Наредба · не е в сила · Държавен вестник

Наредба № 3 от 29 септември 2005 г. за паричните преводи и платежните системи

Материалът в Държавен вестник Следете този закон
Актът не е в сила. Текстът по-долу е последната му редакция, докато е бил в сила.
Обнародван
ДВ, бр. 81 от 2005 г.
11 октомври 2005 г.
В сила от
14 октомври 2005 г.
Разпоредби
80

Последна редакция · в сила от 14.10.2005 · без изменения оттогава

Действащ текст
Глава първа

ПРЕДМЕТ

Чл. 1изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
С тази наредба се определят:
  1. 1. откриването и воденето на банкови сметки и отчетността по тях;
  2. 2. основните форми на безналични преводи, редът за извършването им от банките и използваните платежни документи;
  3. 3. изискванията за предоставяне на информация при извършване на местни и презгранични парични преводи;
  4. 4. способите за коригиране на грешки при безналични преводи;
  5. 5. изискванията към платежните системи и дейността на системните оператори;
  6. 6. извършването на сетълмент в Българската народна банка (по-нататък “БНБ”);
  7. 7. условията и редът за издаване на лиценз за извършване на дейност като системен оператор на платежна система.
Глава втора · Раздел I

Откриване и водене на банкови сметки

Чл. 2Банкови сметкиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Доколкото друго не е предвидено от закон, всяко местно или чуждестранно лице може да внася и притежава неограничено количество пари по неограничен брой сметки във всяка от банките и всяка от валутите, в които съответната банка води банкови сметки.
(2) Плащане от банковите сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката или от лицето, откриващо сметката в полза на трето лице титуляр. Изключение от това правило се прави само при принудително изпълнение по установения със закона ред и в случаите на служебно събиране по тази наредба.
(3) За съхранение на пари и извършване на плащания банките могат да откриват в левове и в чуждестранна валута следните видове сметки:
  1. 1. разплащателни сметки - за съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите до банката;
  2. 2. депозитни сметки - за съхранение на пари, платими със срок за предизвестие от клиентите до банката или при други предварително договорени условия за плащане;
  3. 3. сметки на разпоредители с бюджетни средства - за съхранение на пари на разпоредителите с бюджетни средства и пари, отпуснати от бюджета на други лица;
  4. 4. спестовни сметки - за съхранение на пари на граждани срещу издаване на лична спестовна книжка или документ, съдържащ идентични данни;
  5. 5. набирателни сметки - за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице, или за учредяване на юридическо лице;
  6. 6. акредитивни сметки - за предоставени пари за разплащане на клиента с трето лице, което има право да ги получи при изпълнение на условията, поставени при откриването на акредитива;
  7. 7. ликвидационни сметки - за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация;
  8. 8. особени сметки - за съхранение на пари на лица, за които е открито производство по несъстоятелност;
  9. 9. ДДС сметки - сметки по смисъла на чл. 20, т. 17 от Закона за данък върху добавената стойност.
(4) Банките могат да откриват на клиенти и други видове сметки, освен посочените по ал. 3, които се обслужват при определени с договор условия.
(5) При откриване на сметка банката я означава с номер, установен в съответствие с наредба на БНБ.
(6) За откриване на сметката банката сключва договор с лицето, искащо да се открие сметката, който може да предвиди конкретни условия за водене на сметката и плащане от нея в допълнение към изискванията по тази наредба. Титуляр на сметката може да бъде и повече от едно лице.
Чл. 3Откриване на банкови сметкиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Лице, което желае да открие банкова сметка на свое име и/или в полза на трето лице, подава в избраната от него банка искане за откриване на сметка, към което прилага:
  1. 1. спесимен от подписите на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката от името на лицето, откриващо сметката: подписите на тези лица трябва да са положени в присъствието на упълномощен за това служител на банката или да са заверени нотариално;
  2. 2. акта, с който са оправомощени лицата, които да се разпореждат с парите по сметката; когато се прилага фотокопие от акта, то трябва да бъде заверено с оригиналните подписи на лицата, които представляват титуляря;
  3. 3. удостоверение за регистрация на лицето, което открива сметката;
  4. 4. извлечение от учредителния акт на лицето, което открива сметката, с което се установяват правомощията за разпореждане с неговите имущества;
  5. 5. удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ;
  6. 6. удостоверение за данъчна регистрация.
(2) Документите по ал. 1, т. 1 - 6 не се прилагат, когато сметката се открива от физическо лице.
(3) За откриване на ликвидационна сметка към искането се прилагат:
  1. 1. копие от акта за обявяване на ликвидация, заверен от органа, издал акта;
  2. 2. копие от акта за назначаване на ликвидатори, заверен от органа, който ги е назначил;
  3. 3. спесимени на подписите на ликвидаторите аналогично на спесимените по ал. 1.
(4) За откриване на особена сметка по чл. 2, ал. 3, т. 8 към искането се прилагат:
  1. 1. копие от съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност;
  2. 2. спесимен от подписа на синдика аналогично на спесимените по ал. 1.
(5) Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметка от дадения вид. Банките могат да искат при откриване на сметката и други документи.
(6) Банката преценява и взема решение по искането за откриване на сметката. Сметката се открива след сключване на писмен договор с клиента. Тя не е длъжна да мотивира отказа за сключване на договор.
Чл. 4Валидност на актовете на титуляря спрямо банкатаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Промените в учредителните актове на титуляря на сметката, както и на лицата, които имат право да се разпореждат с парите по сметката, водена от банката, имат сила по отношение на банката само от момента, в който тя е била писмено уведомена за настъпилата промяна.
(2) Разпоредбата по ал. 1 се прилага и в случаите, когато промените са били регистрирани в публичен регистър.
Чл. 5Водене на банкови сметкиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Банките приемат по сметка на свой клиент безналични преводи и внасяне на пари в наличност независимо от това, кой е платецът/вносителят по тези операции.
(2) Банката писмено уведомява титуляря за всяка промяна на наличността по сметката, като предава на негов представител или му изпраща по пощата отчет по сметка за деня на промяната. Банките могат да договорят със своите клиенти и друг ред за уведомяване.
(3) Титулярят на сметката може да се разпорежда със средствата по нея чрез платежни документи в съответствие с изискванията по чл. 21.
(4) От своята сметка титулярят може да плаща по реда на тази наредба, както и да внася с вносна бележка съгласно приложение № 1 и да тегли пари в наличност с нареждане-разписка съгласно приложение № 2.
(5) Банката не може да откаже на титуляря да извърши безналичен превод от неговата сметка, ако плащането е допустимо по действащото законодателство, приложимите правила за плащане и условията, при които се води сметката. В случай на невъзможност да изпълни безналичен превод в сроковете по чл. 14, ал. 2 и 3 банката е длъжна незабавно писмено да уведоми титуляря на сметката, от която плащането е трябвало да бъде извършено.
Чл. 6Служебно събиране на задълженияизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляря на сметката въз основа на писмено съгласие, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. Банката задължително уведомява титуляря за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума.
(2) Българската народна банка въз основа на договора за водене на сетълмент-сметка при нея събира служебно по сетълмент-сметките на банките освен сумите по ал. 1 и сумите, дължими от банките по нормите за регулиране на банковата система и паричното обращение, както и дължимите суми за извършени платежни услуги по смисъла на чл. 34.
(3) Българската народна банка извършва служебно операциите по сметката на първичните дилъри и на Министерството на финансите във връзка със сделки с държавни ценни книжа.
(4) Банките извършват служебно операции по сметки на разпоредители с бюджетни средства, когато това е наредено от разпоредител с бюджетни средства от по-висока степен съобразно действащото бюджетно законодателство.
(5) За служебно събиране на суми по сметки банките съставят нареждане за директен дебит, върху който щемпеловат или по друг ясно различим начин с червен цвят нанасят “СЛУЖЕБНО”. Копие от този документ банките изпращат на титуляря на сметката и получателя, в чиято полза са събрани сумите. Това копие може да бъде заменено от извлечението за движението по сметката, ако в него се съдържат всички данни за извършената служебна операция.
Чл. 7Закриване на сметкаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Сметка се закрива:
  1. 1. по нареждане на титуляря;
  2. 2. по искане на банката - при осъществяване на условия, предварително договорени между банката и нейния клиент;
  3. 3. по искане на банката - след изтичане на 30 дни от писменото уведомяване на титуляря на сметката; банката не е длъжна да мотивира искането си за закриване на сметката;
  4. 4. служебно от банката - след изтичане на срока, за който е открита сметката.
Глава втора · Раздел II

