, брой. ж. Ландшафтна оценка. Отбелязват се ландшафтния клас и тип по възприетата класификация, указани в заданието. з. Проведени сечи (попълва се при изработване на горскостопански план или програма). Посочва се вида на проведените сечи за последния 20 годишен период и оценка на резултатите от тях. 4. Описание на условията на месторастенето Месторастенето се определя съгласно възприетата класификационна схема на типовете горски месторастения. Изложение. Изразява се чрез четирите главни посоки (север, изток, юг, запад) и четирите междинни (североизток, северозапад, югоизток, югозапад) и се означава съкратено с началните букви на съответните посоки. Наклон. Определя се преобладаващия наклон в градуси, след което се отразява като равно - до 5°, полегато - от 6 до 10°, наклонено - от 11 до 20°, стръмно - от 21 до 30° и много стръмно - над 30°. Надморска височина. Определя се с точност до 50 m. Релеф. Определя се като: плато, било, падина, склон долна част, склон горна част, равнина, крайречно и др. На заливните месторастения се определя нивото на подпочвените води с точност 1.0 м. Горскорастително райониране. Извършва се съгласно възприетата схема за горскорастително райониране на Република България. Основна скала. Определя се видът на основната почвообразуваща скала. Почва. Описанието на почвата се извършва според Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България и обхваща: а) Почвен вид. б) Механичен състав - определя се по процентно участие на глина по преценка и чрез пипане. Използват се четири разновидности на почвите по механичен състав - песъчлива, глинесто-песъчлива, песъчливо-глинеста и глинеста. Установява се по следните нормативи: песъчлива - под 10% участие на глина, глинесто-песъчлива - от 10 до 20% глина, песъчливо-глинеста - от 21 до 50% глина и глинеста - над 50% глина. в) Дълбочина - определя се по следните степени: твърде плитка - до 15 см, плитка - 16 - 30 см, средно дълбока - 31 - 60 см, дълбока - 61 - 120 см и много дълбока - над 120 см. г) Влажност - определя се по следните степени: много суха, суха, свежа, влажна, мокра. Преценява се по индикаторна тревна и дървесна растителност, изложението, надморска височина и др. д) Каменливост - определя се по участието на каменисти елементи със среден диаметър над 2 см в проценти от обем на почвата; слабо каменлива - под 25%, средно каменлива - от 25 до 50%, силно каменлива - над 50% каменисти елементи. е) Богатство на почвата - определя се според плодородието на почвата като много бедна, бедна, средно богата и богата. ж) Ерозия - определя се вида на ерозията и степента на ерозираност. Тип месторастене. Определя се за дървопроизводителните площи и поляните, ливади, просеки, временен склад, обработваеми площи, дивечови ниви и ливади, съгласно приетата Класификационната схема на типовете горски месторастения в Република България и се вписва в таксационното описание за всеки подотдел. Видове, подходящи за месторастенето. На базата на определения тип месторастене и съгласно възприетата класификация за типовете месторастения се записва подходящия състав на дървостоя. Постилка. Тя се описва по състав, дебелина, разпространение и други особености. Покривка. Определя се степента на затревеност: единична, средно гъста, гъста и зачимена или буренясала. Дават се от три до пет растителни вида с индикаторно значение, както и тези, които най-добре характеризират дадения тип месторастене. Обръща се внимание на къпината, малината и ядливите треви - житни и бобови, които служат за храна на дивеча. Храсти. Описват се по реда на тяхното участие и се отбелязва разположението им като равномерно или групово и процент на покритие на площта. Технически ценни и лечебни растения. Описват се растенията и храстите, които имат такова значение, като се прави преценка на срещаемостта им (рядко, често или изобилно). Описването на техническите и лечебните растения се прави само тогава, когато това е заложено в Заданието. 5. Възобновяване Оценката на възобновяването в зрелите насаждения се извършва на терена, а резултатът и преценката се записват в таксационното описание в графата подраст. Подраст - характеризира се по състав, възраст, височина. Описва се процента на покритие и разположението. Подлес - Нежелани дървесни и храстови видове, на които не се разчита при възобновяването на насажденията и затрудняват същото и се характеризира по състав, възраст и височина. 6. Здравословно състояние Записват се вида и степента на различните увреждания на насажденията от биотичен, абиотичен и антропогенен характер, съгласно Приложение № 7 7. Пътно-транспортни условия При възлагане, в този раздел се записват данни, свързанис условията за дърводобив и транспорта на дървени материали: извозно разстояние в метри, категория на пътя, разстояние до населено място и категория на сечището, както и други данни, посочени в методика за икономическа оценка на горските територии. Разстоянията се измерват по основната карта на горскостопанската единица. Категорията на пътя и на сечището се определят и записват съгласно Приложения № 11 и № 13 от наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите. 8. Планирани мероприятия Планирането на мероприятията става непосредствено след оформяне на таксационното описание на терена, и включва: а) сечи Определя се насоката за стопанисване на гората за плановия период чрез определяне на целта и интензивността на планираната насока за стопанисване : 1. възобновяване; 2. отглеждане; 3. техническа; 4. главосечна; 5. за трансформация на насажденията. б) залесяване. Планира се по следните показатели : 1. По насоките на залесяване. Отбелязва се вида (характера) на площите, предвидени за залесяване: ново залесяване, за възстановяване, в зрели невъзобновени насаждения, попълване на редини и двуетажни насаждения, на които се отбелязват и съответните площи. 