Наредба · Глава трета · Раздел ХХ

Чл. 116

Наредба № 2 от 29 юни 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии

Следете този закон

Актът не е в сила от 20 февруари 2018 г. Заменен от по-нов акт. Същата материя — планирането и проектирането на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии по чл. 75 ЗУТ — е уредена изцяло наново с Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. (ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 20.02.2018 г.), която съдържа пълен набор от принципи, норми и правила за същия предмет. Наредба № 2 от 2004 г. (ДВ, бр. 86 от 2004 г.), изменяна последно с ДВ, бр. 33 от 2017 г., не може да се прилага наред с новата наредба. Актът на негово място: Наредба № РД-02-20-2 от 20 ДЕКЕМВРИ 2017 г. за планиране и проектиране на Комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.

Последна промяна: ДВ, бр. 86 от 2004 г.
В сила от: 1 октомври 2004 г.

Последна редакция · в сила от 01.10.2004 · без изменения оттогава

(1) Пешеходно преминаване на различни нива се предвижда, както следва:

1. на улици I клас;
2. при пресичане на обособени пешеходни зони и трасета с улици I и II клас, с изключение на случаите по чл. 22, ал. 2;
3. при пресичане на интензивни пешеходни потоци с повече от 2000 пешеходци на час на улици с общо пътно платно, което има четири и повече пътни ленти за движение в двете посоки;
4. в местата, където за една година са станали повече от три пътнотранспортни произшествия с участието на пешеходци или където в продължение на три години са станали повече от седем пътнотранспортни произшествия с участието на пешеходци.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 подлези и пасарелки по изключение може да не се изграждат, ако с проекта е осигурена необходимата пропускателна способност на кръстовищата и улиците и безопасността на движението.

(3) Пешеходното преминаване на различни нива се осигурява чрез пешеходни подлези или пасарелки, като за предпочитане са пешеходните подлези поради по-малката им височина, преодолявана от пешеходците.

(4) Разстоянието между пешеходните подлези (пасарелки) е от 300 до 500 m. Местоположението на пешеходните подлези (пасарелки) се определя в зависимост от направленията на главните пешеходни потоци, близостта на притегателни обекти и местата на спирките на обществения транспорт за превоз на пътници.

(5) Широчината на пешеходните подлези и пасарелки се определя в зависимост от перспективната интензивност на пешеходното движение във върхов час при пропускателна способност за 1 m широчина:

1. за подлезите и пасарелките - 2000 човека на час;
2. за стълбите - 1500 човека на час.

(6) Пешеходните подлези се проектират със светла широчина най-малко 3 m, като в централните зони тя е 4,5 m, и със светла височина най-малко 2,3 m. Широчината на пешеходните пасарелки е най-малко 2,25 m.

(7) На изходите на пешеходните подлези се проектират рампи в съответствие с изискванията на Наредба № 6 от 2003 г. Когато това изискване не може да бъде спазено, се предвиждат асансьори или наклонени пътеки.

История на промените

1 октомври 2004 г.обн ДВ, бр. 86 от 2004 г. · материалът

Промени в законите · Atom · само този закон

Попитайте асистента за чл. 116 от акт, който вече не е в сила

Безплатно