Отчетност по банкови сметки

Чл. 8Отчет по банкова сметкаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Отчетът по банкова сметка (по-нататък “отчет по сметка”) е документ върху материален носител (приложение № 3) или електронен носител, издаден на титуляря на сметка или негов упълномощен представител от банката, където сметката е открита. Отчетът по сметка отразява всички транзакции по сметката на клиента през определен период от време и посочва началния и крайния баланс по сметката за дадения период.
(2) Банката изготвя отчета по сметка в съответствие с изискванията на тази наредба с оглед отразяване и контролиране на съхраняваните в банката средства. Отчетът по сметка може да се изготвя в електронна форма, ако това е договорено с титуляря на сметката.
(3) Отчетът по сметка се съставя на български език. По договореност с титуляря на сметката банката може да изготвя отчета по сметка на друг език.
(4) Банката е длъжна да издава отчет по сметка, покриващ определен период от време, по искане от титуляря на сметката или на негов упълномощен представител по ред, установен чрез писмено споразумение.
(5) Банките могат да подготвят и издават и други документи относно движения по сметката на клиента, нейния баланс, извършените операции или друга информация по искане на титуляря на сметката или на негов упълномощен представител по ред, установен с писмено споразумение.
Чл. 9Встъпителна част на отчета по сметкаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Встъпителната част от отчета по сметка съдържа следната информация:
  1. 1. наименование на документа;
  2. 2. наименование на банката;
  3. 3. номер на банката по БУЛСТАТ;
  4. 4. могат да се посочват и следните данни: а) адрес и телефонен номер на банката; б) наименование на банковия клон или офис, както и друга допълнителна информация;
  5. 5. номер на отчета по сметка;
  6. 6. номериране на страницата: а) в случаите, когато отчетът по сметка обхваща няколко страници, всички страници се номерират последователно, като се започне с 1 и съдържат посочване края на страницата; всяка следваща страница съдържа номера на отчета по сметката; б) когато електронен отчет съдържа няколко съобщения, всяко от тях указва поредния номер на съобщението;
  7. 7. период на отчета по сметката: а) периодът на отчета по сметка е периодът от време, отразен в отчета; б) минималният период на отчет по сметка е един работен ден; в) за период на отчет по сметка, който надхвърля един работен ден, се посочват началото и краят на периода; г) началото на периода на отчет по сметка е в деня, следващ последния ден, покрит от предишния период на отчет по сметка, или деня на откриване на сметката, ако това е първият отчет по тази сметка;
  8. 8. дата на отчета по сметка: а) дата на отчета по сметка е датата, на която отчетът е съставен; б) в допълнение банката може да посочи часа и минутата, когато е съставен отчетът;
  9. 9. титуляр на сметката: а) банката посочва името на титуляря на сметката (при физически лица) или наименованието на титуляря (при юридическите лица); б) в допълнение банката може да посочи адреса на титуляря на сметката, номера по БУЛСТАТ за юридическите лица и единния граждански номер за физическите лица, както и името и адреса на упълномощен представител;
  10. 10. номер на сметката (IBAN) и код на валутата, в която сметката се води (кодът на валутата се указва в съответствие с международен стандарт ISO 4217);
  11. 11. начален баланс: а) банковите вземания срещу титуляря на сметката се посочват в определена за това колона или чрез добавяне на знак за дебит към балансовата сума; б) банковите задължения към титуляря на сметката се посочват в определена за това колона или чрез добавяне на знак за кредит към балансовата сума; в) началният баланс на сметката следва да е равен на крайния баланс по предходния отчет (ако се изготвя първият отчет по тази сметка, началният баланс на сметката е 0).
Чл. 10Данни за отделните транзакцииизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Тази част от отчета по сметката отразява информация за всички промени (заверяване или задължаване на сметката от банката) в баланса по сметката през периода, покрит от отчета:
  1. 1. вальор на транзакцията, като отчетът по сметката отразява транзакциите хронологично в съответствие с техния вальор в рамките на покрития от отчета период или по друг договорен с клиента начин;
  2. 2. референтен номер на транзакцията и уникален регистрационен номер на платежния документ, които могат да съвпадат: а) посочва се референтният номер на транзакцията според системата за вътрешнобанково счетоводство; б) когато транзакцията е извършена въз основа на платежен документ, в отчета по сметката се посочва присвоеният на този документ уникален регистрационен номер по чл. 21, ал. 4;
  3. 3. съконтрахент по транзакцията (посочва се следната информация за съконтрахента, ако тя се съдържа в приетия от банката платежен документ): а) номер на сметката (IBAN); б) за юридически лица - наименование; за физически лица - име; в) за юридически лица - номер по БУЛСТАТ; за физически лица - единен граждански номер;
  4. 4. код или наименование на банката на съконтрахента - посочва се в съответствие с информацията в платежния документ, приет от банката;
  5. 5. банката може да посочва кода или наименованието на посредничеща банка, участваща в междубанков превод;
  6. 6. вид на транзакцията: а) видът на транзакцията се указва чрез кратко описание, напр. “внасяне в наличност”, “лихвено плащане по депозит” и т.н.; б) банката може да разработи специална кодова система за определяне видовете транзакции, като уведомява клиентите си за това;
  7. 7. данни относно плащането: а) банката посочва данни относно плащането в съответствие с данните, съдържащи се в приетия от банката платежен документ; б) банката може да осигури обяснителна информация относно съответната транзакция, напр. относно лихвеното плащане по депозит;
  8. 8. размер на транзакцията: а) размерът на всички такси и комисионни, приложени с оглед изпълнение на транзакцията, се посочват като отделна транзакция; б) при обмяна на сума от една валута в друга се посочва обменният курс; в) дебитният оборот по сметката се посочва в определена за това колона или чрез нанасяне на знак за дебит; г) кредитният оборот по сметката се посочва в определена за това колона или чрез нанасяне на знак за кредит.
Чл. 11Общ размер на оборота и краен балансизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Тази част от отчета по сметката посочва общия размер на дебитен и кредитен оборот, както и крайния баланс:
  1. 1. общ размер на дебитен и кредитен оборот: а) общият размер на дебитен оборот се посочва в определена за това колона или чрез нанасяне на знак за дебит; б) общият размер на кредитен оборот се посочва в определена за това колона или чрез нанасяне на знак за кредит;
  2. 2. краен баланс: а) банковите вземания срещу титуляря на сметката се посочват в определена за това колона или чрез добавяне на знак за дебит към балансовата сума; б) банковите задължения към титуляря на сметката се посочват в определена за това колона или чрез добавяне на знак за кредит към балансовата сума.
Глава трета

