Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

С предлагания проект на Закон за изменение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) се предлагат изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), насочени в следните направления:1.Разширява се обхвата на обучаемите в професионалните колежи с въвеждане на категорията „колежани“ - обучавани български граждани за придобиване на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и други министерства и ведомства.2. Предвижда се държавните образователни стандарти, по които се провежда обучение в професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" да се приемат с наредба на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката като по този начин се синхронизира регламентацията в ЗОВСРБ и Закона за училищното и предучилищното образование, но се отчита и спецификата при обучението на военнослужещите.3. Предвижда се уредба, чрез която министърът на отбраната въз основа на изрична законова делегация да може да издаде заповед, с която да създаде организация за провеждане на процедура по валидиране на професионални знания, умения и компетентности в професионалните колежи на военнослужещите със сержантски/старшински звания, преминали обучение в учебните центрове.4. Прецизира се уредбата, касаеща курсантите чрез промяна в относимите разпоредби в ЗОВСРБ и Закона за Министерството на вътрешните работи по отношение на техните доволствия, права, военни звания и създаване на нарочно основание особеният им статус да се регламентира в наредба на министъра на отбраната.5. Създава се уредба, регламентираща статуса на колежаните, аналогична на уредбата на курсантите, доколкото и тази категория обучаеми се предвижда да са военнослужещи с особен статус.6. Разширява се обхвата на служители от други министерства и ведомства, които могат да се обучават в образователните институции на Министерството на отбраната на реципрочна основа.7. Прецизира се уредбата относно реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, както и относно условията за ползване и отлагане на платения годишен отпуск и другите отпуски от военнослужещите.8. С оглед защита интересите на службата се създава ред за преназначаване на военнослужещи при организационно-щатни промени, въвеждат се рестрикции при прекратяването на договорите за военна служба и се предлага отмяна на § 7 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г.).9. Отпада изискването срокът на договора за военна служба на войниците да бъде удължаван не повече от три пъти, като по този начин ще им се осигури възможност, да сключват договори за военна служба до пределна възраст. 10. Изпълнява се мярка № 169 и част от мярка № 174 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на МС от 29.03.2024 г., като се облекчават изискванията за постъпване на военна служба.11. Предлага се регламентация, чрез която пределната възраст за всички хабилитирани военнослужещи да бъде 57 години, независимо от притежаваното от тях военно звание.12. Прецизират се разпоредбите, касаещи изплащането на допълнително възнаграждение за заместване и допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност на военнослужещите.13. Предлага се разширяване на рестрикциите към получаването на обезщетение при прекратяването на договора за военна служба по чл. 227 от закона.14. Подобрява се статуса на членовете на семейството на командирован военнослужещ или цивилен служител на длъжност в задгранично представителство, международна организация или в друга международна инициатива, при пребиваване с него в страната по местоназначение, аналогично на уредбата по Закона за дипломатическата служба.15. Регламентиране и синхронизиране на терминологията по отношение изпълнението на задачите на въоръжените сили, държавния военновременен план, привеждането в изпълнение на останалите военновременни планове, стратегическите планове, които са свързани с взаимодействието и произтичащите ангажименти от съюзните планове за възпиране и отбрана, плановете за операции на въоръжените сили и проекти за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти.16. Създава се изрична уредба относно определяне дейността на Върховното главно командване и разрешаване използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи и средства при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация.17. Допълва се уредбата, като се регламентира че начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите ще се провежда освен в учебни центрове и в професионалните колежи, както и, че войниците /матросите/ ще се обучават за присвояване на първо сержантско/старшинско звание в професионалните колежи.18. Регламентира се възможност за водене на електронен регистър на курсантите и колежаните.19. Прецизира се уредбата, свързана с атестирането на военнослужещите.20. Прецизира се уредбата относно формирането на основната месечна заплата, допълнителните възнаграждения на цивилните служители по трудово правоотношение и добавката за робота по чл. 297, ал. 1 от ЗОВСРБ.21. Създава се ясна и безспорна уредба относно статуса на служителите в Националния военноисторически музей – НВИМ. 22. Разширява се обхватът на структурите от състава на въоръжените сили във военно време чрез включване на Държавна агенция „Технически операции“ /ДАТО/.23. Прецизира се и определението за „Тежко материално положение“ в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ, като се обвърза с реален икономически показател – линията на бедност, която се определя с акт на Министерския съвет.Проектът се публикува за срок от 30 дни.

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСВИЕ на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България с Директивата на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време Директива 2003/88/EО Българско законодателство в областта на отбраната и въоръжените сили Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България Съответствие Член 3 Междудневна почивка Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа. § 54. Член 210 се изменя така: „Чл.210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 36 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника, доколкото друго не е предвидено друго в този закон“. Пълно съответствие Член 5 Междуседмична почивка Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че за всеки седемдневен период всеки работник има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа, посочена в член 3. Ако обективни, технически или условия във връзка с организацията на труда оправдават това, може да се приложи минимална почивка от 24 часа. § 54. Член 210 се изменя така: „Чл.210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 36 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника, доколкото друго не е предвидено друго в този закон“. Пълно съответствие Член 6 Максимална продължителност на седмично работно време Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците: (а) продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори; (б) средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа. § 38. В чл. 194 се правят следните изменения: 1. Ал. 5 се изменя така: „(5) Служебното време над нормалната му продължителност до общата продължителност по ал.2 не се компенсира с намалено служебно време.“ 2. Ал. 8 се отменя. § 41. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосрествено след положеното дежурство, както следва: 1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден; 2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден. (2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал.1 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството. (3) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен ал. 2, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (4) При освобождаване от военна служба и обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба. (5) Обезщетението по ал. 4 се определя на база на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност. (6) Обезщетението по ал. 4 не се облага с данъци.“ Пълно съответствие Член 7 Годишен отпуск 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика. § 42. В чл. 198, ал. 2 се изменя така: „(2) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 198б“. § 43. Създава се чл. 198а: „Чл. 198а. (1) При обоснована служебна необходимост, платеният годишен отпуск на военнослужещия се прекъсва еднократно от съответния командир/началник или оправомощени от тях длъжностни лица с писмена заповед, в която се посочват: 1. основанието за прекъсването; 2. времето и мястото за явяване на военнослужещия. (2) Уведомяването на военнослужещия за прекъсване на платения му годишен отпуск се извършва по реда на уставите на въоръжените сили. (3) При прекъсване на платения годишен отпуск по ал. 1 пътуването на военнослужещите до мястото на явяване и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на Министерството на отбраната. (4) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване въз основа на заповед на съответното длъжностно лице по ал.1. (5) Когато на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по писмен доклад на военнослужещия или на прекия му началник и остатъкът се ползва допълнително.“ § 44. Създава се чл. 198б: „Чл. 198б. (1) Когато нуждите на службата налагат, съответният командир/началник може да отложи за следващата календарна година ползването на част от планирания в графика по чл. 198, ал. 1 платен годишен отпуск. (2) По писмено искане на военнослужещия ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година. (3) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи когато през календарната година, за която се отнася, военнослужещият не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради участие в операции и мисии, военни учения, обучение, ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск. § 45. Създава се чл. 198в: „Чл. 198в. (1) Когато платеният годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 или част от него не е ползван до изтичане на три години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 198б, ал. 3 правото на военнослужещия на ползването му се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.“. Пълно съответствие

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г., изм., бр. 74, бр. 82, бр. 93 и бр. 99 от 2009 г., изм. и доп., бр. 16, бр. 88, бр. 98, бр. 101 от 2010 г., изм. и доп., бр. 23, бр. 48, бр. 99 и бр. 100 от 2011 г., изм. и доп., бр. 20, бр. 33, бр. 38 от 2012 г., изм., бр. 15, бр. 66 и бр. 68 от 2013 г., изм. и доп., бр. 1 и 98 от 2014 г., изм. бр. 14, бр. 24, бр. 61, бр. 79 и бр. 88 от 2015 г., изм. и доп. бр. 13, бр. 17, бр. 50, бр. 81, бр. 98, бр. 103 от 2016 г., изм. и доп., бр. 58, бр. 85, бр. 103 от 2017 г., изм., бр. 7, бр. 77 и бр. 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., изм. и доп. бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., изм. бр.16, 23 и 25 от 2021г., изм. бр.15 и 62 от 2022г., изм. и доп. бр.14 и 84 от 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.2, 38, 39 и бр. 70 от 2024г.) § 1. В чл. 6, ал. 2, т. 2 след думата „прогнозиране” се добавя „и възпиране”. § 2. В чл. 16, т. 7а думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“. § 3. В чл. 19, се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 1а: „1a. привежда в изпълнение стратегическите планове за действие на въоръжените сили или на части от тях;“ 2. В т. 2 думите „и оперативна“ се заличават. § 4. В чл. 20, т. 4 думите „военновременните планове” се заменят с „държавния военновременен план”. § 5. В чл. 22, ал.2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 9 думите „и възлага изпълнението му“ се заменят с „и ръководи неговото изпълнение;“. 2. В т. 11а думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“ ; 3. В т. 11б думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“; 4. В т. 13 след думите „въоръжените сили“ се добавя „или част от тях“, а думите „и оперативна“ се заличават. 5. Създава се т. 13а: „13а. предлага на президента на републиката, привеждането в изпълнение на стратегическите планове за действие на въоръжените сили или на части от тях;“ 6. В т. 15 думите „от мирно във военно положение“ се заменят с „от мирно време в извънредно положение, военно положение или положение на война“; 7. Създават се т. 24 и 25: „24. предлага на президента на републиката да приведе в изпълнение държавния военновременен план в случаите по чл. 20; 25. предлага за утвърждаване от президента на републиката на процедури за дейността на Върховното главно командване“. § 6. В чл. 26, т. 31а думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“. § 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 4а: „4а. предложения за привеждане в изпълнение на стратегическите планове за действие на въоръжените сили или на части от тях; 2. В т. 8а думите „и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ се заменят с „на отбранителни продукти“; 3. Създава се т. 12: “12. проект на процедури за дейността на Върховното главно командване;” § 8. В чл. 28, ал. 1 се правят следните допълнения: 1.Създава се т. 2а: „2а. в случаите на нарушаване от безпилотно летателно средство на обозначените зони за сигурност над военни обекти и над войскови райони, както и над военни формирования и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони, когато експлоатацията на безпилотни летателни средства е забранена или ограничена;“ 2.Създава се т. 3а: “3а. в случаите на нарушаване от безпилотно плавателно средство на границите на забранени с навигационно известие до мореплавателите зони и пунктовете за базиране на военни плавателни средства;“ § 9. В чл. 43, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „и оперативна“ се заличават. 2. В т. 5 думата „война“ се заменя с „във военно време“. 3. В т. 8 думата „резерва“ се заменя с „отбраната на страната“. § 10. В чл. 53, ал. 2 думите „Във военно време“ се заменят с „В мирно и военно време“. § 11.В чл. 54, ал. 1, т. 2 след думата „операции” се добавят „и за други дейности”. § 12. В чл. 56 се правят следните допълнения: 1. Създава се т. 2а: “2а. възпиране съгласно плановете по чл. 54 и поетите съюзни задължения в съответствие със сключените международни договори и споразумения;” 2. Създава се т. 10: „10. откриване и неутрализиране на безпилотни системи, чрез използване на технически средства при защита на военни обекти и войскови райони, както и на военни формирования, техника и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони.“ § 13. В чл. 85, ал. 1 се създава т. 5а: “5а. предложенията до министъра на отбраната за изпълнението на задачи от стратегическите планове за действие на въоръжените сили или на част от тях;“ § 14. В чл. 93, ал. 3 след думата „(старшини)“ се поставя запетая и се добавя „войници (матроси) и български граждани“. § 15. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 2, изречение трето се заличава. Създава се нова ал.3: „(3) Извън случаите по ал. 2 обучението за нуждите на Министерството на вътрешните работи и на други министерства и ведомства се извършва при условия и по ред, определени със съвместни инструкции на министъра на отбраната и на съответния министър или ръководител на ведомство“. Досегашната ал. 3 става ал. 4. § 16. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения: Ал. 4 се изменя така: „(4) Държавните образователни стандарти, по които се провежда обучение в професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана", се приемат с наредба на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката, а националните изпитни програми и учебните планове се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.“ 2. Създава се ал.9: „(9) Министърът на отбраната със своя заповед създава организация за провеждане на процедурите по валидиране по ал. 8.“ § 17. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения: Ал. 3 се изменя така: „(3) Обучаваните военнослужещи в професионалните колежи за придобиване на IV-та степен на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ са кадети.“ Създава се ал. 3а: „(3а) Обучаваните български граждани за придобиване на IV-та степен на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и на други министерства и ведомства са колежани.“ 3. В ал. 4 думите „и кадетите“ се заменят с „кадетите и колежаните“. 4. В ал. 6 думата „курсантите“ се заличава. § 18. Член 99 се изменя така: „Чл. 99. (1) Отстраняването и отписването на обучаваните от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи, се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за устройството и дейността им, а на курсантите и колежаните, при условия и по ред, определени в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2. (2) Отстранените по дисциплинарен ред от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се отписват от обучение, и не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно.“. § 19. В чл. 108 се създава ал. 3: „(3) С решението или с указа по ал. 1 се определят условията и редът за преминаването през и пребиваването на съюзнически въоръжени сили на територията на страната.” § 20. В чл. 109, ал. 4 думите „започва изпълнението на задачите” се заменят със „се изпълняват задачите”. § 21. В чл. 112 думите „започва изпълнението на задачите” се заменят със „се изпълняват задачите”. § 22. В чл. 114 се създава ал. 5: „(5) Дейността на Върховното главно командване се осъществява въз основа на процедури, утвърдени с указ от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.“ § 23. В чл. 116, ал. 1 се създава т. 4: „4. колежаните.“ § 24. Член 119 се изменя така: „Чл. 119. Изпълнението на договорите за обучение на курсантите във висшите военни училища и на колежаните в професионалните колежи се спира за срока на военновременната им служба.“ § 25. В чл. 122, ал. 5 думите „започва изпълнението на задачите” се заменят със „се изпълняват задачите”. § 26. В чл. 135, ал. 2 след думата „курсантите“ се добавя „и колежаните“, а в края на изречението се поставя запетая и се добавя „който се определя с наредба на министъра на отбраната“. § 27. В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 2 се изменя така: „(2) На курсантите във висшите военни училища се присвояват звания: 1. курсант; 2. курсант - младши сержант/курсант-старшина II степен; 3. курсант-сержант /курсант-старшина I степен; 4. курсант - старши сержант/курсант-главен старшина; 5. курсант-старшина/курсант-мичман; 6. курсант - офицерски кандидат - 1-ви клас.“. 2. Създава се ал. 3: „(3) На колежаните в професионалните колежи се присвояват звания: 1. колежанин – редник 1-ви клас/матрос 1-ви клас; 2. колежанин – редник 2-ри клас/матрос 2-ри клас; 3. колежанин – редник 3-ти клас/матрос 3-ти клас; 4. колежанин – ефрейтор 1-ви клас/старши матрос 1-ви клас.“ § 28 . В чл. 141 се правят следните изменения: 1.В ал.1, т. 5 се изменя така: „5. не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;“ 2. В ал. 6, т. 3 числото „10“ се заменя с цифрата „3“. 3. В ал. 7 думите „Обстоятелството по ал. 1, т. 4“ се заменя с „Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 и т. 5“. § 29. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а/ основният текст се изменя така: „(2) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват с министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице договор за военна служба, в срока на който се включва срокът на обучението. За срока на обучението във висшите военни училища и в професионалните колежи курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се подготвят за изпълнение на военна служба като професия и им се осигуряват:“ б/ в т. 1: аа/в буква „б“ думите „храна и“ се заличават; бб/ създава се буква „ж“: „ж) пътуване при отиване и връщане от ваканция на територията на страната веднъж в годината, при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2.“. вв/ създава се буква „з“: „з) храна и ободряващи напитки, а при  изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение – храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната.“ в/ т. 4 се изменя така: „4. ваканция и домашен отпуск за всяка учебна година, в размер, при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2;“ г/ в т. 5 в края на изречението се добавя „или на професионалния колеж“. 2. В ал. 3, след думата „курсантите“ се добавя „и колежаните“. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Курсантите и колежаните се повишават последователно в званията по чл. 138, ал. 2 и 3 при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2.“. 4. В ал. 5, след думата „курсанти“ се добавя „и колежани“. 5.Алинея 6, 7 и 8 се изменят така: „(6) Правата и задълженията на курсантите и колежаните се определят с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135 ал. 2 и в договора за военна служба. (7) Подборът на курсантите и колежаните за нуждите на други министерства и ведомства, техните права и задължения се определят със съответните инструкции по чл. 94, ал. 3 и в договорите по ал. 8. (8) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, сключват договор с министъра на отбраната и ръководителя на съответното министерство или ведомство или с оправомощени от тях длъжностни лица, в срока на който се включва срокът на обучението. За срока на обучението във висшите военни училища и в професионалните колежи курсантите и колежаните се подготвят за изпълнение на служба в други министерства или ведомства като професия и им се осигуряват доволствията по ал. 2.“ 6. Създава се ал. 9: „(9) Завършилите обучението курсанти и колежани за нуждите на други министерства и ведомства се зачисляват в запаса с военно звание "лейтенант", съответно "младши сержант/старшина II степен".“ § 30. В чл. 144, ал. 4 се отменя. § 31. В чл. 156 се създават ал. 5 и 6: „(5) При организационно-щатни промени въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната, или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, в интерес на службата военнослужещите може да се преназначат в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжности в същото или в по-високо длъжностно ниво. (6) Заповедите за преназначаване на длъжност по ал. 2, 4 и 5 могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението.“. § 32. В чл. 157, ал. 2 се отменя. § 33. В чл. 160, ал. 2 думите „полковник/капитан I ранг” се заменят с „до „полковник/капитан I ранг“, включително“. § 34. Създава се чл. 169а: „Чл. 169а. Договорът за военна служба не може да се прекратява и военнослужещият да се освобождава от военна служба в случаите по чл. 162, ал.1, т. 1, чл. 163, чл. 166 и чл. 169 при образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245.“ § 35. В чл. 188а, изречение второ думата „висша“ се заличава. § 36. В чл. 190 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Курсантите и колежаните, при подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия, имат право да носят и да използват служебно оръжие по ред, определен в наредбата на министъра на отбраната по чл.135, ал. 2 и уставите на въоръжените сили.“. § 37. В чл. 191 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 след думата „военнослужещ“ се поставя запетая и се добавя „курсант или колежанин.“. 2. Създава се ал. 5: „(5) В мирно време курсантите и колежаните, при подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия, могат да използват служебно оръжие като крайна мярка в случаите, при условията и по реда на ал. 1-3.“. § 38. В чл. 194 се правят следните изменения: 1. Ал. 5 се изменя така: „(5) Служебното време над нормалната му продължителност до общата продължителност по ал.2 не се компенсира с намалено служебно време.“ 2. Ал. 8 се отменя. § 39. В чл. 195, ал. 4 думите „чл. 194, ал. 8“ се заменят с „чл.196а“. § 40. Член 196 се изменя така: „Чл. 196. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосрествено след положеното дежурство, както следва: 1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден; 2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден. (2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време по ал. 1 да се извърши до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството. (3) Когато компенсирането или част от него не е извършено до изтичане на срока, посочен ал. 2, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (4) При освобождаване от военна служба и обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба. (5) Обезщетението по ал. 4 се определя на база на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност. (6) Обезщетението по ал. 4 не се облага с данъци.“ § 41. Създава се чл. 196а: „Чл. 196а. Редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 1 и 2, и за изплащане на обезщетението по чл. 196, ал. 4, се определя с акт на министъра на отбраната.“ § 42. В чл. 198, ал. 2 се изменя така: „(2) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват на военнослужещите ползването на платения годишен отпуск в съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 198б“. § 43. Създава се чл. 198а: „Чл. 198а. (1) При обоснована служебна необходимост, платеният годишен отпуск на военнослужещия се прекъсва еднократно от съответния командир/началник или оправомощени от тях длъжностни лица с писмена заповед, в която се посочват: 1. основанието за прекъсването; 2. времето и мястото за явяване на военнослужещия. (2) Уведомяването на военнослужещия за прекъсване на платения му годишен отпуск се извършва по реда на уставите на въоръжените сили. (3) При прекъсване на платения годишен отпуск по ал. 1 пътуването на военнослужещите до мястото на явяване и обратно до мястото на ползване на отпуска е за сметка на Министерството на отбраната. (4) Остатъкът от отпуска се ползва веднага след отпадане на основанието за прекъсване въз основа на заповед на съответното длъжностно лице по ал.1. (5) Когато на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по писмен доклад на военнослужещия или на прекия му началник и остатъкът се ползва допълнително.“ § 44. Създава се чл. 198б: „Чл. 198б. (1) Когато нуждите на службата налагат, съответният командир/началник може да отложи за следващата календарна година ползването на част от планирания в графика по чл. 198, ал. 1 платен годишен отпуск. (2) По писмено искане на военнослужещия ползването на част от платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година. (3) Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи когато през календарната година, за която се отнася, военнослужещият не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради участие в операции и мисии, военни учения, обучение, ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.“ § 45. Създава се чл. 198в: „Чл. 198в. (1) Когато платеният годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 или част от него не е ползван до изтичане на три години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 198б, ал. 3 правото на военнослужещия на ползването му се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.“. § 46. В чл. 202, ал.1, т. 2 думите „два дни след него“ се заменят с „ два календарни дни непосредствено след него“. § 47. В чл. 202а, ал. 1, изречение първо след думите „на страната“ се добавя „с продължителност не по-малка от 90 дни“. § 48. В чл. 204 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават възнагражденията на военнослужещите и това увеличение не е включено в размера на брутното възнаграждение по ал. 1, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение и разликата се доплаща.“ § 49. В чл. 205а, ал. 1 се изменя така: „(1) Съпругът/съпругата-военнослужещ на командирован служител на длъжност в задгранично представителство, международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната има право на неплатен отпуск по време на командировката на служителя.