2. По вид и начин на почвоподготовка. Отбелязва се вида на почвоподготовката: пълна и частична в техните разновидности, опростена и без почвоподготовка и в съответствие с Наредба по чл. 95, ал. 2 от Закона за горите. 3. По дървесни видове. Отбелязват се дървесните видове, които ще се използват при залесяването и участието им по площ в ha, съгласно определените видове, подходящи за месторастенето. 10. Други сведения Височини за определяне на височинния разред. Записват се измерените диаметри и височини, съгласно изискванията на настоящия раздел за определяне на височинния разред и по дървесни видове. Отсечени дървета. Отбелязват се следните таксационни данни за отсечените дървета: дървесен вид, възраст, височина, диаметър на гръдна височина и други таксационни данни, според целта на изследването. При попълване на таксационните описания се използват следните съкратени цифрови и буквени кодове: Номенклатура на обозначенията кодов списък Название цифров код буквен код Цел интензивна култура 1 инт ускорено производство 2 уск издънково стопанисване 3 изд Релеф Било 1 бил Плато 2 пла Падина 3 пад склон горна част 4 сгч склон долна част 5 сдч Равнина 6 рав крайр до 1 м нпв 7 к1 крайр до 2 м нпв 8 к2 крайр до 3 м нпв 9 к3 крайр над 3 м нпв 10 к4 дълбочина твърде плитка 1 1 плитка 2 2 средно дълбока 3 3 дълбока 4 4 много дълбока 5 5 тв.плитка до плитка 6 12 плитка до ср.дълбока 7 23 ср.дълбока до дълбока 8 34 дълбока до мн.дълбока 9 45 дървесни видове Бял бор бб Смърч см Черен бор чб Ела ела Бяла мура бм Черна мура чм Дуглазка ела дгл Лиственица лст Кедър кдр Веймутов бор вб Елдарски бор елб Морски бор мб Лъчист бор лб Пондероски бор пб Хималайски бор хб Корсикански бор кб Зелена дуглазка здгл Синя дуглазка сдгл Секвоя сек Метасеквоя мсек Дървовидна хвойна дхв Гръцка ела гела Испанска ела иела Конколорка конк Сребриста ела срела Атласки кедър акдр Деодарски кедър дкдр Ливански кедър лкдр Кипарис кип Аризонски кипарис аркип Блатен кипарис блкип Клек клек Европ. лиственица елст Сиб. лиственица слст Японска лиственица ялст Лъжекипарис лкип Сребрист смърч срсм Тис тис Туя туя Хвойна хв Други иглолистни дри Бук бк Червен дъб чдб Зимен дъб здб Летен дъб лдб Благун бл Цер цр Габър гбр Бряст брс Ясен яс Липа лп Топола тп Трепетлика трп Явор яв Бреза брз Мъждрян мжд Орех ор Акация ак Космат дъб кдб Келяв габър кгбр Други широколистни дрш Айлант айл Бадем бд Мъхната бреза мбрз Брекина брк Бял бряст ббрс Дребнолистен бряст дбрс Планински бряст плбрс Полски бряст пбрс Източен бук избк Вишня вш Върба врб Бяла върба бврб Кошничарска върба кврб Миризлива върба мврб Плачуща върба плврб Тритичинкова върба трврб Трошлива върба тврб Черна върба чврб Воден габър вгбр Гледичия глд Джанка дж Дъб дб Вардимски дъб вдб Корков дъб кордб Лонгозки дъб лндб Пърнар пр Странджански дъб сдб Елша ел Бяла елша бел Планинска елша плел Черна елша чел Ива ива Кестен кс Конски кестен ккс Клен кл Планински клен плкл Полски клен пкл Клокочка клк Копривка кп Круша кр Леска лс Турска леска тлс Дребнолистна липа дрлп Едролистна липа едлп Сребролистна липа срлп Люляк лк Махалебка мх Мекиш мк Мукина мкн Черен орех чор Офика оф Ракита рк Скоруша ск Софора сф Череша чрш Черница чрн Бяла черница бчрн Черна черница ччрн Чинар чн Западен чинар зчн Източен чинар ичн Шестил шс Явор дазикарпум явд Явор негундо нг Американски ясен амяс Планински ясен пляс Полски ясен пяс тп Bachelieri бах тп I-154 и154 тп I-214 и214 тп I-262 и262 тп I-37/61 и37 тп I-39/61 и39 тп I-45/51 и45 тп I-455 и455 тп Regenerata рег тп Agathe агате Бяла топола-37 бтп37 Бяла топола-58 бпт58 Бяла топола-8 бтп8 тп Androscoggin бзанд тп Bianeo Lomelina пбл тп CB-7 цбл тп Mellene Carlo пмк тп R-16 Robusta р16 тп-Canesc.Bg II-38 тп38 тп-Canesc.Bg II-39 тп39 тп-Canescens 127/V тп127 тп-Canescens 25/VI тп25 тп Vernirubens верн тп Weltheimei велт Бяла топола бтп Пирамидална топола птп Сива топола стп Черна топола чтп Трп XII/7 трп7 Трп XIX/8 трп8 Трп XXVI/9 трп9 Трп XXVII/9 трп9а Златен дъжд злдж Трп Bg.R1 трпр22 Трп Bg.R2 трпр2 Врб S.Bg-2/64 в64 Врб S.I-4/59 в59 Врб S.R-202 в202 Врб S.R-204 в204 Врб S.Si-2/61 в61 Врб S.V-160 в160 Балзамична тп 282 блз282 Балзамична тп 194 блз194 тп Rotchester ротч тп Hybrida 177 блз177 тп Merilandica мрл Каталпа кат Киселица кис Зарзала зрз Ябълка яб Слива сл Дюла дл Праскова прс Мушмула муш Шипка шип Трънка трн Дрян дрн Глог глг Драка дрк Аморфа ам Цариградски лешник цл Тамарикс тмр Калина клн Хвойна хв Смрадлика смрад тп Robusta роб Див рожков рж Гинко гк Птиче грозде пг Зеленика зел Джел дже Филиреа медиа фм Пирен пир Калуна вулгарис кв Зановец зан Планински явор пляв Малина мал Чашкодрян чаш Къпина къп Дафне (бясно дърво) даф Миши уши (рускус) му Скрипка скр Памуклийка пам Тамянка там Бъз бз тп Guardi пгу тп Luiza Avanzo пла тп S-235/15 с15 Чашковидна звъника чз Бодлива зайча сянка бзс Гърбач гър Странджанска боровинка стрб Мукина мук Понтийско бясно дърво дп Багрилна звъника бзв Пухесто горянче пгор Иберийско ботурче иб Кавказки джел кдж Волски език ве тп Panonia пн Шан фъстък шф Арония аро Западна туя зтуя Червена липа члп Бадемоволистна круша бдкр Терпентинов кукуч ткук Лечебна лавровишна лвш Залист зал Червена пираканта чпир Обикновен бръшлян оббрш Широколистен чашкодрян шчдр Костова тлъстига кост Див копър дивк Седефче сед Мечо грозде мг Солданела сол Черна боровинка чрнб Червена боровинка чрвб Вейник вей Светлика свтл Власатка влст Пластица плст Полевица полв Здравец здрв Папрат папр Заешки киселец закс Мъх мъх Житни жт Разнотревие раз Ягода ягд Родоп.