(1) По договор между платеца и получателя на превода преводът може да бъде извършен чрез директен дебит само ако платецът предварително даде съгласие преводът да се извършва незабавно от неговата сметка по искане на получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката, където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на получателя на превода. В случай че платецът е посочил условия за прилагане на директния дебит, банката изпълнява нареждане за директен дебит на получателя само ако се убеди, че са изпълнени поставените условия за превода.
(2) В своите общи условия банката може да предвиди задължение на наредителя да подава нареждане за директен дебит преди датата му на изпълнение по смисъла на ал. 7, срок за подаване на нареждането, както и работно време, през което могат да се подават нареждания за директен дебит.
(3) Банката, която получава нареждане за директен дебит, при получаването му не проверява основанието за използване на директния дебит като форма на превода. Тази банка обработва информацията, дадена в подлежащо на изпълнение нареждане за директен дебит, и го изпраща чрез система за обслужване на клиентски преводи до банката на платеца като искане за дебитиране на средства от сметката на платеца и тяхно превеждане до получателя (по-нататък “искане за дебитиране”).
(4) Банката на платеца, която води сметката, от която трябва да се дебитират средства въз основа на нареждане за директен дебит, е длъжна да осигури дебитиране на средствата от сметката на платеца и насочването им към сметката на получателя само с предварителното съгласие на платеца, представено пред нея в съответствие с договора за банкова сметка.
(5) При получаване на искане за дебитиране или при настъпване на вальора, ако вальорът е посочен в искането за дебитиране, банката на платеца проверява дали:
- 1. е налице предварително съгласие по ал. 4;
- 2. по сметката на платеца съществува достатъчно покритие на сумата, посочена в нареждането за директен дебит;
- 3. са удовлетворени условията за изпълнение на нареждането за директен дебит, включително са получени документите, изисквани за неговото изпълнение, ако е договорено представянето на такива.
(6) Датата, на която са изпълнени общите условия на банката по ал. 2, както и условията, съдържащи се в ал. 4 и 5, е дата на изпълнение на нареждането за директен дебит.
(7) Ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не настъпи поради нереализиране на условията по ал. 4 и 5, банката на платеца може да не изпълни искането за дебитиране или да го отнесе в архив до настъпване на датата на изпълнение, но за не повече от пет работни дни, считано от вальора (ако вальорът е даден в искането за дебитиране), или от датата на получаване искането за дебитиране.
(8) Ако срокът по ал. 7 изтече без промяна в съществуващото положение, банката на платеца отказва искането за дебитиране и информира за това банката на получателя чрез система за обслужване на клиентски плащания най-късно на следващия банков работен ден. За отказа на искането за дебитиране тя използва текста, съдържащ се в приложение № 4.
(9) Ако в искането за дебитиране е посочен несъществуващ номер на сметка в банката на платеца, тя го отказва най-късно до края на работния ден, следващ деня, на който е получила искането за дебитиране. За да обясни отказа на искането за дебитиране, в съобщението банката използва текста, посочен в приложение № 4.
(10) Когато датата на изпълнение на нареждане за директен дебит настъпи по смисъла на ал. 6, банката на платеца:
- 1. в случай на междубанков превод - осигурява посочената в нареждането за директен дебит сума да бъде кредитирана по сетълмент-сметката на банката на получателя не по-късно от работния ден, следващ датата на изпълнение на нареждане за директен дебит, освен ако не е бил договорен по-кратък срок;
- 2. в случай на вътрешнобанков превод - кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума в полза на получателя на датата на изпълнение на нареждането за директен дебит или на следващия работен ден, ако датата на изпълнение на нареждането за директен дебит не е работен ден.
(11) Банката на получателя кредитира посочената в нареждането за директен дебит сума по сметката на получателя не по-късно от работния ден, следващ деня, в който сумата е била кредитирана по сметката на банката на получателя, освен ако е бил договорен по-кратък срок.
(12) Алинея 2 и ал. 4 - 9 се прилагат съответно към вътрешнобанкови плащания чрез директен дебит.
(13) Транзакциите, произтичащи от използване на банкови платежни карти, не се считат за директен дебит.