Чл. 167

(1) За почвите и материалите, вграждани в земното тяло, се провежда лабораторно изпитване по метода "модифициран Proctor" и се определят параметрите максимална обемна плътност на скелета на почвата mod ?d, Pr и оптимално водно съдържание mod wopt, Pr съгласно БДС EN 13 286-2 или БДС 17 146.

(2) Плътността на почвите и материалите при вграждането им в земната основа на пътната настилка, в тялото на насипа и в основата на насипа се дефинира чрез степента на уплътняване mod kPr съгласно БДС 17 146: mod kPr = ?d / mod ?d, Pr (20), където: ?d е обемната плътност на скелета на уплътнената на място почва.

(3) Степента на уплътняване на земната основа на пътната настилка при насип и изкоп е със стойност не по-малка от 95 % (mod kPr >= 0,95).

(4) Степента на уплътняване за цялата височина на насипа, във всички насипни площи, включително банкети и откоси, е със стойност не по-малка от 95 % (mod kPr >= 0,95).

(5) При насипи с височина, по-голяма от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 93 % (mod kPr >= 0,93), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.

(6) При насипи с височина, по-малка от 0,50 m, естествената земна основа под пълната широчина на насипа се уплътнява до степен не по-малка от 95 % (mod kPr >= 0,95), на дълбочина не по-малка от 0,25 m.

(7) В случай че почвата в естествената земна основа не отговаря на изискванията за годност съгласно чл. 160, тя се отстранява на дълбочина 0,50 m и се заменя с материал, отговарящ на изискванията по чл. 159, или се стабилизира на място за постигане на необходимите физико-механични характеристики.