крайснеж.звънче ркз Български алисоидес бъла Еньовче ен Млечка млч Робертов здравец робзд Разперена дзука раздз Селагинела сел Изтравниче изт Коча билка кочб Горска гайтанка ггай рунянка рун Червен кантарион чкан Жълтуга жл Прасковна камбанка пркам Очанка оч Люцерна люц век.дрв векд рд.раст рр ерозия ерозия I ст 1 ерозия II ст 2 ерозия III ст 3 ерозия IV ст 4 ерозия V ст 5 площна п струйчеста с браздова б ровинна р дълбочинна д % % 00м 00м област Мизия - Сев. България 11 сб Мизия - Лудогорие 12 луд Мизия - Шумен/Провадия 13 шп Мизия-Добр.Черноморие 14 дч Мизия - Кр.Ихтим. 15 ки Тракия - Осоговия 21 осо Тракия - Рила 22 рил Тракия-Западни Родопи 23 зр Тракия - Горна Тракия 24 гт Тракия-Изт.Ст.Планина 25 исп Тракия - Вар.Бур.Черн. 26 вбч Южна - Пирин 31 пир Южна - Арда 32 ард Южна - Долна Марица 33 дм Южна - Странджа 34 стр Южна - Стр.Черноморие 35 сч изложение север 1 с северо-изток 2 си северо-запад 3 сз изток 4 и юго-изток 5 юи юго-запад 6 юз запад 7 з юг 8 ю неориентирано 9 нео каменливост некаменлива 1 нек слабо каменлива 2 сла средно каменлива 3 сре силно каменлива 4 сил мн.силно каменл. 5 мск защитени територии национални паркове 1 нп природни паркове 2 пп резервати 3 рез временни резервати 4 вр природни забел. 5 пз защитени местности 6 зм защитени ландшафти 7 зл поддържани резервати механичен състав глинеста 1 гли песъчливо-глинеста 2 пг песъчлива 3 пес глинесто-песъчлива 4 гп насоки на залесяване ново залесяване 1 Нз възстановяване на гори 2 Вг в зрели гори 3 зг попълване на редини 4 пр двуетажни насаждения 5 е функция стопански 11 дп резерват 21 ре природен парк 22 нр защитена местност 23 зм историческо място 24 им природна забележителност 25 пз зелена зона 26 зз лесопарк 27 ле национален парк 28 нц курортна гора 29 кг държавен защитен горски пояс 30 дзп защитен пояс 30.1 зп вододайна зона 31 вз защитна ивица шосе 32 иш горна граница на гората 33 гг санитарно - охранителна зона 33.1 соз технически проект за борба с ерозията 34 бе на друго ведомство 35 дв семепроизводствено насаждение 36 сб от 50 до 200 м край язовир 37 ия защитна ивица край река 38 ир 1 км край морето 39 чм защитна ивица ж.п.линия 40 жп Защитна ивица на Дунав 41 ид лесонепригодна площ 42 нл клек - кл каменливи терени, грохоти и морени - ктгм полезащитен гор.пояс - пг поройни земи - по буферна зона - бз защ.ивица газопровод - иг ловностоп. територия - лт ПЛС - пл токовище - то Технически проект за озеленяване на магистрала - ом 200м около манастир - 2м защитен обект - зо защитна ивица - зи защитни гори - зг територия по 21 ПМС - п1 дивечоразв. станция - дс защитен ландшафт - зл курортен ресурс - кр курорт - ку курортна местност - км 200 м около хижа - 2х паметник на културата - пк дендрариум - де ботаническа градина - бот зоологическа градина - зоо плантация - пла рекреационни - рек други - др водоохранни земи - во водосборен басеин - вб район на извор - ри противоерозионни земи - пе ерозирани земи - ез мелиоративни земи - мз защитна ивица магистрала - ма поддържан резерват - пдр промишлена зона - пр ловен парк - лп хидропарк - хп паркова площ - пп охранителна зона - оз ловностопански земи - лз горски разсадник - гр семепроизводствено насаждение 70 спн семепроизводствена градина 71 спг научно-изследователска територия 72 нит гора около център на промишлено замърсяване 73 гцпа 200 м езеро 74 2ме остров река дунав 75 орд 10м канал 76 10мк зоопарк 77 зп крайселищен парк 78 крп хидроложки стационар 79 хст природен парк 80 прп извънселищен парк 81 исп архититектурен резерват - ар генеративна градина - ген временно семепр. нас. - всн географска култура 144 гк защитена зона код на защитената зона код на типа местообитание/хабитат гори с висока консервационна стойност гори във фаза на старост гори за защита на урбанизирани територии гори за защита на обекти и сгради на техн.инфраструктура ускорено производство на дървесина 12 уп издънково стопанство 13 ис интензивни култури 14 инт Собственост държавна собственост - д общинска собственост - о частна собственост - ч горски територии - гт земеделски територии - зт урбанизирани територии - ут по чл.10 - чл10 временно недостъпни - вн св Г пп (57) 57 0 св Б вл (85) 85 -1 св ББС р (93) 93 -3 ББЕ б (94) 94 -3 св ББ/Б (95) 95 -4 ББ-Г кф (96) 96 -5 св/с ББ б (97) 97 -6 к ББ (99) 99 -7 ББС сф (100) 100 -8 д СЕ (102) 102 -9 С зк (103) 103 103 СЕБ б (104) 104 104 С зм/б (106) 106 106 в ЕБС (107) 107 д Е п (108) 108 - Е зк (109) 109 - св ЕСББ (110) 110 км Г (55) 55 - БлГ пс (59) 59 - K (60) 60 - с/свБл ст (61) 61 - Гсс (58) 58 - богатство много бедна а а много бедна до бедна аб ав бедна б в бедна до среднобогата бц вс среднобогата ц с среднобогата до богата цд сд богата д д основна скала кварцов чакъл 1 кч кварцов пясък 2 кпк кварцов пясъчник 3 кпч кварцова брекчия 4 кб кварцов конгломерати 5 кк малкоглинест пясъчник 6 мп варовик 7 вар мрамор 8 мра пес.