БЕЗНАЛИЧНИ ПРЕВОДИ И ИЗПОЛЗВАНИ ОТ БАНКИТЕ ПЛАТЕЖНИ ДОКУМЕНТИ

Чл. 12Понятие за безналичен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Безналичен превод се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки.
(2) При безналични преводи изпълняващи институции могат да бъдат само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.
Чл. 13Общи условия за безналичен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Клиентски превод се извършва чрез система за обслужване на клиентски преводи или чрез Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS в случаите по чл. 34, ал. 8, т. 1, буква “в” и ал. 9.
(2) Превод може да се извърши от и по всяка разплащателна сметка в банка. За извършване и получаване на преводи могат да се използват и други видове сметки само ако договорът с банката позволява това.
(3) Банките не контролират предмета на сделката, в резултат от която е възникнал преводът, освен ако такъв контрол произтича от договора за кредит, с който банката е предоставила сумата на клиента.
(4) Клиентски превод се извършва въз основа на редовно съставени платежни документи в два екземпляра и/или електронни съобщения.
(5) Банката въвежда платежния документ в съответната система, като изпраща електронно съобщение, което съдържа всички реквизити на платежния документ. Банката на получателя на превода заверява сметката му според съдържанието на електронното съобщение. Банката, която е предала електронното съобщение, отговаря за несъответствието между съдържанието на платежния документ и на електронното съобщение.
(6) Условията, редът и формата на обмен на електронни съобщения между RINGS и останалите платежните системи се определят от БНБ.
(7) Преводът може да се извърши само до размера на наличността по сметката и договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт) по сметката. Не се допускат частични преводи по отделни преводни нареждания или искания за директен дебит.
(8) Преводите се извършват по хронологичния ред, в който документите за превода са постъпили в банката.
(9) При извършване на преводите банките не следят за законосъобразността на сделките освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Банките не носят отговорност за обичайното банково посредничество по сделки на техни клиенти, сключени в нарушение на нормативни актове.
(10) Всички банки създават организация за обработка и съхранение на платежните документи, при която хартиени платежни документи не се пренасят физически, а се заместват от електронните съобщения. При поискване от участник в платежна транзакция банката предоставя копие от платежния документ, на основание на който е иницииран преводът, и/или издава документ, с който удостоверява приетите/изпратените електронни съобщения, а системният оператор на съответната платежна система издава документ, с който удостоверява изпратените електронни съобщения.
(11) Ако при местен превод бъде посочен несъществуващ международен номер на банкова сметка (IBAN) в банката на получателя, тя възстановява превода в полза на банката на платеца не по-късно от работния ден, следващ деня, в който е била заверена сетълмент-сметката на банката в RINGS.
(12) Банката идентифицира превода по ал. 10 с текста, посочен в приложение № 4.
Чл. 14Срокове за безналичен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Банка не може да откаже приемането на преводни нареждания за кредитен превод или за директен дебит, попълнени според изискванията на тази наредба.
(2) Платежните документи се регистрират по реда на постъпването им с указване на дата, час и минута. В рамките на същия системен ден, но не по-късно от определен с вътрешните правила на съответната система момент, банката ги въвежда в система за обслужване на клиентски преводи с текущ вальор, освен ако не е договорено друго.
(3) При преводи по реда на чл. 34, ал. 8, т. 1, буква “в” и ал. 9 банката въвежда преводи в RINGS не по-късно от един час след приемане на документите в банката съобразно графика на RINGS.
(4) На видно място банките определят интервал от време в рамките на работния ден, през който се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден (работно време).
(5) Ако липсва разполагаема наличност по сметката на платеца или сумата на превода надвишава договореното с банката допустимо надвишение на плащанията над остатъка (овърдрафт), банката на платеца въвежда документите в системата по ал. 2 или ал. 3 в деня, в който са осигурени средства по сметката.
(6) Банката на получателя на превода заверява сметката му в деня, в който нейната сетълмент-сметка в БНБ е била заверена. В случай че банката на получателя е получила превод по реда на чл. 34, ал. 8, т. 1, буква “в” и ал. 9, тя заверява сметката на получателя в рамките на един час от момента на получаване на средствата по нейната сетълмент-сметка в БНБ. Ако между получателя и неговата банка е договорен друг срок, сметката на получателя се смята за заверена по отношение на наредителя в деня на заверяване сметката на банката на получателя.
(7) Ако не е договорено друго, безналични преводи между клиенти на една и съща банка се извършват в деня на постъпване на платежните документи в банката при наличие на покритие по сметката на платеца.
Чл. 15Форми на безналичен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Формите, по които се извършват безналични преводи на територията на страната, са:
  1. 1. кредитен превод;
  2. 2. директен дебит;
  3. 3. превод с електронни платежни инструменти, редът за което се урежда с отделна наредба на БНБ.
(2) Банката прилага формата на превода, която е наредена от титуляря на сметката или искана от получателя по превода съгласно постигнато споразумение между него и титуляря на сметката. Банката има право да откаже да прилага спрямо свои клиенти някоя от формите на безналичен превод само ако ги уведоми в писмена форма.
(3) Българската народна банка издава указания за приложение на формите за безналични преводи.
Чл. 16Кредитен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Кредитният превод се извършва по нареждане на наредител, въз основа на което банката задължава сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по сметката на получателя.
(2) Преводното нареждане за кредитен превод се съставя от наредителя, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне.
(3) Наредителят има право да оттегли дадено от него преводно нареждане само в следните случаи:
  1. 1. до задължаване сметката на наредителя; в този случай разходите за банково-техническото обслужване на оттеглянето са за сметка на наредителя;
  2. 2. ако преводът не е изпълнен от банката в нормативно определените срокове; в този случай разходите за банково-техническото обслужване на оттеглянето са за сметка на банката.
(4) Клиент, който очаква да получи кредитен превод, може да поиска от банка да извърши проверка за негова сметка относно състоянието на платежния процес.
Чл. 17Съдържание на преводното нарежданеза кредитен преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Преводното нареждане за кредитен превод (местен и презграничен) съдържа:
  1. 1. наименование на банката, до която нареждането се отправя;
  2. 2. име (наименование) на наредителя;
  3. 3. адрес на наредителя (при преводно нареждане за презграничен кредитен превод);
  4. 4. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя;
  5. 5. наименование на банката на получателя;
  6. 6. банков код (BIC) на банката на получателя;
  7. 7. име (наименование) на получателя;
  8. 8. международен номер на банкова сметка (IBAN) на получателя;
  9. 9. сумата, която следва да бъде преведена;
  10. 10. валута;
  11. 11. дата за изпълнение на превода;
  12. 12. основание за превода (информация за получателя);
  13. 13. начин за разпределение на таксите по превода;
  14. 14. допълнителни пояснения относно превода;
  15. 15. дата на представяне на преводното нареждане;
  16. 16. подпис на наредителя (с изключение на преводни нареждания, представяни по електронен път, когато се спазват изискванията за електронния документ и електронния подпис).
(2) Преводното нареждане за кредитен превод може да съдържа и други реквизити, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.
Чл. 18Директен дебитизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) По договор между платеца и получателя на превода преводът може да бъде извършен чрез директен дебит само ако платецът предварително даде съгласие преводът да се извършва незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на превода. В случай че платецът е посочил условия за прилагане на директния дебит, банката изпълнява нареждане за директен дебит на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за превода.
(2) В своите общи условия банката може да предвиди задължение на наредителя да подава нареждане за директен дебит преди датата му на изпълнение по смисъла на ал. 7, срок за подаване на нареждането, както и работно време, през което могат да се подават нареждания за директен дебит.
(3) Банката, която получава нареждане за директен дебит, при получаването му не проверява основанието за използване на директния дебит като форма на превода. Тази банка обработва информацията, дадена в подлежащо на изпълнение нареждане за директен дебит, и го изпраща чрез система за обслужване на клиентски преводи до банката на платеца като искане за дебитиране на средства от сметката на платеца и тяхно превеждане до получателя (по-нататък “искане за дебитиране”).
(4) Банката на платеца, която води сметката, от която трябва да се дебитират средства въз основа на нареждане за директен дебит, е длъжна да осигури дебитиране на средствата от сметката на платеца и насочването им към сметката на получателя само с предварителното съгласие на платеца, представено пред нея в съответствие с договора за банкова сметка.
(5) При получаване на искане за дебитиране или при настъпване на вальора, ако вальорът е посочен в искането за дебитиране, банката на платеца проверява дали:
  1. 1. е налице предварително съгласие по ал. 4;
  2. 2. по сметката на платеца съществува достатъчно покритие на сумата, посочена в нареждането за директен дебит;
  3. 3. са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето на такива.
(6) Датата, на която са изпълнени общите условия на банката по ал. 2, както и условията, съдържащи се в ал. 4 и 5, е дата на изпълнение на нареждането за директен дебит.
(7) Ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не настъпи поради нереализиране на условията по ал. 4 и 5, банката на платеца може да не изпълни искането за дебитиране или да го отнесе в архив до настъпване на датата на изпълнение, но за не повече от пет работни дни, считано от вальора (ако вальорът е даден в искането за дебитиране), или от датата на получаване искането за дебитиране.
(8) Ако срокът по ал. 7 изтече без промяна в съществуващото положение, банката на платеца отказва искането за дебитиране и информира за това банката на получателя чрез система за обслужване на клиентски плащания най-късно на следващия банков работен ден. За отказа на искането за дебитиране тя използва текста, съдържащ се в приложение № 4.
(9) Ако в искането за дебитиране е посочен несъществуващ номер на сметка в банката на платеца, тя го отказва най-късно до края на работния ден, следващ деня, на който е получила искането за дебитиране. За да обясни отказа на искането за дебитиране, в съобщението банката използва текста, посочен в приложение № 4.
(10) Когато датата на изпълнение на нареждане за директен дебит настъпи по смисъла на ал. 6, банката на платеца:
  1. 1. в случай на междубанков превод - осигурява посочената в нареждането за директен дебит сума да бъде кредитирана по сетълмент-сметката на банката на получателя не по-късно от работния ден, следващ датата на изпълнение на нареждане за директен дебит, освен ако не е бил договорен по-кратък срок;
  2. 2. в случай на вътрешнобанков превод - кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума в полза на получателя на датата на изпълнение на нареждането за директен дебит или на следващия работен ден, ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не е работен ден.
(11) Банката на получателя кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума по сметката на получателя не по-късно от работния ден, следващ деня, в който сумата е била кредитирана по сметката на банката на получателя, освен ако е бил договорен по-кратък срок.
(12) Алинея 2 и ал. 4 - 9 се прилагат съответно към вътрешнобанкови плащания чрез директен дебит.
(13) Транзакциите, произтичащи от използване на банкови платежни карти, не се считат за директен дебит.
Чл. 19Съдържание на преводното нарежданеза местен директен дебитизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Преводното нареждане за местен директен дебит съдържа:
  1. 1. наименование на банката, до която нареждането се отправя;
  2. 2. име (наименование) на наредителя (получател на сумата по превода);
  3. 3. международен номер на банкова сметка (IBAN) на наредителя (получател на сумата по превода);
  4. 4. банков код (BIC) на банката на наредителя (получател на сумата по превода);
  5. 5. наименование на банката на платеца;
  6. 6. име (наименование) на платеца;
  7. 7. международен номер на банкова сметка (IBAN) на платеца;
  8. 8. сумата, която следва да бъде преведена;
  9. 9. валута;
  10. 10. дата за изпълнение на превода;
  11. 11. основание за превода (информация за платеца);
  12. 12. начин за разпределение на таксите по превода;
  13. 13. допълнителни пояснения;
  14. 14. банков код (BIC) на банката на платеца;
  15. 15. дата на представяне на преводното нареждане;
  16. 16. подпис на наредителя (получателя на сумата по превода), с изключение на преводни нареждания, представяни по електронен път, когато се спазват изискванията за електронния документ и електронния подпис.
(2) Преводното нареждане за местен директен дебит може да съдържа и други реквизити, включително такива, които са необходими за изпълнение изискванията по други нормативни актове.
Чл. 20Съдържание на съгласието за директен дебитизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Преводно нареждане за местен директен дебит може да бъде изпълнено само при наличието на писмено съгласие, депозирано от платеца пред неговата изпълняваща институция. Съгласието за директен дебит съдържа:
  1. 1. наименование и адрес на банката, пред която се депозира съгласието (банката на платеца);
  2. 2. дата на представяне на документа;
  3. 3. име (наименование) на платеца;
  4. 4. подпис на платеца;
  5. 5. международен номер на банкова сметка (IBAN) на платеца;
  6. 6. име (наименование) на получателя;
  7. 7. срок на валидност на съгласието;
  8. 8. условия, при които се дава съгласието.
(2) По договореност между платеца и неговата банка съгласието за директен дебит може да съдържа и други реквизити.
Чл. 21Платежни документиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Преводното нареждане за кредитен превод, преводното нареждане за местен директен дебит и съгласието за директен дебит задължително трябва да съдържат реквизитите, посочени съответно в чл. 17, 19 и 20.
(2) Задължителни за използване формуляри-образци на платежните документи по ал. 1 се съдържат в приложение № 5, приложение № 6 и приложение № 7. Платежните документи “Бюджетно платежно нареждане” и “Преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета” се оформят в съответствие с формулярите-образци по приложение № 8, приложение № 9 и приложение № 10.
(3) Платежните документи могат да се представят на хартиен носител или по електронен път с предвидените от тази наредба реквизити и при спазване изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(4) На всеки представен в банката платежен документ се присвоява уникален регистрационен номер, който задължително се отбелязва върху него.
(5) Уникалният регистрационен номер по ал. 4, който може да бъде референтният номер на транзакцията според информационната система на банката, служи за идентификация на всяко плащане. Номерът не може да бъде променян до изпълнение на сетълмента на плащането или до оттеглянето му по писмено нареждане на наредителя.
Глава четвърта

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА МЕСТНИ И ПРЕЗГРАНИЧНИ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ

Чл. 22Задължени субектиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
При извършване на местни и презгранични парични преводи “изпълняваща институция” освен Българската народна банка, търговска банка или клон на чуждестранна банка може да бъде и друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност.
Чл. 23Информация, предоставяна преди извършването на преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на заинтересованите лица информация за условията, при които тя извършва местни и презгранични преводи. Информацията следва да бъде достъпна и в писмена форма.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:
  1. 1. за клиентите - наредители на преводи: а) необходимото време, считано от началната дата, за заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя със сумата на превода или за изплащането на тази сума в наличност на получателя; б) прилагания от изпълняващата институция вальор; в) прилагания от изпълняващата институция курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода; г) начина на начисляване на дължимите такси и комисионни; д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения;
  2. 2. за клиентите - получатели на преводи: а) максималния срок за заверяване на сметката на получателя със сумата на превода или за изплащането на тази сума в брой на получателя, считан от датата на заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя с превежданата сума или от получаването от нея на тази сума в наличност; б) прилагания от изпълняващата институция вальор; в) прилагания от изпълняващата институция курс при обмяна на една валута в друга, ако това се налага във връзка с превода; г) начина на начисляване на таксите и комисионите, когато те са за сметка на получателя; д) процедурите за подаване на жалби и разрешаване на спорове, в това число определяне на дължимите обезщетения.
Чл. 24Информация, предоставяна след извършванетона преводизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) След извършване на местен или презграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на своите клиенти достъпна информация в писмена форма.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа минимум следното:
  1. 1. данни, които позволяват на клиента да идентифицира превода;
  2. 2. размер на превежданите средства преди приспадане на дължимите от получателя разноски, такси и комисиони;
  3. 3. размер на всички разноски, такси и комисиони, дължими от съответния клиент - наредител или получател на превода;
  4. 4. приложения от изпълняващата институция вальор;
  5. 5. ако изпълняващата институция е извършила обмяна на една валута в друга - приложения от нея обменен курс.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя за всеки превод в срок и по начин, договорени между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма. Когато няма договорен срок и клиентът не се е отказал изрично да получава тази информация, му се осигурява възможност за получаване на информацията при поискване.
(4) Счита се, че изпълняващата институция е изпълнила изискванията по ал. 1, съответно ал. 3, ако в рамките на определения срок е изпратила до последния известен адрес на своя клиент дължимата информация или, ако не разполага с адрес на клиента - е предприела мерки за осигуряване на информацията при поискване.
Чл. 25Прилагане на изискванията за информацияизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, освен ако изпълняващата институция не желае да работи с това лице. Информацията по ал. 1 съдържа:
  1. 1. необходимото време за извършване на превода до заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя или до изплащането на превежданата сума в наличност на получателя;
  2. 2. дължимите такси и комисиони на изпълняващата институция на наредителя, с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.
(2) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващата институция може да се споразумее с него информацията по чл. 23 и 24 да му бъде предоставяна в съкратен вид и в определена периодичност.
(3) Информацията по чл. 23 и 24 може да бъде предоставяна в срок и по начин, договорени между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма.
Глава пета