“ § 50. Създава се чл. 205б: „Чл. 205б. (1) Съпругът/съпругата на командирован военнослужещ на длъжност в задгранично представителство, в международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната има право на неплатен отпуск по време на командировката на военнослужещия, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата. (2) Времето на ползване на неплатен отпуск от съпругът/съпругата по ал. 1 се признава за трудов или служебен стаж. (3) Вноските за здравно осигуряване на съпругът/съпругата по ал. 1 за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.“ § 51. Член 207 се изменя така: „Чл. 207. (1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир, началник или оправомощени от тях длъжностни лица. (2) Отпуските за временна неработоспособност, за бременност, за раждане и осиновяване на дете се ползват на основание болничен лист и след уведомяване на съответния командир или началник.“ § 52. Член 208 се изменя така: „Чл. 208. Редът за разрешаване и ползване на отпуските, за тяхното отлагане и прекъсване се определя с правилника за прилагане на закона.“ § 53. Член 210 се изменя така: „Чл.210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 36 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника, доколкото друго не е предвидено в този закон.“. § 54. В чл. 215 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, в края на изречението се поставя запетая и се добавя „назначен на основна командна или материално отговорна длъжност.“. 2. В ал. 5 думите „основното месечно възнаграждение на замествания“ се заменят с „месечното възнаграждение за длъжността и притежаваното военно звание на замествания военнослужещ.“. § 55. В чл. 216 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 1 се изменя така: „(1) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна основна командна или материално отговорна длъжност в размер 25 на сто от месечното възнаграждение за вакантната длъжност и притежаваното от военнослужещия военно звание.” 2.Създава се ал. 4: „(4) За времето на изпълнение на задълженията на вакантната длъжност военнослужещият продължава да изпълнява и задълженията на основната си длъжност.“ § 56. В чл. 226з, ал. 1 след думата „курсантите“ се добавя „и колежаните“. § 57. В чл. 226к, изречение първо след думата „военнослужещ“ се поставя запетая и се добавя „курсант или колежанин“, а в изречение второ след думата „военнослужещия“ се поставя запетая и се добавя „курсанта или колежанина“. § 58. В чл. 227 се правят следните изменения: 1. Ал. 6 се изменя така: „(6) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при освобождаване от военна служба: 1.  поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; 2. поради установяване на несъвместимост по чл. 188; 3. поради установяване на конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията, с влязъл в сила акт; 4. на основание чл. 163 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3; 5. поради отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3.“ 2. В ал. 7 думите „ал. 1-6 се заменят с „ал. 1-5“; 3. В ал. 8 думите „ал. 1 -7“ се заменят с „ал. 1-5 и 7“. § 59. В чл. 233 се създава ал. 1а: „(1а) Установяването на характера и степента на телесните повреди по ал. 1 се осъществява от военномедицинските органи.“. § 60. Създава се чл. 233а: „Чл. 233а (1) При тежка телесна повреда, причинена при или по повод подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия, на курсантите и колежаните се изплаща еднократно парично обезщетение в десеткратния размер на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3, т. 2 при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2. (2) При средна телесна повреда, причинена при или по повод подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия, на курсантите и колежаните се изплаща еднократно парично обезщетение в шесткратния размер на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата чл. 212, ал. 3, т. 2 при условия и по ред, определени с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2. (3) Установяването на характера и степента на телесните повреди по ал. 1 и 2 се осъществява от военномедицинските органи. (4) На съпругата (съпруга), децата и родителите на курсант или колежанин, загинал при или по повод подготовката му за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия, се изплаща еднократно парично обезщетение в дванадесетократния размер на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 212, ал. 3, т. 2. Обезщетението се изплаща на всеки правоимащ и получаването му не се смята за приемане на наследство. (5) Обезщетенията по ал. 1, 2 и 4 не се облагат с данъци. (6) Обезщетение по ал. 1, 2 и 4 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на ваканция, домашен отпуск, при самоволно отклонение или при умишлено причиняване на увреждането или смъртта. (7) Лицата по ал. 1, 2 и 4 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. (8) Дължимото обезщетение се намалява, ако пострадалият е допринесъл за увреждането. (9) За изплатените обезщетения Министерството на отбраната има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането или смъртта, или може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс срещу това лице, когато вината му е установена с влязла в сила присъда.“. § 61. В чл. 234 се правят следните изменения и допълнения: 1.Досегашният текст става ал. 1. 2.Създава се ал. 2: „(2) Когато по силата на нормативен акт от определена дата се увеличават възнагражденията на военнослужещите и това увеличение не е включено в размера на брутното месечно възнаграждение по ал. 1, се извършват съответните преизчисления на среднодневното брутно възнаграждение и разликата се доплаща.“ § 62. В чл. 239 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „провежда в“ се добавя „професионалните колежи и“ 2. Ал. 2 се изменя така: „(2) Войниците (матросите) се обучават за присвояване на първо сержантско (старшинско) звание в професионалните колежи.” 3. В ал. 3 в края на изречението се добавя „и професионалните колежи.“ § 63. В чл. 260, ал. 6 думите „както и в случаите по чл. 260а, ал. 1“ се заличават. § 64. В чл. 260а се правят следните изменения и допълнения: Ал. 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерство на отбраната, отписани от обучение по реда, определен в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание, възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за периода, в който са били обучавани. (2) Лицата по ал. 1, отписани от обучение поради слаб успех или напуснали по собствено желание, могат да бъдат приети повторно по ред, определен в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 и не възстановяват разходите за издръжка и обучение по ал. 1. (3) При повторно отписване от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание, лицата по ал. 2 възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за целия период на обучение, в който са били обучавани.“ 2. В ал. 4 думите „обучавани за нуждите на Министерството на отбраната,“ се заличават. 3. Създава се ал. 7: „(7) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, отписани от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2, или напуснали по собствено желание възстановяват разходите за издръжка и обучение по реда, определен в чл. 260, ал. 4 и 6, за периода, в който са били обучавани, пропорционално на Министерството на отбраната и на съответното министерство или ведомство.“ § 65. В чл. 285а, изречение второ думата „висша“ се заличава. § 66. Създава се чл. 290в: „Чл. 290в. (1) Съпругът/съпругата на цивилен служител, командирован на длъжност в задгранично представителство, в международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната има право на неплатен отпуск по време на командировката на цивилния служител, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата. (2) Времето на ползване на неплатен отпуск от съпругът/съпругата по ал. 1 се признава за трудов или служебен стаж. (3) Вноските за здравно осигуряване на съпругът/съпругата по ал. 1 за времето, през което са в неплатен отпуск, са за тяхна сметка.“ § 67. В чл. 295 се създава ал. 8: „(8) Ал. 2 - 5 не се прилагат за цивилните служители, органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.“ § 68. В чл. 296 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 1 думите „определената месечна заплата за длъжност по чл. 295, ал. 2 за всяка година трудов стаж“ се заменят с „основната месечна заплата по чл. 295, ал. 3 за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит;“ 2. Създава се ал. 6: „(6) На цивилните служители по трудово правоотношение в Министерството на отбраната, за които не се прилага чл. 107а от Кодекса на труда и на цивилните служители, органи на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, се изплаща допълнително възнаграждение за прослужено време или трудов стаж и професионален опит - в размер не по-малко от 1 на сто върху определената основна месечна заплата за всяка година трудов стаж и професионален опит.“ § 69. В чл. 297, ал. 1 в изречение първо, думите „чл. 296, ал. 1” се заменят с „трудово правоотношение в Министерството на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, за които не се прилагат Законът за държавния служител и чл. 107а от Кодекса на труда,“. § 70. В чл. 328, ал. 1, т. 1 след думата „военнослужещите“ се поставя запетая и се добавя „курсантите, колежаните“. § 71. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: В т. 1в след думите „Държавна агенция "Разузнаване" се добавя „Държавна агенция „Технически операции“. Точка 2 се изменя така: „2. „Тежко материално положение“ е това материално положение, при което лице по чл. 226з и чл. 298а, ал.1 не може или е затруднено да осигури основните си жизнени потребности и/или на членовете на неговото семейството, когато: а) средноаритметичният месечен доход на всеки член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет; или б) са налице по-високи доходи от тези по б. „а“, но поради направени разходи във връзка с трайно увреждане или установено трайно намалена работоспособност на лицето или на член на неговото семейство, или загуба на имущество по независещи от лицето причини, разполагаемият доход на член на семейството за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на линията на бедност, определена с акт на Министерския съвет.“ 3.Точка 5 се изменя така: „5. "Оперативна готовност" е подготвеността на формированията и структурите за изпълнение на плановете за операции на въоръжените сили.“ 4. Създава се т. 8а: „8а. „Загинали или претърпели телесна повреда курсанти или колежани при подготовката им за изпълнение на военна служба, на службата в други министерства и ведомства като професия“ са случаи, при които смъртта или телесната повреда е настъпила при действия или бездействия, които образуват съдържанието на подготовката на курсантите или колежаните за изпълнение на военната служба, съответно на службата в други министерства и ведомства като професия или конкретно поставена задача.“ 5. Създава се т. 9а: „9а. „Загинали или претърпели телесна повреда курсанти или колежани по повод подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия“ са случаи, при които смъртта или телесната повреда са настъпили при действия или бездействия, които не са елемент от съдържанието на подготовката на курсантите или колежаните за изпълнение на военната служба, съответно на службата в други министерства и ведомства като професия, но я предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с нея.“ 6. Създават се т. 36, 37, 38 и 39: „36. „Домашен отпуск“ са случаи на отсъствие на курсантите или колежаните от учебни занятия, различни от ваканция, които са регламентирани в наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 и са свързани с отсъствие, поради здравословни причини, установени от медицински органи, изпълнение на граждански, обществени и други техни задължения. 37. „Основна командна длъжност“ е командир/началник/ръководител на взвод, рота, батарея, батальон, дивизион, ескадрила, полк, бригада, база или друга структура от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, която е организационно и/или икономически обособена. 38. „Материално отговорна длъжност“ е длъжността, заемана от лица, които съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности. 39. „Войскови район“ е специална охраняема територия с находящите се в нея сгради и съоръжения, която е предназначена за разполагане на едно или няколко войскови формирования, въоръжение, техника или материални средства на въоръжените сили на Република България.“ § 72. В § 7 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: Досегашният текст става ал. 1. Създава се ал. 2: „(2) Статусът на цивилните служители по служебно правоотношение в Националния военноисторически музей се урежда с този закон и Закона за държавния служител, а на цивилните служители по трудово правоотношение – с чл. 107а от Кодекса на труда и с този закон.“ § 73. В § 108 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. в ДВ, бр. 98 от 2016 г.) думите „и чл. 144, ал. 4“ се заличават. § 74. § 7 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. в ДВ, бр. 38 от 2020 г.) се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 75. До издаването на акта по чл. 94, ал. 3 и чл. 142, ал. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 47, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, се прилага съвместната инструкция по чл. 94, ал. 2, изречение трето от ЗОВСРБ (редакция - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), доколкото не противоречи на този закон. § 76. Наредбата по чл. 135, ал. 2 се издава от министъра на отбраната в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, като до издаването ѝ се прилагат издадените правилници за устройството и дейността на висшите военни училища и на професионалните колежи, доколкото не противоречат на този закон. § 77. В Кодекса за социално осигуряване /обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 2, 16, 27, 66, 67, 70 и бр. 82 от 2024 г., изм. и доп., бр. 25 от 2025 г., Решение № 6 на Конституционния съд на РБ от 5.06.2025 г. - бр. 48 от 2025 г./ в чл. 4, ал. 7 след думите „по време на задграничния му мандат“ се поставя запетая и се добавя „както и на командирован по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България служител на длъжност в международна организация или в друга международна инициатива извън страната, за времето през което е пребивавал в чужбина по време на командировката“. § 78. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15, 20, 23 и 106 от 2013 г., бр. 1, 18, 35, 53, 54 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 48, 54, 61, 72, 79, 98 и 102 от 2015 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 20 от 2016 г.; изм., бр. 98 от 2016 г., бр. 85, 101 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 30, 40, 77, 92, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 99 и 101 от 2019 г., бр. 54, 67 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 18, 32 и 62 от 2022 г. и бр. 8, 13, 64, 66, 82, 84 и 106 от 2023 г., бр. 13 и 16 от 2024 г., Решение № 6 от 11.04.2024 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 36 от 23.04.2024 г., изм., бр. 39, доп. бр. 85 от 2024 г., изм. и доп., бр. 25 и 27 от 2025 г.) в чл. 40, ал. 3, т. 2 след думата „възраст,“ се добавя „курсантите и колежаните по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както “. § 79. Закона за Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ. бр.53 от 2014г., изм. бр.98 и бр. 107 от 2014г., изм. и доп. бр.14, 24, 56 и 61 от 2015г., изм. и доп. бр.81, 97, 98 и 103 от 2016г., доп. бр.13, 26, 58, 97 и 103 от 2017г., изм. бр.7, 10, 48, 55 и 77от 2018г., доп. бр.7, 17, 34 и 58 от 2019г., изм. и доп. бр.60 и 85 от 2020г., доп. бр.20 от 2021г., изм. и доп. бр.22, 56 и 62 от 2022г., изм. и доп., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г., изм. и доп. бр. 18, 19, 33 и 70 от 2024 г./ се правят следните изменения и допълнения: В чл. 50а, ал. 1 се създава точка 4а: „4а. провежда обучение на служители от други министерства и държавни институции, въз основа на подписано споразумение между министъра на вътрешните работи и съответния министър или ръководител на институцията.“ 2.В чл. 172, ал. 2 думите „или оправомощено от него длъжностно лице“ се заменят с „и министъра на отбраната или с оправомощени от тях длъжностни лица“. 3.В чл. 174 се правят следните изменения и допълнения: а) ал. 2 се изменя така: „(2) Курсантите по чл. 156, ал. 3, отписани от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, напуснали по собствено желание по време на обучението, както и отказали след дипломиране да заемат съответната длъжност, възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, за който са били обучавани, пропорционално на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната.“ б) в ал. 4 след думите „Разходите по ал. 1“ се добавя „и 2“; в) в ал. 5 след думите „Разходите по ал. 1“ се добавя „и 2“. § 80. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г. и бр. 41, 70 и 79 от 2024 г., бр. 35 от 2025 г.), в чл. 301, ал. 3 думите „и по чл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана“ се заменят с „по чл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана и по чл. 56, т.10 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България“, а думите „на служба "Военна полиция" и на Националната служба за охрана“ се заменят с „на Националната служба за охрана, на служба "Военна полиция" и на други структури от въоръжените сили“. § 81. Законът влиза в сила от 01 януари 2026 г. с изключение на § 31, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България С настоящия законопроект се правят следните изменения и допълнения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: 1.Разширява се обхвата на обучаемите в професионалните колежи с въвеждане на категорията „колежани“ - обучавани български граждани за придобиване на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и други министерства и ведомства /§ 14 и § 17, т. 2 от законопроекта/ Извършен е анализ, при който се отчита очертаващ се нарастващ дефицит на сержанти специалисти по здравни грижи във Военномедицинска академия. През 2024 г. този дефицит е 26%, а в резултат на навършване на пределна възраст и прогноза за овакантяване на длъжности в последващите години, до края на 2033 г. ще нараства до 63%. Това налага да се търсят механизми за обучение на по-широк кръг от лица в професионалните колежи, като се създаде законова възможност да се обучават не само военнослужещи, но и др. български граждани /колежани/ за придобиване на IV-та степен на професионална квалификация от професионално направление „Военно дело и отбрана“ за нуждите на Министерството на отбраната и на други министерства и ведомства. Предвид завишения предварителен интерес за обучение като „колежани“ и в резултат на направените прогнози е предвидено при първоначалното (пилотно) обучение да се обучават 10 колежани за нуждите на Министерството на отбраната. 2. Предвижда се държавните образователни стандарти, по които се провежда обучение в професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" да се приемат с наредба на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката като по този начин се синхронизира регламентацията в ЗОВСРБ и Закона за училищното и предучилищното образование, но се отчита и спецификата при обучението на военнослужещите /§ 16, т. 1 от законопроекта/ С изменения в разпоредбата на чл. 95, ал. 4 от ЗОВСРБ /обн. в ДВ бр. 2 от 2024 г./ е регламентирано, че държавните образователни стандарти (ДОС), по които се провежда обучение в професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката. Същевременно, съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за училищното и предучилищното образование ДОС, по които се провежда обучение в професионалните колежи се приемат с наредби на министъра на образованието и науката. Доколкото в ЗОВСРБ като специален закон не е предвидено издаването на наредба, с която да се приемат ДОС, то би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Закона за училищното и предучилищното образование и ДОС, по които се провежда обучение в професионалните колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация по професии от професионално направление "Военно дело и отбрана" да се приемат с наредба на министъра на образованието и науката. Отчитайки обаче, спецификата при обучението на военнослужещите в професионалните колежи, с настоящото предложение за законодателна промяна се цели създаване на уредба, чрез която ДОС в този случай да се приемат с наредба на министъра на отбраната, съгласувана с министъра на образованието и науката. 3. Предвижда се уредба, чрез която министърът на отбраната въз основа на изрична законова делегация да може да издаде заповед, с която да създаде организация за провеждане на процедура по валидиране на професионални знания, умения и компетентности в професионалните колежи на военнослужещите със сержантски/старшински звания, преминали обучение в учебните центрове /§ 16, т. 2 от законопроекта/ С измененията в чл. 95, ал. 8 от ЗОВСРБ /обн. в ДВ бр. 2 от 2024 г./ се предвиди, че при провеждане на процедури по валидиране на професионални знания, умения и компетентности при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение в професионалните колежи не се събират такси. Процедурите по валидиране ще се провеждат в съответствие с наредбата по чл. 40, ал. 11 от Закона за професионалното образование и обучение и подзаконовата уредба по прилагането му, но следва да се отчетат спецификите на военната служба, при провеждане на процедура по валидиране. За целта е необходимо министърът на отбраната да създаде нужната организация, за да може придобитите професионални знания, умения и компетентности от 6100 военнослужещи с военно звание от „младши сержант“ до „старшина“, преминали обучение в учебни центрове в страната, да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Закона за професионалното образование, чрез валидиране на техните знания и умения в професионалните колежи. 4. Прецизира се уредбата, касаеща курсантите чрез промяна в относимите разпоредби в ЗОВСРБ и Закона за Министерството на вътрешните работи /§ 17, т. 4, § 18, § 24, § 26, § 27, т.1 § 29, §36, § 37, § 57, § 60, § 64, § 70, § 71, т. 4, 5 и 6, § 75, § 76, § 78, § 79 от законопроекта/, както следва: а/ относно техните доволствия /предвижда се допълнително със средства от бюджета на Министерството на отбраната, доколкото не се осигуряват по друг ред, определен със закон да им се осигурява пътуване при отиване и връщане от ваканция на територията на страната веднъж в годината, както и ваканция и домашен отпуск за всяка учебна година, в размер, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 от ЗОВСРБ; да им се осигурява храна и ободряващи напитки, а при  изпълнение на задачи, свързани с учебния процес и подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, извън постоянното им място за обучение – храна и ободряващи напитки или равностойността им в лева или евро – по норми, при условия, по ред и в размери, определени с акт на министъра на отбраната/; б/ относно правата им /в т.ч. правото за носене и използване на служебно оръжие, право и на обезщетение при тежка телесна повреда, причинена при или по повод подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия; разноските по погребението на починал курсант, с оглед статуса му, да бъдат за сметка на Министерството на отбраната/. В ЗОВСРБ липсва законова регламентация за носене и използване на служебно оръжие от курсантите, въпреки че при подготовката им за изпълнение на военна служба, съответно на службата в други министерства и ведомства като професия, те се назначават за изпълнение на задължения по носенето на службата от денонощния наряд. При изпълнение на тези задължения същите следва да носят служебно оръжие, по ред определен в уставите на въоръжените сили, като следва да се създаде и изрична уредба на случаите, при които в мирно време те ще могат да използват служебното оръжие като крайна мярка, аналогично на военнослужещите. Предвид факта, че са военнослужещи с особен статус и с оглед предвидената уредба, съгласно която ще имат право да носят и използват служебно оръжие възниква необходимост да се създаде нарочна уредба /нов чл. 233а/, съгласно която те ще имат право и на обезщетение при тежка телесна повреда, причинена при или по повод подготовката им за изпълнение на военната служба, на службата в други министерства и ведомства като професия. Предвижда се да им се изплаща еднократно парично обезщетение в десеткратния размер на базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата съответно по чл. 212, ал. 3, т. 2 от ЗОВСРБ. При смърт съпругата (съпруга), децата и родителите на обучаемите също следва да получат обезщетения. в/ относно званията на курсантите, обучавани във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“; Разпоредбата на 138, ал. 2 от ЗОВСРБ, съотносима със званията на курсантите обучавани във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е непрецизна, защото това висше военно училище обучава курсанти не само за нуждите на Военноморските сили, но и за други видове въоръжени сили, както и за Министерството на вътрешните работи. г/ относно създаване на нарочно основание особеният им статус да се регламентира в наредба на министъра на отбраната. При прилагането на действащата разпоредба на чл. 135, ал. 2 от ЗОВСРБ възникват въпроси и неяснота относно това, в какво се изразява особения статус на курсантите, което ги отличава от военнослужещите. Предвид изложеното, се предлага да се създаде законово основание за издаване на нарочен нормативен акт на министъра на отбраната – наредба, чрез която да се регламентира „особеният статус“ на курсантите като съвкупност от всички техни права и задължения. Именно в този нормативен акт ще бъдат регламентирани впоследствие правата и задълженията им, вместо в правилниците за устройството и дейността на висшите военни училища. В настоящата уредба по ЗОВСРБ не е посочено изрично, какви договори сключват курсантите, обучавани за нуждите на другите министерства и ведомства и кое е длъжностното лице, което сключва тези договори. Практиката показва, че договори за военна служба, в срока на които се включва срокът на обучението, се сключват, както с курсанти, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, така и за нуждите на Министерството на вътрешните работи, като страна по договорите е министърът на отбраната от една страна и от друга - курсантите. Същевременно, в разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) изрично е предвидено, че курсантите, завършили обучението си в висшите военни училища за нуждите на Министерството на вътрешните работи, служат в министерството за срок, не по-кратък от 10 години, въз основа на подписан при приемането им за обучение договор с министъра на вътрешните работи или с оправомощено от него длъжностно лице. Предвид изложеното, разпоредбите на чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 172, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи следва да бъдат прецизирани и синхронизирани, като курсантите, обучаващи се за нуждите на други министерства и ведомства ще сключват тристранен договор с министъра на отбраната и ръководителя на съответното министерство или ведомство или с оправомощени от тях длъжностни лица. Предлага се прецизиране и на уредбата относно възстановяване разходите за издръжка и обучение на курсантите, обучавани за нуждата на други министерства и ведомства, като изрично се предвижда те да възстановяват разходите за издръжка и обучение за периода, за който са били обучавани, пропорционално на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната за периода. 