варовик 9 пв гранит 10 гра кварцов порфир 11 кпо риолит 12 рио гранито-риолит 13 гр гранито-гнайс 14 гг биотитов гнайс 15 бг глинест пясъчник 16 гп варовит мергел 17 вм сиенит 18 сие трахит 19 тра серпентин 20 сер слюдени шисти 21 сш песъчлива глина 22 пг варовита глина 23 вг льос 24 льо мергел 25 мер глинест мергел 26 гм диорит 27 дио андезит 28 анд габро 29 габ базалт 30 баз диабаз 31 диа амфиболитни шисти 32 аш амфиболит 33 амф хлор.шисти 34 хш филит 35 фил глинести шисти 36 гш льос. глина 37 лг гранодиорит 38 гд латит 39 лат вулкански туфи 40 вт гнайси 41 гна конгломерати 42 кон брекчии 43 бре пясъчник 44 псч доломит 45 дол глинести лиски 46 гл пясък 47 пск земни шисти 48 зш кристалинни шисти 49 крш южнобълг. гранит 50 юбг шисти 51 шис чакъл 52 чак калко-шисти 53 клш ез. глина и пясък 54 егп кварцит 55 ква ядчести лиски 56 ял вар.пясъчник 57 вп лиски 58 лис рифов варовик 59 рв аргилит 60 арг брекчио-конглом 61 бк порфир 62 пор речен нанос 63 рн глина 64 гли баластра 65 бал мраморизиран варовик 66 мв осог. ГранитоПорфир 67 ог андезитни туфи 68 ат монцонит 69 мон почвоподготовка пълна по 1 Частична пояси п 2 изкопно-насипни тераси инт 3 ръчни тераси рт 4 тераси-канавки тк 5 площадки пл 6 дупки д 7 микропонижения мпн 8 микроповишения мпв 9 Опростена о 10 разрохкв.под склопа р 11 плътност рохка рох 1 уплътнена упл 2 сбита сби 3 повреди неповредени - неп снеговал - св мразобойни - мб ветровал - вв гниене - гни повреди от дивеч - пд мразоизтегляне - ми ръжди - ръж задушаване от плевели - зп издребняване на листа ил1 изд пожар - пж клоносек - кс ветролом - вл мана - ман некрози по листата - нл снеголом - сл повреди от паша - пп рак по клоните - рк суховършия - изс трахеомикоза - тра холандска болест - хб кореново гниене - кг повреди от маш. и хора - пмх хлороза - хл слизотечение - ст шикалки и гали - шг измръзване - изм повреди от насекоми - пн корояди - кор черен имел - чи подпояс ксеротермичен 1 ксе равнинно-хълмист 2 рх хълмисто-предпл. 3 хп ниско-планински 4 нис средно-планински 5 сре горно-планински 6 гор високо-планински 7 вис субалпийски 8 суб алпийски 9 алп заливно-крайречен 10 зк почва алувиални /ненаситени/ 1 ал /не н/ алувиална /наситена/ 2 ал /н/ блатна /наситена/ 3 бл /н/ блатна /ненаситена/ бл /нен/ блатна /торфенисти/ бл /торф/ блатна /карбонатни/ бл /карб/ 4 ал/нен/ алувиална /карбонатни/ ал/карб/ алувиална /тъмни/ ал/т/ делувиални /карбонатни/ дел/карб/ делувиални /наситени/ дел/н/ делувиални /ненаситени/ дел/нен/ делувиални /тъмни/ дел/т/ черноземи /глеевидни/ 5 чз / глеев/ 6 черноземи /обикновени/ 7 чз /об/ черноземи /лесивирани/ чз / л/ смолница /обикновена/ 8 см/об/ смолница /канеленовидна/ см/к/ смолница /глеевидна/ см/глеев/ сиви горски /обикновени/ 9 сг / об/ сиви горски /тъмни/ 10 сг /т/ сиви горски /светли/ 11 сг /св/ 12 13 14 канелени горски/обикновени/ 15 кнг/об/ Канелени горски/тъмни/ кнг/т/ Канелени горски/светли/ кнг/св/ Канелени горски/калциеви/ кнг/к/ Канелени горски/вертични/ кнг/в/ Канелени горски/червени/ кнг/ч/ 16 канелено-кафява 17 кнк Жълтоземи /глеевидни/ 18 ж/глеев/ Жълтоземи /обикновени/ ж/об/ Псевдоподзолисти /деградирани/ пс/д/ Псевдоподзолисти /наситени/ пс/н/ Псевдоподзолисти /ненаситени/ пс/нен/ 19 20 Кафяви горски /ненаситени/ 21 кфг/нен/ Кафяви горски /наситени/ кфг/н/ Тъмноцветни горски /обикновени/ 22 тг/об/ Тъмноцветни горски /торфени/ тг/торф/ Планинско ливадни /обикновени/ 23 пллв/об/ Планинско ливадни /торфени/ пллв/торф/ Литосоли л Регосоли /наситени/ рег/н/ Регосоли /наситени/ рег/нен/ Регосоли /карбонатни/ рег/карб/ Рендзини /обикновени/ 24 р/об/ Рендзини /парарендзини/ р/п/ Ранкери ранк 25 26 27 28 29 30 стопански клас Бялмуров високобонитетен бмв мв Бялмуров средно и нискобонитетен бмс бмсрн Бялмуров бм м Смърчов високопланински свпл свп Смърчов см с Смърчов за специална дървесина ссд ссп Бялборов високобонитетен - ббв Бялборов средно и нискобонитетен ббс ббсрн Бялборов - бб Черборов - чб За двуетажни насаждения здн двн Буков високобонитетен бкв бв Буков среднобонитетен бс бср Буков нискобонитетен - бн Буков високобонитетен за превръщане бпр бвп Буков бк б Дъбов високобонитетен - дв Дъбов средно и нискобонитетен дсн дсрн Дъбов високобонитетен за превръщане дпр двп Дъбов дб д Церов цр ц Церов високобонитетен за превръщане цпр цвп Тополов типичен - тт Тополов нетип. - тн Тополов тп т Смесен средно и нискобонитетен за превръщане п срнп Акациев ак а Акациев за едра дървесина аед апр Липов лп л Горскоплоден - гпл Реконструкция рек р Изборен изб из Иглололистни култури ик и Широколистен шв ш Смесен Иглололистен си сми Смесен Иглолистно-Широколистен сиш смиш Смесен Широколистно-Иглолистен сиш смши Смесен Широколистен сш смш Високобонитетен елово-смърчов-буков вес весб Средно и нискобонитетен елово-смърмчово-буков сне срнес Високобонитетен смърчово-елово-боров все всебб Средно и нискобонитетен смърчово-елово-боров снс срнсе Габъров високобонитетен за превръщане гпр гвп Елов - е Дъб за производство на корк дпк дк Кестенов к кс Буков 1-бон за превръщане