КОРИГИРАНЕ НА ГРЕШКИ ОТ БАНКИТЕ ПРИ БЕЗНАЛИЧНИ ПРЕВОДИ

Чл. 26Основания за коригиранеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Когато банка не е успяла да извърши превод и/или записване по сметка в съответствие с нареждането на свой клиент и по този начин е причинила грешка при превода или при връзката с друга банка чрез съответен IBAN, тя коригира грешката съгласно закона, като използва коригиращ превод и по този начин привежда транзакцията в съответствие с нареждането на клиента.
(2) Банката не може да извършва коригиращ превод, ако грешката при превода или в IBAN е била причинена от правилно изпълнение на нареждане, неправилно съставено от клиент.
(3) За целите на тази глава “грешка в IBAN” означава грешка при посочване IBAN на получателя или на платеца.
(4) За грешка се смята и двукратното или многократно обработване на едно и също клиентско нареждане.
Чл. 27Процедури за коригиранеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Банка, която е причинила грешка в IBAN на получателя, в най-кратък срок превежда средства в точния размер плюс законната лихва за периода, през който клиентът не е бил в състояние да разполага с тези средства (по-нататък “пропусната лихва”), по сметката на оправомощения получател.
(2) Когато с оглед изчисляване на пропуснатата лихва се определя броят на дните, приема се, че оправомощеният получател би бил в състояние да разполага със средствата на втория работен ден след деня, на който неправилно преведената сума е била дебитирана от сметката на платеца.
(3) Банка, която е причинила грешка в IBAN на платеца или грешка чрез дебитиране на по-голяма сума от посочената в попълнено от клиента преводно нареждане, възстановява в най-кратък срок неправилно дебитираните средства и пропуснатата лихва по сметката на платеца.
(4) Когато платецът не е неин клиент, банката постъпва по същия начин при изчисляване на пропусната лихва, както би постъпила в случая на оправомощен получател.
(5) Банка, която води сметката на получател на погрешно извършен превод (по-нататък “неоправомощен получател”), има право в рамките на три години от датата на грешката и без съгласието на неоправомощения получател да дебитира неговата сметка с подлежащата на коригиране сума и да преизчисли и дебитира натрупаната върху тази сума лихва по начин сметката да отразява състояние, както ако погрешно извършеният превод не е бил получаван. За дата на грешката в превода се счита датата, на която сумата е била погрешно дебитирана от сметката на платеца.
(6) Когато сметката на неоправомощен получател се води в друга банка, причинилата грешката банка има право да иска от другата банка да дебитира сумата от сметката на неоправомощения получател и да я предостави в срока по ал. 5.
(7) Когато грешка при превода е била причинена от друга банка, банката, която води сметката на неоправомощения получател, дебитира неговата сметка с подлежащата на коригиране сума по искане на причинилата грешката банка и й я предоставя на същия работен ден или на работния ден, следващ деня, когато тя е получила искането да дебитира сметката на неоправомощения получател.
(8) Банката дебитира подлежащата на коригиране сума дори ако в други случаи тя не може да извършва операции за директен дебит по съответната клиентска сметка по искане на друга банка или ако сумата е била запорирана по сметката.
(9) Ако банката по ал. 8 има основателни съмнения по това дали тя се явява носител на задължение спрямо банката, която е причинила грешката, срокът за дебитиране сметката на неоправомощения получател се удължава, за да могат двете банки да обсъдят процедурите за коригиране. В такъв случай банката, която води сметката на неоправомощения получател, писмено уведомява в срока по ал. 7 другата банка относно своите причини за удължаване на срока.
(10) Когато банка е причинила грешка при превода, изразяваща се в размера на превежданата сума, без да е причинила грешка в IBAN, за нуждите на тази наредба и с оглед техническите процедури за коригиращ превод получателят на неправилно преведените средства се счита за неоправомощен получател. В такъв случай банките процедират по същия начин, както ако грешката се изразяваше в IBAN на получателя по смисъла на ал. 1.
(11) Когато банка е причинила грешка в IBAN на платеца, но получателят е получил превод в точен размер и в съответствие с точния IBAN, ал. 10 не се прилага. Банката, която е причинила грешката, извършва коригиращия превод в съответствие с тази наредба само по сметките на платците.
Чл. 28Идентифициране на подлежащатана коригиране сумаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Когато банка изисква дебитирането на сметка на неоправомощен получател, тя идентифицира сумата на коригиращия превод чрез текста, съдържащ се в приложение № 4.
Чл. 29Липса на наличност по сметкатаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Когато по сметката на неоправомощен получател няма достатъчно средства за дебитиране на неправилно преведена сума, банката, която води тази сметка, писмено уведомява за това причинилата грешката банка, без да извършва коригиращ превод нито в същия работен ден, нито в работния ден, следващ деня, когато тя е получила искането. Банката постъпва по същия начин, ако сметката е закрита.
(2) Банката по ал. 1 запазва в архив искането за дебитиране на сумата от съществуваща сметка и блокира постъпващите по нея средства до деня, в който средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, постъпят по сметката, но не по-късно от три години, считано от датата на грешката.
(3) Банката по ал. 1 дебитира съответната сума от сметката на неоправомощения получател в деня, когато средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, постъпят по тази сметка, или на следващия работен ден, ако този ден не е банков работен ден.
(4) Ако средства, равни по размер на подлежащата на коригиране сума, не се намират по сметката на неоправомощения получател към последния ден на срока по ал. 2, водещата тази сметка банка дебитира по-малък размер, равен на наличността в края на срока. На следващия работен ден тази банка престава да води в архив искането за дебитиране на погрешно преведената сума и в най-кратък срок писмено уведомява за това банката, която е причинила грешката.
Чл. 30Възстановяване на сумиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Когато сума е била дебитирана от сметката на неоправомощения получател по искане на банка, която е причинила грешка, но неоправомощеният получател междувременно сам е възстановил сумата по погрешно извършения превод, причинилата грешката банка след уведомление от страна на неоправомощения получател и след проверка достоверността на това уведомление възстановява превода по неговата сметка.
(2) Ако банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател, има основателни съмнения по това дали искането за коригиращ превод на другата банка се намира в съответствие със закона и с чл. 26, тази банка изисква документи, позволяващи й да прецени дали искането на другата банка е законосъобразно и правилно. Поискалата коригиращ превод банка осигурява в най-кратък срок съответните документи на банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател.
(3) Ако банката, която е дебитирала сумата от сметката на неоправомощения получател, установи от документите по ал. 2, че искането на другата банка не се е намирало в съответствие със закона и с чл. 26, тя в най-кратък срок възстановява в полза на своя клиент неправомерно дебитираната сума, като същевременно уведомява за това банката, която е поискала коригиращ превод.
(4) Банката, поискала коригиращ превод, за чието извършване не е имало основание съгласно чл. 13 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) и чл. 26, възстановява в полза на банката на получателя сумата, неправомерно дебитирана от сметката на нейния клиент, в същия работен ден или най-късно в работния ден, следващ деня, когато тя е получила посочената в ал. 3 информация, и същевременно я компенсира за всяка претърпяна вреда.
Чл. 31Уведомяване на клиентитеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Клиенти, засегнати от коригиращ превод, се уведомяват за извършването му в най-кратък срок.
(2) Банката, която е причинила грешката, уведомява платеца, по чиято сметка е бил извършен неправилният и коригиращ превод, както и платеца, чиято сметка впоследствие е била дебитирана в съответствие с нарежданията на клиента.
(3) Банката по ал. 2 уведомява също така неоправомощения получател и оправомощения получател за извършването на коригиращ превод, като съобщава на оправомощения получател на превода и за компенсирането на пропуснатата лихва по смисъла на чл. 27, ал. 1.
(4) Банки, които водят сметки на засегнати от коригиращ превод клиенти, препредават информация от банката, която е причинила грешка в превода, до техните клиенти в отчета по сметка или по друг подходящ начин.
(5) Когато банка е причинила грешка в IBAN на платеца по смисъла на чл. 27, ал. 11, тя писмено уведомява и получателя за извършването на коригиращ превод по сметката на платеца, без да извършва коригиращ превод по сметката на получателя.
(6) При извършване на коригиращ превод уведомленията между банките и спрямо клиента се осъществяват чрез посочване на текста, съдържащ се в приложение № 10.
Чл. 32Изтичане на срока за коригиранеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Когато тригодишният период от допускане на грешка при превода е изтекъл, причинилата грешката банка няма право да действа в съответствие с чл. 27, ал. 6, но може да поиска банката, която води сметката на неоправомощения получател, да уреди възстановяване на погрешно преведената сума по искане на клиента. Тази банка оказва цялото потърсено от нея съдействие, за да осигури, че нейният клиент, явяващ се неоправомощен получател, ще възстанови погрешно преведената сума и че причинената вреда няма да се утежни. Същият подход се прилага при междубанковите коригиращи преводи.
(2) Освен възстановяване на погрешно преведената сума банката, която води сметката на неоправомощения получател, може да изисква от нейния клиент съответната лихва, начислена в негова полза вследствие погрешно преведената сума.
Глава шеста · Раздел I

