(1) Изследването за обща устойчивост на насип се извършва по чл. 180, като първоначално се приема геометрията на откосите, при което на всеки 5,00 / 6,00 m по височина се предвиждат берми с широчина не по-малка от 2,00 m, след което се прилага изчислителен метод за проверка на устойчивостта. Проверяват се всички меродавни форми на разрушение, които могат да бъдат:
- 1. глобални хлъзгателни повърхнини, преминаващи през тялото на насипа от върха до основата на откоса, тангиращи с естествената земна основа (проявява се при здрава естествена земна основа);
- 2. глобални хлъзгателни повърхнини, преминаващи през тялото на насипа от върха до основата на откоса, навлизащи в естествената земна основа (проявява се при слаба естествена земна основа);
- 3. локални хлъзгателни повърхнини по височина на откоса.
(2) При наличие на хидростатично ниво на почвените води в естествената земна основа на насипа в изследването за устойчивост по глобални хлъзгателни повърхнини се отчита подемната сила във водонаситените пластове.
(3) При изграждане на водопонизителна система в земното тяло в изследването за устойчивост по глобални хлъзгателни повърхнини се отчита действието на хидродинамичния натиск и на подемната сила в пластовете под депресионната крива.