бвпр б1п Буков среднобонитетен за превръщане бсрп бсрпр Буков средно и нискобонитетен за превръщане бп бсрнп Церов за превръщане - цп Специални и защитни функции Иглолистни 1 спфи Специални и защитни функции Широколистни високостъблени 2 спфшв Специални и защитни функции Реконструкция 3 спфр Специални и защитни функции Превръщане 4 спфп Специални и защитни функции Нискостъблени 6 спфн Специални и защитни функции Тополови 7 спфт Брезов бр брз Ясенов я яс Габъров г гбр Черборов високобонитетен - чбв Черборов средно и нискобонитетен чбс чбсрн Смърчов високобонитетен св смв Смърчов средно и нискобонитетен ссн ссрн Елов високобонитетен - ев Елов средно и нискобонитетен есн есрн Смесен Иглололистен високобонитетен сив смив Смесен Иглолистен средно и нискобонитетен сис смисн Иглололистно-Широколистен високобонитетен - ишв Широколистно-Иглолистен високобонитетен - шив Иглололистно-Широколистен средно и нискобонитетен ишс ишсрн Широколистно-Иглолистен средно и нискобонитетен Ишс шисрн Промишлени иглолистни култури - пик Дъбов високобонитетен Специални сортименти двс двспс Липов високобонитетен лв лпв Липов средно и нискобонитетен лсн лсрн Трепетликов тр трп Дъбов 1-бон за превръщане двпр д1п Дъбов среднобонитетен за превръщане дсрп дсрпр Дъбов средно и нискобонитетен за превръщане дп дсрнп Габъров средно и нискобонитетен за превръщане гп гсрнп Смесен високобонитетен за превръщане пр смвп - 0 0 Благунов средно и нискобонитетен за превръщане блп блсрнп Благунов високобонитетен за превръщане блпр блвп Орехов ор о Акациевпротивоерозионен ап апе Нискостъблен нис н Върбово-тополов брегозащитен - втб Зимендъбов високобонитетен за превръщане здпр здвп Зимендъбов средно и нискобонитетен за превръщане здп здсрнп Церово-Благунов за средностъблено стопанство - цблс Церово-Зимендъбов за средностъблено стопанство - цздс Благуново-Зимендъбов за средностъблено стопанство - блздс Бялборови култури иб ббк Черборови култури ич чбк Опитен участък - оу Смесени иглололистни култури - смк Смесени иглолистно-широколистни култури сшк смишк Иглолистношироколистни култури - ишк смесване редово 1 р в редовете 2 вр поясно 3 п групово 4 г строеж равномерен 1 рав неравномерен 2 нер състояние добро 1 доб средно 2 сре лошо 3 лош месторастения M-I-1 CD-4 1 - M-I-1 C-3 2 - M-I-1 D-2,3 3 - M-I-1 C-2 4 - M-I-1 D-2 5 - M-I-1 C-3 6 - М-I-1 D-2 7 - М-I-1 C-2 8 - М-I-1 B-2 9 - М-I-2 D-3 10 - М-I-2 D-2,3 11 - М-I-2 D-2 12 - М-I-2 D-1 13 - М-I-2 CD-2 14 - М-I-2 C-1 15 - М-I-2 B-1 138 - М-I-3 D-2,3 16 - М-I-3 CD-2 17 - М-I-3 C-2 18 - М-I-3 C-1 19 - М-I-3 С-2,1 20 - М-I-3 ВС-2 139 - М-I-3 В-1,2 21 - М-I-3 D-2 22 - М-I-3 B-1 23 - М-I-3 C-2,1 24 - М-I-3 D-2 25 - М-I-3 C-1 26 - М-II-1 C-2 27 - М-II-1 BC-2,3 136 - М-II-1 B-1 28 - М-II-1 CD-2,3 29 - М-II-1 C-2 30 - М-II-1 B-1,2 31 - М-II-1 C-2 32 - М-II-1 B-1 33 - М-II-2 D-2 34 - М-II-2 CD-2,3 35 - М-II-2 C-2 36 - М-II-2 C-3 37 - М-II-2 B-1,2 38 - М-II-3 CD-2 39 - М-II-3 CD-3 40 - М-II-3 C-2 41 - М-II-3 C-3 42 - М-II-3 B-1,2 43 - М-II-3 CD-3 44 - М-II-3 B-2 45 - М-III-1 C-3 46 - М-III-1 B-2 47 - М-III-1 C-2,3 48 - М-III-2 BC-2,3 49 - М-III-2 BC-3 50 - Т-I-1 C-3 51 - Т-I-1 D-2 52 - Т-I-1 C-2 53 - Т-I-1 B-2 54 - Т-I-2 CD-2,3 55 - Т-I-2 D-2,3 140 - Т-I-2 C-2,1 56 - Т-I-2 B-1 57 - Т-I-2 D-2 58 - Т-I-2 D-1 147 - Т-I-2 C-1 59 - Т-I-2 CD-2 141 - Т-I-2 CD-2,3 60 - Т-I-2 B-1,2 61 - Т-I-3 D-2,3 62 - Т-I-3 CD-2 148 - Т-I-3 C-2,1 63 - Т-I-3 BC-2 149 - Т-I-3 В-1 64 - Т-I-3 CD-2,3 65 - Т-I-3 B-1,2 66 - Т-II-1 CD-2,3 67 - Т-II-1 C-1,2 142 - Т-II-1 B-1,2 68 - Т-II-1 BC-2,3 69 - Т-II-1 CD-2,3 70 - Т-II-1 C-2 71 - Т-II-1 B-1,2 72 - Т-II-2 D-2 73 - Т-II-2 D-3 74 - Т-II-2 C-2 75 - Т-II-2 C-2,3 76 - Т-II-2 B-1,2 77 - Т-II-2 CD-2,3 78 - Т-II-2 B-2 79 - Т-II-2 C-2,3 80 - Т-II-3 CD-3 81 - Т-II-3 C-2 82 - Т-II-3 B-2 83 - Т-II-3 CD-2,3 84 - Т-II-3 B-2 85 - Т-III-1 C-3 86 - Т-III-1 B-2 87 - Т-III-2 B-2,3 88 - Т-III-2 B-3 89 - Ю-I-1 C-3 90 - Ю-I-1 D-2 91 - Ю-I-1 C-2 92 - Ю-I-1 B-2 93 - Ю-I-2a,2 D-2,3 94 - Ю-I-2a,2 C-2,1 95 - Ю-I-2a,2 B-1,2 96 - Ю-I-2a,2 D-2 97 - Ю-I-2a,2 C-1 98 - Ю-I-2a,2 CD-2,3 99 - Ю-I-2a,2 C-2 100 - Ю-I-3 D-2,3 101 - Ю-I-3 CD-2 150 - Ю-I-3 C-2,1 102 - Ю-I-3 BC-2 151 - Ю-I-3 B-1,2 103 - Ю-II-1 D-2 104 - Ю-II-1 D-2,3 105 - Ю-II-1 BC-2,3 106 - Ю-II-1 C-2 107 - Ю-II-1 C-2,3 108 - Ю-II-1 B-1,2 109 - Ю-II-2 CD-2 110 - Ю-II-2 CD-3 111 - Ю-II-2 C-2 112 - Ю-II-2 B-1,2 113 - Ю-II-2 CD-2,3 114 - Ю-II-2 B-2 115 - Ю-II-3 CD-3 116 - Ю-II-3 B-2 117 - Ю-II-3 C-3 118 - Ю-II-3 B-2 119 - Ю-III-1 BC2,3 120 - МТЮ-I C-2 121 - МТЮ-I AB-1 122 - МТЮ-I A-0,1 123 - МТЮ-II C-2 124 - МТЮ-II B-1,2 125 - МТЮ-II A-0,1 126 - МТЮ-II C-2 143 - МТЮ-II B-1,2 145 - МТЮ-II C-2,3 144 - МТЮ-II B-1,2 146 - ТЮ-III C-2,3 127 - ТЮ-III AB-1,2 128 - ТЮ-III A-1 129 - МТЮ І,II,III A-0,1;А-1;AB-1 130 - МТЮ І,II,III A-0,1 152 - МТЮ-I B-1;1,2;2 131 - МТЮ-I А-0,A-1 132 - МТЮ-II B-1;1,2;2 133 - МТЮ-II A-1,2 134 - МТ-III B-2 135 - МТЮ-І,ІІ В-1,2 153 - МТЮ-І,ІІ А-1,2 154 - МТЮ-І,ІІ А-0,1 155 - то точка межд. мон. тмм - вековно дърво вд - групи гори иглолистни 1 игл широкол. високостъбл. 