Платежни системи

Чл. 33Видове платежни системиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Платежните системи в Република България са:
  1. 1. система за брутен сетълмент в реално време - платежна система, която извършва прехвърляне на парични суми между сетълмент-сметките на участниците в нея окончателно, индивидуално (транзакция по транзакция) и в реално време след получаване от системата на нареждането за прехвърляне;
  2. 2. спомагателни системи - системи, които обработват плащания, като сетълментът на произтичащите от тях парични задължения се извършва в системата по т. 1.
Чл. 34Система за брутен сетълмент в реално време - RINGSизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Българската народна банка изгражда, организира, регулира и оперира система за брутен сетълмент, работеща в реално време. Системата за брутен сетълмент в реално време, наречена RINGS (Real - time Interbank Gross Settlement system), е собственост на БНБ.
(2) RINGS е система, в която сетълментът на плащания в национална валута на територията на страната се извършва незабавно и индивидуално за всяко нареждане за превод в съответствие с операционни правила и процедури, изготвени от БНБ.
(3) Системата изпълнява следните основни функции:
  1. 1. приема отправени към платежната система нареждания за прехвърляне (наричани по-нататък “нареждания”) от участниците в RINGS;
  2. 2. при наличие на достатъчно средства по сметката за сетълмент на платеца извършва сетълмент в реално време на всеки превод чрез задължаване сметката на платеца и заверяване сметката на получателя;
  3. 3. изпраща съобщения за резултата от сетълмента до участниците в RINGS.
(4) Българската народна банка определя реда за участие в RINGS. Участници в RINGS са:
  1. 1. Българската народна банка;
  2. 2. всички търговски банки и клоновете на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата;
  3. 3. системните оператори на системите по чл. 33, т. 2;
  4. 4. организираната от БНБ система за регистрация и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа, която подава в RINGS заявка за сетълмент само за сделки с държавни ценни книжа срещу плащане;
  5. 5. организираната от Централния депозитар система за регистрация и обслужване на сделки с безналични ценни книжа, която обработва събраната информация и по предварително определен график подава в RINGS заявка за сетълмент на формираните резултати.
(5) Отнемането на лицензията на участник по ал. 4, т. 2 на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките поради неплатежоспособност не възпрепятства използването на наличните към момента на отнемане на лицензията средства по сетълмент-сметката на този участник с оглед изпълнение на задълженията му, произтичащи от участието в RINGS и системите по чл. 33, т. 2 в деня на отнемане на лицензията, до момента на нейното отнемане.
(6) Отнемането на лицензията на участник по ал. 4, т. 2 на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките поради неплатежоспособност не произвежда обратно действие върху правата и задълженията на участника, произтичащи или свързани с участието му в RINGS и системите по чл. 33, т. 2 преди момента на отнемане на лицензията.
(7) RINGS приема и обработва само нареждания за кредитен превод, както и заявки за сетълмент, подадени от системните оператори. Всяка отправена до RINGS платежна инструкция (нареждане за превод или заявка за сетълмент) носи референтен номер, който я идентифицира.
(8) През RINGS задължително се извършват:
  1. 1. системно важни плащания: а) всички плащания, по които първоначален инициатор и краен получател са участниците в сетълмента; б) плащания въз основа на заявки за сетълмент, изпратени от системните оператори; в) плащания на клиенти на банки за суми, равни на или над 100 000 лв.;
  2. 2. плащания при операции по управление на специални сметки на инвестиционни посредници - първични дилъри в БНБ, предназначени за плащания по сделки с държавни ценни книжа.
(9) През RINGS могат да се извършват и плащания на клиенти на търговски банки без ограничение в размера, инициирани към системата по желание на банковия клиент.
(10) Нарежданията, насочени към RINGS, задължително са в SWIFT-формат. Връзката на търговските банки с RINGS се осъществява задължително чрез мрежата на SWIFT по начин, определен от БНБ.
(11) Българската народна банка осигурява резервни възможности за достъп на участниците до RINGS.
(12) Българската народна банка определя задължителни критерии и правила по осигуряване на защита и сигурност на информацията за участие в RINGS.
(13) За участието си в RINGS участниците сключват договори с БНБ и заплащат предоставените им платежни услуги по тарифа, утвърдена от управителния съвет на БНБ.
Чл. 35Спомагателни системиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Спомагателните системи могат да бъдат:
  1. 1. система за обслужване на клиентски преводи, предназначени за изпълнение в определен момент, която: а) приема и обработва с вальора на системния ден на RINGS нареждания на стойност под 100 000 лв., изпратени от банките към системата; б) по предварително определен график подава в RINGS заявка за сетълмент на получените резултати от преизчисляване на многостранна основа на взаимните задължения на участниците в системата; в) изпраща до всеки от участниците в системата информация за резултатите от сетълмента на изпълнените чрез нея преводи;
  2. 2. система за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната, която: а) събира и систематизира информация за междубанкови плащания по операции на територията на страната с банкови карти, издадени от местни банки; б) обработва получената информация и по предварително определен график подава в RINGS заявка за сетълмент на получените резултати от преизчисляване на многостранна основа на взаимните задължения на участниците в системата; в) посредничи при извършването на сетълмент в RINGS на плащанията на територията на страната с банкови карти, издадени от местни банки по силата на договор между издателя и международна картова организация, като събира и обработва информацията за всички междубанкови плащания с такива карти и подава заявка за сетълмент в RINGS; г) изпраща на банките информация за резултатите от сетълмента на изпълнените чрез нея плащания;
  3. 3. други системи, чиито системни оператори са лицензирани по реда на глава осма и извършват разрешената с лиценза дейност.
Глава шеста · Раздел II

Правила за управление на рисковете

Чл. 36Обхватизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Правилата за дейност на всяка платежна система следва ясно и конкретно да определят начините за управление на риска и за контрол в платежната система, а също правата и задълженията на участниците в нея и на системния оператор както в нормални, така и в извънредни ситуации.
(2) С правилата по ал. 1 системният оператор трябва да:
  1. 1. определи принципите за управление на рисковете, присъщи на съответната платежна система;
  2. 2. определи обективни и публично достъпни критерии за участие;
  3. 3. осигури възможности за извършване на сетълмент в деня на вальора;
  4. 4. осигури, че активите, използвани за сетълмент на приетите от системата нареждания, са изложени на възможно най-малък риск;
  5. 5. покрие технически и организационни критерии, включващи: а) мерки за предотвратяване на злоупотреба и изтичане на информация; б) висока степен на сигурност и оперативна надеждност, както и способност за противодействие на неоторизирани въздействия; в) мерки, които осигуряват навременно приключване обработката на приети от системата нареждания, включително в случай на извънредна ситуация.
Чл. 37Управление на финансови рисковеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Финансовите рискове са сетълмент-риск и системен риск.
(2) Сетълмент-риск е рискът, че сетълментът в платежна система няма да се осъществи поради невъзможност на участник в платежната система да изпълни своите задължения. Сетълмент-рискът може да възникне както като кредитен, така и като ликвиден риск.
(3) Кредитен риск е рискът, че участник в платежна система няма да бъде в състояние да изпълни изцяло свое задължение, нито когато то стане изискуемо, нито в по-късен момент.
(4) Ликвиден риск е рискът, че участник в платежна система няма да може да изпълни свое задължение изцяло и в срок, без да бъде неплатежоспособен, тъй като той може да изпълни задължението в по-късен момент.
(5) Платежната система следва да има ясно дефиниран способ за определяне вземанията и задълженията между участниците в системата както в нормални, така и в извънредни ситуации, така че ясно да очертава сетълмент-рисковете, присъщи на системата, както и излагането на участниците в нея на тези рискове.
(6) Системен риск е рискът, че невъзможността на участник в платежна система да изпълни в срок своите функции и задължения по отношение на другите участници ще създаде невъзможност други участници да изпълнят своите изискуеми задължения. Системният риск може да възникне като сетълмент-риск или като операционен риск.
Чл. 38Управление на операционни рисковеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Операционни рискове са рисковете, които произтичат от използването на информационни и други технологии, както и от оборудване, персонал и организационни процедури от страна на оператора и участниците в платежната система.
(2) Системният оператор подробно определя целите и подходящите мерки за осигуряване сигурността на системата и операционната надеждност на системните компоненти, като се съобразява с ефективните стандарти в съответната област.
(3) Системният оператор осигурява сигурен и надежден способ за предаване/получаване нарежданията на участниците в платежната система, за определяне взаимните вземания и задължения между участниците и за довеждане до знанието на тези участници и на агента по сетълмент на резултатите от това определяне. Системният оператор дефинира посочените фази в операционни правила, адресирани към участниците в платежната система.
(4) Системният оператор и участниците в платежната система осигуряват адекватни резервни технически способи за навременно приключване на дневната обработка дори при повреда в основно оборудване.
(5) Резервните технически способи и процедури се подлагат на регулярна проверка както от системния оператор, така и от участниците в платежната система.
(6) Неделима част от операционните правила на системата представлява план за работа при извънредни ситуации, разработващ сценарии за действие, ако при оперирането на платежната система се появят операционни проблеми.
(7) Участниците в платежната система се запознават с процедурите и правилата по ал. 3 и 4, като предварително писмено се уведомяват за всяко изменение в тях.
Глава шеста · Раздел III

Отчетност на системните оператори и участниците в платежните системи

Чл. 39Отчетност на системните операториизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системните оператори осигуряват такова управление на дейността на платежната система, което да позволи контрол и отчетност за всяко прието и обработено нареждане.
(2) Системният оператор предоставя информация на БНБ в съответствие с нейните изисквания и под следната форма:
  1. 1. редовни месечни отчети за операциите на платежната система;
  2. 2. редовни тримесечни отчети за дейността на оператора на платежната система;
  3. 3. редовни шестмесечни отчети за извършени тестове на оборудването;
  4. 4. редовни шестмесечни отчети за резултатите от анализи, извършени във връзка с присъщите на системата операционни и сетълмент-рискове;
  5. 5. редовен годишен план за дейностите, свързани с тестване на техническата база и анализ на рисковете по раздел II на тази глава;
  6. 6. план за дейността в случай на концептуални промени във функционирането на платежната система, където планираните промени са подробно изложени;
  7. 7. извънредни отчети в случай на промяна в статуса на участниците в системата;
  8. 8. извънредни отчети в случай на проблеми при функционирането на платежната система;
  9. 9. специални отчети, които обхващат специфични данни, изисквани от БНБ с оглед осъществяването на надзор върху операциите на платежната система и дейността на системния оператор.
(3) Освен информацията по ал. 1 системният оператор отчита пред БНБ всички промени в правния си статус, промените в органите на дружеството и в неговия капитал.
(4) Подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банково”, може с указания да определя съдържанието, формата и сроковете за подаване на отчетите по ал. 1 и 2.
Чл. 40Отчетност на участниците в платежните системиизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банково”, може с указание да определя съдържанието, формата и сроковете за подаване на отчетите от участниците в платежните системи.
Чл. 41Задължение за незабавно уведомяванеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Системният оператор незабавно уведомява БНБ в следните случаи:
  1. 1. ако ликвидността или платежоспособността на системния оператор е застрашена;
  2. 2. ако системният оператор е предприел съществен преглед и/или осъвременяване на информационните системи или ако е започнал разработването на нов пакет услуги, които в значителна степен засягат състоянието на информационната технология, както и при промени, свързани с функционалността на системата;
  3. 3. при всякакви други събития, които могат да имат отношение към управлението на платежната система.
Глава шеста · Раздел IV

