(1) Когато разпознаването на лица или предмети трябва да се извърши от няколко обвиняеми, заподозрени или свидетели, те се показват поотделно на всеки от тях. Едновременно разпознаване от няколко лица е недопустимо.
(2) Изискването за сходство по външност се спазва и при разпознаването по снимки.
(3) Родово определени вещи също могат да са предмет на разпознаване (например определена търговска марка или тип вещ).
(4) “Когато не е възможно” по смисъла на чл. 145, ал. 3 НПК означава:
- 1. разпознаваното лице не се намира в страната или е починало;
- 2. разпознаваното лице не може да бъде намерено за извършване на разпознаването;
- 3. при разпознаване от защитен свидетел по смисъла на чл. 97а, ал. 2, т. 1 НПК са взети съответните мерки за защита на самоличността на свидетеля (липса на стая за разпознаване, липса на възможност свидетелят да бъде изведен от сградата, без да бъде наблюдаван от разпознаващия, и др.).
(5) При разпознаване по снимки се изготвя фотоалбум, който не дава възможност за въздействие върху отделните снимки/ламинира се, върху всяка на очната ставка. Определяне на лицата, между които ще се проведе очната ставка, уточняване на тактиката на очната ставка и др. Фотоалбумът е придружен от справка, която съдържа данни за самоличността на лицата (трите имена и ЕГН), чийто снимки са предявени за разпознаване. Справката е неразделна част от фотоалбума и протокола за разпознаване.
(6) Справката не се предявява при разпознаването, а в протокола за предявяване се отразяват трите имена и ЕГН на разпознатото лице и номерът на снимката му.
(7) Не се допуска разпознаване, когато разпознаващият посочва разпознавания с достатъчно установъчни данни (две или три имена, местоживеене, адрес и др.), както или ако преди разпознаването са извършвани други следствени действия, при които разпознаваният и разпознаващият са имали пряк контакт (например очна ставка).