(1) Фото-, видео-, аудио- и други записи могат да бъдат веществено доказателство в наказателното производство и когато не са изготвени от органите на предварителното производство или по тяхно искане от експерти по делото - напр. любителски снимки, филми и записи, официални, частни документи, писма, карти, билети, талони и пр., когато сами по себе си съставляват факти от значение за предмета на доказване по делото.
(2) Веществените доказателства по ал. 1 се приобщават към делото по общия ред (протокол за доброволно предаване, изземване, оглед).
(3) Лицата, от които са иззети или които доброволно са предали фото-, видео-, аудио- и други записи и документи, се поканват да дадат съответни обяснения или показания.