5. Създава се уредба, регламентираща статуса на колежаните, аналогична на уредбата на курсантите, доколкото и тази категория обучаеми се предвижда да са военнослужещи с особен статус /§ 14, § 17, § 18, § 24, § 26, § 27, т.1 § 29, §36, § 37, § 57, § 60, § 64, § 70, § 71, т. 4,5 и 6, § 75, § 76, § 78, § 79 от законопроекта/. 6. Разширява се обхвата на служители от други министерства и ведомства, които могат да се обучават в образователните институции на Министерството на отбраната на реципрочна основа /§ 15 от законопроекта/ В действащата уредба е предвидена възможност да се обучават в образователните институции на Министерството на отбраната на реципрочна основа само служители от Министерството на вътрешните работи, като обучението за нуждите на това ведомство се извършва при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. По този ред не могат да се обучават кадри за нуждите на други министерства и ведомства. Поради постъпили запитвания от други министерства и ведомства /в т.ч. от ДАНС/ за подготовка на кадри във военнообразователните институции на реципрочна основа се предлага прецизиране на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗОВСРБ. 7. Прецизира се уредбата относно реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време /§ 38, §39, § 40, § 41 и § 53 от законопроекта/, както и относно условията за ползване и отлагане на платения годишен отпуск и другите отпуски от военнослужещите /§ 42, § 43, § 44, § 45, § 46 и § 52 от законопроекта/ Предлагат се промени в чл. 194, 195, 196, 210 и създаването на нов чл. 196а, чрез които се прецизира реда за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, както следва: - отпада задължението за компенсиране на удълженото служебно време на военнослужещия над 8-ия до 12-ия час. - въвежда се компенсиране с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден и с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден; - регламентира се срок за компенсиране с намалено служебно време на дежурствата да се извършва до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, само по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, като след изтичането на този срок правото на ползването му се погасява по давност; - за натрупаните компенсации за последните не повече от 2 месеца ще се изплаща обезщетение само при прекратяване на договора за военна служба; - регламентира се, че редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, в т.ч. и при носенето на дежурства с продължителност, която надвишава 24 часа и за изплащане на обезщетение, ще се определя с акт на министъра на отбраната. Предлагат се изменения в чл. 198 и създаването на нови разпоредби - чл. 198а, 198б и 198в относно условията за ползване и отлагане на платения годишен отпуск от военнослужещите. Въвежда се давностен срок за използване на платения годишен отпуск от военнослужещите, аналогично на уредбата по ЗДСл и КТ, като с оглед спецификата на военната служба се предвижда по дълъг срок за ползването му /вместо 2 – 3 години/. Изрично се предвижда, когато платеният годишен отпуск е отложен през календарната година, за която се отнася и военнослужещият не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради участие в операции и мисии, военни учения, обучение, ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване на дете или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск давностният 3 годишен срок да започва да тече от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. По този начин се отчитат от една страна интересите на службата, а от друга – създават се гаранции военнослужещият да може реално да упражни правото си на платен годишен отпуск, конституционно закрепено чрез разпоредбата на чл. 48, ал. 5 от Основния закон. С оглед яснота при прилагането в чл. 202, ал.1, т. 2 се прецизира реда за ползването на допълнителен отпуск за кръводаряване – в деня на кръводаряването и два календарни дни непосредствено след него. В чл. 208 изрично се предвижда, че реда за разрешаване и ползване на отпуските, за тяхното отлагане и прекъсване ще се определи с Правилника за прилагане на ЗВОСРБ. За съответствието на подготвените законодателни промени с изискванията на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време е изготвена необходимата справка за съответствие по чл. 35, ал.1, т. 7 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 8. С оглед защита интересите на службата се създава ред за преназначаване на военнослужещи при организационно-щатни промени /§ 31 от законопроекта/, въвеждат се рестрикции при прекратяването на договорите за военна служба /§34 от законопроекта/ и се предлага отмяна на § 7 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 38 от 2020 г.) - § 74 от законопроекта В чл. 156 се определя ред за преназначаване на военнослужещите при организационно-щатни промени (ОЩП). Съгласно чл. 164, т. 1 от ЗОВСРБ организационно-щатни промени се извършват въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната, или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие. Чрез предлаганата уредба при ОЩП в интерес на службата военнослужещите ще може да се преназначат в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжности в същото или в по-високо длъжностно ниво без тяхно съгласие. Изрично се предвижда заповедите за преназначаване да могат да се обжалват при условията и по реда на АПК, но ще подлежат на предварително изпълнение. Създава се нов чл. 169а, с който изрично се предвижда, че договорът за военна служба няма да може да се прекрати едностранно от военнослужещия или по взаимно съгласие на страните при образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка, с цел избягване на дисциплинарна отговорност и последиците от дисциплинарното уволнение. Предлага се и отмяна на параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), чрез който пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. Отмяната на посочената норма ще осигури еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи. 9. Отпада изискването срокът на договора за военна служба на войниците да бъде удължаван не повече от три пъти, като по този начин ще им се осигури възможност, да сключват договори за военна служба до пределна възраст /§ 30 от законопроекта/ На основание разпоредбите на чл. 141, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ на военна служба се приемат пълнолетни български граждани, които не са по-възрастни от 40 години (т.е. в границите от 18 до 40 години), а съгласно чл. 160, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба на войниците/матросите е 46, съответно 49 години. Отчитайки факта, че съгласно действащата уредба войниците и матросите подписват тригодишен първоначален договор за военна служба, който може да бъде удължаван, но не повече от три пъти, с обща продължителност не-повече от 15 години, военнослужещите, започнали военната си служба на възраст 29 години и повече, следва да бъдат освободени преди да са навършили посочената по-горе пределна възраст за военна служба. Това не е целесъобразно и в голяма степен демотивира войниците /матросите, поради което се налага отмяна на разпоредбата на чл. 144, ал. 4 от ЗОВСРБ. 10. Изпълнява се мярка № 169 и част от мярка № 174 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на МС от 29.03.2024 г., като се облекчават изискванията за постъпване на военна служба /§ 28 от законопроекта/ След извършен анализ на уредбата в чл. 141, ал. 1, т.5 от ЗОВСРБ се предлага промяна, аналогична на регламентацията в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за НСО, с която да се предвиди като изискване за приемане на военна служба лицата да не са привлечени като обвиняеми или да не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. По този начин онези лица, срещу които има само образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, няма да търпят негативни последици, каквито произтичат от действащата уредба по ЗОВСРБ. За самото образуване на наказателно производство процесуалният закон не изисква данни за авторството на деянието и неговата правна квалификация (чл. 211, ал. 2 от НПК). Усилията на компетентните органи на разследването в този най-първоначален стадий на наказателния процес се концентрират в посока деянието, а не към личността на дееца. Именно поради това законът допуска образуването на наказателното производство да става както с формален акт с възможност да бъде образувано срещу конкретно поименно визирано в акта лице или срещу неизвестен извършител (чл. 212, ал. 1 от НПК), но и неформално – със съставянето на протокола за първото действие по разследването (чл. 212, ал. 2 от НПК), т.е. на този етап трудно може да се прави извод за авторството на съответното престъпление. Доказателствената обезпеченост на обвинението е с различен обем в различните фази и стадии на наказателния процес. За образуването на наказателното производство е достатъчно да има данни само за извършено престъпление, докато за привличане в качеството на обвиняем – да са събрани достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер (чл. 219, ал. 1 от НПК), за съставянето на обвинителен акт, въз основа на който да бъде образувано съдебното производство – прокурорът да има вътрешното убеждение, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда (чл. 246, ал. 1 от НПК), но за да бъде признат деецът за виновен, е задължително обвинението да е доказано по несъмнен начин (чл. 303, ал. 1 и 2 от НПК). Ето защо се предлага да се промени изискването към кандидатите за военна служба, които следва да не са привлечени като обвиняеми или да не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, което ще се установява служебно за намаляване на административната тежест върху гражданите. 11. Предлага се регламентация, чрез която пределната възраст за всички хабилитирани военнослужещи да бъде 57 години, независимо от притежаваното от тях военно звание /§ 33 от законопроекта/ Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗОВСРБ в настоящата си редакция е приложима само за хабилитирани военнослужещи с военно звание „полковник/капитан I ранг“ и не важи за хабилитирани военнослужещи с по-ниски военни звания. По този начин същата се явява ограничаваща за хабилитираните военнослужещи с военно звание „подполковник/капитан II ранг“ и по-ниско, които съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, заемат длъжности „доцент“ и „професор“ и на основание чл. 2б от Закона за развитие на академичния състав в Република България също са покрили минималните национални изисквания, а обстоятелствата, свързани с наукометричните и други показатели следва да бъде публикувани в регистъра по реда на чл. 2а от Закона за развитие на академичния състав в Република България. Предвид изложеното, се налага прецизирането на чл. 160, ал. 2 от ЗОВСРБ. 12. Прецизират се разпоредбите, касаещи изплащането на допълнително възнаграждение за заместване и допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна длъжност на военнослужещите /§ 54 и § 55 от законопроекта/ Разпоредбите на чл. 215 и чл. 216 от ЗОВСРБ се нуждаят от прецизиране, от една страна - с оглед синхронизиране на текстовете им с въведената промяна в чл. 212, ал. 1 на ЗОВСРБ, с която е изменен начина на определяне на основното месечно възнаграждение на военнослужещите – от възнаграждение за притежавано военно звание към двукомпонентно възнаграждение (в съответствие със заеманата длъжност и за присвоеното им военно звание). От друга страна се предлагат редакции на разпоредбите относно заместване на военнослужещ (чл. 215) и изпълнение на задължения на вакантна длъжност (чл. 216), като се предвижда тези възможности да се прилагат само към основна командна или материално отговорна длъжност. За тази цел и с оглед яснота при прилагането се дефинират понятията „основна командна длъжност“ и „материално отговорна длъжност“ в Допълнителните разпоредби на закона /§ 71, т. 6 от законопроекта/. Само в тези случаи ще се заплаща допълнително възнаграждение за заместване на отсъстващ военнослужещ или за изпълняващ задълженията на вакантна длъжност. В допълнение, с оглед противоречива практика при прилагането на чл. 216 се предлага да се създаде изрична разпоредба, с която да се предвиди, че за времето на изпълнение на задълженията на вакантната основна командна или материално отговорна длъжност военнослужещият продължава да изпълнява и задълженията на основната си длъжност. 13. Предлага се разширяване на рестрикциите към получаването на обезщетение при прекратяването на договора за военна служба по чл. 227 от закона /§ 58 от законопроекта/ Законодателят е предвидил изплащането на еднократно парично обезщетение на военнослужещите, при освобождаване от военна служба, в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, както и че при освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно парично доволствие по чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ. Рестрикциите към получаването на посоченото обезщетение и доволствие съществува само към дисциплинарно уволнените от военна служба военнослужещи. В същото време, нормата на чл. 188 от ЗОВСРБ регламентира дейностите, явяващи се несъвместими с военната служба, а в Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) са регламентирани случаите за установяване на конфликт на интереси. Военнослужещите могат да попаднат в техния правен обсег само при нарочно виновно неизпълнение, което налага в този случай те също да бъдат ограничени в получаването на горепосоченото обезщетение и доволствие. Също така, рестрикции за изплащане на обезщетението се въвеждат и при предсрочно прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 163 (с 3-месечно предизвестие от военнослужещия, което може да заплати) преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 (10 години за офицерите), чл. 143, ал. 1 (офицери стипендианти–10 г.) и чл. 144, ал. 3 (при конкурс–10 г. за офицери, 5 г. за офицерски кандидати и сержанти /старшини/ и 3 години за войници /матроси/) и при отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от ЗОВСРБ. 14. Подобрява се статуса на членовете на семейството на командирован военнослужещ или цивилен служител на длъжност в задгранично представителство, международна организация или в друга международна инициатива, при пребиваване с него в страната по местоназначение, аналогично на уредбата по Закона за дипломатическата служба /§ 49, § 50 и §66 от законопроекта/ С оглед създаването на по-добри възможности за комплектоването на посочените длъжности се предлага да бъде регламентирана възможност съпругът/съпругата-военнослужещ на командирован служител на длъжност не само в задгранично представителство, но и в международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната да ползва неплатен отпуск по време на командировка на служителя. Съпругът/съпругата на командирован военнослужещ или цивилен служител на длъжност в задгранично представителство, в международна организация или друга международна инициатива извън територията на страната ще има право на неплатен отпуск по време на командировката на военнослужещия/цивилния служител, когато работи в държавната или общинската администрация в Република България, в организации на бюджетна издръжка или в търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, както и в търговски дружества със златна акция на държавата. Предлаганата регламентация ще осигури правна рамка за признаването на времето на ползване на неплатен отпуск от горепосочените съпруг/съпруга за трудов или служебен стаж и ще доведе до уеднаквяване на условията за пребиваване на членовете на семействата на всички служители, дългосрочно командировани извън територията на страната. 15. Регламентиране и синхронизиране на терминологията по отношение изпълнението на задачите на въоръжените сили, държавния военновременен план, привеждането в изпълнение на останалите военновременни планове, стратегическите планове, които са свързани с взаимодействието и произтичащите ангажименти от съюзните планове за възпиране и отбрана, плановете за операции на въоръжените сили и проекти за инвестиционни разходи за придобиване на отбранителни продукти /§1, §2, §3, §4, §5, §6, §7, §9, §10, §11, §12, §13, §19, §20, §21, §25 от законопроекта/. В действащата уредба в ЗОВСРБ липсва регламентация относно отговорностите на президента и Министерския съвет във връзка с привеждането, ръководството и въвеждане в изпълнение на стратегическите планове, държавния военновременен план и на военновременните планове на йерархично подчинените държавни органи. Това налага промяна в някои от разпоредбите на закона, които да конкретизират задължението на държавните органи. С измененията в чл. 6, 19, 20, 22, 27, 43, 53, 54, 56, 85, 108, 109, 112, 122 и ДР от ЗОВСРБ се прецизира терминологията по отношение изпълнението на държавния военновременен план, привеждането на останалите военновременни планове, стратегическите планове, които са свързани с взаимодействието и произтичащите ангажименти от съюзните планове за възпиране и отбрана, извън случаите при положение на война, военно или извънредно положение и плановете за операции на въоръжените сили. С измененията в чл. 16, 22, 26 и 27 от ЗОВСРБ се прецизира терминологията, използвана в тези разпоредби, с оглед наличието на процеси по придобиване на системи въоръжения, което е събирателно понятие. Придобиват се нови въоръжения, но и такива втора употреба, придобива се и техника, а оборудването е част от нея, но редом с това и инфраструктура. Възникват многократно въпроси, в кои случаи се има предвид тяхната модернизация или сме изправени само пред удължаване на срока за експлоатация на съществуващите такива. Ето защо би следвало да се акцентира върху придобиването им и да се използва сборното им наименование „отбранителни продукти“ в съответствие с легалната дефиниция на този термин в § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на закона. 16. Създава се изрична уредба относно определяне дейността на Върховното главно командване и разрешаване използването на оръжие и/или технически средства от въоръжените сили срещу безпилотни автономни системи и средства при охрана и отбрана на военни обекти, пунктове за постоянна дислокация, военни формирования, техника и корабни платформи, разположени извън пунктовете за постоянна дислокация/§5, §7, §8, §12, §22, §80 от законопроекта/ В действащата законова уредба липсва регламентация относно организацията на дейността на Върховното главно командване (ВГК). ВГК подпомага Върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили. С допълнение в разпоредбите на чл. 22, 27 и 114 от ЗОВСРБ се въвежда задължението за изготвяне на процедури за дейността на ВГК от министъра на отбраната, който чрез Министерския съвет ги предлага за утвърждаване с указ на президента на републиката. С измененията в чл. 28 и чл.56 от ЗОВСРБ се въвеждат правила за използване на оръжие срещу безпилотни летателни (плавателни) средства (БЛ(П)С) в случаите на нарушаване от безпилотно летателно средство на обозначените зони за сигурност над военни обекти и над войскови райони, както и над военни формирования и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони, където експлоатацията на безпилотни летателни средства е забранена или ограничена (в случаите на нарушаване от безпилотно плавателно средство на границите на забранени с навигационно известие до мореплавателите зони и пунктовете за базиране на военни плавателни средства). С цел минимизиране на заплахата от използване на БЛ(П)С срещу войските и силите е необходимо да се създаде възможност министърът на отбраната да разреши използването на оръжие и бойни средства за неутрализиране на БЛ(П)С при нарушаване на границите на районите, в които тяхната експлоатация е забранена. 17. Допълва се уредбата, като се регламентира че начална и специална военна подготовка на войниците (матросите) и на резервистите ще се провежда освен в учебни центрове и в професионалните колежи, както и, че войниците /матросите/ ще се обучават за присвояване на първо сержантско/старшинско звание в професионалните колежи /§ 62 от законопроекта/ Предложението е обусловено от факта, че част от структурите в Българската армия нямат в подчинение военно формирование, което да е структурирано като учебен център с основна задача провеждане на начална и специална подготовка на войниците/матросите. Предложена е и нова редакция на чл. 239, ал. 2 от ЗОВСРБ, чрез която се създава възможност войниците (матросите) да се обучават в професионалните колежи за първо сержантско /старшинско звание, като по този начин се ограничава възможността за новопроизвеждане на сержанти /старшини/ с квалификация от учебен център с цел спазване на държавните образователни изисквания за завършена четвърта степен на професионална квалификация от Професионален сержантски (старшински) колеж за професията „сержант /старшина/“. 18. Регламентира се възможност за водене на електронен регистър на курсантите и колежаните /§ 70 от законопроекта/ Целта е да се води строга отчетност на курсантите и колежаните за срока на обучението им, чрез разписването на ясни правила и да се създаде възможност за извършване на обективен анализ при комплектоването на длъжности във въоръжените сили. 19. Прецизира се уредбата, свързана с атестирането на военнослужещите /§ 32 от законопроекта/ В Министерството на отбраната е извършен анализ на настоящия модел за атестиране на военнослужещите и е установено, че са ограничени възможностите за атестиране на военнослужещите. Нормата на чл. 157, ал. 3 от ЗОВСРБ регламентира, че критериите, условията и редът за атестиране на военнослужещите се определят в акт на министъра на отбраната. Същевременно в разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОВСРБ се регламентира, че атестирането се извършва по система от критерии чрез оценка на личностните характеристики, предварително съгласувани професионални цели, както на степента на изпълнение на задълженията професионалните компетентности. В този си вид, нормата на ал. 2 ограничава възможностите за избор на критерии за оценяване на военнослужещите, което е от основно значение за постигането на определените в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г., приета с РНС от 11.02.2021 г., oбн., ДВ, бр. 13 от 2021 г. параметри, в направление „Хората в отбраната“, както и в заложените цели в Плана за развитие на въоръжените сили на Република България до 2026 г., приет с ПМС № 183/7.05.2021 г. за разработване на нов модел за кариерно развитие на военнослужещите, поради което се предлага нейната отмяна. 20. Прецизира се уредбата относно формирането на основната месечна заплата, допълнителните възнаграждения на цивилните служители по трудово правоотношение и добавката за робота по чл. 297, ал. 1 от ЗОВСРБ / §67, § 68 и § 69 от законопроекта/ С измененията в ЗОВСРБ /обн. в ДВ бр. 38 от 2024 г./ беше въведен аналогичен по Закона за МВР нов механизъм за определяне на основната месечна заплата на цивилните служители по трудово правоотношение в БА и СППМО, състоящ се от два компонента-месечна заплата за длъжност и добавка за работа в МО, СППМО и БА. В чл. 296, ал. 1 т. 1 от ЗОВСРБ изрично се предвиди обаче, че допълнителното възнаграждение за прослужено време се изплаща само върху определената месечна заплата за длъжност. Този подход се различава от начина за определяне на този вид допълнително възнаграждение както при военнослужещите, така и при останалите лица по трудово правоотношение по реда на Кодекса на труда и по Закона за МВР, според които за придобит трудов стаж и професионален опит на служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната месечна заплата/месечно възнаграждение. Това доведе до увеличение на възнагражденията на тези цивилни служители от 01.01.2025 г. със съвсем малък процент в сравнение с тези на военнослужещите, а именно с 15 % вместо 30 %, и поради това до значителни разлики между получаваните от двете категории служители брутни месечни възнаграждения при отчитане на спецификата на статуса им. На основание чл. 297, ал. 1 от ЗОВСРБ на цивилните служители по трудово правоотношение се изплаща допълнително възнаграждение за работа в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, като в качеството на правоимащи са определени само цивилните служители от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Същевременно в администрацията на Министерството на отбраната в съответствие с чл. 3, т. 3 от Закона за държавния служител работят въз основа на сключени трудови договори цивилни служители, които не са държавни служители или цивилни служители по чл. 107а от Кодекса на труда - членовете на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността, както и тези по допълнително разписание на длъжностите, сключили трудови договори при условията и по реда на ПМС № 66 от 1996 г. Поради факта, че това са цивилни служители във ведомството по трудово правоотношение и с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация те също следва да получават добавка за работа при условия, по ред и в размер, определени с акт на министъра на отбраната. За пълнота на уредбата относно формирането на основната месечна заплата и допълнителните възнаграждения на всички цивилни служители по смисъла на ЗОВСРБ, в т.ч. и органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от ЗА /ръководителите на НВИМ, ИА“ВКВПД“ и Информационния център на МО/ следва да се прецизират и разпоредбите на чл. 295, 296 и 297, ал. 1 от ЗОВСРБ. 21. Създава се ясна и безспорна уредба относно статуса на служителите в Националния военноисторически музей - НВИМ /§ 72 от законопроекта/ В § 7 от ПЗР на ЗОВСРБ (обн. в ДВ бр. 35 от 2009 г.) е уредено, че длъжностните наименования и възнагражденията на служителите в НВИМ се приравняват на длъжностните наименования и възнагражденията на цивилните служители по служебно или трудово правоотношение от изпълнителна агенция към министъра на отбраната. Липсва изрична уредба обаче, относно приложимия закон, който определя статуса на тези служители, каквото е изискването на чл. 2, ал. 1 от Закона за държавния служител. В съответствие с посочената разпоредба от ЗДСл и за яснота при прилагането разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗОВСРБ следва да се прецизира като се регламентира изрично, че статусът на цивилните служители по служебно правоотношение в НВИМ се урежда със ЗОВСРБ и Закона за държавния служител, а на цивилните служители по трудово правоотношение – с чл. 107а от Кодекса на труда и със ЗОВСРБ. Уредба в този смисъл не е изключение в нормотворчеството, доколкото сходна регламентация е предвидена в § 2, ал. 1 от ПЗР на Закона за военното разузнаване, както и в § 5 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. 22. Разширява се обхватът на структурите от състава на въоръжените сили във военно време чрез включване на Държавна агенция „Технически операции“ /ДАТО/ /§ 71, т. 1 от законопроекта/ Предложението ДАТО да бъде включена в структурите, които формират „Силите от системата за национална сигурност на Република България“ е на председателя на агенцията. Посочената държавна агенция е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) по смисъла на чл. 19а, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и служба за сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Агенцията самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи осъществява изрично регламентирани в чл. 196 от ЗСРС дейности, кореспондиращи пряко с осигуряване защитата на правата и свободите на гражданите, националната сигурност и обществения ред, провежда и отбранително-мобилизационна подготовка с възложени военновременни задачи по отбраната на страната. Предвид гореизложеното, агенцията следва да поддържа способности за осигуряване на военна сигурност, като се имат предвид характеристиките на средата за сигурност, рисковете и заплахите и произтичащите от тях сценарии за използване на въоръжените сили. В тази връзка ДАТО следва да бъде включена в състава на въоръжените сили във военно време по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ, като част от структурите от другите сили от системата за национална сигурност на Република България, чрез допълнение в § 1, т. 1в от Допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ. 