(1) Следствените поръчки и исканията за други действия в чужбина, включително за екстрадиция, се отправят до главния прокурор на Република България, който прави искане до замолената страна по реда, предвиден в договора за правна помощ със съответната държава.
(2) Предложенията до Върховна касационна прокуратура се изготвят при спазване изискванията на НПК (чл. 461 и сл. НПК) и съответните международни договори:
- 1. Европейска конвенция за екстрадиция (ДВ, бр. 8 от 1995 г.);
- 2. Европейска конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (ДВ, бр. 8 от 1995 г.);
- 3. двустранни договори с Белгия, Виетнам, Гърция, Испания, Кипър, Йемен, КНДР, Куба, Кувейт, Монголия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Сирия, Тунис, Турция, Украйна, Унгария, Чехия, държавите от бивша Югославия и държавите от бившия СССР и др.
(3) Предложението до Върховна касационна прокуратура трябва да съдържа:
- 1. посочване номера на делото, следствената служба и прокуратурата, в които е регистрирано, за какво престъпление е делото и правната квалификация, до кого се отправя искането и какви действия се искат, пълните имена на лицата, спрямо които се искат действията, и адреса им в замолената държава;
- 2. постановлението за привличане в качеството на обвиняем и за определяне на мярка за неотклонение; въпросник за разпит, който се съставя на български език и се подписва от следователя;
- 3. какви следствени действия се иска да се извършат и в каква последователност;
- 4. извлечения от текстовете на българските закони, послужили като основание за привличането към наказателна отговорност, респ. съответните текстове от НПК.
(4) Съставянето на искането на главния прокурор, преводите на искането и всички приложени по него документи на езика на замолената страна се подготвят от ВКП, респ. Министерството на правосъдието.