Технически, персонални и организационни условия

Чл. 42Съобразяване с изискваниятаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
С цел осигуряване на безпроблемно предоставяне на услуги от платежната система, за която е издаден лиценз, системният оператор трябва през целия период на дейността си да отговаря на определените технически и организационни изисквания, както и на изискванията, свързани с персонала.
Чл. 43Помещенияизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системният оператор осигурява подходящи помещения за осъществяване на дейността си. Помещенията са подходящи, ако са технически оборудвани по начин, който осигурява надеждното извършване на всички бизнеспроцеси в рамките на предоставяне услуги по управление на платежната система.
(2) Ако системният оператор използва наети помещения, наемният договор трябва да бъде с определен срок, който е не по-кратък от 3 години.
Чл. 44Техническа и информационна обезпеченостизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системният оператор трябва да притежава подходяща техническа и информационна база.
(2) Техническата и информационната база е подходяща, ако позволява постоянна, надеждна и стабилна поддръжка на бизнеспроцесите по предоставяне услугите на платежната система, за опериране на която системният оператор е получил лиценз.
Чл. 45Персонализм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системният оператор трябва да разполага с подходящ брой професионално квалифицирани служители с познания в предоставянето на услуги от платежни системи.
(2) Служителите са надлежно квалифицирани, ако са получили сертификат за завършено обучение по одобрени от БНБ или други централни банки от държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие програми за обслужване на платежни системи и притежават подходящ професионален опит, придобит на сходни позиции.
Чл. 46Оперативни процедуриизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системният оператор разработва в своите вътрешни документи оперативните процедури, които следва да се извършват в отделните фази на приемане и обработка на нареждания, сетълмент на вземания и задължения, изпращане на информация до участниците в платежната система и до агента по сетълмент, както и правилата и процедурите за действие при извънредни ситуации.
(2) Ангажираните с изпълнение на оперативните процедури служители се уведомяват за тях и обучават с оглед надлежното им изпълнение.
Чл. 47Процедури по вземане на решенияизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Системният оператор определя процедурите по вземане на решения във връзка с управлението на платежната система, като разпределя отговорностите на персонала, ангажиран с тези решения.
Чл. 48Система за вътрешен контрол и управление на рискаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Системният оператор осигурява адекватно функциониране на системата за вътрешен контрол и управление на риска.
(2) Функционирането на системата за вътрешен контрол и управление на риска е адекватно, ако функциите по управление на риска, по вътрешен контрол и по осъществяване на ежедневните операции са независими и отделени една от друга, като отговорностите на ангажираните с отделните работни процедури служители са ясно дефинирани.
Чл. 49Функции на системния операторизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Освен специфичните функции по чл. 34 и 35 системният оператор:
  1. 1. осигурява развитието на съответната платежна система;
  2. 2. упражнява контрол върху спазването на нормативните изисквания и правилата на съответната платежна система от участниците в нея;
  3. 3. докладва пред БНБ за операциите на системата;
  4. 4. осигурява, че неговите служители са професионално обучени за осъществяване на надзор върху операциите, извършвани в рамките на платежната система и при участниците в платежната система.
Глава шеста · Раздел V

Одиторски преглед и одиторски доклад

Чл. 50Заверка на годишния финансов отчетизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Годишният финансов отчет на системния оператор се проверява и заверява от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната, включено в утвърдения от БНБ списък по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките.
Чл. 51Одиторски докладизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Одиторският доклад за извършване одит на операциите на системния оператор се състои от доклада за одита на годишния финансов отчет и приложението към него по чл. 52.
(2) Системният оператор изпраща в БНБ одитирания си годишен отчет в срок до осем дни от получаване на одиторския доклад, но не по-късно от пет месеца след края на календарната година, за която отчетът се отнася.
Приложениеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
към одиторския доклад
Чл. 52изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Неразделна част от одиторския доклад представлява приложение към него със съдържанието по ал. 2 - 9.
(2) Приложението включва доклад за спазване на правилата по управление на риска. Обяснителните бележки към индивидуалните категории рискове съдържат най-малко:
  1. 1. очертаване на отделните разновидности риск, на които е изложен системният оператор поради природата на неговата дейност;
  2. 2. мнението на одитора по управлението на всеки вид риск;
  3. 3. констатирани недостатъци по отделните видове рискове и мнение на одитора относно адекватността на системата за вътрешен контрол;
  4. 4. обяснения относно изпълнението на одиторските препоръки от предходната година;
  5. 5. препоръки на одитора за подобрение на процедурите и политиката по управление на отделните видове рискове.
(3) Одиторът анализира управлението на отделните рискове, като за тази цел преценява дали системният оператор е въвел политика по управление на риска, вътрешни процедури за идентифициране и оценка на рисковете, процедури за наблюдение прилагането на мерки за управление на риска, както и дали компетенциите относно операции, свързани с отделни рискове, са били третирани в подходящи вътрешни актове.
(4) Приложението включва доклад за функционирането на отдела за вътрешен контрол на системния оператор, съдържащ кратко описание на функциите на отдела с мнението на одитора относно адекватността на функциониране на отдела, идентифициране на недостатъци, както и препоръки за подобрение на неговата дейност.
(5) Приложението съдържа обяснителни бележки, разглеждащи съобразяването с препоръките на одитора за подобрения в дейността на отдела за вътрешен контрол от предходните години.
(6) Приложението съдържа одиторския доклад относно начина, по който са водени счетоводните книги на дружеството-системен оператор.
(7) Приложението съдържа доклад за качеството на информационната система, обслужваща дейността на платежната система, за чието опериране е лицензирано дружеството-системен оператор. Преценката на одитора се допълва с констатации и препоръки, третиращи следните области:
  1. 1. ефективно функциониране на информационната система;
  2. 2. съответствие между дейността на информационната система и формулираните бизнес цели на дружеството-системен оператор;
  3. 3. политика и организация на сигурността и защитата на информационната система и базата данни;
  4. 4. адекватност на общия, системния и други видове контрол; и 5. технологична инфраструктура.
(8) Приложението включва мнението на одитора относно точността на отчетността спрямо БНБ.
(9) Приложението съдържа обяснителни бележки във връзка с всички съществени бизнес събития, настъпили след датата на изготвяне на баланса.
Чл. 53Указанияизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банково”, може да издава указания, съдържащи подробна форма и минимален обхват на одиторския преглед и доклад.
Глава седма

СЕТЪЛМЕНТ В БНБ

Чл. 54Определениеизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Сетълмент в БНБ е прехвърляне на парични суми в национална валута между сетълмент-сметките в БНБ на участниците в сетълмента.
(2) Участници в сетълмента са:
  1. 1. Българската народна банка;
  2. 2. всички търговски банки.
(3) Всеки участник в сетълмента е длъжен да открие и поддържа сетълмент-сметка в БНБ.
(4) Българската народна банка обслужва сметките на участниците в сетълмента по ал. 2, т. 2 въз основа на сключен с тях договор.
Чл. 55Агент по сетълментаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Българската народна банка е агент по сетълмента. Тя осигурява сетълмента при наличие на достатъчно средства по сетълмент-сметката на платеца.
(2) Сетълментът на всеки безналичен превод се извършва по сетълмент-сметките в БНБ, както следва:
  1. 1. за плащания, инициирани чрез заявки за сетълмент от системните оператори - към определен момент по утвърден от БНБ график;
  2. 2. за всички останали плащания по чл. 34, ал. 8, т. 1, букви “а” и “в” и т. 2 и ал. 9 - незабавно.
(3) Сетълментът в БНБ е окончателен, след като се завери сметката на участника в сетълмента, който е получател на превода.
(4) Отправени към RINGS нареждания, за които поради липса на достатъчно средства по сметката за сетълмент на платеца не е извършен сетълмент до края на системния ден, се отхвърлят, като информацията за тях се запазва.
(5) Банка, чието нареждане е отхвърлено от системата RINGS, е длъжна в началото на следващия системен ден да отправи с текущ вальор до RINGS същото нареждане, носещо съответния му уникален регистрационен номер, присвоен по реда на чл. 21, ал. 4.
(6) Изискването по ал. 5 не се прилага в случаите, когато преводът е оттеглен с писмено нареждане на наредителя. В такъв случай банката писмено и незабавно уведомява агента по сетълмент за причините да не нареди отново отхвърленото нареждане, като прилага удостоверяващи документи.
(7) За осигуряване нормалното протичане на сетълмента БНБ може да:
  1. 1. определя и задава лимити по сетълмент-сметките въз основа на заявки, подадени от участниците в сетълмента, включително и чрез системните оператори;
  2. 2. определя приоритети при плащанията;
  3. 3. създава механизми за осигуряване на достатъчна наличност по сетълмент-сметките с оглед финализиране на плащанията, инициирани от системните оператори, включително чрез създаване на гаранционни схеми със средства от сетълмент-сметките на участниците по чл. 54, ал. 2, т. 2.
(8) В случай на отнемане лицензията на участник в платежна система по чл. 21, ал. 2 от Закона за банките агентът по сетълмент незабавно изключва участника от RINGS и уведомява останалите участници в RINGS и системните оператори на всички други платежни системи, които незабавно след получаване на уведомлението изключват участника.
Чл. 56Резервен обезпечителен фондизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Резервният обезпечителен фонд (фондът) се създава като гаранционен механизъм за осигуряване сетълмент на плащанията, инициирани от системните оператори на системи (без такива по чл. 34, ал. 4, т. 4) към RINGS. Фондът се формира чрез отчисления от сетълмент-сметките на търговските банки. Средствата на фонда се съхраняват по отделна сметка в БНБ.
(2) Участието във фонда е задължително за всяка банка, като размерът на нейното дялово участие се определя в процентно съотношение спрямо общия размер на средствата във фонда съгласно методика на БНБ. Дяловото участие на банката се включва в размера на резервните й активи при отчитане изпълнението на задължението за поддържане на задължителни минимални резерви.
(3) Средствата във фонда, включително постъпленията от лихви по предоставени кредити, са собственост на банките пропорционално на дяловото им участие.
(4) Управлението и оперирането на фонда се определят с приет от неговия управителен съвет правилник.
(5) При възникване на необходимост от допълнителни средства за осигуряване сетълмента на подадените от системните оператори заявки за сетълмент всяка банка има право да ползва средства от фонда, както следва:
  1. 1. до размера на собственото си дялово участие - без допълнителни изисквания и без начисляване на лихва;
  2. 2. в размер, надхвърлящ дяловото участие - срещу предоставено обезпечение; приеманите от фонда обезпечения, дължимата лихва по кредита и неговият размер се определят от управителния съвет на фонда.
(6) Ползваните от фонда средства стават изискуеми в началото на системния ден, следващ датата на предоставяне, като се считат за просрочени от момента на постъпване в RINGS на първата за деня заявка за сетълмент, подадена от системен оператор.
(7) Възстановяването на ползваните средства по сметката на фонда не се счита за погасено задължение, ако в края на системния ден, следващ деня на ползването, възникне ново задължение към фонда.
(8) Когато банка приключва със задължения към фонда седем последователни работни дни, спрямо нея се прилага чл. 21, ал. 2, т. 1 от Закона за банките.
(9) Фондът се управлява от управителен съвет в състав от петима членове - физически лица, двама от които се определят от управителния съвет на БНБ и трима - от представителната организация на търговските банки.
Глава осма