23. Прецизира се и определението за „Тежко материално положение“ в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ, като се обвърза с реален икономически показател – линията на бедност, която се определя с акт на Министерския съвет /§ 71, т. 2 от законопроекта/ Съществуващата дефиниция в допълнителните разпоредби на ЗОВСРБ за „тежко материално положение“ ограничава ефективността на социалната помощ и се оказва пречка за решаването на реални житейски ситуации. Сега действащата дефиниция поставя прекалено висок праг за това кои лица се считат за нуждаещи се. Изключени са хора с минимален, но все пак недостатъчен доход, както и хора, които формално имат роднини, но реално не получават помощ от тях, хора, които временно са в затруднение (болест, безработица и т.н.). Игнорира се временното изпадане в трудна финансова ситуация. Текущата дефиниция не взема предвид преходни трудности и не отчита социално-икономическия контекст. Дефиницията не прави разлика между лица с доходи по- ниски или равни на линията на бедност, определена с акт на Министерски съвет, и такива лица, чийто доходи са по-високи от линията на бедност, но недостатъчни при възникване на извънредни разходи, направени във връзка с трайно увреждане или трайна неработоспособност на лицата или на членове на семействата им, загуба на имущество по независещи от лицата причини. Необходимо е по-широко определение, включващо нисък доход спрямо линията на бедност, но и разходи по здравословни нужди, временни затруднения и преценка на реални житейски ситуации, не само на формалните критерии. Необходимост от прецизиране на определението за „тежко материално положение“ и обвързването му ясен и точен икономически показател - линия на бедност, която се определя с акт на Министерския съвет. 24. В Преходните заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и допълнения в следните закони: а/ в Кодекса за социално осигуряване: В разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване, е предвидена възможност за съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, да бъде осигуряван/а по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. С оглед предвидената промяна в § 50 и § 66 от законопроекта, се предлага обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване да се разшири, като се предвиди същата да се прилага и по отношение на съпруг/съпруга на командирован по реда на ЗОВСРБ служител на длъжност в международна организация или друга международна инициатива извън страната, за времето през което е пребивавал в чужбина по време на командировката. Прецизирането на посочената норма, ще създаде правна рамка за регламентиране на правото на неработещите съпрузи на тези служители да се самоосигуряват и ще улесни значително комплектоването на посочените длъжности. б/ в Закона за здравното осигуряване: Разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване ще бъде прецизирана, като по този начин ще се създаде възможност, за колежаните, обучавани по професии от професионално направление „Военно дело и отбрана“, както и за курсантите, обучаващи се в регулирана професия „Офицер на тактическо ниво на управление“, на възраст над 26 г., да бъдат здравно осигурени за сметка на държавния бюджет, за периода им на обучение в професионалните колежи, съответно във висшите военни училища. Предвид факта, свързан с нарастващия некомплект с младши офицерски състав, са предприети редица мерки за намаляване на посочения дефицит на кадри. Една от набелязаните мерки е промяната на възрастовите критерии за прием във висшите военни училища по специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ в професионално направление „Военно дело“, като настоящата подзаконова уредба предвижда към 31 декември в годината на кандидатстване да не са по-възрастни от 31 години. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване обаче предвижда за студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка да бъдат здравно осигурени. Предвид изложеното и с оглед на факта, че обучаемите във висшите военни училища курсанти се обучават в регулирана професия „Офицер за тактическо ниво на управление“, следва да се създаде възможност обучаемите на възраст над 26 г. да бъдат здравно осигурени от държавния бюджет за периода им на обучение. С въвеждането на новата категория обучаеми „колежани“ по чл. 98, ал. 3а от ЗОВСРБ и аналогичния им статус с този на курсантите - като военнослужещи с особен статус, се поражда необходимост от регламентиране на възможност и те да бъдат здравно осигурени за целия период на обучение. в/ в Закона за Министерството на вътрешните работи: Освен горепосочените промени в този закон, изрично се предлага да се разшири обхватът на чл. 50а от ЗМВР, като се регламентира възможност за осигуряване на обучение в Националния институт по криминалистика на служители от служба „Военна полиция“, осъществяващи експертно-криминалистическа дейност, което би довело до повишаване на тяхната професионална подготовка и възможност за качествено изпълнение на тази правно регламентирана дейност. Чрез направеното предложение за допълнение в разпоредбата на чл. 50а, ал. 1 от Закона за МВР ще се създаде възможност експерт-криминалистите от Служба „Военна полиция“ да получат адекватно и съвременно обучение с най-новите постижения, да усвоят на практика тънкостите в различните сфери на криминалистиката от професионалисти, което ще повиши тяхната квалификация и ще подобри изпълнението на служебните им задължения, ще получат и удостоверение за проведеното обучение. Съгласно предложената редакция на посочената законова разпоредба обучението на служителите от Служба „Военна полиция“ ще се извършва въз основа на подписано споразумение между министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Предложението е подкрепено от министъра на вътрешните работи (с писмо с рег.№ 8121100-395/09.01.2024 г.). Ще се създаде възможност за обучение в Националния институт по криминалистика на служители за нуждите и на други министерства и ведомства. Всичките предложения за промени в Закона за Министерството на вътрешните работи са подготвени съвместно с представители на това ведомство, Министерството на отбраната и служба „Военна полиция“ и са предварително съгласувани с министъра на вътрешните работи. г/в Закона за електронните съобщения: Предвидена е промяна в чл. 301, ал. 3 от Закона за електронните съобщения, като на въоръжените сили се дава право да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги при откриване и неутрализиране на безпилотни системи, при защита на военни обекти и войскови райони, както и на военни формирования, техника и военни плавателни средства, разположени извън войсковите райони. Тази промяна е продиктувана от предложената уредба в чл. 28 и чл. 56 от ЗОВСРБ. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА СТАНОВИЩАТА, ПОЛУЧЕНИ ПРИ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № Портал за обществени консултации Предложения Приемане/ неприемане на предложението Мотиви 08 юли 2025 г. 14:13:56 ч. alexandrov_ak@yahoo.com Натрупаните до 31.12.2025 остават Решение № 12/11.1.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2010 г., обн. в ДВ. бр.91/19.11.2010г. това е достатъчно. Ако някой реши да пипа старите отпуски, може Висшия адвокатски съвет да му гласува пожизнен дивидент:-) Такава жътва ще им отвори :-) Приема се за сведение В коментара не се съдържа конкретно предложение. Следва да се има предвид обаче, че в законопроекта не се определя срок за използване на натрупания отпуск до 31.12.2025 г. Не се предвижда и погасяване по давност на тези отпуски. Конституционният съд със свое Решение № 12/11.1.2010 г. по к.д. № 15 от 2010 г., обн. в ДВ. бр.91/2010г. отхвърли §3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и § 8а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.), с които се определяше, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011г. Настоящият законопроект се предвижда да влезе в сила от 01.01.2026 г. (с изключение на § 29, т.1, б. „б“, подточка „вв“ и § 31, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“). Т.е., разпоредбите, които касаят реда и условията за ползването на платения годишен отпуск, в това число и погасяването правото на ползването им по давност имат действие занапред, т.е. ще са относими към отпуските от 2026 г. и последващи години, а не към предходни години. С цел яснота при прилагането им и за да не възникват подобни на изразените опасения, допълнително се създава изрична разпоредба, в която ще се регламентира, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск по чл. 197, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба. 08 юли 2025 г. 14:47:22 ч. dpgigov71 Отпуски В проекта липсва нещо много съществено – преходна разпоредба, установяваща гратисен период за ползването на акумулирания, неизползван платен годишен отпуск. Липсата на такава разпоредба би довела до множество негативни последици: Правни Военнослужещите могат да оспорят по съдебен ред отказа за отпуск или обезщетение, ако са натрупали отпуски в предходни години, които не са успели да ползват поради служебна необходимост, недостиг на личен състав, участия в мисии и др. Финансови последици При съдебно признати права за обезщетение за отпуски (вкл. стари), МО ще бъде задължено да изплати значителни суми със задна дата, в повечето случаи с лихви и съдебни разноски. Морална демотивация и загуба на доверие Отнемане на натрупан отпуск (включително не изплащането на обезщетение при освобождаване от военна служба) ще се възприеме от военнослужещите като наказание. Ще се създаде усещане за непредвидимост, липса на диалог и непоследователна кадрова политика, което ще влоши мотивацията за оставане на служба и съответно ще увеличи броя на вакантните длъжности. Административен и кадрови хаос При осъзнаване, че отпуските ще „изгорят“, военнослужещи ще искат ползване на отпуск в отклонение на установените графици; ще поискат обезщетения и предсрочно освобождаване от военна служба, което би могло да доведе до нарушаване на бойната готовност и недостиг на личен състав на ключови длъжности (общоизвестен факт е кои са военнослужещите с най- голям брой дени неползван отпуск). На следващо място, цитираната в мотивите за изменение и допълнение на ЗОВСРБ, Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, по никакъв начин не задължава установяването на давност, след изтичането на която правото на отпуск се погасява. Нещо повече, в чл. 7, ал. 2 от цитирания документ, изрично е установена възможността при прекратяване на трудовото правоотношение (в случая договора за военна служба) платен годишен отпуск може да се замества с финансово обезщетение. В заключение Въвеждането на давност за платения отпуск без гратисен период или преходна защита е не само юридически спорно, но и организационно опасно и морално уязвимо. Една кратка и разумна преходна клауза (напр. до края на 2027 г.), в голяма степен би отговорила на изброените по-горе рискове. Предвид на изложеното до тук, предлагам следната преходна разпоредба: § ... (нов) Военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба в срок до 31 декември 2027 г., независимо от срока по чл. 198в. Мотиви: Защита на придобити права Натрупаният отпуск представлява придобито право на военнослужещите. Премахването му с обратна сила без възможност за компенсация би било в разрез с принципа на правна сигурност. Предвидимост и плавен преход. Преходният срок до 31.12.2027 г. осигурява достатъчно време за: Ползване на отпуск от военнослужещите; Планиране на служебната дейност от командирите; Равномерно разтоварване на натрупаните дни; Предотвратяване на масови жалби и съдебни спорове; Липсата на преходна клауза може да доведе до съдебни спорове за нарушено право на обезщетение, което допълнително ще натовари МО. Приема се за сведение В законопроекта не се определя срок за използване на натрупания отпуск до 31.12.2025 г. Не се предвижда и погасяване по давност на тези отпуски. Конституционният съд със свое Решение № 12/11.1.2010 г. по к.д. № 15 от 2010 г., обн. в ДВ. бр.91/2010г. отхвърли §3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда (§ 20, т. 2 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.) и § 8а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител (§ 21, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – ДВ, бр. 58 от 2010 г.), с които се определяше, че неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск от предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011г. Предвижда се настоящия законопроект да влезе в сила от 01.01.2026 г. (с изключение на § 29, т.1, б. „б“, подточка „вв“ и § 31, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“). Т.е., разпоредбите, които касаят реда и условията за ползването на платения годишен отпуск, в това число и погасяването правото на ползването им по давност имат действие занапред, т.е. ще са относими към отпуските от 2026 г. и последващи години, а не към предходни години. С цел яснота при прилагането им и за да не възникват подобни на изразените опасения, допълнително се създава изрична разпоредба, в която ще се регламентира, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск по чл. 197, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба. 08 юли 2025 г. 20:53:58 ч. No one Еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи "Предлага се и отмяна на параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), чрез който пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. Отмяната на посочената норма ще осигури еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи." "Еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи" отдавна не съществуват! Как ще мотивирате военнослужещите (около 80-90%), които ще придобият право на пенсия при навършване на възраст 55 г., при условие, че има военнослужещи, които получават пенсия и заплата от 2016 г. до днес, и ще пръдължат още дълги години? Равнопоставени ли са военнослужещите, ако една категория военнослужещи се пенсионират на възраст 44 г. и 4 м. (към 2025г.) и ще продължат да служат до 55 г. (пределна възраст) с пенсия и заплата, спрямо тези, които ще могат да се пенсионират едва на възраст 55 г. и няма да имат възможност и един ден дори да получават пенсия и заплата в редиците на БА? Това ли трябва да е мотивацията за служба в БА? Предлагам: Да се прецезира пределната възраст за военнослужещите упражнили правото си на пенсия, като за тези упражнили правото си на пенсия по чл. 69 ал. 4 от КСО, да бъде 45 г., а за упражнилите правото си на пенсия по чл.69 ал. 1, да бъде 55 г. Мотиви: Еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи. Не се приема. С § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), при съществуващия висок некомплект към този момент се създаде възможност на длъжности, които са особено важни за изпълнение на задачите на въоръжените сили, които се заемат от военнослужещи, упражнили право на пенсия при липса на военнослужещи, неупражнили правото си на пенсия и притежаващи изискващите се образование и квалификация (компетенции) за заемане на съответните длъжности да бъде създадена възможност министърът на отбраната да взема решение по целесъобразност за удължаване на пределната възраст на военнослужещи, упражнили право на пенсия, за срок до 3 години. След пет години, към днешна дата при отчитане на новите реалности (увеличена възраст за придобиване на право на пенсия почти равна на максималната пределна възраст за военно звание (с изключение на летателния и водолазния състав), своевременно окомплектоване на важните длъжности, намаляване на некомплекта, увеличения доход на военнослужещите) отпадането на параграфа ще осигури еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи и ще доведе до повишаване на мотивацията сред военнослужещите. В действащата уредба по ЗОВСРБ пределната възраст е определена по категории военнослужещи, докато в коментара се предлага въвеждане на пределна възраст за летателния състав, в който има различни категории военнослужещи. Евентуално приемане на този подход изисква задълбочен анализ на планирания отход на летателен състав за следващите поне пет години и на ефекта от евентуално прилагане на други механизми за ограничаване на ранното упражняване на правото за пенсиониране, за да се прецени необходимостта от промяна на чл. 160 от ЗОВСРБ за пределната възраст за военнослужещите. Отчитайки факта, че военнослужещите от летателния състав изпълняват службата си в условия на висок риск и опасност за живота и здравето, не следва да се тълкува, че въведените механизми за финансово стимулиране и възможността за по-ранно пенсиониране е дискриминация спрямо останалите военнослужещи. Определената в закона възраст за пенсиониране на летателния състав отразява спецификата на летателната професия и произтичащите от нея задължителни изисквания за покриване на съответните медицински стандарти. В допълнение следва да се отбележи, че при летателния състав, носещ дежурство по Air Policing и Аварийно-спасително осигуряване, съществува значителен некомплект, рефлектиращ в невъможността за ползване на компенсации и полагаем отпуск, което в значителна степен повишава влиянието на вредните за живота и здравето фактори. С прилагането на направеното в коментара предложение съществуващият некомплект при летателния състав ще нарасне до степен, която ще доведе до кадрови и управленски колапс, поради факта, че почти всички военнослужещи от летателния състав в командванията на авиационните формирования са упражнили право на пенсия. За преодоляване на тези последствия ще бъде нужен продължителен период, предвид изискванията на ППЗОВСРБ за престояване във военно звание. Това от друга страна би довело до срив в подготовката на летателния състав и загуба на приемственост между поколенията летци и авиационни специалисти. 08 юли 2025 г. 23:23:45 ч. joreto80 Отпуски и компенсации Как е възможно до днес да се насърчава използването на отпуски за 2024 и 2025г., а изведнъж да се предлага да изгорят неизползваните отпуски от преди 2022г.? Това не само звучи нелогично, но изглежда и като подигравка с хората, които винаги са били отговорни и коректни. Натрупаните отпуски не са резултат от лично желание, а от системен недостиг на персонал и непрекъснат работен процес. Задачите не спират, а хората просто нямат възможност да ползват правото си на почивка. При дежурства, в които човек спи едва по два-три часа, е невъзможно на следващия ден да бъде пълноценен и ефективен на работа. Това изтощение не може да бъде компенсирано с думи или обещания. Ако не можете допълнително да мотивирате хората да работят, то поне не ги демотивирайте с подобни решения. Уважението и признателността започват от действията, не от формалните правила. Приема се за сведение Законопроектът не предвижда погасяване на натрупаните до влизането му в сила отпуски. Разпоредбите, които касаят реда и условията за ползването на платения годишен отпуск, в това число и погасяването правото на ползването им по давност имат действие занапред, т.е. ще са относими към отпуските от 2026 г. и последващи години, а не към предходни години. С цел яснота при прилагането им, обаче се предвижда създаването на изрична разпоредба, в която ще се регламентира, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск по чл. 197, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба. С промените в член 196 се предвижда за военнослужещите, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения, осигуряване на задължителна междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и компенсиране с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден; 2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден. 09 юли 2025 г. 16:00:27 ч. alexandrov_ak@yahoo.com КО?НЕ!!! Гледам парада на 6 май и си викам - има ли поне един от всичките тия началници, командващи, директори и т.н.на трибуната, поне един на който сина или дъщерята да са във военно училище? Има си хас. Те ако не знаят за какво става дума, кой? Как ще си пуснат децата в безумицата "Кадрови военнослужещ с особен статут"? Гледам на сайта на МО днес - хвалят се "29 военнослужещи от НВУ с 3 броя техника също се включиха в гасенето" Ако не дай си Боже сега пострада курсант, ще го лекуват и толкова. Няма обезщетение. След време ще трябва да си плати осигуровките за това че е гасил пожари по време на сесия, та да му се зачете за стаж. Курсанта е най-безправното същество в системата и това се поддържа от години умишлено и с непробиваема упоритост. Резултат - няма кандидати. Ами няма и да има, много ясно. Но ако това е съзнателно търсен резултат, значи говорим за диверсия, саботаж и подриване отбранителната способност на страната. А това вече е от компетентността на едни други структури. Предлагам: с настоящите промени изрично да се реши един път завинаги въпроса със статута на курсантите по разумен начин и те да бъдат определени като кадрови военнослужещи с всички полагащи им се трудови и осигурителни права. Не се приема Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от закона определя курсантите за военнослужещи с особен статус. В настоящия законопроект този особен статус допълнително е детайлизиран. Особеността на статуса на курсанта, която го разграничава от статуса на военнослужещия, се изразява в следното: 1.Курсантите, обучавани за нуждите на МО, сключват договор за военна служба, в срока на който се включва и срокът на обучението. Законът изрично определя, че в периода на обучение, курсантите имат статус на обучаеми, а не на военнослужещи, тъй като те се подготвят за изпълнение на военната служба като професия. Целта на обучението включва и запознаване на курсанта с войсковата среда и изграждане на войскови навици. Едва след успешното завършване на обучението, курсантът обучаван за нуждите на МО, се назначава на длъжност, встъпва в длъжността и от този момент е изпълнен фактическия състав на чл. 152, ал. 2 от ЗОВСРБ, с което започва изпълнението на военната му служба съобразно задължението му по чл. 142, ал. 5 от ЗОВСРБ - за срок не по-кратък от 10 години. 2.От разпоредбите на чл. 98, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ и от съдържанието на договора за военна служба, който сключва курсантът, произтича разликата в статуса на курсанта с този на другите обучаеми във висшите военни училища - слушател и кадет. 3.За срока на обучение на курсантите, със средства от държавния бюджет, им се осигуряват посочените в чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ доволствия и права. За периода на обучение курсантите са на пълна държавна издръжка и са със статус на обучаеми, което ги отличава от статуса на военнослужещи, в т.ч. те получават стипендия, а не възнаграждение; имат право на ваканция, а не на отпуск; настаняват се в общежития и им се осигурява безплатна храна и вещево доволствие; застраховат се срещу събития, възникнали при изпълнение на задължения във връзка с подготовката им за изпълнение на военна служба като професия, а не при изпълнение на военна служба. 4.На курсантите се присвояват звания, посочени в чл. 138, ал. 2 от ЗОВСРБ, които законодателят е ограничил от предвидените за военнослужещите в чл. 138, ал. 1 от закона военни звания. Именно в тези звания по чл. 138, ал. 2 курсантите се повишават със заповед на началника на висшето военно училище при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността му (арг. чл. 142, ал. 4 от ЗОВСРБ). 5.В чл. 116, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ се регламентира задължението на изчерпателно определени групи лица, за които при обявяване на положение на война или на военно положение започва изпълнение на военновременна служба. В т. 3 са посочени и курсантите, редом с другите групи - военнослужещите и служителите от структурите по чл. 50, ал. 2 от закона (по т. 1) и резервистите на активна служба във въоръжените сили (по т. 2) и резервистите на разположение за активна служба и запасните (по ал. 2). 6.С настоящите изменения в разпоредбата на чл. 142, ал. 6 от ЗОВСРБ се предвижда, че правата и задълженията на курсантите ще се определят с наредбата по чл. 135, ал. 2 от закона. Това е така, защото цялата посочена законова регламентация, определя курсанта като обучаем в редовна форма на обучение във висше военно училище, който следва да спазва организацията и реда на провеждане на обучението в съответствие с утвърдените за целия курс на обучение учебни планове и програми и произтичащите от това му качество права и задължения. За да възникне този му статус обаче, лицето следва да сключи договор за военна служба, с който се задължава след успешно завършване на обучението си във висше военно училище за нуждите на МО, да постъпи на длъжност във въоръжените сили, с което да започне изпълнението на военната му служба за срок не по-кратък от 10 години. Предвид факта, че за срока на обучението им във висшите военни училища курсантите не престират труд, т.е. не упражняват трудова дейност като лица, посочени в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), то по смисъла на чл. 10 от КСО не възниква задължение за тяхното осигуряване. За всички обучаеми във висши училища обаче, разпоредбата на чл. 9а, ал. 1, т. 1 от КСО въвежда фикция, по силата на която за осигурителен стаж, но само при пенсиониране, ако не е зачетен на друго основание, се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, но за не повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност. За осигурителен стаж се зачитат само периодите, за които са внесени осигурителни вноски, които са изцяло за сметка на лицата. Това води до извода, че за времето на обучение във висше училище обучаемите не се осигуряват, освен ако не са осигурени на друго правно основание. Поради това законът им дава право ако си заплатят осигурителните вноски за съответните периоди на обучение, същите да му се зачетат за осигурителен стаж при пенсиониране. Аналогични становища в хода на проведени дискусии са изразявали и представители на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт, като и според тях времето на обучението на курсантите не може да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране, тъй като през този период от време за тях не се внасят осигурителни вноски. Горепосоченият анализ води до извода, че регламентираният статус на курсанта (за времето на обучението му в мирно време) доказва липсата за посочения период от време на изпълнение на трудови задължения, което може да съставлява основание за претендиране на зачитане на трудов стаж. Възлаганите на курсантите задачи по време на обучението им, са само и единствено свързани с изпълнение на задълженията им по утвърдения учебен план във връзка с подготовката им по изпълнение на военната служба, но не и с реалното ѝ изпълнение, което недвусмислено личи от сключените договори. 