(1) Банка, която използва вътрешни модели за изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, поддържа програми за бек-тестване с цел удостоверяване точността на модела и определяне на мултипликационен фактор.
(2) Бек-тестовете изчисляват разликите между текущата стойност под риск и стойността под риск, получена от модела съгласно заложените параметри по чл. 50.
(3) Текущата стойност под риск се изчислява едновременно по двата подхода:
- 1. на база действителната печалба или загуба ежедневно;
- 2. на база хипотетични промени в стойността на портфейла за деня на база на допускане, че крайните позиции от предходния ден са останали непроменени.
(4) При необходимост БНБ изисква подобрение на програмите за бек-тестване, когато резултатите от тях не са надеждни.