(1) Когато пътното трасе преминава в участък на естествен откосен терен (склон), е необходимо да се изследва устойчивостта на склона както над пътя, така и под него. Методите за изследване и оразмеряване трябва да се базират на оценка на следните фактори:
- 1. нарушаване на естественото равновесно състояние на терена вследствие на промяна на неговата геометрия и допълнително натоварване от страна на пътната конструкция (подсичане в основата на склона над пътя, натоварване от насип върху склона под пътя);
- 2. терен с активни свлачищни процеси;
- 3. терен с активни срутищни процеси.
(2) При терен с непроявени свлачищни процеси или затихнала свлачищна дейност (древни свлачища) са валидни всички принципни съображения за устойчивост на откосни почвени масиви и се прилагат изчислителните методи по чл. 180 за оценка на устойчивостта.
(3) При терен с активни свлачищни процеси изследването се провежда в съответствие с действащата нормативна уредба и е обвързано с проектиране на съответните геозащитни мероприятия.
(4) При терен с активни срутищни процеси се провежда специфично изследване за движението и въздействието на падащите блокове и отломки скален материал с цел проектиране на адекватни защитни съоръжения и конструкции.