10 юли 2025 г. 10:08:31 ч. Bigmustang Пенсиониране при равни права за войнишкият състав наравно със сержантският състав до 55г. Моля да се вземе в предвид неравенството при пенсиониране за войнишкият състав. При така действащият закон може да служи до пределна възраст 49г, но пределната възраст за служба не е пенсионна. Нека се промени така закона, че всички категории военнослужещи, да могат да служат до пенсионна възраст. Не се приема Войнишкият състав обозначава най-ниската категория военнослужещи в армията. Това са лицата, които не притежават командни функции (или само минимални такива) и изпълняват заповеди на по-висшестоящите. Те обикновено са основната маса в армията и носят основната тежест при изпълнение на задачи – както в мирно време, така и по време на бойни действия. Затова и изискванията към възрастта им са най-рестриктивни. За срока на изпълнение на военна служба по подписания договор, на основата на взаимна политика на способности се дава възможност за повишаване на квалификацията на войниците (матросите) и повишаването им във военно звание от друга категория (офицер или сержант/старшина), с които да придобие възможност за пенсиониране по КСО. 10 юли 2025 г. 13:07:09 ч. Jordan_Petrov Неравнопоставеност между служителите След като се цитира закона за МВР и се правят съпоставки между двете министерства - а именно МО и МВР, тогава защо при намаляне на полагаемото намалено служебно време след даване на 24-часово дежурство, никъде не се упоменава за увеличение на левовата равностойност за дежурството (извънредния труд), както е при служителите на МВР? Тъй като на военнослужещите, на които не е записано в длъжностната характеристика като задължение да дават дежурства се заплащат подигравателните 13 лева за даване на дежурство в делничен ден (от Понеделник до Петък), 19.50 лв за празничен ден (Събота и Неделя или почивен ден след празник) и 26 лв. за Националният празник 3-ти Март. Като нека не забравяме, че в тази сума ВЛИЗА и нощния труд, който според тези данни възлиза на стойности несъответстващи на нито един нормативен документ регламентиращ заплащането на нощния труд. Към тях прибавяме и 14.80 лв., които са крайно недостатъчни за закупуването на хранителни продукти за изхранване на средностатистическия военнослужещ през 24-часово дежурство. Нека сумираме стойностите за дежурство и за храна: - 27.80 лв. за делнично дежурство ( от Понеделник до Петък); - 34.30 лв. за празнично дежурство (Събота и Неделя или последващ почивен ден след празник); - 40.80 лв. за Националния празник, а именно 3-ти Март. За сравнение служителите на МВР получават възнаграждение за всеки положен час извънреден труд, който е регламентиран в наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., възлизащ средно на 22,50 лв./час. Това означава, че при явяване по време на разположение започва да тече извънреден труд. Ако служителят е акумулирал 12 часа извънреден труд за месеца: 12х22,50=270 лв. Нека подчертаем, че това са часове за цял месец. Един военнослужещ акумулира 24 часа само от едно дежурство, за което вече видяхме колко получава, като освен неадекватната сума вече ще бъде "глобен" с един ден намалено служебно време. Нека обърнем внимание, че за служителите на МВР допълнителното възнаграждение е обвързано с процент от средната заплата за второто тримесечие на предходната година. За служителите на МО обаче, въз основа на наредба Н-15/27.04.2010 г. има забити суми, без да се зачитат часовете положен извънреден труд. Също така не е описано как се формулира тази сума, нито с какво е обвързана. Просто някога някой така е решил... След изложените факти е редно да се вземе впредвид или увеличение на допълнителното възнаграждение за носене на дежурство спрямо намаляне на компенсирането с намалено служебно време, или изплащане на пълната левова/еврова равностойност за отменения ден. Също така е добре да се разработи система, която да изчислява извънредния труд, съответно и да се поставят процентни съотношения, които да се обвържат с определена заплата, за да бъдат подобаващо компенсирани служителите на МО, които отсъстват от домовете и семействата си, даващи дежурства към момента за подигравателни суми. Заедно с това се описва тенденция за нарастващ дефицит достигащ приблизително 63% до 2033. С деструктивната политика, която МО води срещу себе си, както е видимо и в сегашните предложения - този процент ще се достигне много преди посочената дата. Вместо да се правят отчаяни опити за привличане на външни кадри, чието обучение и период на приемственост в най-добрия случай би отнел година за войнишкия/матроския състав и повече от 5 години за офицерския състав е добре да се насочат усилията към подобряване на условията на труд към вече обучените кадри, с принос към тази система. Не се приема Не съдържа предложение за изменение и допълнение на законопроекта. Подготвеният законопроект няма за цел да постигне изравняване на статуса на военнослужещите по ЗОВСРБ и държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по ЗМВР. Тези два специални закона уреждат правата и задълженията на различни лица, с различни права и задължения, произтичащи от конституционно определените им правомощия, поради което не може да се постигне еднаквост в техния статус. Ето защо не може да се прави съпоставка и по отношение на реда за полагането на дежурствата от тези категории лица, условията и реда за тяхното компенсиране и заплащане. В чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР е уредено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд, докато в чл. 214, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ изрично е предвидено, че военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. Следва да се обърне внимание, че в настоящия законопроект се предвиждат изменения в Закона за МВР, които основно са свързани с: - регламентиране на възможност за обучението на служители от Служба „Военна полиция“, осъществяващи експертно-криминалистична дейност, в Националния институт по криминалистика; - обучение на курсанти за нуждите на МВР; - предлага промяна, аналогична на регламентацията в Закона за МВР, Закона за ДАНС, Закона за НСО, с която да се предвиди като изискване за приемане на военна служба лицата да не са привлечени като обвиняеми или да не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. По този начин онези лица, срещу които има само образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, няма да търпят негативни последици, каквито произтичат от действащата уредба по ЗОВСРБ. 10 юли 2025 г. 13:56:31 ч. И.Кировски Чл. 198в „Чл. 198в. (1) Когато платеният годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 или част от него не е ползван до изтичане на три години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. (2) Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 198б, ал. 3 правото на военнослужещия на ползването му се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.“. Така формулиран чл. 198в е „тълкувателен“, за по-голямата част от „читателите“! Предлагам с цели избягване на спорове и излишно напрежение , създаването на параграф(§) с пореден №… „Военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба.“ Приема се В настоящия законопроект не се определя срок за използване на натрупания отпуск до 31.12.2025 г. и не се предвижда неговото погасяване по давност. С цел яснота при прилагането на посочените законови разпоредби обаче, се предвижда създаването на изрична разпоредба, в която се регламентира, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск по чл. 197, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба. 11 юли 2025 г. 15:33:44 ч. TGeorgiev Коментар и предложение Предложеното допълнение в чл. 4, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване е изключително необходимо и навременно. То отговаря на дългогодишна практика, при която български военнослужещи и служители на Министерството на отбраната са командировани в международни организации или инициативи извън страната, но не са обхванати от социалното осигуряване по време на пребиваването си в чужбина. С това допълнение се постига изравняване на правата между служители в задграничен мандат (съгласно сега действащата разпоредба) и командировани по чл. 247 и сл. от ЗОВСРБ в международни институции. Предложение за прилагане със задна дата: В духа на правна и социална справедливост, предлагам новото правило да може да се прилага със задна дата, чрез предоставяне на възможност за доброволно внасяне на осигурителни вноски за изминали периоди, аналогично на: чл. 9а от КСО – „закупуване на стаж“ за периода на следване във ВУЗ; чл. 4а от КСО – доброволно осигуряване за минали периоди при прекъсване на трудова дейност. Предоставям следните аргументи в подкрепа на прилагането със задна дата: Юридически аргументи: Съществуваща аналогия в правната рамка – Кодексът вече допуска възможности за ретроактивно осигуряване в специфични случаи (чл. 9а и 4а). Справедливо третиране – служители, които вече са изпълнявали сходни задължения и са били в командировка зад граница по интерес на държавата, не бива да бъдат поставени в по-неблагоприятна позиция само поради това, че нормативната уредба е закъсняла. Не се нарушава принципът на забрана за обратна сила, тъй като предложението не въвежда задължение, а дава право на избор за осигуряване със задна дата (по желание на лицето). Финансови аргументи: Доброволно плащане на осигурителни вноски със задна дата би довело до допълнителни приходи за бюджета на ДОО, без натоварване на държавата. Лицата сами поемат финансовата тежест на осигурителните вноски, като така се самофинансира осигурителният риск. Подобна възможност ще има планиран и предвидим ефект върху пенсионната система, тъй като броят на потенциалните осигурени лица е ограничен и подлежи на предварителен анализ и одобрение. Мотивационни и морални аргументи: Предложението ще мотивира служителите да приемат краткосрочни или дългосрочни командировки в международни организации, без страх от осигурителни пропуски. Засилва се доверието в държавната политика, че положените усилия зад граница са признати и осигурително. Осигурява по-високо ниво на социална защита, включително в случай на болест, майчинство или пенсиониране. Данъчни и икономически аргументи: Ограничен и предвидим брой на потенциалните кандидати. Броят на служителите, които биха се възползвали от правото на доброволно осигуряване със задна дата, е ясен и ограничен – това позволява точно планиране и оценка на фискалния ефект. Възможност за плащане с лихва, ако е необходимо. Ако законодателят желае да избегне преференциално третиране, може да се допусне „покупка на осигурителен стаж“ за минал период с лихва или осъвременена вноска. Практическа приложимост и административна изпълнимост: Лесно приложимо чрез вече съществуващи механизми. Националният осигурителен институт разполага с утвърдена практика за доброволно осигуряване, което може да се приложи по аналогия (напр. подаване на заявление, удостоверяване на период и заповед за командировка, изчисляване на дължимите вноски и доброволно плащане). Минимална административна тежест. Тъй като механизмът е доброволен, няма нужда от преразглеждане или автоматично изчисляване за всички засегнати – само за заявилите интерес. Адмирирам изменението на чл. 4, ал. 7 от КСО като крачка в правилната посока. В същото време предлагам възможността за доброволно осигуряване със задна дата за периоди на командировка извън страната, извършени преди влизането в сила на закона. Това ще повиши правната, социалната и финансова справедливост спрямо военнослужещите и цивилните служители, изпълнявали своите задължения в международна среда от името и в името на Република България. Не се приема Съгласно Конституцията на Република България и принципите на правовата държава законите не могат да имат обратно действие, освен в строго определени случаи. Конституционният съд на РБ е постановявал, че ретроактивността в данъчни и финансови въпроси не е абсолютно забранена, но: - не трябва да накърнява законните очаквания на гражданите; - не трябва да води до съществена правна несигурност; - трябва да е мотивирана с важно обществено основание (напр. стабилност на бюджета, предотвратяване на злоупотреби и др.). Създаването на възможност за доброволно внасяне на осигурителни вноски за изминали периоди противоречи на принципа на правна сигурност – осигурените лица не могат да планират разходите си от една страна, а от друга-осигурителната система ще бъде стресирана и изправена пред многобройни казуси без еднозначен отговор. Подобни норми могат да доведат до налагане на наказания със задна дата, ако нещо вече е било декларирано според стария закон, а по силата на новия следва друго. Това от своя страна би довело до оспорване на подобни законови норми като противоречащи на конституционното изискване за гарантиране на правна сигурност. 14 юли 2025 г. 16:38:43 ч. alexandrov_ak@yahoo.com Алтернативна математика? Алтернативни решения! Така предложените промени за компенсиране на дежурствата са опит за създаване на нов дял от математиката. И КТ и ЗОВС регалментират 40 часова седмица при 8 часов работен ден. 24 часов наряд е три работни дни слети. Толкоз. Или някой трябва да докаже, че в делник 8+8 е 24, а в почивен ден а 16( така де) е пак 24. В тази вселена и при тези условия - не е. Може да се възприеме, ако ден се компенсира и се изплаща един надник за другия полагам ден. Но пак не е ОК, защото възнагражденията така се сближиха , че ако редник даде три наряда а взодния му един - току виж в края на месеца по фиш взел повече. Хвала ти вера за 5 години военно училище и двете висшета..... Проблема е , че не се решава истинския гаден проблем - МАСОВОТО И БЕЗОЧЛИВО ЗЛОУПОТРЕБЯВАНЕ С БОЛНИЧНИ. Автора на тази идея или съвсем е загубил връзка със строя и хората в него, или никога не е бил там. Ако се приемат промените, даже и отговорните хора ще си кажат; "Тези два месеца съм дал 5 наряда. Ощетиха ме с 5 дни. Ами ще си ги взема като болничен." Бъдете сигурни - ще ги направи. И т когато той/ тя го реши а не по преценка на началника. Предлагам: Премахнете от така предложените изменения всички, касаещи компенсирането на дежурствата. Само ще озлоби хората и ще внесе още повече хаос в работата. Не се приема. С промени в Раздел IV Задължение за служебно време и задължение за разположение чрез промени в чл. 194, 195, 196, 210 и нов чл. 196а: - отпада задължението за компенсиране на удълженото служебно време на военнослужещия над 8-ия до 12-ия час. - въвежда се компенсиране с намалено служебно време непосрествено след положеното дежурство с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден и с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден (отнася се за военнослужещи, назначени на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения); - регламентира се срок за компенсиране с намалено служебно време на горепосочените дежурства, което да се извършва до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, само по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, като след изтичането на този срок правото на ползването му се погасява по давност; - за натрупаните компенсации за последните не повече от 2 месеца ще се изплаща обезщетение само при прекратяване на договора за военна служба; - регламентира се, че редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, в т.ч. и при носенето на дежурства с продължителност, която надвишава 24 часа и за изплащане на обезщетение, ще се определя с акт на министъра на отбраната. За съответствието на горните разпоредби с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време е изготвена справка за съответствие, като е посочено, че са спазени изискванията за непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсаната междуседмична почивка от 36 часа. Това се потвърждава и от становището на работна група 13 „Социална политика и заетост“, изискано при съгласуване на законопроекта в изпълнение на чл.3, ал.4 от ПМС № 85 от 2007 г. за координация по въпросите на ЕС. 15 юли 2025 г. 18:13:25 ч. vladislav79 § 46. В чл. 202, ал.1, т. 2 В така предложената промяна се създава предпоставка при кръводаряване в Четвъртък, Петък или през Уикенда, полагащите се дни за почивка да се ползват във времето в което се ползва полагащата се междуседмична почивка. Тоест за един и същи период ще се ползват два вида почивка което е недопостимо и неправилно.  Правни  Военнослужещите могат да оспорват ползването на два вида почивка за един и същи период!  Морална демотивация и загуба на кръводарители  Съществува риск военнослужещите да отказват кръводаряване ако дните за кръводаряване не съвпадат с периода Понеделник-Сряда!   В заключение  Съгласно: НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ Раздел III. ДРУГИ ВИДОВЕ ОТПУСКИ Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят имат право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 2 работни дни след нея.    Предвид на изложеното до тук предлагам следната промяна:  § 46. В чл. 202, ал.1, т. 2 (ново) думите  „два дни след него“ се заменят с „ два работни дни непосредствено след него“. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползува в първите 3 работни дни след нея. Приема се Предложението е отразено в разпоредбата на § 47. 16 юли 2025 г. 12:18:55 ч. ribence Увеличение на пределната възраст за работа в МО на войниците Предложените текстове в ЗИД ЗОВСРБ е необходимо да бъдат не само прецизирани, а и добре да се обмисли ефекта, който ще имат върху кандидатите за военнослужещи и настоящите такива. Предлагам да се увеличи пределната възраст за работа в МО на войниците/ матросите до достигане на възраст за пенсиониране по Кодекса на труда. Да се приложат държавните стандарти за обучение за присвояване на първо сержантско (старшинско) звание в професионалните колежи без изискване за възраст на войниците. Мотивите за предложението ми са следните: В ЗИД ЗОВСРБ параграф 62: В чл.239 се правят следните изменения и допълнения: „(2) Войниците (матросите) се обучават за присвояване на първо сержантско (старшинско) звание в професионалните колежи“. На практика с промените в Закона ще отпадне възможността обучението за присвояване на първо сержантско (старшинско) звание да се извършва в Центровете за обучение към военните бази. Към момента едно от изискването за кандидатстване за обучение в колеж е следното: -възраст – до 41г. през годината на кандидатстване; -войници минимум 3г. военна служба. Няма такива изисквания към обучението за присвояване на първо сержантско (старшинско) звание в Центровете за обучение към военните бази. В момента в Министерство на отбраната голяма част от служителите са на възраст 38-39 години и повече, което с предлаганото изменение значи, че те никога няма да могат да участват в такова обучение. Още по-лошо, те вече са демотивирани да работят, защото знаят, че неминуемо ще напуснат системата след няколко години при тези нормативни условия. Друг пример – в чл.141, ал.1, т.2 от ЗОВСРБ – пределната възраст за постъпване на военна служба е „не по-възрастни от 40 години“. Войникът е постъпил на 39 години на работа. Обучаван е в Модул 1 и Модул 2 за войници, които също са задължителни. Минали са 3 години от службата му. И отново се оказва, че е на 43 и вече му е „късно за колеж“. Похарчени са значителни държавни средства за подбор и обучение на този човек и само след 2-3 години той трябва да бъде освободен от работа.  Оказва се, че човек на 49 години (а може и на 46) – войник/ матрос, който основно изпълнява задължения на шофьор, калкулант, техник, готвач и много други, вече е негоден да изпълнява тези си задължения. А един пожарникар на 58 години все още е на терен и гаси къщи, стърнища и горски пожари. При по-тежките пожари рамо до рамо с войника… Силови министерства, първа категория труд, различни критерии към възрастта на служителиите. Чета, че проблема е в парадите, в които ще участват войници на 53 години. Тези войници се налага да бъдат водени от сержанти и капитани също на 53. Толкова много ли са ни парадите на фона на недокомплекта в армията и застаряващото население?  Не се приема Войнишкият състав обозначава най-ниската категория военнослужещи в армията. Това са лицата, които не притежават командни функции (или само минимални такива) и изпълняват заповеди на по-висшестоящите. Те обикновено са основната маса в армията и носят основната тежест при изпълнение на задачи – както в мирно време, така и по време на бойни действия. Затова и изискванията към възрастта им са най-рестриктивни. За срока на изпълнение на военна служба по подписания договор, на основата на взаимна политика на способности се дава възможност за повишаване на квалификацията на войниците (матросите) и повишаването им в военно звание от друга категория (офицер или сержант/старшина), с които да придобие възможност за пенсиониране по КСО. 16 юли 2025 г. 14:23:07 ч. Васил Василев Уеднаквяване на терминологията В § 17 за чл. 98, текстът "IV-степен" да се замени с "четвърта степен". Мотиви: Уеднаквяване на терминологията в целия Закон (чл. 93 и чл. 95). Приема се Предложението е отразено в законопроекта. 17 юли 2025 г. 00:33:16 ч. Radi1405 Компенсации след дежурство Наистина промените касаещи компенсациите след дежурство са много несправедливи и  демотивиращи за хората, които даваме 24 часови дежурства. Ако се отнема единия от полагащите се компенсационни дни, то би трябвало да бъде изплатен в парична равностойност. Това е единственото честно и справедливо решение от гледна точка на хората, които даваме дежурства. Ако в МО не могат да се отделят финансовите средства за по-платени дежурства, то не трябва да се пипат компенсациите!  Не се приема С промени в Раздел IV Задължение за служебно време и задължение за разположение чрез промени в чл. 194, 195, 196, 210 и нов чл. 196а: - отпада задължението за компенсиране на удълженото служебно време на военнослужещия над 8-ия до 12-ия час. - въвежда се компенсиране с намалено служебно време непосрествено след положеното дежурство с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден и с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден (отнася се за военнослужещи, назначени на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения); - регламентира се срок за компенсиране с намалено служебно време на горепосочените дежурства, което да се извършва до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, само по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, като след изтичането на този срок правото на ползването му се погасява по давност; - за натрупаните компенсации за последните не повече от 2 месеца ще се изплаща обезщетение само при прекратяване на договора за военна служба; - регламентира се, че редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, в т.ч. и при носенето на дежурства с продължителност, която надвишава 24 часа и за изплащане на обезщетение, ще се определя с акт на министъра на отбраната. За съответствието на горните разпоредби с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време е изготвена справка за съответствие, като е посочено, че са спазени изискванията за непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсаната междуседмична почивка от 36 часа. Това се потвърждава и от становището на работна група 13 „Социална политика и заетост“, изискано при съгласуване на законопроекта в изпълнение на чл.3, ал.4 от ПМС № 85 за координация по въпросите на ЕС. 18 юли 2025 г. 09:11:26 ч. alexandrov_ak@yahoo.com Ще оборите ли това? Конституцията на Република България, която според чл. 5 е върховен закон и останалите закони не могат да и противоречат, изрично посочва в чл. 16 - „Труда се гарантира и защитава от закона“ , а в чл. 48 е още по- недвусмислена- „Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.“ Както Ви е известно, на следващо място след Конституцията са международните договори, които веднъж ратифицирани от нашата страна и обнародвани в Държавен вестник, имат примат пред националното ни законодателство. В тази връзка, чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека в своя чл. 23 постановява: “ Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.“, а Хартата основните права на Европейският съюз в чл. 15 – „Свобода на избор на професия и право на труд, ал. 1 постановява, че„ всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“. Както Ви е известно, други международни договори гарантиращи правото на труд са Международен пакт за икономически, социални и културни права(чл. 6, 7, 8), Европейската социална харта (чл. 1), както и редица конвенции на Международната организация на труда. (№122/1964; №87/1948, №98/ 1949 г. , №111/ 1958 г.)   Безумицата " Кадрови военнослужещ с особен статут" е вредна, категорично дискриминационна и недопустимо защото в чл. 57 на Конституцията е написано ясно: „Основните права на гражданите са неотменими“. А в конкретния случай конституционно и международно гарантирани права са отменени с подзаконов норматив – приетия на 23.04.1999 г. Правилник на вече отменения ЗОВС. Предлагам: Статута на курсантите да бъде приведен в съответствие с Конституцията и те да бъдат признати за кадрови военнослужещи с всички полагащи им се трудови и осигурителни права. Не се приема Разпоредбата на 135, ал. 2 от ЗОВСРБ регламентира, че курсантите са военнослужещи с особен статус. Особеният статус на курсантите произтича от факта, че те се обучават, а не престират труд/военна служба. По време на това обучение те се подготвят за изпълнение на военна служба, а обучението във висшите военни училища не се зачита само по себе си за осигурителен стаж. За изясняване на този статус, като съвкупност от всички права и задължения, се предвижда да се издаде нарочен акта на министъра на отбраната – наредба по чл. 135, ал.2 от ЗОВСРБ, в която да се регламентират правата и задълженията на курсантите. 19 юли 2025 г. 09:25:10 ч. Ирис Коментар и предложение Считам, че вследствие на вече съществуващите и въвежданите сега рестрикции спрямо военнослужещи и същественото засягане и ограничаване на граждански и трудови права на военнослужещите по време на изпълнението на военната служба, следва да се даде възможност за военнослужещите, прослужили 20-25 и повече години, при необходимост от освобождаване от военна служба, вследствие на настъпила негодност поради заболяване (увреждане), да придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО . В случай на такъв неблагоприятен резултат от изпълнение на военната служба и: - тенденцията за повишаване изискващата се възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите; - създадените привилегии за част от военнослужещите да получават пенсия и заплата, която ще продължи още няколко години; - законовата възможност определени категории военнослужещи, като пилоти, подводничари, парашутисти и др., да получават пенсиия и заплата в период от почти 10 години и други,поставят в дискриминационно положение хората, за които военната служба се е развила в неблагоприятна за тях и семействата им посока, а именно – физическа/психическа невъзможност или силно ограничена възможност за полагане на труд. Несправедливо е, с оглед посочените доводи, военнослужещи изпълнили почти на 100 % изискванията за придобиване на право на пенсии за осигурителен стаж и възраст, да се отнема възможността за достойно приключване на военната служба и за определен период от време да бъдат оставени на произвола на съдбата, с инвалидна или липса дори на инвалидна пенсия, само защото вече са ненужни на системата. С оглед вероятността на такива събития и реално пренебрежимият им брой спрямо правото на пенсия и заплата за голям брой категории военнослужещи – хиляди, имат право на пенсия и заплата от 45-47 г. до 55 г., финансовата тежест за държавата би била пренебрежимо малка и непропорционална спрямо заявените и декларирани в закони и прокламирани в редица стратегии, доктрини и визии, възвишен статут и обществено засвидетелствано уважение към военнослужещите. Поради тези съображения, предлагам да се създаде разпоредба в чл. 227 от ЗОВС, със следното примерно съдържание: „Когато военнослужещият е прослужил 20 (25) и повече години и е освободен като негоден за военна служба поради заболяване или увреждане, придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер, независимо от изискващата се възраст по чл. 69 от КСО.