2 шв реконструкция 3 рек превръщане 4 прр - 0 0 нискостъблени 6 нис тополови 7 топ влага суха 1 сух суха до свежа 12 сс свежа 2 све свежа до влажна 23 св влажна 3 вла влажна до мокра 34 вм мокра 4 мок видове насаждения насаждения чисти н 1 насаждения смесени иглолистни ни 2 насаждения смесени иглолистно-широколистни ниш 3 насаждения смесени широколистно-иглолистни нши 4 насаждения смесени широколистни нш 5 култури чисти к 6 култури смесени иглолистни ки 7 култури смесени иглолистно-широколистни киш 8 култури смесени широколистно-иглолистни кши 9 култури смесени широколистни кш 10 вид на подотдела семенно насаждение 1 сн издънково насаждение 2 ин склопена култура 3 ск несклопена култура 4 нк изредена култура 5 ик клек 6 кле сечище 7 сеч пожарище 8 пож голина 9 гол пасище в горска територия 10 гп поляна 11 пол ливада 12 лив обработваема площ 13 оп горски разсадник разсадник друг 14 р горски автомобилен път камионен път 15 кмп шосе 16 шос дворно място 17 дм временен склад 18 вс просека 19 прс нелесопригодна голина 20 нг нелесопригодна площ 21 нп скали 22 ска блато 23 бла езеро 24 езе мочур 25 моч сипей 26 сип кариера 27 кар гьол 28 гьо прокар 29 прк ровина 30 ров язовир 31 язо ж.п. линия 32 жпл река 33 рек табан 34 таб постройка 35 пос дивечова нива 36 дн изкуствено пасище 37 ип дивечова ливада 38 дл културно пасище 39 клп обработваема площ в пасищен комплекс 40 опп обрабработваема дивечова просека 41 одп трайно насаждение 42 тн лозе 43 лоз овощна градина 44 ог декоративен разсадник 45 др горски разсадник 46 гр поляна с храсти 47 пх дивечова просека 48 дп пясъци 49 пяс морени 50 мор свлачище 51 свл грохот 52 грх бряг 53 бря понор 54 пон изключително нелесопригодна голина 55 инг кариера 56 кар рудник 57 руд изкоп 58 изк насип 59 нас дига 60 диг сгуроотвал 61 сгу хвостохранилище 62 хво разливище 63 рзл депо 64 деп речно корито 65 рк дере 66 дер водна площ 67 вод микроязовир 68 мик калище 69 кал канал 70 кан транспортни съоръжение 71 тс гара 72 гар магистрала 73 маг улица 74 ули алея 75 але площад 76 пло паркинг 77 прг парк 78 п градина 79 гра площ за отдих 80 по застроена площ 81 зп волиер 82 вол каптаж 83 кап гробища 84 грб мера 85 мер високопланинско пасище 86 вис игрище 87 игр рибарник 88 риб ски писта 89 сп сметище 90 сме паметник 91 пам затон 92 зат заемна яма 93 зя противопожарна просека 94 ппж водопад 95 вп газопровод 96 гпр нефтопровод 97 нпр дендрариум 98 ден седалков лифт 99 сл каменна река 100 кр кабинков лифт 101 кл минерализ. ивица 102 мив отбивка отб - видове сечи ландшафтна л - възобновителна в - форм. за раст.услов ру - форм. за тип простр тп - постепенна п - на малки площи мп - подготвителна фаза пф - осеменителна фаза ф1 - осветителна фаза ф2 - окончателна фаза оф - постепенно-котловинна пк - групово-изборна ги - котловинно-постепенна кп - гола г - цялостна реконструкция цр частична реконструкция чр - за издънково възобновяване ив - главосечна гла - клоносечна кло - за дивечова нива дн - за дивечова просека дп - ландшафтно планировъчна лп - кастрене на клони кас - на тесни ивици ти - на сечище с площ до до дка дка на сечище с ширина до ш на сечище с дължина до д - м м - напречно на реката нпр - напречно на склона нпс - надлъжно на склона ндс - изборна и - санитарна сан - сеч надлесни дървета снд - на 2 пъти 2п - на 3 пъти 3п - осветление о - прочистка прч - прореждане прр - лин-сел. всеки лс - ред ред - и селекционна с - % % - схематично-селекционна всеки схс - пробирка прб - сеч за раст. простор срп - отгледна 1 етап 1е - отгледна 2 етап 2е - селекционна сел - оформ. котли за залес окз - в гъстите групи ггр - с гола за тополата гтп - с гола за акацията гак - изсичане на подлеса ип - изсичане на храстите их - изсичане на кел.габър ик - отглеждане на подраста оп - осветление на културa ок - втори етаж е - в началото на десетилетието нд - в края на десетилетието кд - ограждане огр - съгл.противопож.план спр сдп за дивечов котел дк - за бръстилище гб - за ловна просека 2 тип лп2т - и разкъсване на корени рк - съгласно ловен проект слп - за дивечово сечище дс - за дивечова ливада дл - съгласно проекта за борба с ерозията пбе - отглеждане отг - изсичане на издънките ии - изкореняване на пъновете изк - за закрита вертикална структуря звс - за закрита хоризонтална структура зхс - за полузакрита равнинна структура прс - за полузакрита групова структура пгс - за полуоткрита структура пс - почистване поч - затревяване зат - съгласно парков проект спп - за противопожарна просека пп - в семеносна година всг - Таксационно описание (теренно) ГСЕ ...................... Участък.............. Кад. № ................. Землищ................... Собств. .............. Описание № ....... О Б Щ А Ч А С Т О П И С А Н И Е Н А Д Ъ Р В О С Т О Я Отдел: Подотдел: Стар отдел: Стар подотдел: Дървесен вид повр. Произх Възр. A Пълнота Вис. h Бон. b Диам D Запас ползуване v V % куб.м Ст. клас Площ, ха 0,5/ 0,67 Вид на горите: Групи гори: иглолистни .................1 шир.високст. ..............2 за реконстр. ................3 за превр. .....................4 нискостъблени............5 тополови ....................6 Функция: І. Защитни .......... з І.1 защ.на почвите г.т. с ІV и V ст.на ерозия г.т. на пл.п-ви и накл. на 30о ........ г.т. м/у дига бряг ..... свачиша .............. г.т. на кам. тер. ...... грох. и морени ........ клек............ лесонеприг.площ нп..... лесонеприг. голини ....... з.ивица р. Дунав.... ...ид з. ивица река ........... ир ТПБ с ерозията .........бе І.2. защита на водите пояс І и ІІ на СОС .... вз з. ивица язовир ... ия І.3. г.т. за з.на урб.т ив.нас.