ИЗДАВАНЕ НА ЛИЦЕНЗ ЗА ОПЕРИРАНЕ НА ПЛАТЕЖНА СИСТЕМА

Чл. 57Изисквания и ред за подаване на заявление от лице, което желае да бъде системен операторна платежна системаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Заявлението за издаване на лиценз за системен оператор на платежна система се подава писмено до управителя на БНБ чрез подуправителя, ръководещ управление “Банково”. То съдържа:
  1. 1. наименование на платежната система и на кандидата за системен оператор (наричан по-нататък “кандидата”);
  2. 2. фирма, седалище и адрес на управление на кандидата, както и на участниците в системата;
  3. 3. изчерпателно описание на дейността, която кандидатът възнамерява да извършва.
(2) Към заявлението се прилагат:
  1. 1. заверен препис от устава и другите учредителни актове;
  2. 2. документи, съдържащи данни за записания капитал;
  3. 3. документи, удостоверяващи, че записалите акции лица са направили парични вноски, общата стойност на които е не по-малка от 25 % от записания капитал;
  4. 4. документи за произхода на вноските в капитала на кандидата за системен оператор;
  5. 5. извлечение от търговския регистър за кандидата за системен оператор, издадено преди не повече от един месец, считано от датата на подаване на заявлението;
  6. 6. одитирани финансови отчети на кандидата за системен оператор за последните три години или за периода, през който той е извършвал търговска дейност, ако този период е по-кратък от три години;
  7. 7. стратегия и бизнесплан на дружеството-системен оператор за дейността във връзка с оперирането на платежната система през първите три години от функционирането й, които съдържат: а) план за развитие и икономическа обосновка на дейността, основани на реалистични разчети; б) анализ на риска, принципи за управление на риска и мерки срещу финансови рискове; в) метод за минимализиране на системни рискове (напр. гаранционен фонд); г) описание на техническата обезпеченост за дейностите на системата и предвидения брой служители, които ще осъществяват планираните дейности; техническата обезпеченост включва подходяща компютърна, информационна, счетоводна и деловодна система; д) описание на организационните предпоставки за осъществяване дейностите на системата, включващи организационна схема и щатна структура на дружеството, както и списък на лица за контакт, които ще получават известията, подавани от БНБ;
  8. 8. описание на системата за вътрешен контрол, която включва методите и средствата за ефективно наблюдение и контрол на рисковете и програма за мерките срещу изпиране на пари;
  9. 9. правилата за дейност на платежната система, които задължително съдържат: а) оператора на платежната система; б) начина за осигуряване на окончателност на сетълмента; в) участниците в платежната система; г) условията за участие в платежната система и условията за изключване от нея; д) правата и задълженията на участниците и на системния оператор; е) начина за подаване на нареждания, тяхната форма и структура; ж) формата и структурата на информацията относно операциите; з) начина за защита на информацията срещу неправомерна употреба; и) принципа на опериране на платежната система; й) момента на неотменимост на нареждания, приети от платежната система; к) наличието на потенциални финансови, оперативни и технически рискове за участниците, както и мерките за управление на тези рискове; л) валутата или валутите, в които платежната система оперира; м) правилата за работа при извънредни ситуации; н) времевия период, в който платежната система ще приема нареждания (график за работа на системата); о) вътрешни правила на системата за работа със системата за брутен сетълмент в реално време; п) тарифа на предлаганите услуги;
  10. 10. проект на писмено споразумение, съдържащо общи правила и стандартни процедури за извършване на преводи, което ще бъде сключено между всички участници в системата, или проект на двустранно споразумение, което ще се сключва между оператора на платежната система и всеки от другите участници в системата;
  11. 11. декларация на кандидата за системен оператор, че цялата подадена от него информация и приложени документи са актуални, пълни и достоверни;
  12. 12. декларация, че кандидатът незабавно ще информира писмено БНБ за всички промени в информацията, съдържаща се в заявлението и в приложените към него документи, настъпили след подаване на заявлението;
  13. 13. други сведения и документи, които БНБ прецени, че са необходими във връзка с произнасяне по заявлението.
(3) Ако системният оператор възнамерява освен управлението на платежна система да извършва по занятие и други дейности, заявлението за издаване на лиценз включва изчерпателно изброяване на тези допълнителни дейности.
(4) Заявлението за лиценз да се оперира платежна система се подписва от членовете на управителния орган на кандидата за системен оператор. Подписите се заверяват нотариално.
(5) Документите, издавани от органи на други държави, изисквани по тази наредба за потвърждаване на определена информация, се подават в легализиран превод на български език или преведени на български език и заверени с апостил.
(6) Документ може да бъде заместен с писмена и нотариално заверена декларация в случаите, когато документът се изисква от орган на чужда държава и правната система на тази държава не предвижда издаването на такъв или аналогичен документ.
Чл. 58Данни и документи, представяни от членове на управителни и надзорни органи на дружество - системен операторизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Всяко физическо лице, което е избрано за член на надзорния и управителния съвет или съвета на директорите на дружеството - системен оператор, представя следните данни и документи:
  1. 1. име (собствено, бащино и фамилно), единен граждански номер, националност и постоянен адрес;
  2. 2. свидетелство за съдимост, издадено преди не повече от един месец; лице, което е гражданин на Република България и е пребивавало в чужда държава за непрекъснат период повече от шест месеца през последните три години, представя освен това документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от съответната държава, аналогичен с българското свидетелство за съдимост; чуждестранно физическо лице представя аналогичен документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от държавата, чийто гражданин то е, както и от всяка държава, в която това лице е пребивавало за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години;
  3. 3. подробни писмени данни за наличие на квалификация и професионален опит.
(2) Всяко юридическо лице, избрано за член на надзорния и/или управителния съвет или съвета на директорите, представя:
  1. 1. удостоверение, издадено от съответния съд за вписването му в търговски или друг публичен регистър;
  2. 2. данни за трите имена, квалификацията и професионалния опит на физическото лице, упълномощено да представлява юридическото лице в надзорния и/или управителния съвет (съвета на директорите), както и препис-извлечение от решението на компетентния орган за определянето му.
Чл. 59Квалифицирани лицаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) В управителните органи на дружество - системен оператор, могат да участват физически лица, които имат:
  1. 1. висше образование в областта на икономиката, информационните технологии, инженерните науки, правото или друга област, която според лицензиращия орган е необходима за компетентното изпълнение на техните функции;
  2. 2. поне 5-годишен професионален опит в областта на платежните системи, системите за регистрация и сетълмент на ценни книжа, или в банковия или друг финансов сектор;
  3. 3. поне 3-годишен управленски опит, придобит с работа в областта на платежни системи, системите за регистрация и сетълмент на ценни книжа или в банковия сектор, или поне 5-годишен управленски опит в друг сектор.
(2) Системите по ал. 1, т. 2 и 3 включват системата за обслужване на клиентски плащания, предназначени за изпълнение в определен момент, “Бисера”, системата за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната “Борика”, организираната от БНБ система за регистрация и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа, организираната от Централния депозитар система за регистрация и обслужване на сделки с безналични ценни книжа, системата за брутен сетълмент в реално време “RINGS”, както и други платежни системи и системи за сетълмент на ценни книжа, лицензирани в Република България или функциониращи в Европейския съюз, за които надлежно е уведомена Европейската комисия.
(3) Предприятията от банковия сектор по ал. 1, т. 2 и 3 включват централните, местните и чуждестранните банки.
(4) Предприятията от финансовия сектор по ал. 1, т. 2 и 3, различни от банковия сектор, включват:
  1. 1. фондовите борси и лицата, които притежават разрешение да организират неофициален пазар на ценни книжа при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и управляващите дружества;
  2. 2. застрахователите;
  3. 3. дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;
  4. 4. специализираните одиторски предприятия със седалище в страната, включени в списъка, утвърден от централната банка по чл. 61, ал. 2 от Закона за банките;
  5. 5. чуждестранните лица, които според законодателството на съответната държава имат статут на лица по т. 1, 2, 3 и 4.
(5) Управленски опит по ал. 1, т. 3 се придобива с работа като:
  1. 1. член на посочения в закон, устав или друг устройствен акт управителен, управително-изпълнителен или контролен орган на юридическо лице;
  2. 2. прокурист;
  3. 3. титуляр на длъжност, която според вътрешната структура на институция или друго лице включва изпълнение на функции по ръководство и контрол на структурни звена, имащи пряко отношение към осъществяване на основната дейност и функциите на институцията или към основния предмет на дейност на дружеството или лицето.
(6) Наличието на образование, професионален и управленски опит се доказва чрез следните документи:
  1. 1. заверен препис от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от магистър;
  2. 2. подписана от лицето биографична справка, която съдържа данни за: а) трите имена; б) националност; в) дата и място на раждане; г) единен граждански номер, а за чуждестранни лица с дългосрочно местопребиваване в страната - аналогични на единния граждански номер данни; д) постоянен и настоящ адрес; е) образование, включително наименование на учебните заведения, в които образованието е придобито, и годините на обучение; ж) посетени квалификационни курсове, семинари с означение на мястото и годините на обучение; з) чужди езици, които лицето владее писмено и (или) говоримо, с посочване на степента на владеене; и) история на професионалния опит с подробна характеристика на заеманите длъжности по години; к) настояща месторабота и подробна характеристика на заеманата длъжност;
  3. 3. документи, удостоверяващи, че лицето е заемало длъжности, позволяващи натрупване на управленски опит, като: трудова книжка, документ за вътрешно-организационната структура на предприятието или институцията, удостоверение от търговския регистър или други подобни;