“ Не се приема Нормативният акт, уреждащ обществените отношения с пенсионирането на българските граждани е Кодексът за социално осигуряване (КСО), а не Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Съгласно КСО и Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, военнопострадалите са призната категория лица с особен социален статус, които имат право на специална защита, обезщетения и пенсии. Кодексът за социално осигуряване (КСО) – предоставя право на: - пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако е настъпила инвалидност; - пенсия за инвалидност поради трудова злополука – когато има причинно-следствена връзка със службата (чл. 69, чл. 71 и др.); - пенсия за военна инвалидност (при определени условия). Законът за военноинвалидите и военнопострадалите е специален закон, уреждащ: - статут на военноинвалид и военнопострадал; - процедура за установяване на военна инвалидност чрез медицинска експертиза; - право на социални и здравни облекчения (безплатно лечение, намаления за транспорт, данъчни облекчения и др.). 20 юли 2025 г. 21:23:42 ч. iva.ivanova Беззаконие, облечено в закон, Част 1. § 38. В чл. 194 се правят следните изменения: "Ал. 5 се изменя така: „(5) Служебното време над нормалната му продължителност до общата продължителност по ал.2 НЕ се компенсира с намалено служебно време.“ Цитирам и ал. 2: "Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време." Така разписаните алинии, дават право на командирите/началниците по своя преценка да увеличат общата продължителност на служебното време за (всяка) една седмица до 60 часа (по до 12 часа всекидневно). А с отмяната на ал. 8 от същия член, се премахва задължителнието за отчитане и компенсиране на допълнителните до 4 часа дневно извън нормалната продължителност или до 20 часа седмично. Освен това, при 12 часа обща продължителност на служебното време за един ден, не може да се осигури задължителната 12 часа междудневна почивка (тъй като времето за пътуване от и до работното място е повече от 1 секунда, а то не може да се смята за почивка). В допълните към (евентуално) 60те часа от понеделник до петък, спокойно може да има и 24 часово дежурство от събота до неделя (с компенсация от 16 часа). Освен това, трябва да се обърне внимание и на промяната на чл. 210: § 53. Член 210 се изменя така: „Чл.210. Военнослужещите имат право на минимална непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и минимална непрекъсната междуседмична почивка с продължителност 36 часа. Когато почивката не може да се ползва поради служебни причини, на военнослужещите се предоставя съответна почивка във време, определено от командира или началника, доколкото друго не е предвидено в този закон.“, което регламентира продължителността на минималната междудневна почивка и намалява с 12 часа минималната междуседмична почивка (нима ще се увеличи в някакъв бъдещ момент работната седмица от 5 на 6 дни?) Ние и без това сме с официално най-дългото работно време в ЕС (по данни на ЕК), при средно 36 часа седмично в ЕС. В AD-45 e посоченo, че официално работното време на щабовете на НАТО е 38 часа седмичнно. В допълнение на всичко дотук, българските военнослужещи вече полагат поне по 4ч. неотчетен, некомпенсиран и незаплатен труд, явявайки се 2ч. преди 24-часовото дежурство и оставайки поне още толкова след края му. Всичко това е официално заповядано със заповедта за разпределение на времето на формированието, и присъства в плановете на дежурните. Какво се случва с военнослужещите, които са на сумарно отчитане на служебото време? По колко 24-часови дежурства ще дават те месечно? 10? 11? Докладът за въздействието НЕ изследва въздействието върху здравето и мотивацията на военнослужещите. Таблицата за съответствие с европейското законодателство е неточна и подвеждаща. Как точно изчилихте това: "средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа." В момента в ЗОВСРБ не съществува понятие "средно работно време", а видно от предвидените промени, общата продължителност на служебното време (до 60 часа седмично според чл. 194, ал. 2), ще се заплаща все едно е нормална продължителност. Казано по-просто, ще работим по 60 часа седмично, а ще ни се плаща като за 40. И всичко ще е законно. В момента европейското законодателство (а също и КТ и КСО) разрешават обща продължителност на работното време до 60 часа, при изрично съгласие на работещия и при неизменно заплащане на всеки отработен час. Това, което евротейското законодателство не разрешава, е да работиш/служиш от понеделник до петък по 12 часа дневно, и после да дадеш едно 24-часово дежурство събота за неделя (още по-малко от тези 24 часа, да бъдат компенсирани само 16ч.). Както е писал друг коментиращ, преди мен, "математиката не излиза". Не се приема Не съдържа предложение за изменение и допълнение на законопроекта. С промени в Раздел IV Задължение за служебно време и задължение за разположение чрез промени в чл. 194, 195, 196, 210 и нов чл. 196а: - отпада задължението за компенсиране на удълженото служебно време на военнослужещия над 8-ия до 12-ия час. - въвежда се компенсиране с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден и с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден (отнася се за военнослужещи, назначени на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения); - регламентира се срок за компенсиране с намалено служебно време на горепосочените дежурства, което да се извършва до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, само по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, като след изтичането на този срок правото на ползването му се погасява по давност; - за натрупаните компенсации за последните не повече от 2 месеца ще се изплаща обезщетение само при прекратяване на договора за военна служба; - установява се, че редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време, в т.ч. и при носенето на дежурства с продължителност, която надвишава 24 часа и за изплащане на обезщетение, ще се определя с акт на министъра на отбраната. За съответствието с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време е изготвена справка за съответствие, като са спазени изискванията за непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и непрекъсната междуседмична почивка от 36 часа. Във връзка с предложените изменения за отпадане на задължението за компенсиране на удълженото служебно време на военнослужещия и регламентиране на срок за компенсиране с намалено служебно време на дежурствата до два месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството, само по изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини, като след изтичането на този срок правото на ползването му да се погасява по давност, на основание чл. 3, ал. 4 от ПМС № 85 от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз, по законопроекта е изискано и становище на Работна група 13 „Социална политика и заетост”. Становището на работната група е положително, с което се гарантира, че с предложените промени не е налице дехармонизация с текстовете на чл. 6 от Директива на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време. 20 юли 2025 г. 21:24:17 ч. iva.ivanova Беззаконие, облечено в закон, Част 2. В доклада за въздействието се прави паралел и със закона за МВР, без обаче, да се споменава, че в ЗМВР изрично е регламентирано: "Чл. 187. (1) (Доп. - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. (7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. (8) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 60 от 2020 г.) Извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Чл. 179. (1) На държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение." Предлагам същите текстове да бъдат заложени и в ЗОВСРБ. Не се приема Подготвеният законопроект няма за цел да постигне изравняване на статуса на военнослужещите по ЗОВСРБ и държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по ЗМВР. Тези два специални закона уреждат правата и задълженията на различни лица, с различни права и задължения, произтичащи от конституционно определените им правомощия, поради което не може да се постигне еднаквост в техния статус. Ето защо не може да се прави съпоставка и по отношение на реда за полагането на дежурствата от тези категории лица, условията и реда за тяхното компенсиране и заплащане. В чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР е уредено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд, докато в чл. 214, ал.1, т. 3 от ЗОВСРБ изрично е предвидено, че военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време. 21 юли 2025 г. 16:18:54 ч. TsvetelinaVasileva Право на редниците да останем в системата до пенсиониране Настяваме за промяна в закона, която да даде възможност на редниците да служим до навършване на пенсионна възраст, както останалите категории военнослужещи и служители в гражданския сектор.Това ще гарантира дългосрочна перспектива и сигурност за най-масовата категория военнослужещи, която в момента е ощетена и поставена в неравностойно положение. Ограничаването на срока за служба води до преждевременно освобождаване на подготвени и обучени кадри – в ситуация на сериозен недостиг в системата на отбраната.Губият се хора, вложили години усилия и опит, а същевременно не ни се предоставя възможност за пенсия по служебен път. Това е несправедливо както към нас, така и към армията като структура. Не се приема Войнишкият състав обозначава най-ниската категория военнослужещи в армията. Това са лицата, които не притежават командни функции (или само минимални такива) и изпълняват заповеди на по-висшестоящите. Те обикновено са основната маса в армията и носят основната тежест при изпълнение на задачи – както в мирно време, така и по време на бойни действия. Затова и изискванията към възрастта им са най-рестриктивни. За срока на изпълнение на военна служба по подписания договор, на основата на взаимна политика на способности се дава възможност за повишаване на квалификацията на войниците (матросите) и повишаването им в военно звание от друга категория (офицер или сержант/старшина), с които да придобие възможност за пенсиониране по КСО. 22 юли 2025 г. 21:42:34 ч. SPIRDON SPIRDONOV СЪТРУДНИЧЕСТВО НА МО С ВОЕННО-ПАТРИОТИЧНИТЕ СЪЮЗИ Предложение от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България Чл. 26, т. 29 се променя така: осъществява сътрудничество с военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, които формират българското запасно войнство, и определя формите за провеждането на военно-патриотичното възпитание. Чл. 226м. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г.) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, като им оказва финансова или материална помощ. Допълнение към чл. 226м, ал. 1 Създава се второ изречение „Тези съюзи, организации и сдружения формират с акт на министъра на отбраната българското запасно войнство с всички права и задължения по този и други закони.“ Мотиви – Въвеждането на тази изрична уредба в ЗОВСРБ ще даде възможност на посочените съюзи, организации и сдружения да регулират по-добре взаимоотношенията си както с Министерството на отбраната, така и по между си. Приемането й в закон ще позволи нейното по-нататъшно развитие в българското законодателство, както и в други документи. Това ще улесни идентифицирането на целевата група, на която министърът на отбраната оказва подкрепа. Като част от запасното войнство тези юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност ще имат по-сериозни ангажименти при реализиране на утвърждаваните ежегодно от министъра на отбраната „Приоритети на Министерството на отбраната в областта на военно-патриотичното възпитание и сигурността и отбраната.“ С уважение Генерал от запаса Златан Стойков, председател на СОСЗР 22.07.2025 г. София Не се приема Действащата разпоредба на чл.26, т.29 от ЗОВСРБ предвижда правна възможност за взаимодействие и сътрудничество на министъра на отбраната с военнопатриотичните съюзи, организации и сдружения на военнослужещи и ветерани, включително по въпросите на военнопатриотично възпитание. Текстът на нормата на чл.26, т.29 от ЗОВСРБ е общ и вече включва всички военнопатриотични съюзи, организации и сдружения, включително и лицата от запаса и резерва. Възможност за подкрепа и помощ регламентира и настоящата норма на чл. 226м от ЗОВСРБ -министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотични съюзи, неправителствени организации със сфера на дейност в сигурността и отбраната, сдружения на военнослужещи, резервисти, запасни, ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали, създадени като юридически лица за осъществяване на общественополезна дейност, като им оказва финансова или материална помощ. С направеното предложение за промяна в посочените разпоредби се въвежда ново понятие „запасно войнство“/„българско запасно войнство“, което обаче с оглед предмета и обхвата му съществено се различава от легалното понятие „запас“ по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, което ще доведе до колизия между двата закона. Евентуалната промяна в законодателството би създала риск от правна неяснота и повторение на правни категории. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и в Закона за ветераните от войните на Република България се използват вече въведени правни категории като „резерв“, „резервисти“, „запас“, „запасни“ „военноинвалиди“, „военнопострадали“, „ветерани от войните“, с конкретно нормативно съдържание. Създава се неоправдано очакване за уреждане на специфичен статут на лицата от споменатите по-горе категории, без правно основание и без обвързаност с конкретни права, задължения или функции. Въвеждането на ново понятие няма уточнено място в действащото законодателство и липсва ясен критерий за това кои организации следва да попадат в тази категория. Това би довело до неяснота при прилагането на закона, включително в процедурите по признаване, финансиране или включване в съвместни дейности. Приемането на допълнителна дефиниция за определена група организации крие риск от нарушаване на принципа на равнопоставеност спрямо някои военнопатриотични съюзи и дружества и юридически лица с нестопанска цел, извършващи сходна дейност, да постави в привилегировано положение конкретни организации и сдружения, а това, от своя страна е основание за жалби, правни претенции или дори тълкувания за дискриминационно отношение от страна на други организации. Нещо повече, някои от военнопострадалите, които са лицата по чл. 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и по-конкретно преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод отбраната на страната нямат качеството запасни и не биха могли да се включат в така нареченото „запасно войнство“. 23 юли 2025 г. 08:21:12 ч. Г.Г. Изменение на чл.141, ал.6, т.3 В предложения проект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ е записано изменение в чл.141, ал.6, т.3 числото "10" да се замени с цифрата "3", което означава ограничаване на връщане на кадрова служба на бивши военнослужещи напуснали МО преди повече от 3 години. Никъде не са изложени мотиви за тази промяна. Тази промяна би била по скоро в ощърб на въоръжените сили отколкото в полза. Ограничава се възможността на лица изпълнявали кадрова военна служба с ценен опит и ненуждаещи се от допълнително инвестиране в тях да се завърнат в армията. Не се приема Динамичните промени в средата на сигурност налагат въоръжените сили да отговорят на качествено нови изисквания по отношение на готовност за използване, модернизация и технологичен напредък, оперативна съвместимост, всестранна осигуреност и не на последно място – ниво на подготовка на личния състав (военнослужещите). Изискванията към способностите на военнослужещите от състава на въоръжените сили се повишават непрекъснато. В хода на превъоръжаването и модернизацията на въоръжените сили следва да бъдат усвоявани и прилагани нововъзникващите технологии и с цел да не се допусне значителна технологична разлика с военнослужещите, освободени от военна служба преди повече от 10 години, се налага съкращаването на срока на 3 години, с което ще се постигне оперативната съвместимост, взаимозаменяемост и прилагане на единни стандарти. 24 юли 2025 г. 22:43:53 ч. veteran Демотивация за обикновения редник 1. По отношение на пределната възраст - трябва редник и ефрейтор да могат до служат до пенсионна възраст. Така или иначе ежегодно покриваме физически нормативи, според възрастовата група, правим медицински прегледи. Който не ги покрива - да бива освобождаван от военна служба. И сега има такива изисквания. Но при положение, че човек е във форма, не виждам проблем да служи като войник до 55 г. И сержантът, както и офицерът има вероятност да не са в състояние да изпълняват служебните си задължения над 49 г. възраст. Голяма демотивация за войника е да излезе от системата на 49 г., започнал примерно на 23-24 г., отдал голяма част от най-активната си възраст за армията и поради факта, че за него няма сержантско място (да се разбира обаждане), да излезе след толкова години, на средна възраст в т.нар. „цивилизация„. 2. Отпуските - през всичките тези години (кой с повече стаж, кой с по-малко), поради недостиг на личен състав, или друга невъзможност да ползваш платения си годишен отпуск, са се натрупали неизползвани такива. Не при всеки са се пазели с цел изплащане при евентуално напускане. Това знаем, че е прийом най-вече при офицерите преди пенсия. Предлагам промените да влязат в сила от новата 2026 г., а натрупаната до момента отпуска, при невъзможност да бъде използвана до 3 години, не да изгуби давност, а да бъде заплатена. 3. Компенсации след дежурство - новите предложения са за намаляване на почивките. Единствено при евентуално заплащане на извънреден труд би могло да се компенсира отделеното лично време от страна на военослужещите. При положение, че голяма част живеят далеч от местоработата си и пътуват ежедневно (особено при военнослужещи, които са само на 24 часови дежурства), при намаляване на почивките и увеличаване на разходите за път, едва ли ще има мотивиран личен състав, който да полага нощен труд, в студ, в пек, рискувайки здравето си, често в не дотам добри условия на труд. Не се приема Войнишкият състав не притежава командни функции (или само минимални такива) и изпълнява заповеди на по-висшестоящите. Те обикновено са основната маса в армията и носят основната тежест при изпълнение на задачи – както в мирно време, така и по време на бойни действия. Затова и изискванията към възрастта им са най-рестриктивни. За срока на изпълнение на военна служба по подписания договор, на основата на взаимна политика на способности се дава възможност за повишаване на квалификацията на войниците (матросите) и повишаването им в военно звание от друга категория (офицер или сержант/старшина), с които да придобие възможност за пенсиониране по КСО. В законопроекта се предвижда влизането на разпоредбите за погасяване по давност на отпуските да започне от 01.01.2026 г. Т.е. същите ще са относими към отпуските от 2026 г. и следващите години, а не към предходни години. С цел яснота при прилагането им, обаче се предвижда създаването на изрична разпоредба, в която ще се регламентира, че военнослужещите, които към датата на влизане в сила на този закон имат неизползван платен годишен отпуск по чл. 197, ал.1 и 2 от ЗОВСРБ от предходни календарни години, запазват правото си да го използват или да получат парично обезщетение при освобождаване от военна служба. С промените в член 196 се осигурява задължителна междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосредствено след положеното дежурство, както следва: 1. с 8 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в делничен ден; 2. с 16 часа, когато дежурството обхваща повече от 12 часа в почивен или празничен ден. Следва да се има предвид и, че новата уредба е относима единствено към дежурствата на военнослужещите, назначени на длъжност, за която носенето на дежурство не е основно функционално задължение. 25 юли 2025 г. 13:00:12 ч. b_d_dimitrov т. 4 от § 58, т. 1 - неравно третиране на прослужените години Предложение – отмяна на т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ (чл. 227, ал. 6, т. 4): **Предлагам т. 4 в § 58, т. 1 от законопроекта (нова редакция на чл. 227, ал. 6, т. 4 от ЗОВСРБ), а именно: "на основание чл. 163 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3;" да отпадне.** Мотиви: Потенциал за дискриминация и неравно третиране: Предложената т. 4 въвежда изключение от правото на обезщетение при освобождаване от военна служба за всички обучаеми* (включително, но не само, курсанти и колежани), напуснали преди изтичане на първоначалния срок на военната служба след обучение. Това създава различен режим спрямо останалите военнослужещи, които при други хипотези на освобождаване получават обезщетение по чл. 227, ал. 1 и 5. Липсва обоснована законосъобразна и пропорционална цел за това разграничение, което влиза в противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ (равенство пред закона) и чл. 7 от Директива 2000/78/ЕО (Забрана на дискриминация в заетостта). Неспазване на принципа за защита на придобитите права До момента всички обучаеми/военнослужещи, включително и сключилите договор на основание чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1, чл. 144, ал. 3, са имали легитимно очакване, че при напускане на служба ще получат обезщетение за всяка прослужена година. Промяната, приложена със задна дата или без преходен режим, ще наруши принципите на правна сигурност и легитимни очаквания (чл. 14 от ЗАКОНА за нормативните актове, решения на Конституционния съд №10/2011 и №12/2010). Липса на справедливост и риск от демотивация Обезщетението по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ се дължи за реално положен труд – за всяка година служба. Логиката, че при напускане преди изтичане на първоначалния срок това право отпада, обезценява положения труд и демотивира обучаемите да избират военната професия, особено в условия на недостиг на кадри. Практиките за обратно действие и отнемане на придобити права са изрично осъждани от Европейския съд по правата на човека (виж Член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ – защита на имуществото, което включва и обезщетения). Влошаване на кадровата ситуация и обществената привлекателност Премахването на правото на обезщетение при напускане преди срока ще увеличи недоволството, фрустрацията и текучеството на персонала, което е в противоречие с мотивите на законодателя да осигури устойчивост и ангажираност на военния състав (виж: Мотиви към законопроекта, § 4.2 от приложените документи). Завършващо предложение: Апелирам т. 4 от § 58, т. 1 от законопроекта за ЗИД на ЗОВСРБ да отпадне изцяло, като така се гарантира равно третиране и се избегне създаване на изключение, лишаващо определена категория военнослужещи/обучаеми от дължимото обезщетение за реално положен труд. В случай че въпреки изложените аргументи тази промяна бъде приета, настоявам да се въведе преходен режим, съгласно който новият ред ще се прилага само за лица, постъпили на обучение и подписали договори след датата на влизане в сила на закона (по аргумент от чл. 14 от ЗНА). Не се приема С предложеното изменение се защитават вложените инвестиции в обучението на военнослужещите, което ще гарантира, че вложените ресурси – време, пари, усилия и знания – в образователния процес ще донесат очакваната възвръщаемост от една страна и предвидимост в разполагаемия човешки ресурс след неговото обучение. Рестрикции за изплащане на обезщетението се въвеждат само при предсрочно прекратяване на първоначалния договор за военна служба и то по инициатива на военнослужещия в следните случаи: - на основание чл. 163 (с 3-месечно предизвестие от военнослужещия, което може да заплати) преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 (10 години за офицерите), чл. 143, ал. 1 (офицери стипендианти – 10 г.) и чл. 144, ал. 3 (при конкурс – 10 г. за офицери, 5 г. за офицерски кандидати и сержанти /старшини/ и 3 години за войници /матроси/); - при отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3. 25 юли 2025 г. 13:27:04 ч. b_d_dimitrov § 8. В чл. 28 - ограничения в районите за корабоплаване Предлагам: В § 8. В чл. 28, ал. 1 т. 2 след думите "с навигационно известие до мореплавателите" да бъдат добавени думите "или с издадено известие до мореплавателите". МОТИВИ: Със статута на военните зони и пунктове за базиране могат да бъдат въвеждани ограничения не само с „навигационно известие до мореплавателите“, но и с постоянните „Известия до мореплавателите“ (т.нар. Notice to Mariners, които са общопризнати в морското право и практика). За пълна яснота и обхват на правната норма, е уместно текстът да бъде допълнен, така че да включва и двата вида известия. Приема се с редакция Изразите „Навигационно известие до мореплавателите“ и „Известие до мореплавателите“ са използвани за едно и също известие. По същество представляват бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването в морските пространства на Република България. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е възприет термина „Известие до мореплавателите“. В тази връзка и с цел хармонизиране на разпоредбата на чл.28, ал.1, т.3а със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се приема терминът „известие до мореплавателите“. 28 юли 2025 г. 09:48:13 ч. Vanq7788 Увеличаване на пределната възраст за военна служба в звание "редник" Уважаеми колеги, във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за отбраната, изразявам подкрепа към предложението за увеличаване на пределната възраст за военна служба в звание "редник". Доказан е сериозен недостиг на военнослужещи в звание "редник" във формированията. Опитът и рутината са от значение. Удължаването на пределната възраст ще позволи задържане на подготвен и лоялен личен състав. Военнослужещите в предела на възрастта са пълноценно годни да служат. Промяната би допринесла за стабилност в системата. Апелирам към всички колеги, които са засегнати да изразят подкрепа! Не се приема Войнишкият състав е основната маса в армията и носи голяма част от тежестта при изпълнение на задачи – както в мирно време, така и по време на бойни действия. Затова и изискванията към възрастта им са най-рестриктивни. За срока на изпълнение на военна служба по подписания договор, на основата на взаимна политика на способности се дава възможност за повишаване на квалификацията на войниците (матросите) и преминаването им в друга категория (офицер или сержант/старшина), с които да придобие възможност за пенсиониране по КСО. 29 юли 2025 г. 08:00:16 ч. alexandrov_ak@yahoo.com Заклевам се да спазвам Конституцията Да видим ЗОВС : Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия. В частта си за забрана на синдикални действия, този член е противоконституционен, защото съгласно Конституцията на Република България: Чл. 5 - (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. И като се почне: Всеобща декларация за правата на човека: Член 23- 4. Bсеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Европейска социална харта 5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси. Харта за основните права на ЕС: Член 12 Свобода на събранията и сдруженията: Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Европейска социална харта(ревизирана): 5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси. 6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори. В същия дух са и други документи които България е ратифицирала, основно конвенции на МОТ. Предлагам: Забраната за синдикални действия за военнослужещи в чл. 184 на ЗОВС да отпадне. Основания: Противоречи на ратифицирани от България международни документи и това я прави противоконституционна. Всеобщото мнение е, че всички подобни обсъждания са абсолютна проформа и единствения шанс за реална защита на интересите на хората упражняващи военната служба като професия е да се следва примера на колегите от МВР. Да видим ЗОВС: Чл. 184. Военнослужещите нямат право на стачка и на синдикални действия. В частта си за забрана на синдикални действия, този член е противоконституционен, защото съгласно Конституцията на Република България: Чл. 5 - (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. И като се почне: Всеобща декларация за правата на човека: Член 23- 4. Bсеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Европейска социална харта 5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси. Харта за основните права на ЕС: Член 12 Свобода на събранията и сдруженията: Всеки има право на свобода на мирни събрания и на свободно сдружаване, на всяко равнище, по-специално в областите на политическото, профсъюзното или гражданското сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. Европейска социална харта(ревизирана): 5. Всички работници и работодатели имат право на свободно сдружаване в национални или международни организации за защита на техните икономически и социални интереси. 