м. от І-ІІІ кат ... ив.нас.м. от ІVиV кат ... І.4 г.т.за з.на сг.и об. от тех. инф. з.ив.магистр....... им з.ив. І-вокл. ш.... иш з. ив.ш от реп.п. м.........рп г.т. за защита на згради от тех. инфр........ и.зг. з.ив.газопр........ иг з.ив.ж.п.линия .. жп з.ив.гор.гран. ........... гг защ.горски пояс .............гп защита от урб.... зу ІІ.Специални ІІ.1. По ЗЗТ и ЗББ за оп. на хаб. оп.мест. на птиците прир. паметн. ........ пз прир.парк ..... пп защ.местност зм редки и енд. в........рв защитени видове.......зв ценни екосист. ........ це буф.з.резерв. ........... бр ІІ.2 други семенна база ..... сб горски разс. ...... гр сем. град. и пл.. ..... сгп геог.култ.............. дендрариум .......... НИУОГ ......... 200 м.хижи и манастири . БИСД ........ Токовища ........т курортна гора....... кг извънсел.парк ...... ип зелена зона .......... зз ГВКС ........... ІІІ. Стопански ....... с Вид на подотдела: сем. насаждение .........1 изд. насаждение..........2 склоп. култура............3 нескл. култура ............4 изред. култура ...........5 клек ............................6 сечище ........................7 пожарище ...................8 голина ........................9 обр. площ .................10 поляна ......................11 ливада ......................12 кам. път земен .........13 кам. път с наст..........14 шосе .........................15 просека .....................16 вр. склад ...................17 нелес. площ ..............18 нелес. голина ............19 скали ........................20 ....................................... ....................................... ....................................... Оптимален бъдещ състав Прираст Залесяване Дърв. вид пр А п h b D v V % ha Общи показатели Техн.иконом. показатели Бележки на таксатора Състояние: добро ............................. 1 средно ........................... 2 лошо ............................. 3 Строеж по пълнота: равномерен .................. 1 неравномерен ................2 от ..… до .................. Строеж по състав: ......... Строеж по възраст: равномерен .................. 1 неравномерен .............. 2 от ....... до .................... Схема ……. х .............. м Клас на сортиментност: годни над 90% (70 % шир) ....... 1 годни над 70% (45% шир) ........ 2 годни под 70 % (45% шир)....... 3 спец сортимент ....................... % корони ......................................% препятствия ............................ % извозен път .............................. м Категория на извозния път: равен, под 16о............................ 1 стръмен, над 16о...................... 2 обр. над 4о или скал.осн........... 3 № камионен път.......................... ...................................................... тревистохр. видове..................... ….................................................... ........................................................ покривка ................................... % постилка .................................... % водена сеч ................................ ........................................................ извършена почвоподг .................. ........................................................ сеч ................................................. ........................................................ ........................................................ залесяване ..................................... ........................................................ ОПИСАНИЕ НА МЕСТОРАСТЕНЕТО П Р О Е К Т И Р А Н И М Е Р О П Р И Я Т И Я нелесопр. ...................% надм.вис. .................. м изложение .................... Наклон ......................... подобласт ................ .................................... месторастене ............ .................................... залесяване Вид на сечта и насока на стопанисване Насока на залесяване при котл. постеп. ................. насока на стопанисване: възобновяване............................... вб ф. за раст. усл. ........................... ру ф. за тип. простр. ....................... тп Част от релефа било ........................... 1 плато ......................... 2 падина ....................... 3 склон г. част ...............4 склон д. част ............. 5 равнина ......................6 крайречно до 1 м. подп. в. ...........7 до 2 м. подп. в. ...........8 до 3 м. подп. в. ...........9 над 3 м. подп. в. .......10 Богатство мн.бедно ............... А бедна ...................... В ср.богата ................ С богата .................... Д Влажност суха ........................ 1 свежа ..................... 2 влажна ................... 3 мокра ..................... 4 ______________ Ерозия Вид.......................... Степен..................... ______________ степен ....................... Дълбочина тв.пл. до 15 см .. 1 плитка 16-30 см. 2 ср.дълб. 31-60 см. 3 дълб. 61-120 см .. 4 мн. дълб. над 120 .. 5 Плътност: рохка ................ 1 уплътнена ........ 2 сбита ................. 3 Каменливост некаменлива ..... 1 слабо каменл.... 2 средно каменл....3 силно каменл. ... 4 Мех. състав: глинеста ............ 1 пес.глинеста ..... 2 глин. песъчл. .... 4 песъчлива ......... 3 след гола сеч ................ след оконч. сеч ............ ново залесяване .......... при реконстр. ............ за двует. нас. ............. попълване редини ...... подп. със зал. ............... подп. без зал. ............... презалесяване .............. Почвоподготовка ръбни тераси .............. ръчни тераски ........... ръчни площадки ....... ръчни дупки .............. опр. с разр. 5р10 см .... маш. тераси ................ ор. пояси т.т. ............. пълна ор. тр.т. ............ дупки мот. свр. ......... д дупки тр. свр. ........ разр под скл. .............. _________________ Схема .........................Х.......... _________________ Смесване: редово ........................ в редовете ................. поясно ........................ групово ...................... чиста култура ............ Цел: инт. култура ...... издън. стоп. .............. отглеждане.......................................ог трансформация...............................тр подържане на инфраструктура (технически)....................................тх ландшафтна ................................. л възобновителна ............................ в ПОСТЕПЕННА ........................... п на малки площи ......................... мп осем. фаза 1 ................................ ф1 осв. эаза 2 ................................... ф2 роконч. фаза ................................. оф ПОСТЕП.КОТЛОВ. ................... пк ГРУПОВО ИЗБОРНА ................ ги НЕРАВНОМЕРНО ПОСТЕП. .. нп ГОЛА ............................................. г на малки площи ......................... мп на тесни ивици ........................... ти за див. нива ................................ дн д за див. рпросека ......................... дп ландшафтно-план. ..................... лп .......................................................... .......................................................... на сечища с площ ....................... до …….. дка с ширина ..................... ш ……… м с дължина ..................... д ……….м напр. на реката ......................... нпр .......................................................... .......................................................... ИЗБОРНА ..................................... и ИЗБОРНО ПРОРЕЖДАНЕ...........ипр СЕЧ ЗА РАЗНОВЪЗРАСТНО СТОПАНИСВАНЕ.........................срс СЕЧ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ....................стс СЕЧ НАДЛ. ДЪРВЕТА ........... снд .......................................................... .......................................................... закр. верт. ................................... зв закр. хор. .................................... зх полузакр. равн. .......................... пр полузакр. груп. ......................... пг полуоткрито ............................. по ОСВЕТЛЕНИЕ ......................... д ПРОЧИСТКА ....................... прч ПРОРЕЖДАНЕ .................... прр ЛИН СЕЛЕКЦ ........ лс…… ред и селекц. ......................... с ……. % ПРОБИРКА .......................... прб СЕЛЕКЦИОННА ................ сел ОФ. КОТЛИ ЗАЛ................... окз САНИТАРНА ....................... сан в гъсти групи ......................... ггр изсичане подлеса .................... ип изсич. храсти ........................... их ОТГЛ. ПОДРАСТА .................оп ОСВ. НА КУЛТ. ...................... ок на 2 пъти .................................. 2п на 3 пъти .................................. 3п в нач. на дес. ............................. нд в края на дес. .............................. кд ........................................................ ......................................................... за 1 етаж ..................................... е ....................................................... ........................................................ год на сечта ................................. Почвен тип алувиална ...................1 ал. блатна ...................2 лив.блатна ..................3 ал.делув. .................... 4 лив. чернозем ............ 5 черн. излуж. .............. 7 черн. карбон. ............. 8 черн. смолн. ...............9 сива горска .............. 10 тъмна сива .............. 11 светлосива ............... 12 кан.гор.тип. ..............13 кан.гор.изл. ..............14 каф.гор.тъмна ..........15 каф.гор.прех. ............16 каф.гор.светла ..........17 пл.гор.тъмн...............18 пл.ливад. ..................19 хълт.подз. .................20 хум.карб. ..................21 Основна скала: Подпис................................ Дата............................................. Класове на сортиментност Клас на сортиментност % на строителната дървесина от запаса с клони за иглолистни за широколистни 1 71 и повече 51 и повече 2 51 до 70 от 31 до 50 3 до 50 вкл. до 30 вкл. Когато насаждението не е клупирано, класът на сортиментност се определя чрез преброяване на сортиментируемите стъбла на пробна площ (т. е. на стъблата, годни за получаване на строителна дървесина). Клас на сортиментност % на сортиментируемите стъбла за иглолистни за широколистни 1 91 и повече 71 и повече 2 71 до 90 от 45 до 70 3 до 70 вкл. до 44 вкл. Таксационно описание (електронен вариант) Отдел Под- от-дел Площ Функ. гр. СК Състав/ Вид на под-яот- дел Про- из- ход Въз- раст Пъл- нота Бо- ни- тет Над- морска висо- чина На- клон Из- ло- же- ние Почва Ос- нов- на ска- ла Место расте- ние Хабитат
История на промените
Регистърът не е записал промени в тази разпоредба.