(1) Мерките за защита на свидетеля по чл. 97а НПК са изключение и следва мотивирано да се вземат при едновременното наличие на:
- 1. достатъчно данни, че в резултат на свидетелстването е възникнала или е възможно да възникне реална опасност за живота, здравето или имота на свидетеля, негови низходящи, възходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения;
- 2. съгласие или искане на свидетеля.
(2) Данните по ал. 1, т. 1 могат да се съдържат в докладна записка на органи на МВР, а могат да са установени в това или друго наказателно производство.
(3) Данни по ал. 1, т. 1 следва да обосновават не само обща вероятност от увреждане на свидетеля или негови близки (например: специфична престъпна дейност на уличеното лице, заподозрения или обвиняемия, характеристични данни за агресивност, отправяни закани, наличие на връзки или контакти с организирани групи, служили си с насилие или заплахи, заинтересовани от делото лица, свързани с такива групи, и т.н.), но и предвид особената важност на свидетелските показания да създават основателно предположение за опасността.
(4) Когато по време на предварителното или съдебното производство се получат данни, даващи основание да се предполага, че е възникнала или може да възникне реална опасност за свидетеля в резултат на свидетелстването, съответният орган го уведомява и иска съгласието му да бъде защитен.
(5) При получаване на съгласие или отказ на свидетеля от предлаганата му защита се съставя протокол, в който се отразяват обстоятелствата, налагащи защитата или мотивите за отказ от нея.