6. Всички работници и работодатели имат право да сключват колективни трудови договори. В същия дух са и други документи които България е ратифицирала, основно конвенции на МОТ. Предлагам: Забраната за синдикални действия за военнослужещи в чл. 184 на ЗОВС да отпадне. Основания: Противоречи на ратифицирани от България международни документи и това я прави противоконституционна. Всеобщото мнение е, че всички подобни обсъждания са абсолютна проформа и единствения шанс за реална защита на интересите на хората упражняващи военната служба като професия е да се следва примера на колегите от МВР. Не се приема Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Конституцията на Република България „работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.“ Основното конституционно право на гражданите – свободно да се сдружават в организации е подкрепено и от редица международни актове, възприети от България и представляващи неразделна част от действащото ни законодателство От относимите международноправни актове в сила за РБ и практиката на Съда по правата на човека обаче е видно, че правото на професионално сдружаване не е абсолютно, то може да бъде законово ограничено във въоръжените сили, полицията и държавната администрация. Ограничаването трябва да е пропорционално и да преследва легитимна цел. В този смисъл са: 1.Конвенция № 87 от 1948 г. относно профсъюзната свобода и защита правото на организиране. /рат. 1959 г. ДВ, бр.19/1959 г. в сила от 8.06.1960 г. обн. ДВ, бр.35/1997 г./, съгласно която обаче, по отношение на въоръжените сили и полицията, се допуска националното законодателство да определя степента, в която гаранциите, предвидени в тази конвенция се прилагат по отношение на същите. 2.Международен пакт за граждански и политически права, ратифициран с указ 1199 на президиума на Народното събрание от 23.07.1970г. ДВ бр.60/1970г. Правото на работещите да се организират и да членуват в професионални сдружения – синдикати е упоменато в чл. 22, т. 1 от горепосочения Международен пакт. В разпоредбата на член 22, т. 2 от същия обаче се посочва, че упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения освен на такива, предвидени със закон и които са необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност, обществената безопасност, обществения ред, за защита на народното здраве и морал или за защита на правата и свободите на другите. Този член не пречи на налагането на законни ограничения на членовете на въоръжените сили и полицията при упражняването на това право “. 3.Ратифицираната през 1992г. у нас Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, дефинира свободата на събранията и сдруженията, като в член 11, т. 1 е посочено, че „Всеки има право на свобода на мирни събирания и на свободно сдружаване, включително правото да образува и членува в професионални съюзи за защита на своите интереси.“ Видно обаче от разпоредбата на т.2 на същия член, упражняването на тези права не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Този член не изключва въвеждането на законни ограничения върху упражняването на тези права от служещите във въоръжените сили, полицията или държавната администрация. 4.Международен пакт за икономически, социални и културни права Видно от разпоредбата на чл. 8 на Международен пакт за икономически, социални и културни права държавите - страни по този пакт се задължават да осигурят правото на всяко лице да образува профсъюзи и да членува в профсъюз по свой избор за подпомагане и защита на икономическите си и социалните си интереси при единствено условие да спазва правилника на съответната организация. Никакви ограничения не могат да се налагат върху упражняването на това право с изключение на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите; В т. „с“ на същата норма обаче е посочено, че профсъюзите могат да развиват свободно своята дейност без всякакви ограничения освен тези, предвидени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите; Този член обаче не възпрепятства налагането на законни ограничения върху упражняването на тези права от членовете на въоръжените сили, на полицията или на държавната администрация – чл.8, т.2. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 10439 от 28.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15050/2013 г. Видно от изложеното в решението си, съдът счита, че в своята практика по прилагането на чл. 11 от ЕКПЧ в контекста на правото на членство в професионален съюз, Съдът по правата на човека приема,  …че тези права са изрично признати на синдикалната организация и в чл. 3 и 5 на Конвенция № 87 на Международна организация на труда. Съдът сочи, че правото на сдружение в синдикални организации е специален аспект на свободата на сдружаване, която защитава първо и най-важно, срещу държавата. Държавата не може да попречи на упражняването на правото освен в хипотезата на чл. 11, ал. 2 ЕКПЧ - всяко ограничение на правата, гарантирани от ЕКПЧ, трябва да бъде пропорционално и да преследва легитимна цел. Следователно правото на сдружаване в синдикални организации, по смисъла на  чл. 49, ал. 1 във вр. с чл. 44, ал. 2 от Конституцията, съответно по чл. 11 от ЕКПЧ не е абсолютно, то е ограничено. Според ЕКПЧ - ограничението трябва да е предвидено в закона и да е необходимо в едно демократично общество в интерес на правата или свободите на другите. В този смисъл предвиденото ограничение, а именно военнослужещите да нямат право на стачка и на синдикални действия, не противоречи на Конституцията на РБ и горепосочените международни актове –ограничението е предвидено в закон – чл. 184 от ЗОВСРБ и очевидно законодателят е преценил, че е необходимо в едно демократично общество в интерес на правата или свободите на другите. В допълнение, следва да се посочи, че е създадена възможност за военнослужещите, които упражняват професия като лекари, лекари по дентална медицина, магистър-фармацевти, медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти и лекарски асистенти, да могат да членуват в съответните съсловни организации. Съща така, в мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия. Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на сдруженията. Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации. 29 юли 2025 г. 15:17:19 ч. ivan_1974 "Статут" или "статус" на военнослужещите? В новоприетия Устав за войскова служба на Въоръжените сили на Република България, публикуван в ДВ бр. 58/18.07.2025 г., чл. 119, гласи така: "Статутът и отговорностите на военнослужещите са регламентирани в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилника за неговото прилагане." В настоящия проект за изменение на ЗОВСРБ, както и в самия закон се използва термина "статус на военнослужещите" - Раздел III.  Предложение: Уеднаквяване на терминологията, като в ЗОВСРБ, навсякъде думата "статус" да се замени със "статут". Не се приема Термините „Статус“ („status“) и „Статут“ („statutum“) са с латински произход и имат сходно звучене, но коренно различно значение. Значението на „статут“ („statutum“) конкретизира устав, правилник, нормативен акт или сборник от нормативни актове, които определят правомощията и процедурите на всяка една организация или субект, и „статутът“ води до определен „статус“. Значението на „status“ е „положение“, „състояние“. Корена на думата произлиза от глагола "statuo", което има значение за "установявам", "определям". В тази връзка, термина „статус“ (“status”) конкретизира мястото, което заема конкретен субект в определена система или йерархия. Правно положение на термина „статус“: Регламентира правния статус на лице, обект или територия, определен от закони и разпоредби т.е. съвкупността от права и задължения, които лицата имат в правния мир („правен статус“, „трудовоправен статус“, „статус на военнослужещите“ и др.). Предвид регламентираната йерархия на нормативните актове, регламентацията в УВСВСРБ следва да бъде съобразена с тази в ЗОВСРБ и не може да бъде основание за промяната му. 29 юли 2025 г. 23:29:14 ч. Georgi@ Заличаване на чл. 198в и промяна на чл. 198б 1. Към текстът на чл. 198б, ал. 3 да се добави: "и поради допълнителна ангажираност при некомплект от личен състав в структурата/ организационната единица по-голям от 30%". 2. Текстът на предложения чл. 198в следва да отпадне, тъй като е нерелевантен към настоящите условия на текущия висок некомплект на личен състав във въоръжените сили. Най-малкото той не трябва да е приложим към структури/ организационни единици с повече от 30% некомплект личен състав. Създаването на този член задължава намаляване броя на планираните учения, мероприятия, дейности и ще повлияе върху подготовката на военните формирования в следващите години. Въвеждането на чл. 198в ще рефлектира върху поетите ангажименти към НАТО и Европейския съюз и ще доведе до изпълнението им с ограничения или отказ от участие/ заявен принос. Не се приема Предложената разпоредба на чл. 198б, ал.3 включва всички възможни основателни хипотези, които биха препятствали поради обективни служебни и лични причини военнослужещите да не могат да ползват платеният им годишен отпуск през съответната календарна година. Въвеждането на тригодишен давностен период за погасяване правото на ползване на този отпуск е съобразен със съществуващия на места некомплект от военнослужещи, както и с подготовката на войските. Още повече следва да се обърне внимание на чл.198в, ал.2, съгласно която правото за ползване на отложен при условията и реда на чл. 198б, ал.3 отпуск се погасява по давност след изтичане на три години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. 01 август 2025 г. 17:57:34 ч. Nobody Гениално Какво да кажа за тези предложения? В момента има около 22% некомплект поради такива гениални управленски решения като настоящите. Ако желаете този некомплект да стане и 30%, че защо и не 40% продължавайте в този дух. Вече никой не иска да става военен. Трета поредна година не можете да запълните отпуснатите бройки във военния университет. Приема се за сведение. Няма конкретни предложения. 02 август 2025 г. 13:54:35 ч. Iliya Hristozov За справедливо компенсиране на положеното служебно време - 1 част С предложения проект за изменение и допълнение на ЗОВСРБ продължават порочните опити да се ощетяват военнослужещите по отношение на компенсирането на положеното от тях служебно време над нормалната му месечна продължителност. Особено показателни в това отношение са предложените нови разпоредби с § 38, т. 1 и § 40 от проекта. По долу предлагам една редакция на разпоредбите от чл. 194 до новата разпоредба на чл. 196а, които ще осигурят справедливо компенсиране на военнослужещите. В тази редакция с наклонен шрифт съм отбелязал новите разпоредби, а с удебелен (болднат) шрифт съм отбелязал предложените от мен промени.  „Чл. 194. (1) Нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. (2) Общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. (3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) В случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. (4) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) За изпълнение на службата през почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение, а за дните на официалните празници - допълнително възнаграждение в размер 100 на сто, изчислено върху основното му възнаграждение. (5) (да се отмени) (6) (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г., предишна ал. 5, изм., бр. 98 от 2016 г.) Алинеи 1 – 4 не се прилагат при обявяване на положение на война, военно или извънредно положение, както и при мобилизация, щормова готовност, военни учения и мероприятия, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие. (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) Времето за обедна почивка на военнослужещите не се включва в продължителността на служебното време. Чл. 195. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. (2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. (3) Времето за дежурство е служебно време. (4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) По изключение продължителността на дежурството може да надвишава 24 часа при условия и по ред, определени с акта на министъра на отбраната по чл.196а. (5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) При дежурство не се прилагат разпоредбите на чл. 194, ал. 3 и 4. Чл. 196. (1) Когато военнослужещият изпълнява дежурство, с изключение на случаите по чл. 195, ал. 4, но е назначен на длъжност, за която носенето на дежурство не се включва в основните му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1, осигурява му се междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка не по-малко от 36 часа и се компенсира с намалено служебно време непосреДствено след положеното дежурство, както следва: 1. с 8 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща само делнични дни; 2. с 16 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща един делничен и един почивен или празничен ден; 3. с 24 часа, когато дежурството е с продължителност 24 часа и обхваща само почивни или празнични дни; 4. когато дежурството е с продължителност по-малка от 24 часа, съответните стойности на намаленото служебно време по т. 1, 2 и 3 се намаляват с разликата между 24 и продължителността на дежурството в часове. Не се приема Съгласно чл. 3 и чл. 5 от Директивата на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година, относно някои аспекти на организацията на работното време, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа и че за всеки седемдневен период има право на минимална почивка без прекъсване от 24 часа плюс междудневната почивка от 11 часа. С промените в чл. 210 се определят почивки с един час в повече от нормативно определените в Директивата - 12 часа междудневна и 36 часа междуседмична, т.е. спазено е изискването на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Военната служба е особена форма на държавна служба, при която са повишени изискванията за дисциплина и подчинение; ограничени са някои граждански права и са въведени социални и правни гаранции в замяна на поетите задължения, включително и носенето на дежурство с неговата продължителност от 24 часа или повече. 02 август 2025 г. 13:55:57 ч. Iliya Hristozov За справедливо компенсиране на положеното служебно време - 2 част (2) По изключение поради обоснована необходимост или неотложни служебни причини се допуска компенсирането с намалено служебно време  по ал. 1 да се извърши до шест месеца след края на календарния месец, в който е положено дежурството. (3) При освобождаване от военна служба или при обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по ал. 2, на военнослужещия се изплаща обезщетение за некомпенсираните часове в рамките на съществуващото му правоотношение по изпълнение на военната служба. (4) Обезщетението по ал. 3 се определя на база на основното месечно възнаграждение на военнослужещия, дължимо към датата на изпълнение на дежурството, на освобождаването от военна служба или отстраняване от длъжност. (5) Обезщетението по ал. 3 не се облага с данъци. Чл. 196а. Редът за разпределяне на служебното време, за неговото отчитане и компенсиране с намалено служебно време в случаите по чл. 194, чл. 195, ал. 4 и чл. 196, ал. 1 и 2, и за изплащане на обезщетението по чл. 196, ал. 3, се определя с акт на министъра на отбраната.“  Кратки мотиви: Предложеното от мен увеличение на срока в чл. 196, ал. 2 от два на шест месеца ще осигури реална възможност за извършването на компенсирането. На всеки военнослужещ му е пределно ясно че предложеният в проекта срок от два месеца е нереален и в него е заложена предпоставката за неговото неизпълнение. Този срок е особено неадекватен през летните месеци по очевидни причини. Може да се прецени дали този срок да се увеличи дори на 12 месеца, което ще осигури още по-добра гъвкавост на процеса на компенсирането. За дадените 24-часови дежурства в два почивни/празнични дни също е пределно ясно, че полагащата се компенсация трябва да е 24 часа. Интересно е, какви са мотивите за нерегламентирането на тази възможност, но не намерих такива в проекта. Прави впечатление, че към проекта липсват мотивите за доста от предложените спорни промени. Ясно е също, че при обективна невъзможност за осигуряване на намалено служебно време в срока по чл. 196, ал. 2, на военнослужещия трябва да се изплаща своевременно обезщетението, а не да се чака освобождаването му от военна служба. Да се погасява по давност това право е меко казано некоректно. Затова трябва да я има добавката „или при“ в чл. 196, ал 3. В чл. 174, ал. 7 е необходимо да се добави думата „обедна“, за да има яснота и да няма различни тълкувания. Обръщам внимание, че така предложената в проекта нова редакция на чл. 194, ал. 5, в частта й „не се компенсира“ влиза в известно противоречие с ал. 6 в частта й „Алинеи 1 – 5 не се прилагат“. Не се приема Законопроектът не предвижда възможност за изплащане на обезщетение за неползваните компенсации докато трае правоотношението на военнослужещия, а единствено при прекратяването му в рамките на предходните два месеца. Целта на компенсирането не е натрупване на компенсации в даден времеви период и ползването накуп, а ефективното осигуряване на почивката на военнослужещия. Почивката от дежурство във военната служба е специална форма на възстановяване, предоставяна след изпълнение на дежурство. За да гарантира физическото и психическото възстановяване на военнослужещия същата следва да се използва в рамките на 24 часа от положеното дежурство, като само в изключителни случаи може да бъде ограничена поради изискванията на службата. Въвеждането на срок за ползване на компенсацията ще направи задължително ползването й, което ще осигури поддържането на военнослужещите в оптимална кондиция. Преценката дали да се ползват компенсации или полагаемият се годишен отпуск не стои, защото законът ще предвижда, че компенсацията се ползва непосредствено след дежурството. Това автоматично отлага ползването на отпуска със съответния брой дни. 02 август 2025 г. 14:29:44 ч. Iliya Hristozov Предложения за други промени в ЗОВСРБ Ще направя и ще обоснова няколко предложения за прецизиране на текстове от ЗОВСРБ и привеждането им в съответствие с други действащи нормативни актове. Надявам се, че тези предложения ще бъдат от полза, особено за постигането на разумен баланс между правомощията на висшето цивилно и висшето военно ръководство (цивилната и военната експертиза) на Въоръжените сили.  Предложение за допълнение на чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ Предлагам в състава на Съвета по отбрана да бъде включен като постоянен член съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност чрез допълнение в чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ. Мотиви: Президентът е държавен глава и е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България в мирно и военно време и следователно е напълно логично и целесъобразно неговият представител да участва като постоянен член в заседанията на Съвета по отбрана, който е най-висшия съвещателен орган в МО. Президентът има свои представители като постоянни членове в съставите на Съвета по сигурността и Съвета по киберсигурност и това е ясно регламентирано в съответните закони. Следователно няма никаква логика и причина в състава на Съвета по отбрана да не участва като постоянен член представителят на президента с компетенции във военната област и най-подходящият за тази цел е именно съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност, първо поради факта, че е действащ военнослужещ с висше офицерско звание и второ, защото неговата област е конкретно военната сигурност, както е видно от наименованието на длъжността. Възможността, която се дава от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗОВСРБ: „(2) В заседанията на Съвета по отбрана по решение на министъра на отбраната могат да участват и други лица извън лицата по ал. 1.“ не може да бъде обяснение или оправдание, че няма пречки за присъствието на представител на президента в Съвета по отбрана, защото не е логично и дори е неуважително към един държавен глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, неговият представител да се нуждае от специално разрешение от един министър, който е представител на изпълнителната власт и е политическо лице. Освен това тези „други лица“ нямат право на решаващ глас за решенията на съвета. От тесния смисъл на чл. 33, ал. 6 от ЗОВСРБ: „(6) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.“ е видно, че министърът на отбраната има законово задължение само да информира президента за предстоящите заседания, а липсва ясно законово основание за запознаване на президента с пълните решения и разисквания на заседанията на Съвета по отбрана. В следствие на гореизложеното, предлагам с допълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗОВСРБ да бъде включен в състава на Съвета по отбрана и съветникът на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност. Не се приема Съветът по отбрана е колегиален съвещателен орган на министъра на отбраната. Той не взема решения, а подпомага министъра на отбраната при вземане на решение. В чл. 33, ал.6 от ЗОВСРБ е предвидено, че президентът се информира за бъдещите заседания на Съвета по отбрана, като има възможността за преценка кога и кой да изпрати на заседанието като свой представител, който участва в разискванията и присъства при вземане на съответните решения от страна на министъра. 02 август 2025 г. 14:31:06 ч. Iliya Hristozov Предложение за промяна на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ЗОВСРБ - 1 част Предлагам да се изменят и допълнят разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ЗОВСРБ Мотиви: Сега действащите разпоредби на чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗОВСРБ са: “(4) Министърът на отбраната внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси. (5) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.” Тези разпоредби се появяват едва в новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.) и напълно отсъстват в предишния отменен ЗОВСРБ. Ясно е видно, че според закона само министърът на отбраната може да определя какво да се допусне до разглеждане от Съвета по отбрана (Съвета). Ако някой от членовете на Съвета предложи нещо за разглеждане, това пак ще зависи от благоволението на министъра, а не например от мнозинството в Съвета. Считам, че с тези разпоредби значително се ограничава възможността на висшето военно ръководство да участва във вземането на важните решения в областта на отбраната и Въоръжените сили. Ще опиша хронологията на процеса на ограничаване на правомощията на висшето военно ръководство. В новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г.) първо се появява разпоредбата в чл. 33, ал. 4: „(4) Министърът на отбраната определя правилата за работа и дневния ред на заседанията на Съвета по отбрана.“ Такава разпоредба липсваше в отменения ЗОВСРБ и с нея започва ограничаването на правомощията на висшето военно ръководство, защото неговите представители в Съвета вече не могат да определят дневния ред на заседанията. Но все още в разпоредбата на чл. 33, ал. 3, т. 9 е бил налице текста от предишния закон: „(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със: 9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.“, който все пак позволява на заседанията да се предложат за разглеждане и други въпроси, освен включените в дневния ред. Тази възможност бързо е премахната след по-малко от година и с ДВ, бр. 16 от 2010 г. са направени промени, като разпоредбата на чл. 33, ал. 3, т. 9 е отменена и се появява новата разпоредба на чл. 33, ал. 4: „(4) Министърът на отбраната внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси.“, а предишната ал. 4 става ал. 5. По този начин вече само министърът на отбраната има право да определя какво да се разглежда от Съвета по отбрана и какво не и следователно висшето военно ръководство вече е значително ограничено за вземането на важните решения. Прави впечатление, че с промените през 2010 г. от разпоредбата на чл. 33, ал. 3 отпадат и разпоредбите на т. 6 и 7: „(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната по въпроси, свързани със: 6. логистичното осигуряване на министерството; 7. финансовото и материалното осигуряване на личния състав на министерството;“ и решаването на тези важни въпроси също вече зависи само от волята на министъра на отбраната и няма законово изискване те да се разглеждат и приемат на заседанията на Съвета. Сега действащата разпоредба на чл. 33, ал. 3 от ЗОВСРБ е: „(3) Съветът по отбрана подпомага министъра на отбраната, като в него се внасят за обсъждане: 1. проект на Национална отбранителна стратегия; 2. проект на устройствен правилник на Министерството на отбраната; 3. проект на бюджет на министерството; 4. проект на план за развитие на въоръжените сили; 5. предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания.“ Не се приема Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Съветът по отбрана е колегиален съвещателен орган на министъра на отбраната, доколкото той ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в областта на отбраната. Този съвет не взема решения, а подпомага министъра на отбраната при вземане от негова страна на съответните решения. В този смисъл преценката би следвало да е негова относно въпросите, по които следва да поиска мнението на участниците в този съвет. Отделен е въпросът, че всеки един от участниците в Съвета по отбрана може по всяко време да сезира министъра на отбраната с проблем, който счита за належащ при спазване на командния ред. Също така за подпомагане на министъра на отбраната по въпросите за логистичното, финансовото и материалното осигуряване в министерството са сформирани Програмен съвет, Съвет по въоръженията, Съвет по отбранителни способности и други съвещателни органи, създадени по реда на чл. 45 от Закона за администрацията в съответствие с чл. 33, ал. 7 от ЗОВСРБ. В тези съвети участват представители от висшето военно ръководство. 