  4. 4. други документи, поискани по реда на чл. 57, ал. 2, т. 13.
(7) Лицата, предложени за мениджърски постове в дружеството - системен оператор, директно подчинени на членовете на управителния му орган, представят следните документи:
  1. 1. свидетелство за съдимост, издадено преди не повече от един месец; лице, което е гражданин на Република България и е пребивавало в чужда държава за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години, представя освен това документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от съответната държава, аналогичен с българското свидетелство за съдимост; чуждестранно физическо лице представя аналогичен документ, издаден преди не повече от три месеца, произхождащ от държавата, чийто гражданин то е, както и от всяка държава, в която това лице е пребивавало за непрекъснат период от повече от шест месеца през последните три години;
  2. 2. подписана автобиография, посочваща всички заемани длъжности, бизнес-дейности и всяка друга независима платена дейност, както и всички членствени правоотношения с професионални сдружения и членство в органите на други юридически лица, включително такива, които са прекратени; ако лицето е заемало преди ръководни позиции, за всеки отделен случай то трябва да посочи обхвата на своите правомощия и големината на ръководеното звено;
  3. 3. документи или заверени копия от такива документи, които могат да потвърдят компетентността, придобитата квалификация, професионалния опит и надеждността на предложеното лице (например препоръка или писмо за представяне от негов предишен работодател);
  4. 4. кратко описание на работата, която ще извършва лицето на позицията, за която е предложено;
  5. 5. декларация на предложеното лице, че цялата предоставена информация и всички документи във връзка с него са актуални, пълни и достоверни.
(8) Лицата, завършили висши учебни заведения в чужбина, представят в легализиран превод на български език или преведен на български език и заверен с апостил препис от диплома за завършено висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от “магистър” в чуждестранно висше училище. Подуправителят, ръководещ управление “Банково”, може да поиска представяне на удостоверение за признаване на висше образование, издадено по реда на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (ДВ, бр. 69 от 2000 г.).
Чл. 60Данни и документи, представяни от акционери в дружество - системен операторизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Лицата, записали пряко или косвено 3 и над 3 на сто от акциите с право на глас, предоставят писмени данни за своето име (наименование) и местоживеене (седалище), както и за професионалната (деловата) си дейност през последните пет години.
(2) Юридическите лица предоставят писмени данни относно лицата, притежаващи акции или дялове в капитала или имуществото им или упражняващи върху тях контрол по смисъла на § 1, т. 3а от Закона за банките.
(3) Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации:
  1. 1. за това, че средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, не са заемни;
  2. 2. за платените от тях данъци през последните пет години, за наличието на неизплатени данъчни задължения и за това дали са им налагани санкции за укриване на доходи, подлежащи на данъчно облагане.
Чл. 61Ред за произнасяне на БНБ по представено заявление за лицензизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) В срок до три месеца от получаване на заявлението и на всички необходими документи БНБ писмено уведомява заявителя, че ще издаде лиценз за системен оператор, ако се изпълнят условията по ал. 2 или отказва издаването на лиценз.
(2) В срок до три месеца от получаване на уведомлението по ал. 1 заявителят представя документи, удостоверяващи, че са изпълнени следните условия:
  1. 1. записалите акции лица са направили вноски на обща стойност не по-малко от минимално необходимия капитал;
  2. 2. за назначените администратори са представени биографични справки и документи, удостоверяващи наличието на необходимата квалификация и професионален опит за дейността, която ще изпълняват;
  3. 3. осигурени са подходящи сгради за извършване на дейност като системен оператор на платежна система;
  4. 4. създадена е служба за вътрешен контрол и назначените служители имат необходимата за дейността квалификация и професионален опит.
Чл. 62Реквизити на лицензаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Лицензът за системен оператор на платежна система се издава върху специална хартия с воден знак, изобразяващ емблемата на БНБ, със знамето на Република България, с восъчен печат на БНБ и съдържа следните реквизити:
  1. 1. наименованието “лиценз”;
  2. 2. органа, който издава лиценза;
  3. 3. лицето, на което се издава лицензът;
  4. 4. правните основания за издаване на лиценза;
  5. 5. разрешената за извършване от платежната система дейност;
  6. 6. териториалния обхват на лиценза;
  7. 7. подпис на управителя на БНБ.
Чл. 63Условия за започване извършването на дейност като системен оператор на платежна системаизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) Лицата, получили лиценз, могат да започнат да осъществяват дейност като системен оператор на платежна система, след като представят на подуправителя, ръководещ управление “Банково”, следните документи и сведения:
  1. 1. документи, които удостоверяват, че кандидатът притежава необходимата информационна, техническа, организационна, функционална и финансова възможност за извършване на дейностите, посочени в заявлението;
  2. 2. заверено копие от документ, удостоверяващ право на собственост върху помещенията, където ще се извършва дейността на системния оператор, или договор за наем;
  3. 3. документ, който удостоверява, че помещенията по т. 2 отговарят на изискванията за охрана и сигурност; осигуряването на подходящи сгради се удостоверява чрез заверено копие на документ за право на собственост върху помещенията, където ще се извършва дейността на системния оператор, или договор за наем в съответствие с чл. 43, ал. 2;
  4. 4. удостоверение за противопожарна безопасност на помещенията, където се осъществява дейността на системния оператор и се съхранява неговата документация, издадено от специализираните регионални органи за противопожарна охрана.
(2) След изпълнение на условията по ал. 1 БНБ вписва получилото лиценз лице в регистъра по чл. 67 ЗППЕПИПС. Българската народна банка уведомява всички останали системни оператори и участници в платежни системи за датата, от която лицензираното лице започва извършване на дейност като системен оператор.
Чл. 64Отказ за издаване на лицензизм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Българската народна банка отказва издаването на лиценз за системен оператор на платежна система на основанията, предвидени в чл. 61, ал. 3 ЗППЕПИПС.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
По смисъла на тази наредба: 1. “Банкова сметка” е сметката, която банката води за отчитане на пари на клиенти, вложени при нея. 2. “Електронно съобщение” е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията, което е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, даващ възможност изявлението да бъде възпроизвеждано. 3. “Банка” е местна банка или клон на чуждестранна банка, получила лиценз за извършване на банкова дейност на територията на Република България чрез клон. 4. “Брутен сетълмент” е сетълмент на плащания, който се извършва без прихващане и индивидуално за всяко нареждане за плащане. 5. “Сетълмент в реално време” е сетълмент, който се извършва незабавно. 6. “Агент по сетълмента” е институция, която създава механизми за осигуряване на сетълмента, извършва сетълмент и съхранява сетълмент-сметките на участниците. 7. “Наличност по сметка за сетълмент” е действителният размер на паричните средства, съхранявани по сметка за сетълмент. 8. “Заявка за сетълмент” е подавано в RINGS нареждане от системен оператор по предварително определен формат. 9. “Системен ден” е предварително определен интервал от време, през който се приемат и обработват нареждания за плащане от системните оператори с вальор същия работен ден. 10. “Вальор” е: а) за клиента - наредител на превода, - датата, на която неговата изпълняваща институция е задължила сметката му със сумата за превода, съответно изпълняващата институция е приела на каса от него необходимите за превода средства, включително дължимите такси и комисиони; б) за клиента - получател на превод, - датата, на която изпълняващата институция е предоставила средствата по превода на разположение на клиента. 11. “Платежен документ” е документ, който създава непосредствено основание за превод от банката. 12. “Клиентски превод” е превод, при който първоначален инициатор и/или краен получател е клиент на банка. 13. “Администратор” е: а) член на управителен орган на дружеството - системен оператор; б) длъжностно лице с ръководни функции в дружеството системен - оператор.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Тази наредба се издава на основание чл. 40 от Закона за Българската народна банка, чл. 45 от Закона за банките, чл. 8, ал. 3, чл. 13, ал. 6, чл. 16, ал. 3, чл. 47, ал. 3 и 4, чл. 49, ал. 3 и § 1 от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Наредбата е приета с Решение № 102 на Управителния съвет на Българската народна банка от 29.IX.2005 г.
§ 3изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Тази наредба отменя Наредба № 3 от 2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система (обн., ДВ, бр. 75 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2002 г.) и Наредба № 14 от 2003 г. за презграничните преводи (ДВ, бр. 59 от 2003 г.).
§ 4изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
(1) До 1 юни 2006 г. се използват платежните документи “Вносна бележка”, “Нареждане-разписка”, “Платежно искане за незабавно инкасо”, “Платежно нареждане”, “Бюджетно платежно нареждане”, “Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета” и “Съгласие за незабавно инкасо” съгласно приложения № 4, 5, 7, 9, 10, 11 и 13 към отменената Наредба № 3 от 2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система.
(2) До 1 юни 2006 г. вместо международния номер на банкова сметка (IBAN) номерата на сметките се посочват според досегашния формат.
§ 5изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
Българската народна банка издава указания по прилагането на тази наредба.
Приложение № 1изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
към чл. 5, ал. 4 (Забележка на редакцията: виж приложенията в PDF-а на броя)

Част от този текст е публикувана само като изображение или приложение в „Държавен вестник“, бр. 81 от 2005 г., и не се показва тук. Отворете оригинала

Приложение № 4изм. · в сила от 14 октомври 2005 г.
към чл. 13, ал. 11, чл. 18, ал. 8 и 9, чл. 28, чл. 31, ал. 6

Попитайте асистента за този акт, който вече не е в сила

Безплатно

Натиснете „Попитайте“ до всеки член, за да питате точно за него.

Един въпрос на ден, без регистрация.
Промени в законите · Atom · само този закон← Обратно към законите