02 август 2025 г. 14:33:17 ч. Iliya Hristozov Предложение за промяна на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ЗОВСРБ - 2 част Ясно е видно, че на заседанията на Съвета по отбрана има изрично законово задължение да се разглеждат само общите стратегически документи (с изключение на предложенията за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и удостояването на офицери с висши военни звания, но реално и тези предложения са направени и внесени само от министъра на отбраната), а разглеждането и решаването на реалните практически важни проблеми по осигуряването на Въоръжените сили зависи само от благоволението на министъра на отбраната, дали ще реши да ги внесе за разглеждане в Съвета по отбрана или ще си ги решава сам. Считам, че всичките тези законови разпоредби значително нарушават разумния баланс между правомощията на висшето цивилно и висшето военно ръководство (цивилната и военната експертиза) на Въоръжените сили, което оказва неблагоприятно отражение на тяхното развитие. С цел осигуряване на разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство предлагам разпоредбите на чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗОВСРБ да се изменят, както следва: “(4) Всеки член на Съвета по отбрана може да внася за разглеждане в Съвета по отбрана и други въпроси. (5) Министърът на отбраната определя правилата за работа на заседанията на Съвета по отбрана.” Поради същата причина (разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство) и горепосочената обосновка предлагам разпоредбата на чл. 33, ал. 3 да се допълни с нови точки 6 и 7 със следното съдържание: „6. предложенията за логистичното осигуряване на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия; 7. предложенията за финансовото и материалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.“ С горепосочените промени ще се осигури законова гаранция за разумен баланс между правомощията на цивилното и военно ръководство на Въоръжените сили. Не се приема Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Както бе акцентирано Съветът по отбрана е колегиален съвещателен орган на министъра на отбраната. Именно министърът на отбраната носи цялата отговорност по реализиране на държавната политика в областта на отбраната, съгласно чл. 25, ал.1 от ЗОВСРБ. Правомощията му са посочени в чл. 26, сред които са ръководството по планиране на отбраната, съставяне и изпълнение на бюджета на министерството, ръководството на логистичното осигуряване на въоръжените сили. Негово следва да е и решението кога и кой от горните въпроси да бъде обсъждан и дали това да се реализира именно в Съвета по отбрана при наличие на Програмен съвет, Съвет по въоръженията, и други съвещателни органи в министерството, създадени по чл. 45 от Закона за администрацията, в съответствие с чл. 33, ал. 7 от ЗОВСРБ. 02 август 2025 г. 14:39:10 ч. Iliya Hristozov Предложение за отмяна на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ - 1 част Предлагам да се отмени разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ, която има следния текст: „(3) (Нова – ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Офицерите, след удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката, се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.“ Мотиви: Считам че тази разпоредба е незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на „Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“ (ПОДНС) и дори противоречи и на разпоредбите на Конституцията на Република България. В сега действащия ПОДНС липсва специална разпоредба относно правомощията на постоянната Комисия по отбрана и затова за нея са приложими общите правомощия на всички постоянни комисии в НС, които са посочени в чл. 26, ал. 1 от ПОДНС: „Чл. 26. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроекти, годишната програма по чл. 116, проекти за решения, декларации и обръщения и други предложения, разпределени им от председателя на Народното събрание, изготвят доклади, предложения и становища по тях.“ Видно е, че според ПОДНС никоя постоянна комисия в НС няма правомощия да изисква представянето на новоназначени длъжностни лица и то задължително придружавани от ресорния министър, още повече без санкцията на председателя на Народното събрание. Следователно това е прецедент и на мен не ми е известно в друг закон да има подобна разпоредба. Според Конституцията на Република България: „Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“ и затова подобни действия в тези области са в компетентността на изпълнителната власт, но не и на НС, а още по малко на една отделна постоянна комисия. Следователно с тази разпоредба се нарушава принципа на разделение на властите. Затова и текста от чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ е в противоречие дори и с Конституцията, защото според чл. 79, ал. 2 от Конституцията: „Чл. 79. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от негово име парламентарен контрол.“ а дейността на НС според чл. 62, ал. 1 е: „Чл. 62. (1) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.“ Има редица решения на Конституционния съд, в които ясно е посочено, че парламентарният контрол не може да се използва за даване на разпореждания към изпълнителната власт или други държавни органи. В Решение № 20 от 23.XII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 30/92 г. се посочва, че „Поначало парламентарният контрол не може да се счита като средство за управление на парламента, защото парламентът не управлява, а оставя това да прави правителството.“ В Решение № 1 от 12.03.2013 г. на КС по к. д. № 5/2012 г. КС посочва, че „България е република с парламентарно управление (чл. 1, ал. 1 от Конституцията), което не означава управление на парламента, а на избраното от него правителство. Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси, с цел да прецени политиката на правителството следва ли политиката на избралия го парламент, за да продължи да се ползва с доверието му.” В Решение № 6 от 11.04.2012 г. на КС по к. д. № 3/2012 г. се посочва, че „Обстоятелството, че според формата си на управление Република България е парламентарна република обаче не означава, че тя се управлява от Народното събрание. Парламентарно управление не означава управление на парламента. Нещо повече, в духа на принципа за разделение на властите Конституцията изчерпателно определя компетентността на парламента, което идва също да покаже, че не му позволява да се вмесва или обсебва всеки аспект на управлението. Според нея основните правомощия на Народното събрание са да осъществява законодателната власт и да упражнява парламентарен контрол (чл. 62, ал. 1 от Конституцията), както и други изрично посочени правомощия (чл. 84 и сл. от Конституцията), които влизат в тези две функции. Въобще Конституцията отхвърля представата за парламент, който притежава обща компетентност и може да се намесва в която и да е сфера на управлението. Оттук и възгледът, че няма въпрос, който парламентът не може да реши, не намира конституционна опора. Не се приема Промени в чл. 136 не са предмет на обществената консултация по проекта на ЗИД на ЗОВСРБ. Разпоредбата на чл. 136, ал.3 от ЗОВСРБ е предложена от група народни представители и приета от 44-то Народно събрание. Предвид горното следва да се има предвид, че както законите, така и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се приемат от тях и при наличие на противоречие, би следвало да се самосезират. Вероятната причина за приемането на разглежданата разпоредба е съществуването на практика, която е част от законовия контрол и прозрачност. В случая представянето на офицерите от висшия команден състав може да се обвърже с необходимостта от информираност на народните представители при упражняване на правомощията им, свързани с обявяване на война и сключване на мир, обявяване на извънредно или военно положение, с взимане на решения за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на страната и разрешаване преминаването и пребиваването на чужди въоръжени сили на нейна територия. 02 август 2025 г. 14:41:17 ч. Iliya Hristozov Предложение за отмяна на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ - 2 част Ето защо ще е недопустимо под претекст, че е нужен контрол и прозрачност в дейността на даден висш държавен орган, който и да е друг висш държавен орган по пътя на разширително тълкуване на конституционните разпоредби, които определят неговия правен статус и правомощия, да им придава по-широк смисъл, отколкото те имат. Подобен подход не е нищо друго освен дописване и следователно предизвикателство срещу конституционно закрепената формула, по която следва да функционира управлението на държавата.“ Ясно е видно, че според КС „Същността на парламентарния контрол е Народното събрание да получава информация за законността и целесъобразността на дейността на правителството по въпроси, които засягат държавни и обществени интереси“ и следователно парламентарните комисии нямат право да привикват „за представяне“ представители на изпълнителната власт, когато това е извън техните правомощия, които са посочени в Конституцията и ПОДНС (парламентарен контрол, проучвания и анкети). В случая, първо не са налице хипотезите на парламентарен контрол, проучване или анкета и второ, дори не се отнася до представители на изпълнителната власт, а до новоназначени генерали и адмирали, които са напълно извън изпълнителната власт и дори още нищо не са направили на новите си длъжности, за да има какво да им се контролира. Според чл. 73 от Конституцията: „Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.“ Следователно само в ПОДНС може да се дават права и задължения на депутатите, които да са различни от тези, които са посочени в самата Конституция. Следователно, след като в ПОДНС не се позволява на парламентарните комисии да искат представяне на новоназначени генерали и адмирали, без това да има някаква връзка с конкретен парламентарен контрол, проучване или анкета, не може в друг нормативен акт това да се позволи и това на практика е дописване на Конституцията. Ако се анализира внимателно разпоредбата на чл. 139 от ПОДНС: „Чл. 139. Държавните и местните органи и техните администрации са длъжни да оказват съдействие на народния представител и да му предоставят при поискване сведения и документи във връзка с изпълнение на правомощията му в срок от 14 дни. Народният представител има право на достъп до държавните и местните органи и организации, както и на достъп до информация за вида и размера на задължения на държавни ведомства и органи на местното самоуправление и местната власт, както и на държавни или общински дружества.“ ще се убедим, че съдействието се изисква само „във връзка с изпълнение на правомощията“, а от гореизложеното е видно, че в случая такива правомощия няма. А от второто изречение е видно, че ако имат голямо желание да се запознаят с новоназначените генерали и адмирали, депутатите от Комисията по отбрана могат да им идат на посещение, макар че и това е доста спорно, защото повечето военни формирования не се вписват, според мен, в понятията „държавните и местните органи и организации“. А и това посещение е логично да е някакво разумно време след встъпването в новата длъжност, а не веднага след издаването на указа, каквото е изискването на разпоредбата. Това време е необходимо на новоназначените за да добият някаква практическа представа на новите отговорности и задачи и перспективите за развитие и така ще бъдат значително по-полезни при евентуална беседа. Освен всичко гореизложено, считам че тази разпоредба е неадекватна и уронваща достойнството (да не кажа по-силна дума) на висшия команден състав от Въоръжените сили. Уронваща достойнството е по няколко причини, а една от тях е, че според тази разпоредба новоназначените генерали и адмирали трябва да се придружават и „представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър“. Ясно е, че всеки генерал/адмирал може сам да се яви пред който и да е държавен орган, да се представи и да кажи каквото трябва и няма нужда някой да го съпровожда като малко дете и да го представя. Освен това, сякаш нарочно в разпоредбата се дава изрична възможност да го съпровожда и заместник-министър, но докато министърът на отбраната по закон е пряк началник на всички генерали и офицери (защото е непосредствен началник на началника на отбраната), то заместник-министрите не им се явяват някакви началници. Не се приема Промени в чл. 136 не са предмет на обществената консултация по проекта на ЗИД на ЗОВСРБ. Мотивите за неприемане са аналогични на изразените по бележки с № 35 от справката. В допълнение следва да се обърне внимание на факта, че в случая не може да се говори за намеса на законодателната в дейността на изпълнителната власт, доколкото е предвидено представяне на офицерите от висшия команден състав след приключване на процедурата по тяхното назначаване. На следващо място, основание може да се търси и във факта, че гражданският контрол върху въоръжените сили се осъществява именно от министъра на отбраната, подпомаган от заместник-министрите на отбраната, Министерския съвет и Народното събрание с предвидените в Конституцията и ЗОВСРБ правомощия. 02 август 2025 г. 14:42:22 ч. Iliya Hristozov Предложение за отмяна на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ - 3 част Тази разпоредба е неадекватна, защото тя не дава някаква информация какво ще се прави и каква е целта на цялото мероприятие. Според текста задължително е само представянето, т.е. след представянето генералът/адмиралът може да си тръгне и да ги остави депутатите и министърът/зам.-министърът да си говорят. Законът не дава отговор и на въпроса дали при всяко удостояване с висше офицерско звание на един и същи офицер следва да се прави такова представяне. Това може да доведе до практическото обезсмисляне на разпоредбата, ако е необходимо отново да се представят вече представени лица. Тази неясна разпоредба, в която не се разбира вложеният смисъл, не допринася за утвърждаването на правовата държава. Същевременно тя крие риск и създава предпоставки от политизиране на висшия команден състав на Въоръжените сили. Освен всичко друго, разпоредбата е и юридически сбъркана и неиздържана. В нея става въпрос за „удостояване с висше военно звание с указ на президента на републиката“, но терминът който се използва най-често в ЗОВСРБ, а и в указите на президента е „висше офицерско звание“. На практика, понеже няма генерал/адмирал, който да е удостоен с висше военно звание, следователно може да не се ходи за представяне в Комисията по отбрана и няма да има нарушение на закона. Всичко това разкрива колко безсмислена и безумна е тази разпоредба, но разкрива и колко слаби са били военната подготовка и познаването на закона на нейните вносители и на депутатите, които са я приели. Трябва да се има предвид, че тази разпоредба бе приета на два пъти с гласуване в пленарната зала, поради наложеното вето от президента. На основание гореизложеното предлагам разпоредбата на чл. 136, ал. 3 от ЗОВСРБ да се отмени. Не се приема Промени в чл. 136 не са предмет на обществената консултация по проекта на ЗИД на ЗОВСРБ. Мотивите за неприемане са аналогични на изразените по бележките под № 35 и 36 от справката. В допълнение може да се посочи, че използваната в чл. 136, ал.3 от ЗОВСРБ формулировка съответства на конституционната норма на чл. 100, ал.2, даваща правомощие на президента да удостоява с висши военни звания офицерите от висшия команден състав. 02 август 2025 г. 14:43:11 ч. Iliya Hristozov Предложение за изписване с главна буква на израза „Въоръжените сили“ в ЗОВСРБ Предлагам да се изписва с главна буква изразът „Въоръжените сили“ в наименованието на ЗОВСРБ и навсякъде в текстовете на закона, в които са посочени Въоръжените сили като обособена структурна единица. Мотиви: Един внимателен преглед на Конституцията на Република България, така както е обнародвана в ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г. разкрива, че в разпоредбите, в които се посочват Въоръжените сили като обособена структурна единица, това наименование е изписано с главна буква. По същия начин, с главна буква е изписано „Въоръжените сили“ и в отменения през 1995 г. Закон за всеобщата военна служба. Разпоредбите на Конституцията, в които Въоръжените сили са изписани с главна буква са „Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. (2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.“ и „Чл. 105. (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.“ Видно е, че в тези разпоредби Въоръжените сили се имат предвид като цялата обособена структурна единица. В разпоредбите, в които за понятието въоръжени сили се имат предвид отделни военни формирования, наименованието е изписано с малка буква, например чл. 84, т. 11: „Чл. 84. Народното събрание: 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;“ В чл. 9, ал. 1: „Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“ наименованието „Въоръжените сили“ е в началото на изречението, така че си е с главна буква. Изразът „въоръжените сили“ се среща само на още едно място в Конституцията и това е новата разпоредба на чл. 9, ал. 2, която е добавена през 2007 г.: „(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.“ и където „въоръжените сили“ е изписано в малка буква. В този случай не е ясно защо вносителите са го изписали с малка буква и какъв смисъл са вложили в това понятие. Много вероятна причина за такова изписване е, че е действащия по онова време ЗОВСРБ изразът „въоръжените сили“ се е изписвал с малка буква, а изразът „Българската армия“ с голяма буква, макар че от разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от сега действащия ЗОВСРБ е видно, че Българската армия е само една част от целия състав на Въоръжените сили. Следователно щом Българска армия е с главна буква, е логично и по-голямата структура на Въоръжените сили на Република България също да е с главна буква. А и такава е била волята на законодателите при съставяне на Конституцията и на предишните военни закони. Във връзка с гореизложеното предлагам да се изписва с главна буква изразът „Въоръжените сили“ в наименованието на ЗОВСРБ и навсякъде в текстовете на закона, в които са посочени Въоръжените сили като обособена структурна единица. Не се приема Предложението не е предмет на обществената консултация по проекта на ЗИД на ЗОВСРБ. Как да бъде изписан терминът „въоръжени сили“ в основния и в останалите закони на Република България е отговорност на законодателния орган на страната-Народното събрание. 02 август 2025 г. 14:43:59 ч. Iliya Hristozov Предложение за допълнение на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ Предлагам разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ да стане: „Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“, т.е. да се добави думата „сигурността” и запетайката пред нея. Мотиви: Сегашният текст на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ е: „Чл. 52. (1) Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“ Едно сравнение с релевантната разпоредба от Конституцията, а именно чл. 9, ал. 1: „Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“ разкрива, че между двете разпоредби има малка, но важна разлика и тази разлика е, че в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ липсва думата „сигурността“. Това на практика означава, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ е противоконституционна, в смисъл, че не е пълна и че не отговаря на целия текст на чл. 9, ал. 1 от Конституцията, а някой си е позволил да съкрати конституционния текст. Лесно може да се провери, че в предишния ЗОВСРБ, обн. ДВ. бр. 112 от 27 декември 1995г. и отм. ДВ. бр. 35 от 12 май 2009 г., този текст е бил в чл. 64 и е бил едно към едно, както в Конституцията: ”Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.“, Предишният ЗОВСРБ е приет 1995 г., т.е. 4 (четири) години след приемането на новата Конституция. Следователно той е бил в съответствие с Конституция и 14 години никой не е имал забележки по тази разпоредба и след това тихомълком (без някаква известна на обществото важна причина) се прави тази уж дребна промяна. Не съм забелязал в някой друг закон да има разпоредба, която да посочва кое друго ведомство (извън Въоръжените сили) гарантира сигурността на страната. На практика се получава, че има законова празнота за сигурността на страната. Но дори и да има такава разпоредба, то тя ще е противоконституционна, защото пряко ще противоречи на чл. 9 ал. 1 от КРБ, ако ведомството е извън въоръжените сили. Важно е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 9, ал. 1 е в сила, както за мирно, така и за военно време. Затова е необходимо да се добави думата „сигурността“ в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ, за да има съответствие с Конституцията, защото Конституцията е над всичко. Дори и в договорът за ЕС е посочено, че националните конституции са над европейското законодателство и освен това изрично е посочено, че в областта на сигурността всяка държава има суверенното право да определя свои правила. Следователно, след като Конституцията повелява, че само Въоръжените сили и никой друг гарантират сигурността на страната, не може в най-висшия нормативен акт, който „урежда обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България“ (чл. 1 от ЗОВСРБ), в съответната разпоредба, която законово регламентира висшите цели на Въоръжените сили (чл. 52, ал. 1), да не присъства думата „сигурност“. Във връзка с гореизложеното предлагам в чл. 52, ал. 1 от ЗОВСРБ след думата „суверенитета“ да се сложи запетая и да се добави думата „сигурността“. Не се приема Още в чл. 1 на ЗОВСРБ е посочен предметът на уредба на този закон-обществените отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България. Чл. 4, ал.1 определя, че отбраната е част от националната сигурност. Дефиниция на термина „национална сигурност“ се дава в чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който изчерпателно сочи държавните органи и структури, на които е възложено нейното гарантиране, функционалните връзки между тях и основните принципи за нейното управление и функциониране. 03 август 2025 г. 11:09:45 ч. mdatanasovi Компенсации и почивки Уважаеми господа и дами властимащи  ,защо цената за увеличените заплати в сектор Сигурност отново трябва да бъде заплатена от военнослужещите. Мнението ми е ,че с постоянното вдигане на пенсионната възраст и орязване на отпуски и компенсации се демотивират военнослужещите с опит ,а по-младите колеги напускат бързо редиците на армията. В нормално развиващите се държави когато увеличават стажа или отнемат част от придобивките обвързват това с подобряване условията на труд и работна среда . В България и в частност в М.О. се готвят грандиозни промени засягащи пряко всички военнослужещи ,без да се направи дори и опит за събеседване със служителите за проблеми в службата предложения за подобрения  и осигуряване на по-добра работна среда. Проблема с отпуските и компенсациите възниква пряко желанията на редовите военнослужещи и в интерес на службата. С орязване на компенсации и отпуски няма да привлечете нови попълнения ,а ще загубите служители с опит. Приема се за сведение Няма конкретни предложения. 03 август 2025 г. 15:19:58 ч. I.Dimi Равнопоставеност Абсолютно,трябва да се приеме предложението да се отмени параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), чрез който пределната възраст за военна служба на военнослужещите, които към датата на влизането в сила на този закон са упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на КСО, в интерес на службата може да бъде удължена до три години по решение на министъра на отбраната след мотивирано предложение по команден ред. " Отмяната на посочената норма ще осигури еднакви възможности за военна служба на всички военнослужещи."-както се казва в предложението! По добре късно,отколкото никога! Този двоен стандарт,който предостави финансови и социални привилегии само на определен голям кръг от хора, сътворен през 2015 г в КСО и пак допуснат през 2020 г.. трябва да се прекрати! Още преди 3 г. след вдигането на тавана на пенсиите ,от МО официално констатираха, че се получава "Осезаем дисбаланс в доходите" между "упражнили" и "невъзможно да упражнят",който води до "демотивация за служба и кариерно развитие на останалата част" ,още повече ,че такъв феномен-"пенсионери с пагони" няма в никоя друга армия! Отделно има и Риск от корупция в подбора, на кой "упражнил" да се дадат още 3 г. пенсия и заплата, както констатираха официално от Антикорупционната комисия още през 2020 г. И в проведени анкети сред военнослужещите 80 % се обявяват срещу получаването едновременно на пенсия и заплата и също се отчита твърдо възможността от прилагане на "корупционни практики" при прилагане Параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.) даващ възможност за удължаване на службата на "упражнили" до 3 г.! Предложението за отмяна на този спорен и конфликтен параграф § 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗОВСРБ (ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г.), трябва да се приеме и Параграфа да се отмени! Приема се за сведение Подкрепя направеното предложение за изменение и допълнение на закона. 04 август 2025 г. 12:26:47 ч. NS OTBRANA Нова ал. (7) към чл.296 от ЗОВСРБ На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната. МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/ Не се приема Предвид факта, че функционалните задължения на военнослужещи и цивилни служители никога не съвпадат в пълен обем с оглед разликата в спецификата на двете категории служители и техните отговорности, подобен текст не може да бъде законодателно подкрепен. Единствената възможна хипотеза при временно изпълнение от цивилен служител на част от функциите или работата на отсъстващ военнослужещ или част от задълженията на вакантна длъжност за военнослужещ е регламентирана в чл. 64, ал. 2 от действащия Колективен трудов договор в Министерството на отбраната, обявен с МЗ № ОХ-1121/22.12.2023 г., относно обявяване на Колективен трудов договор в Министерството на отбраната. 04 август 2025 г. 12:27:52 ч. NS OTBRANA Нова ал. (7) към чл.296 от ЗОВСРБ На цивилните служители, работещи по трудово правоотношение в Министерство на отбраната, Българската армия и в структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, за които не се прилагат Закона за държавния служител и чл.107а от Кодекса на труда, се изплаща допълнително възнаграждение при условията на чл.259 от КТ  в случаите когато изпълняват част от служебните задължения на отсъстващ военнослужещ служител. Длъжностите за които това е допустимо, както и размера на допълнителното възнаграждение се определя от Министъра на отбраната. МОТИВИ: От последно проведените ОССС-МО се разбра, че такива длъжности има и цивилните служители трябва да бъдат овъзмездени. Аналогичен текст има и в Закона за МВР./чл.180, ал.8/. Не се приема Предвид факта, че функционалните задължения на военнослужещи и цивилни служители никога не съвпадат в пълен обем с оглед разликата в спецификата на двете категории служители и техните отговорности, подобен текст не може да бъде законодателно закрепен. Единствената възможна хипотеза при временно изпълнение от цивилен служител на част от функциите или работата на отсъстващ военнослужещ или част от задълженията на вакантна длъжност за военнослужещ е регламентирана в чл. 64, ал. 2 от действащия Колективен трудов договор в Министерството на отбраната, обявен с МЗ № ОХ-1121/22.12.2023 г., относно обявяване на Колективен трудов договор в Министерството на отбраната. 04 август 2025 г. 16:33:48 ч. Г.Г. Предложение за изменение на чл.141, ал.6, т.3 Да се запази изискването за 10 годишен срок за кандисатстване за прием на военна служба от бивши военнослужещи посочен в чл. 141, ал.6, т.3. Същите притежават необходимата квалификация и образование, които нямат срок на приложение. Военнослужещите изпълнявали кадрова военна служба не се нуждаят от допълнителна инвестиция за обучение и подготовка. Намаляването на 10 годишния срок на 3 години не води до облекчаване на условията за прием на военна служба от бивши военнослужещи. Не се приема Динамичните промени в средата на сигурност налагат въоръжените сили да отговорят на качествено нови изисквания по отношение на готовност за използване, модернизация и технологичен напредък, оперативна съвместимост, всестранна осигуреност и не на последно място – ниво на подготовка на личния състав (военнослужещите). Изискванията към способностите на военнослужещите от състава на въоръжените сили се повишават